Решение № 1312 от 13.7.2012 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1736/2012 г.

Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл. 494 от ГПК. Постъпила е жалба от „Юробанк и Еф Джи България” АД, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.”ХХХХ” № 14, чрез адв. С.З., •••, взискател по изп.д.№ 34/2011г. против отказа на ДСИ при РС –Асеновград, да насрочи нова публична продан по същото изп.д.№ 34/2011г., обективиран в Постановление от 23.04.2012г., като определи нова начална цена. Моли да бъдат отменени действията като незаконосъобразни. Въззиваемата страна СД „С. С-ие и синове” със седалище и адрес на управление – гр.А., ул.”ХХХХ, № 18, депозира писмени възражения. Моли да бъде отхвърлена жалбата изцяло като неоснователна. От страна на ДСИ са депозирани мотиви по чл.436 от ГПК, с които се оспорва жалбата. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., прие за установено следното: Изп.д.№ 34/2011г. по описа на ДСИ при РС –А. е образувано по молба на кредитора „Юробанк и Еф Джи България” АД, чрез адв. З., с прилагане на изп. лист от 19.01.2011г. против длъжника СД „С. •••. За да постанови отказа за насрочване на нова публична продан, ДСИ излага следните основни съображения с атакуваното Постановление от 23.04.2012г. По отношение на процесния имот са проведени четири публични продани, две от които при условията на чл.494 ал.2 от ГПК, вкл. и по изр. второ. Изтъква се, че независимо, че след изменението на ГПК от 2008г. да няма изрична забрана и ограничение в броя на публичните продани, продължаването им до безкрайност по реда на ал.2 на чл.494 от ГПК не би било в интерес на взискателя поради непрекъсната обезценка на имота и невъзможност да се удовлетвори вземането, нито в интерес на длъжника, чиито имуществени права биха се накърнили повече от необходимото за удовлетворяване интересите на кредитора. В мотивите по чл.436 ал.2 от ГПК ДСИ посочва, че по тези причини същият имот следва да бъде освободен от изпълнение. С подадената жалба се възразява, че с цел събирането на вземането на Банката в рамките на изпълнителното производство за взискателя продължава да съществува правен интерес от осребряването на тези имоти. Поддържа, че ще е по- добре да се удовлетвори вземането частично, отколкото изобщо да не се удовлетвори. Освен това, въпросът на каква цена ще бъде принудително продаден един имот ще зависи от моментното търсене и предлагане на пазара на недвижимите имоти. Въззиваемата страна СД „С. и С-ие и синове” счита, че аргументите на ДСИ са правилни, но с някои уточнения, че например за третата публична продан е посочена начална цена 200 414 лв., която не е определена от експерт, има нарушение на процесуалните правила и това е оказало влияние и на четвъртата продан, за която е посочена начална цена 160 331л. ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. Разпоредбата на чл.494 ал.1 от ГПК предвижда, че нова продан може да се извърши, ако взискателят поиска в едноседмичен срок от съобщението. Алинея 2 регламентира, че новата продан се извършва по правилата за първата продан и че започва при начална цена, равна на 80 % от началната цена по първата продан. Както и ДСИ посочва в мотивите си, сега действуващият ГПК не предвижда ограничения на броя на проданите, които могат да се извършат по отношение на недвижима вещ; за разлика от чл.382 ал.2 изр.2 от ГПК/отм./, който допускаше осъществяването само на първа и втора продан, и ако след втората продан имотът не бъде продаден, той се освобождаваше от изпълнение от съдия –изпълнителя. При тази изрично пременена нормативна уредба, незаконосъобразен е отказът на ДСИ да извърши следваща поред продан, при положение, че взискателят е направил искане затова в законоустановения едноседмичен срок от предходната продан. Съображенията, че продължаването на процедурата до безкрай не би било в интерес на взискателя, нито на длъжника поради обезценка на имота, не почиват на конкретна правна норма. Отделно от това, че не разполага с правомощия да преценява правният интерес на кредитора, придобил качество на взискател по собствена воля. Още повече, че действително, има и логика в написаното в жалбата, че за Банката е по- добре да удовлетвори евентуално част от вземането си, отколкото изобщо да не събере сума от длъжника. Длъжникът в писмения си отговор посочва, че може би резултатът от последната продан би бил друг, ако съдебният изпълнител беше назначил нова експертиза за определяне на оценката и липсвали данни по делото как точно е изчислена. В тази насока, ПОС намира, че трябва да отбележи следното, макар това възражение да не е предмет на жалбата, а е само оплакване от въззиваемото дружество. Правилно е процедирано при изчисляването на оценката при всяка следваща продан. Оценката е била формирана по правилото на чл.494 ал.2 от ГПК – в размер на 80 % от началната цена на първата проведена по отношение на нея продан. Това е така, затова защото всяка следваща продан се явява на практика „втора продан” по отношение на предходната продан. От друга страна, началната цена е само начална цена и при проявен по- голям интерес от наддавачите, напълно възможно е размерът на цената да се промени в посока повишение. Отказът на ДСИ при РС –Асеновград, обективиран в Постановление от 23.04.2012г. да насрочи нова публична продан по изп.д.№ 34/2011г. ще бъде отменен и делото ще се върне на ДСИ за продължаване на процесуалните действия по изп.д. № 34/2011г. с насрочване на нова публична продан по отношение на процесния недвижим имот. Само за пълнота ще се допълни, че действието по освобождаване на имота не е произвело правен ефект, защото е направено едва при условията на чл.436 ал.2 от ГПК. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V гр.с.