Решение № 844 от 18.3.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 814/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на П. Г. Д. от [населено място] против решение № 266 от 25.09.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, Трети специализиран постоянен заседателен състав, с което е установено, че Д. П.-Л., начален учител в ОУ „••“, [населено място], и класен ръководител на детето А. П. Д. (за процесния период) не е извършила дискриминация – „тормоз“ по смисъла на чл. 5, пр. 1 от ЗЗДискр., вр.§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. въз основа на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – „лично положение“ спрямо П. Г. Д., в качеството й на родител и законен представител на А. П. Д.; и не е извършила (за процесния период) дискриминация – „тормоз“ по смисъла на чл. 5, пр. 1 от ЗЗДискр., вр.§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. въз основа на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – „лично положение“ спрямо П. Г. Д., в личното й качество на родител и е оставена без уважение жалба вх. № 44-00-667 от 17.02.2022 г. по описа на КЗД, подадена от П. Г. Д.. С жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение като се навеждат съображения в подкрепа на направеното искане. Претендира се и присъждане на направените в производството разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 279 от делото. Ответникът в производството – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт М. С. в представено по делото писмено становище вх. № 5583 от 10.12.2024 г. по описа на съда оспорва жалбата като неоснователна и моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата като се излагат доводи в тази насока. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. (л. л. 245 и 246 от делото). Заинтересованата страна – Д. Г. П.-Л. оспорва жалбата и счита решението за правилно. Заинтересованата страна – директорът на ОУ „•••“, [населено място], чрез процесуален представител адв. П. И., също оспорва жалбата и счита решението за правилно. Претендира разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 280 от делото). Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срок, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, с оглед на което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството по преписка № 72/2022 г. е образувано с разпореждане [номер] от 23.02.2022 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) във връзка с подадена от П. Г. Д., родител А. П. Д., жалба вх. № 44-00-667 от 17.02.2022 г. срещу Д. Л., учител в ОУ „•••“, [населено място], [улица], 7006, [жк] (л. 33 от преписката, папка 1). С разпореждане [номер] от 07.11.2023 г. на председателя на КЗД производството по преписката е възобновено след влязло в сила решение № 259 от 03.10.2023 г. по адм. дело № 434/2023 г. по описа на АдмС - Русе, с което се отменя решение № 231 от 21.05.2023 г. на КЗД. Съгласно цитираното решение на АдмС - Русе преписка № 72/2022 г. се връща на комисията за ново произнасяне по жалбата на П. Г. Д., в лично качество, и от нея като родител и законен представител на малолетния А. П. Д. (л. л. 361 – 371 от преписката, папка 2). Предвид оплакванията за евентуална дискриминация по признак „лично положение“ по чл. 4 от ЗЗДискр. във вр. с §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. преписка № 72/2021 г. е разпределена за разглеждане от Трети специализиран заседателен състав. След възобновяване на производството пред КЗД с писмо изх. № 44-00-4089 от 22.11.2023 г. жалбоподателката е уведомена за указанията на съда като е изискано да представи лични оплаквания за извършен по отношение на нея „тормоз“, както и по отношение на сина й (л. 376 от преписката, папка 2). В отговор е постъпило писмо вх. № 44-00-4194 от 01.12.2023 г. (л. л. 387 – 389 от преписката, папка 2), в което посочва следното: През първата учебна 2020/2021 г. на втория учебен ден учителката окачествила детето като такова с психологически проблеми, вследствие на което тя като родител предприела незабавни действия, и прилага като доказателство епикриза от Детско-юношески център за психично здраве (л. 11 от делото, том 1). През същата учебна 2020/2021 г. детето не било включено в допълнителните образователни дейности по „Русезнание“, съответно „Клуб по четене на приказки“ или „Дейности по интереси“, а било третирано само като „гост“. Т. понятие в закона за предучилищното и училищното образование нямало и детето било неравно третирано спрямо останалите деца в класа. Детето било с надлежно попълнени документи за равнопоставено участие във всички занятия и предмети в училището, но на практика било изолирано и отстранено по някой от тях. През учебната 2021/2022 г. при изрично заявено желание от нейна страна като родител, детето да бъде включено в занятията по „Екология“, което било също допълнителна образователна дейност, в телефонен разговор учителката й заявила, че тя си решава кого да включи в часовете си и А. можел отново да участва само като „гост“. Втора учебна година, в която детето било неравно третирано спрямо останалите деца от класа. Всички тези обстоятелства залегнали в т. 1 на подадената от нея жалба вх. № 44-00-667/17.02.2022 г. (л. л. 1 – 3 от преписка, папка 1), заедно с копия от документи: жалба до МОН, РУО и община Русе, съответните отговори от институциите. На практика, според нея, това било своеобразен тормоз и дискриминация спрямо детето и спрямо нея като родител, виждайки отношението към него. Сочи също така, че на 15.12.2021 г. учителката я задължила да изпрати самостоятелна работа на детето непосредствено след първия учебен час. Предвид приложените от нея доказателства копие от трудов договор, удостоверяващ служебна ангажираност в заседание пред КЗД по преписка № 72/2022 г., това нямало как да се случи, понеже работила, което водило до следващия проблем, учителката изисквала всички домашни на децата в OPEC да са написани и изпратени до 18: 00-18: 30 часа. Отчитайки факта, че работното й време е до 17: 00 часа нямало как за един час с детето да напишат всички домашни, в същото време децата, които били присъствено в училище предавали своите домашни на следващия ден, а не на същия ден, това било поредно неравно третиране спрямо детето й и останалите деца от класа. Отчита го като тормоз и дискриминационно отношение, както и форма на натиск спрямо нея като родител. В тази връзка прилага копие на личната им комуникация с учителката в приложението за съобщения и обаждания „Вайбър“, където на самия снимков материал се виждала отпечатана и датата от самото приложение. Жалбоподателката счита, че й била наложена цензура в приложението за съобщения и обаждания „Вайбър“, в групата, създадена за комуникация между класния ръководител и родителите на децата от класа, въпреки че задаваните въпроси били по отношение на учебния процес и учебния материал. Счита задаваните въпроси, свързани с обучението на децата за важни и не било редно това да се цензурира или самите родители да бъдат упреквани за това. Посочва, че на провелата се на 10.02.2022 г. родителска среща в жива онлайн връзка през платформата в OPEC, където било редно да се обсъждат постигнатите резултати на децата, прогреса, който имат, какво още е необходимо, къде имат проблеми и затруднения, на какво трябва повече да се наблегне, нямало място за тема „ама вие сте подали жалба срещу мен“ (цитат по жалбата). Счита това действие на учителката за неетично, защото смята, че така се опитва да провокира агресия между нея и останалите родители. Изразява мнение, че родителските срещи били за обсъждане на учебния процес, а това, че имало подадена жалба и учителката се идентифицирала като жертва нямало основание за коментар. Жалбоподателката счита поведението на учителката по време на родителската среща за неморално, неетично, с опит за пряко влияние на отношенията между родителите и допълнително дискредитиране на нея и детето й спрямо останалите деца и родители в класа. Детето й присъствало на тази родителска среща като наблюдател и станало свидетел на всичко случило се. Жалбоподателката определя твърденията, че детето й остава в OPEC като следствие на нейно решение за категорично неверни, единствено не била позволила конституционните му права за свободен достъп до образование в чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБ да бъдат нарушени, посредством противоконституционни подзаконови нормативни актове с по-ниска тежест, забраняващи достъпа до образование на детето й, чрез поставяне на условия – тестване, за да бъде допуснато до класните занятия. Детето й на практика било изгонено от училище в разрез с Конституцията на РБ. Счита това за пряка и непосредствена дискриминация и тормоз, спрямо детето, изхождайки и от поведението на учителката, която го лишила и от уроци в OPEC. С оглед гореизложеното счита, че детето й било поставено в изолация и тенденциозно отношение от страна на учителката спрямо останалите деца в класа. Комисията е провела проучване по реда на чл. чл. 55 - 59 от ЗЗДискр. В хода на проучването са изискани становища, информация и доказателства от конституираните ответна и заинтересована страна в производството по заявените оплаквания в жалбата, както и от трета неучастваща в производството страна – община Русе. По преписката е изпратено уведомление до ответната страна - писмо изх. № 19-00-334 от 22.11.2023 г. чрез директора на ОУ „•••“, [населено място], до ответната страна Д. Л. (л. л. 378 и 379 от преписката, папка 2). Изпратено е и уведомително писмо за образуваното производство и до директора на ОУ „•••“, [населено място] - писмо изх. № 19-00-333 от 22.11.2023 г. (л. 373 и л. 374 от преписката, папка 2). Постъпило е обяснение от ответната страна Д. Г. П.-Л., в което е отразено, че поддържа становищата и доказателствата, предоставени до момента, с които доказала, че принципът на равно третиране не е нарушен, нито спрямо ученика А. П. Д., нито срещу П. Г. Д. (л. 384 от преписката, папка 2). Депозиран е отговор от заинтересованата страна - директора на ОУ „•••“, [населено място], в което посочва, че поддържа първоначално изразеното становище (л. 381 от преписката, папка 2). По преписката е изискана информация от трета неучастваща в производството страна по направени искания от страна на жалбоподателката. С писмо изх. № 16-15-12 от 04.01.2024 г. (л. 394 от преписката, папка 2) и последващо изх. № 16-15-208 от 23.02.2024 г. (л. 401 от преписката, папка 2) е изискана информация от кмета на община Русе. С писмо вх. № 16-15-218 от 29.02.2024 г. е постъпила информация, както следва: писмо вх. № 31-55-29 от 29.11.2021 г. от директора на ОУ „•••“; писмо изх. № 94П-1407-1#1 от 15.11.2021 г. до П. Д.; писмо изх. № РД-18-475 от 27.10.2021 г. от РУО - Русе. По преписката е проведено едно открито заседание на 30.05.2024 г. (л. л. 459 – 477 от преписката, папка 2), за което страните са редовно уведомени (л. л. 431 – 435 от преписката, папка 2). В откритото заседание съставът е приел за сведение консулт и психологическа оценка на А. П. Д., изготвена от И. М. - клиничен психолог (л. л. 448 – 450 от преписката, папка 2). За сведение съставът е приел и постановление № 6742 от 21.11.2023 г. на Районна прокуратура – Русе (л. л. 452 и 453 от преписката, папка 2). Останалите представени документи и доказателства съставът отново е приел за сведение, с оглед твърденията от страна на процесуалния представител на жалбоподателите, че тези писмени доказателства се намират в кориците на преписката. Съставът е намерил, че преписката е изяснена от фактическа страна, поради което е приключил събирането на доказателства и е започнал фазата по същество. След пледоарии на страните, съставът е обявил преписката за решаване като е предоставил срок за писмени бележки. Такива са постъпили от страна на ответната страна по преписката вх. № 19-00-220 от 22.05.2024 г. и от страна на жалбоподателката П. Г. Д.. Въз основа на подадената жалба и допълнението към нея, както и от събраните доказателства по преписката Комисията за защита от дискриминация с решение № 266 от 25.09.2024 г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав по преписка № 72/2022 г. е установила релевантните към правния спор факти и обстоятелства и е приела, че от страна на Д. П.-Л., начален учител в ОУ „•••“, [населено място], и класен ръководител на детето А. П. Д. (за процесния период) не е извършила дискриминация – „тормоз“ по смисъла на чл. 5, пр. 1 от ЗЗДискр. вр.§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. въз основа на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – „лично положение“ спрямо П. Г. Д., в качеството й на родител и законен представител на А. П. Д.; и не е извършила (за процесния период) дискриминация – „тормоз“ по смисъла на чл. 5, пр. 1 от ЗЗДискр. вр.§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. въз основа на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – „лично положение“ спрямо П. Г. Д., в личното й качество на родител и е оставена без уважение жалба вх. № 44-00-667 от 17.02.2022 г. по описа на КЗД, подадена от П. Г. Д. (л. л. 497 – 507 от преписката, папка 2). Решението е получено лично от Д• на 30.09.2024 г. и от нейния процесуален представител адв. Д. К. – на 02.10.2024 г., от ответната страна по преписката - Д. Л. – учител в ОУ „•••“, [населено място] – на 30.09.2024 г. и от заинтересованата страна в производството по преписката – директора на ОУ „•••“ – 30.09.2024 г. (л. л. 509 - 519 от преписката, папка 2). Жалба срещу решението е подадена от Д• чрез административния орган до АдмС – Русе на 11.10.2024 г. (л. 2 от делото). В хода на съдебното дирене са събрани приложените към жалбата писмени доказателства, както и тези, съдържащи се в приобщената към делото административна преписка. Разпитани са и свидетелите Г. Т. Г. – лицензиран медиатор с регистрация от Министерство на правосъдието и Б. Е. Т. – заместник-директор на ОУ „•••“, [населено място], присъствали на срещата, провела се на 13.05.2022 г. между жалбоподателката и ръководството на ОУ „•••“, класния ръководител към този момент на детето А. Д., както и други учители в училището, за която среща е бил съставен протокол от същата дата (л. 458 от преписката, папка 2). Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценката за законосъобразност следва да се извърши съобразно правните и фактическите основания, посочени в оспореното решение. С оглед разпоредбите на чл. 40, чл. 48 и чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр. решението е взето от компетентен орган. Постановеното решение съдържа всички реквизити, посочени в правната норма на чл. 66 от ЗЗДискр. и е спазена установената от закона писмена форма. Решението съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването му. При издаването на процесния акт съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на решението само на това основание. В изпълнение на чл. 55 от ЗЗДискр., КЗДискр. е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата на участниците в производството. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното е чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните писмени доказателства и да изразят своето становище. Съобразно чл. 60 – чл. 63 от ЗЗДискр. са насрочени и проведени открити заседания, за които своевременно са призовавани страните, приемани са и са изслушвани техните становища и са събрани поисканите от тях доказателства, които са относими и достатъчни за установяване на фактическата обстановка. След изясняване на спора от фактическа и правна страна, председателят на състава е закрил заседанието. Оспореното решение е съответно и на материалноправните норми и целта на закона, формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел накърняване достойнството на лицето или създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В теорията, а и в практиката еднозначно се приема, че тормозът представлява отделен, специфичен вид дискриминация. За разлика от общите хипотези на дискриминационно третиране, тук е необходимо да е налице специална цел или резултат - нежелано поведение, вследствие на което се накърнява достойнството на определено лице или група от лица, или се създава застрашителна за него среда. При това не е достатъчно субективното усещане на засегнатото лице, че е дискриминирано. Необходимо е тормозът обективно да е осъществен чрез действия/бездействие. Без значение е и обстоятелството дали резултатът е бил цел на нарушителя, тоест, дали деянието е умишлено извършено. Подобно на останалите хипотези на дискриминация, за да се приеме, че е налице тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., необходимо е да бъде установен защитен признак, въз основа на който е реализирано нарушението. В съдебната практика е трайно установено разбирането, че при тормоза като специфична форма на дискриминация, посочването на лице за сравнение не е необходимо. На следващо място, следва да бъде доказано, че към процесния период от страна на твърдения нарушител е било извършено деяние, което е довело до реализиране на предвидения в нормата на чл. 5 от ЗЗДискр. вр.§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. резултат. От изложението на жалбата се обосновава извод, че оплакванията на Д• са свързани с тенденциозно отношение - „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с качеството й на родител на малолетния А. Д. и в лично качество. Изложеното обосновава наличието на белег, който характеризира защитения признак „лично положение“. Следва да се отбележи, че в българското законодателство не е установена легална дефиниция на този признак. В практиката на КЗД и в съдебната практика е възприето разбирането, че признакът „лично положение“ е формулиран бланкетно в закона и няма обективно, еднозначно съдържание. За да се приеме, че е налице, следва във всеки конкретен случай да бъде установен и доказан значим, съществен белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В настоящия случай, такъв белег представлява именно качеството „родител“. Това качество представлява белег, който е в достатъчна степен съществен и иманентно свързан с личността, за да обоснове наличието на защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. - „лично положение“. В случая следва да се приеме за установен защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак - „лично положение“. От фактическа страна по делото съдът приема за безспорно установено, че през процесния период детето А. П. Д. е бил ученик в ОУ „•••“, [населено място]. Към момента на постановяване на оспореното решение А. Д. вече не се обучава в процесното училище. Жалбоподателката П. Д. е родител и законен представител на А. Д., видно от представеното удостоверение за раждане на детето (л. 9 от делото). Ответната страна в производството пред КЗД и заинтересована страна в настоящото съдебно производство - Д. П.-Л. през процесния период е заемала длъжността „начален учител“ в ОУ „•••“, [населено място], като е била учител и класен ръководител на А. Д.. През процесния период, директор и представляващ посоченото учебно заведение - ОУ „•••“, [населено място] е д-р В. Г.. Ноторно известен факт е и че през част от процесния период, на територията на Република България е било обявено извънредно положение, а впоследствие и извънредна епидемична обстановка, в резултат на което са били в сила противоепидемични мерки за борба с разпространението на COVID-19. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че в учебната програма на ОУ „•••“, [населено място] са предвидени факултативни учебни предмети - „Религия“ и „Русезнание“. Не е спорно между страните, че със заявление, регистрирано в училището вх. № 495 от 07.09.2021 г., А. Д. е записан в групите за допълнителна подготовка и по двата учебни предмета. От данните по делото съдът действително констатира обстоятелството, че на 14.10.2021 г. е бил организиран открит урок по учебния предмет „Русезнание“ на територията на Регионален исторически музей - [населено място]. От представеното писмено доказателство - списък на учениците, които ще посетят музея е видно, че А. Д. не е бил включен в групата за конкретния урок (л. 148 от делото). Следва да се отбележи, че заинтересованата страна Л. не оспорва, че не е включила А. във въпросната група за посещение на музея (л. 149 от делото). Налице са данни, че е била подадена жалба от Д. и този въпрос е бил обект на проверка от страна на РУО - Русе. От писмо № РД-18-475 от 27.10.2021 г. от РУО - Русе до Д. (л. л. 47 и 48 от делото) е видно, че компетентният орган е констатирал, че мотивът на преподавателя за това решение е подадената от Д. декларация до директора на училището, с която забранява детето й да носи защитна маска за лице, като в декларацията липсва текст, че това се отнася само за територията на училището. В тази връзка следва да се посочи, че действията на учителката и класен ръководител на детето са били изцяло съобразени с въведените към този момент противоепидемични мерки. Съгласно т. 8 от заповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. за въвеждане на временни противоепидемични мерки на министъра на здравеопазването, посещенията на музеи и галерии се организира като се допускат не повече от 1 човек на 8 кв.м, при спазване на физическа дистанция от най-малко 1.5 м и носене на защитни маски за лице от посетителите и персонала. От текста на цитираната разпоредба е видно, че се въвежда задължение за всички лица, посещаващи посочените места за носене на защитна маска за лице. Така въведените противоепидемични мерки на територията на страната, първоначално във връзка с извънредното положение, а впоследствие и извънредната епидемиологична обстановка, са наложени с цел опазване на живота и здравето на гражданите. Животът и здравето са най-висши човешки ценности и тяхното опазване следва да се осъществява с най-голям приоритет. Обстоятелството, че жалбоподателката Д. счита процесната заповед на министъра здравеопазването и въведените противоепидемични мерки за борба с разпространението на COVID-19 за незаконосъобразни не променя факта, че същите са били в сила за процесния период, вкл. и към датата 14.10.2021 г., когато е проведен открития урок по „Русезнание“. Всеки административен акт, в това число и заповедите, издавани от министъра на здравеопазването в качеството му на държавен орган, подлежат на оспорване по съответния предвиден в закона ред. По делото не са ангажирани доказателства цитираната заповед на министъра на здравеопазването да е била оспорена и съответно отменена по надлежния ред. Предвид изложеното твърденията на жалбоподателката за „незаконосъобразност“ и „противоконституционност“ на заповедта са неотносими в настоящото производство. С декларация, заведена с вх. № 01 от 16.09.2021 г. по описа на ОУ „•••“, [населено място] (л. л. 26 и 27 от делото) жалбоподателката изрично забранява детето й да носи предпазна маска за лице и да бъде принуждавано да носи такава, както и да бъде подлагано на тестове и изследвания, извън задължителната медицинска профилактика и животозастрашаващи състояния. Съдът напълно споделя довода на заинтересованата страна Л., че предвид въведените противоепидемични мерки за борба с разпространението на COVID-19, декларацията създава пречка за А. Д. да присъства на открития урок по „Русезнание“. При така изложеното се налага изводът, че е налице обективна причина, поради която Л. да не включи А. Д. в списъка с ученици за посещение на Регионалния исторически музей на 14.10.2021 г. Действително с посочените действия се ограничават правата на детето, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование. Изискването, обаче, да се носи предпазна маска на закрито, и в частност в обектите като музеи и галерии не може да бъде пренебрегнато от преподавателя. Видно от заповедта на министъра на здравеопазването, неспазването на изискванията води до възникване на основание за налагане на съответните санкции. От друга страна и с декларацията си жалбоподателката изрично забранява на детето й да бъде поставяна маска, без обаче да поясни дали забраната важи само за територията на училището. От приобщените по преписката материали не се установява Д. да е съобщила своевременно, че забранява на детето си да носи маска единствено на територията на учебното заведение. В допълнение, в становището си директорът на ОУ „•••“, [населено място] посочва, че преди провеждане на занятия извън училището, всички родители, в това число и Д., са били уведомени за обстоятелството, че децата им следва да носят маски. Съгласно разпоредбата на чл. 115а, ал. 7 от ЗПУО обучението от разстояние в електронна среда се извършва от учителите в рамките на уговорената продължителност на работното им време. На посочената дата – 17.11.2021 г. е било проведено учебно занятие, на което А. Д. е присъствал при условията на дистанционно обучение (от вкъщи, в електронна среда). Не се спори, че учебният час е бил ръководен от заинтересованата страна Л.. Занятието е било проведено в хибриден формат, т.е. част от учениците са били присъствено в училище, докато други са участвали онлайн, в режим на OPEC (Обучение от разстояние в електронна среда). Възможността за промяна на организацията на учебния процес от присъствена в онлайн среда, в това число и организирането на смесен формат на обучение (присъствено - дистанционно), е предвидена в редица разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование, с оглед пандемията от COVID - 19 и въвеждането на извънредно положение, а впоследствие и на извънредна епидемична обстановка. Видно от Насоки за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка, утвърдени със заповед № (МЗ) РД-01-911/08.11.2021 г./№ (МОН) РД-09-4247/08.11.2021 г., издадена съвместно от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката на Република България, всички учебни заведения са длъжни да въведат мерки за намаляване на рисковете от инфекция. Сред задължителните мерки са включени носенето на защитна маска за лице от учениците, педагогическия и непедагогическия персонал, както и тестването с неинвазивни бързи антигенни тестове за COVID-19. Изрично е регламентирано във визираните насоки, че не се допускат ученици, които не спазват така предвидените мерки. В т. 4.16. от насоките изрично е предвидено, че за учениците, чиито родители не са дали съгласие за изследване, се организира обучение от разстояние в електронна среда, в зависимост от възможностите на училището. От декларация на жалбоподателката вх. № 01 от 16.09.2021 г. по описа на ОУ „•••“, [населено място] е видно, че със същата Д.изрично забранява детето й да бъде тествано и изследвано, извън задължителната профилактика и при животозастрашаващо състояние. Жалбоподателката забранява също детето й да носи и да бъде принуждавано да носи предпазна маска за лице. Не се оспорва от Д., че училището е осигурило онлайн платформа, за да може А. Д. да участва пълноценно в учебния процес. По отношение на конкретния случай - учебното занятие, проведено на 17.11.2021 г. се установява, че на 17.11.2021 г. в действителност е бил проведен онлайн час по учебен предмет „математика“ през платформата „Клас Руум“. Относно „изхвърлянето“ на А. от онлайн стаята се изясни, че братът на детето е дочул реплика на учителката към учениците, участващи в учебния процес посредством платформата „Клас руум“, че „Аз ще помогна тук на останалите в стаята, а пък вие можете сами да се справяте“. Братът на детето не е възприел така казаните думи като обидни или агресивни, още повече че те били насочени не само към брат му, а и към всички други ученици, които се обучавали от домовете си чрез онлайн платформата. При правилен и обоснован анализ на показанията на свидетеля Х. Д. (брат на А.) се обосновава заключението, че репликата на преподавателя Л. не е била с обидна насоченост. Въз основа на ангажираните по делото писмени доказателства не може да се формира категоричен извод за това, че на въпросната дата, в посочените часове интернет връзката е била лоша и именно това да е било причина за т.н. „изхвърляне“ на А. от онлайн платформата. По делото обаче са събрани доказателства – писмени сведения и на други учители в тази насока. Братът на А. също в показанията си пред КЗД потвърждава факта, че се е случвало поради лоша интернет връзка да има прекъсвания и т.н. „изхвърляния“ от онлайн платформата. От данните по делото се установява, че в социалната платформа „Вайбър“ е била създадена група, чиято основна цел е била осъществяване на комуникация между класния ръководител и родители на учениците от класа на А. Д., в това число и жалбоподателката. Представени са разпечатки на екранни снимки от посочената група, от които е видно, че разговори са били провеждани по различни въпроси във връзка с учебния процес в ОУ „•••“, [населено място]. По отношение на конкретните оплаквания за „налагане на цензура“ и „публично унижение“ се установява още, че от директора на училището са били предприемани действия по компетентност за изясняване на случая. Видно от събраните писмени доказателства, от класния ръководител са изисквани писмени обяснения. Такива са били предоставени по повод визираните оплаквания на Д.. По повод жалби на Д. до МОН и РУО - Русе, е била сезирана и Етичната комисия към ОУ „•••“. Видно от протокол от проведена среща на 13.05.2022 г., Д. и Л. са постигнали съгласие да полагат усилия за разрешаване на възникналите конфликти помежду си, а ако не могат - да се обръщат към ръководството на училището. Оплаквания и жалби от Д. срещу Л. не са били подавани до директора на ОУ „•••“, [населено място]. Събраните по делото гласни доказателства не водят до различни от тези изводи. Заинтересованата страна Л. не оспорва, че е имало ограничаване на кореспонденцията в конкретната Вайбър група. Нещо повече, видно от събраните доказателства решение за ограничаване на темите, по които да се говори във въпросната група, е било взето, но не от Л., а от родителския колектив. Д. също не оспорва факта, че е взето такова решение от родителите. След като заинтересованата страна Л. не е взела решението за ограничаване на дейността във Вайбър групата, то тогава не може да й се вмени във вина каквото и да е противоправно поведение. Въз основа на събраните доказателства се установява, че провеждането на срещи с родители в сградата на ОУ „•••“, [населено място] са били преустановени за част от процесния период, поради въведените противоепидемични мерки за борба с разпространението на COVID-19 като е била създадена организация за провеждане на родителски срещи в онлайн среда. В допълнение, предоставена е била възможност от Л. за срещи в двора на училището всеки четвъртък, след приключване на учебните занятия. В платформата „Клас руум“ редовно са били качвани материали и задания във връзка с учебния процес. От друга страна, от приложената по приобщената към делото административна преписка Вайбър кореспонденция се установява, че е осъществявана комуникация между Д. и Л., касаеща различни въпроси, свързани както с обучението, така и административни и технически въпроси. От жалба вх. № 300 от 22.12.2022 г. по описа на ОУ „•••“, [населено място] (л. 51 от делото) се установява, че Л., в качеството й на преподавател, на свой ред също е имала оплаквания срещу Д.. От изложеното се обосновава извод, че между двете действително са съществували трудности в комуникацията. Във връзка с това следва да се има предвид, че не всеки възникнал конфликт и не всяко неразбирателство са годни да обосноват дискриминация, а само онези, които са в пряка причинна връзка със защитен признак, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. При така ангажираните писмени и гласни доказателства правилни и обосновани се явяват изводите на КЗД, че не се потвърждават доводите на жалбоподателката за „публично унижение“ или „злепоставяне“ от Л.. При анализ на данните и представените по административната преписка доказателства, както и от свидетелските показания преди възобновяване на производството пред КЗД от страна на свидетеля Х. Д., КЗД е формирала правилен и обоснован извод относно липсата на тенденциозно, лично отношение спрямо жалбоподателката Д. или нейния син. В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, които да водят до различни от тези изводи. При така изяснените релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът намира, че не са налице данни, от които да може да се обоснове извод за наличието на неравно третиране или „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. въз основа на релевирания защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. - „лично положение“ спрямо жалбоподателката Д. или спрямо нейния син А. Д.. С оглед изложеното съдът намира, че така оспореното решение на КЗД е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна - да се отхвърли. По разноските При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответният административен орган има право на разноски по делото, като съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за осъщественото представителство при представяне на писмено становище по делото, в размер на 100, 00 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Макар при този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК заинтересованата страна – директорът на ОУ „•••в“, [населено място] да има право на разноски, в случая такива не й се дължат, предвид липсата на доказателства по делото за реалното им извършване. По делото е представен договор за правна защита и съдействие № 034532 от 02.12.2024 г., съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, което да бъде заплатено по банкова сметка (л. 230, гръб от делото). По делото обаче не са представени доказателства – банкови документи за заплащането му. Претендираните разноски за заплатен адвокатски хонорар пред КЗД в размер на 100, 00 лева нямат характер на разноски, направени в настоящото производство пред съда и не се следват по реда на чл. 143, ал. 4 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът