Решение № 108 от 15.11.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 457/2023 г.

Производството по делото е по реда на Глава ІІІ, Раздел І от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. В Окръжен съд гр. Кюстендил е постъпило искане от Областна служба Гюсинг, Република Австрия, с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция № BH-GS/03/226000159219/22 от 13.02.2023г., влязло в законна сила на 04.03.2023г., постановено от несъдебен орган на Република Австрия по отношение на В.С. А., ЕГН ••••••••••, български гражданин, роден на •••г., с постоянен и настоящ адрес: ••••••. Финансовата санкция е в размер на 80 € и според записаното в удостоверението е наложена на А. за извършено на 22.12.2022г. на магистрала А4 в района на ГП Никелсдорф при управление от негова страна на влекач с ремарке с регистрационен номер •••• административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС със скорост, по – висока от разрешената за пътния участък. Санкционираното лице В. А. не се явява в съдебно заседание, надлежно призован. Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за основателност на искането. Окръжен съд Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства, както и на становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С горепосоченото искане Окръжен съд е сезиран като компетентен съд по силата на ЗПИИРКОРНФС за признаване и изпълнение на решение от 13.02.2023г., влязло в сила на 04.03.2023г. Същото е издадено от несъдебен орган на Република Австрия за налагане на финансова санкция в размер на 80 €, за извършено за извършено на 22.12.2022г. на магистрала А4 в района на ГП Никелсдорф при управление на влекач с ремарке с регистрационен номер •••• административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС със скорост, по – висока от разрешената за пътния участък. Административното нарушение е извършено от В. А., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: •••••. От посоченото в удостоверението по чл. 4 ЗПИИРКОРНФС се установява следното: Издалият решението орган е несъдебен такъв в Република Австрия. Засегнатото лице е с посочено име и адрес, като обичайното му пребиваване е в изпълняващата държава по смисъла на закона - Република България. Решението е влязло в сила на 04.03.2023г., като наложената с него финансова санкция / глоба/ възлиза на 80 €. Административното нарушение се изразява в управление на МПС със скорост, по – висока от разрешената за пътния участък. Видно от съответни отбелязвания в удостоверението, производството по налагане на финансови санкции е било писмено, като лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си за обжалване, както и за срока, в който може да го стори. Решението е постановено от несъдебен орган в Република Австрия въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон. На 17.02.2023г. съдебното решение е било връчено лично на А.. Давността за изпълнение на съдебното решение изтича на 04.03.2026г. От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Закона, компетентен да признае и допусне изпълнението на решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Окръжен съд Кюстендил. От съдържанието на удостоверението по чл.4 от Закона и на преведеното надлежно на български език съд удостоверение безспорно се установява, че В. А. е санкциониран с влязъл в сила на 04.03.2023г. акт на несъдебен орган в Република Австрия за заплащане на финансова санкция, наложена му за извършено административно нарушение по Кодекса за движение по пътищата. Налице е влязъл в сила акт по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, издаден от несъдебен орган на страна, членка на Европейския съюз, и финансовата санкция е постановена по повод извършени административни нарушения. Налице е потвърждаване, че решението е връчено лично на лицето и същото е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред компетентен съд. Не са налице основанията по чл.3 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решението, с което са наложени финансовите санкции. Актът на съдебния орган по чл.3 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е придружен с удостоверение, което се изисква по чл.4, ал.1 от Закона, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От изложеното в удостоверението е видно, че административно наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение, което попада в една от хипотезите на чл.30 ал.2 - т.1, поради което в този случай не се изисква изследване наличието на двойна наказуемост. Въпреки това, деянието, за извършването на които е санкциониран А., представлява административно нарушение и по българското законодателство – ЗДвП. В конкретния случай не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението, визирани в чл. 35 ал.1 т.1 - 8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 съответства на постановеното решение по съдържание. От друга страна, не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в Република България или в друга, различна от издаващата държава, решение за финансови санкции срещу лицето. Не е налице изтекла давност по българското законодателство за изпълнение на решението и нарушението, извършено в Република Австрия, не е подсъдно на български съд. Давностният срок за изпълнение по законодателството на издаващата държава е посочен в удостоверението. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния, размерът на наложените финансови санкции не е по - малък от 70 евро. Решението е постановено срещу пълнолетен гражданин, който може да носи наказателна и административно наказателна отговорност. От съдържанието на удостоверението е видно, че производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението. Окръжният съд приема, че са налице условията по чл. 30 ал. 2 от Закона за признаване на решението, като липсват основанията по чл. 32 ал. 2 за намаляване размерите на финансовите санкции. Съгласно разпоредбата на чл.16 ал. 8 от Закона, съдът следва да определи размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението евро/ български лев към момента на постановяване на решението в издаващата държава - 13.02.2023г. Размерът на наложената с решението парична санкция е общо 80 €, чиято левова равностойност възлиза на 156.46 лв. Не са представени доказателства по чл.33 от Закона за пълно или частично изпълнение на наложената санкция, поради което и не следва да се прилага приспадане по реда на чл.17. Предвид изложеното и на основание чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Окръжния съд