Решение № 3827 от 24.10.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 5992/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••, ЕИК: •••••••••, против Наказателно постановление № •••••, издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 118 от Закон за хазарта (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 10а, ал. 3, вр. aл. 1, т. 3 от ЗХ. В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че от представеното по делото платежно нареждане от 03.07.2024 г. е видно, че дружеството- жалбоподател е заплатило, макар и със закъснение, изцяло вноската за социално отговорно поведение за 2024 г., като в тази връзка се твърди, че плащането на посоченото задължение след изтичане на законоустановения срок не осъществява административно нарушение. В тази връзка се посочва, че при забава на плащането е предвидена лихва върху дължимата сума. На следващо място се изтъква, че в АУАН като дата на извършване на нарушението е посочена 01.07.2024 г., а в НП - 01.04.2024 г. Посочва се, че това не представлява нередовност в АУАН, която би могла да бъде санирана по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на акта. Излагат се и съображения за наличие на основания за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложените аргументи се иска отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. Г., която поддържа така подадената жалба и моли НП да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева. Представя писмени бележки. Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се от юрк. И., който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното: На 01.07.2024 г. в 12: 30 часа •••и по приходите от НАП извършили проверка на обект – ••• /••• по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ/. за хазартни игри •••, находяща се гр•••••••••, при която проверяващите органи констатирали, че дружеството •••••, което организирало хазартните игри, притежаващо Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № •••••, не е изпълнило в срок задължението си по чл. 10а, ал. 3 от ЗХ, за внасяне в срок на годишна вноска за социално отговорно поведение при всеки издаден лиценз, за 2024 г. От представено платежно нареждане за внасяне на годишната вноска за социално отговорно поведение за периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. било установено, че таксата от 5000 лева, ведно с дължимата законна лихва за забава, е била заплатена на 08.07.2024 г. – след изтичането на крайния срок за заплащане, който бил до 31.03.2024 г. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка на организатори на хазартни игри серия АА № 0016644, съставен от проверяващия екип. С оглед на така установените обстоятелства свидетелят Ж. А. - ••• по приходите в Централно управление на НАП съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН серия AN № F787335/10.09.2024 г., в който приел, че е извършено нарушение на чл. 10а, ал. 3, вр. чл. 10а, ал. 1, т. 3 от ЗХ. Като дата и място на извършване на нарушението били посочени 01.07.2024 г., в град •••. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № •••••, издадено от изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 118 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 10а, ал. 3, вр. aл. 1, т. 3 от ЗХ. В НП било уточнено, че датата на извършване на нарушението е 01.04.2024 г. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Ж. А., както и от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред. Съдът кредитира в цялост доказателствената съвкупност по делото, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка, като поради липсата на противоречия между приобщените по делото доказателства, не се налага тяхното подробно аналитично обсъждане. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Административно-наказателното производство е строго нормиран процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в НП /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 28, ал. 2 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не намира за основателни доводите на жалбоподателя, че в случая е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно посочване на датата на извършване на нарушението в съставения АУАН. Съдът намира, че нередовността на АУАН по отношение на датата на извършване на нарушението е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, доколкото в НП е посочено, че нарушението е извършено на 01.04.2024 г., който е първият ден след изтичане на законоустановения срок за заплащане на вноската по чл. 10а, ал. 1 ЗХ. Видно от обстоятелствената част на АУАН, нарушението е описано чрез съставомерните му признаци, като е посочено, че във връзка с издаден на основание чл. 34, ал. 1 ЗХ на „••••• лиценз от изпълнителния директор на НАП, валиден до 11.05.2028 г., дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 10а, ал. 3 ЗХ за заплащане на годишна вноска за социално отговорно поведение за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., в срок до 31.03.2024 г. Нарушението е формално и се изразява в бездействието на дружеството да заплати дължимата вноска в срок до 31.03.2024 г., и доколкото същата е внесена със закъснение, не може да се приеме, че дружеството не е могло да разбере в какво се състои административнонаказателното обвинение, както и да организира защитата си. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, поради което несъответни на доказателствата по делото са твърденията, че в случая е налице съществено процесуално нарушение, свързано с посочване датата на извършване на нарушението. Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Вменената за нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗХ задължава организаторите на хазартни игри да правят годишни вноски за социално отговорно поведение, за всеки издаден лиценз, в срок до 31 март на текущата година. Безспорно по делото се установява, а и не се спори между страните, че дружество „•••••, което е титуляр на издаден от изпълнителния директор на НАП лиценз за организиране на хазартни игри, валиден до 11.05.2028 г., не е спазило този срок - вноската е заплатена на 08.07.2024 г. при краен срок за заплащане до 31.03.2024 г. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в случая дружеството не би могло да бъде подведено под отговорност на основание чл. 118 ЗХ, тъй като при закъснение на заплащане на вноската по чл. 10а, ал. 1 ЗХ законодателят е предвидил да се дължи и лихва за забава, доколкото така определената лихва за забава върху парично задължение има обезщетителна функция, тоест тя има друга цел, за разлика от наказанието при едно административно нарушение по ЗАНН, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя. С други думи това са различни по вид и характер правоотношения и тъй като дружеството е заплатило вноската на 08.07.2024 г., а е следвало да стори в срок до 31.03.2024 г., е осъществило състава на описаното в НП административно нарушение и на общо основание следва да понесе административнонаказателната отговорност, предвидена в чл. 118 ЗХ. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за приложение на чл. 28 ЗАНН. Извършеното нарушение е във връзка със значими обществени отношения, охранявани от нормите на ЗХ, доколкото основната цел на приложимата в случая материалноправна норма на чл. 10а, ал. 1 ЗХ е предотвратяване възникването на хазартна зависимост и решаване на проблемите, свързани с хазартната зависимост. Не са налице такива смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, които да обуславят извод за по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с други простъпки от същия вид. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 118 ЗХ, "който не спази сроковете за изпълнение на задълженията си или извърши, или допусне извършването на друго нарушение на разпоредбите на този закон, извън случаите по чл. 96 – 117 ЗХ, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание". В случая административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция над законоустановения минимален размер, а именно в размер на 3000 лева, позовавайки се на предходно извършени нарушения от страна на дружеството- жалбоподател, за които твърди, че същото е било санкционирано с влезли в сила наказателни постановления. От доказателствата по делото обаче не се установяват посочените твърдения на наказващият орган, чиято е доказателствената тежест за тяхното установяване. Поради това съдът намира, че неправилно в случая имуществената санкция е определена в размер на 3000 лева. Съобразявайки липсата на отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства и наличието на смекчаващи такива – че не са налице данни за извършени други административни нарушения от страна на дружеството, както и това, че задължението все пак е било изпълнено, макар и със закъснение, ведно с дължимата законна лихва, то съдът прецени, че в случая на жалбоподателя следва да бъде наложена имуществена санкция в минимално предвидения от законодателя размер, а именно – 1000 лева. В този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната му част. Във връзка с гореизложеното настоящият състав на съда намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде изменено единствено в санкционната му част, като наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция бъде намалена до законоустановения минимален размер от 1000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, а според ал. 5 в този случай размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и поради невисоката фактическа и правна сложност на делото, жалбоподателят следва да понесе разноските за юрисконсулт в минимално предвидения размер на 130 (сто и тридесет) лева, която сума следва да бъде присъдена на въззиваемата страна. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен съд