Решение № 656 от 22.6.2023 г. на Административен съд - Бургас по дело № 801/2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от Министъра на земеделието, чрез процесуален представител, против Решение № 157 от 28.02.2023 г., постановено по АНД № 4231 по описа на Районен съд – Бургас за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № НП-254/19.09.2022 г. на Министъра на земеделието, с което на Г.Б.Б., •••, за нарушение по чл. 2, ал. 3, вр. с ал. 1 и ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 3, ал. 2, изр.първо от Правилника за приложение на този закон и на основание чл. 44, ал. 2, вр. с чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв. Решението на РС – Бургас се оспорва като незаконосъобразно и неправилно. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото наказателно постановление, като се излагат подробни доводи в тази насока. Моли се същото да бъде отменено, а НП потвърдено. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител. Ответникът по касацията Г.Б.Б., се представлява от адв. Е., която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като представя списък на същите. В представено по делото писмено становище излага подробни доводи за законосъобразност и правилност на оспореното решение. Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения: Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. С процесното наказателно постановление отговорността на Г.Б.Б. е ангажирана за това, че при извършена на 16.05.2022 г. проверка от контролни длъжностни лица към Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас в поземлен имот с идентификатор 07079.2.2843 по КККР на гр. Бургас, било установено, че Б. използва земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението, като е построен обект/започнато строителство на: масивна сграда с приблизителна площ 45 кв.м. и дървена постройка с площ около 40 кв.м. - беседка за отдих и бетонирана входна част пред масивна сграда. За извършеното нарушение му е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете по чл. 34 от ЗАНН, не са допуснати съществени процедурни нарушения, които да са опорочили производството, но НП е материално незаконосъобразно, тъй като не е установено по безспорен начин извършването на твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя. Мотивиран от гореизложеното районният съд е отменил НП. Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето, а според ал. 3 на разпоредбата, промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон. Според чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 от ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. При анализ на приложените правни норми се установява, че същите не вменяват каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на земеделски земи, а единствено уреждат статута и правното положение на земеделските земи и следователно не могат да бъдат нарушени. Неоснователно е възражението на касатора, че от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност в случая е фактът кой е собственик на имота. Това твърдение не съответства на нормата на чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението. Т. е., законът определя като нарушител всяко физическо лице, което използва земеделска земя по начин, който не съответства на посочената норма, а не собственикът на земята, поради което в тежест на административнонаказващия орган е да докаже кой е действителният извършител на административното нарушение. В този смисъл изводите на районния съд за липса на конкретни и недвусмислени доказателства, че ответникът по касация е извършител на процесното нарушение са напълно обосновани и правилни. Неоснователни са и възраженията на касатора, че в конкретния случай се касае за "продължено" нарушение. Такова, ако се претендира, че е налице, следва да се ограничи с конкретен период на неговото извършване, както и да се претендира, че през целия този период, то се извършва именно от наказаното лице. С така даденото в НП описание на изпълнителното деяние от обективна страна се претендира, че към дата 16.05.2022 г. е налице използване на земеделска земя за неземеделски нужди, без да е променено нейното предназначение, чрез извършено построяване на изброените обекти. Т.е. няма определяне на някакъв период на извършване на конкретното описаното изпълнително деяние. Напротив, налице е точно и конкретно фиксирана дата в постановлението, като момент на извършване на нарушението. От данните по делото се установява, че строителството на обектите в процесния имот е било извършено преди 1980 г. т.е. към 16.05.2022 г. няма строителство, а само ползване на построени преди 1980 г. сгради в земеделска земя. Преценявайки фактите РС-Бургас е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно. С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на разноски по делото се явява основателно, поради което и на основание, чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да му се присъдят разноски в размер на 400, 00 лева, платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,