Решение № 145 от 27.2.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 157/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. С. срещу действия на ЧСИ- Илко Бакалов, извършени по изп. д. №20247050400300, съставляващи отказ да бъде вдигнат наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия, обективиран в разпореждане от 02.12.2024 г., връчено на 03.12.2024 г. В жалбата се твърди, че запорираното вземане за пенсия е несеквестируемо в цялост. Твърди, че е с установена с Експертно решение от 23.05.2023 г. на ТЕЛК 80% трайно намалена работоспособност поради инсулинозависим захарен диабет. Поддържа, че предназначението на пенсията за инвалидност е да подсигурява някакви доходи на лицето, които да му послужат за лицето, които да му послужат за елементарното съществуване, защото не може да получава други доходи извън получаваната пенсия за инвалидност. При тези доводи смята, че запорът следва да бъде вдигнат. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнителното производство Н. И. чрез адв. Петко Хубеков. В същите се застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че наложеният запор при частично несеквестируеми вземания (възнаграждения за труд или пенсия) обхваща само секвестируемата част. Твърди, че получаваната от длъжника пенсия за инвалидност е в размер по-висок от минималната работна заплата за страната към момента на подаване на жалбата и след актуализирането й от 01.01.2025 г. Излага, че пенсията за ивалидност не се различава съществено от пенсията за осигурителен стаж и възраст, доколкото редът за отпускането й е уреден в чл. 71 и сл. КСО, като същата не представлява т.нар. социална пенсия за инвалидност, уредена в чл. 90а КСО, чийто размер е нормативно определен и значително по-ниска от минималната работна заплата за страната. По отношение на жалбата в частта, с която се обсъжда отказа да бъде отменен насрочения опис на движимо имущество излага, че такова изпълнително действие не е извършвано, а описът е бил отменен след подаване на жалбата, поради постъпила по делото декларация от длъжника С. за отказ от право на ползване на имота, вещите намиращи се в който е бил насрочен опис. По делото са постъпили и мотиви от ЧСИ Илко Бакалов, в които хронологично е проследено развитието на изпълнителното производство, като са посочени и извършените от него и от страните действия. По същество счита жалбата за неоснователна, тъй като запорът е наложен и има действие само по отношение на секвестируемата част от получаваната от длъжника пенсия. Съдът на основание чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262 вр. чл. 260 и чл. 261 констатира, че подадената жалба е редовна и допустима- подадена от активнолегитимирано лице по чл. 435, ал. 2 ГПК в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване действие на ЧСИ по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна при долуизведените мотиви. Съдът, след като обсъди и прецени събраните в хода на производството доказателства по приложеното изпълнително дело и съобрази изразените от страните становища приема за установено от фактическа страна следното: Изпълнителното производство е образувано по молбата Н. А. И. в качеството му на кредитор по издаден изпълнителен лист въз основа на Присъда №42/20.03.2024 г., постановено по НЧХД №1001/2023 г. по описа на БРС, потвърдена с Решение №264/17.10.2024 г. по ВНЧХД №554/2024 г., с който С. К. С. е осъден да заплати на молителя сумите, както следва: 1400 лв., представляваща обезщетение за причинени на И. неимуществени вреди от престъпление, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на увреждането 15.08.2022 г. до окончателно изплащане; 1355 лв., представляваща сторени от частния тъжител и граждански ищец разноски в първоинстанционното производство, както и 800 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция. По възлагане на взискателя е извършено проучване на имущественото съС.ие на длъжника, направени са справки за наличието на банкови и платежни сметки, притежавани недвижими имоти и МПС-та, наличие на действащи трудови договори, по които последният да е страна. На 04.11.2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до С. С., като в двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 ГПК задълженията, предмет на изпълнителното производство не са погасени. Предприети са действия по принудително изпълнение съставляващи налагане на запор върху банковата сметка н длъжника при „Централна кооперативна банка“ АД. Впоследствие до ЧСИ Бакалов е подадена молба от С., в която същият е посочил, че по запорираната банкова сметка получава пенсията си за инвалидност, както и обезщетение за безработица, които според него се явяват несеквестируеми доходи по чл. 446а ГПК, като към молбата си е приложил експертно решение на ТЕЛК, както и извлечение от банковата сметка със справка за блокирана сума в размер на 4710, 10 лв. След констатиране характера на получавания доход по банковата сметка на 19.11.2024 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до НОИ- Бургас, с което е наложил запор върху пенсията, като е указал на третото задължено лице, че ежемесечните удръжки следва да бъдат осъществявани при спазване на правилата по чл. 446 ГПК, както и съобразно задължителните разрешение, дадени с Тълкувателно решение №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Изпратил е съобщение до длъжника, с което го е уведомил, че молбата му е била частично удовлетворена, като наложеният запор обхваща секвестеруемата част от получаваната пенсия. С писмо от 20.11.2024 г. и писмо от 03.12.2024 г. ТП на НОИ- Бургас е уведомил както длъжника, така и ЧСИ, че при спазване на изискванията по чл. 446, ал. 1 ГПК е определена удръжка в размер на 218, 06 лв. от пенсията, впоследствие променена на 74, 06 лв. следва актуализиране на размера на минималната работна заплата за страната. Предприети са и действия по насрочване на извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, находящ се в •••. На 12.12.2024 г. по делото е постъпила декларация, вписана в Служба по вписванията на 06.12.2024 г., за отказ от право на ползване върху недвижим имот, с която С. С. декларира, че се отказва от запазеното в негова ползва право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху недвижими имоти, в това число и самостоятелния обект в сграда, по отношение на вещите в който е насрочен опис. С разпореждане от 02.12.2024 г. ЧСИ Бакалов е отказал да вдигне запора, наложен върху получаваната от длъжника пенсия за инвалидност, както и да отмени насрочения опис на движими вещи. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи: Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на посочените в жалбата действия, като съдът е ограничен от наведените в същата оплаквания. Наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на действията по налагане на запора поради пълната несеквестируемост на получаваната по банковата сметка при „ЦКБ“ ЕАД сметка са неоснователни. Видно от материалите по делото след известяване от страна на длъжника за характера на получавани суми, ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ТП НОИ- Бургас, с които е наредил да се удържат суми при съобразяване на чл. 446, ал. 1 ГПК и съобщение до „ЦКБ“ АД, че постъпленията по банковата сметка са несеквестируеми в цялост и запорът обхваща единствено евентуални постъпления от друг харатер. Недоказани са явяват оплакванията, че чрез запориране на банковата сметка на длъжника се достигнало до нарушаване на правата на същите по чл. 446, ал. 1 ГПК. По делото няма данни по запорираната им сметка да постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, поради което не би могло да се направи извод, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни. Според задължителните разрешения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът, поради което запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Видно от представените от длъжника банкови извлечения получаваната от него пенсия за инвалидност е размер по-висок от минималната работна заплата за страната (1151, 06 лв. за 2024 г., когато минималната работна заплата възлиза на 933 лв.). Във връзка с горното следва да се отбележи, че получаваната от жалбоподателя пенсия за инвалидност представлява вид пенсия за изгубена пълна или частична работоспособност на едно лице съгласно чл. 71 КСО. Тя не попада в обхвата на нормата на чл. 114а, ал. 1 КСО, уреждаща т.нар. социални пенсии, съгласно която върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по кодекса, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. Следователно пенсията за инвалидност може да се взема предвид при изчисляване на секвестируемия доход на длъжника по изпълнителното дело. С жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК си длъжникът би могъл да брани не хипотетично нарушаване на несеквестируемостта на негово вземане, респ. вещ, а единствено реализирано такова, като дължи в условията на пълно и главно доказване да установи твърдяната от него несеквестируемост. Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а действията на ЧСИ Илко Бакалов за законосъобразни, поради което същите не следва да бъдат отменяни. Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас