Решение № 873 от 30.10.2024 г. на Районен съд - Добрич по дело № 282/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на Е. П. Е., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, чрез пълномощника си адвокат Д. Д. от ДАК срещу ОБЩИНА ГРАД Добрич, Булстат 000852932, гр.Добрич, ••, представлявана от кмета Й.Й.. Исковете са с правно основание чл.50 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да осъди Община град Добрич, да му заплати сумата от 1489.88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в причинени на 18.11.2023г. щети по собствения на Е. П. Е., лек автомобил м. „Ситроен”, модел „С4“ с рег. №••••, вследствие паднал клон от дърво върху колата, паркирана в гр.Добрич по ул. ••“ пред блок №62 в жк „••“ между входове „А“ и “Б“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 18.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът сочи, че на 18.11.2023г. е гостувал в гр.Добрич на приятели и е паркирал лекия си автомобил м. „Ситроен”, модел „С4“ с рег. №•••• по ул. ••“ пред блок №62 в жк „••“ между входове „А“ и “Б“. Още същият ден, Е. си заминал, но оставил колата паркирана на гореописаното място. На другия ден – 19.11.2023г., приятелят на ищеца му се обадил предиобяд, като му съобщил, че след разразила се буря, колата на Е. била затисната от паднало дърво. Ищецът веднага позвънил на тел.112 за съдействие. Междувременно, И.- приятелят на Е. П. отново му се обадил и му казал, че заедно със съседи е освободил колата. Малко след това, от Пожарната звъннали на ищеца да го попитат, дали има нужда от тях, като Е. отговорил, че не се налага съдействие, защото от лекия му автомобил било премахнато падналото дърво. Ищецът след като дошъл на мястото на инцидента, установил, че е счупено предното панорамно стъкло на колата му и е огънат покрива и. На 21.11.2023г., П. подал сигнал до Община град Добрич за случилото се, на което му било отговорено, че трябва да си потърси правата по съответния законов ред. От живущи в блок №62 на жк „••“, ищецът разбрал, че нееднократно бил подаван сигнал от тях до ответната община, че процесното дърво трябва да се отстрани или обезопаси, защото е опасно, но не са били предприети никакви мерки. При така възникналия инцидент, лекият автомобил на ищеца е получил увреждания и за ремонта на колата, за възстановяването и в първоначален вид били нужни 800 лв., от които: 228.00 лв. – за ново предно панорамно стъкло, което вече било закупено от ищеца и поставено и 572.00 лв. – за ремонт на огънатия таван. Ищецът твърди, че ответната община не искала да му заплати горната сума. Тъй-като общината трябвало да отговаря за настъпилите вреди и да ги поправи, защото виновно ги е причинила, ищецът подал настоящата искова молба. Е. претендира сторените съдебни разноски. С разпореждане от 26.01.2024г. ДРС е изпратил на ответника преписи от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от служител на общината на 05.02.2024г. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е депозирал такъв, като намира за недопустим иска, респ., оспорва го по основание и размер, счита го за неоснователен и недоказан и моли за отхвърлянето му. В отговора се твърди, че исковата молба била нередовна, защото от съдържанието и не ставало ясно, дали се касае за виновно бездействие на служител/и на общината, или вредите са настъпили от вещ, която е собственост на общината, т.е. не може да се определи с категоричност, дали се касае за ангажиране отговорност на общината по силата на чл.49 от ЗЗД или на чл.50 от ЗЗД. Отделно от горното, оспорват се твърденията, наведени в ИМ като неверни. Ако, съдът приеме, че искът е допустим, то моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Също така, не ставало ясно, дали описаното в ИМ увреждане по вещта е причинено от самата вещ, от самия и характер и състояние, или е свързана с други действия или обстоятелства, въздействали по някакъв начин върху вещта. Дори и да е станал описания инцидент, той се дължал на непреодолима сила с извънреден характер и природно явление/бедствие, а именно: разразил се силен вятър на 18.11.2023г. Община гр.Добрич навежда, че не било посочено от ищеца точно мястото на инцидента и не било ясно, за кое точно дърво се касае, какво е било състоянието му преди падането, как е къде точно е бил паркиран автомобила на ищеца и какво е било разположението му спрямо дървото. Ответникът твърди, че не било налице виновно бездействие на Общината. Нямало данни за подавани сигнали за наличие на болни и/или опасни дървета по ул. ••“, не били постъпвали заявления за издаване на разрешение за премахване на дърво на съответната улица по смисъл на чл.48 от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община град Добрич. Отделно от това се твърди, че няма причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на служителите в Общината. Така, не били налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва се иска по размер, като се излага, че претендираното обезщетение било недоказано, несправедливо и нереално. Действителната пазарна стойност на вредите към 18.11.2023г. била много по-ниска от търсената от ищеца. В случая, не била налице пълна увреда на автомобила и обезщетението не можело да надхвърля действителната стойност на имуществото. Настоява се за отхвърляне на иска. Община град Добрич претендира сторените съдебни разноски. Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл.50 от ЗЗД във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, същият е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е основателен и доказан. По делото не се спори, че ищецът е собственик на лек автомобил м. „Ситроен”, модел „С4“ с рег. №••••, за което е представено доказателство /копие от свидетелство за регистрация на МПС, част 2 на л.8/. Е. Е. живее в гр.Ш. /на л.9 е представено копие от личната карта на ищеца, в която е вписан постоянен адрес в гр.Ш./. Същият твърди, че на 18.11.2023г., е гостувал на близки в гр.Добрич, като е паркирал колата си пред вх. А и вх.Б на бл.62 в кв. ••, на паркомясто, обстоятелство, което се потвърждава и от показанията на разпитаните двама свидетели по делото и от снимковия материал, приложен към исковата молба на л.12/. Не е спорно обстоятелството, че на 18.11.2023г. в гр.Добрич е имало от слаб до умерен валеж на дъжд, преминал в сняг и силен вятър. С писмо изх. №21/20.05.2024 год. на националния институт по метеорология и хидрология филиал Варна - Хидрометеорологична обсерватория Добрич /л.34/ е предоставена климатична справка за скоростта на вятъра в гр.Добрич на 18.11.2023 год., съобразно която, измерената максимална скорост на поривите на вятъра през денонощието е била от 15 до 16 м/сек. /посочена е посоката на вятъра – север и северозапад/, като е отбелязано, че е имало силен поривист вятър. Съгласно скалата на Бофорт, /възприета и ползвана в цял свят от всички метериологични и морски служби/, има 12 степени на сила на въздушните маси, с която се определя приблизително силата на вятъра. Видно от тази скала, при порив на вятъра 15-16 м/сек, той се определя като 7 степен, т.е. силен вятър, но чупене и изкореняване на дървета се наблюдава при много силен вятър, щорм и урагани, при които скоростта на вятъра достига скорост от 17.2-37 м/сек. Т.е., данните, предоставени за скоростта на вятъра на 18.11.2023г. в гр.Добрич не обосновават извод за форсмажорно обстоятелство, респ. за бедствено положение. Видно от приложено на л.38 по делото писмо от РС “Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.Добрич, там били регистрирани 16 сигнала, като от тях за 9 паднали дървета/клони за периода от 18.11.2024г. до 19.11.2023г. в гр.Добрич и на територията на Община Добричка. От приложената справка на л.39 няма отразен сигнал за паднал клон в кв.•• по ул. ••“. Ищецът е приложил писмо на л.7 по делото, от което се установява, че Е. на 21.11.2023г. е сигнализирал на ел. поща на Община гр.Добрич, че на 18.11.2023г. вследствие буря върху автомобила му е паднало дърво и са нанесени щети по колата и моли общината да поеме разходите му по отремонтиране на автомобила. Община гр.Добрич е отговорила отрицателно на молителя с писмо с изх. № 94Е-00-442/08.12.2023г., без да посочва причини за отказа. В хода на процеса, ответникът излага, че молбата на Е. е оставена без уважение, защото настъпилият инцидент е вследствие на случайно събитие, а именно – разразило се природно явление през същия ден /18.11.2023г./ – силен северен вятър, както и, че не били представени никакви доказателства за размера на вредите по лекия автомобил, че те са настъпили в причинно-следствена връзка с падналия клон от дърво, което не се било собственост на Община Добрич. По делото са разпитани двама свидетели – И. И. Н. и Й. Н. Р. /двамата без родство с ищеца/. И. Н. заяви, че познава Е. Е., защото той често гостувал на негова съседка, с която живее в един блок. В края на ноември 2023г. в неделен ден, рано сутринта, свидетелят излязъл на терасата, за да види времето, тъй-като през деня трябвало да тръгва за Холандия, видял, че е заснежено. Съпругата му, която се ровела във Фейсбук му показала снимка, която техен комшия публикувал и се оказало, че е заснето пространство пред блока им и точно върху колата на ищеца имало паднало дърво. Н. излязъл, за да освободи автомобила на Е., като се обадил на приятели, за дойдат да помогнат. Свидетелят на место установил, че на паркинга пред блока му имало паркирани коли и върху три от тях бил паднал масивен голям клон от дърво – „голямо колкото дърво“, което се намирало в градинката в междублоковото пространство. Основната тежест при удара е поела колата на ищеца, като таванът и бил деформиран на няколко места, колонката върху задната врата, също, а предното панорамно стъкло било пукнато в горен ляв ъгъл. С резачка, мъжете успели да нарежат клона и да го махнат от колите. Н. се обадил на ищеца по телефона, но той казал, че вече не е в Добрич. При падането на клона, бил скъсан и кабел от стълб за осветление, който закачил и кабела на ел. стълб. Съпругата на свидетеля се обадила на пожарната и в енергото. От там им казали, че имат и други подобни сигнали и трябва да изчакат. Междувременно, свидетелят и приятелите му махнали клона и го нарязали, като разчистили и струпали дървесината отстрани да не пречи. По-късно се обадили от пожарната, да попитат, къде точно е мястото на падналия клон, но свидетелят и жена му казали, че вече са разчистили и няма нужда да идват, при което служители на РСПБЗН заявили, че ще отидат на друг сигнал. Н. заяви, че процесното дърво и досега се намира в градинката пред блока, на метър пред паркинга. Дървото било силно наклонено напред, клоните му били надвиснали, а клоните му, които са към терасите на блока, били окастрени /но свидетелят не знае от кого/. Свидетелят посочи, че през месец май 2023г., негов комшия – С. А., подал сигнал във Вайбър групата на Община Добрич за наклоненото дърво и клоните му, които пречат, като от общината отговорили, че ще обърнат внимание. Във Фейсбук групата „Добрич-град на мечтите“, било публикувано това съобщение, че е подаден сигнал от гражданин /за това, че когато възрастни хора минавали около дървото се плашели, падали върху тях сухи клони, че част от клоните на дървото влизали в терасите им/, като е качена и кореспонденцията от Вайбър. Целта на публикацията била, да се обърне внимание, че Общината не реагира. Н. заяви, че има автокъща и се занимава с коли, като неведнъж с ищеца са си говорили за коли. Свидетелят много добре знае каква е колата на Е. Е., като посочи, че тя е била в изправност, в движение към деня на инцидента, без нарушена цялост на тавана и панорамното стъкло. След удара на клона, свидетелят съдействал на ищеца да си подмени стъклото, като деформациите по тавана и досега не били изправени. Свидетелят предполага, че навалелият мокър сняг е натежал върху клона, който бил с листа /не са били окапали към 18.11.2023г./ и той се е отчупил. Съдът кредитира показанията на св. И. Н. като преки, непосредствени, кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал и дадени от лице, което е без родство с ищеца, нито е в трудови правоотношения с него, няма йерархически зависимости и др. Другият разпитан свидетел Й.Р. е приятел на И. Н. и също живее в кв.••, но в бл.21, познава ищеца. Й. Н. споделя, че една сутрин на 18 октомври /посоченият месецът от ищеца е ноември/ миналата година, докато си пиел кафето, видял публикация във Фейсбук, че в Добрич е паднало дърво върху кола, като минути след това му се обадил по телефона И. Н. и го помолил, ако има възможност да отиде да помогне да махнат паднал клон върху кола. Р. се отзовал, отишъл на място – кв. ••, пред бл.62, между вх. А и Б. Там имало паркоместа и от едно голямо дърво, което се намирало в градинката пред паркинга на блока се отчупил тежък масивен клон и паднал върху три паркирани коли, едната от които е била на ищеца. Свидетелят видял, че имало щети по нея - таванът и бил деформиран, колонките също, предното стъкло - счупено. Наложило се свидетелят Р., приятеля му Н. и още няколко мъже /комшии/, с помощта на резачка да премахнат клона от колите и да ги освободят и да разчистят терена. Й. Н. споделя, че въпросната утрин, времето е било студено, имало е силен вятър и е било заснежено. Р. каза, че приятелят му Н. е подал сигнал на тел.112, но докато той е разчиствал клона не са дошли от някоя институция. Св. Н. сподели, че знае колата на ищеца, че същата преди инцидента, е била в изправност, в движение. Съдът кредитира показанията на св. Й.Р., като преки, непосредствени, кореспондиращи с останалия събран материал по делото, дадени от лице, което няма родствени връзки с ищеца и не е заинтересовано от изхода на спора. Вещото лице инж. Е. Ж., изготвил назначената от съда съдебно- автотехническа експертиза /л.58-66/, е извършил оглед на притежавания от ищеца автомобил и е констатирал нанесените му повреди, подробно описани в заключението, а именно: деформирани таван, надлъжна греда над леви врати и предна дясна колонка, като по събрани данни по делото е било счупено и предно панорамно стъкло, но към момента на огледа то вече е било сменено /ищецът е приложил към ИМ на л.10 и 11, фактура от 24.11.2023г. и касов бон, за закупено и подменено челно стъкло на стойност 228.00 лв. с ДДС/. В Вещото лице е оценило стойността на необходимите части, материали и труд за отремонтирането на повредите по автомобила, възлизащи на сумата от 1489.88 лв. В заключението по САТЕ, съпоставяйки вида и характера на установените повреди по процесния лек автомобил с данните по делото, инж. Ж. е посочил, че технически е възможно повредите да са настъпили по начина и механизма, описан в исковата молба – паднал клон от дърво върху купето на процесното МПС. При изслушване на заключение в открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2024г., в.л. Ж. заяви, че повредите по процесния автомобил не отговарят на класическия механизъм на пътнотранспортно произшествие с друг автомобил, /защото ударът върху автомобила е бил с обемист предмет и е нанесен в посока от горе – надолу, а не както обичайно при катастрофа – отпред назад или отзад-напред/, което означава, че не е възможно да настъпят по друг начин, освен по описания. Съдът кредитира заключението по САТЕ като обективно, пълно и неоспорено от страните. Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи: Претенцията на ищеца е за обезщетяване на претърпени имуществени вреди. Тъй-като повредите на притежавания от него автомобил, били в резултат от удар с клон от дърво, обект на задълженията на Община гр.Добрич е да го опазва и поддържа, като част от зелената система на територията й, като се настоява да бъде ангажирана отговорността й по реда на чл. 50 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ответникът в отговора си е изложил, че не става ясно, каква е отговорността на общината в случая, дали по чл.49 от ЗЗД или по чл.50 от ЗЗД. От обявения на страните доклад по делото на осн. чл.146 от ГПК, съдът е приел, че се касае за отговорност по чл.50 от ЗЗД. Тук следва да се разграничи отговорността на ответника при двете правни квалификации. Така, отговорността по чл.49 от ЗЗД, е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл, отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно регламентирани задължения. При отговорността по чл.50 от ЗЗД, за вредите произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът на вещта и лицето, под чиито надзор те се намират. За да бъде реализирана тази отговорност, е необходимо да е настъпила вреда, която да произтича от свойствата на определената вещ, както и да е налице причинно-следствена връзка между свойствата на вещта и настъпването на вредата/ите. В случая, ищецът твърди, че падналият клон от дърво, е собственост на общината и че същата не е положила необходимата грижа, вменена и от закона, за да обезпечи безопасността на гражданите, сградите, транспортните средства, чрез подрязване на дървото, премахване на сухи клони, наблюдение, дали е болно, изсъхнало и др. Процесното дърво, според местонахождението си /в градинката пред блок №62 в жк „••“, съгласно показанията на разпитаните двама свидетели и приложения снимков материал/, е част от уличното озеленяване на града в квартал „••“. То е дълготрайно декоративно дърво, /независимо, че точният му вид не е определен/, като по външни признаци, видно от снимковия материал, може да се определи като такова. Правилото да не се вреди другимо включва, както действия, така и бездействия. Твърди се по делото, че деликтното деяние се е изразило в бездействие, което е в корелативна връзка с настъпилата вреда, поради което, на установяване подлежи, кое е било дължимото активно поведение на деликвента, за да предотврати вредата. Отговорност има, когато бездействието се състои в пропускане да се вземат предпазни мерки, които се налагат от една обикновена предвидливост, съобразно положението на вещите, мястото и обстоятелствата, както и при неизпълнение на задължения във връзка с възложените отговорности. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е то противоправно, на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така, те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. На общината, чрез нейните органи и общински предприятия са възложени дейностите във връзка с изграждане и опазване на зелената система на територията й. Кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината – чл.63, ал.1 от ЗУТ, а задължение на общинския съвет, е да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината - чл.62, ал.10 от ЗУТ. Такава наредба е приета от Общинския съвет гр.Добрич с Решение № 8-16/29.04.2008 год. и с нея на кмета на общината, е възложено да ръководи и координира цялостната дейност по опазване, изграждане и поддържане на зелената система на общината - чл.4, ал.1, както и да контролира изпълнението на наредбата - чл.49. Също така, кметът следва да определи интензитета на поддържане на зелените площи, въз основа на технологични нормативи - чл.31. Самото поддържане се осъществява от специализирано общинско предприятие, концесионер, изпълнител по договор за обществена поръчка, то е непрекъснат процес с агробиологичен и строително-ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система - чл. 30. Съгласно чл.43, ал.2, т.1 от наредбата, дълготрайните дървета и храсти, които имат изявени декоративни качества, се премахват в случай, когато са болни или изсъхнали, когато застрашават сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите и др., за чието премахване дава писмено разрешение кметът на общината. Заповедта за премахване или кастрене на дървесна растителност се издава от кмета на общината, въз основа на експертно становище и оценка за състоянието на растителността, съгласно чл.63, ал.2 от ЗУТ и чл.44, ал.1 и чл. 45, ал.1 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Добрич. На предприятията по озеленяване е възложено и периодичното подържане на всички структурни елементи на озеленените площи и насажденията, вкл. и резитба и оформяне на короните на растенията. Изсъхнали дървета и храсти, както и за тези, чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове се премахват - чл. 14 и чл.19, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 1993 год. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност. Дължимото поведение на ответника, е нормативно установеното в ЗУТ, в приетата от Общински съвет гр.Добрич, Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината, така също и в Наредба №1 от 1993 год. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност. На първо място, ищецът претендира ангажиране на отговорността на Общината по реда на чл.50 от ЗЗД, като собственик на дървото, от което е паднал клон и е причинил инцидента, че собственикът на вещта е бездействал и не е изпълнил вменените му задължения по поддържането на зелената система и осигуряване безопасна градска среда за жителите, т.е. такава зелена система, която не застрашава сигурността, здравето и живота им, така също и на имуществото на хората. С оглед на горното, притежанието на терена, върху който е разположено процесното дърво е част от предмета на доказване на делото. В случая, участъкът, където се намира дървото, а именно: в градинката пред блок №62 на жк ••, е част от междублоковото пространство и това презюмира, че този участък е общинска собственост. По принцип, няма легална дефиниция на термина „междублоково пространство“, но е ясно, че това е открита територия с публична функция, прилежаща към жилищните сгради и предназначена да обслужва живущите в тези сгради. Обикновено се свързва с комплексно застроените квартали, в които жилищните блоковете са разположени свободно в големи терени. Това е пространство, което не е разделено от улици и в по- голямата си част е замислено да бъде паркова среда. По делото се установи, че автомобилът на ищец е бил паркиран на паркомясто пред бл.62 в кв. •• в гр.Добрич. Паркоместата са изградени върху терен общинска собственост, с цел - обслужване и ползване от живущите или собственици на обекти в конкретни сгради, до които се намират. Също така се установи, че процесното дърво е локализирано в градинката пред блока, непосредствено до паркоместата. Този терен /като градински елемент, част от зелената система на общината/, е частна общинска собственост. А дори и дървото да не бе собственост на ответната община, на същата са вменени задължения във връзка със зелената система, независимо от правата на собственост по отношение озеленените площи и дървесните видове. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината, зелената система на Община гр.Добрич е предназначена да подобрява жизнената среда и облика на населените места в нея, независимо от формите на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.1 от ЗУТ, в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване - чл.61, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл. 22, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти, застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение свободно стоящи или свързани, а площите между сградите се устройват предимно като паркове, градини, места за паркиране. По смисъла на чл.61, ал.3 от ЗУТ, озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни устройствени планове, а проектите за тях, задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване - чл.63, ал.4 от ЗУТ. Съгласно § 1 от Наредба № 1/10.03.1993 год. за опазване на зелените площи, "Озеленени площи" по смисъла на тази наредба са площите, включени в зелените системи на населените места, като в зависимост от своето местонахождение и функционално предназначение са общински озеленени площи, озеленени площи на обществени сгради, на жилищни комплекси, на промишлени и складови зони и др., и обекти със специално предназначение - ботанически и зоологически паркове и градини, спортни терени, защитни насаждения и др., а "Декоративна растителност" по смисъла на тази наредба, е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Разпоредбата на чл. 63 ЗУТ се намира в раздел ХI "Устройство на озеленени и залесени площи” на ЗУТ, но намира приложение и за имоти, частна собственост, така също и издадената през 1993 год. на основание чл. 201 ЗТСУ (отм.) Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност /чл.15, относно картотекирането на всички дълготрайни дървесни видове в границите на населените места, чл.19, относно разрешението за премахване или кастрене на дървета и храсти и в частни имоти/. Кои са дълготрайните декоративни дървета, е посочено с разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), а именно - дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др. Съгласно § 20, ал. 2 ЗР на ЗУТ, разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), както и разпоредбите на Наредба № 1/10.03.1993 год. за опазване на зелените площи се прилагат до издаването на нов подзаконов нормативен акт, щом като не противоречат на ЗУТ, т. е. на чл. 61, чл. 63 сл. ЗУТ. В този смисъл е Решение № 482/03.06.2009 год. по гр. д. №6271/2007 год. на ВКС, III г. о. В конкретния случай, падналият клон от дърво, причинило инцидента с автомобила на ищеца, следва да се причисли към т. нар. "допълваща зелена система", като част от компонент от зелената система на община гр.Добрич. Видно от представения снимков материал /6 броя цветни снимки, приложени на л.12-17 по делото/, налице са били предпоставките за окастряне на клони от процесното дърво, респ. за регулярно подкастряне. Макар и голямо, масивно и все още озеленено /през ноември/, дървото е имало много големи и тежки клони, които са били разпростряни над парковата зона пред блок 62 в кв. •• /ясно се вижда на някои от снимките/. Поради обективни фактори - големина на разклонението на дървото, височината му, надвисването му над съответното паркомясто, където паркират автомобили ежедневно и се движат хора, определят частта от дървото, простиращо се над паркомястото, като опасно и застрашаващо сигурността на гражданите и на автомобилите им, с оглед местоположението му /тъй-като в случая се касае само за отчупен масивен тежък клон/. Предвид големината му и направление на растеж, се е налагало, най-малкото проверка на същото и оформянето му по съответния ред, но данни, дори за предприето обследване, не се представят от ответника. Че дървото е било голямо, тежко и масивно, съответно и падналият клон е такъв, говори фактът, че и съседните паркирани автомобили /до процесният/, също са били увредени от клона. В случая, задължение на служителите на общината, е да поддържат растителните видове от зелената система в гр.Добрич, така, че същите да не представляват опасност за гражданите при извършване на техните обичайни дейности - преминаване, разходка или при паркиране на МПС по улиците на града и/или паркоместата в междублоковите пространства. Обстоятелството, че е допуснато от служители на общината, клонът от дървото да падне сам, а не поради наличие на форсмажорни обстоятелства (обстоятелство, което не се доказа от ответника), съставлява противоправно бездействие на служители на общинското предприятие, довело до претърпени от ищеца вреди. Община гр.Добрич в производството наведе твърдения, че всъщност вредоносният резултат не е произтекъл от бездействието на лице, което ангажира нейната отговорност, а е в резултат от форсмажорно събитие – силен северен вятър, с порив на вятъра 15-16 м/сек и тогава при него могат да се счупят здрави клони. На 18.11.2023г. в гр.Добрич е имало първоначално слаб, а след това в края на деня до умерен снеговалеж и силен северен и северозападен вятър, но не и ураганен и не се е стигнало до торнадо, щорм или смерч. От данните, предоставени от НИМХ, филиал Варна – ХО Добрич /л.34/, се установява, че поривът на вятъра е бил с максимална 15-16 м/с към горепосочената дата, което не води до извод, че е налице форсмажорно обстоятелство, а и не е било обявено бедствено положение в Община Добрич към горепосочената дата /по- горе подробно бе обсъдено, че по 12 степенната скала на Бофорт, максималната измерена скорост на вятъра на 18.11.2023г. е била 7 степен, т.е. отговаряща на силен поривист вятър, но не и много силен от 8 степен/. От гореизложеното се налага извода, че в случая не се касае за случайно събитие, както се твърди, именно защото, случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Твърдението на ответника би било правилно в случай, че установи, че е спазил всички изисквания на закона, относно изпълнението на задълженията си по поддържане на озеленените площи и декоративната растителност, но само и единствено, поради въздействието на непреодолима сила, при която нещастното събитие е осъществено. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче, не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение - така Решение №204/10.03.2010 год. по гр.д. № 4284/2008 год. на ВКС, ІV г.о. Възражението на ответника, че вредите са настъпили в резултат на непреодолима сила, съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. От данните по делото е установено, че по време на инцидента не е имало снежна виелица, буря /респ. гръмотевична такава/, или градушка. Напротив установи се, че от дървото се е отчупил масивен клон, който е бил с листа и върху него е имало мокър сняг. Също така, трябва да се има предвид и това, че дървото расте на открито, което предполага ежедневното му излагане на различни метеорологични въздействия (дъжд, вятър, студ, човешки фактор и др.). Наличието на умерен снеговалеж и силен вятър с порив 15-16м/сек по време на инцидента, не е достатъчно за наличието на такива обстоятелства, които да изключват изобщо отговорността на ответника - собственик. При данни за липса на фактическо предприемане от органите на общата на нужните мерки, респективно, надлежното им документиране, води до извод за виновно бездействие от страна на органи на ответника, ангажиращо отговорността му. Ответната община не е изпълнила вменените и задължения във връзка с премахване на опасностите на зелената система за жителите си. Дейността по поддържане на зелената система на общината е непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите й. Ответникът не изпълни в процеса задължението си по чл.154 от ГПК, да представи доказателства за това, че е спазил правилата за поддръжка на декоративната растителност в града. В тази връзка, система по обработване на сигнали на граждани във връзка със създаващи опасност дървесни видове и отреагиране единствено по премахване последиците от проблемна растителност, не изпълнява изискванията на адекватно и нормативно предписано поведение. Напротив, ищецът доказа по несъмнен начин всички елементи от деликтния фактически състав. Заключението на съдебно-автотехническата експертиза установява, че щетите по процесния автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на увреждането, така, както е описан от ищеца в исковата молба, респ. установен е размера на нанесените имуществени вреди по лекия автомобил, а именно: 1489.88лв. С оглед горното, претенцията е основателна до пълния размер на заявяването й. Следва да се отбележи, че ищецът претендира главницата, ведно със законната лихва върху нея, но от датата на увреждането на вещта – 18.11.2023г., до окончателното изплащане на задължението. Акцесорната претенция е основателна и законната лихва се претендира от съответния релевантен момент. Съдът, следва да уважи иска по чл.86 от ЗЗД, като присъди законната лихва, начиная от датата на увредата на процесния автомобил - 18.11.2023г. На основание на чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца трябва да бъдат присъдени заплатените и поискани от него съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1072.00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК /л.70/, от които: 60.00 лева внесена държавна такса /л.5 и л.69/, 500.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие от 22.01.2024г. /л.6/, 500.00 лева депозит по САТЕ /л.54/, както и общо 12.00 лева - такси банков превод. Водим от горното, Добричкият районен съд