Решение № 22 от 5.10.2023 г. на Районен съд - Ардино по дело № 57/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 140/07.11.2022г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ - Пловдив, с което на осн. чл. 200, ал.1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. за извършено нарушение по чл. 48, ал.1, т. 11 от Закона за водите /ЗВ/. Жалбоподателят „Национална електрическа компания“ ЕАД, гр. София /НЕК ЕАД/ с жалбата моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения, че не е извършил вмененото му нарушение. Сочи, че с разрешително № 31140118/08.08.2019г. /стар № 1383/06.01.2003г., продължено с Решение № 415/02.10.2008г./, последно изменено с Решение № РР-3617/08.08.2019г., издадено от Директора на БД ИБР, на жалбоподателя НЕК ЕАД е предоставено право на водовземане на повърхностен воден обект - р. Арда, с цел на водовземането: „Производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Бял извор“. С оглед на извършена на 15.02.2022г. проверка и констатирано с констативен протокол № КЖ-005/15.02.2022 г. нарушение, жалбоподателят оспорил констатациите, съдържащи се в съставеният акт за административно нарушение /АУАН/ № 219/11.05.2022г., посочвайки че, в одохващането на ВЕЦ „Бял извор“ било разположено на меандър на р. Арда с изграден рибен проход на главната стена през 90-те години на миналия век, който работел целогодишно и позволявал необходимата миграция на рибата до дневния изравнителен басейн на ВЕЦ-а, като към момента на изграждането му не съществували вменените като нарушени изисквания на Раздел 7 на План за управление на речните басейни /ПУРБ/ на ИБР, поради това, че първият програмен период на ПУРБ бил за периода 2010г. - 2015г., а следващият – за периода 2016г.-2021г. и изискванията към рибните проходи за пръв път влизат като изискване в ПУРБ за периода 2016-2021г. Освен това, през периода на пълноводие и размножителен период на рибата се осигурявали и допълнителни специфични условия за пропускане на високите води чрез отваряне и на саваците на двете стени, което осигурявало допълнителна възможност за миграция. Посочено било, че съществуващият изграден рибен проход доказал през годините функционалност, природосъобразност и ефективност, предвид безпрепятствената миграция и размножаване на рибната фауна. С жалбата се оспорват направените в Констативен протокол № КЖ-005/15.02.2022г. констатации, а именно, че рибният проход е съставен от каскадно свързани басейни с различен размер, без наличие на дънни отвори, като твърди, че всички басейни имали дънни отвори, изградени за постигане съответствие с ръководството на Организацията за прехрана и земеделие /ФАО/ на ООН до приемането на Наредба за рибните проходи по чл. 44б от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, както и съответствие с т.5.4. от „Специфични условия на разрешената дейност от Приложение към Разрешително за водовземане на повърхностен воден обект по ЗД № 31140118/08.08.2019г., неразделна част от разрешителното, с което се доказвало, че била осигурена проходимостта на реката за миграция на водните организми.Сочи и че жалбоподателят винаги съдействал на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ и при необходимост и по изискване на ИАРА отварял саваците на водохващането на ВЕЦ „Бял извор“ за създаване на условия за преминаване на рибните видове в горното течение на р. Арда и осигуряване на нормалното протичане на размножителната миграция на рибите. Неправилно било констатирано и че екологичният проход представлява стоманена тръба с размер Ø 200мм, тъй като размерът на тръбата бил значително по-голям - Ø 250мм. Позовава се на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и моли същата разпоредба да бъде приложена, като оспорва неприлагането й от АНО. Аргументира личната си по-ниска обществена опасност с липсата на налагано наказание за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ с влязло в сила наказателно постановление, както и с липса на настъпили вредни последици. Оспорва издаденото НП, поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила по издаване на НП и неспазване приложимите материалноправни разпоредби, поради това, че наказващият орган не изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а именно, преди произнасянето си да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства. Твърди, че АУАН № 216/11.05.2022г., въз основа на който било издадено атакуваното НП, бил незаконосъобразен, поради нарушение на чл.37, ал.1 от ЗАНН, тъй като актосъставителят не бил законово легитимиран да го състави, тъй като не попадал в кръга на лицата, посочени в чл.201, ал.1 от ЗВ и по административната преписка липсвали доказателства за надлежното оправомощаване на В. С. П. - главен експерт - Дирекция „Контрол“, Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, да състави АУАН № 216/11.05.2022г. Освен това, актът не бил съставен в присъствието на свидетели, като вписаната в същия като свидетел Т. К. била длъжностно лице при АНО и не била безпристрастен свидетел на констатираното нарушение, с което се нарушавало и ограничавало правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че разпоредбата на чл.40, ал.1 и чл.43 от ЗАНН изрично предвиждали повече от един свидетел. Твърди и че наказващият орган не бил изпълнил и задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да прецени възраженията и събраните доказателства, което представлявало съществено процесуално нарушение и въпреки формално извършената преценка, липсвало реално разглеждане на възраженията, депозирани в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН, както и мотиви, обосноваващи отхвърлянето им. Счита и че процесното НП било издадено извън нормативно предвидения за това месечен срок от получаването на административната преписка в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, като АУАН № 216 бил подписан на 11.05.2022г., а НП било издадено на 07.11.2022 г., т.е., повече от три месеца след законово регламентирания срок в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Моли да бъде отменено атакуваното НП, поради нарушение на процесуалните и материалноправни разпоредби и прави евентуално искане за прилагане на института на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да отмени атакуваното НП. Не оспорва обстоятелството, че решение № РР-3617/08.08.2019г. е влязло в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00лв. Не представя списък на разноските. Ответникът по жалбата - директор на БД ИБР чрез упълномощен юрисконсулт счита жалбата за неоснователна, за което излага подробни съображения и моли съда да потвърди процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80, 00лв. Не представя списък на разноските. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по повод оплакванията в жалбата, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. На 15.02.2022 г. длъжностните лица – главни експерти в дирекция „Контрол“ към БД ИБР, оправомощени на осн. чл.201, ал.1 предл. второ от ЗВ със Заповед № РД-03-310/09.12.2021г., издадена от директор на същата дирекция /л.41 от делото/ - свидетелите В. П. и Т. К., извършили проверка на място на обект/фирма: ВЕЦ „Бял извор“-р.Арда /НЕК ЕАД, гр.София, във връзка със спазване на условията на разрешително за водовземане № 31140118 /стар № 1383/06.01.2003г., продължено с Решение № 415/02.10.2008/, последно продължено с Решение № РР-3617/08.08.2019г. на Директора на БД ИБР, право на водовземане от ВЕЦ „Бял извор“, изграден на р.Арда, разположен в землището на с.Бял извор, общ.Ардино, обл.Кърджали, стопанисван от жалбоподателя, при която след оглед на част от съоръженията на ВЕЦ „Бял извор“ и на наличната документация съгласно посоченото разрешително – водохващане на р.Арда, изградено на кота 502, 80м., състоящо се от масивен яз с височина 9, 0м., разположен надлъжно на оста на реката, с прилежащи съоръжения – 1бр. подвижен савак-затвор и рибен проход, изграден на левия бряг на реката на основната стена, установили, че на изградената на оста на реката контра стена с височина 7, 0 метра, с 1 бр. подвижен савак – затвор, не е изграден рибен проход, в момента на проверката съоръжението - изравнителят прелива с минимални количества над преливния ръб на основната стена и савака, а през екологичния отвор на рибния проход преминава вода с разход около 50-80 l/s. и същият представлява стоманена тръба – Ф200мм, с дължина около 4м, вградена в непреливен блок на основната стена на изравнителя /потопен отвор през стена/ на около 1, 00м. под преливни ръб, като рибният проход бил съставен от каскадно свързани басейни с различен размер, без наличие на дънни отвори и разликата във водните нива била значително по-голяма от 20, 00см. /варира от 30см. до 50см. за различните басейни/. Било установено, че в БД ИБР липсвали работни технически проекти, както и информация за оразмерително водно количество за екологичния отвор и рибен проход, при което не можело да се направи преценка дали съоръжението можело да изпълнява предназначението си. Не бил представен в БД ИБР за съгласуване работен проект за рибен проход съгласно изискванията на Раздел 7 на ПУРБ на ИБР – Приложение 7-3 и Приложение № 4, мярка 7: „За прилагане на мерките, предвиждащи реконструкция на изградени „рибни проходи“ те да бъдат съобразени с ръководството на Организацията по прехрана и земеделие „ФАО“ на ООН до приемането на Наредбата за рибните проходи по чл.44б, ал.3 от ЗРА.Приоритетно да се използват близки до природата видове проходи /байпаси и рибни рампи/. Изборът на други видове рибни проходи да се извършва само при неприложимост на близките до природата видове“ – т.5.3 от „5. Специфични условия на разрешената дейност“ от Приложение към разрешително за водовземане № 31140118 от 08.08.2019г. /Решение № РР-3617/08.08.2019г. на Директора на БД ИБР/. Така, свидетелите установили, че не е изграден рибния проход, съгласно условията в разрешителното - т.5.3 о т „5. Специфични условия на разрешената дейност“ от Приложение към разрешително за водовземане № 31140118 от 08.08.2019г. /Решение № РР- 3617/08.08.2019г. на Директора на БД ИБР/. Посочените констатации били обективирани в Констативен протокол № КЖ-005/2022г./15.02.2022г. и обосновали извод за извършване на нарушение по Закона за водите. Според свидетелите при извършване на проверката по наличния рибен проход течала вода и дънните отвори се виждали, което било установявано и при предходни проверки, но в момента констатирали, че дънни отвори нямало, не бил наличен към момента на проверката към досието и одобрен проект и след проверка в деловодната система Акстър на Басейнова дирекция, такъв не бил открит, поради което свидетелите констатирали, че одобрен проект не бил представен. Ако в случая имало изграден рибен проход по предишен одобрен проект, свидетелите биха го установили. Изграденият на място рибен проход конструктивно не отговарял на изискванията на Плана за управление на речните басейни, в който били заложени като параметри височина, големина на речните басейни, отвори, конструкция, предоставящи условия за осигуряване непрекъснатост на водния поток - миграцията на видовете риби и речната фауна, размножаването на речните видове, тъй като изградените на реките съоръжения - ВЕЦ-ве, язовирни стени, прагове, бентове влияели изключително негативно на речните екосистеми. Между контра стената като част от речното корито и частта от стената на реката, където имало рибен проход, съществувала връзка, поради което конструкцията била толкова специфична с цел рибите от контра стената по водното течение да могат да стигнат до рибния проход, ако има вода в речното корито, но след контра стената не бил осигурен проход по никакъв начин.Съществуващият рибен проход и при предходни проверки било констатирано, че не изпълнява предназначението си, тъй като е стар и изграждан преди 90-те години на миналия век и не отговарял на конструктивните изисквания като размери. Размерите били измерени на място след констатация, че екологичният отвор представлявал стоманена тръба с Ф200 мм, с дължина около 4 м., вградена в непреливен блок на основната стена на изравнителя, на около 1, 00 м. под преливен ръб, което противоречало на изискванията. ВЕЦ „Бял извор“ представлявал каскадно свързани басейни с различен размер, при разлика във водните нива между два съседни басейна значително по – голяма от 20 см., което било едно от основните изисквания за правилно функциониращ рибен проход. При издаване на новото разрешително било въведено условие за изграждане на нов рибопроход, отговарящ на изискванията, тъй като съществуващият не осигурявал непрекъснатост на речния поток и не изпълнявал предназначението си за миграция на рибите, което било констатирано и при предходни проверки. Басейните били плитки, което можело да се установи с ръка и липсвали дънни отвори. Съществуващият рибен проход завършвал с дълга метална тръба, самото съоръжение било задигнато и рибите през размножителния си период нямали възможност да преминат през тази тръба и да продължат движението си, което лошо състояние на рибите било описано и в представен от жалбоподателя мониторинг пред Басейнова дирекция след проверката. Бездействието на титуляра на разрешителното за водовземане по Закона за водите, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от Закона за водите във връзка с издаденото разрешително, за изграждане на рибен проход по одобрен проект в двугодишен срок от влизане в сила на Разрешителното за водовземане № 31140118/ 08.08.2019г., е квалифицирано като нарушение на Раздел 7 от ПУРБ на ИБР съгласно т.5.4 от т.5.Специфични условия на разрешената дейност – от приложение към Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект по ЗВ № 31140118/08.08.2019г., неразделна част от разрешителното за водовземане, с което е посочена като нарушена разпоредбата на чл.48, ал.1 т.11 от ЗВ, съгласно която водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон /Закон за водите - бел.съда/ и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. С оглед неизпълнение на задължение, произтичащо от Закона за водите във връзка с издаденото разрешително, посочено по-горе, на титуляра на разрешителното за водовземане е съставен АУАН № 216/11.05.2022г., след изпратена покана за съставяне и предявяване на акт за установяване на административно нарушение, предявен на 11.05.2022г. на изрично упълномощен негов представител /пълномощно № П-11/11.05.2022г. - л.35 от делото/, като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения от соченото за нарушител лице за наличие на изграден рибен проход на главната стена пред 90-те години на миналия век, работещ целогодишно и позволяващ необходимата миграция на рибата до дневния изравнителен басейн на ВЕЦ „Бял извор“, което изискване е въведено за пръв път с ПУРБ в периода 2016-2021г., като през периода на пълноводие и размножителния период на рибата били осигурявани и допълнителни специфични условия за пропускане на високите води чрез отваряне на саваците на двете стени, осигуряващо допълнителна възможност за миграция.Оспорена е и констатацията в акта за липса на дънни отвори и че размерът на тръбата на екологичния проход е по-голям от посочения Ф200мм. Въз основа на съставения АУАН на 07.11.2022г. директорът на БД ИБР издал срещу жалбоподателя като титуляр на Разрешително за водовземане по ЗВ № 31140118/08.08.2019г. НП № 140 от същата дата за нарушение на чл. 48, ал. 1 т.11 от Закона за водите и на осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ за неизпълнение на задължение, произтичащо от Закона за водите във вр. с издаденото разрешително, а именно, че в срок от две години от влизане в сила на административния акт не е изградил рибен проход по одобрен проект съгласно изискванията на Раздел 7 от ПУРБ на ИБР, съгласно т.5.4 от т.5.Специфични условия на разрешената дейност- от Приложение към разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект по ЗВ № 31140118/08.08.2019г., неразделна част от разрешителното за водовземане и преценяйки, че констатираното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и след подробно обсъждане на доводите на жалбоподателя във възражението срещу АУАН, наложил на жалбоподателя „Национална електрическа компания“ ЕАД, гр.София административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева. Видно от изслушаното в настоящото производство заключение по назначената СТЕ, което не се оспорва от страните и се кредитира изцяло от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено, изграденият около 1998г. рибен проход представлява система от около 40 бр. каскадно разположени правоъгълни бетонови басейни, свързани помежду си с дънни отвори Ф80/100мм., осигуряващи непрекъснатост на течението, когато няма преливане през предния ръб на всеки басейн, като по време на огледа на места вещото лице е констатирало минимално преливане.През рибния проход също имало преливане с височина 12-15см. през предните стени на отделните басейни, непозволяващо точно измерване на диаметъра на дънните отвори, предвид измерената дълбочина на басейните от 0, 70м. Експертът е установил, че началната част на рибния проход започва в непреливаемата част на яза с постъпване на водата в първия /най-горен/ басейн чрез вграден отвор – стоманена тръба Ф300мм с дължина 4, 00-4, 20м. на кота около 1, 00м. под кота „Преливен ръб“. Вещото лице е направил извод, че въпреки че съществуващият рибен проход е проектиран, изграден и въведен в експлоатация през 1998г., т.е., преди въвеждането на изискванията, съответстващи на тези от Ръководството на ФАО до приемане на Наредба за рибните проходи съгласно чл.44б, ал.3 от ЗРА, по негово мнение съществуващият рибен проход реално може и изпълнява функциите си да осигурява непрекъснатост на речното течение и минимални условия за миграция на рибната фауна. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства - издадения при проверката на място и след оглед констативен протокол от 15.02.2022г., с който е констатирано нарушението - предмет на настоящия спор, показанията на свидетелите В. П. и Т. К., които съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на писмената доказателствена съвкупност - разрешително за водоползване и приложение към него, решения за удължаване на срока на действие на същото. Известното несъответствие на показанията на посочените свидетели със заключението по приетата СТЕ в частта относно размера на стоманената тръба, представляваща екологичен отвор на рибния проход и липсата или наличието на дънни отвори на каскадно свързаните басейни в рибния проход, не обосновават извод за липса на достоверност на показанията на свидетелите, доколкото бе изяснено, че извършването на точен теренен преглед е било възпрепятствано от съществуването на високо водно ниво, както и предвид липсата на ангажирани от санкционираното лице доказателства, че след изграждането през 1998г. на съществуващия и понастоящем рибен проход, титулярът на разрешителното за водоползване - жалбоподателят в настоящото производство, не е предприел действия по изграждане в двугодишен срок от влизане в сила на разрешителното на рибен проход, отговарящ на изискванията на Раздел 7 на ПУРБ на ИБР - Приложение 7-3 и Приложение № 4, мярка 7: „За прилагане на мерките, предвиждащи реконструкция на изградени „рибни проходи“ те да бъдат съобразени с ръководството на Организацията по прехрана и земеделие /ФАО/ на ООН до приемането на Наредбата за рибните проходи по чл.44б, ал.3 от ЗРА. Приоритетно да се използват близки до природата видове проходи /байпаси и рибни рампи/.Изборът на други видови рибни проходи да се извършва само при неприложимост на близките до природата видове“, в каквато именно връзка с влязло в сила поради неоспорването му Решение №РР-3617/08.08.2019г. е предприето изменение на разрешително № 1383/06.01.2003г., последно продължено с Решение № 415/02.10.2008г. на Директора на БДИБР, за водовземане от повърхностен воден обект, предвид констатирано на 21.09.2018г. несъответствие с изискванията на Раздел 7, Приложение 3 на ПУРБ на ИБР /2016г.-2021г./, както и с цитираното в същото приложение ръководство за изграждане на съоръжения за миграция на рибата. С оглед горното, съдът намира, по делото не е спорно, а и се установява от доказателствата, че към датата на извършване на проверката жалбоподателят в качеството му на титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект от дата 08.08.2019г. не е изградил рибен проход по одобрен проект, съгласно изискванията на Раздел 7 на ПУРБ на ИБР, каквото задължение му е вменено съгласно едно от условията на разрешителното – т.5.4 от т.5.Специфични условия на разрешената дейност от Приложението към разрешителното, неразделна част от същото, задължаващо водоползвателя – „Национална електрическа копания“ ЕАД, гр.София в срок от две години от влизане в сила на настоящия административен акт /разрешително за водовземане – бел.съда/, с цел осъществяване непрекъснатост на реката и провеждане на необходимите водни количества да изгради рибния проход съгласно одобрен проект. По делото не е спорно и че жалбоподателят осъществява дейността си по производство на електроенергия посредствум ВЕЦ „Бял Извор“ въз основа на влязло в сила решение № РР-3617 от 08.08.2019г., както и че по време на констатиране на нарушението и съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение, т.е., извън двегодишния срок от влизане в сила на решение № РР-3617/08.08.2019г. за продължаване срока на действие на разрешително № 1383/06.01.2013г. за водовземане от повърхностен воден обект, посоченото специфично условие не е изпълнено. Неизграждането на рибен проход съгласно одобрен проект по твърдение на жалбоподателя е поради доказване на функционалността, природосъобразността и ефективността на съществуващия рибен проход, изграден около 1998г., осигуряващ безпрепятствена миграция и размножаване на рибната фауна, до каквото крайно заключение стига и вещото лице по делото инж.Н.К.. Доколкото, обаче, както бе посочено, решение № РР- 3617/08.08.2019г., въвеждащо допълнителни условия за водоползвателя- титуляр на разрешителното, във връзка с изискванията на приетия ПУРБ на ИБР /2016г.-2021г./ е влязло в сила и респ. следва задължително да се спазва от НЕК ЕАД на осн.чл.48, ал.1 т.11 от ЗВ, неизпълнението на посоченото задължение несъмнено води до извод за осъществен състав на чл.200, ал.1 т.2 от ЗВ, предвиждащ ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице, което ползва воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Обсъждането на Плана за управление на речните басейни и съдържащите се в него задължителни за изпълнение мерки не е предмет на разглеждане в настоящото производство, но следва да бъде отбелязано във връзка с доводите на жалбоподателя, че задължителен елемент на съвременните планове за управление на речните басейни е прилагането на множество мерки като изграждане на рибни проходи за поддържане на функционалната връзка между местообитанията, доколкото изграждането на напречни прегради в речните корита /вкл.ВЕЦ, язовири и др./ в повечето случаи създава сериозни затруднения при движението на рибите. По делото не се установяват обективни и стоящи извън волята на сочения за нарушител причини за неизпълнение на вмененото му задължение в издаденото разрешително. От друга страна, неизпълнението на поставеното изискване е в нарушение и на Раздел 7, Приложение 3 на ПУРБ на ИБР /2016г.-2021г./ и с цитираното в него ръководство за изграждане на съоръжения за миграция на рибата и препятства непрекъснатостта на реката и провеждане на необходимите водни количества, предпоставка за възникване на застрашаващо околната среда състояние, в частност оказване на отрицателно въздействие върху ихиофауната. Както актът за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните реквизити на ЗАНН. Съгласно чл.201, ал.2 предл.3 от ЗВ наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на басейновите дирекции. Безспорно се установи, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние от жалбоподателя, осъществяващо състава на чл.200, ал.1 т.2 от ЗВ, съгласно който се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв. В случая бе установено, че жалбоподателят се легитимира като титуляр на разрешение за водовземане №31140118/08.08.2019г. /стар № 1383/06.01.2003г., продължено с Решение № 415/02.10.2008/, последно изменено с Решение № РР-3617/08.08.2019г., издадено от Директора на БД ИБР и в двугодишен срок от влизане в сила на административния акт не е изпълнил своите задължения по т.5.4 от т.5.Специфични условия на разрешената дейност - от Приложение към разрешително за водовземане за изграждане на рибен проход по одобрен проект, съгласно изискванията на Раздел 7 на ПУРБ на ИБР. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на материалното правило на чл.48, ал.1 т.11 от ЗВ, съгласно което водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Така, безспорно на соченото за нарушител лице е било вменено задължение, но същото не е съобразило поведението си с това посочено в издаденото разрешително условие, с което е осъществило състава на чл.200, ал.1 т.2 от ЗВ. Не се споделя възражението за неспазване разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В издаденото наказателно постановление е обективирана оценъчната дейност на наказващия орган по посочените параметри, в това число са изложени достатъчно мотиви по направените от жалбоподателя възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН - кои приема и кои - не, поради което съдът намира санкционният акт за обоснован. В тази връзка, чл.57, ал.1 от ЗАНН не съдържа изискване като задължителен реквизит на НП да бъде включено обсъждането на възражението. Доводът за издаване на наказателното постановление извън месечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, доколкото липсват данни относно датата на получаване на преписката от АНО, както и предвид, че посоченият едномесечен срок е инструктивен, т.е., с изтичането му не се преклудира правото на наказващия орган да издаде НП по аргумент от чл.34, ал.3 от ЗАНН, следва да се приеме за неоснователен, именно поради правото на АНО да издаде НП в случая до 11.11.2022г. На следващо място, възражението на жалбоподателя за неспазване на нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН също не се споделя, предвид установеното по делото, че АУАН е съставен в присъствието на св.Т. К., присъствала и при установяване на нарушението, при което не е необходимо същият да се съставя в присъствието и на други свидетели. Безпристрастността на показанията на този свидетел не се поставя под съмнение от настоящия състав, предвид необорването им с други доказателства, както и поради съответствието на обсъжданото доказателство с приобщените по делото писмени такива. Съдът намира и че извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б."а" от ЗАНН, какъвто довод се прави в жалбата и се поддържа в съдебно заседание, тъй като установеното по несъмнен начин нарушение не се отличава по степен на обществена опасност по-ниска от обичайната за този вид нарушения. Същото е формално по вид, на просто извършване и за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Наказващият орган правилно е приложил закона и е наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в законовия минимум от 2000, 00 лева, отчитайки обстоятелствата за нарушението и нарушителя. В тази връзка, продължителността на нарушението също изключва прилагане на горната разпоредба. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Ето защо, издаденото наказателно постановление е законосъобразно, не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на осн. чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН в тежест на жалбоподателя следва да се възложат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от НБПП, който съдът предвид извършените съдопроизводствени действия в проведените по делото две съдебни заседания с участие на упълномощен от АНО юрисконсулт и предвид заявената по размер претенция, намира, че следва да присъди в размер от 80, 00 лв. Следва ответникът да бъде натоварен и направените в настоящото производство бюджетни разходи за възнаграждение за вещо лице в размер на 450, 00лв. Ето защо и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът