Решение № 4102 от 9.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 13946/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Р. В. Л.-директор на 139-то ОУ „Захарий Круша“, гр. София срещу наказателно постановление /НП/ №1/РУО1-28247 от 11.09.2023 г. нa началникa на Регионално управление на образованието - София-град, с което на жалбоподателката на основание чл. 303. т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 303. т. 2, вр. чл. 92, ал. 1 от АПК. Жалбоподателката счита издаденото срещу нея наказателно постановление за незаконосъобразно като моли за отмяната му. Твърди, че наказателното постановление е издадено от лице, което не притежава необходимата материална компетентност, навежда доводи, че не е осъществен състав на нарушението. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Жабоподателката Р. В. Л. - Д., ЕГН •••••••••• е директор на 139 ОУ „Захарий Круша“, общинско училище на територията на град София. Със заповед №РД-278/28.03.2023 г. Р. В. Л. - Д. наложила на санкция „Забележка“ на ученика А.К.. Н а 18.04.2023 г. в училището била депозирана жалба от законния представител на А.К. срещу въпросната заповед №РД- 278/28.03.2023 г. Н а 11.05.2023 в РУО-София град постъпил доклад с вх. №РУ01- 13648/11.05.2023 г. от директора Р. Д., който касаел различна преписка, но към който била приложена жалбата срещу горепосочената заповед №РД- 278/28.03.2023г. С писма с изх. №РУО1-13937/15.05.2023 г. и №РУ01- 15437/26.05.2023 г. на началника на РУО - София-град била изискана от директора на 139 ОУ „Захарий Круша" преписката по налагането на санкцията „забележка“ на ученика А.К. в цялост. На 31.05.2023 г. с вх. №РУ01-16Ю8 в РУО - София-град била получена процесната жалба заедно с цялата преписка. При така установената фактическа обстановка, В. Д. К., на длъжност главен юрисконсулт в Регионално управление на образованието - София-град, определена със Заповед №РД04-236/01.08.2023 г. на началника на РУО - София-град, в присъствието на нарушителя и свидетелите при съставянето на акта В. Н. Станчева и Л.Т.М. издала на 04.08.2023 година АУАН №01/04.08.2023 г. срещу жалбоподателката Р. В. Л. – Д., за това, че не е препратила към РУО - София-град своевременно жалбата срещу административния акт, в нарушение на чл. 92, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Св. К. приела, че директорът Р. Д. е била длъжна незабавно да изпрати жалбата заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган, като нарушението е извършено с изтичане на законоустановения срок на 25.04.2023г. При идентична фактическа обстановка и правни изводи било издадено атакуваното наказателно постановление от Началника на РУО-София-град, с което на жалбоподателката на основание чл. 303. т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 303. т. 2, вр. чл. 92, ал. 1 от АПК. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетелите В. Д. К. и В. Н. Станчева, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства. Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН. Напротив - същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно гореизложената фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо по-детайлното им обсъждане Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима. Рзгледана по същество, същата се явява основателна, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя са били допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до опорочаване на производството, а именно-процесните АУАН и НП са съставени от лица, които не притежават необходимата материална копметентност съгласно чл.37 и чл.47 от ЗАНН. Съгласно чл. 259, ал.2, т.5 от Закона за предучилищното и училищното образование, административните актове на директорите на институциите в системата на предучилищното и училищното образование могат да се оспорват по административен ред пред началника на регионалното управление на образованието за общинските училища. В изпълнение на това свое правомощие, в законоустановения срок, на 18.04.2023г. М.К., в качеството си на майка и законен представител на малолентия А.К., депозирала в 139 ОУ жалба срещу заповед №РД-278/28.03.2023 г. на директора на училището за налагане на санкция „забележка" на ученика А.К.. Жалбата била адресирана до началника на регионалното управление на образованието -София-град чрез директора на 139-то ОУ „Захарий Круша“, гр. София. Съгласно чл. 91, ал.1 от АПК, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. В настоящоя случай 7-дневния срок е изтекъл на 25.04.2023г/понеделник, работен ден/. Съгласно чл. 92, ал.1 от АПК, когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, какъвто е настоящия случай, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган. В конкретния казус, след изтичане на законоустановения 7-дневен срок от получаване на жалбата, директорът на 139 ОУ е следвало незабавно да препрати същата, заедно с цялата преписка на началника на регионалното управление на образованието -София-град съгласно чл. 259, ал.2, т.5 от Закона за предучилищното и училищното образование. Като не е изпълнил това си задължение, след изтичането на законоустановения срок, на 26.04.2023г. директорът на 139 ОУ е осъществил състава на административното наррушение на чл. 303, т.2 от АПК, според който се наказва с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което без уважителни причини не препрати своевременно жалба или протест срещу административен акт на по- горестоящия административен орган. В конкретния случай по делото не се установиха уважителни причини, поради които жалбата не е препратена в срок до началника на регионалното управление на образованието -София- град, такива не се твърдят и от жалбоподателя. Напротив, едва на 31.05.2023 г. с вх. №РУ01-16Ю8 в РУО - София-град била получена процесната жалба заедно с цялата преписка, след изпращането на две напомнителни писма- с изх. №РУО1-13937/15.05.2023 г. и №РУ01-15437/26.05.2023 г. на началника на РУО - София-град била изискана от директора на 139 ОУ „Захарий Круша" преписката в цялост. Съдът обаче счита, че процесният АУАН и наказателното постановление са изданени от лица, които нямат необходимата материална компетентност. Съгласно чл. 307, ал.1от АПК, в случаите по 303 актовете за установяване на нарушенията се съставят от инспектори от съответния инспекторат по Закона за администрацията. Когато към орган на изпълнителната власт няма създаден инспекторат, актовете за установяване на нарушения се издават от овластени от него длъжностни лица. Наказателните постановления се издават от органа на изпълнителната власт или от овластени от него длъжностни лица. Органите на изпълнитената власт са посочени в чл.19 от Закона за адмиистрацията като тяхното изброяване не е изчерпателно. Разпоредбата н а чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА сочи като органи на изпълнителната власт и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Настоящият състав споделя принципните положения, установени с Решение № 648 от 27.01.2004 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2003 г., 5-членен с-в, според което длъжността началник на регионалното управление по образованието не се включва в приложното поле н а чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА. Това е така, тъй като нормата има предвид ръководителите на държавни институции в системата на централната държавна администрация, които осъществяват дейност в определена сфера на държавното управление. Що се отнася до регионалните управления на образованието, съгласно чл. 252, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование, същите са териториални администрации, които подпомагат дейността на министъра на образованието и науката във връзка с управлението на системата на предучилищното и училищното образование. Поради това не може да се счете, че регионалните управления по образованието са институции от ранга на тези, за създаването на които е нужно да се приеме устройствен закон. Поради горепосоченото, настоящият състав счита, че компетентен орган за издаване на съответното наказателно постановление съгласно чл.307, ал.1 от АПК е Министърът на образованието и науката, който ръководи и координира провеждането на държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование. Според същата разпоредба, в случаите по 303 от АПК, актовете за установяване на нарушенията следва да се съставят от инспектори от съответния инспекторат към Министъра на образованието и науката. Крайният извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради липса на материална компетентност на административно наказващия орган не се промяня, дори да се приеме обратната хипотеза, а именно, че началникът на РУО-София-град е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 ал. 4, т.4 от ЗА, в качеството си на ръководител на държавна институция - регионалното управление по образованието, чието създаване е предвидено със закон -Закона за предучилищното и училищното образование. На същото основание обаче, следва да се приеме за орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 ал. 4, т.4 от ЗА и директора на училището като ръководител на държавна институция, чието създаване е предвидено със закон - съгласно чл.2, ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование, институциите в системата на предучилищното и училищното образование са училищата, а съгласно чл. 257, ал.1 от същия закон, орган за управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование е директорът. Горепосоченият извод е приет и от актосъставителя в мотивната част на издадения АУАН. В този случай обаче, приложение би следвало да намери разпоредбата на чл.307, ал.2 от АПК, според която, в случаите, когато нарушенията са извършени от ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, създадени към министър, или от длъжностни лица в администрацията на тези структури, актовете за установяване на нарушенията се съставят от инспектората по Закона за администрацията към съответния министър, а наказателните постановления се издават от министъра или от овластени от него длъжностни лица. Т.е компетентен орган да издаде процесното наказателно постановление се явява отново Министърът на образованието и науката, съответно актът за установяване на нарушението следва да се състави от инспектори към инспектората по Закона за администрацията към министъра на образованието и науката. Доколкото издаването на наказателното постановление от некомпетентен административнонаказващ орган, респ. издаването на АУАН от лице без необходимата материална компетентност, в нарушение на разпоредбите на чл.37 и чл.47 от ЗАНН, е абсолютно основание за неговата отмяна като незаконосъобразно, е безпредметно разглеждането и обсъждането на останалите изложени от жалбоподателяи от неговия пълномощник възражения. Жалбоподателят претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая, в договора за правна защита и съдействие, представен по делото, е отразено, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 900 лв. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Чл. 36 ЗА препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В случая следва да намери приложение хипотезата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва да бъдат опеделени разноски в размер на 400 лева, доколкото настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, поради което липсват основания за присъждане разноски в размер над посочения минимален такъв. Претендират се и разноски за заверка на документи в размер на 57 лева, но доколкото доказателства за осъществяването им не са предоставени по делото, то същите не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 147-и състав