Решение № 5191 от 19.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1908/2025 г.

Производство е касационното по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Виа“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя А. Ю. Д., подадена чрез адв. Д. Д. против Решение № 65/14.04.2025 год., постановено по н.а.х.д. № 347 по описа на Районен съд – Разлог за 2024 год. Навеждат се доводи за неправилност на решението, в подкрепа на които са развити подробни аргументи. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отчетени от районния съд. Навеждат се и доводи за маловажност на нарушението и се претендира приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. С касационната жалба е направено и искане за присъждане на разноски по делото. Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ (О“ОД“) на Дирекция „Оперативни дейности“ (Д“ОД“) в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГД“ФК) на Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), в съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд – Благоевград намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение Районен съд – Разлог е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 769129-F7764073/09.05.2024 год. на Началник О“ОД“ на Д“ОД“ в ГД"ФК" на ЦУ на НАП, с което на „Виа“ ЕООД за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл.16, ал.2 от същия закон, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. За да постанови този резултат, съда е възприел нарушението за доказано, съставомерно и правилно квалифицирано от административно наказващия орган. Прието е още, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Съдът е изложил и мотиви за липса на основания за квалифициране на нарушението, като маловажно. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, районният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи за доказаност на процесното нарушение. Безспорно са установени и правилно отразени обстоятелствата, при които същото е извършено, квалифицирано е правилно от административнонаказващия орган, като в административната и съдебна фаза на процеса не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Имуществената отговорност на „Виа“ ЕООД е ангажирана за това, че осъществява икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП – „пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове“, без необходимата регистрация съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Констатирано е при извършената на 02.04.2024 год. проверка на търговски обект – бензиностанция, намираща се в [населено място], Околовръстен път, стопанисван от дружеството-касационен жалбоподател, че обекта разполага с един брой подземен резервоар за газ пропан-бутан с обем от 10180 л., който е свързан с електронна везна – пълначно за бутилки за битова газ и на 28.03.2024 год. е била извършена продажба на пропан-бутан от електронната везна на стойност 4.98 лева. От съдържанието на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП се установява, че всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6, подлежи на регистрация по този закон. Видно от данните по делото за извършваната от дружеството дейност - търговия на дребно с не и продукти от нефтен произход (такава по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП), същото е регистрирано по реда на чл.16 от закона, за което е издадено и Удостоверение № 319/05.05.2020 год. на Министерството на икономиката. Не е спорно, че „Виа“ ЕООД за дейността по чл.2, ал.1, т.5 - пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове, няма регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП. По несъмнен начин е установено в административнонаказателното и съдебното производство, че търговския обект – бензиностанция е оборудван за пълнене на бутилки втечнени нефтени газове (LPG) и е осъществена продажба. За осъществяването на икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход законодателят е предвидил производство по регистрация. Според текста на чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП в Министерството на икономиката и индустрията се води регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като в чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП е конкретизирано, че за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1-6 от закона се прави отделна регистрация на лицето, като съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП, при вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се издава удостоверение от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощен от него заместник-министър. В разглеждания случай, въз основа на събраните по делото доказателства е безспорно доказано, че „Виа“ ЕООД е осъществявало икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП, а именно „пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчните складове“, без издадено удостоверение за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената му отговорност по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Неизпълнението на задълженията към държавата правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и е наложено съответстващото наказание имуществена санкция в размер на 25 000 лева, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, гласи, че лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 100 000 лева, съответно с имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лева. Когато дейността е извършена в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1, този обект не може да бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление. Несъстоятелни са доводите за допуснати процесуални нарушения, които са се отразили негативно на правото на защита на нарушителя. В тази връзка, в касационната жалба са развити подробни доводи за неясноти в АУАН и НП, по отношение датата на извършване на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. АУАН и процесното НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителя, по съответния за това ред, посочен издателя на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Датата на процесното нарушение е ясно означена и в АУАН, и в НП – 02.04.2024 год. и съответства на фактите и обстоятелствата по извършване на нарушението, независимо че същата е посочена само като дата на извършване на проверката – датата на извършване на проверката съвпада с датата на извършване на нарушението. Именно към този момент, не се и спори по делото, компетентните да установят извършването на административно нарушение на ЗАРИДСНПНП органи, са констатирали извършването на дейност по чл. 2, ал. 1, т.5 от с. з. без регистрация съгласно изискването на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Предвид на това и АУАН и издаденото въз основа на влезлия в сила акт, НП, са издадени при спазване на процесуалните правила. В АУАН са описани основните и съществени обстоятелства, свързани с нарушението, като се съдържат всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението данни. В НП достатъчно ясно е описано нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено и констатирано, така че наказаното лице да може да установи в какво се изразява нарушението. Освен това, мотиви се съдържат и в Протокол за извършена проверка № 0477964/02.04.2024 год., при която е установено извършеното нарушение. Така неяснота по отношение датата на извършване на нарушението, която да препятства съдебната проверка за спазването на процесуалните и давностните срокове в производството не е налична. Неоснователни са възраженията за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Институтът „маловажност“, регламентиран с чл. 28 от ЗАНН и редът за освобождаване от отговорност при маловажни случаи на административни нарушения, представлява изключение от общото правило за наказуемост на въздигнатите в административни нарушения деяния, и е обусловено от наличието на определени предпоставки. Според нормата на § 1, т. 4 от ДР ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Охраняваните обществени отношения със ЗАРИДСНПНП са с висока степен на обществена значимост, включително и по аргумент от високите размери на предвидените административни санкции. Ето защо всяко нарушение, свързано с неспазване на условията и редът за регистрация и контролът върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, следва да се преценява на плоскостта на защитения обществен интерес по ЗАРИДСНПНП. Процесното нарушение е формално - с факта на неизпълнение на задължението, възниква фактът на нарушението, тоест за съставомерността му не е необходимо настъпването на вредоносен резултат, доколкото формалният му характер изключва вредата от фактическия му състав. Поради това, за да се преценява приложението на чл. 28 от ЗАНН следва да се вземат предвид и други факти и обстоятелства, както и целта на закона. Осъществяването на икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход, разкрива висока степен на обществена опасност, поради което законодателят е уредил изрично производство по регистрация, при което единствено вписването в регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, съответно в издадено Удостоверение за регистрация, дава право на заявителя законосъобразно да осъществява дейност по смисъла на чл.2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Процесното нарушение е типично за вида си – осъществяване на дейност по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП без регистрация, като видно и от нарушената и от санкционната разпоредба, законодателят не въвежда като разграничителен критерий за обществената опасност на това неизпълнение стойността на извършената продажба, чрез пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG), достатъчно е да се установи такава дейност за да е нарушен законовият императив, при което се засягат конкретните обществени отношения. Действитено санкцията и при нейния минимум е в значителния размер, което обаче е основание да се приеме, че при регламентирането на разрешителния режим законодателят е отчел изключително високата степен на обществена опасност на този вид нарушения, респ. евентуалните последици от извършване на нерегламентирана дейност с продукти от процесния вид. Именно това е и функцията на регистрационният режим – по надлежния ред, компетентния орган да извърши преценка относно това спазени ли са всички нормативни изисквания за извършване на такава дейност, и най-вече тези за безопасната експлоатация на обектите, с оглед минимизиране рисковете от неблагоприятни последици. В обратният случай, без това административно производство да е финализирано, т.е. да е даден положителен отговор на въпроса спазени ли са тези изисквания, се касае за високорискова дейност, именно което обстоятелство е отчетено при определяне размер на санкцията. Този вид нарушения пряко противоречат на целта на закона - законът има за цел постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход – чл. 1, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. Очевидно е че, при извършване на такъв вид търговия без надлежна регистрация, законовото изискване за сигурност се засяга в изключително висока степен. Излишно е в този контекст подробно да се засяга въпросът за вида и характера на процесните продукти, рисковете при пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове, и евентуалният мащаб не последиците при извършване на този вид дейност в отклонение от нормативните изисквания, обезпечаващи безопасното й извършване. Регистрационният режим цели обезпечаването именно на специфичните изкисвания на закона, вкл. и тези за безопасност. Така, съгласно чл. 8, ал. 5, т. 3 от ЗАРИДСНПНП - За извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 всяко лице трябва да отговаря на следните специални условия: обектът, от който ще се извършва дейността, следва да отговаря на изискванията за безопасна експлоатация на газовите инсталации за втечнени въглеводородни газове, което се удостоверява по служебен ред от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Ето защо, фактите и обстоятелствата по настоящият случай не обуславят маловажност на нарушението. Напротив – същото е типично за вида си, доказано е по безспорен начин, както и неговото авторство, квалифицирано е правилно, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наложената на дружеството санкция е в предвидения в закона минимален размер, поради което същият не подлежи на ревизия от страна на съда. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което и ще следва да се остави в сила. При този изход на делото и според правилата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл.143 от АПК на НАП ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът