Решение № 1006 от 2.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 497/2023 г.

Производството е образувано е по жалба на Н. А. В., на Б. Д. В., двамата от [населено място], [улица], [адрес], обл.Хасковска и на К. И. У., от [населено място], [улица], № 16, бл.“А“, вх.1, ап.3, депозирана чрез адв.Е. Т., със съдебен адрес [населено място], [жк], [улица], [адрес]ап.1а-партер, срещу т.6 и т.8 от Раздел III, т.1 на т.3.3 от Раздел IV, т.1.1 на т.1 от Раздел V и т.1.12, във вр. с т.1.13 на т.1 от Раздел V от Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „[община]“ през 2023 г., утвърден със Заповед № РД-61/02.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Национален парк [община]“ и е по реда на чл.179-чл.184 от Административно-процесуалния кодекс(АПК). В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.Твърди се, че административният орган е приел Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „[община]“ (НПР) през 2023 г. (ГПП в НПР-2023 г., Плана) в оспорената част при неизяснени обстоятелства и при липса на мотиви. Претендира се отмяната на акт в оспорената му част и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция „Национален парк [община]“(ДДНПР), чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като в депозирано писмено становище излага подробни съображения за това.Изтъква се, че процесните местообитания в ГПП-2023 г. са определени приоритетно за паша на овце по целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол. Иска се отхвърляне на жалбата. Не се претендират разноски(л.364). В изпълнение на чл.181 от АПК обявление за оспорването е публикувано в бр. 61/2023 г. на "Държавен вестник"(л.238). Благоевградският административен съд, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Производството по издаване на оспорената Заповед за утвърждаване на ГПП в НПР-2023 г.е отрито със Заповед № РД-23/10.03.2023 г. на ДДНПР, като в същата са посочени основните съображения за издаване на акта, формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на Плана - писмени предложения и възражения, които се приемат в централния офис на дирекцията или по електронен път на посочения в заповедта електронен адрес, в срок до 10.04.2023 г. Разпоредено е проектът на Плана да се оповести публично, чрез публикуването му на интернет-страницата на дирекцията, както и да се постави на видни места в Централния офис и в офисите по съответните паркови участъци(ПУ) - ПУ„[община]“, ПУ„[община]“, ПУ„[община]“, ПУ„[община]“, ПУ„Боровец“, ПУ„Бели [община]“, ПУ„Говедарци“ и ПУ„[община]“ (л.72). Видно от материалите по преписката по проекта на ГПП в НПР-2023 г.(л.74) са подадени множество възражения от заинтересовани лица и организации, сред които и това с вх.№ 94-00-14/07.04.2023 г., депозирано от оспорващите лица (л.95). Възражението им е разгледано от административния орган, който с писмо с изх.№ 94-00-14(1)/02.05.2023 г. уведомил Н. А. В., Б. Д. В. и К. И. У. за резултата от разглеждането – органът конкретно е посочил коя част от възражението е прието за основателно и въз основа на това проектът на Плана е коригиран и коя част от възражението не е прието, респективно отказано е промяна в проекта(л.130). На 02.05.2023 г. Директорът на ДНПР е издал Заповед № РД-61, с която е утвърдил ГПП в НПР-2023 г.(л.253).Основната цел на Плана е посочен в раздел II – да се опазват, поддържат и регулират природните местообитания във високопланинската част на парка, като създаде екологосъобразен поминък на населението.Посочено е в т.1 от раздел III, че въз основа на Плана се издават разрешителни за паша на домашни животни и сенокос в НПР през 2023 г., като пашата на домашни животни (говеда, овце, коне) и ползване на сено се извършва по пасищни райони на обща площ от 14 568 ха, съгласно приложение № 1 към плана(л.255). Съгласно т.6 от раздел III „Общи правила“ от Плана (л.256) в границите на защитена зона „[община]“ се забранявала пашата на домашни животни в районите на разпространение на природни местообитания с кодове 3130 и 3160, както и в реално заетите местообитания на вида „Дива коза“, определени с координатен регистър, съгласно приложението към заповедта за утвърждаване на плана: Съгласно т.8 от раздел III от Плана (л.256), във връзка с изпълнението на мярка 32 „Подобряване/поддържане на природозащитното състояние на тревни типове природни местообитания и местообитания на видове птици, чрез екологосъобразно управление на пасищни и ливадни системи“ от Националната рамка за приоритетно действие за „Натура-2000 в [държава] за периода 2021 г.-2027 г., се разрешава приоритетно пашата на овце в границите на следните природни местообитания на територията на НПР: Съгласно т.1 към т.3.3 от раздел IV „Процедура за подаване и разглеждане на заявления, издаване на разрешителни за паша и сенокос“ от Плана (л.257), пасищните площи на територията на парка се разпределят по паркови участъци, по следния ред: Правилото на т.1.11 към т.1 от раздел V „Контрол при осъществяване на ползванията“, нощната паша и пашата, без пастир е забранено (л.259-л.260), допуска изграждането на временни сезонни заслони (ВСЗ) по указан ред, като с т.1.12 се забранява ограждане на пасища с електропастири/или с други съоръжения, а правилото на т.1.13 допуска изграждането на електропастир само на мястото за нощуване на животните. Между страните не се спори, че заповедта за утвърждаване и ГПП в НПР-2023 г.са публикувани на интернет-страницата на ДНПР на 03.05.2023 г.Срещу Плана, в частта за въведените забрани с т.6 и т.8 от Раздел III, т.1 на т.3.3 от Раздел IV, т.1.1 на т.1 от Раздел V и т.1.12, във вр. с т.1.13 на т.1 от Раздел V, жалбоподателите са депозирали жалба с вх.№ 993 в А. съд-[област] на 16.05.2023 г., въз основа на която е образувано настоящото производство (л.1). В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Д. Н. В. и Н. И. Г., посочени съответно от оспорващата и от ответната страна (с.з., проведено на 26.01.2024 г., л.336). Свидетелят Д. В., син на оспорващите лица Н. В. и Б. В., сочи че родителите му от дълги години притежават животновъден обект за отглеждане на едропреживни животни- крави и телета, намиращ се в източните [община] – в [населено място], обл.Х.. Сочи, че през летните месеци – юни, юли и август, животните пашували в НПР, за което родителите му притежавали разрешително за паша при спазване на въвежданите ограничения.Сочи, че никой от управата на парка не им е посочвал до сега местообитанията на дивата коза, нито им е предоставяна карта, или пък такива за крайречните и крайезерните местообитания. Свидетелката Н. Г. – гл.експерт с над 20 г.стаж на ДНПР, сочи че е била ангажирана при изработването на Плановете за паша в НПР през различните години, в частите им, касаещи опазването на защитените територии, на биологичното разнообразие и опазването на околната среда.Сочи, че по плана за 2023 г. е участвала в комисии за разпределение на пасища в парка, както и в дейност по наблюдение (мониторинг) и оценка на състоянието на тревните местообитания в НПР след края на пасищния период на 2022 г. – в края на м.10.2023 г., резултатите от която е отразила в Докладна с изх.№ 93-00-1152/28.12.2023 г.(л.312). Съдът установи изложената фактическа обстановка, която е и безспорна между страните по делото, въз основа на данните от административната преписка и от показанията на двамата свидетели.Съдът не обсъжда представеното, като доказателство от оспорващата страна писмено становище/експертна оценка, изготвена от проф.д.с.н.Ж. К.(л.367), тъй като това становище по съществото си представлява заключение на вещо лице по задача, която нито е поискана от жалбоподателите, нито е допускана от съда.Освен това, в становището се съдържат и правни изводи, каквито могат да бъдат извеждани единствено от съда.По тези съображения съдът изключва от доказателствата по делото становището на проф. Ж. К. и не го обсъжда. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и чл.169 от АПК, съдът прави следните изводи: Не се спори между страните, че заповедта с която е утвърден ГПП в НПР-2023 г. и самият план, са публикувани на интернет-страницата на ДНПР на 03.05.2023 г., с оглед на което жалбата е подадена в законоустановения срок и от страна, имаща право и интерес от оспорването. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е утвърденият със Заповед № РД-61/02.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Национален парк [община]“ Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „[община]“ през 2023 г., в частта, касещи забраните по срещу т.6 и т.8 от Раздел III, т.1 на т.3.3 от Раздел IV, т.1.1 на т.1 от Раздел V и т.1.12, във вр. с т.1.13 на т.1 от Раздел V. Разгледана по същество, съдът приема жалбата за основателна, поради следните съображения: Ежегодно съгласно Закона за защитените територии(ЗЗТ) и Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост(Правилника), ДНПР изготвя Годишен план за пашата и ползването на сено.Планът определя: местата и площите за паша на домашни животни, ползването на сено; видът на домашните животни; броят или количеството на домашните животни или сеното, нормите на натовареност на пасищата; периодът, през който може да се извършва пашата, ползването на сено; начинът и средствата за ползване на сено и условията за извършване на паша; процедурата по подаване/разглеждане на заявления, издаване на разрешителни за паша и сенокос и условията за опазване и поддържане на пасищата. При така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че процесният Годишен план за пашата и ползването на сено в Национален парк "[община]" за 2023 г., утвърден със Заповед № РД-61/02.05.2023 г.на Директор на Дирекция "[община]", е издаден от компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл.7, ал.2 от Правилника, във връзка с чл.48 от ЗЗТ, и в изискуемата писмена форма.Съдът намира, че е спазена и процедурата по приемането му по чл.65 и сл. от АПК, като проектът на плана е оповестен по подходящ начин, определена е форма на участие на заинтересованите лица, чрез писмени предложения и възражения (чл.69, ал.1, т.1 от АПК) в срок, съобразен с минимално изискуемия, съгласно ал.2 на чл.69 от АПК(между страните липсва спор по тези въпроси). Установява се от административната преписка, че оспорващите лица са подали възражение с вх.№ 94-00-14/07.04.2023 г. срещу отделни текстове на проекта ЗГПП(л.95), което е било разгледано от административния орган.С писмо с изх.№ 94-00-14(1)/02.05.2023 г. жалбоподателите били уведомени изрично за резултата от разглеждането на възражението им, като органът конкретно е посочил коя част от възражението е прието за основателно и проектът на Плана е коригиран и коя част от възражението не е прието, респективно отказано е промяна в проекта(л.130).По този начин органът е подходил и по отношение на всички останали възражения. Съгласно разпоредбата на чл.71 от АПК общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.Действително в конкретния случай по постъпилото възражение от оспорващите, административният орган не е изготвил изричен доклад, но както се установява от съдържанието на писмото до оспорващите лица, възражението им е било разгледано(както и всички останали постъпили възражения) и направените от тях предложения за корекция в проекта на Плана са били частично уважени.Така например жалбоподателите направили предложение за промяна на срока за паша от 15.06. до 31.10. и органът го е приел.Прието е предложението от проекта да отпадне правилото по т.5, а т.10 от раздел III е включена в Плана по предложение на оспорващите.Противно на твърдяното в жалбата, налага се извод, че участието на оспорващите лица в процедурата по издаване на общия административен акт, е било гарантирано и реално упражнено. Следователно, органът не е допуснал твърдяното нарушение, изразяващо се в неразглеждане на възражението на оспорващите лица. Основателно, обаче се явяват доводите на жалбоподателите, че въвеждайки оспорените ограничения по т.6 и т.8 от Раздел III, т.1 на т.3.3 от Раздел IV, т.1.1 на т.1 от Раздел V и т.1.12, във вр. с т.1.13 на т.1 от Раздел V от утвърдения ГПП в НПР-2023 г., административният орган не е изложил мотиви защо именно в посочените местообитания с кодове 3130 и 3160 е забранена пашата на домашни животни (вж.т.6 от раздел III), а в природните местообитания с кодове 6150, 6230 [рег. номер] територията на НПР се разрешава пашата за овце, като се изключва пашата на едър рогат добитък (ЕРД).Подобни мотиви липсват и в останалите приложени към административната преписка писмени доказателства, включително в оценката на пасищния ресурс, изложена в Докладна с изх.№ 93-00-1152/28.12.2023 г.(л.312), както липсват и такива в Докладна с изх.№ 93-00-114/31.01.2023 г.(л.345). Коментирайки пасищния ресурс и състоянието на процесните местообитания не се посочва защо следва да се изключат от пашата на посочените местообитания домашни животни, като като ЕРД, а се разрешава пашуването на овце.Дори и да се приеме, че преценката на директора на ДНПР, обективирана в оспорените точки от Плана, относно вида на допустимите за паша животни в определени местообитания, е такава по целесъобразност с оглед предоставената му дискреция от Плана на управление и Правилника за възлагане на дейностите, поради което същата не подлежи на съдебен контрол, каквото е становището на процесуалния представител на ответника, то административния орган дължи излагане на мотиви защо изключва определени категории животни, именно от тези местообитания.При условие, че са налице мотиви в тази насока, обуславящи това му решение, то таза преценка не следва да подлежи на контрол от съда.Липсата на мотиви от административния орган, както в оспорената част на акта, така и в съпътстващите документи по административната преписка по издаването му, не дават възможност на заинтересованите лица да узнаят каква е волята на органа и въз основа на кои съображения същия е стигнал до този си извод в решението, а на съда не позволя да извърши контрол по законосъобразността на акта.Налице е оценка на пасищния ресурс в представена по делото докладна за състоянието на пашата в конкретни местообитания, но от тези така представените данни също не става ясно защо в посочените местообитания се разрешава пашата на един вид животни, а за други се забранява(л.312).Освен това местообитанията са посочени единствено цифрово, без граници, площ и други характеристики, което също препятства да се прецени какъв е бил мотивът на административния орган да ги изключи за паша от животни, като ЕРД и би създало затруднения при прилагането на въпросната разпоредба от Плана при осъществяване на дейности по управлението му досежно тези местообитания и забраните в тях.Аналогично е положението с липсата на мотиви и с въведената на забрана по т.1.12, във вр.с т.1.13 на т.1 от Раздел V от утвърдения ГПП в НПР-2023 г. Извън горното, за пълнота на изложението следва да се посочат и други основания за отмяна на оспорените разпоредби, а именно: Двата текста на забраните – по т.8 от раздел III от Плана (л.256) и тази по т.1 към т.3.3 от раздел IV от Плана (л.257), са в противоречие помежду си, доколкото, макар и касаещи едни и същи местообитания – 6150, 6230 и 6520, с т.8 „ се разрешава приоритетно пашата на овце “, а според другата оспорена разпоредба - т.1 към т.3.„ в границите на природни местообитания 6150, 6230 [рег. номер] територията на НП [община], се разрешава пашата на овце “. От друга страна, не са налице мотиви, които да обуславят ограничаването на пашата на ЕРД в горепосочените местообитания, както и обосновка, която да обвързва въведеното ограничение с негативно въздействие на сезонната паша на ЕРД върху посочените местообитания. На следващо място, видно от разпоредбата на т.8 от Раздел III от Плана, въведеното ограничение е обвързано с изпълнението на мярка 32 „Подобряване, поддържане на природозащитното състояние на тревните типове местообитания и местообитанията на видове птици чрез екологосъобразно управление на пасищни и ливадни системи от НРПД за Натура 2000 в [държава] 2021-2027 г.“.В тази мярка е предвидено „Подобряване/поддържане на природозащитно състояние на тревни типове природни местообитания и местообитания на видове птици чрез екологосъобразно управление на пасищни и ливадни системи“, като е посочено, че „се предвижда“ контролиране на интензивността на пашата и прилагане на екстензивно животновъдство, както и регулиране на коситбата – за минимизиране на процесите на деградация на тревните съобщества, ерозия и рудерализация.Никъде, обаче не е посочено, че тези процеси на деградация на тревните съобщества, ерозия и рудерализация, като резултат от интензивна пасищна/неекологосъобразна коситбена експлоатация, следва да се ограничават именно, чрез недопускането на ЕРД на територията на процесните местообитания, т.е. не е налице причинно-следствена връзка между разписаното в Плана приоритетно пашуване на овце и въведеното ограничение по отношение на ЕРД и подобряването/поддържането на природозащитното състояние на тревните типове природни местообитания.Посоченото води до извод за необоснованост, респективно до незаконосъобразност на въведеното ограничение. На следващо място, съгласно чл.21, т.6 от ЗЗТ, в националните паркове се забранява само пашата на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата, т.е. пашата на ЕРД не е сред дейностите, които законът забранява.В Плана за управление на НП „[община]“ изрично се допуска паша на ЕРД, овце и коне, като е определена полагащата се площ на глава добитък(Раздел II, т.4.0, подточки 4.2 и 4.5).В този смисъл по идентични казуси е практиката на ВАС и конкретно Решение № 31341/14.03.2024 г., по адм.д.№ 5610/23 и Решение № 12991/21.12.2023 г., по адм.д.№ 3301/23, двете по описа на ВАС. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че оспорените разпоредби следва да бъдат отменени, като издадени при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени сторените от оспорващите лица в производството разноски, за които по делото са налице доказателства за извършването им, както следва: на Н. В. следва да бъде присъдена сумата от 30 лв., от които 10 лв. платена държавна такса за съдебното производство и 20 лв., платена такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник (л.65 и л.67), а на Б. В. и на К. У. следва да им бъде присъдена сумата от по 10 лв., предсатвляваща държавна такса за съдебното производство(л.66 и л.67) Не следва да бъдат присъждани поисканите от оспорващите разноски за адвокатско възнаграждение.Установява се, че Н. В. и Б. В. сключили общо договор за правна защита и съдействие, в който уговорили адвокатско възнаграждение в полза на адв.Е. Т. в размер на 750 лв., а при явяване на процесуалния представител след второ съдебно заседание – още 250 лв. (договор за правна защита-л.15).Оспорващият К. У. сключил договор за правна защита и съдействие при същите условия – 750 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв.Е. Т. плюс 250 лв., при явяване след второ съдебно заседание на адвоката (договор за правна защита - л.17). В двата договора е уговорен начинът на заплащане на възнагражденията – по банков път.От страна на оспорващите не са представени доказателства за плащането на тези възнаграждения по банков път, поради което претенциите им за възлагане в тежест на ответника и разноските за адвокатските възнаграждения в посочения размер, се явяват недоказани, и като такива са и неоснователни и ще следва да се оставят, без уважение. Водим от горните съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, А. съд-[област]