РЕШЕНИЕ

№ 1661

гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20241100900546 по описа за 2024 година СГС е сезиран с искова молба от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на Вътрешните работи, с която са предявени срещу „КМ Трейд Д.О.О“, със седалище в Босна и Херцеговина, искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е сключил с ответника на 02.07.2021 г. договор за обществена поръчка „за доставка на боеприпас, кал.9х18 мм FMJ и договор „за доставка на боеприпас, кал.9х19 мм FMJ“, по които ответникът е поел задължението да достави боеприпаси кал.9х18 мм FMJ и боеприпаси кал.9х19 мм FMJ“, а срокът за изпълнение на доставката е до 6 месеца. Сочи се, че за доставката през граница на произведени извън ЕС боеприпаси е необходимо да се издаде „сертификат за краен потребител“, а такива сертификати са издадени за процесни доставки и са били изпратени от ищеца чрез куриер до ответника, който ги е получил на 20.12.2021 г. Тези сертификати са изпратени и на 10.01.2022 г. до електронната поща на ответника, на която са изпратени и заявки за 3 121 090 броя боеприпаси кал.9х18 мм FMJ и за 1 847 380 бр. боеприпаси кал.9х19 мм FMJ“, а ищецът с писмо от 18.08.2022 г. е поискал от ответника потвърждение до 25.08.2022 г. Поради изтичане на срока за изпълнение на заявките и изтичане на срока на договорите ищецът на основание чл.26 ал.2 от договорите предсрочно ги е прекратил с писмо от 20.10.2022 г. В този случай за ищеца като възложител е възникнало вземане за неустойка по чл.19 ал.1 и ал.2 от договорите, дължима при предсрочно прекратяване, в размер на 20 % от цената - от 199 999, 45 лв. и от 110 399, 43 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да плати сумата от 199 999, 45 лв. - неустойка по първия договор, сумата от 32 836, 07 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.11.2022 г. - 19.03.2024 г.; сумата от 110 399, 43 лв. - неустойка по втория договор, както и сумата от 18125, 47 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.11.2024 г. – 19.03.2024 г. Ответникът е подал писмен отговор, с който прави възражение за недопустимост на исковете, а по същество оспорва исковете с възражението, че договорите са нищожни и не са породили правно действие, защото не е била проведена надлежна процедура по конкурентен подбор, а ответникът не е надлежно обявен за спечелил процедура по ЗОП. Поддържа се, че договорите не са били сключени в съответните срокове по ЗОП след приключване на процедурата. Сочи се, че ответникът е подписал през м.май 2021 г. рамкови споразумения, но не е изразил воля за сключване с ответника на процесните договори за обществена поръчка, поради което не е обвързан от предвидените в тях клаузи за неустойка. Навежда се довод, че след м.май 2021 г. ищецът е уведомил ответника, че липсва финансиране за сключване на договорите, поради което ответникът е оттеглил съгласието си за сключване на договор преди договорите да бъдат подписани от ищеца на 02.07.2021 г. Оспорва се ответникът да е подписал договори със съдържание, включващо клауза за срок за изпълнение и клауза за неустойка при предсрочно прекратяване. Поддържа се, че стоките по процесните договори са стоки с двойна употреба, а за доставката им са необходими множество документи, които е следвало да се представят в оригинал от ищеца, който не е изпълнил това свое задължение. Поради поведението на ищеца, който не е съдействал на ответника, ответникът е бил поставен в невъзможност да изпълни задължението си за доставка. Отрича се да са били издадени сертификати за произход от компетентен орган, както и тези документи да са били предадени на ответника. Поради неизпълнението на задължението на ищеца да снабди ответника с необходимите документи за доставка и за преминаване през граница не е започнал да тече срокът на изпълнение. Ответникът е уведомил ищеца за необходимостта да представи „поръчка за износ“ от държавата на ответника, каквато се изисква от Министерството на отбраната на Босна и Херцеговина, но ищецът не е оказал необходимото съдействие. През м.01.2022 г. ищецът е представил сканирани копия на документи за поръчка, но тези документи не са били в оригинал, а в тях е посочена дата на издаване 2020 г., въпреки че договорите са сключени през 2021 г., поради което тези документи не са могли да послужат на ответника за износ от неговата държава. Оспорва се изпратените от ищеца куриерски пратки да са съдържали документ поръчка. Ищецът не е представил експортни документи, необходими за излизане на стоките от Босна и Херцеговина и за внос в Република България, което е причина за неизвършване на доставките. Сочи се, че осигуряване на финансиране на ищеца за заплащане по договорите е условие за възникване на задължение за ответника, но такова финансиране не е осигурено и към момента. Освен това - ответникът не е осигурил акредитив като начин за плащане, което дава право на ответника да откаже изпълнение. Прави възражение за възникване на непреодолимо събитие, изразяващо се в забавяне на доставките поради засилено търсене на консумативите, както и поради покачване на цените, предизвикани от войната в Украйна и други конфликти. Прави възражение по чл.307 ТЗ. Оспорва се ответникът да е получил изявлението на ищеца за предсрочно прекратяване на договорите. Прави възражение за прекомерност на неустоечните клаузи, както и за нищожност на поради противоречие със закона, защото е недопустимо да се уговоря неустойка, дължима поради прекратяване на договора. Прави възражение за прихващане с усвоените от ищеца суми в размер на 11 938 ЕВРО и на 21 303, 90 ЕВРО по учредените от ответника банкови гаранции, които следва да се прихванат от претендираните от ищеца вземания. Оспорват се акцесорните искове по чл.86 ЗЗД, защото ответникът не е поставен забава по отношение на задължението за плащане на неустойка.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че договорите са действителни, защото са сключени след проведена процедура по ЗОП, а срокът по чл.112 ал.6 ЗОП е инструктивен, а не преклузивен. Договорите са били подписани от законния представител на ответника на 25.05.2022 г. и са публикувани на на интернет на профила на купувача по обществената поръчка. Оспорва се от ищеца ответникът да е оттеглил съгласието си за сключване на договорите. Сочи се, че документацията по обществената поръчка е била публикувана в интернет на профила на ищеца по ЗОП, поради което ответникът е бил наясно със съдържанието на документите, но не е направен от негова страна искане за разяснение по процедурата. С подаване на оферта за участие в процедурата по ЗОП ответникът се е съгласил с условията на възложителя - чл.106 ал.7 ЗОП. Поддържа се, че ответникът в срок от 10 дни след сключване на договорите не е уведомил ищеца със заявление за съществуването на необходимост от издаване на сертификат за краен потребител - чл.2 ал.2. На 06.10.2021 г. ищецът е получил електронно писмо, с което ответникът по писмо на ищеца от 06.10.2021 г. е посочил, че доставките ще се осъществят и че не е необходимо да се спазва изпратената форма на сертификатите. На 15.12.2021 г. ищецът чрез куриер е изпратил на ответника сертификати за краен потребител, които са получени от ответника на 20.12.2021 г., а тези сертификати са били изпратени и на електронната поща на ответника, на която са били изпратени и поръчките заявки. На 10.01.2022 г. с куриер и по електронен път са били изпратени оригиналите на поръчките с дата на издаване 06.10.2021 г., но ответникът не е възразил, че изпратените му сертификати за краен потребител и заявките за поръчки не отговарят на изискванията в Босна и Херцеговина, нито е уведомил ищеца, че не е получил реално изпратените от ищеца документи. Навежда се довод, че за отношенията между страните не следва да се прилага нормата на чл.114 ЗОП, защото в документите по процедурата не е посочено приложението на тази норма. При липса на изпълнение на задълженията на ответника за доставка на стоките не може да се поставя въпросът за издаването от ищеца на акредитив. Ответникът не е изпълнил задължението по чл.22 ал.3 от договора да уведоми за настъпилите извънредни обстоятелства, за които не са представени доказателства. Оспорва се възражението по чл.307 ТЗ, защото не е положена от ответника дължимата грижа. Размерът на уговорената неустойка е обусловен от вредите, които ищецът търпи при неизпълнение на договорите. Усвоените суми по банковите гаранции не следва да се прихващат, защото те са предназначени да покрият други вреди. Ответникът е бил поставен в забава, защото на 11.11.2022 г. са изпратени до него писма, съдържащи протоколи за начислените неустойки.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на исковете с възражението, че профилът на ищеца в интернет е на вътрешен сайт и до него няма достъп от чужда страна. Поддържа се, че срокът по чл.112 ал.6 ЗОП за сключване на договор не е инструктивен, а сключване на договора няколко месеца след изтичане на срока от един месец надвишава границите на разумното. Оспорва се от ответника да е получил изпратените от ищеца по електронен път договори. От представените куриерски товарителници не се установява съдържанието на изпратените с тях пратки и какви документи те са съдържали. Не е доказана представителната власт на лицето, сключило договорите от името на ищеца. Навежда се възражение, че договорите не представляват единни документи и че никоя от страните не е изразила съгласие относно съдържанието им в текстовата част. Ответникът не е поемал задължения за доставки в срокове, посочени в исковата молба, и не е договарял клаузи за предсрочно прекратяване и за неустойка. Още през 2021 г. ищецът е изпаднал в забава на кредитора по отношение на снабдяване на ответника с необходимите документи за доставката на стоки с двойна употреба, поради което ответникът е бил в невъзможност да изпълни задължението за доставка, а сроковете за доставка не са започнали да текат. На 07.07.2021 г. ответникът е поискал от ищеца изпрати детайли за договорите, за да може ответникът да предостави на ищеца проект на сертификат за произход за получател. Сертификати за произход не са били изготвени от компетентно лице и не са били изпратени в оригинал от ищеца на ответника. Товарителниците не доказват, че изпратените от ищеца куриерски пратки са съдържали сертификати за произход. Дори и да се приеме, че на 15.12.2021 г. са изпратени с куриер оригинали на сертификати за краен потребител, получени на 20.12.2021 г., това е сторено от ищеца след изтичане на срока от 6 месеца от подписването на договорите, но още през м.10.2021 г. ответникът е поискал да му се изпратят тези документи, а изтичането на срок от два месеца от поискването им от ответника е основание той да приеме, че ищецът няма интерес от изпълнение на договорите. На 13.12.2021 г. ответникът е изпратил електронно писмо с искане до ищеца да изпрати необходимите документи, с което ищецът е бил поставен в забава на кредитора поради липса на съдействие. Ответникът е уведомил ищеца и за необходимост от изпращане на поръчка за извършване на износ от държавата на ответника в оригинал, но ищецът не е изпратил такава, въпреки че му са изпратени като проект от ответника. През м.01.2022 г. ищецът е изпратил сканирани копия на документите за поръчка, които не са отговаряли на изискванията и не са били в необходимата форма, а посочената в тях дата е 2020 г. Ответникът не е осигурил и документи, необходими за внос на стоките в Република България – експортни документи и декларации за произход, както и превод на документите. Поради липсата на съдействие от страна на ищеца за ответника е било невъзможно да изпълни задълженията, а срокът за доставка не е започнал да тече. Липсата на осигурено финансиране по договорите е основание ответникът да откаже изпълнение. Излагат се съображения, че войната в Украйна е довела до засилено търсене на продукти, необходими за производство на боеприпаси, до забавянето на доставките и до оскъпяването им, а икономическата ситуация е коренно променена. Настъпването на „форсмажор“ не може да се обвързва с договорна клауза за уведомяване. Поддържат се възраженията по чл.307 ТЗ, за прекомерност и за нищожност на клаузата за нестойка поради противоречие със закона и добрите нрави, защото с размера на банковата гаранция е уреден въпросът за размера на предвидимите вреди, а в полза на ответника е уговорена само неустойка за забава при наличие на четири хипотези за нестойка в полза на ищеца. С усвояване на банковата гаранция ищецът е упражнил правото да репарира вредите си. При евентуалност се прави възражение за прихващане със сумите по банковата гаранция, защото са усвоени от ищеца при липса на основание.

Представено е рамково споразумение N 5785р-22555/14.09.2020 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „доставка на боеприпаси“ по обособена позиция N 1 с предмет „доставка на боеприпас, кал. 9 х 18 мм „FMJ”, с което ищецът е възложил на пет търговски дружества, сред които попада и ответникът, доставката на боеприпаси, а в клаузата на чл.2 е предвидено, че видовите и количествата на доставката се определят от възложителя с изпращане на покани и провеждане на вътрешен конкурентен избор по чл.82 ал.4 ЗОП за сключване на договор въз основа на споразумението.

Към рамковото споразумение с приложена техническата спецификация за всеки от боеприпасите, както и ценови предложения.

Представено е рамково споразумение N 5785р-22559/14.09.2020 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „доставка на боеприпаси“ по обособена позиция N 1 с предмет „доставка на боеприпас, кал. 9 х 19 мм „FMJ”, с което ищецът е възложил на пет търговски дружества, сред които попада и ответникът, доставката на боеприпаси, а в клаузата на чл.2 е предвидено, че видовите и количествата на доставката се определят от възложителя с изпращане на покани и провеждане на вътрешен конкурентен избор по чл.82 ал.4 ЗОП за сключване на договор въз основа на споразумението.

Към рамковото споразумение с приложена техническата спецификация за всеки от боеприпасите, както и ценови предложения.

Представен е договор за обществена поръчка N 5785опд-52/02.07.2021 г. от 25.05.2021 г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е възложил на ответника доставката на 1 847 380 броя боеприпаси кал.9х19 мм „FMJ” със срок на изпълнение от 6 месеца, а ответникът е поел задължението да изпълни доставките срещу възнаграждение от 551 997, 14 лв. В клаузата на чл.2.2 е уговорено, че при необходимост от издаване на „сертификат за краен потребител“ изпълнителят в срок от 10 дни уведомява възложителя със заявление, а в този случай срокът започва да тече от датата на предоставяне на сертификата. В клаузата на чл.19.1 е предвидена неустойка в размер на 20 % от общата цена при пълно виновно неизпълнение, а в т.2 е уговорено, че при разваляне на договора или прекратяване по вина на изпълнителя се дължи неустойка от 20 % от общата цена.

Представен е договор за обществена поръчка N 5785опд-53/02.07.2021 г. от 25.05.2021 г., по което ищецът е възложил на ответника доставката на 3 121 090 боеприпаси кал.9х18 мм „FMJ” със срок на изпълнение от 6 месеца, а ответникът е поел задължението да изпълни доставките срещу възнаграждение от 999 997, 24 лв. В клаузата на чл.19.1 е предвидена неустойка в размер на 20 % от общата цена при пълно виновно неизпълнение, а в т.2 е уговорено, че при разваляне на договора или прекратяване по вина на изпълнителя се дължи неустойка от 20 % от общата цена.

Представен е сертификат за краен потребител N 812100-19288/14.12.2021 г., издаден от ищеца за 3 121 090 броя боеприпаси кал.9х18 мм „FMJ”.

Представен е сертификат за краен потребител N 812100-19287/14.12.2021 г., издаден от ищеца за 1 847 380 броя боеприпаси кал.9х19 мм „FMJ”.

Представен е „purchase order” от 15.12.2021 г., издаден от ищеца за 3 121 090 броя боеприпаси кал.9х18 мм „FMJ”.

Представен е „purchase order” от 15.12.2021 г., издаден от ищеца за 1 847 380 броя боеприпаси кал.9х19 мм „FMJ.

Представено е писмо на ищеца от 18.08.2022 г., с което е поискал от ответника в срок до 25.07.2022 г. да потвърди получаването на сертификатите, изпратени му на 15.12.2021 г. чрез куриерска фирма „UPS Saver”. Върху писмото е направено отбелязване, че на 18.08.2022 г., 13, 51 часа е било изпратено чрез факс.

Представена е разписка от 19.08.2022 г., в която се сочи, че е изпратена куриерска пратка, получена от ответника в Босна и Херцеговина на 3.9.2022 г. Представено е писмо от 20.10.2022 г., с което ищецът на основание чл.26 ал.2 от договорите е заявил, че ги разваля поради неизпълнение. Върху писмото е направено отбелязване, че на 21.10.2022 г., 09, 17 часа е получено от ответника.

Представена е разписка, в която се сочи, че на 28.10.2022 г. ответникът е получил изпратена от ищеца куриерска пратка.

Представени са две писма от 11.11.2022 г. на ищеца с приложени протокол за дължима неустойка от ответника по всеки от договорите. Направено е отбелязване за изпращането им по факт на 11.11.2022 г., 17, 03 часа.

Представено е електронно писмо от 15.12.2021 г., с което ищеца е изпратил на ответника сканирани копия на подписани документи, които ответникът е поискал за организиране на износа от Босна и Херцеговина. Посочено е, че за изпращане на оригиналите ответникът следва да изиска изготвяне на фактура за товарителница от пощенски оператор, по който ще бъдат изпратени.

Представени са товарителници на “UPS saver” от 10.01.2022 г. и от 15.12.2021 г. за изпратена от ищеца до ответника куриерска пратка.

Представени са разпечатки на електронни писма, разменени между страните. С електронно писмо от 13.12.2021 г. ответникът е уведомил ищеца, че все още не е подал искане за издаване на разрешение за износ от Министерството на външната търговия и икономическите отношения на БиХ поради липса на документация. Ответникът е уведомил ищеца, че следва да изпрати документация в оригинал, за да получи разрешение за износ.

Представено е решение на МВР N 5785опр-50/14.04.2021 г., с което на първо място е класиран ответникът - за доставка на боеприпаси кал.9х18 мм „FMJ”.

Представено е решение на МВР N 5785опр-50/23.04.2021 г., с което на първо място е класиран ответникът - за доставка на боеприпаси кал.9х19 мм „FMJ”.

Представено е електронно писмо от 06.10.2021 г., с което ответникът е уведомил ищеца, че е необходимо да бъде издадена поръчка за покупка на 9х18 мм, поръчка за покупка на 9х19 мм и EUC, който не е задължително да е приложен, за издаване на разрешение.

Установява се от заключението на СТЕ, че електронните писма от 03.12.2021 г., 10.01.2022 г., 18.08.2022 г., 21.10.2022 г., 11.11.2022 г. са били изпратени от ищеца и получени от ответника.

Установява се от допълнителното заключение, че в пощенската кутия на служител на ищеца е налично електронно писмо, изпратено на 07.04.2025 г. от mbavcic@ecbh.ba.

Установява се от показанията на св.Л., че работи при ответника на длъжността „мениджър продажби“ от 15 години и че неговите задължения са за поддържане на комуникация с чужди компании и е съставил писма до тях. Знае за процесния договор, но не е получавал пощенски плик, изпратен от ищеца до ответника, и не е изпраща писма до ищеца. Управлението на ответника се намира в сграда, която има сутерен с магазин, в който се намира служител, които получава адресирани до ответника пощенски пратки, както и изпраща такива чрез куриерска фирма “UPS“. Случвало се е да се изгубят пощенски пратки и да не се получат в канцеларията на горния етаж. По процесния договор свидетелят не е получавал документация на хартиен носител, изпратена от ищеца. За износ на стоки е необходимо ответникът да разполага с документи в оригинал, които се изпращат от клиенти по пощата. Сочи, че неговия колега А. е изпратил по електронен път напомнително писмо до ищеца за сертификат и заявка. В канцеларията има факс апарат и веднага се разбира, когато е получено съобщение, но не е получавано изпратено от ищеца факс съобщение. Често има повреди по факс апарата. Не е виждал писмо от управителя на ответника, с което да се уведомява ищецът за отказ от договора или да се иска представяне на документи от ищеца. Знае за пратка, изпратена от ищеца чрез куриерска фирма “UPS“, но тази пратка не е била получена.

Установява се от показанията на св.К., че работи при ответника в отдел „обществени поръчки“ и знае за сключеното с ищеца рамково споразумение. Служебната електронна поща е info@KMtrade.ba, на която са получени изпратени от ищеца електронни писма по процесната доставка – сканирани сертификати, които обаче е необходимо да са в оригинал на хартиен носител. Заявява, че мисли, че е поискал от ищеца изпращане на оригинали, но не е получавал електронни писма на ищеца с искане за съдействие или за напомняне. Ответникът не е получавал факс –съобщение от ищеца. Пощенската пратка, изпратена от ищеца чрез “UPS“, не е била получена от ответника, но свидетелят не е изпращал писмо до ищеца, за да го уведоми, че пратката не е получена.

Установява се от показанията на св.Х.ва, че работи при ищеца и че във връзка с процесната поръчка е изпращала електронни писма до ответника, както и „сертификати за краен потребител“ и „заявка за доставка“ в сканиран вид и на хартиен носител чрез куриерска фирма “UPS“. Не е получавано писмо, с което ответникът да уведомява ищеца, че е необходимо да се изпратят и други документи. Свидетелят е предал около 15.12 на куриерската фирма оригиналите на сертификати за краен потребител“ и „заявка за доставка“, които преди това е подредила.

Установява се от показанията на св.П., че работи при ищеца и знае за процесната поръчка и че изчислила неустойката по договорите по два протокола, които е предал на колега в деловодството за изпращането им до ответника по електронен път, както и чрез факс.

В съдебното заседание на 08.04.2025 г. са представени оригинали на документи, носещи подписа на ответника, за които поради големия обем не е направена констатация в съдебното заседание. С разпореждане от 10.04.2025 г. е постановено да се съхраняват в касата на съда.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Спорните правоотношения по двата процесни договора съдържат международен елемент, защото ответникът е юридическо лице със седалище във Федерация Босна и Херцеговина, а ищецът е българско юридическо лице - чл.4 ал.1 КМЧП.

Международната компетентност на българския съд да разгледа и разреши спора произтича от клаузите на чл.28 от процесните договори, в които страните са направили своя избор на юрисдикция - компетентния съд в гр.София, т.е. българския съд. Освен това - мястото на изпълнение на задължението за доставка на боеприпаси и по двата договора е в Република България, поради което компетентността на българския съд произтича и от нормата на чл.15 КМЧП.

По приложимото право. За спорните правоотношения следва да се прилага българското материално право, защото рамковите споразумения и процесните договори са сключени след проведена процедура по ЗОП - чл.120 ЗОП. Освен това - задължението за доставката на боеприпасите се изпълнява в Република България, което означава, че българското право е и правото на държавата, с която договорът има най-тясна връзка - чл.2 ал.1, вр. с чл.93 ал.1 КМЧП.

Законът за обществените поръчки е специален закон, който се прилага за споровете по изпълнение и прекратяването на сключени договори по ЗОП, а за неуредените случаи на основание чл.120 ЗОП следва да се прилагат ТЗ и ЗЗД.

Установи се договор за обществена поръчка N 6785опд-53/02.07.2021 г. и договор за обществена поръчка N 6785опд-53/02.07.2021 г. че ищецът е възложил на ответника да достави 3 121 090 бр. боеприпаси кал.9х18 мм „FMJ” при цена от 999 997, 24 лв., както и да достави 1 847 380 бр. боеприпаси кал.9х19 мм „FMJ” при цена от 551 997, 14 лв.

Според съда възражението на ответника за нищожност на договорите е неоснователно. С решение на МВР N 5785опр-50/14.04.2021 г. и с решение на МВР N 5785опр-50/23.04.2021 г. - след проведена процедура по ЗОП по реда на чл.106 ал.6 ЗОП, чл.108, т.1 ЗОП и чл.82 ал.4, т.5 ЗОП на първо място е класиран ответникът за доставката на боеприпаси кал.9х19 мм „FMJ” и за доставката на боеприпаси кал.9х18 мм „FMJ”. Извън предмета на настоящото исково производство по защита на гражданскоправни материални права са въпросите за това надлежно ли е била проведена процедурата по конкурентен избор и надлежното ли е обявяването на ответника за спечелил процедурата по ЗОП. Тези въпроси могат да бъдат релевирани с жалба по реда на чл.196 и сл. ЗОП.

Предвиденият в нормата на чл.112 ал.6 ЗОП едномесечен срок за сключване на договора няма характер на преклузивен срок, поради което изтичането му не води до порок на договора и не е основание за неговата недействителност.

Процесните договори са подписани от представителя по закон на ответника и не са оспорени по реда на чл.193 ГПК с възражение за неистинност. В този случай съдът намира, че ответникът е изразил валидно воля за сключването им.

Освен това - ответникът има качеството на търговец, поради което на основание чл.293 ал.3 ТЗ не може да се позовава на нищожността на договора поради неспазена писмена форма досежно обективиране на неговото изявление, защото от поведението му може да се заключи по категоричен начин, че не е оспорил действителността на своите изявления – ответникът е учредил в полза на ищеца банкови гаранции от 11 938 ЕВРО и от 21 303, 90 ЕВРО в изпълнение на задълженията си по двата договора.

Възражението на ответника, че договорите са подписани от името на ищеца от лице без представителна власт, е неоснователно. Възражение по чл.42 ал.2 ЗЗД може да бъде релевирано само от лицето, от името на което е сключен договорът, но не и от насрещната страна.

Твърдението, че ответникът е оттеглил съгласието си, е недоказано, защото не са представени доказателства за факта, че след полагането на подписи върху договорите на 25.05.2021 г. той е отправил до ищеца изявление за оттегляне, което да е достигнало до ищеца преди 02.07.2021 г., когато договорите са подписани от ищеца.

Съдът приема, че с подписване на договорите от ищеца на 02.07.2021 г. фактическият състав по тяхното сключване е осъществен в пълнота, защото са налице съвпадащи по съдържание насрещни изявления на страните.

Възражението, че ответникът не е подписал договори, включващи клауза за срок на изпълнение и клауза за неустойка при предсрочно прекратяване, е недоказано, доколкото ответникът не е представил екземпляр от подписани от него договори със съдържание, различно от представените по делото.

При тези факти съдът намира за установено, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по които ответникът по възложение на ищеца е поел задължението да достави боеприпаси кал.9х19 мм „FMJ” и боеприпаси кал.9х18 мм „FMJ”, срещу което ищецът в качеството на възложител е поел задължението да плати цена от 999 997, 24 лв. и цена от 551 997, 14 лв.

В клаузата на чл.2, т.2 от договорите е обективирано постигнатото между страните съгласие, че срокът на изпълнение от 6 месеца започва да тече от датата на предоставянето от ищеца на „сертификат за краен потребител“ на ответника, когато е необходимо да се издаде такъв документ.

В електронно писмо от 06.10.2021 г. ответникът е заявил, че е започнал да произвежда поръчаните боеприпаси и е уведомил ищеца, че за издаването на разрешение за износ е необходимо да се изпратят формуляр за „поръчка“, както и „сертификат за краен потребител“. Липсва обаче искане тези документи да бъдат изпратени в оригинал. Съдът приема, че електронното писмо на ответника от 06.10.2021 г. представлява неговото изявление, което формира пределите на дължимото от ищеца съдействие за изпълнение на задълженията на ответника. В посоченото изявление на ответника не се съдържа искане документите да са в оригинал.

По делото е представено електронно писмо на ответника от 13.10.2021 г., което съдържа искане за изпращане на документите в оригинал, но това писмо не е изпратено до посочената в договорите електронна поща на възложителя, поради което не следва да се зачете – чл.27, т.1.1 от договорите. Освен това - по делото не са представени доказателства за факта, че разрешението за износ на боеприпаси може да бъде издадено от властите в Босна и Херцеговина само при наличие на оригинали, поради което съдът приема, че искането на ответника от 13.10.2021 г. за оригинали е и необосновано.

По делото са представени издадените от ищеца на 14.12.2021 г. „сертификати за краен потребител“ и „поръчки“ от 15.12.2021 г. /purchase order/ и по двете доставки, от което следва изводът, че ищецът е предприел действия по оказване на дължимото съдействие на длъжника за изпълнение на задължението - чл.95 ЗЗД.

Ответникът е получил на своята електронна поща електронното писмо на ищеца от 10.01.2022 г., съдържащо сканирани „сертификат за краен потребител“ и „поръчката/заявката“.

Видно е от представените по делото две товарителници на куриерската фирма “UPS Saver” с рег. № 1ZE4870A•••••••••• и с рег. № 1ZE4870A••••••••••, че с тях са изпратени от ищеца до ответника куриерски пратки. Фактът, че тези пратки са съдържали „сертификат за краен потребител“ /УРИ 812100-19287/14.12.2021 г. и УРИ 812100- 19288/14.12.2021 г./, както и „заявка“/поръчка от 15.12.2021 г. се установява от показанията на св. Х.ва, която сочи, че около петнадесети декември е предала на куриерска фирма “UPS“ „сертификати за краен потребител“ и „заявки за доставка“, които преди това лично е подредила. Тези нейни показания кореспондират на представените по делото доказателства - товарителниците с приложени към тях сертификати и поръчки.

Не са представени преки доказателства, удостоверяващи получаването от ответника на куриерските пратки, защото липсват разписки за факта на получаването им. Представеното писмо № 368/25 от 09.09.2025 г. на Мирза Бавчич - генерал директор на Express Courier d.o.o. (UPS), официален партньор на UPS за Босна и Херцеговина, както и електронното съобщение от 07.04.2025 г. обективират изявления на трето лице, които не могат да се кредитират.

Фактът на получаване на куриерските пратки от ответника обаче може по косвен път да се приеме за установен, защото от страна на ответника не са представени никакви доказателства за факта, че е уведомил ищеца за неполучаването на изпратените от ищеца пратки. От показанията на доведените от ответника двама свидетели - К. и Л. се установява, че ответникът е знаел за изпращането от ищеца чрез фирма “UPS Saver” на куриерските пратки с необходимите документи за издаване на разрешение за износ. Съдът не кредитира за достоверни показанията на св. К., че е забравил за куриерските пратки, поради което не уведомил ищеца, че пратките не са получени.

Ответникът е бил длъжен с оглед изискванията на чл.302 ТЗ да уведоми ищеца най-късно в началото на м.02.2022 г., че не е получил куриерските пратки с документите, необходими за изпълнение на доставките. Това обаче не е сторено, поради което съдът приема, че ищецът е сторил всички необходими действия по оказване на съдействие на ответника - с изпращането в сканиран вид на посочените по-горе документи, както и с изпращането на куриерските пратки. Ищецът не е изпаднал в забава на кредитора.

На следващо място - по делото е представено писмо от 18.08.2022 г., изпратено на 19.08.2022 г. чрез куриерска фирма „UPS”, с което ищецът е поискал от ответника да потвърди получаването на сертификатите за краен потребител и на заявките, както и да заяви дали е необходимо да се изпратят и други документи. Oт товарителница N URI 57800- 6998/18.08.2022 г. се установява, че пратката е била получена от ответника на 03.09.2022 г. Съдът не кредитира за достоверни показанията на св.Л., че е имало случаи, в които получени пратки от служител в магазина на ответника не са били предадени в канцеларията. Това са вътрешни отношения между ответника и неговите служители, които не могат да се противопоставят на ищеца.

Ответникът не е потвърдил, че е получил изпратените от ищеца чрез куриерски пратки „сертификат за краен потребител“ и „поръчка“/заявка, но и след като не е отправил до ищеца искане за изпращане на определени документи, съдът намира, че ответникът е разполагал с необходимите документи за изпълнение на задължението му.

От страна на ответника не се представиха доказателства за изпълнение на процесните доставки. Както се спомена по-горе, не се представиха и доказателства за това ответникът след получаване на писмото на ищеца от 18.08.2022 г. да е поискал от ищеца изпращането и на други документи – чл.302 ТЗ, поради което съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало потестативното право да прекрати на основание чл.26, т.2 от договорите тяхното действие - поради неизпълнение на ответника.

Повдигнатото от ответника твърдение по чл.307 ТЗ за „стопанска непоносимост“, произтичаща от покачване на цените за влаганите материали в производството на боеприпаси, не може да се релевира под формата на възражение, а само като основание на конститутивен иск. Това възражение не следва да се разглежда.

От страна на ответника не се представиха доказателства, които да сочат за възникването на факти, които са създали пречки за изпълнение на задълженията му.

Ищецът е изпратил писмо от 20.10.2022 г., което обективира неговото изявление за прекратяване и на двата договора на основание чл.26, т.2 от тях, чрез куриерска пратка, получена от ответника на 28.10.2022 г. /известие за получаване/доставяне на лист 148/. С достигане до ответника на това изявление е настъпило прекратяване на договорите на основание чл.26, т.2 - поради неизпълнение с продължителност повече от 30 дни.

В клаузата на чл.19.1 от процесните договори е предвидена неустойка в размер на 20 % от общата цена, дължима при пълно виновно неизпълнение, а в т.2 е уговорено, че при разваляне на договора или прекратяване по вина на изпълнителя се дължи неустойка от 20 % от общата цена.

Съдът намира, че процесните неустоечни клаузи по чл.19, т.2 не противоречат на добрите нрави и не са нищожни. Тези клаузи служат за обезпечаване на задължението за доставка и целят да мотивират длъжника да изпълни под угрозата от възникване на акцесорно обезщетително задължение. Неустойките имат и обезщетителна функция, защото са предназначени да репарират претърпените от ищеца вреди, доколкото същият ще е принуден да сключи заместваща „сделка на покритие“, за да си набави от друг доставчик боеприпаси, необходими за изпълнение на законовите задължения по противодействие на престъпността.

Целта на неустойката по чл.19, т.2 от договорите не е да се излезе извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /основен критерии за нейната валидност съгласно т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ВКС/. Така уговорените неустойки са предвидени като основната гаранция за възложителя, че ответникът ще изпълни задълженията си по договорите /примерен критерий по т. 3 от в т. 3 от ТР № 1/2009 г. на О., ВКС/. Уговорените в чл.19, т.2 от договорите неустойки не накърняват добрите нрави и не са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Високият размер на неустоечното задължение не е основание за извод, че се цели обогатяване на ищеца без основание, а по-скоро сочи на превес на наказателната функция, присъща на неустойката. Важно е да се отбележи, че неустойката по чл.19, т.2 от договорите се дължи при пълно неизпълнение, а не при частично, защото при частично неизпълнение се начислява неустойка по чл.17 от договора - от 20 % върху неизпълнената част. В този смисъл съдът приема, че е напълно оправдано при пълно неизпълнение, довело до едностранно прекратяване на договора, да се дължи неустойка от 20 % върху цялата стойност на договора, защото е налице пълно неизпълнение.

При преценката на високия размер на неустойка от 20 % съдът отчита и обстоятелството, че поръчаните боеприпаси са необходими на МВР за осъществяване на неговата законова дейност, насочена към защита на правата и свободите на гражданите, изразяваща се в противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и защита на населението - чл.2 ал.1 ЗМВР. В този смисъл съдът приема, че пълното неизпълнение на договорите е в състояние да доведе до намаляване на способността на МВР да осъществява ефективна дейност по противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и защита на населението, а вредите в този случай засягат цялостната сигурност на държавата и е трудно да бъдат парично остойностени.

В решение № 210 от 27.07.2015 г. по гр.д. № 5600/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и в решение № 106 от 10.12.2020 г. по т.д. № 1632/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС са разгледани случаи на действителна неустойка в размер на 20 % от определената цена и 20 % от пълната стойност на възложената работа; в решение № 34 от 29.01.2025 г. по т.д. № 43/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е разгледан случай на неустойка в размер на 25 % от стойността на неизпълненото задължение.

По направеното от ответника искане за намаляване на неустойката. Ответникът има качеството на търговец, поради което няма право да иска намаляване на неустойката поради прекомерност при уредената в чл. 309 ТЗ законова забрана. Когато страни по сделката са търговец и нетърговец, забраната да се намалява поради прекомерност неустойката се отнася до търговеца - решение № 112/2.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 426/2012 г., II т. о., решение № 88/22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г. и решение № 282 от 08.10.2025 г. по к.т.д. № 2149/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.

Доколкото основанието за прекратяване на договорната връзка е пълно неизпълнение, случаят не попада в хипотезата на чл.92 ал.2 ЗЗД, позволяваща да се намали неустойката при неправилно или частично неизпълнение.

По договорите се дължи неустойка от 199 999, 44 лв. и от 110 399, 42 лв., които стойности представляват 20 % от цената по всеки договор.

В клаузата на чл.23, т.10 от договорите е предвидено, че при пълно неизпълнение и при разваляне на договора или прекратяване възложителят усвоява учредената от ответника банкова гаранция, а в т.11 е посочено, че възложителят има право да удържи от стойността на гаранцията размера на начислените неустойки. Ясна е волята на страните, че при пълно неизпълнение, довело до прекратяване на договора и начисляването на неустойка, стойността на банковата гаранция се усвоява от възложителя, за да послужи за удовлетворение на вземането му за неустойка.

В случая гаранцията по всеки от двата договора е усвоена от ищеца, което е прието за безспорно установено с определение от съдебното заседание на 08.04.2025 г., поради което съответните суми от 11 938 ЕВРО /23 348, 69 лв./ и от 21303, 90 ЕВРО /41 666, 80 лв./ следва да се приспаднат от неустоечното задължение. Противното би означавало на гаранцията да се придаде характер на втора неустойка.

След приспадане на гаранцията от 41 666, 80 лв. от неустойката в размер на 199 999, 44 лв. се получава сумата от 158 332, 64 лв., а след приспадане на гаранцията от 23 348, 69 лв. от неустойката от 110 399, 42 лв. се получава стойността от 87 050, 73 лв. До тези размери исковете по чл.92 ЗЗД са основателни.

На 11.11.2022 г. са получени от ответника протоколите за начислени неустойки, които са изпратени на електронната му поща и по факс. От 28.11.2022 г., когато са изтекли 10 работни дни, ответникът е поставен в забава и дължи на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва. На основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава на 25995, 18 лв. и на 14292, 07 лв.

С оглед на изложеното съдът намира, че исковете за неустойка следва да се уважат до размерите от 158 332, 64 лв. и от 87050, 73 лв.; исковете по чл.86 ЗЗД следва да се уважат до размерите от 25 995, 18 лв. и от 14292, 07 лв., а за разликата исковете следва да се отхвърлят.

Мотивиран съдът