Решение № 699 от 7.2.2019 г. на Административен съд - София-град по дело № 3583/2018 г.

Производството е по реда на чл.104, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, във връзка с чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл.145 и следващите от АПК. Жалбоподателят [фирма], / [фирма]/ [населено място], [ЕИК], оспорва Ревизионен Акт №BG002000-PK19-PA8 от 20.12.2017г. издаден от Т. М. Т.– Началник отдел „Последващ контрол“ в Митница В.-частично изменен и изцяло отменен в неизменената част от директора на Агенция Митници с решение №Р-108/32-65341/02.03.2018г. В жалбата се излагат подробни съображения, че РА е незаконосъобразен, неправилен и издаден при липса на пасивна процесуално-правна легитимация на жалбоподателя. Искането до съда е за отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание редовно призован се явява и представлява от адвокат Я.. Претендират се разноски по списък. В писмени бележки се излагат подробни съображения. Ответникът – Директорът на Агенция Митници, редовно призован чрез юриск.Е. намира жалбата за неоснователна и недоказана, моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.В писмени бележки се излагат подробни съображения. От фактическа страна се установява: [фирма] [населено място] управлява митнически склад с издадени Разрешение за митнически икономически режим митническо складиране №BG002999/71/000015 и Разрешение за откриване и управление на митнически склад №A/BG002999/00344, преиздадени от Началника на Митница В. под следните номера: Разрешение за митнически икономически режим митническо складиране №BG002000/71/00066 и Разрешение за откриване и управление на митнически склад №A/BG002000/00036. / стр.4 от РД/, с дейност съхранение на стоки при режим митническо складиране и временно изваждане на складирани стоки от същия. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с рег.№BG002000-РК19- Р1/26.06.2017г. /деловоден №32-196719/17.07.2017г./, изменена със заповед №BG002000-РК19-ЗИЗ/11.10.2017г. на началника на Митница В. е възложено извършването на ревизия на [фирма] [населено място], за определяне на задълженията на дружеството за акциз за период от 01.01.2012г. до 28.02.2017г. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад №BG002000- РК19-РД9/30.11.2017г., връчен надлежно на дружеството. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, са постъпили писмени възражения от ревизираното лице, обсъдени, но приети за неоснователни в РА. Ревизията е приключила с РА №BG002000-РК19-РА8/20.12.2017г., издаден от Т. М. Т., на длъжност Началник отдел „Последващ контрол“ към Митница В., връчен надлежно на жалбоподателя. С РА са определени данъчни задължения за жалбоподателя за съответните ревизирани периоди, акциз общо в размер на 56 920, 28 лева, на основание чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС. Същият е оспорен по административен ред. С Решение №Р-108/32-65341/02.03.2018г. на Директора на Агенция „Митници”, РА е изменен за данъчен период 01.11.2014г.-30.11.2014г., по ЕАД №14BG002005J0003408/04.10.2014г. като за дружеството са определени допълнителни публични вземания за акциз на основание чл.20, ал.2, т.5 от ЗАДС в размер на 3665, 53лева главница и 1152, 51лева лихва, към дата 20.12.2017г., като в останалата част РА е отменен. Частичното изменение, според мотивите на решението е по отношение на установените задължения на основание чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС, със съответна лихва, поради това, че е прието, че за съответния данъчен период отговорността на жалбоподателя е с основание чл.20, ал.2, т.5, от ЗАДС, като размера на задълженията е съобразен с Наредба №13а-10403/1959г. за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково- материалните ценности при съхранението и транспортирането им, признати, като дължащи се на естеството на стоките, в съответствие с чл.862 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, с изключение на установените количества над допустимите размери на естествените фири съгласно наредбата. /Стр. 7-решението/. Предвид отмяната по административен ред на част от РА, предмет на съдебното оспорване е установеното задължение за заплащане на акциз с правно основание чл. 20, ал. 2, т.5 от ЗАДС за твърдяното превишение на количеството на фири над допустимите норми, определено по декларираното количество в ЕАД№14BG002005J0003408/04.10.2014г., както и съответната законна лихва за просрочие. По делото са приети писмените доказателства, представени с административната преписка, както и тези представени от жалбоподателя и ответника в хода на съдебното производство. Според жалбоподателя спорни са следните въпроси: 1.Дължи ли се повторно заплащане на акциз, с оглед на това, че същият е еднократен данък и във връзка с извършения внос на газьол от страна на швейцарското дружество „Пи Ес Т.” С.А -вносител, по силата на митническа декларация ЕАД №14BG002005J0003408/04.10.2014., за същия внос и за същите фири на „Пи Ес Т.” С.А, вече е бил издаден Ревизионен акт №BG002000-PK10- РА5/10.11.2017г., и процесният акциз веднъж вече е начислен на швейцарското дружество-вносител и титуляр на митническия режим. 2.Явява ли се жалбоподателят данъчнозадължено лице, с оглед на въведеното в т.25.10 от даденото му Разрешение за откриване и управление на митнически склад с №A/BG002000/00036, специфично изключение по чл.102 от Регламент 2913/1992г., съгласно което задълженията за акциз са вменени на вложителя в митническия склад, а не на този, който го управлява. 3. Правилно е изчислена в оспорения РА тегловата разлика, за която се дължала частичната липса. 4.Дали жалбоподателят като титуляр на митнически склад, дължи акциз на основание чл.25, ал.1, т.3 от ЗАДС за цялото констатирано количество гориво, описано от него като фири. Съдът намира за установено следното: Обжалва се в срок, подлежащ на оспорване ревизионен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес. Ето защо жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно чл.160, ал.2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК и в предвидената от закона форма – чл.120, ал.1 ДОПК. Ревизиращите органи са извършили предвидените в ДОПК действия по събиране на доказателства; изискали са на основание чл.37, ал.3, съответно чл.56 от ДОПК представяне на документи, справки и други доказателства, свързани с дейността на ревизираното лице, както и на обяснения относно обстоятелствата от значение за осъществяваното ревизионно производство. Ревизиращите органи и решаващият орган, са взели предвид събраните доказателства, в т.ч. представени им документи от страна на ревизираното лице, като в РД са изложени мотивирани констатации за дължимите задължения. В РА са обсъдени направените срещу РД възражения и представените доказателства, съгласно изискванията на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, като са изложени мотиви по същите. Съдът намира, че установеният с обжалвания РА акциз на правно основание чл. 20, ал. 2, т.5 от ЗАДС е в съответствие с материалния закон и РА в тази част е правилен, още повече, че с жалбата не са наведени доводи за оспорване на правното основание на определените задължения за акциз. Определените задължения на жалбоподателя са в качеството му на данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗАДС по аргумент на чл.203, пар.1, първо тире, параграф 2 и параграф 3, четвърто тире от Регламент (ЕИО) №2913/92 (отм), като същите са определени на основание чл. 20, ал.2, т.5 от ЗАДС, като задължението е за заплащане на акциз на стока внесена в нарушение на митническото законодателство, като е прието, че същата стока не е поставена под режим „отложено плащане на акциз“, предвид това, че не е напускала митническия склад. Ненамирането на част от стоката –гориво, в митническия склад на жалбоподателя е приета за отклонена от митнически надзор. Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана по чл.3, ал.1, т.2 от ЗАДС, като данъчнозадължено лице получило разрешение за складиране в митнически склад на акцизни стоки, за което е възникнало задължение по митническото законодателство, а не като лицензиран складодържатели или лице регистрирано по ЗАДС. Съгласно чл.104, ал.1 от ЗМ /отм. но действащ към процесния период/, режимът "митническо складиране" разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на чуждестранни и местни стоки, при посочени условия в ППЗМ. Няма спор, че режим "митническо складиране" е режим с отложено плащане на митнически задължения за чуждестранни стоки и това е регламентирано в чл.90 от ЗМ и чл.84 от Регламент /ЕС/ 2913/92г. Съобразно разпоредбите на чл.101 от Регламент /ЕС/ 2913/92г. складодържателят е длъжен: а)да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад; б) да изпълнява задълженията, произтичащи от съхраняването на стоките, които се намират под режим митническо складиране; и в) да спазва условията, определени в разрешението, но съгласно член 102, 1. Независимо от разпоредбите на член 101, когато разрешението е за обществен склад, то може да предвиди задълженията по член 101, букви а) и/или б) да се възложат само на вложителите в склада. Действително, в т.25.10 от представеното по делото Разрешение за откриване и управление на митнически склад с № A/BG002000/00036, е записано, че задълженията по чл.101 са възложени на вложителите /в случая „Пи Ес Т.“ С.А. Швейцария/. Вложителят, е отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране по силата на 102 § 1 от същия Регламент. Независимо от това, както по горе съдът отбеляза, отговорността на жалбоподателя произтича и от чл.203, пар.1, първо тире, параграф 2 и параграф 3, четвърто тире от Регламент (ЕИО) № 2913/92 във връзка с чл.107 от ЗМ където е определена алтернативна отговорност на длъжника на митническото задължение в случая жалбоподателя. Това е така, защото съгласно цитираната норма вносното митническо задължение възниква при отклонение от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, от момента на отклонението на стоките от митнически надзор. Безспорно по делото е установено отклонение на стоките от митнически надзор. Не е изяснен факта кое е лицето отклонило стоките, но параграф 3, четвърто тире от Регламент (ЕИО) № 2913/92 определя алтернативно длъжника на митническото задължение между лицето, отговорно да изпълни задълженията, произтичащи от временното складиране на стоките или от ползването на митническия режим, под който са били поставени стоките. Съдът счита, че жалбоподателя в качеството си на притежател на разрешение за митническо складиране се явява лице отговорно да изпълни задълженията, произтичащи от временното складиране на стоките, а именно отговорно за съхранението на количеството липсващо гориво, превишаващо допустимата фира, независимо от разпоредбата на Член 102, параграф 1 във връзка с Член 101 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. В решението с което е изменен РА, Директорът на Агенция „Митници” е приел, че жалбоподателя е данъчнозадължено лице по чл.3, ал.1, т.2 от ЗАДС, като настоящият състав е изложил по горе своите съображения защо споделя този извод на административния орган. Следва да се отбележи, че съгласно чл.3, ал.2, от ЗДАС /към същият период/ когато няколко данъчнозадължени лица са отговорни за заплащането на акциза, те са солидарно отговорни, поради което и съдът счита, че дължимият акциз правилно е вменен като задължение освен на вложителя и на солидарно отговорния жалбоподател, като лице- държател на стоката. Тази отговорност на жалбоподателя, съдът счита, че произтича и от разпоредбата на Чл.107, ал.1 от ЗМ. /отм ДВ, бр. 58 от 26.07.2016 г./: в редакция към ДВ, бр.55 от 20.07.2010г. съгласно която складодържателят е длъжен: да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад, като съдът приема че в случая е налице отклонение на стока от митнически надзор по време на нейното съхраняване в митническия склад на жалбоподателя. Поради изложеното, съдът приема, че издаденият РА обжалван в изменената му част с решението на Директора на Агенции Митници е правилен досежно становището, че жалбоподателят е носител на задължението да заплати дължимия акциз за процесната стока. По отношение на наведените с жалбата твърдения за неправилност на РА относно установената теглова разлика, за която се дължала частичната липса: Изложените съображения, че още при вноса на горивото, се установила теглова разлика в по-малко, което било видно от приложения Митнически манифест, изготвен при вноса на процесното гориво с моторен танкер „Нефтерудовоз 59М” не кореспондират с изготвената „Справка за закриване на режим МС по ЕАД №14BG002005J0003408/04.10.2014г.“, в която констатираното липсващо количество газьол е 7279кг. Определеният в РА и потвърдителното го решение акциз е изчислен на база, установената липса на газьол, представляваша превишение на количеството на фири над допустимите норми, като същото е определено по декларираното количество в ЕАД №14BG002005J0003408/04.10.2014r., в която същото е в кг - 2541365, количества, допуснати до свободно обръщение /в кг/ - 2534 086, остатък /в кг/ 7279, като остатъкът е приравнен в литри 8732, 01л., както е и прието в Решение №Р-108/32-65341/02.03.2018г. на Директора на Агенция „Митници”. В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства/ а това е в негова тежест/ да обори извода на ревизиращите органи досежно констатираната теглова разлика, на която се дължи установената частична липса. Съдът счита за неоснователни и възраженията на жалбопадателя, че дружеството жалбоподател, като титуляр на митнически склад, не дължи акциз на основание чл.25, ал.1, т.3 от ЗАДС за цялото констатирано количество гориво, описано от него като фири на основание чл.25, ал.1, т.3 от ЗАДС. Съобразявайки разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 от ЗАДС в редакция към ДВ, бр. 94 от 30.11.2010г., до освобождаване за потребление на акцизните стоки лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при: т. 3. загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наре