Решение № 260004 от 17.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1415/2020 г.

производството по несъстоятелност е спряно, на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, като с решение № 229/02.06.2020 г. производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на длъжника от ТРРЮЛНЦ, в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ. Представена е поръчка № Р/034/05.10.2015 г, с която ищецът възлага на „ЗММ М.П.“ ООД изработването на 4 броя РС32-800, с готовност за експедиция до 18.12.2015 г., като в поръчката са посочени спецификациите, на които следва да отговорят поръчаните машини. В поръчката е посочено, че единичната цена на машина от 26700 лева без ДДС следва да се плати 50 % с поръчката и 50 % преди експедиция. Представена е издадена от „ЗММ М.П.“ ООД на ищеца фактура № 0100000841/09.10.2015 г. за извършено авансово плащане на 4 броя радиални бормашини РС32-800 лева за сумата от 64080 лева с ДДС. Представено е преводно нареждане от 06.10.2015 г. за извършено безкасово плащане от ищеца по бланкова сметка на „ЗММ М.П.“ ООД на сумата от 64080 лева по проформа фактура 201510051/05.10.2015 г. Тази проформа фактура от 05.10.2015 г. също е представена по делото. От заключението на вещото лице В.П. по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което заключение Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че фактура № 0100000841/09.10.2015 г. е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца, като фактурата е включена в дневниците за покупки на ищеца за м. октомври 2015 г. и по нея е ползван данъчен кредит в размер на 10680 лева. Ползваният данъчен кредит е осчетоводен от ищеца и с него е намалено вземането от „ЗММ М.П.“ ООД. На 07.06.2016 г. на управителя на „ЗММ М.П.“ ООД Х.Х. е връчена нотариална покана от ищеца, с която ищцовото дружество изразява желанието си да развали сключения с „ЗММ М.П.“ ООД договор за изработка и доставка на 4 броя радиални бормашини RS32-800 /РС32-800, считано от датата на получаване на поканата, като кани „ЗММ М.П.“ ООД да му върне в тридневен срок сумата от 64080 лева, преведена авансово за изработването и доставката на машините, за което е издадена данъчна фактура № 0100000841/09.10.2015 г. В отговор е изпратено писмо до ищеца от 09.06.2016 г., с което същият е уведомен, че при изпълнение на поръчката са възникнали обстоятелства, които поставят в невъзможност „ЗММ М.П.“ ООД да завърши поръчката /след проведен търг Национална агенция за приходите е продала цялата недвижима собственост заедно с машините, като новият собственик на завода отказва да предостави под наем необходимите машини и площи за завършване на приетите поръчки/. Предлага да предостави на ищеца незавършеното производство по поръчката във вид на резервни части, като го уведомява, че на 18.04.2016 г. са блокирани всички банкови сметки на дружеството и то не може да прави никакви разплащания към клиенти и доставчици. Съдът приема, че ищецът е получил това писмо-отговор от „ЗММ М.П.“ ООД, тъй като писмото е представено като доказателство по делото именно от ищеца. Третото за спора лице „ИХБ М.к.“ ЕАД /с предишно наименование „Л.“/ уведомява Съда по реда на чл. 192 от ГПК, че не е изпълнявало поръчки към „ЗММ М.П.“ ООД до м. януари 2016 г. вкл., съответно не съхранява в архива си кореспонденция със „ЗММ М.П.“ ООД, касаеща отказ на третото лице да произведе поръчани от „ЗММ М.П.“ ООД отливки. Третото за спора лице „П.Т.П.“ АД /с предишно наименование „О.“ АД/ също уведомява Съда, че не съхранява изисканите по реда на чл. 192 от ГПК от него документи. За събирането на непогасени публични вземания на „П.Т.П.“ АД /с предишно наименование „О.“ АД/ е образувано публично изпълнително дело № 2646/2014 г. по описа на дирекция „събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по което има издадени и влезли в сила 15 броя постановления за възлагане на движими и недвижими вещи, в периода от 04.04.2012 г. до 25.02.2016 г. На 25.02.2016 г. са издадени 11 броя постановления за възлагане на недвижими имоти, собственост на длъжника, на купувача „П.-Е.“ ЕООД. Разпоредбата на чл. 626, ал. 1 от ТЗ предвижда задължение за длъжника, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, да поиска откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок. Това искане следва да бъде заявено от посочените в ал. 2 на чл. 626 от ТЗ лица, а именно длъжникът, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник. Ако така посочените лица не изпълнят задължението за заявяване, то те отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата – чл. 627 от ТЗ. За да бъде ангажирана отговорността по чл. 627 от ТЗ е необходимо наличието на следните предпоставки: установена неплатежоспособност на длъжника, определена начална дата на същата, липса на заявено искане от лицата по чл. 262, ал. 2 от ТЗ в рамките на 30 дневния срок; принадлежност на ответника към посочения кръг лица; наличието на настъпила за кредитора вреда; нейният размер и причинна връзка между виновното бездействие на лицето по чл. 626, ал. 2 от ТЗ да поиска откриване на производство по несъстоятелност и настъпването на вредата в резултат на тази забава /така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 108/25.11.2011 г., по т. д. 825/2010 г. по описа на ВКС, Първо Търговско отделение/. Следователно предвидената в чл. 627 от ТЗ отговорност е специфично проявление на общата деликтна отговорност и спрямо нея е приложима въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция и субективното отношение /вината/ на неизпълнилото задължението по чл. 626, ал. 1 от ТЗ лице следва да се предполага. В случая се установи, че със съдебно решение е установена неплатежоспособността на „ЗММ М.П.“ ООД, като е определена като начална дата на това състояние датата 14.10.2015 г. Към този момент единствено ответникът Г. е бил управител на дружеството длъжник, съответно за него, в качеството му на лице по чл. 626, ал. 2 от ТЗ, е възникнало задължението за заявяване по чл. 626, ал. 1 от ТЗ, като в предвидения в закона 30-дневен срок – до 13.11.2015 г., по делото е безспорно установено, че това задължение не е изпълнено. Ответниците Т. и Х. са вписани като управители, съответно на 19.02.2016 г. и на 17.05.2016 г., към които дати същите са били в обективна невъзможност да изпълнят задължението за заявяване в законоустановения срок /към момента, в който те са придобили качеството на лице по чл. 626, ал. 2 от ТЗ, срокът по чл. 626, ал. 1 от ТЗ вече е изтекъл, а и производство по несъстоятелност спрямо длъжника е образувано по молба на кредитор/. Това обстоятелство само по себе си обосновава извод, че липсва виновно противоправно поведение от страна на тези лица, което да е причинило твърдяната от ищеца вреда, съответно не се установява наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността им по реда на чл. 627 от ТЗ. По делото се установи, че ищецът е кредитор на неплатежоспособното дружество – за връщане на дадената на 06.10.2015 г. авансово сума по сключения между ищеца и „ЗММ М.П.“ ООД договор за изработка от 05.10.2015 г., който договор е развален поради виновното неизпълнение на изпълнителя на 07.06.2016 г. Откритото спрямо длъжника производство по несъстоятелност, в което е прието това вземане на ищеца, заедно с дължимата за него лихва за забава, е било прекратено и дружеството длъжник е заличено от ТРРЮЛНЦ, без да бъдат удовлетворени приетите вземания на ищеца, т.е. може да се приеме за доказано, че за ищеца е настъпила вреда в размер на останалите неудовлетворени вземания, свързани с процесния договор. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не доказа, при условията на пълно главно доказване, причинната връзка между настъпването на тази вреда и поведението на ответника Г.. Договорът и дадената по него сума предхождат датата на неплатежоспособност, съответно дори управителят Г. да беше поискал откриване на производство по несъстоятелност в рамките на срока по чл. 626, ал. 1 от ТЗ, то към тази дата ищецът не би имал парично вземане към дружеството длъжник. Кредитор на парично вземане ищецът става след разваляне на договора /вземане за връщане на дадената по разваления договор сума/. Недоказани останаха твърденията на ищеца, че ако е било своевременно открито производство по несъстоятелност с посочване на действителна дата на неплатежоспособност и назначаване на синдик, възложената с договора от 05.10.2015 г. работа е щяла да бъде извършена или синдикът да прекрати договора. От събраните по делото доказателства се установи, че причината да не бъдат изработени поръчаните от ищеца машини е извършената публична продан на притежаваните от трето за спора лице помещения, машини и съоръжения, които са използвани от длъжника за извършване на възложената му работа. В този смисъл, дори производство по несъстоятелност да беше открито на по-ранна дата, то това не би способствало за изпълнение на възложената изработка. Изискването за обявяване по чл. 626 от ТЗ е предвидено с цел това обявяване да даде публичност на настъпилата неплатежоспособност и/или свръхзадълженост и с това да се гарантира правото на самите кредитори да поискат откриване на производството, респ. да ангажират доказателства за началната дата на неплатежоспособността. Съгласно действащата към 2015 г. правна уредба, когато кредитор подаде молба по чл. 625 от ТЗ до датата на постановяване на решение по подадената от длъжника молба, производството за откриване на производство по несъстоятелност по молбата на длъжника се спира – арг. от чл. 629, ал. 3 от ГПК, в редакцията, обн. ДВ, бр. 101/2010 г. Затова, при сключен преди датата на неплатежоспособността договор, инициирането на производство по несъстоятелност от длъжника в срока по чл. 626, ал. 1 от ТЗ, няма как да осуети настъпването на неблагоприятните последици за ищеца от неизпълнението на договора. Това е така, тъй като дори да беше постигната целената със закона публичност на настъпилото състояние на неплатежоспособност, доколкото тя е настъпила след сключването на процесния договор, ищецът нямаше как да съобрази обявената неплатежоспособност и да си върне вече платената към този момент авансово сума по договора. Ищецът не доказа и поддържаната от него теза, че поради несвоевременното откриване на производството по несъстоятелност имущественото положение на длъжника се е влошило до степен, че да не разполага със средства за покриване на първоначалните разноски. Напротив, от събраните по делото доказателства не се установи да се е стигнало до разпиляване и/или намаляване на притежавани от длъжника активи в резултат на неизпълнението на ответника Г. на задължението му по чл. 626, ал. 1 от ТЗ. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Затова съдът следва да приеме, че не се установява причинната връзка между бездействието на управителя Г. да подаде молба по чл. 625 от ТЗ и настъпилата за ищеца вреда. Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове за ангажиране отговорността на ответниците в хипотезата на чл. 627 от ТЗ са неоснователни иследва да бъдат отхвърлени. С оглед извода за неоснователност на главните субективно съединени искове, неоснователни се явяват и акцесорните искове за присъждане на законна лихва. При този изход на производството ответниците имат право на направените в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Тези разноски възлизат на общо 3120 лева, в това число 3 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение /по 1000 лева от всеки ответник/ по договор за правна защита и съдействие от 29.04.2021 г. и 120 лева заплатено възнаграждение за вещо лице /на ответниците не се следват разноски за възнаграждение за вещо лице в размера, посочен в списъка на разноските -180 лева, тъй като съдът не е възлагал на ответниците задължение за внасяне на депозит в такъв размер от една страна, а от друга страна ответниците са представили доказателства за внесен депозит единствено в размер на определения от съда такъв от 120 лева/. Неоснователни са направените от ищеца възражения, че не се установява реалното извършване на тези разноски. Съгласно дадените разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., само реално заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване и процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени и следва да се определи отговорността на страните за поемането им. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане и когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая в представения от ответниците договор от 29.04.2021 г. е посочено, че уговореното с него адвокатско възнаграждение е платено изцяло в брой към момента на подписване на договора. Следователно представеният договор установява уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение, доколкото има характер на разписка за получаване на уговореното с него като дължимо в брой възнаграждение. Без значение за валидността на постигнатата с този договор уговорка за дължимост на адвокатското възнаграждение е обстоятелството, че същият не е съставен на бланка от т. нар. „адвокатски кочан“. Съставянето на договори от прономерован, прошнурован и заверен кочан е относимо към отчетността на получаваните от упражняващите свободна професия адвокати договори /те не са задължени да издават касови плащания за получените плащания в брой/, съответно липсата на такъв договор би могло да се отрази негативно на адвоката при евентуална данъчна проверка, ако това поведение се приеме като опит за укриване на приходи от извършваната дейност. Необосновани се явяват и наведените от ищеца доводи за недължимост на направените разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 120 лева. Обстоятелството дали лично задължените да платят тази сума ответници са внесли същата е без значение за дължимостта на разноските по чл. 78, ал. 3 от ГПК, тъй като няма пречка поетото парично задължение да бъде изпълнено от трето лице, доколкото няма данни платената от третото лице сума да не е за сметка на ответниците. Предвид изложеното на всеки един от ответниците следва да се присъдят разноски от по 1040 лева. Мотивиран от горното, Съдът