Решение № 609 от 4.6.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 936/2025 г.
Окръжен съд - Варна04.06.2025 г.докладчик мл.с. Цвета Боянова Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 790/06.03.2025г. по описа на ЧСИ Л... на КЧСИ от „М... П...“ ЕООД, ЕИК..., срещу принудителното отстраняване на жалбоподателя от ПИ с идентификатор..., ведно с построената в него сграда с идентификатор....1 от 20.02.2025г. по ИД №.../2024г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 790/06.03.2025г. по описа на ЧСИ Л... на КЧСИ от „М... П...“ ЕООД, ЕИК..., срещу принудителното отстраняване на жалбоподателя от имот от 20.02.2025г. по ИД №.../2024г. В жалбата се поддържа, че не е спазена разпоредбата на чл.522, ал.1 ГПК, тъй като „М... П...“ ЕООД е уведомено за въвода във владение два часа преди извършването му, което не можело да се приеме за надлежно уведомяване. Твърди се, че на длъжника не е предоставен законоустановеният срок за доброволно изпълнение, като принудителното изпълнение се е случило осем дни по-рано. Искането е за отмяна на принудителното отстраняване на жалбоподателя от имота, извършено на 20.02.2025г. Взискателят по изпълнителното дело „...“ ЕООД и съсобственикът „Ф... П...с“ ЕООД не са депозирали становища. В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Длъжникът е получил ПДИ на 06.01.2025г. Сочи се, че на 14.01.2025г. е представена Обезпечителна заповед, въз основа на която изпълнителното производство е спряно, а постановлението за насрочване за 22.01.2025г. на въвод във владение е отменено. Поддържа се, че спирането на производството не води до спиране и на срока за доброволно изпълнение. След обезсилване на обезпечителната заповед страните били редовно уведомени за насрочения за 20.02.2025г. въвод. Искането е за оставяне на жалбата без уважение Съдът, като взе предвид данните по изпълнителното дело, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - длъжник по изпълнението, отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изпълнително дело №.../2024г. на ЧСИ Л... Т.а е образувано въз основа на изпълнителен лист, с който длъжникът „М... П...“ ЕООД е осъден да предаде да „...“ ЕООД владението върху площ от 1 991 кв.м. от ПИ с идентификатор..., оградена с жълт цвят на скица-проект, ведно с построената в него сграда с идентификатор....1 с площ от 93 кв.м. На 06.01.2025г. на длъжника е връчена ПДИ, в която е указано, че при липса на доброволно изпълнение в двуседмичен срок от връчването й, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК чрез предаване на владението на процесния имот на 22.01.2025г. от 11ч. С постановление от 14.01.2025г. е спряно и отменено насроченото за 22.01.2025г. от 11ч. предаване на владението на „...“ ЕООД на ПИ с идентификатор..., ведно с построената в него сграда с идентификатор....1 до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 2267/2023г. по описа на ВОС. На 14.02.2025г. с разпореждане е възобновено производството по изпълнителното дело и принудителното изпълнение – въвод във владение, е насрочено за 20.02.2025г. от 11ч. Видно от удостоверението за уведомяване, длъжникът е уведомен за насрочения въвод на 19.02.2025г. по телефон •••••••••• чрез пълномощника адвокат Н. С.. На 20.02.2025г. е осъществено предаването на владението, за което е съставен протокол. При така установената фактическа обстановка, жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Не се споделя доводът за нарушение на разпоредбата на чл. 522, ал.1 ГПК. Според нея съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Следователно, няма изискване кога точно следва да бъде осъществено уведомяването, стига то да е преди извършване на принудителното изпълнение. В случая уведомяването на длъжника е станало на 19.02.2025г., а въводът е извършен на следващия ден. Ето защо не може да се приеме, че жалбоподателят не е бил уведомен надлежно. На следващо място, съгласно чл. 428 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Функцията на ПДИ е да уведоми длъжника за наличието на материално субективно право, за което е образувано производство за принудително изпълнение, и да му осигури възможност да погаси кореспондиращото на това право задължение доброволно в двуседмичен срок. В случая не се спори, че производството по ИД №.../2024г. е спряно на 14.01.2025г. – преди изтичането на срока за доброволно изпълнение, но това спиране не рефлектира върху срока за доброволно изпълнение. Установената съдебна практика е категорична, че спирането на изпълнителното производство представлява забрана за съдебния изпълнител да предприема действия по принудително изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното основание, като не заличава вече извършените такива. По аргумент на противното спирането на производството не възпрепятства длъжника от изпълнение. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ГПК, тъй като в тази хипотеза не е налице правна невъзможност за длъжника да изпълни доброволно. Ето защо и доколкото в ГПК не е регламентирано подобно основание за спиране на срока за доброволно изпълнение, същият е изтекъл на 20.01.2025г. При това положение извършеният на 20.02.2025г. въвод във владение се явява законосъобразен. С оглед гореизложеното, жалбата следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът