Решение № 260640 от 18.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1585/2021 г.

Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: „ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.“ Възражението на ответника, че основанието за прекратяване на наказателното производство не попада в нито една от хипотезите на посочената правна норма е неоснователно. Съгласно Решение № 248/16.10.2014г. по гр.д.№ 440/2014г. на ВКС, ІVг.о., случаите, при които бездействието на прокуратурата да отстрани допуснати процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, има за последица прекратяване на наказателното производство по чл.369, ал.4 НПК /отм./, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението /чл.243, т.2 НПК/, което съответства на основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ-деянието не е извършено от лицето. Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновно поведение на длъжностно лице. Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г., но при определяне на размера съдът следва да съобрази и редица други обстоятелства, предвид естеството на източника на увреждането и възможните вредни последици от него, като тежестта на повдигнатото обвинение и броя на престъпленията; продължителността на воденото наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за съразмерността на обезщетението с претърпените вреди. Ищецът е бил обвинен в извършването на няколко престъпления от общ характер-участие в организирана престъпна група с цел извършване на данъчни престъпления, които са тежки по смисъла на чл.93, т.7 НК с предвидено наказание лишаване от свобода и конфискация. Спрямо него са били взети мерки за процесуална принуда „задържане под стража“ и „домашен арест“, търпени в периода 14.12.2012г.- 04.02.2013г., в който е бил възпрепятстван във възможността да се придвижва свободно. Правото му на свободно придвижване е било ограничено и от наложената допълнително мярка „забрана да напуска пределите на страната“. Наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза е продължило около 3 години и 3 месеца, считано от образуването му на 14.12.2012г. до прекратяването на 09.02.2016г. с определение на съда. Продължителността му е обусловена от усложнената фактическа обстановка и изясняване съпричастността на няколко лица с повдигнати обвинения, което е наложило събирането на голям обем от доказателства и извършването на множество процесуални действия. Следва да се отбележи, че за част от периода е налице бездействие от страна на разследващите и прокуратурата, за което е било проведено производство по чл.368 НПК /отм./, както и бездействие в изпълнение в указан от съда срок за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, довело и до неговото прекратяване. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, напрежение и стрес от висящото обвинение, от дискредитирането му пред негов ото семейство, приятели и бизнес партньори и от изтърпените мерки за неотклонение. В случая относно размера на обезщетението следва да се съобразят характерът на обвинението – за тежк и престъплени я, за ко и то е предвидено наказание лишаване от свобода и конфискация, продължителността на наказателното преследване от момента на привличането като обвиняем 13.12.2012г. до прекратяване на наказателното производство на 09.02.2016г., както и използването на извънредния способ с искане за възобновяване на наказателното производство в периода 19.02.2016г.-04. 04.2017г., задържането под стража в периода 14.12.2012г.-21.12.2012г. и домашен арест в периода 21.12.2012г. – 04.02.2012г., двата ареста, които са проведени чрез служители на ГД БОП, настъпилите последици в личния и професионалния живот на ищеца – сериозното влошаване на физическото и психическото му състояние, изолирането му, негативните последици, свързани с отношенията с баща му, с жената, с която живее на съпружески начала, с другите членове на семейството му, с приятелите му и тези, свързани с работата му. Следва да се отчете и че ищецът е имал здравословни проблеми преди образуването на наказателното производство, било му е разрешено да провежда рехабилитация от наблюдаващия прокурор, но невъзможността да се придвижва свободно, докато е изтърпявал мерките за неотклонение „З адържането под стража“ и „Домашен арест“ се е отразила на възможността за по-пълното му възстановяване. Извършената спрямо ищеца данъчна ревизия няма връзка с воденото против него наказателно производство, а и само по себе си това обстоятелство не е от естество да причини претърпени неимуществени вреди, тъй като е последица от законни действия на данъчния орган по установяване на данъчни задължения. При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 25 000лв. Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва от деня на влизане в сила на акта, с който наказателното производство е прекратено-09.02.2016г. Съгласно чл.111, б.в ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземания за наем, лихви и други периодични плащания, поради което възражението за погасяване по давност на претенцията за лихви за периода 09.02.2016г.-04.02.2018г. е основателно. Обезщетение за забава се дължи от 05.02.2018г. Относно искането за присъждане на имуществени вреди – следва да се посочи, че в представения договор за правна защита и съдействие по наказателното производство липсва отбелязване, че възнаграждението е изплатено действително, поради което в тази част искът следва да се отхвърли. По разноските: ищецът претендира разноски в размер на 330 лева, а адв. Р.А. претендира разноски по реда на чл.38 ЗА. В случая цената на иска е в размер 150 360лв., като съгласно чл.7, ал.2, т. 5 НМРАВ в относимата редакция към изм. с ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г. и предвид проведените седем открити съдебни заседания, минималното възнаграждение е в размер на 5030лв. Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г., националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В случая следва да се отчете, че настоящото производство не разкрива отклонения от нормалния ход на делата по сходни казуси, поради което не се отличава с по-висока фактическа и правна сложност или с по-голям от обичайния обем от извършени съдопроизводствени действия, освен че са проведени седем открити съдебни заседания, тъй като наказателното производство е била необходимо по друго гражданско производство. Предвид изложеното, съдът взима предвид нормата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ /относно правото на страната на разноски за адвокатско възнаграждение/, чл.78, ал. 5 ГПК, чл.7, ал.2, т. 5 НМРАВ и решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. и намира, че следва да определи възнаграждение в минималния размер от 5030 лева. Предвид изхода на спора, на ищеца следва е присъдена сумата 54, 87лв., съразмерно с уважената част от иска, а на адв. А. – сумата 836, 33 лева. Воден от горното, Софийски градски съд