Решение № 125 от 21.6.2023 г. на Районен съд - Разлог по дело № 186/2022 г.
Районен съд - Разлог21.06.2023 г.докладчик ДАВИД ЛЮБЕНОВ СУКАЛИНСКИ
Диспозитив
ИЗМЕНЯ НП №ПО-02-71 от 11.03.2022 г., издадено от Директора на БД„ЗБР“, с което на „Х.Р.“ЕООД, ЕИК•, е наложено адм. наказания, на основание чл.48, ал.1, т.11, във вр. чл.200, ал.1, т.2, пр.2 от ЗВ – имуществена санкция от 2`000.00 лева, като на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН и чл.200, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗВ, НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 500.00 лева. ОСЪЖДА „Х.Р.“ЕООД, ЕИК•, да заплати на Директора на БД„ЗБР“ съдебни разноски от 50.00 лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение. Решението на съда подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС, чрез РС-Рг, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, като обжалването е по реда на глава 22-ра от АПК, но въз на основанията, предвидени в НПК. Препис от решението да се връчи на страните. Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
Мотиви
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Х.Р.“ЕООД, ЕИК•, с адрес: г.С., ж.„Х.Д.“, б.104, о.12, чрез управителя В.И., срещу НП № ПО-02-71 от 11.03.2022 г., издадено от Директора на БД„ЗБР“, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание имуществена санкция на основание чл.53 от ЗАНН. Жалбоподателят сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно и моли съдът да го отмени. В проведеното открито съдебно заседание се явява представител на жалбоподателя – адвокат К., който поддържа жалбата и заявява, че същата следва да бъде уважена, като излага и подробни съображения за това. Административно-наказващият орган изпраща представител – юрисконсулт К., която оспорва жалбата и моли решението на съда да потвърди НП. РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Депозираната жалбата, сложила начало на настоящото съдебно производство, е допустима - подадена е в срок от лице, легитимирано да обжалва НП. За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното: В оспореното НП е отразено, че същото се издава срещу „Х.Р.“ЕООД, ЕИК•, като е отразено, че „на 21.07.2021 г. при извършена проверка на място на водовземни съоръжения - ТК-1 и ТК Резервен, изградени в имот №21498.350.68, представляващ х.к.„Р.р.“, земя. на г.Д., о.Б., собственост на „Х.Р.“ЕООД-С., във вр. с писмо с изх. №08-00-486/12.07.2021 г. па МОСВ за извършване па опитни водочерпения от водовземлите съоръжения е установено, че от същите се извършва водовземане. Измерените моментни дебити, по водомерните устройства и обемен способ са както следва: ТК-1 - 3, 33 л/сек и ТК Резервен - 4, 0 л/сек. След направени изчисления но показанията на монтираните на тръбните кладенци измервателни устройства, данните от представените отчети е установено, че се извършва водовземане с по-голям от разрешения в разрешителното дебит от 2 л/сек. За водовземане от ТК-1 и ТК Резервен на „Х.Р.“ЕООД-С. е издадено Разрешително за водовземане от подземни води №41590205/27.09.2017 г. от Директора на БД„ЗБР“. В индивидуалния адм. акт и т. „Параметри па разрешеното водовземане", т. б) с записано „Разрешен максимален дебит - общо 2 л/сек”, респективно измерените дебити не съответстват па разрешените такива, съгласно вписаното в цитираното разрешително. С извършваното водовземане едновременно от двете водовземни съоръжения ТК-1 и ТК Резервен, изградени в имот №21498.350.68, зсмл. на г.Д., о.Б. с моментни дебити надвишаващи разрешения максимален дебит - общо 2л/сек на 21.07.2021 г. „Х.Р.“ЕООД-С., ВИК•, е извършило нарушение на условие от Разрешително за водовземане от подземни води №41590205/27.09.2017 г., с което е осъществило състав на адм. нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и подлежи на санкция по реда па чл.200, ал.1, т.2 (пр.2) от същия закон.“ Поради това и на основание чл.48, ал.1, т.11, във вр. чл.200, ал.1, т.2, пр.2 от ЗВ, е наложено на дружеството наказание „имуществена санкция“ от 2000.00 лева. Подобни фактически констатации се съдържат и в съставения акт за установяване на адм. нарушение, въз основа на който е издадено впоследствие процесното НП, а така също и в изготвения протокол за извършена проверка. Следва да се посочи, че незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. По делото не се констатира да е допуснато съществено нарушение на правилата за издаване на НП, в това число и на правилата, регламентиращи издаването на прехождащия го акт за установяване на адм. нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че е неоснователно възражението, според което актът за установяване на адм. нарушение не бил връчен надлежно на представител на дружеството /нарушителя/, както и че лицето В.Т. не разполагал с надлежна представителна власт. Като доказателство по делото е приобщено пълномощно, издадено от В.И., действащ като управител на „Х.Р.“ЕООД, с което лицето В.Т. е упълномощен да представлява управителя на дружеството „пред всички органи на държавната власт“, като част от тях са изрично изброени, като е уточнено, че упълномощаването е „и навсякъде, където е необходимо като прави справки, подава молби и декларации, всякакви документи и извършва други действия пред тях, свързани с дейността на дружеството и получава всички видове документи“. От така извършеното упълномощаване, настоящият съдебен състав прави извод, че пълномощникът е имал право да присъства при съставянето и да получава акт за установяване на адм. нарушение. Използваните в пълномощното изрази „пред всички органи на държавната власт“ и „навсякъде, където е необходимо“ водят до извод и че упълномощеният е имал право да представлява дружеството не само пред изрично изброените държавни институции, но и пред всички останали такива. По делото е представен и приет препис от констативен протокол, в който е описан начинът на извършената проверка и това, че измереният дебит на водовземните съоръжения е: ТК1 – 3.33 л/сек и ТК Резервен – 4 л/сек. Като писмено доказателство е приобщен и препис от Разрешително за водовземане от подземни води №41590205/27.09.2017 г. от Директора на БД„ЗБР“, издадено в полза на „Х.Р.“ЕООД. В разрешителното е посочено, че водовземните съоръжения на дружеството са ТК1 /Тръбен кладенец/ и ТК Резервен /Тръбен кладенец/, както и че максималният дебит/време за черпене е 2л/сек. Като свидетели са разпитани лицата И.М. и Р.К.К. с служители на БД„ЗБР“. В показанията си свидетелката К. подробно описва как на 21.07.2021 г. е извършена проверка на „Х.Р.“ЕООД. Сочи, че дебитът бил измерен както чрез измервателно устройство, така и по обемен способ, който е чрез съд с определен обем. Уточнява, че дебитът на добиваната вода от дружеството е бил измерен от инж. В.Й., като тя лично е била в шахтата на двете водовземни съоръжения докато се извършвала проверката. Свидетелката М. също разказва подробно за преведената проверка на 21.07.2021 г. и за това, че е измерен моментен дебит по-голям от разрешения такъв. Допълва, че имерванията са извършени от инж. В.Й. и че това е станало по обемен способ, по измервателни устройства и с пълнене на съд. Свидетелката М. заявява, че когато е извършвано замерването, госпожа К. е била слязла при устието на кладенеца при измервателните устройства. Според този свидетел измерените количества вода /моментен дебит/ от ТК1 е бил 3.33 л/сек, а от ТК Резервен – 4л/сек, като заявява, че разрешеният моментен дебит е бил 2 л/сек. Трябва да се посочи, че показанията на свидетелите са последователни и кореспондиращи помежду си. От събраните доказателства може да се направи категоричен извод, че дружеството е добивало повече вода от разрешеният обем в издаденото му разрешително. Според нормата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Това означава, че ако наказващият орган погрешно е приложил закон за по-тежко наказуемо нарушение, районният съд разполага с възможността, ако не се констатира съществено изменение на фактическата обстановка, да приложи закон за по-леко наказуемото нарушение. В текста на чл.200, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗВ е предвидено, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 500.00 до 5000.00 лева, физическо или юридическо лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количество от 1 л/с до 10 л/с. В разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е предвидено, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 2000.00 до 10000.00 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. От съпоставката на тестовете на чл.200, ал.1, т.1 и чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ се установява, че двете норми предвиждат санкции, като първата от тях е за неправилно използване на водите, а втората е за ползване на водностопански съоръжения и системи в отклонение на разрешителното или без такова. Действително в настоящия случай в разрешителното е посочено обемът вода, който дружеството може да ползва /да добива/. В същото време обаче, неспазването на това изискване следва да се квалифицира като нарушение и да се санкционира по реда на чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, тъй като тази норма се явява специална спрямо общата по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Тоест, за използването на превишено количество вода, в отклонение от разрешителното, е регламентирана изрична санкционна норма /чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ/, а за неспазването на другите условия по разрешителното санкцията ще е на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, във вр. чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, където се предвижда имуществена санкция от 2000.00 до 10000.00 лева. Наложеното адм. наказание обаче, е следвало да бъде определено на основание чл.200, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗВ, където е предвидена имуществена санкция от 500.00 до 5000.00 лева, тъй като измереният дебит от ТК1 е бил 3.33 л/сек, а от ТК Резервен – 4 л/сек, тоест, общ дебит от 7.33 л/сек, което е превишение с 5.33 л/сек от позволените 2 л/сек. Санкцията по чл.200, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗВ, е по-лека от тази по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. На основание гореизложените съображения съдът намери, че оспореното НП следва да бъде изменено, като санкцията бъде намалена в размера от 500.00 до 5000.00 лева, определен по чл.200, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗВ. При определяне размера на санкцията съдебният състав съобрази естеството на нарушението и обстоятелството, че по делото няма данни спрямо този жалбоподател преди извършване на нарушението да има влезли в сила други наказателни постановления по ЗВ, поради което трябва да се наложи имуществена санкция в размер на минимално предвидения такъв от 500.00 лева. Трябва са се отбележи и че не се установява съществено изменение на обстоятелствата, констатирани от наказващия орган, поради което нормата на чл.67, ал.7, т.1 от ЗАНН, е приложима. Само за пълнота може да се посочи и че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, понеже се касае за нарушение, при което с факта на извършването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими, за да подлежат на санкциониране с предвиденото в нормативната уредба адм. наказание. Понеже с жалбата се настоява за отмяна на НП поради посочените в нея съображения, включително и поради неправилно приложената санкционна норма и тъй като оспореният адм. акт не следва да се отменя, а единствено подлежи на изменение, съдът приема че наказващият орган има право на сторените от него разноски. Такива обаче, не са извършени по делото, като единствено е претендирано юрисконсултско възнаграждение. С оглед на тези съображения жалбоподателят трябва да бъде осъден да заплати на органа сумата от 50.00 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът
Цитирани разпоредби
11- чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 53 ЗАНН
- чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН
- чл. 67, ал. 7, т. 1 ЗАНН
- чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗВ
- чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ
- чл. 200, ал. 1, т. 1
- чл. 200, ал. 1, т. 2
- чл. 48, ал. 1, т. 11
- чл. 58