Решение № 131 от 2.3.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 22/2023 г.

Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от В. И. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: град.... чрез процесуален представител адв.В. П. Д. - САК, със съдебен адрес гр. С.... против Ц. Б. Г., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Б..... С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Ц. Б. Г., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Б..... да заплати на В. И. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: град Б...... сумата от 6365, 00 лв., представляващи половината от платени от страна на В. И. И. изискуеми и ликвидни вноски по договор за жилищен кредит № 100-1122325/10.10.2016г. сключен с Прокредит Банк (България) ЕАД, както и сумата от 392, 51лв. - мораторна лихва за забава за периода от 29.05.2022г. до 05.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане. В съдебно заседание е допусната конкретизация, че искът касае сумата от 6365, 00 лв. платена в повече от неговата припадаща се част за периода от 22.11.2019г. до 23.06.2021г. Претендират се и сторените в производството разноски. Твърди се в исковата молба, че ищецът В. И. И. и ответницата Ц. Б. Г. са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 04.19.1999г., като бившите съпрузи са били във фактическа раздяла, считано от 22.11.2019г. Сочи се, че с решение №907850 от 08.10.2020г. по гр. дело №800/20г. по описа на Районен съд - Б...... е прекратен сключеният между тях двамата граждански брак /при изрично посочена в мотивите на съдебното решение дата на фактическата раздяла - 22.11.2019г./ и е утвърдено постигнатото споразумение за упражняване на родителските права относно родените от брака деца и дължимата издръжка, като решението е влязло в законна сила на 08.10.2020г. Твърди се, че по време на брака им, на 18.07.2014г., с нотариален акт за покупко-продажба №112, том III, рег.№ 7159, дело № 446 от 2014г. по описа на Нотариус И.... К... вписан в регистъра на Нотариалната камара под №241, с район на действие: района на PC Б.... вписан в служба по вписванията Б.... с вх.рег.№ 3247, акт № 92, том XII, дело № 1144/2014г., двамата съпрузи са придобили с покупко-продажба, в режим на съпружеска имуществена общност, следният недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с предназначение „жилище, апартамент“, заснет с идентификатор 04279.604.260.2.6 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и четири точка двеста и шестдесет точка две точка шест), изграден в сграда №2 (две), находяща се в поземлен имот с идентификатор 04279.604.260 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и четири точка двеста и шестдесет), с площ от 108.16 (сто и осем цяло и шестнадесет стотни) квадратни метра, по кадастралната карта на град Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279, Община Б.... област Б....одобрена със заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на Изпълнителният директор на АК, с адрес на имота: град Б..... (четиринадесет), етаж 4 (четвърти) - трети жилищен етаж, апартамент 3 (три), при граници (съседи): на същия етаж - няма, под обекта - 04279.604.260.2.5; над обекта - няма, ВЕДНО С МАЗЕ M2 (две), с площ 14.52 (четиринадесет цяло петдесет и две стотни) квадратни метра, както и 23.57264 % (двадесет и три цяло петдесет и седем хиляди двеста шестдесет и четири стохилядни процента) идеални части от общите части на сградата, както и 23.57264% (двадесет и три цяло петдесет и седем хиляди двеста шестдесет и четири стохилядни процента) идеални части на правото на строеж върху мястото, който недвижим имот съгласно документ за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ № 3 (три), изграден на трети етаж в жилищна сграда - блок от жилищна група „XI конгрес“ M2 (две), в квартал 23 (двадесет и три) на гр.Б.... който апартамент е със застроена площ 108.16 (сто и осем цяло и шестнадесет стотни) квадратни метра, състоящ се от три стаи и кухня, ВЕДНО с избено помещение № 2 (две) със застроена площ 14, 52 (четиринадесет цяло петдесет и две стотни) кв.м., както и 23.57264 % (двадесет и три цяло петдесет и седем хиляди двеста шестдесет и четири стохилядни процента) идеални части от общите части на сградата, както и 23.57264% (двадесет и три цяло петдесет и седем хиляди двеста шестдесет и четири стохилядни процента) идеални части на правото на строеж върху мястото, при граници (съседи) на апартамента: отгоре - апартамент № 4, отдолу апартамент № 2, северозапад - улица „В.Б....“, североизток - калкан, югозапад — улица, югоизток - калкан; на мазе № 2: северозапад - улица „В Благоева“, югозапад - улица, югоизток - коридор, североизток - мазе № 3, на мазе № 8: северозапад - улица „В. Б...., североизток - калкан, югоизток - стълбище, югозапад - мазе № 7. Твърди се, че имотът е придобит за продажна цена в размер на 98 000 лева, като цялата цена се изплаща на продавачите посредством отпуснат на купувачите банков кредит от „УниКредит Булбанк“ АД, след вписване в полза на Банката на първа по ред договорна ипотека. Сочи се, че на 10.10.2016г. страните са сключили нов договор за жилищен кредит № 100- П22325/10Л0.2016г. с Прокредит Банк (България) ЕАД, съгласно който двамата солидарно са се задължили към Банката за връщане на предоставените по силата на договора заемни средства в общ размер на 95 000 (деветдесет и пет хиляди) лева. Посочва се, че е рефинансирано задължението по договор за банков кредит с „Уникредит Булбанк“ АД, който е отпуснал средствата за закупуване на жилището. Релевират се доводи, че върху придобития със заемни средства недвижим имот са учредени два броя ипотеки - първа по ред в полза на „УниКредит Булбанк“ АД /вх. per. №3327, акт 47, том първи, дело №2109/18.07.2014г. и следваща в полза на „Прокредит Банк България“ ЕАД /вх. №4756, акт 53, том втори, дело №2009/21.10.2016г./, като описаните договорни ипотеки обезпечават сключените договори за жилищен кредит, както следва: договор за жилищен кредит от м. юли 2014г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, и договор за жилищен кредит от м. октомври 2016г., сключен с „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД. Посочва се, че първата ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е заличена на 27.02.2017г. след извършеното рефинансиране на кредита от страна на новия кредитор „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД. Твърди се, че от момента на сключване на договорите за банков кредит - юли 2014г. до юни 2021г. /включително/ единствено В. И. И. е изплащал дължимите вноски по сключените банкови кредити, по които Ц. Б. Г. е съдлъжник и е поела задължение за тяхното заплащане в посочените размери на датите на падеж. Сочи се, че считано от датата на фактическата раздяла между страните 22.11.2019г. до 23.06.2021г. (датата на последното плащане по кредита в „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД) В. И. И. е заплатил на „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД следните суми: първоначално, погасяването на задълженията по кредита са правени от ищеца редовно (ежемесечно), от сметка, открита в „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД. От тази сметка, считано от датата на фактическа раздяла 22.11.2019г. от страна на ищеца са погасени следните суми по кредита: на 09.12.2019г. - 668, 62лв.; на 09.01.2020г. - 668, 62лв.; на 09.02.2020г. - 668, 62лв.; на 09.03.2020г. - 668, 62лв.; на 09.04.2020г. - 668, 62лв.; на 09.05.2020г. - 668, 62лв.; на 09.06.2020г. - 668, 62лв. - общо 7 пълни вноски, на обща стойност 4680, 34лв. (видно от приложено към настоящата искова молба банково извлечение). Твърди се, че през м.юли 2020г. върху банковата сметка на ищеца, от която последния е извършвал погасяване на задълженията по кредита в „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД е наложен запор от ответницата Ц. Г...... Поради тази причина, ответникът е бил в обективна невъзможност да погасява вноските от средствата по тази сметка, поради което е правил вноски в брой по друга служебно открита сметка в същата банка, предоставена от страна на Банката за погасяване на задълженията. Посочва се, че по този начин е платена сумата от 2789, 66лв., с директни вноски по служебно открита сметка в Банката. Твърди се, че на 21.06.2021г. ищецът е уведомен по ел.поща от страна на „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, че към дата 21.06.2021г. задължението по кредита възлиза на сумата от 5245, 81лв., като в същото писмо е посочена банкова сметка и основание за плащане на сумата. На 23.06.2021г. от банковата си сметка в Банка ДСК ЕАД ищецът е превел сумата от 5260, 00лв. по посочената в писмото сметка и с посоченото основание, като с това плащане е погасил цялото вземане по кредита с настъпил падеж към тази дата. Посочва се, че с писмо от „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД от 04.08.2021г., Банката е уведомила ищеца за задължението по кредита към посочената дата, което е в размер на следващата дължима вноска по кредита. Твърди се, че ищецът е заплатил под формата на вноски за погасяване на кредита сума общо в размер на 12 730, 00 лв., от които сумата от 6365, 00лв., представляващи половината от задълженията към „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД са дължими от ответницата, в качеството й на солидарен длъжник по договора за кредит. Тъй като последната е отказвала да погасява своята част от задълженията си по договора за кредит, с оглед ограничаване настъпването на неблагоприятни последици за двамата, се твърди, че ищецът е заплащал 100% от дължимите вноски по кредита, като с тези плащания е погасявал и задълженията на ответницата, който са с настъпил падеж, ликвидни и изискуеми. Последната платена сума по кредита от страна на ищеца е на 23.06.2021г. в размер на 5260, 00лв., която сума ищецът е погасил след изпратено от страна на Банката писмо по ел.поща от 21.06.2021г. Сочи се, че след това последно плащане от страна на ищеца по договора за кредит, други плащания по кредита не са правени от нито един от двамата длъжници по кредита. Поради спиране на плащанията, от страна на „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД се твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като Банката се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 23.02.2022г. по ч.гр.д.№ 456/2022г. на БРС. Твърди се, че въз основа на издадените съдебни книжа по ч.гр.д.№ 456/2022г. на БлРС и с оглед удовлетворяване на вземането си, Прокредитбанк България ЕАД в качеството си на взискател е образувала изпълнително дело №20228910400275 по описа на ЧСИ М.... К...., рег.№..., с район на действие ОС-...... Във връзка с образуваното изпълнително дело върху процесния недвижим имот е вписана възбрана от 25.03.2022г., насрочена и проведена е публична продан с период 29.07.2022 г. - 29.08.2022г. на ипотекирания недвижими имот, собственост на ищеца и ответницата, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.604.260.2.6, с адрес на имота: адрес на имота: гр. Б..... жилищен етаж/ и на основание чл. 493, т.2 ГПК е обявен Купувач, като същият е внесъл в законоустановения едноседмичен срок предложената от нея цена в размер на 192 208.80 лв. /сто деветдесет и две хиляди двеста и осем лева и осемдесет стотинки/ след приспадане на първоначално внесения задатък. Видно от Удостоверение изх. № 9860/30.09.2022г., издадено по изпълнително дело №20228910400275 по описа на ЧСИ М..... К.... рег.№.... с район на действие ОС- Б.... е, че към датата на образуване на изпълнителното дело (07.03.2022г.) задължението по изпълнителното дело е в общ размер на 80 679, 89 лв. (осемдесет хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки), от което следва, че след удовлетворяване вземането на взискателя /Банката/ по делото ще е налице остатък от продажната цена, който съобразно разпоредбите на ГПК следва да се възстанови на двамата длъжници - ищеца и ответницата по равно. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.127 от ЗЗД „Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.“ В тази връзка се посочва, че ищецът В. И. И. има право да получи от ответницата Ц. Б. Г. сумата от 6365, 00лв., представляваща половината от платени от ищеца в пълен размер, дължими солидарно от ответницата вноски с настъпил падеж по договора за жилищен кредит № 100-1122325/10.10.2016г. сключен с Прокредит Банк (България) ЕАД в периода от датата на фактическата раздяла между двамата 22.11.2019г. до 23.06.2021г., на която дата ищецът е извършил последното плащане за погасяване на задължения по договора за жилищен кредит № 100-1122325/10.10.2016г. сключен с Прокредит Банк (България) ЕАД. Сочи се, че когато се касае до задължение, разделено на анюитетни вноски, за да се удовлетвори законовото изискване солидарният длъжник да е изпълнил в повече от своята част е достатъчно да е платил повече от дължимото за конкретното задължение. Конкретно е задължението за погасяване на месечните вноски на падежа на всяка една от тях, когато това задължение е ликвидно и изискуемо, а не погасяването на целия дълг в определения в договора срок. В този смисъл се цитира съдебна практика, а именно Решение № 1204/13.05.1963 г. по гр.д. № 684/1963 г., I г.о., на ВС. При условията на алтернативност, в случай, че съдът прецени, че сумите не са дължими на основание чл.127 от ЗЗД се сочи, че същите се дължат от страна на ответницата на основание чл.59 от ЗЗД, респ. чл.55 от ЗЗД. Посочва се, че ответницата без да погасява в цялост дължимите от нея, ликвидни и с настъпил падеж анюитетни вноски по договора за банков кредит, отпуснатите средства от който са послужили за семейни нужди - придобиване на недвижим имот, последната е придобила собствеността върху 1/2 идеална част от недвижим имот, в резултат на което след приключване на процедурата по публичната продан и разпределение на постъпилите по изпълнително дело №20228910400275 по описа на ЧСИ М.... К.... рег.№.... с район на действие ОС-Б..... суми, същата ще получи плащане на сума, равна на частта на ищеца, който от своя страна е заплащал всички дължими по договора за кредит вноски с настъпил падеж, като по този начин ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца. С оглед доброволно уреждане на отношенията, ищецът е изпратил на 19.04.2022г. до ответницата нотариална покана рег.№ 3802/2022г., том 1, акт №149 по описа на нотариус К....М....., рег.№ 415 на НК, с район на действие PC-Б.... с която е поканил същата да му заплати сумата от 6365лв., представляващи 1/2 от изплатените от ищеца месечни вноски по договора за жилищен кредит за периода от 22.11.2019г. до 23.06.2021г. Поканата е връчена лично на ответницата на 18.05.2022г., като ищецът й е предоставил 10 дневен срок за доброволно плащане, който е изтекъл на 28.05.2022г. твърди се, че ответницата не е заплатила сумата, като с отговор на нотариалната покана е заявила, че претенцията е неоснователна, като е изложила неотносими твърдения. В тази връзка, се сочи, че на основание чл.86 от ЗЗД, ищецът има право да получи и мораторна лихва за забава върху сумата от 6365лв., която лихва за периода от 29.05.2022г. до 05.01.2023г. се равнява на сума в размер на 392, 51лв. С разпореждане № 293/14.02.2023 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени лично на ответника на 13.03.2023 година, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и необоснован. Претендират се и сторените в производството разноски. Иска се за приемане за съвместно разглеждане на възражение за прихващане в случай, че се уважи изцяло или отчасти претенциите на ищеца да се извърши прихващане с парични задължения на ищеца В. И. към Ц. Г. в размер на 2 539, 89 лв., представляващи половината от платените от Ц. Г. плащания по процесния Договор за жилищен кредит до размера на по-малката сума. Не се оспорва, че с Решение №907850 от 08.10.2020г. по гр.д. №800/2020г., влязло в законна сила на 08.10.2020г., по описа на Районен съд-......е прекратен сключеният между Ц. Б. Г. и В. И. И., граждански брак и е утвърдено постигнатото между страните Споразумение за упражняване на родителските права, относно родените от брака им деца и дължимата за тях издръжка. По време на сключения между страните в настоящото производство, брак, в законов режим на общност, с Договор за покупко- продажба, инкорпориран в Нотариален акт №112, том III, pen №7159, дело №446 от 2014г., същите са придобили следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с предназначение „ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ“, заснет с идентификатор 04279.604.260.2.6, изграден в сграда №2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 04279.604.260, с площ 108.16 кв.м., по кадастралната карта на гр. Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279 на общ. Б..... обл. Б...... одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Б.....- трети жилищен етаж, апарт. №3, при граници (съседи): на същия етаж- няма; под обекта- 04279.604.260.2.5; над обекта- няма, ведно с мазе №2, с площ 14, 52 кв.м., както и 23.57264% ид.ч. от общите части на сградата и 23.57264% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, който недвижим имот, съгласно документ за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ 3, изграден на трети жилищен етаж в жилищна сграда-блок от жилищна група „XI“ конгрес №2, в квартал 23 на град Б....който апартамент е със застроена площ 108, 16 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, ВЕДНО с Избено помещение №2, със застроена площ 14, 52 кв.м., както и 23.57264% ид.ч. от общите части на сградата, както и 23.57264% ид.ч. от правото на строеж върху мястото. Не се оспорва, че върху придобития със заемни средства недвижим имот са учредени два броя ипотеки, като първата- учредена от „Уникредит Булбанк“ АД, е била заличена. Твърди се, че не отговаря на обективната действителност твърдението, че от момента на сключване на договорите за банков кредит- юли 2014г. до юни 2021г. /включително/ единствено В. И. е изплащал дължимите вноски по сключените банкови кредити. Не се оспорва, че страните са във фактическа раздяла от 22.11.2019г., като се сочи, че фактическата раздяла се изразява в прекъсване на емоционалните и духовни отношения между съпрузите, както и на икономическите отношения, свързани с полагането на общи усилия за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие, т.е. съвместния общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване на средства за издръжка и просперитет на семейството, като се цитира съдебна практика /Решение №140 от 04.10.2019г. по гр.д. №3б70/2018г. на Върховен касаиионен съд. 1-во гр. отд.). Следователно се сочи, че до този момент, вноските по кредита са били покривани от общия бюджет на семейството, като е без значение кой е извършвал фактическото внасяне на сумите. На следващо място се твърди, че на 14.07.2014г., ответницата е заплатила с лични средства, капаро, съгласно сключен Предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, в размер на 4 800 евро /четири хиляди и осемстотин евро/, като посочените средства са й предоставени от нейния баща- Б....Г.... за което обстоятелство се представя платежно нареждане от 14.07.2014г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД. Оспорва се твърдението, че през м. юли 2020г. г-н И. е заплатил сума, в размер на 2789, 66лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/, като се сочи, че това твърдение на ищеца е неоснователно, неправилно и не отговаря на обективната действителност, както и не е доказано. Направено е възражение за прихващане. В случай, че съдът не възприеме доводите за недължимост на претендираните от ищеца суми, то в условията на евентуалност, на основание чл. 103 от ЗЗД е направено изрично изявление за прихващане между евентуално признатите от съда вземания на ищеца, срещу задължения на В. И. към Ц. Г., които са в размер на 2 539, 89 лв. /две хиляди петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, до размера на по-малката от двете суми, поради което се иска да бъде допуснато за съвместно разглеждане в настоящия процес възражението за прихващане. Посочва се, че вземането на ответницата от В. И., в размер на 2 539, 89 лв. е възникнало при следните обстоятелства: Цената по сключения договор за покупко-продажба в размер на 98 000, 00лв. /деветдесет и осем хиляди лева/ се сочи, че е изплатена на продавачите, посредством отпуснатия кредит от „УниКредит Булбанк“ АД, след вписване в полза на банката на първа по ред договорна ипотека. Посочва се, че на 10.10.2016г. страните са сключили нов Договор за жилищен кредит № 100-1122325/10.10.2016г. с „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, съгласно който двамата солидарно са се задължили към Банката за връщане на предоставените по силата на договора заемни средства, в общ размер на 95 000лв. /деветдесет и пет хиляди лева/. С отпусната сума, същите са рефинансирали задължението по договора, сключен с „УниКредит Булбанк“ АД. В резултат на това, върху придобития недвижим имот, е учредена следваща по ред ипотека, в полза на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД. Посочва се, че на 27.02.2017г. след извършеното рефинансиране на кредита, от страна на новия кредитор, първата ипотека, в полза на „УниКредит Булбанк“ АД е била заличена. Твърди се, че първоначално страните са погасявали задълженията по кредита съвместно, със средства от семейния бюджет, като след прекратяването на сключения граждански брак Ц. Г. е направила следните плащания по кредита: На 08.10.2020г. е внесла по договора за кредит сума, в размер на 2 127, 52лв. /две хиляди сто двадесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, видно от Платежно нареждане с peг №...... На 15.10.2020г. е направила вноска по кредита за м.10.2020г., в размер на 656, 57лв. /шестстотин петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, видно от Платежно нареждане с peг. № BORD00886726/15.10.2020г.; На 27.10.2020г. е заплатила лихва, застраховка и вноска за м. 11.2020г., в общ размер на 757, 04лв. /седемстотин петдесет и седем лева и четири стотинки/, в каквато насока се представят и платежни нареждания с peг...... Платежно нареждане с рег. №...... и Платежно нареждане с peг. №.......На 01.12.2020г. е заплатила вноската за м.12.2020г., в размер на 668, 82лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/, видно от Платежно нареждане с peг. №....На 04.12.2020г.- такса месечно обслужване на клиентска сметка, в размер на 201, 00лв. /двеста и един лева/, видно от Платежно нареждане с peг.. №..... На 04.01.2021 г.- вноска по кредита за м.01.2021 г., в размер на 668, 82лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/, видно от Платежно нареждане с peг. №......., или общо Г. е заплатила по кредита суми, в размер на 5079.77лв. /пет хиляди седемдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.32 ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, като в процесния случай, солидарността на задълженията за погасяване на кредита, отпуснат по процесния договор за банков кредит, сключен с „Прокредит Банк (България) ЕАД, произтича от самия договор, тъй като е уговорена, както и по силата на закона - по силата на разпоредбата на чл.32 ал.2 от действащият СК. Посочва се, че съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно, следователно, заплатените от ответницата вноски по кредита, следва да се понесат поравно между нея и В. И.. С оглед на гореизложеното, на основание чл. 127, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 32, ал.2 от СК, се твърди, че в полза на ответницата е налице парично вземане към В. И., в размер на 2 539, 89 лв. /две хиляди петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляващо половината от платените от същата, плащания по кредита. Посочва се, че така описаното вземане е ликвидно и изискуемо, поради което със същото може да се извърши прихващане, срещу евентуално признати от съда вземания на В. И. към ответницата. С Определение № 728/02.05.2023г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора. Със същото е прието за съвместно разглеждане стореното в писмения отговор при условията на евентуалност възражение за прихващане в случай, че се уважи изцяло или отчасти претенциите на ищеца да се извърши прихващане с парични задължения на ищеца В. И. към Ц. Г. в размер на 2 539, 89 лв., представляващи половината от платените от Ц. Г. плащания по процесния Договор за жилищен кредит до размера на по-малката сума. В съдебно заседание е сторено уточнение, че възражението за прихващане на ответницата касае периода от 08.10.2020г. до 04.01.2021г. В съдебно заседание ищеца В. И., редовно призован не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат Д., която поддържа исковата молба по съображенията, изложени в нея. Ангажирани са писмени доказателства. Подробни съображения се излагат в писмени бележки. Претендират се сторените по делото съдебни разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение за прекомерност на претендираното от ответницата заплатено адвокатско възнаграждение. Ответника Цевтанка Б. Г., редовно призована, не се явява, представлява се от редовно упълномощен адвокат З., която поддържа подадения писмен отговор и стореното възражение за прихващане, ангажира писмени доказателства. По същество се пледира за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск, считайки същия за недоказан по основание и размер, като се иска да се вземе предвид и стореното възражение за прихващане. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК, подробни съображения се излагат в писмено становище. Сторено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушано е заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същата е приета и приобщена към доказателствения материал по делото. След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните и се установява от приетото по делото влязло в сила на 08.10.2020г. Решение № 907850/08.10.2020г., постановено по гр.д. № 800/2020г. по описа на РС-Б..... че страните са бивши съпрузи, като са били във фактическа раздяла, считано от 22.11.2019г. и сключеният между тях двамата граждански брак е прекратен и е утвърдено постигнатото споразумение за упражняване на родителските права относно родените от брака деца и дължимата издръжка. От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба №112, том III, рег.№ 7159, дело № 446 от 2014г. по описа на Нотариус И....... вписан в регистъра на Нотариалната камара под №241, с район на действие: района на PC Б..... вписан в служба по вписванията Б..... с вх.рег.№ 3247, акт № 92, том XII, дело № 1144/2014г., се установява, че по време на брака си двамата съпрузи са придобили с покупко-продажба, в режим на съпружеска имуществена общност, следният недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с предназначение „жилище, апартамент“, заснет с идентификатор 04279.604.260.2.6 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и четири точка двеста и шестдесет точка две точка шест), изграден в сграда №2 (две), находяща се в поземлен имот с идентификатор 04279.604.260 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и четири точка двеста и шестдесет), с площ от 108.16 (сто и осем цяло и шестнадесет стотни) квадратни метра, по кадастралната карта на град Б.... с ЕКАТТЕ 04279, Община Б.... област Б.... одобрена със заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на Изпълнителният директор на АК, с адрес на имота: град Б...... (четиринадесет), етаж 4 (четвърти) - трети жилищен етаж, апартамент 3 (три), при граници (съседи): на същия етаж - няма, под обекта - 04279.604.260.2.5; над обекта - няма, ВЕДНО С МАЗЕ M2 (две), с площ 14.52 (четиринадесет цяло петдесет и две стотни) квадратни метра, както и 23.57264 % (двадесет и три цяло петдесет и седем хиляди двеста шестдесет и четири стохилядни процента) идеални части от общите части на сградата, както и 23.57264% (двадесет и три цяло петдесет и седем хиляди двеста шестдесет и четири стохилядни процента) идеални части на правото на строеж върху мястото, който недвижим имот съгласно документ за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ № 3 (три), изграден на трети етаж в жилищна сграда - блок от жилищна група „XI конгрес“ M2 (две), в квартал 23 (двадесет и три) на гр.Б....... който апартамент е със застроена площ 108.16 (сто и осем цяло и шестнадесет стотни) квадратни метра, състоящ се от три стаи и кухня, ВЕДНО с избено помещение № 2 (две) със застроена площ 14, 52 (четиринадесет цяло петдесет и две стотни) кв.м., както и 23.57264 % (двадесет и три цяло петдесет и седем хиляди двеста шестдесет и четири стохилядни процента) идеални части от общите части на сградата, както и 23.57264% (двадесет и три цяло петдесет и седем хиляди двеста шестдесет и четири стохилядни процента) идеални части на правото на строеж върху мястото, при граници (съседи) на апартамента: отгоре - апартамент № 4, отдолу апартамент № 2, северозапад - улица „В.Б.........“, североизток - калкан, югозапад — улица, югоизток - калкан; на мазе № 2: северозапад - улица „В Б...“, югозапад - улица, югоизток - коридор, североизток - мазе № 3, на мазе № 8: северозапад - улица „В. Б...“, североизток - калкан, югоизток - стълбище, югозапад - мазе № 7. Имотът е придобит за продажна цена в размер на 98 000 лева, като цялата цена се изплаща на продавачите посредством отпуснат на купувачите банков кредит от „УниКредит Булбанк“ АД, след вписване в полза на Банката на първа по ред договорна ипотека. Видно от приетото по делото писмо, ведно с движение по разплащателна сметка №.......- в лева с титуляр В. И. И. за периода от 17.07.2014г до 03.11.2016г. е налице сключен с „Уникредит Булбанк” АД Договор за ипотечен кредит № 501/0151/17.07.2014г. за 98 000 лева, като датата на закриване на договора е 03.11.2016г. Видно от представения и приет по делото договор за жилищен кредит № 100-1122325/10.10.2016г., сключен между ищеца и ответницата от една страна като солидарни длъжници и Прокредит Банк (България) ЕАД е, че са сключили нов договор за жилищен кредит, съгласно който двамата солидарно са се задължили към Банката за връщане на предоставените по силата на договора заемни средства в общ размер на 95 000 (деветдесет и пет хиляди) лева, като параметрите на договора са: -размер на кредита - 95 000 лева; - брой месечни вноски - 180. Първа вноска - с дата на падеж 09.11.2016г и последна вноска - е дата на падеж 09.10.2031г. Същият се обслужва от разплащателна сметка №........... с титуляр В. И. И.. Установява се и от представените и приети писмени доказателства – договор за жилищен кредит, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 148, том I, рег. № 5446, дело № 138 от 21.10.2016г. на Нотариус М... Г...-К.... че с посочения втори кредит е рефинансирано задължението по договор за банков кредит с „Уникредит Булбанк“ АД, който е отпуснал средствата за закупуване на жилището, като изрично в нотариалния акт за учредяване на ипотека е посочено, че кредитът е за закупуване и/или ремонт на жилище-закупуване и монтаж на водонагревателни слънчеви колектори. Видно от представените нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки, заявление за вписване на ипотека от 18.07.2014г. и молба-съгласие за заличаване на ипотека е, че върху придобития със заемни средства недвижим имот са учредени два броя ипотеки - първа по ред в полза на „УниКредит Булбанк“ АД /вх. per. №3327, акт 47, том първи, дело №2109/18.07.2014г. и следваща в полза на „Прокредит Банк България“ ЕАД /вх. №4756, акт 53, том втори, дело №2009/21.10.2016г./, като описаните договорни ипотеки обезпечават сключените договори за жилищен кредит, както следва: договор за жилищен кредит от м. юли 2014г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, и договор за жилищен кредит от м. октомври 2016г., сключен с „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД. Първата ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е заличена на 27.02.2017г. след извършеното рефинансиране на кредита от страна на новия кредитор „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД. Към доказателствения материал по делото са приети и извлечение от сметка №.......с титуляр В. И. И. за периода 01.01.2019г.- 14.04.2020г., от които е видно размера на внасяните суми и основанията за това, отчет по същата сметка за периода 01.01.2020г.- 31.12.2020г., Извлечение от сметка №.........- в лева в Банка ДСК ЕАД с титуляр В. И. И. за периода от 14.09.2017г. до 14.07.2021г., от които се установява движението по сметките на ищеца. Към доказателствения материал са приобщени и следните писмени доказателства: Писмо с изх. № 0890-49-066143/23.10.2023г. от „УниКредит Булбанк“ АД с отразено в него, че В. И. И. има сключен е „Уникредит Булбанк” АД Договор за ипотечен кредит № 501/0151/17.07.2014г. за 98 000 лева, датата на закриване на договора е 03.11.2016г., ведно с движение по разплащателна сметка №........- в лева е титуляр В. И. И. за периода от 17.07.2014г до 03.11.2016г.; Писмо с изх. № 0890-49-071111/13.11.2023г. от „УниКредит Булбанк“ АД с отразено в него за клиент Ц. Г. и сметка на Л....Т...., ведно с движение по разплащателна сметка №........ - в евро е титуляр Л.... А....Т... за периода от 17.07.2014г до 03.11.2016г.; Предоставено е движение по заемна сметка № 956LRA1142040401 за периода от 17.07.2014г. до 03.11.2016г. Всички представени извлечения са взети предвид от вещото лице при изготвяне на експертизата. Видно от нотариална покана рег.№ 3802/2022г., том 1, акт №149 по описа на нотари....ус К. М.... рег.№ 415 на НК, с район на действие PC-Б..... ищецът е изпратил на 19.04.2022г. до ответницата нотариална покана, с която е поканил същата да му заплати сумата от 6365лв., представляващи 1/2 от изплатените от ищеца месечни вноски по договора за жилищен кредит за периода от 22.11.2019г. до 23.06.2021г. Поканата е връчена лично на ответницата на 18.05.2022г., като ищецът й е предоставен 10 дневен срок за доброволно плащане, който е изтекъл на 28.05.2022г. Видно от отговор на нотариална покана ответницата е заявила, че претенцията е неоснователна. Видно от приетите по делото 8 броя платежни нареждания за извършени плащания от Ц. Б. Г.-И. от своя банкова сметка. по.......банкова сметка №..........с титуляр „Прокредит Банк България“ ЕАД на обща стойност 5 079, 57 лева., същата е внасяла суми, както следва: с платежно нареждане от 08.10.2020г. – сумата от 2127, 52 лв. с посочено основание Договор за кредит № 100- 1122325/10.10.2016г.; с платежно нареждане от 15.10.2020г.-сумата от 656, 57 лв. с посочено основание- Договор за кредит № 100- 1122325/10.10.2016г. за месец 10.2020г.; с платежно нареждане на 27.10.2020г.- 13, 66 лв. с посочено основание лихва по ипот. вноска за м. 10.2020г., с платежно нареждане от 27.10.2020г.- 74, 76 лв.-с посочено основание Застраховка по Договор за кредит № 100- 1122325/10.10.2016г.; с платежно нареждане от 27.10.2020г.- 668, 62 лв. с посочено основание вноска по ипотечен кредит за м.11.2020г.; с вносна бележка от 01.12.2020г.- 668, 82лв., с посочено основание по Договор за кредит № 100-1122325/10.10.2016г.- за м.12.2020г., с платежно нареждане от 04.12.2020г.- 201, 00лв. с посочено основание Такса месечно обслужване на кл № 497331 с титуляр В. И. И., с платежно нареждане от 04.01.2021г.- 668, 62лв. с посочено основание Договор за кредит № 100- 1122325/10.10.2016г. за м. 01.2021г. Видно от разписка № 0200011718413771/06.10.2020г. ищецът е превел по сметка на ответницата сумата от 1606, 63 лв. с посочено основание еднократна издръжка по чл. 145, ал. 1 от СК за погасяване на общ дълг и с разписка № 0200011852970495/29.10.2020г. сумата от 382, 87 лв. с посочено основание погасяване на една втора вноска зад. По ДБК 100-1122325/10.10.16г. Необсъдените писмени доказателства съдът намира за неотносими към предмета на делото. За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. От приетото заключение на назначената и извършена по делото съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С. Т. се установява, че Договор за ипотечен кредит № 501/0151/17.07.2014г. за 98 000 лева е сключен със стани: Кредитор - „Уникредит Булбанк” АД и Кредитополучател - В. И. И., целта, за която са отпуснати средствата - в размер на 98 000 лева е покупка на недвижим имот - апартамент. С НА за продажба на недвижим имот № 112/18.07.2014г. В. И. И. и Ц. Б. Г. - И. са закупили от Л....А... Т... и Л... К.... Т.... самостоятелен обект в сграда с предназначение — апартамент от 108, 16 кв м, находящ се в Благоевград, ул.Братя Миладинови № 14. Продажната цена на имота е 98 000 лева, за което в НА е посочено - „която сума ще бъде изплатена на продавачите след отпускане на банков превод от „Уникредит Булбанк” АД”. На 23.07.2014г. Банката е отпуснала по разплащателна сметка №........с титуляр В. И. И. сумата от 98 000 лева с посочено основание „усвояване на кредит”. На същата дата - 23.07.2014 сумата от 98 000 лева е преведена по разплащателна сметка №....... с посочено основание за превода - доплащане покупка на апартамент. Видно от заключението на вещото лице Кредитът е изплатен с 95 000 лева - от Прокредит България ЕАД и останалите 18 060, 46 лева от В. И. И.. Видно от заключението на вещото лице размерът на кредита по Договор за жилищен кредит № 100-1122325/10.10.2016 година, сключен с „ПроКредит България” ЕАД е за 95 000 лева, целта на кредита е - рефинансиране на остатъчното задължение по сключения с „Уникредит Булбанк” АД Договор за ипотечен кредит № 501/0151/17.07.2014г., сумата по кредита е усвоена. На 01.11.2016г „ПроКредит България” ЕАД е отпуснала по разплащателната сметка на В. И. №...... сумата от 95 000 лева, които на 02.11.2016г са прехвърлена по разплащателната му сметка в „Уникредит Булбанк” АД №....... На 03.11.2016 е постъпилата сума са погасени задължения към „Уникредит Булбанк” АД - 94 747, 08 лева главница и 293, 03 лева договорна лихва. Според заключението на вещото лице в периода от 22.11.2019г. до 24.01.2023г., касаещ процесния по делото, платените задължения по кредита са в размер на 97 532, 39 лева, от които: -платена главница - за 78 976, 60 лева; -платена договорна лихва за 3 373, 51 лева; - платена наказателна лихва - за 2 658, 00 лева; -платена законна лихва - за 6 045, 31 лева; -платени комисионни разходи - за 142, 21 лева; - платени присъдени разноски - за 6 336, 76 лева. За същия период, разплащателната сметка е захранена с парични средства, с които са направени посочените плащания кредита в размер на 98 450, 55 лева, от които: -парични средства на В. И. И. - внесени по сметката за периода 9 260 лева (от тях за погасяване на кредита - 8 341, 34 лева и остатък по сметката - за 918, 16 лева); -парични средства на Ц. Б. Г. И. - за 5 079, 77 лева; -парични средства от ЧСИ - за 84 110, 78 лева. Целия размер на кредита е погасен. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обосновано, компетентно и пълно. На базата на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Предявения иск е с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да докаже, че по време на брака е предоставен на страните кредит, по който той се е задължила да отговаря пред кредитора в качеството си на кредитополучател, а ответника като солидарен длъжник, че задължението на ответника е солидарно, че и двамата са получили изцяло сумата по кредита, като същата е изразходвана за нуждите на семейството. Ищецът следва да докаже, че е платил по- голяма от припадащата му се част от задължението за посочения в исковата молба период на кредитора. Ответницата следва да докаже възраженията, релевирани в писмения отговор, по възражението за прихващане ответницата следва да докаже, че по процесния договор за кредит за посочения от нея период е платила по- голяма от припадащата й се част от задължението. Безспорно се установи от приобщения към делото доказателствен материал, че страните по настоящото производство по време на брака си са придобили с покупко-продажба, в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот - жилище, находящо се в гр.Б..........Не е спорно, че за покупката на семейното жилище на страните е отпуснат банков кредит от УниКредит Булбанк АД, след вписване на първа по ред договорна ипотека в полза на банката. Не е спорно по делото и, че с договора за жилищен кредит № 100- 1122325/10.10.2016г. сключен между ищеца и ответницата от една страна и Прокредит Банк (България) ЕАД е рефинансирано задължението по договор за банков кредит с „Уникредит Булбанк“ АД, който е отпуснал средствата за закупуване на жилището, като е видно от договора, че двамата бивши съпрузи са се задължили да върнат задълженията по кредита солидарно. Установи се по делото, че средствата от отпуснатия банков кредит са изразходвани за нуждите на семейството (покупка на семейно жилище), както и че по предоставения кредит двете страни по делото са солидарни длъжници. Кредитът е в размер на 95 000, 00 лв. Съгласно императивната разпоредба на чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл. 127 от ЗЗД за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. След прекратяване на брака с развод (или след фактическата раздяла в случая не е спорно, че същата е от 22.11.2019г.), имуществената общност също е прекратена, налице е разделност на задълженията и изпълнението на общото задължение от единия след прекратяване на брака между бившите съпрузи също е в режим на разделност. Поради това когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг) удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, (респективно след фактическата раздяла на страните), той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. За да бъде уважен регресния иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другият солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, т.е. да е изпълнено нещо в повече от неговата част, от което обстоятелство се ползва другия длъжник. В този случай солидарният длъжник ще дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването (в този смисъл Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 177/11 г. на IV ГО; Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3267/2013 г., III ГО, ГК). Безспорно се установи по делото, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение на 08.10.2020г. с развод по взаимно съгласие, като със споразумението са уредени упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката и местоживеенето на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата. В споразумението при прекратяването на брака не са включени никакви имуществени отношения, като няма доказателства страните да са се спогодили и по процесното отношение. Тук е важно да бъде посочено, че установената в чл.127, ал.1 ЗЗД презумпция за равна задлъженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. При оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В настоящият казус се установи, че първоначалния кредит от УниКредит Булбанк АД е отпуснат за покупката на семейното жилище на страните, след вписване на първа по ред договорна ипотека в полза на банката, както и че с договора за жилищен кредит № 100-1122325/10.10.2016г. сключен между ищеца и ответницата от една страна и Прокредит Банк (България) ЕАД е рефинансирано задължението по договор за банков кредит с „Уникредит Булбанк“ АД, който е отпуснал средствата за закупуване на жилището. С оглед изложеното съдът намира, че по делото безспорно се установи, че по време на брака страните са поели солидарно задължение, за задоволяване на семейни нужди. Безспорно се установи от представените по делото писмени доказателства и от приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че задължението е изплатено изцяло. Предвид горното следва да бъде отбелязано, че съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 211/23.06.2012г. по гр.д. № 177/2011г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 245/29.09.2012г. по гр.д. № 178/2012г. на ВКС, III г.о.; Решение № 293/19.11.2013г. по гр.д. № 3267/2013г., III г.о.; Решение № 342/04.01.2013г. по гр.д. № 1358/2011г., IV г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването. В случая претенцията е за определен период на изплащане, към който момент не е било заплатено цялото задължение по кредита. От приетите по делото писмени доказателства, както и от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установи че след фактическата раздяла на страните-22.11.2019г. до 23.06.2021г. ищецът е извършил плащания за погасяване на кредита в размер на 9260, 00 лв. Вноските, направени от ищец, следва да се отчитат, считано от настъпилата фактическа раздяла, който начален момент не е спорен между страните, доколкото макар формално бракът да не е бил прекратен по време на фактическата раздяла брачната връзка е съществувала формално, поради което изключва всякаква физическа, духовна връзка, така и имуществената общност между съпрузите и в този смисъл следва да се приеме, че от този момент нататък липсва съвместното задължение и усилия на двамата съпрузи за поемане на семейните нужди, и платилият на поетото по време на брака задължение от единия съпруг след този момент поражда правото му да иска от другия заплащане на припадащата му се част от това задължение. Видно е още от експертното заключение, че в периодите, в които ищецът е правил погасявания по кредита липсват сторени вноски от ответницата. Предвид така изложеното съдът счита, че ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване, че след фактическата раздяла между двамата за периода от 22.11.2019г. до 23.06.2021г. е заплатила по договора за кредит сумата от 9260, 00 лв. Предвид това, с оглед погасяване изцяло за посочения период от ищеца на общо на двамата бивши съпрузи задължение, то същият е придобил регресно право срещу бившата си съпруга до размера на платеното в повече от припадащата му се част за този период, в случая половината от платеното. Платеното от ищеца за процесния период следва да се понесе по равно от двамата солидарни длъжници, тъй като за този период съпрузите са били във фактическа раздяла, което изключва съвместния принос и общността на средствата за погасяване на кредита. Следователно, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, ответницата дължи на ищеца половината от изплатената от него сума, възлизаща в размер на 4630, 00 лв., предвид което искът над тази сума до пълния претендиран размер от 6365, 00 лв. е неоснователен. В същото време обаче следва да се разгледа и стореното от ответницата възражение за прихващане за заплатените от нея в повече от припадащата й се част от вноските по кредита за периода от 08.10.2020г. до 04.01.2021г. в размер на 2539, 89 лв. По делото се установи от представените и приети вносни бележки и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че за периода от 08.10.2020г. до 04.01.2021г. ответницата е извършвала погасявания на задълженията по процесния кредит в размер общо на 5 079, 77 лева. През този период липсват данни ищецът да е правил погасявания и да е внасял суми по кредита. Предвид това, платеното от ответницата за периода, посочен във възражението следва да се понесе по равно от двамата солидарни длъжници, тъй като за този период съпрузите са били във фактическа раздяла, което изключва съвместния принос и общността на средствата за погасяване на кредита. Следователно, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, ищецът дължи на ответницата половината от изплатената от нея сума, възлизаща в размер на 2539, 89 лв. По делото обаче видно от разписка № 0200011852970495/29.10.2020г. ищецът е /заплатил/ върнал на ответницата сумата от 382, 87 лв. с посочено основание погасяване на една втора вноска зад. По ДБК 100-1122325/10.10.16г. Предвид посоченото съдът намира, че със същата е намаляло задължението му към ответницата и възражението за прихващане е основателно единствено до сумата от 2157, 02 лв. Съдът намира за неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че с разписка № 0200011718413771/06.10.2020г. е превел по сметка на ответницата и сумата от 1606, 63 лв., която била също за погасяване на задължението по процесния кредит. Видно от изрично посоченото в разписката основание е еднократна издръжка по чл. 145, ал. 1 от СК за погасяване на общ дълг. От същото по никакъв начин не може да се направи извод, че плащането касае негово задължение именно по процесния кредит. С оглед изложеното, съдът намира направеното от ответницата възражение за съдебно прихващане за основателно до размера на сумата от 2157, 02 лв. Налице са предпоставките за извършване на прихващането, предвидени в чл. 103 ЗЗД- съществуване на насрещни вземания, идентичност на субектите на вземанията и еднородност на престациите. Доколкото възражението за прихващане на ответницата е основателно и доказано в размер на 2157, 02 лв., то от дължимата на ищеца сума 4630, 00 лв. следва да бъде прихванато вземането на ответницата към ищеца в установения размер, при което остава дължима сума от 2472, 98 лв. Предвид приетото съдът намира, че предявеният от ищеца иск е основателен за сумата от 2472, 98 лв., като за разликата над посочената до сумата от 4630, 00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Ц. Г. срещу ищеца за платената в повече от припадащата й се част от солидарното задължение по договор за жилищен кредит № 100- 1122325/10.10.2016г. сключен с Прокредит Банк (България) ЕАД за периода от 08.10.2020г. до 04.01.2021г., а за сумата над 4630, 00 лв. до пълния претендиран размер от 6365, 00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Спорното вземане е парично и като такова лихвоносно, поради което главното вземане в размер на 2472, 98 лв. следва да се присъди и ведно със законната лихва от подаване на иска-06.01.2023г. до окончателното изплащане. По предявения иск за присъждане на мораторна лихва за забава в размер на 392, 51лв. - мораторна лихва за забава за периода от 29.05.2022г. до 05.01.2023г. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря, а дължимостта на лихвите е последица от забавата на длъжника да изпълни задължението си на падежа. За да възникне основание ответницата да изпадне в забава, е необходимо преди това солидарният длъжник, платил и нейната припадаща част от дълга, да е отправил покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в която да е поискал изпълнение на това задължение, като го е посочил по размер. Това е така, защото плащането към кредитора по договора за кредит е задължение на всеки от солидарните длъжници и не представлява плащане при изначална липса на основание. В случая са от значение вътрешните отношения между солидарните длъжници. По време на брака и докато трае съпружеската имуществена общност такова основание за забава не възниква. Вземането на платилия солидарен длъжник към другия, в случая неговата бивша съпруга, става изискуемо от прекратяване на брака (респективно прекратяване на имуществената общност), но за да изпадне в забава, тя трябва да е поканена да плати в срок конкретно определено по размер вземане. В случая от представената по делото нотариална покана се установи, че ищецът е поканил ответницата да заплати платената в повече от него част от солидарното задължение, като поканата е връчена на ответницата на 18.05.2022г. Със същата е предоставен 10 дневен срок за плащане. Ответницата е оспорила задължението си. Предвид изложеното съдът намира, че на ищеца се следва лихва за забава в претендирания в исковата молба период от 29.05.2022г. до 05.01.2023г. Следователно, дължимата лихва за забава върху уважената част от главната претенция от 2472, 98 лв. за периода 29.05.2022г. до 05.01.2023г., изчислена с онлайн калкулатор на интернет адрес https: //www. calculator. bg/1/lihvi_zadaljenia. html се равнява на 152, 99 лв., като над този размер до претендираните 392, 51 лв. акцесорният иск подлежи на отхвърляне. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото и двете страни имат право на разноски. Видно от данните по делото ищеца е сторил разноски в размер на 304, 60 лв.-внесена държавна такса, 400, 00 лв.-възнаграждение за вещо лице и 980, 00 лв.-адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ответницата е сторено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца. Съгласно ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде направена преценката за прекомерност в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да направи преценка за действително свършената работа от адвоката и фактическата и правна сложност на делото. В случая делото не е с висока правна и фактическа сложност, като съдът намира, че същото е с обичайната сложност за спор като настоящия. Съдът взе предвид и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца и намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 980, 00 лв. не е прекомерно съобразно цената на предявените искове и извършените процесуални действия. Съдът намира за нужно да отбележи, че разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който (в редакцията към сключване на договора), в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата минималния размер е 975, 75 лв. Вярно е, че след приемането на Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. от СЕС съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредбата, но по мнение на настоящия състав този минимум следва да се приеме като един от ориентирите (незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. Предвид изложеното съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата дължи да заплати на ищеца сторените разноски в размер на 654, 64 лв. съобразно с уважените размери на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото същата е сторила разноски в размер на 1500, 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ищеца е сторено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, заплатено от ответницата. Съгласно ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде направена преценката за прекомерност в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да направи преценка за действително свършената работа от адвоката и фактическата и правна сложност на делото. В случая делото не е с висока правна и фактическа сложност, като съдът намира, че същото е с обичайната сложност за спор като настоящия. Съдът взе предвид и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответницата намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 1500, 00 лв. се явява прекомерно такова. Според съда справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 980, 00 лв., по мотивите изложени по-горе, които е ненужно да се приповтарят. Предвид изложеното заплатеното адвокатско възнаграждение от ответницата следва да бъде редуцирано до справедливото такова в размер на 980, 00 лв. С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 599, 23 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете. Така мотивиран, съдът