Решение № 40 от 19.2.2024 г. на Районен съд - Лом по дело № 1925/2021 г.

Производството по делото е по чл. 34 от ЗС вр. чл. 69 ЗН по реда на чл. 341 и следващите от ГПК, в първа фаза на делбата.

Образувано е по искова молба, постъпила от К. А. К. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Монтана, обл. Монтана, ж.к. „•••••“, бл. 30, вх. Г, ет. 7, ап. 12; И. П. И. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Монтана, обл. Монтана, ул. „•••••“ № 014; Р. П. Д. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Монтана, обл. Монтана, местност „••••“ № 825; В. Д. П. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „•••“ № 8; М. Д. Г. с ЕГН ••••••••••, адрес: с. Буковец, обл. Монтана, ул. „••••“ № 6; С. Л. С. с ЕГН •••••••••• от с. Трудовец, община Ботевград, обл. София, ул. „•••“ /“M. Д.“/ № 006, № 010; Б. Л. Д. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „••••“ № 6; Г. Г. Г. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Брусарци, обл. Монтана, ул. „Г. Д.“ № 134; Т. К. Т. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Брусарци, обл. Монтана, ул. „Г. Д.“ № 134; Й. К. Т. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Монтана, обл. Монтана, ул. „•••“ № 16, вх. 2, ет. 2; Г. К. Ц. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Брусарци, обл. Монтана, ул. „••••“ № 6; С. Б. И. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „••••“ № 3; Г. Б. Г. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Габрово, ул. „•••“ № 25; Г. И. Л. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Враца, обл. Враца, ул. „••••“ № 4; В. Т. Г. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Бургас, обл. Бургас, ж.к. „••••“ № 19, вх. З, ет. 4, ап. 9; против: Е. И. С. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. София, ул. „•••“ № 62, ет. 2, Ф. Н. М. с ЕГН •••••••••• от гр. София, ул. „••••“ № ЗА; Г. И. З. с ЕГН ••••••••••, адрес: с. Трояново, община Камено, обл. Бургас, ул. „•••“ № 5, К. С. Л. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Монтана, обл. Монтана, ж. к. „•••••“, бл. № 46, вход В, ет. 5, ал. 9; В. П. Л. с ЕГН ••••••••••, адрес: с. Трудовец, обл. София, ул. „•••“ /“M. Д.“/ № 006, № 010; и И. Г. И. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Враца, обл. Враца, ул. „••••“ № 2, ап. 12 - за делба на наследствени недвижими имоти в землището на с. Буковец, област Монтана, възстановени с Решение № 2БУ на Поземлена комисия - гр. Брусарци от 05.08.1999 г.; Решение № 1БУ на Поземлена комисия- гр. Брусарци от 10.03.1999 г. и Решение № 180 на Общинска служба по земеделие - гр. Брусарци от 14.08.2000 г. на наследниците на Г. И. П. /П./, б.ж. на с. Буковец, обл. Монтана, починал на 01.07.1967 г. Твърди се, че ищците и ответниците са съсобственици на земеделски имоти, възстановени на наследниците на Г. И. П. /П./, б.ж. на с. Буковец, обл. Монтана, починал на 01.07.1967 г., находящи се в землището на с. Буковец, общ. Брусарци, обл. Монтана, както следва:

1/ Имот с идентификатор № 06971.101.7 /нула шест девет седем едно точка едно нула едно точка седем/, трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, в местността «•••», трета категория, с номер по предходен план № 101007, с площ от 22004 кв.м. (двадесет и две хиляди и четири кв.м.), при съседи имоти с идентификатори №: 06971.101.425; 06971.101.8; 06971.101.17; 06971.101.16; 06971.101.15; 06971.101.14; 06971.101.13; 06971.101.6; 2/ Имот с идентификатор № 06971.33.26 /нула шест девет седем едно точка три три точка две шест/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно плозване: нива, в местността «•••», трета категория, с номер по предходен план № 033026, с площ от 11000 кв.м. (единадесет хиляди кв.м.), при съседи имоти с идентификатори №: 06971.33.11; 06971.33.87; 06971.33.27; 06971.33.25; 3/ Имот с идентификатор № 06971.40.97 /нула шест девет седем едно точка четири нула точка девет седем/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, в местността «•••», трета категория, с номер по предходен план № 040097, с площ от 10936 кв.м. (десет хиляди деветстотин тридесет и шест кв.м.), при съседи имоти с идентификатори №: 06971.40.73; 06971.40.98; 06971.888.9901; 06971.40.101; 06971.40.65; 06971.40.67; 4/ Имот с идентификатор № 06971.106.5 /нула шест девет седем едно точка едно нула шест точка пет/, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, в местността «•••», отдел/подотдел: 34/щ, площ 4290 кв.м., вид на гората/вид на подотдела - превръщане/издънково насаждение, с номер по предходен план № 106005, с площ от 4292 кв.м. (четири хиляди двеста деветдесет и два кв.м.), при съседи имоти с идентификатори №: 06971.33.38; 06971.106.6; 06971.106.2; 06971.33.40; 06971.106.4.

Твърди се, че въпреки опитите да се постигне съгласие за доброволна подялба на съсобствените недвижими имоти, такава не е постигната. Иска се да бъде постановено решение, с което се допусне и извърши съдебна делба върху гореописаните имоти при квоти, определени съгласно Закона за наследството.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от нито един от ответниците.

В съдебно заседание ищците не се явяват, като се представляват от адв. Р. Б. от МАК, който поддържа иска за делба.

Ответниците не се явяват и не се представляват в откритото съдебно заседание, като не е представено и писмено становище по иска от ответниците.

Като взе предвид събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа страна следното.

Предявен е иск за допускане и извършване на съдебна делба на недвижими имоти, за които е безспорно, че са наследствени такива.

С Решение № 2ВУ/05.08.1999 год. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Буковец на Поземлена комисия - Брусарци по преписка № 04482/02.06.1992 год. е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. И. П., б.ж. на с. Буковец, обл. Монтана, върху земеделски земи в землището на с. Буковец, а именно: нива с площ 10, 999 дка, трета категория земя, в местността „•••“ - имот № 033026 и нива от 22, 001 дка, трета категория, местност „•••“ - имот № 101007.

С Решение № 1 ВУ/10.03.1999 год. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Буковец на Поземлена комисия - Брусарци по преписка № 06593/21.01.1999 год. е възстановено на наследниците на Г. И. П., в съществуващи, възстановими, стари реални граници на следните имоти в землището на с. Буковец, а именно: нива с площ 10, 934 дка, трета категория земя, в местността „•••“ - имот № 040097.

С Решение № 180/14.08.2000 год. За възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Буковец по ЗВСГЗГФ на Поземлена комисия - Брусарци по преписка № 1013/29.01.1999 год. е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на Г. И. П., б.ж. на с. Буковец, обл. Монтана, удостовеР.е за наследници № 12/26.01.1999 г., в стари реални или възстановими граници по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ върху следния имот в землището на с. Буковец, а именно: дървопроизводителна горска площ с площ 4, 291 дка, в местността „•••“ - имот № 106005.

Съгласно представено удостовеР.е за идентичност на лице с различни имена с изх. № А – 14-350/03.09.2019 г., издадено от Община Брусарци, имената на Г. И. П., роден на 19.12.1888 г., и имената Г. И. П., са имена на едно и също лице.

Първоначално е било представено с исковата молба УдостовеР.е за наследници с изх. № АО- 14-230/14.07.2021 г., издадено от Община Брусарци, но впоследствие в производството е изискано актуално удостовеР.е за наследници на общия наследодател.

Съгласно представено удостовеР.е за наследници с изх. № АО- 14-294/23.10.2023 г., издадено от Община Брусарци, Г. И. П., роден на 19.12.1888 г., б.ж. на с. Буковец, обл. Монтана, починал на 01.07.1967 г., е оставил наследници, както следва:

1.съпруга A.M.П. с ЕГН ••••••••••, починала на 01.05.1980 г., 2.син П.Г.И.. с ЕГН ••••••••••, починал на 28.01.1989 г., оставил наследници:

2.1. М.П.А. с ЕГН •••••••••• –дъщеря, починала на 18.07.2018 г., наследена от:

2.1.1. К. А. К. с ЕГН ••••••••••;

2.2. А.П.Я. с ЕГН •••••••••• – дъщеря, починала на 23.08.2002 г., оставила наследници:

2.2.1. Е.П.Д.. с ЕГН •••••••••• г. – дъщеря, починала на 16.02.2018 г., оставила наследници:

2.2.1.1. И. П. И. с ЕГН •••••••••• – син;

2.2.2. Р. П. Д. с ЕГН •••••••••• – дъщеря;

2.3. Д.П.Г. с ЕГН •••••••••• – син, починал на 18.12.2001 г., оставил наследници:

2.3.1. В. Д. П. с ЕГН •••••••••• – син;

3. син Л.Г.И. с ЕГН ••••••••••, починал на 02.04.1993 г., оставил наследници:

3.1. С. Л. Г. с ЕГН ••••••••••, починал на 08.02.2016 г., оставил наследници:

3.1.1. М. Д. Г. с ЕГН •••••••••• – съпруга;

3.1.2. Л.С.Л. с ЕГН •••••••••• – син, починал на 04.03.1984 г., оставил наследници:

3.1.2.1. В. П. Л. с ЕГН •••••••••• – съпруга;

3.1.2.2. С. Л. С. с ЕГН •••••••••• – син;

3.1.3. К. С. Л. с ЕГН •••••••••• – син;

3.2. Б. Л. Д. с ЕГН •••••••••• – дъщеря;

3.3. С.Л.А. с ЕГН •••••••••• – дъщеря, починала на 13.06.1992 г., оставила наследници:

3.3.1. Г. И. З. с ЕГН •••••••••• – дъщеря;

4. син Т. Г. И. с ЕГН ••••••••••, починал на 20.02.2004 г., оставил наследници:

4.1. С.Т.А., родена на 30.06.1943 г. – дъщеря, починала на 09.04.1975 г., неомъжена, без низходящи;

4.2. К.Т.Г. с ЕГН •••••••••• – син, починал на 02.03.2019 г., оставил наследници:

4.2.1. Г. Г. Г. с ЕГН •••••••••• – съпруга, починала на 07.02.2022 г., оставила наследници:

4.2.1.1. Т. К. Т. с ЕГН •••••••••• – син;

4.2.1.2. Й. К. Т. с ЕГН •••••••••• – син;

4.2.1.3.Г. К. Ц. с ЕГН •••••••••• – дъщеря;

4.2.2. Т. К. Т. с ЕГН •••••••••• – син;

4.2.3. Й. К. Т. с ЕГН •••••••••• – син;

4.2.4. Г. К. Ц. с ЕГН •••••••••• – дъщеря;

4.3. В. Т. Г. с ЕГН •••••••••• – дъщеря;

5. син Б.Г.И. с ЕГН ••••••••••, починал на 08.03.2008 г., оставил наследници:

5.1. С. Б. И. с ЕГН •••••••••• – дъщеря;

5.2. Г. Б. Г. с ЕГН •••••••••• – син;

6. син И.Г.И. с ЕГН ••••••••••, починал на 29.09.1983 г., оставил наследници:

6.1. Т.И.Г. с ЕГН •••••••••• – съпруга, починала на 11.02.1998 г.;

6.2. В.И.Л. с ЕГН •••••••••• – дъщеря, починала на 29.10.2016 г.;

6.2.1. Т.И.Л. с ЕГН •••••••••• – дъщеря, починала на 30.05.2021 г., оставила наследници:

6.2.1.1. В.Р.Н. с ЕГН •••••••••• – син, починал на 31.07.2000 г., неженен, без низходящи;

6.2.2. Г. И. Л. с ЕГН •••••••••• – син;

6.3. Г. И. Г. с ЕГН •••••••••• – син, починал на 18.01.2008 г., оставил наследници:

6.3.1.И. Г. И. с ЕГН •••••••••• –син.

В първоначалното издаденото УдостовеР.е за наследници с изх. № АО- 14-230/14.07.2021 г., издадено от Община Брусарци, което се установи, че не отговаря на действителното фактическо положение, е посочено, че Г. И. Г. с ЕГН •••••••••• – син на общия наследодател, починал на 18.01.2008 г., е оставил наследници:

6.3.1. А.П.А. с ЕГН •••••••••• – съпруга, починала на 23.06.2012 г., оставила наследници:

6.3.1.1. Ф.Н.М. с ЕГН •••••••••• – съпруг, трети брак на А.;

6.3.1.2. Е. И. С. с ЕГН •••••••••• – син, дете само на А.;

6.3.2. В.И.Л. с ЕГН •••••••••• – сестра, починала на 29.10.2016 г. 6.3.2.1. Т.И.Л. с ЕГН •••••••••• – дъщеря, починала на 30.05.2021 г., оставила наследници:

6.3.2.1.1. В.Р.Н. с ЕГН 7705141888 – син, починал на 31.07.2000 г., неженен, без низходящи;

6.3.2.2. Г. И. Л. с ЕГН •••••••••• – син.

Предвид установените данни съдът намира от правна страна следното.

Уважаването на предявения иск предполага установяване на право на собственост на страните върху заявените за делба имоти. Производството е във фазата по допускане на съдебната делба, а именно: с решението си по реда на чл.344, ал.1 ГПК съдът следва да прецени налице ли е съсобственост по отношение на посочените в исковата молба недвижими имоти, каква е частта на всеки от съделителите, при условие, че се установи такава, като определи и квотите им. Делбата е специфичен способ за прекратяване на съсобственост, който е насочен пряко към този резултат, защото делбата е акт, по силата на който съществуващата съсобственост се прекратява и замества с отделни права на собственост върху отделни обекти, представляващи реални части от общия имот или отделни имоти от няколко общо притежавани имущества и притежавани отделно от досегашните съсобственици, съразмерно с досегашните им дялове. Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. Това са случаите на принудителна съсобственост, каквато е тази на общите части в етажната собственост, които докато имат такъв статут, не могат да бъдат предмет на делба. Делба се допуска само на съсобствени ( чл. 34, ал. 1 ЗС) и на сънаследствени (чл. 69, ал. 1 ЗН) имоти. Размерът на частите на съделителите в делбата се определя от обема на правото им на съсобственост в имота. С решението по чл. 344 ГПК съдът следва да установи, че тази вещ е съсобствена, респ. сънаследствена, както и какви са дяловете на съделителите в признатата съсобственост.

За процесните недвижими имоти ищците по делото ангажират доказателства, че съсобствеността произтича по силата на наследствено правоприемство. Между страните не е налице спор досежно съсобствеността върху имотите и досежно правата им.

По силата на чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Наследството, оставено от Г. И. П., починал на 01.07.1967 г., е преминало в патримониума на неговата съпруга A.M.П. и петимата му сина – П.Г.И.., Л.Г.И., Т. Г. И., Б.Г.И. и И.Г.И., т.е. всеки от тях е наследил по 1/6 ид. част от оставеното наследство. След смъртта на съпругата A.M.П. през 1980 г. нейният дял от наследството – 1/6 ид. част, е преминал в патримониума на петимата й сина, като всеки от тях е придобил по 1/30 ид. част от своята майка. Следователно всеки от тях придобива от баща си по 1/6 ид. част от наследството и от своята майка - още по 1/30 ид. част, като всеки става собственик на 1/5 ид. част от наследството на общия наследодател.

След смъртта си синът на общия наследодател - П.Г.И.., притежаващ 1/5 ид.ч. от наследството, е наследен от двете си дъщери - М.П.А. и А.П.Я., и от сина си Д.П.Г., като всеки от тях е наследил по 1/15 ид. част. М. е наследена само от сина си – ищеца К. А. К., който получава нейната 1/15 ид.ч. А.Я. е наследена от дъщерите си Е. и Р., които получават по 1/30 ид.ч. А Е. – от сина си И., който получава нейната 1/30 ид.част. Синът Д.Г. е оставил само син В. Д. П., който наследява 1/15 ид.ч.

След смъртта си синът на общия наследодател - Л.Г.И., притежаващ 1/5 ид.ч. от наследството, е наследен от: сина си С. Л. Г., дъщеря си Б. Л. Д. и от дъщеря си С.Л.А., починала преди него /1992 г/ и заместена от дъщеря й Г. З.. Всеки от тях е наследил по 1/15 ид. част. От своя страна синът С. Л. Г. е наследен от: а/ преживялата съпруга М. Д. Г., б/ внука С. Л. С., тъй като синът му Л.С.Л. е починал преди него и е заместен по силата на чл. 10, ал. 2 от ЗН от сина му С. Л. С., без преживялата съпруга В. П. Л.; в/ от сина си К. С. Л.. /От наследниците на Л.С.Л. неговата преживяла съпруга В. не получава дял от наследството, оставено от общия наследодател Г. И. П., тъй като заместването става само от деца и внуци съгл. чл. 10, ал.2 ЗН, поради което искът спрямо нея следва да бъде отхвърлен./ Следователно 1/15 ид.ч. на С. Л. Г. се дели на 3 дяла, или по 1/45 ид.част за: съпругата М., за внука С. Л. С. и за сина К. Сл.Л.. След смъртта си през 2004 г. синът на общия наследодател - Т. Г. И., притежаващ 1/5 ид.ч. от наследството, е наследен от сина си К.Т.Г. и от дъщеря си В. Т. Г., като всеки от тях получава по 1/10 ид.ч., а дъщеря му С.Т.А., без низходящи, е починала преди баща си Т. - през 1975 г., като същата няма от кого да бъде заместена по чл. 10, ал. 1 от ЗН. К.Г.. е наследен от съпругата Г., починала през 2022 г., синовете Т. и Й. и дъщерята Г., като неговата 1/10 ид.част се поделя на три, тъй като делът на съпругата е преминал в патримониума на трите деца, т.е. по 1/30 ид.част за Т., Й. и Г.. След смъртта си през 2008 г. синът на общия наследодател - Б.Г.И., притежаващ 1/5 ид.ч. от наследството, е наследен от дъщеря си С. Б. И. и Г. Б. Г., всеки от тях получаващ по 1/10 ид.част от общото наследство.

След смъртта си през 1983 г. синът на общия наследодател - И.Г.И., притежаващ 1/5 ид.ч. от наследството, е наследен от съпруга Т., починала на 11.02.1998 г.; дъщеря В.И.Л., починала на 29.10.2016 г., и син Г. И. Г., починал на 11.08.2008 г., като тази 1/5 се поделя между тримата по 1/15 ид.част. След смъртта на съпругата Т. нейната 1/15 ид.част преминава към дъщерята В. и сина Г.. Т.е. като краен резултат след смъртта на майка им Т., В.И.Л. и Г. И. Г. получават по 1/10 ид.ч. от общото наследство. След смъртта на В. през 2016 г. тя бива наследена от: а/дъщеря си Т.И.Л., а последната - починала през 2021 г., без преживели деца и внуци, като синът й В.Н. е починал преди същата и не е оставил низходящи; б/сина си Г. И. Л.. Като краен резултат наследството на В. преминава в патримониума на сина й Г. И. Л. – 1/10 ид.ч. Г. И. Г., както се установи от продължителното съдебно дирене, е оставил наследник сина си И. Г. И., наследяващ 1/10 ид.част. След като се установи, че А.П.А. не е била съпруга на Г. И. Г. към датата на смъртта му, а е имала сключен друг брак с Ф. Н. М., видно от събраните доказателства в тази насока, то тя не наследява същия и искът следва да бъде отхвърлен по отношение наследниците на А. А.а – съпругът й Ф.Н.М.., заместен в процеса от наследниците си Т. М. и В. М., както и спрямо Е. С. -син на А.. Вследствие на изложеното по делото е установено по категоричен начин наличието на съсобственост, възникнала от наследяване, по отношение на делбените имоти, както и квотите, полагащи се на ищците и на ответниците – съделители в съсобствеността, като се налага изводът, че предпоставките за допускането им до делба са налице, поради което и съдът следва да се уважи иска, като делбата се допусне по отношение на следните съделители, при права, приравнени под общ знаменател, както следва: К. А. К. - 6/90 идеални части; И. П. И. - 3/90 идеални части; Р. П. Д. - 3/90 идеални части; В. Д. П. - 6/90 идеални части; М. Д. Г. - 2/90 идеални части; С. Л. С. - 2/90 идеални части; Б. Л. Д. - 6/90 идеални части; Т. К. Т. - 3/90 идеални части; Й. К. Т. - 3/90 идеални части; Г. К. Ц. - 3/90 идеални части; С. Б. И. - 9/90 идеални части; Г. Б. Г. - 9/90 идеални части; Г. И. Л. - 9/90 идеални части; В. Т. Г. - 9/90 идеални части; Г. И. З. - 6/90 идеални части; К. С. Л. - 2/90 идеални части; и И. Г. И. - 9/90 идеални части.

Водим от горното, съдът