Решение № 718 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 614/2024 г.

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО. Образувано е по подадена жалба на А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново и Н. А. Н. от [населено място], обл. В. Търново, чрез адв. Цв. Д., срещу Решение №1012-04-56#1/30.07.2024г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане №РО-5-04-01628293/17.06.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което на двамата жалбоподатели е определено да внесат сума от 2 207, 69 лв. главница и лихви по Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01598652/28.05.2024 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново. В жалбата се твърди, че решението, с което е потвърдено разпореждането, е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи за липса на мотиви в разпореждането и липса на законово основание за ангажиране на отговорността на лекарите – членове на ТЕЛК. В съдебно заседание чрез упълномощения адвокат поддържат жалбата с доводи за липса на нарушаване на законовите правила по определяне на ТНР на освидетелстваното лице, което да обосновава отговорност за нанесени щети на ДОО от членове от състава на ТЕЛК. Моли се за отмяна на атакувания административен акт. Представя писмена защита. Претендира направените разноски при административното и съдебното обжалване, като прилага списък с разноски. Ответникът по жалбата – Директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и на поисканите разноски за административно обжалване на акта. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Между страните не е спорно, че с Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №91486 от заседание №145/05.07.2023г. на С. Н. К. е определена трайна намалена работоспособност (ТНР) 54.0 % с водеща диагноза •••, със срок пожизнен и дата на инвалидизиране 12.05.2022 г. Двамата жалбоподатели са били членове на ТЕЛК, постановила експертното решение. Посоченото ЕР на ТЕЛК е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново, която с Решение №3670/21.08.2023г. е приела експертното решение да бъде обжалвано пред НЕЛК по отношение на оценката на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ в част 7, т.15.20 – 30 % не е коментирана от невролог и липсват визуализиращи изследвания, и по отношение на определения срок /пожизнен/-чл.62 от НМЕ. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалване от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР №92603 от заседание №177/29.11.2023г. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и е определена нова оценка на трайна намалена работоспособност 48% по причини „Общо заболяване“ със срок от 3 години до 01.07.2026г. и дата на инвалидизиране 12.05.2022г. Изложени са мотиви, че няма достатъчно данни и изследвания, потвърждаващи диагнозата •••, при което от НЕЛК не е определена оценка по част 7, т.15. За недоказана е приета диагнозата ••• поради липса на потвърждаващи изследвания, както и проведено лечение на очно заболяване. Това решение на НЕЛК е влязло в сила на 29.12.2023г. На С. Н. К. е била отпусната пожизнена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с разпореждане [номер]/19.09.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново, считано от 18.07.2023г., за 54 % ТНР, в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Въз основа на новата оценка на работоспособността, дадена с ЕР на НЕЛК №92603 от заседание №177/29.11.2023г., с разпореждане [номер]-04-633#14/14.03.2024г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново, и отпускането на личната пенсия за инвалидност на К. е прекратено, считано от 18.07.2023г., тъй като не е изпълнена разпоредбата на чл.72 от КСО за определена оценка на работоспособността 50 и над 50 на сто. Със Заповед №ЗР-5-04-01592872/16.05.2024г. на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД. След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01598652/28.05.2024г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 2207, 69 лв./главница и лихви/, представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатата пенсия за инвалидност на лицето С. Н. К.. Срещу акта за начет е било подадено възражение от жалбоподателите в срока по чл. 110, ал. 2 от КСО. По това възражение има произнасяне от контролния орган с мотивирано заключение за потвърждаване на констатациите в акта за начет/стр. 12 и сл. от делото/. Впоследствие, издадено е Разпореждане №РО-5-04-01628293/17.06.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на А. Л. – Х.и Н. Н., в качеството им на членове на ТЕЛК, постановил отмененото от ЕР, е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното решение, с което е била отхвърлена жалбата на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н. срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново. Това решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново е връчено на пълномощника на двамата жалбоподатели адв. Д. на 02.08.2024г./вж. стр. 9 от делото/, като в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО е подадена жалба срещу него до Административен съд – В. Търново. В хода на настоящото производство е приобщена административната преписка по издаване на оспореното решение. От трето неучастващо по делото лице РЗИ - Велико Търново е представено заверено копие на изисканото МД на С. Н. К.. Други доказателства не са ангажирани от страните. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирани лица, адресати на оспорвания административен акт, при спазване на срока за обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорваното решение ръководителят на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н. срещу Разпореждане №РО-5-04-01628293/17.06.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което жалбоподателите са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01598652/28.05.2024г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново. Ответникът е приел за безспорно установено, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е непълна, като са разрез с правилата на медицинската логика. Нарушена била технология за оценка на ТНР, тъй като не са спазени правилата за определяне на процента ТНР. Отбелязано е, че след като с ЕР на НЕЛК е било отменено ЕР на ТЕЛК, постановено от жалбоподателите, в частта за определен процент определена намалена работоспособност и като краен резултат от производството, с влязло в сила ЕР на органите на медицинската експертиза е определен друг процент ТНР /48%/, съгласно който освидетелстваното лице няма право на пенсия за инвалидност, вредите от изплащането на тази пенсия следва да бъде възстановена в бюджета на ДОО от жалбоподателите. Като основание е посочена разпоредбата на чл. 110, ал.1, т. 1 от КСО и нарушение на чл. 62 от НМЕ от членовете на ТЕЛК. Така направените изводи настоящият състав на АСВТ намира за правилни. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО. Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. Противно на наведените в жалбата твърдения, в Решението на Директора на ТП на НОИ-Велико Търново са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа да постанови този правен резултат. Доколкото е отхвърлена жалбата, то така изложените мотиви стават мотиви на оспореното Разпореждане, съгласно чл.97, ал.1 от АПК. Дали посочените от административния орган фактически положения съответстват на направените правни изводи е предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на акта. Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби. По делото не е налице спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това дали след като постановеното от жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК експертно решение е отменено от НЕЛК и е определен друг процент на намалена работоспособност, като при това положение на освидетелстваното лице не се следва лична пенсия за инвалидност, следва ли да възстановят вредите, причинени на бюджета на ДОО по реда на чл. 110, ал.1 от КСО? Производството по чл. 110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред (чл. 45 и сл. от ЗЗД ) с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното производство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК. Този вид отговорност е обективна /безвиновна/, възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон, и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането й в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т. е. лекарите от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници. Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Когато членовете на ТЕЛК/НЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР и когато не са спазени административнопроизводствени правила по отношение форма и съдържание на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност/ТНР/ включва определянето на обстоятелствата от т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т., т. 1-5. Критериите и правилата за извършване на медицинската експертиза са определени в Наредбата за медицинска експертиза/НМЕ/, като в Г. Ч. от НМЕ са разписани нормативните правила и общо предписание на начина на определяне на трайно намалената работоспособност. Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба, при формиране на извода за ТНР решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на представената медицинската документация, при необходимост преглед на лицето и на всички относими за здравословното му състояние доказателства, в т.ч лабораторни и функционални изследвания. Същевременно, следващият чл. 63 от НМЕ предвижда, че установено увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1, а при липса на такава за това увреждане при значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка. Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че в решенията си както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК, в качеството си на специалисти с медицинско образование, са натоварени със задача да извършват оценка на здравословното състояние на освидетелстваните лица към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици. В случая няма спор, че жалбоподателите, в качеството си на лекари-специалисти, са участвали в състава на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД и са издали ЕР №91486/05.07.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД, въз основа на което е била отпусната лична пенсия за инвалидност на едно лице, което ЕР след проведен административен контрол е отменено като незаконосъобразно и състав на НЕЛК се е произнесъл по същество като е определил нов различен по – нисък процент ТНР. С отмененото ЕР №91486/05.07.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД, е извършена оценка на работоспособността на С. Н. К., като е определена водеща диагноза: •••, и придружаващи заболявания: „•••; •••“; „•••“. В мотивите на ЕР на ТЕЛК е записано, че по ч.9, р.1, т.1.2.1 от Приложение №1 от НМЕ се следват 40% ТНР за захарен диабет тип 2 с едно усложнение – аксонална и сензорна невропатия на долни крайници без доказани други усложнения от страна на прицелните органи по типа на КДС; по ч.4, р.5, т.2 от Приложение №1 към НМЕ е определена 40% ТНР за надкамерна тахикардия и по ч.7, т.15.2 от приложението към НМЕ е определена 30% ТНР за увреждане на •••. В резултат на това е определена 54% трайно намалена работоспособност със срок пожизнен. Специализираният състав на НЕЛК по Психични, вътрешни и ССЗ, след преглед на представените документи, със своето ЕР № 92603/29.11.2023г. отменя ЕР №91486/05.07.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД по оценка на работоспособността и определя краен процент трайно намалена работоспособност 48% със срок от 3 години с дата на инвалидизация от 12.05.2022г. Според мотивите на експертното решение, съставът на НЕЛК потвърждава диагнозата захарен диабет тип 2 и приема едно неврологично усложнение - диабетна полиневропатия (ДПНП), за което по ч.9, р.1, т.1.2.1 от Приложение №1 от НМЕ се следват 40% ТНР. На следващо място, НЕЛК приема, че са налични и данни за артериална хипертония 3 стадий без застойна и ДСП –склероза на митрална и аортна клапи и ритъмни нарушения от типа на камерна екстрасистолия клас 2-3 по Лаун, което обуславя 40% ТНР по ч.4, р.6, т.3а във вр.ч.4, р.5, т.2 от НМЕ. Но в ЕР на НЕЛК изрично се посочва, че не се недоказва •••, а дадената оценка ТНР за диагнозата „••• не почива на данните от медицинската документация и не може да бъде приета само по ЕМГ данни от 2.06.2023г. без клинични такива и образни изследвания, поради което не определя оценка по ч.7, т.15 от Приложение №1 към НМЕ за това увреждане. Т.е в своето ЕР членовете на НЕЛК са потвърдили две от заболяванията на С. К. /за неинсулинозависим захарен диабет с едно увреждане и кардиологичното заболяване) и определения от ТЕЛК процент ТНР за тях, като е отрекъл изцяло наличието на третото заболяване, за което ТЕЛК е определил 30% ТНР / увреждане на междупрешленните дискове в поясният и други отдели с радикулопатия/ поради липса на клинични данни и образни изследвания. Приложена е т. III. от Методиката - Приложение №2 към НМЕ, като е определена окончателна 48% ТНР /вид и степен на увреждане/. Относимата към казуса Част 7 от Приложение №1 към НМЕ определя процент ТНР на различни неврологични заболявания, като т.15 се отнася до „•••) в зависимост от неврологичния дефицит, като т.15.2 предвижда, че за „хронично-персистиращи с чести рецидиви“ ТНР е 30 %. В случая ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е приел, че С. К. страда от увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, позовавайки се в ЕР на извършена електромиография (ЕМГ процедура) от невролог от дата 21.06.2023г. /л.213/ и е посочил % ТНР, който няма спор, че съответства на фиксирания такъв в цитираната отправна точка. Но за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно чл. 61 от НМЕ, каквото в случая не е направено. Заключението на ТЕЛК за наличие на заболяване, за което е определена оценка на неработоспособността по ч.7, т.15.2 от Приложение №1 към НМЕ, се основава само и единствено на извършеното ЕМГ изследване от дата 21.06.2023г., с което е установена преднокоренчева увреда на ниво L4-L5, невропатия на долни крайници, при липса друга медицинска документация, която да поставя диагноза „•••“, което е довело до неправилно определяне на процента работоспособност от ТЕЛК по Част 7, т.15.2 от Приложение №1 към НМЕ. Резултатите от ЕМГ процедурата помагат на лекаря да определи причината за възникнали симптоми, да му даде насоки за поставяне на точна диагноза, но самият лист, върху който това изследване е обективирано под формата на стойности и графики, е крайно недостатъчно за поставяне на точна диагноза на изследваното лице, при липса на други изследвания и прегледи. Установената с електромиографията преднокоренчева увреда на ниво L4-L5 може да бъде следствие на различни проблеми от дискогенен произход. Това води до извода, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави /ТЕЛК и НЕЛК/ относно оценяване на функционалния дефицит, обусловен от заболяването, а до констатирани непълноти в представената медицинска документация, която членовете на ТЕЛК са игнорирали, като по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР. Следователно, членовете на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД - [населено място] не са оценили правилно вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинските досиета на освидетелстваното лице, както и не са изискали актуални изследвания, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното състояние на освидетелствания /В този смисъл е Решение №185 от 09.01.2025г. по адм. дело № 10695/2024 г. на ВАС/. Относно определените от ТЕЛК в ЕР за С. К. 30 % ТНР по ч.7, т.15.2 от Приложение №1 към НМЕ, НЕЛК е приела, че само въз основа на извършената ЕМГ процедура от невролог на дата 21.06.2023г. оценката на ТЕЛК е неаргументирана, липсват клинични данни и образни изследвания, които да доказват това заболяване, поради което НЕЛК не определя оценка по Част 7, т.15.2 от Приложение №1 към НМЕ. Така изложените мотиви в ЕР на НЕЛК установяват нарушение на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, вр. с разпоредбите на Ч. С. „Нервни болести“, т. 15.2 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Определеният вид увреждане не се потвърждава от приложената медицинска документация. Налице е посоченото и доказано нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на МЕ, както правилно и напълно обосновано е приел и директорът на ТП на НОИ – Велико Търново в мотивите на оспореното в настоящото производство решение. В случая, НЕЛК не е приел, че субективната преценка на членовете на ТЕЛК е убедителна по определяне на по-висок процент ТНР, а без да отдава значение на тази преценка, е установил неспазване на правни норми, в противоречие с които е издадено и отмененото решение на ТЕЛК. Действително има нарушение, което обуславя намаляване на процента ТНР за лицето. Това нарушение е точно установено и посочено от контролните органи, което гарантира правото на защита на членовете на ТЕЛК при реализиране отговорността им по реда на чл. 110 от КСО. В съответствие с чл.63, ал. 3 от НМЕ, НЕЛК е приложила т. III от Методиката - Приложение №2 към НМЕ, като правилно е определена крайната оценка на трайно намалената работоспособност. Наведените твърдения в писмената защита на пълномощника на двамата жалбоподатели, че на практика всички заболявания на С. К. са потвърдени с последващото издадено ЕР №90460 от заседание №68 от 08.04.2024г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ – [населено място] са неоснователни. Следва да се отбележи на първо място, че това ЕР на ТЕЛК от 08.04.2024г. е издадено след провеждане на ново административно производство за преосвидетелстване на лицето в резултат на влошаване на неговото състояние, и, на второ място, видно от съдържанието на това ЕР, окончателните 100% ТНР без чужда помощ са определени въз основа на установени и отнесени към съответната отправна точка от НМЕ пет броя заболявания като само две от тях кореспондират и то частично с тези в отмененото ЕР №91486/05.07.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД, а именно: захарен диабет тип 2, като в последното ЕР от 08.04.2024г. са приети повече от едно усложнения от него, и второто заболяване е сърдечното. Отреченото от състава на НЕЛК заболяване по издаденото от жалбоподателите ЕР, а именно „увреждане на междупрешленните дискове в поясния и др. отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ по отправна точка ч.7, т.15.2 от Приложение №1 към НМЕ, въобще не присъства като установено в новото ЕР №90460 от заседание №68 от 08.04.2024г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ – [населено място], съответно няма и определена степен на увреждане. В случая след отмяна на ЕР №91486/05.07.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД, със своето ЕР от 29.11.2023г.НЕЛК е решил въпроса по същество и поради необжалването му по съдебен ред, този административен акт е влязъл в законна сила и решението е окончателно, като е породило предвидените в закона последици. В представеният анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган, където е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 62 от НМЕ досежно вида и начина на определянето на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност, като за виновни са приети действията на лекарите, членове на ТЕЛК, които са определили необосновано според ЕР на НЕЛК по-висок процент ТНР. Съставеният анализ представлява неразделна част от ревизионния акт за начет, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт/обн. ДВ бр. 28/2015г./, издадена от управителя на НОИ въз основа на законовата делегация по чл. 108, ал. 3 от КСО, като има ролята на мотиви към този акт. Неразделна част от ревизионния акт за начет е и справката за неправомерно изплатени пенсии на лицето С. К., въз основа на отменено решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се оспорва изрично. Налице е и причинно следствена връзка между отменените ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК. Отмененото като незаконосъобразно решение на ТЕЛК е било законовото основание за изплащането на пенсиите за инвалидност, според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, за отделните случаи, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което се явява щета за ДОО. Това е така, тъй като ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в ЕР на НЕЛК, то не биха били налице предпоставките по чл. 90а, ал. 1 от КСО по отношение на освидетелстваното лице, като последното не би имало право на социална пенсия за инвалидност и такава не би му била отпусната. Противно на наведените от процесуалния представител на жалбоподателите в писмената защита, няма неясното нито относно начина на определяне на сумата за възстановяване, нито на периода, за който е изчислена. Именно и определената за възстановяване от членовете на ТЕЛК сума от 2061, 41 лв. е размерът на полученото от освидетелстваното лице плащане за периода 18.07.2023г.-29.02.2024г. по отмененото ЕР на ТЕЛК и същата е правилно изчислена, видно от приложената по делото справка за неправилно изплатена пенсия №1056-04-214/24.04.2024г. на Началник на отдел „Пенсии“/л.50 от делото/. Периодът е датата, от която е прекратено нейното изплащане с разпореждането №2112-04-633#14/14.03.2024г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – В. Търново на основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО до тази на последно получена инвалидна пенсия на основание ЕР на ТЕЛК. Не е повод за освобождаване от отговорност действието на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В конкретния случай е процедирано съобразно изискванията на цитираната разпоредба, като на освидетелственото лице е била отпусната пенсия за инвалидност. До това обаче не би се стигнало, ако процентът на ТНР бе определен в размерите, посочени в ЕР на НЕЛК, респ. не би имало щета за бюджета на ДОО, която да бъде възстановявана по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО. По изложените съображения, обжалването решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №РО-5-04-01628293/17.06.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на ответната страна в размер от 150 лв., в рамките на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ПМС №4/06.01.2006г., приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав