Решение № 4027 от 2.5.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1193/2023 г.

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на З. Н. К., с [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, ул. “Петко Р. Славейков” № 14, ет. 2, ап. 4, против Решение № 2153-15-102/13.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 6810170200/Протокол № N01484/20.12.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Най-общо твърденията на жалбоподателя се свеждат до това, че пенсията му е отпусната в по-малък размер при неправилно определен индивидуален коефициент, с оглед на неправилно определен осигурителен доход, участващ при определяне на индивидуалния коефициент.

Претендира се и присъждане на сторените разноски в производството.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение и сторените по делото разноски.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със Заявление вх.№ 2113-15-3732/13.09.2022 г. З. Н. К. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на чл. 69 от КСО. Към датата на заявлението К. има навършена възраст 53 г. 10 м. 26 дни.

С Разпореждане № 6810170200/Протокол № N01353/19.09.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, по представените със заявлението редовно оформени документи, е зачетен осигурителен стаж с прекъсване за времето от 25.09.1986 г. до 17.08.2022 г., както следва:

Осигурителен стаж от първа категория труд - 27 г. 06 м. 13 дни.

Осигурителен стаж от трета категория труд - 02 г. 05 м. 01 дни.

На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 48 г. 03 м. 24 дни.

С Разпореждане № 6810170200/Протокол № N01353/19.09.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив (л. 27), е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 69, ал. 2 от КСО в минимален размер.

С процесното Разпореждане № 6810170200/протокол № N01484/20.12.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив (л. 32), личната пенсия за ОСВ на К. е изменена в действителен размер, считано от 17.08.2022 г. пожизнено, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС. С това разпореждане е определен индивидуален коефициент съгласно разпоредбата на чл. 70. ал. 9, изречение първо и второ от КСО - 2.0983 от общ осигурителен доход 352 599.90 лв. получен за периода от 01.01.2000 г. до 16.08.2022 г. съгласно данните от РОЛ /Регистър на осигурените лица/, подавани на основание чл. 5, ал. 4 от КСО, като е определен размер на пенсията 1665, 00 лв.

6. Недоволен от така постановеното разпореждане, К. обжалва същото пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-102/13.04.2023 г. го е потвърдил. За да постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е установил следното от фактическа и правна страна:

С оглед претенцията на К. за установяване на осигурителния му доход за периода от 01.01.2000 г. до 16.08.2022 г., с писмо изх. № 1012-15-67#1/02.03.2023 г. до КПК при ТП на НОИ - Пловдив е изискана проверка в осигурителя Областна дирекция на МВР - Пловдив, която да установи данните подавани на основание чл. 5, ал. 4 от КСО съответстват ли на тези във ведомостите за заплати на осигурителя.

(В тази връзка производството по административното обжалване на Разпореждане № 6810170200/протокол № N01484/20.12.2022 г. е спряна до приключване на разпоредената проверка на ОД на МВР – Пловдив с Решение № 1040-15-25/22.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив).

За извършената проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Областна дирекция на МВР - Пловдив е съставен Констативен протокол (КП) № КП-5-15-01325869/21.03.2023 г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Пловдив (което е било основание за възобновяване на производството по административното обжалване с Решение № 1040-15-43/13.04.2023 г.). Проверката е извършена въз основа на данните от информационната система на НОИ и ведомости за заплати на осигурителя. Установено е, че К. фигурира във ведомостите за заплати за проверявания период 01.01.2000 г. до 31.08.2022 г., както и че е налице съответствие между данните за осигурителен доход и за положен извънреден труд от ведомостите за заплати и тези подадени в Регистъра на осигурените лица за проверявания период от осигурителя Областна дирекция на МВР - Пловдив.

С оглед направените констатации от контролния орган при ТП на НОИ – Пловдив, обективирани в цитирания по-горе КП, е прието, че общият осигурителен доход 352599.90 лв., получен за периода от 01.01.2000 г. до 16.08.2022 г. и ползван при изчисляване размера на пенсията на К. съответства на дохода от ведомости за заплати на лицето.

Като неоснователна е приета претенцията на жалбоподателя и за прилагане разпоредбата на чл. 70, ал. 4 и ал. 5 от КСО. В тази насока Директорът на ТП на НОИ - Пловдив се е позовал на разпоредбите на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО, като с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 9 от КСО изречение първо и второ, в сила от 01.01.2019 г. е определен индивидуален коефициент на лицето - 2.0983 от общ осигурителен доход 352 599.90 лв. получен за периода от 01.01.2000 г. до 16.08.2022 г. Прието е още, че въпросът относно конституционносъобразността на чл. 70, ал. 8-9 от КСО не е от компетентността на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.

При тези данни, ответният административен орган е приел, че индивидуалният коефициент, с който е изчислен размерът на пенсията на жалбоподателя, е правилен и в съответствие с приложените по административното производство доказателства и относими правни норми.

Като несъстоятелна е приета претенцията на жалбоподателя за произнасяне на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив относно право на пенсия по чл. 168 от КСО, тъй като К. не е осигуряван в професионален пенсионен фонд и няма право на избор на осигуряване във фонд „Пенсии“.

7. В хода на съдебното производство е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), оспорено от процесуалния представител на ответника в частта относно отговор на въпросите по т. 2.4 и т. 2.6.

Въз основа наличните по делото документи и извършена проверка на първичните документи /ведомости за заплати/, намиращи се при осигурител ОД на МВР - Пловдив, [ЕИК], с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди" № 7, вещото лице е дало следното заключение:

7.1. Размерът на осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски на З. Н. К., [ЕГН] помесечно, за периода от януари 2000 г. до 16.08.2022 г. е представен в таблица 1 към заключението. Същата е структурирана както следва: Колона 3 - Осигурителен доход на З. Н. К. по ведомости за заплати с включен доход за временна неработоспособност – общо за периода 349989, 87 лв.; Колона 4 - Осигурителен доход на З. Н. К. по регистър на осигурените лица в НОИ – общо за периода 352 599, 90 лв.; Колона 5 - Разлика между осигурителния доход на З. Н. К. по ведомости за заплати и по регистър на осигурените лица в НОИ (разлика между колона 3 и 4) – общо за периода (– 2610, 03 лв.).

Осигурителният доход в системата на МВР за процесния период в частност на жалбоподателя З. Н. К. се формира от трудово възнаграждение /работна заплата/ за: длъжност; процент добавка за прослужено време; допълнително възнаграждение за извършване на агентурно-оперативна дейност; доход /обезщетение/ за временна неработоспособност; време /отчетени часове/ положен извънреден труд и ДМС.

7.2. Общият осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски на З. Н. К. за периода от януари 2000 г. до 16.08.2022 г. включително по данни от регистър на осигурените лица в НОИ възлиза на 352 599, 90 лева.

7.3. Установената разлика в размер на 2 610, 03 лв. между осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски на З. Н. К. по ведомостите за заплати и Регистъра на осигурените лица са показани подробно в табличен вид в Таблица 1, колона 3 помесечно за периода.

Установените разлики по периоди се дължат на следните причини:

Неотчетен при осигурителя болничен лист /обезщетение за временна неработоспособност/ за януари 2008 г. - 2 дни на стойност 94, 90 лв.

Неотчетен при осигурителя болничен лист /обезщетение за временна неработоспособност/ за януари 2011 г. - 7 дни на стойност 425, 56 лв.

Неотчетен при осигурителя болничен лист /обезщетение за временна неработоспособност/ за юни 2020 г. - 2 дни на стойност 211, 94 лв.

Неотчетен при осигурителя болничен лист /обезщетение за временна неработоспособност/ за юли 2020 г. - 5 дни на стойност 529, 58 лв.

Неотчетен при осигурителя болничен лист /обезщетение за временна неработоспособност/ за октомври 2021 г. - 1 ден на стойност 122, 52 лв.

Неотчетен при осигурителя болничен лист /обезщетение за временна неработоспособност/ за януари 2022 г. - 10 дена на стойност 1 225, 26 лв.

Общата сумарна разлика за периода от 01.01.2000 година до 16.08.2022 година е в размер на 2610, 06 лева. с отрицателен знак. Отрицателният знак означава, че сумата е начислена в по-малко при осигурителя, компенсирана в Регистъра на осигурените лица.

В забележка е посочено, че за целия месец август 2022 година при осигурителя е начислен осигурителен доход в размер на 3140, 20 лева. Признат осигурителен доход за периода 01-16.08.2022 година 1 638, 37 лева. Невключен осигурителен доход /разлика/ 1501, 63 лева за период 17-31.08.2022 година.

7.4. Съгласно писмо изх. № 11-00-760 от 15.06.2023 г. на ТД НАП Пловдив и приложена справка: Данни по ЕГН на З. Н. К. за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2022 г. - размерът на начисления месечен облагаем и осигурителен доход /стр. 73-74/ и представени от осигурител ОД на МВР Пловдив справки за осигурителен доход на жалбоподателя за същия период е определен осигурителен доход на З. Н. К. за Фонд „Пенсии за лица по чл. 69 от КСО", за периода от януари 2015 г. до август 2022 г. включително, резултатите от които са посочени в таблица 2 от заключението.

Съгласно писмо изх. № 11-00-760 от 15.06.2023 г. на ТД НАП Пловдив за З. Н. К. има подавани декларация образец 1, Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., респективно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, с вид осигурен 06 - за военнослужещи по ЗОВС на Република България, държавните служители по ЗМВР и по Закона за изпълнение на наказанията, офицерите и сержантите от Националната следствена служба, държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност" и за служителите от Главна дирекция Национална служба Гражданска защита" от териториалните и звена, чийто труд се зачита като първа категория, от 01.01.2008 г., от организация, подлежаща на отчет към Специален регистър при ЦУ на НАП.

З. Н. К. е осигурено лице по смисъла на чл. 69 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2, буква „б" от КСО, размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69" за лицата, родени след 31 декември 1959 година по чл. 69 от кодекса за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2022 г. е както следва:

Жалбоподателят З. Н. К. е осигурен за Фонд „Пенсии за лица по чл. 69 от КСО", за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2022 г. Размерът на всяка от осигурителните вноски за периода в проценти и стойност са подробно показани в табличен вид в Таблица 2, колона 7.

Горепосочените вноски не са осигурителни вноски за лица родени след 31.12.1959 г., които се внасят в Универсален пенсионен фонд съгласно чл. 4б, ал. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 10 от КСО.

7.5. Вноските за Фонд „Пенсии за лица по чл. 69 от КСО" участват при определяне размера на индивидуалния коефициент, с който е определен размера на пенсията по Разпореждане № 6810170200 от 20.12.2022 г., в размер на 1665, 00 лв.

След като се е запознало с приложените по делото писмени доказателства вещото лице е установило размера на индивидуалния коефициент на З. Н. К., като резултатите са показани в таблица 3 от заключението.

ИК получен от дохода за периода от 03.04.1989 г. до 31.12.1996 г. - 0, 7622.

ИК получен от доход за периоди 03.04.1989 г. - 31.12.1996 г; 01.01.1997 г. - 16.08.2022 г. - 2, 0165.

ИК получен от дохода за периода 01.01.1997 г. - 16.08.2022 г. - 2, 1029.

ИК получен от дохода за периода 01.01.2000 г. - 16.08.2022 г. /по разпореждане / - 2, 0983.

Съответно, вещото лице е изчислило размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, с оглед така възприетите индивидуални коефициенти, както следва:

Размер пенсия при индивидуален коефициент 2, 0165 - стар метод - 1 602, 41 лева.

Размер пенсия при индивидуален коефициент 2, 1029 - задача на експертизата - 1668, 53 лева.

Размер пенсия разпореждане при индивидуален коефициент 2, 0983 - нов метод - 1665, 00 лева.

8. В хода на съдебното производство:

• От ТД на НАП Пловдив е представена Справка – Данни за осигуряването по ЕГН относно З. К. за периода 01.01.2015 г. до 31.05.2023 г., с размер на нечислен месечен облагаем доход и осигурителен доход;

• С молба изх. № 2103-15-7#2/28.06.2023 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив, от страна на ответника са представени и приети по делото Справки от Персоналния регистър но НОИ за осигурителните периоди на К. за годините от 2015 г. до 2022 г. включително, отразяващи информация за осигурителния доход с вноски на К. към настоящия момент;

• С молба вх. № 16238/07.08.2023 г. по описа на съда, от ОД на МВР Пловдив са представи Удостоверения обр. УП-2 № 26 и № 27 от 24.07.2023 г. за дохода на К. за времето от 19.09.1995 г. до 31.12.1996 г., от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. и от 01.01.2000 г. до 16.08.2022 г. ІV. За правото:

9. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Властническите волеизявления са облечени в изискваната от закона форма.

10. Спорът между страните най-общо се формира относно методиката на изчисляването на индивидуалния коефициент и определяне на осигурителния доход, участващ при изчисляването му, съответно в размера на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя.

11. Както вече бе казано, считано от 17.08.2022 г. на З. Н. К. е отпусната ЛПОСВ по чл. 69, ал. 2 от КСО при осигурителен стаж от първа категория труд - 27 г. 06 м. 13 дни, от трета категория труд - 02 г. 05 м. 01 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО - 48 г. 03 м. 24 дни и индивидуален коефициент 2, 0983, съгласно чл. 70, ал. 9, изречение първо и второ КСО. Определен е размер на пенсията 1665, 00 лв. Пенсията е отпусната при навършена възраст 53 г. 10 м. 26 дни.

12. Според редакцията на чл. 69, ал. 2 от КСО (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

От данните по делото се установява, а и между страните не е спорно, че към 17.08.2022 г. по отношение на К. са били налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за ОСВ по цитирания нормативен текст - същият е имал навършена възраст 53 години 10 месеца и 26 дни (при изискуема възраст 52 години и 10 месеца) и осигурителен стаж от I категория 27 години 06 месеца 13 дни, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените в чл. 69, ал. 2 КСО закони.

13. Относно спорния по делото въпрос свързан с методиката за изчисляване на индивидуалния коефициент, е необходимо да се съобрази следното:

Нормативна уредба в тази насока се съдържа в чл. 70 от КСО и чл. 21а от Нарбада за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето (чл. 70, ал. 3 КСО).

Според чл. 70, ал. 4 от КСО, за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период, по-малък от три години, индивидуалният коефициент се изчислява от този доход. При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.

В чл. 70, ал. 8 от КСО е уредена хипотезата относно пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., при която индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл. 106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период.

В ал. 9 на чл. 70 от кодекса е предвидено, че индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.

Тълкуването на цитираните разпоредби налага да се приеме, че при изчисляване на индивидуалния коефициента (ИК) е възможно да се приложи или методиката по ал. 4 – 7 на чл. 70 КСО, или тази по ал. 8 и сл. от същия член на кодекса, но не и двете едновременно, като разграничителният критерий, определящ коя от двете методики да бъде приложена е времеви, а именно дали пенсията се отпуска с начална дата преди 1 януари 2019 г., или с начална дата след 31 декември 2018 г. Противно на твърденията на жалбоподателя, този подход на законодателя не може да бъде определен нито като противоконституционен, нито като поставящ лицата с отпусната пенсията преди 1 януари 2019 г. и тези с отпусната пенсия след 31 декември 2018 г., в неравнопоставеност.

Сама по себе си уредбата за изчисление на пенсията за осигурителен стаж и възраст може да изглежда, че поставя посочените лица в неравнопоставеност, доколкото предписва различно третиране на определен кръг лица – тези които имат отпусната пенсията преди 1 януари 2019 г. и тези с отпусната пенсия след 31 декември 2018 г. Действително, прилагането на обсъжданата уредба води до различно третиране при изчисление на пенсията спрямо двете групи лица. Това различно третиране обаче, има обективно и обосновано оправдана законосъобразна цел – осъществяване на пенсионната реформа в Република България, започнала още през 1996 г. и целяща постепенно да се стигне до изчисляване на пенсиите на базата на целия осигурителен период на лицето от началото до края на неговия трудов стаж, с цел адекватност на пенсиите и финансова стабилност на фонд „Пенсии“.

С оглед тези съображения разглежданата нормативна уредба, макар и водеща до различно третиране при изчисление на пенсията спрямо двете групи лица, е въведена с цел да обезпечи изпълнението на пенсионната реформа, и не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

В подобен смисъл е и Решение № 5 от 29.06.2000 г. на КС на РБ по конст. д. № 4/2000 г. 14. При това положение, след като пенсията за ОСВ на К. е отпусната с дата след 31.12.2018 г., законосъобразно осигурителният орган е определил ИК по реда на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 КСО.

Тези съображения обосновават възприемане на заключението на приетата по делото СИЕ в частта й (Таблица 6), определяща ИК 2, 0983 и размер на пенсията за ОСВ на жалбоподателя 1665 лв., които всъщност са съответни на определените такива с процесното разпореждане.

Настоящият състав на Административен съд Пловдив, счита че тълкуването и практическото прилагане на правилата по чл. 70 КСО, направени от пенсионните органи и вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертизи в посочената част са съответни на закона. В експертизата (Таблица 6) е показано цифровото практическо изражение на правилата по чл. 70 КСО относими към процесния случай. Касае се за прилагане на нормативно установени правила, които имат цифров (математически) израз, поради което и изготвянето на СИЕ от вещо лице със специални математически и счетоводни знания се явява безусловно необходимо за разрешаване на настоящия административноправен спор.

Останалите варианти на СИЕ на изчисляване на ИК и размер на ЛПОСВ, доколкото не са съответни на нормативно установените правила, няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.

15. По делото не се установява жалбоподателя да е осигурено лице в професионален пенсионен фонд, поради което всички възражения на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни. Твърдението, че фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" е професионален пенсионен фонд, е в противоречие с разпоредбите на КСО. Достатъчно в тази насока е да са посочи, че според чл. 133, ал. 1 КСО професионални пенсионни фондове се учредяват и управляват от лицензирани по реда на този кодекс пенсионноосигурителни дружества, а фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" е един от фондовете на държавното обществено осигуряване според чл. 2, ал. 2, т. 3 КСО, което изключва възможността последният да бъде квалифициран като професионален пенсионен фонд по смисъл на кодекса.

16. Изложеното до тук обосновава крайния извод за законосъобразност на Решение № 2153-15-102/13.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 6810170200/Протокол № N01484/20.12.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив. Това има за последица неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

17. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националния осигурителен институт се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и 300 лв. за заплащане на възнаграждение за вещо лице Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав