Решение № 83 от 7.1.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 338/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Образувано по искова молба на К. Г. Т. от гр.Елена против Община Елена, ЕИК 000133762, представлявана от кмета на общината, за присъждане на обезщетение за нематериални вреди в размер на 600.00 лева/изм. с молба вх.№ 2280/17.04.2024г./, причинени от незаконосъобразни бездействия на кмета на общината в периода 02.02.2024г. – 11.03.2024г., да изпълнява задължението си по чл.15, ал.1, т.3 ЗООС във връзка със замърсяване с отпадни води на река Еленска-постъпване в реката на битови отпадъчни води от домакинствата, които не са свързани към изградената канализационна инсталация на града и отпадъци от канализационната инсталация. Претендира се и присъждане на законната лихва върху посочената в иска сума за обезщетение от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и присъждане на сторените разноски по делото. В с.з. ищецът не се явява и представлява. Ответникът – Община Елена в с.з., чрез процесуалния си представител адв. Г. Н. и в представен писмен отговор моли за отхвърляне на предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи в тази насока. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, съгласно представен списък. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен, прокурор Ш. дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска. Не е налице причинно следствена връзка между дейността на държавния орган или длъжностно лице и вредите. Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното: По делото от страна на ищеца са представени писмени доказателства към исковата молба-ел.извадки-google карти, два броя ел.извадки от КАИС на АГКК гр.Елена, ситуацинно –перспективен анализ за 2008-2009 г. на МЗХ. Същите са приети като доказателства по делото в с.з., но съдът намира, че не следва да ги обсъжда като неотносими към предмета на делото. Още повече, че представеният ситуацинно –перспективен анализ на риби и други аквакултури за 2008-2009 г. на МЗХ не касае предмета на делото и периода за който е предявен иска. Неотносими към спора са и представените от ищеца с допълнителни молби писмени доказателства, поради което и съдът не следва да обсъжда същите. По отношение на исканията на ищеца, вкл. и за събиране на гласни доказателства съдът се е произнесъл в с.з., като е оставил същите без уважение. Във вр. с твърденията на ищеца от страна на ответника в с.з. са представени и приети писмени доказателства - Разрешително за азустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти от 15.09.2009г. на МОСВ-Дунавски район с център гр.Плевен, Басейнова дирекция; Решение №1397/08.09.2014г. за служебно изменение на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води повърхностни води на МОСВ, БДУВ, Дунавски район с център Плевен № 13140137/15.09.2009г.; Решение №3282/04.06.2021г. за продължаване срока на действие и изменение на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №13140137/15.09.2009г.; Разрешение за строеж № 28/22.08.2005г. на гл.архитект на Община Елена / л.343-358/. При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: С оглед определение №7172/11.06.2024г., по адм.дело №5449/2024г. на ВАС, съдът приема исковата претенция за допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. В конкретния случай е предявен иск за присъждане на обезщетение за нематериални вреди в размер на 600.00 лева, причинени от незаконосъобразни бездействия на кмета на общината в периода 02.02.2024г. – 11.03.2024г., да изпълнява задължението си по чл.15, ал.1, т.3 ЗООС във връзка със замърсяване с отпадни води на река Еленска-постъпване в реката на битови отпадъчни води от домакинствата, които не са свързани към изградената канализационна инсталация на града и отпадъци от канализационната инсталация. Впоследствие от ищеца са посочени множество искания и изложени и други факти, които по съществото си касаят предявяване на друг иск и няма как да бъдат разгледани в настоящото производство. Във вр. с това и исканията на същия са оставени без уважение, като неотносими към предмета на спора. Съгласно разпоредбата на чл.203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод на административна дейност. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Съгласно чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. При недоказване на който и да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен. За да се ангажира отговронстта на ответника по посочения ред следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията или бездействията, произтичащи пряко от административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от тях, в пряка причина връзка. В случая от събраните доказателства не се установява действие или бездействие на кмета на общината или длъжностни лица, което да е в пряка причинно следствена връзка с твърдените нематериални вреди от страна на ищеца. Не се доказа противпарвно бездействие от страна на ищеца във вр. с неизпълнение на задължението на кмета на общината или длъжностни лица по чл.15, ал.1, т.3 ЗООС за посочения период. Видно от представените от ответника писмени доказателства в с.з. се установява, че е налице разрешение от компетентния орган канализационната система на гр.Елена да бъде заустена в р. Еленска и това разрешение е до 2026г. и действащо към момента. Също така се установява, че от Община Елена се извършват действия във вр. с изграждането на пречиствателна станция за отпадни води, налице е разрешение за строеж. Ищеца не доказа твърдените от него неимуществени вреди, както и в какво се изразяват същите. Не ангажира доказателства за това в тази насока за претърпени неимуществени вреди настъпили пряко и непосредствено в резултат на неизпълнение на задължението на кмета на общината/или длъжностни лица/ по чл.15, ал.1, т.3 ЗООС. Не се доказа и бездействие от страна на кмета на общината по чл.19, ал.1 ЗУО, който може би е имал предвид ищеца, а не на чл.16, ал.1 ЗУО, който е посочен от него в исковата молба и не вменява такива задължения. Твърденията на същия в тази насока не бяха доказани. Тоест в случая претендираните неимуществени вреди не са доказани, както и не се доказа причинно следствена връзка между тях. Отделно от това следва да се посочи, че обхватът на правно-значимите факти по иск за обезвреда във връзка със заявено незаконосъобразно действие или бездействие се определя от материалните предпоставки, включени във фактическия състав на претенцията за обезщетение по ЗОДОВ. Съгласно ТР №3/2004 на ОСГК на ВКС на РБ под действия и бездействия се има предвид "фактическо" действие или бездействие. Това действие не следва да е правно. Съгласно посочените разпоредби държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни фактически действия и бездействия на административен орган, който, като е бил задължен по силата на нормативен акт, и след като е бил сезиран със специално искане за предприемането им, не ги е извършил. От изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че се касае за неизвършени правни действия, а не фактически. В случая липсва първата предпоставка на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност в смисъла, който законодателят е вложил в цитирания текст на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Не е налице и причинно-следствена връзка между доказана вреда и действието или бездействието. Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, което показва, че на репариране подлежат само действително настъпилите вреди. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В настоящият случай ищеца не доказа наличието на вреда и причинна връзка между нея и твърдените незаконосъобразни действия/бездействия. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл.1 ЗОДОВ. При липсата на фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и своевременно направено искане от адв. Н., на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, съгласно представен списък. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 25.06.2024г. същото е договорено и заплатено в претенирания размер по банков път на 25.06.2024г., за което е представен документ по делото/л.162-163/. Воден от горното и на основание чл.172 от АПК съдът