Решение № 154 от 23.5.2023 г. на Административен съд - Враца по дело № 87/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Враца против Решение № 22/10.01.2023г., постановено по АНД №209/2022г. на Районен съд Враца, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление № НП-02-1/21.02.2022г. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателно постановление, като правилно и законосъобразно със законните последици от това. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. По жалбата е представен отговор от наказаното лице, чрез процесуалния му представител •.Х.П., в който излага доводи за неоснователност на възраженията на касатора за неправилно тълкуване на нормата на чл.83 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Излага подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение. В с.з. касаторът, чрез процесуалния си представител •• А. поддържа изложените в касационната жалба доводи за неправилност на оспореното решение и моли касационния състав да ги приеме за основателни. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, със законовите последици от това. Ответникът в с.з., чрез процесуалния си представител • П.И. желае да се остави в сила решението на РС Враца. Поддържа подробно изложените съображения с отговора. Не се претендират разноски по делото. Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението намира за неправилно. Моли решението да бъде отменено, като бъде уважена жалбата на областния управител на област Враца. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното в настоящото производство Решение № 22/10.01.2023г., постановено по АНД №209/2022г. на Районен съд Враца е отменено Наказателно постановление №НП-02-1/21.02.2022г., издадено от Областен управител на област Враца, с което за нарушение на чл.83 ЗДС, на основание чл.47, ал.1, б.“а“ и чл.53, ал.1 вр. чл.24, ал.1 ЗАНН на С.В.Х. е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 5000 лева. За да постанови отменителното си решение, въззивният съд е приел, че в прозводството по съставяне на процесния АУАН, издаване на обжалваното НП и установяване на вмененото нарушение, са допуснати множество нарушения на закона. Приел е, че компетентните органи - актосъставител и АНО са допуснали грубо смесване на понятия, приложим закон и възможни законодателни процедури за реализиране на правата на държавата, съставяйки АУАН и НП спрямо С.Х. на основание чл.83 от ЗДС. Прието е, че това смесване пряко рефлектира върху процесуалната им законосъобразност от формална страна спрямо изискванията на чл.42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, изискващи ясно, изчерпателно и недвусмислено описание на нарушението със съответните му обективни и субективни признаци, както и съответствие между фактическото и юридическо обвинение, очертаващи рамките на защита на санкционираното лице. Според въззивният съд е абсолютно неясно каква е датата /периода на твърдяното нарушение. Така според АУАН началната дата на извършване на нарушението е "22.03.10 г. ", /което е датата на пререгистрация на дружеството в Търговския регистър"/, а в НП е посочено, че "предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, наказанието се налага за нарушение, извършено през периода 03.02.21г. - 20.01.22г.". Съдът е приел, че неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице – управител на „Х.“ ЕООД, „допуснал неправомерното държане“ на процесните имоти държавна собственост. Приел е, че ЮЛ не представлява и не осъществява дейност като „предприятие, учреждение или организация“ по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗАНН, а в допълнение на това мотивира, че санкционната норма на чл.83 от ЗДС, както и останалите административно-наказателни разпоредби на закона не предвиждат изрична административно-наказателна отговорност за „допустителство“, съгласно чл.10 от ЗАНН. Районният съд правилно и съответно на доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност на оспореният административен акт, като е извел правилни и обосновани изводи. В случая няма спор по отношение на фактите, установени в хода на административнонаказателното производство. При събраните по делото доказателства районният съд е стигнал до единствения логичен и обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното НП. Касационната инстанция намира за необходимо да добави единствено, предвид факта, че една част от процесните имоти се държат от дружеството, чийто управител е наказаното лице от 1998г., а друга част - от 2017г., в случая се наблюдава едно бездействие на Областна администрация – Враца, чрез което е предоставила на дружеството незаконосъобразно ползване на имот – държавна собственост, съответно неплащане на наем. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния закон, както и необоснованост на същото, които да водят до отмяна на обжалваното решение. Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните доказателства. Решението на първоинстанционния съд е мотивирано в достатъчна степен, съобразено със събраните по делото доказателства. Съдът е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по съображения извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяната му. Същото е издадено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. С оглед на изложеното решението на РС е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил искане за тяхното присъждане, поради което и съдът не дължи произнасяне по тях. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Враца