Решение № 557 от 19.9.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 658/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Oбразувано е по въззивна жалба, подадена от „Пирин филм“ ЕООД против решение № 32 от 05.06.2023 г., постановено по т. д. №9/2023 г. на Окръжен съд-Перник, ТО. Твърди се във въззивната жалба, че в противоречие със закона, съдът е изключил възможността да бъде прогласена нищожността на извършеното вписване когато то противоречи на закона. Съдът не е обсъдил доводите за нищожност на извършеното вписване поради противоречие с параграф 4 от ПЗР на ЗТР. При пререгистрацията на дружеството е представено удостоверение, което не съдържа информация за извършена непарична вноска като липсва описанието на тази вноска, както и информацията за вида и стойността на непаричната вноска. Последващото вписване на непаричната вноска след като дружеството е вписано е нищожно, тъй като непълнотата на издаденото удостоверение не може да бъде поправена чрез заявление за вписване. Предметът на непаричната вноска, направен от дружеството е различен от този, който е вписан в търговският регистър, като липсва решение за увеличаване на капитала с такава непарична вноска. Налице е липса на съгласие. Вписването на непарична вноска в търговския регистър, при нищожност на материално правния фактически състав на апорта има за последица и води до вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ. Моли за постановяване на решение, с което се отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения иск. Въззиваемата страна „Ес ен ес глобал“ АД не е депозирала в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Съдът по предмета на спора съобрази следното: В исковата си молба от 01.02.2023 година ищецът „Пирин филм“ ЕООД твърди, че с НА №259/1999 година на Нотариус с рег. № ••••, дело 256/15.07.1999 година на Нотариус с рег. № ••• на НК с район на действие РС Благоевград, вписан в Службата по вписванията под №72, том III от 15.07.1999 година „Пирин филм“ ЕООД е признат за собственик на По партидата на ответника „Ес Ен ес Глобал“ АД е вписана непарична вноска със следното описание 54% ид.части от двуетажна монолитна сграда със застроена площ от 1555 кв.м., състояща се от четири сгради със самостоятелни обекти, построена върху поземлен имот с идентификатор №04279.613.455, находящи се на административен адрес в гр.Благоевград, ул.“Крали Марко“, № 1, обл.Благоевградска с посочена стойност 384000 лева. В наличните документи към това поле №33 от част „Вписани обстоятелства“, раздел „Общ статус“, група „Капитал“ не е достъпен документ, от който да личи и който да доказва реализацията на фактическия състав за извършване на непаричната вноска. При справка в поле История за вписванията и заличаванията в полето се вижда, че при пререгистрацията на дружеството в Търговския регистър е направено вписване на 23.04.2008 година в 11: 42: 41 часа със следното описание на непарична вноска: Право на собственост върху недвижими имоти, описани подробно в устава на дружеството. Стойност: 594000 лева, а впоследствие на 02.04.2009 година в 14: 45: 40 часа е вписана описаната по-горе непарична вноска. С извършеното вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника правото на собственост върху описаните имоти не е преминало от патримониума на ищеца в собственост на „Ес Ен ес глобал“ АД, но се създава възможност за третите лица да считат, че това право на собственост е преминало от патримониума на ищеца в патримониума на ответника. Това е така поради принципа за обществено доверие във вписванията в търговския регистър, прогласен в чл.10, алинея 1 ЗТРРЮЛНЦ. Въз основа на общественото доверие във вписването, установено в член 10, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ ответникът добива възможност да се заяви и манифестира пред третите лица, включително да ползва и да се разпорежда като собственик на процесните недвижими имоти, макар и да не е станал такъв и правото на собственост никога да не е напускало патримониума на ищеца и да не е преминавало в патримониума на ответника. Това правно положение засяга правната сфера на ищеца понеже затруднява или прави невъзможно упражняването на правата му като собственик на процесните имоти, което пък обуславя правния му интерес от предявяване на иск за установяване на нищожност на извършеното вписване. Съгласно трайната практика на ВКС вписването на увеличението на капитала чрез непарична вноска/последващ апорт създава една презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съобразно разпоредбата на чл.496 ГПК сега чл.21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ при разглеждане на искането за вписване, с което е сезиран регистърният съд е длъжен да прецени спазени ли са специалните изисквания, при наличието на които би било допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър. Извършеното вписване е нищожно поради противоречие със закона, тъй като пререгистрацията на търговците е уредена в параграф 4 от ПЗР на ЗТР. В ал.2 от параграф 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ е определена процедурата по пререгистрация на действащите към 01.01.2008 година търговци от търговските регистри, водени в съответните окръжни съдилища в ТР към Агенцията по вписванията. Пререгистрацията се извършва чрез вписване в търговския регистър към Агенцията по вписванията на търговеца или клона на чуждестранния търговец и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление от търговеца, съответно от управителя на клона на чуждестранен търговец и удостоверение за актуалното състояние по регистрацията му, в което съдът посочва кода по БУЛСТАТ на търговеца, съответно клона на чуждестранния търговец, издадено след датата на влизане в сила на закона и съдържащо пълни данни за актуалните вписани обстоятелства. В случаите на неприключили производства по вписвания по параграф 6 удостоверение се издава след извършване на вписването от съда. Дружествата и кооперациите представят и заверен от управителния си орган дружествен договор или устав, който е актуален към 31.12.2007 година. Тълкуването на разпоредбата на чл.4 във връзка с ал.2 от параграф 4 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ води до извода, че под пълни данни за актуалните вписани обстоятелства законодателят има предвид тези обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. Съгласно чл.192, ал.7 във вр. с чл.174, ал.2 и чл.165, т.5 ТЗ чл.72, ал.2 ТЗ и чл.193, ал.2 ТЗ видът и стойността на извършената непарична вноска в капитала на акционерното дружество подлежи на вписване в търговския регистър. При пререгистрацията на „Ес ен Ес Глобал“ АД е представено удостоверение от 28.02.2008 година, издадено от СГС по ф.д.6434/2000 година, 2 състав, което не съдържа информация за извършена непарична вноска в капитала на „Ес ен ес Глобал“ АД - нито описание на такава вноска, нито информация за вида и стойността на непаричната вноска. От изложеното е видно, че извършеното вписване е нищожно, поради противоречие със закона. В случай, че бъде отхвърлен този иск твърди, че е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. По партидата на „Ес ен ес глобал“ АД, част „Вписани обстоятелства“, раздел „Общ статус“, група „Капитал“, поле №33 е вписана непарична вноска, а в наличните документи не е достъпен документ, от който да личи реализацията на фактическия състав за извършване на непаричната вноска. При справка се вижда, че при пререгистрацията е направено вписване. При прегледа на заявление А5 с вх. №20080314162632 не са приложени документи, доказващи реализацията на фактическия състав на непаричната вноска. С решение №9 от 23.01.2003 година, постановено от СГС по ф.д.6434/2000 година, 2 състав е вписано увеличение на капитала на дружеството от 216 000 лева на 600 000 лева, чрез издаване на 384 акции с номинална стойност от 1000 лева всяка една, както и, че увеличението е извършено с непарична вноска – недвижими имоти на стойност 1 200 000 лева. От посоченото описание не става ясно какъв точно е предмета на непаричната вноска, както и дали това е процесната непарична вноска. Със заявление от 14.01.2023 година, по силата на което е образувано регистърното производство, завършило с решение №9 от 23.01.2023 година е поискано вписване по партидата на дружеството на „неговото прекратяване без ликвидация поради преобразуването му в друг вид-от ЕАД в АД“, а като елемент от това преобразуване е посочено, че капитала се увеличава, като се определя на 600 000 лева, но без да е посочено на каква сума възлиза увеличението на капитала. Към това заявление е приложено решение на едноличния собственик на капитала на дружеството – „Ес ен ес глоубъл инвестмънтс“инк., с което е утвърдено „прекратяване на дружеството без ликвидация поради преобразуването му в друг вид – от ЕАД в АД“. В заявлението до СГС и в решението на едноличния собственик на капитала е посочено, че „Пирин филм“ ООД извършва непарична вноска със следния предмет: право на собственост върху УПИ I-9610 с площ от 2970 кв.м., ведно с построената върху имота двуетажна монолитна сграда, представляваща кино с адрес: гр.Благоевград, ул.“Крали Марко“, №1 и право на собственост върху УПИ I-2861 от кв.212 по регулационния план на ЦГЧ на гр.Благоевград с площ от 925, 81 кв.м., представляващ лятно кино. Срещу тази непарична вноска „Пирин филм“ ООД записва 384 акции с номинална стойност от 1000 всяка една. Предметът на непаричната вноска е различен от този, вписан по партидата на дружеството. Непаричната вноска на „Пирин филм“ ООД никога не е била вписана в търговския регистър, воден от окръжните съдилища, както и впоследствие –след прехвърлянето му към Агенцията по вписванията. Вписването в търговския регистър има конститутивно действие по отношение на преминаването на апортираното право от патримониума на вносителя в патримониума на дружеството –приобретател т.е. апортираните права се прехвърлят от вносителя към дружеството от момента на вписване на непаричната вноска в търговския регистър. При прегледа на хронологията на вписванията по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, както и по фирменото дело в окръжния съд се вижда, че никога не е било вземано решение за извършване на процесната непарична вноска, както и липсва изискуемото съгласно чл.73, ал.1 ТЗ „писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му“-по отношение на процесната непарична вноска. Изводът, който може да се направи е, че непаричната вноска е вписана, но без да е реализиран фактическият състав за нейното вписване т.е без да е прието решение за увеличение на капитала с такава непарична вноска и без да е подписано съгласие с нотариално заверен подпис от вносителя. Фактическият състав на непаричната вноска е нищожен поради липса на съгласие –липсват както воля на търговското дружество, така и воля на вносителя. Апортът е вид сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост. Волеизявленията на вносителя-собственик на имота и дружеството, което приема апорта се обективират в два акта – съгласие на собственика с описание на вноската, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа –чл.73, ал.1 ТЗ и решение на общото събрание за увеличение на капитала чрез непарична вноска. Пороците при формиране на волята могат да се релевират на основанията по чл.26 ЗЗД. Вписването на апорта при нищожност на материално-правния фактически състав на апорта има за последица вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ. Моли съдът да постанови решение, с което обяви за нищожно поради противоречие със закона вписването в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Ес ен ес Глобал“ АД на непаричната вноска с предмет: на стойност 384 000 лева., а в отношение на евентуалност да установи, че е вписано несъществуващо обстоятелство. Ответникът „Ес ен ес глобал“ АД, в отговора си на исковата молба е посочил, че не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба, а именно правото на собственост на ищеца към 15.07.1999 година, идентичността на описания в нотариалния акт имот с посочения в исковата молба. Обстоятелствата, на които се основава иска се потвърждават от вписванията по партидата на „Ес ен ес глобал“ АД. С молба и със становище в о.с.з. 06.02.2024 година прави признание на иска и моли да се постанови решение, в този смисъл. Преди да разгледа спора по същество, съдът дължи произнасяне по въпроса дали следва да постанови решение при признание на иска. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти - юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае - да противопостави съответни възражения. Съгласно ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен. Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда - чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК. Искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ не е сред изчерпателно изброените. Съдът намира, че при изследване на този въпрос следва да се вземе предвид вида на търсената защита. Страната, която е предявила този иск извлича правния си интерес от правото си на собственост, което твърди, че е накърнено от извършеното вписване. Твърди, че имотът, за който е извършено вписването не е апортиран в капитала на дружеството, т.е. с този иск се цели да се заличи в търговския регистър обстоятелство относно правото на собственост върху недвижим имот, с цел преустановяване на публично- оповестителното действие на вписаното обстоятелство. По въпроса за значението на направеното по реда на чл. 237 ГПК признание на иск при спор за право на собственост е налице практика на ВКС-Решение № 20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., І ГО на ВКС. В мотивите към това решение е прието, че исковете за собственост не са сред посочените изключения, но защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ, с допустимите за този способ доказателствени средства. Така например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт - чл. 18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти - частна държавна или общинска собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота - чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство - чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период; ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да представи този акт в исковото производство, и т. н. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т. е., че имотът принадлежи на ищеца. Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК. Съдът намира, че в настоящия случай горното разрешение е приложимо, тъй като с настоящия иск се цели защитава собствеността върху недвижим имот. На второ място вписването на обстоятелства в търговския регистър е в защита на обществения интерес, поради което съдебното установяване на вписаното обстоятелство не може да стане с признание на иска, изхождайки от съображения за правна сигурност и от предмета на делото – отричане правото на собственост на ответника, което изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на въведеното от ищеца отричане на придобивния способ. Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/. Липсва спор между страните, а и се установява от представеният НА 259/1999 година на Нотариус К.Т., нотариус с рег. № ••• на НК с район на действие –РС Благоевград, че „Пирин филм“ ООД е признат за собственик на недвижим имот, а именно: ДВУЕТЕАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА, находяща се на адрес гр. Благоевград, ул. „Крали Марко“ № 1, представляваща КИНО с два киносалона и административна част с обща разгърната застроена площ от 2337 кв.м, построена през 1963 година и заснета с пл. №9610, както и лятно кино, въведено в експлоатация през 1967 година и заснето като имот пл. №2861, кв.212 по плана на ЦГЧ Благоевград. Липсва спор, а и се установява от обявените в ТР по партидата на ответника „Ес Ен Ес глобал“ АД обстоятелства, че дружеството е пререгистрирано, като е вписана апортна вноска - 54% ид.части от двуетажна монолитна сграда със застроена площ от 1555 кв.м., състояща се от четири сгради със самостоятелни обекти, построена върху поземлен имот с идентификатор №04279.613.455, находящи се на административен адрес в гр.Благоевград, ул.“Крали Марко“, № 1, обл.Благоевградска с посочена стойност 384000 лева. При справка в поле История за вписванията и заличаванията в полето се вижда, че при пререгистрацията на дружеството в Търговския регистър е направено вписване на 23.04.2008 година в 11: 42: 41 часа със следното описание на непарична вноска: Право на собственост върху недвижими имоти, описани подробно в устава на дружеството. Стойност: 594000 лева, а впоследствие на 02.04.2009 година в 14: 45: 40 часа е вписана описаната по-горе непарична вноска като в обстоятелствената част на иска ищецът не е навел като основание липса на идентичност между двата имота. Предявеният главен иск намира своето правно основание в чл.29, ал.1, предл първо ЗТРРЮЛНЦ. В ТРОСГТК № 1/2002 г. са разгледани две хипотези на нищожно вписване - такова е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Тъй като доводът за нищожно вписване на апорта в търговския регистър ищецът черпи при пререгистрацията на дружеството с твърдения за нарушение на ал.2 от параграф 4 към ПЗР на ЗТР /понастоящем ЗТРРЮЛНЦ/, в който е посочено, че пререгистрацията се извършва чрез вписване в търговския регистър по заявление от търговеца и удостоверение за актуалното състояние. В удостоверението не се съдържа информация за извършената непарична вноска, поради което извършеното вписване се явява нищожно. При извършената служебна справка по партидата на дружеството се установява, че по фирмено дело №6434/2000 година, водено в СГС по партидата на еднолично АД с фирма „Ес ен ес глоубъл“ ЕАД е постъпило заявление за впсиване на промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване, като към заявлението са приложени следните документи: протоколно решение №3/09.01.2003 година на едноличния собственик на капитала; учредителен протокол от 10.01.2003 година; списък на учредителите, заверен от съвета на директорите, декларация-съгласие по чл.73, ал.5 ТЗ от вносителя на апортната вноска, декларации по чл.266, ал.1 ДПК, съдебно-техническа експертиза на непаричната вноска; определение от 18.02.2002 година по дело № 11129/2002 година за приемане оценката на вещите лица; удостоверение за уникалност на наименованието; доказателства по свикване и провеждане ОС на съдружниците на акционера; декларации по чл.234, ал.2 ТЗ от членовете на съвета на директорите; нотариално заверен образец от подписа на лицето, овластено представлява дружеството; актуализиран устав. Видно от заявлението и приложените към заявлението документи, находящи се по фирменото дело в ТР е, че е поискано от Г. К. Ж., Е. Л. Ч. и „Пирин филм“ ООД, в качеството на членове на съвета на директорите на „Ес ен ес глобал“ АД е поискано вписването на преобразуване на „Ес Ен Ес Глоубъл“ ЕАД, в акционерно дружество с фирма „Ес Ен Ес Глоубъл“ АД, чрез приемане на нов съдружник – „Пирин филм“ ООД, увеличаване на капитала и допълнително записване на акции като „Пирин филм“ ООД записва 384 акции на приносител съставляващи 64% от общия записан капитал чрез непарична вноска, която е в общ размер на 1200 000 лева съгласно изготвена техническа експертиза и е пазарната оценка на правото на собственост върху имотите, посочени в т.2-3, които са идентични с процесните, избран е съвет на директорите и е приет устав. Към заявлението е представена декларация- съгласие по чл.72, ал.5 ТЗ. Отбелязано е, че капиталът на дружеството се увеличава, както следва: определя се в български лева и възлиза на 600 000лева. Той се състои от отделни акции, чиято обща стойност образува стойността на капитала на Дружеството Отбелязано е, че капиталът на дружеството е изцяло записан. При учредяване на Дружеството, капиталът е набран както следва: 6000лв. в пари – български лева. 594 000лв. внесени под формата на апорт – чрез прехвърляне собствеността върху недвижими имоти по смисъла на чл. 72 от Търговския закон, като апортната вноска от „Пирин филм“ ООД е за имотите, посочени в т.2 и 3, както следва: 2.Правото на собственост върху: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ I – 9610, с площ на имота от 2970кв.м., ведно с с построената в имота ДВУЕТЕАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА, представляваща КИНО, находяща се на адрес гр. Благоевград, ул. „Крали Марко“ № 1, състояща се от административна сграда и два киносалона, с обща застроена площ от 2337 кв. м. и разгъната застроена площ на цялата сграда от 2593, 48 кв. м., разпределени в самостоятелно обособени помещения, които са подробно описани. 3. Правото на собственост върху УПИ в гр. Благоевград, съставляващ лятно кино. Приложен е протокол № 2/2002г. от 28.11.2002г. от общото събрание на съдружниците на „Филм-98“ ООД /л.72 – л.82/, притежаващо 78% от капитала на „Пирин Филм“ ООД, т.5, на основание чл. 137, ал.1, т.7 от ТЗ, е взето решение за разпореждане /продажба, дарение, замяна, апортиране за участие в капитала на „Ес Ен Ес Глоубъл“ ЕООД с процесния недвижим имот, описан в нотариален акт № 259, том I, рег.№ 3025, дело № 256 от 15.07.1999 год. на Нотариус с рег.№ ••• на НК с район на действие Районен съд Благоевград. Видно от протокол № 3/28.11. 2002г. на Общо събрание на съдружниците на „Филм -98“ ООД /л.83 – 86/, по точка 5 от същия, е взето абсолютно същото решение - на основание чл. 137, ал.1, т.7 от ТЗ, вземане на решение за разпореждане /продажба, дарение, замяна, апортиране за участие в капитала на „Ес Ен Ес Глоубъл“ ЕООД с процесния недвижим имот, описан в нотариален акт № 259, том I, рег.№ 3025, дело № 256 от 15.07.1999 год. на Нотариус с рег.№ ••• на НК с район на действие Районен съд Благоевград, като съответно при всяка от четирите предвидени хипотези е предвидено, как да се извърши това разпореждане. Видно от приложеното пълномощно /л.87 – л.89/, с нотариална заверка на подписите № 4852 / 28. 12. 2002г. на нотариус Р. Б., Т. Д. А. и И. С. И., в качеството им на управители на „ФИЛМ - 98“ ООД са упълномощени да подпишат необходимите документи, а те са упълномощили адв.Н. З.. Апортната вноска е посочена с индивидуализиращи признаци в устава на дружеството. Въз основа на заявлението е постановено решение № 9 от 23. 01. 2003г. по ф. д. № 6434/2000г. на СГС, с което са вписани исканите промени: вписано е акционерно дружество с фирма „ЕС ЕН ЕС ГЛОБАЛ“ АД; нов устав; увеличение на капитала на дружеството от 216 000 лева на 600 000 лева, чрез издаване на 384 броя акции на приносител с номинална стойност 1000лв. всяка една. Увеличението е извършено с непарична вноска – недвижими имоти на стойност 1 200 000 лв; вписан е нов съвет на директорите; както и че дружеството ще се представлява от изпълнителния директор Т. Д. А.. /л.102/. Горното обуславя извода, че е спазен фактическият състав по вписване на апортната вноска, искането е направено от надлежно лице с представителна власт, налице е решение на акционерите, в устава е описана апортната вноска с индивидуализиращите я признаци, налице е декларация-съгласие на собственика, постановено е решение. Следователно е налице надлежно вписване на апорта на процесния недвижим имот в капитала на ответното дружество, както и същият е описан в устава на дружеството. Вписването на апортната вноска на 02.04.2009г. в 14: 45: 40ч. в Търговския регистър /сега ТРРЮЛНЦ/ е извършено на основание §4, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър от 2008г., в редакцията му с ДВ. бр. 94 от 31.10.2008г., в сила от 1.01.2009г. и не е нищожно, тъй като вписаното обстоятелство подлежи на вписване, извършено е от надлежен орган и е вписано въз основа на съдебно решение, което отговаря на изискванията за валидност. Предвид горното, при извършване на пререгистрацията на дружеството в търговския регистър, воден при Агенция по вписванията отразяването на апортната вноска, която се съдържа като описание в устава, към който препраща решението отразява верно обстоятелствата, които подлежат на вписване и искът се явява неоснователен. Затова в частта, с която този иск е отхвърлен, решението следва да бъде потвърдено. Поради настъпването на вътрешнопроцесуалното условие – отхвърлянето на главния иск следва да бъде разгледан предявеният евентуален иск – по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ. В ТРОСГК № 1/2002 г. са посочени две хипотези на несъществуване на вписаното обстоятелство, а именно, вписване в търговския регистър на липсващо (невзето) решение на орган на дружеството и вписване на обстоятелство, което е съществувало, но впоследствие по исков ред е установена нищожността на решението на орган на дружеството (общо събрание, надзорен или управителен съвет), от което то произтича, с последица заличаване на вписаното обстоятелство ex nunc. Видно от твърденията в исковата молба е, че се касае за вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Налице е задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 5 от 8.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 271/2010 г., I т. о., ТК, според което нарушаването на писмената форма за действителност на апорта на недвижим имот относно отразяването на вноската в дружествения договор с всички предвидени от закона елементи, съобразно изискването на чл. 72, ал. 1 от ТЗ, в частност, вписването въз основа на регистърно решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в дружествения договор, следва да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията, дадени в ТРОСГК № 1/2002 г. т.е когато вписването е обусловено от осъществяването на няколко кумулативно изискуеми предпоставки, формиращи сложен фактически състав, в който решението на дружествения орган е само един от елементите също се касае за вписване на несъществуващо обстоятелство. Твърденията са, че апортът е вид сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост. Волеизявленията на вносителя-собственик на имота и дружеството, което приема апорта се обективират в два акта- съгласие на собственика с описание на вноската, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа и решение на общото събрание за увеличение на капитала чрез непарична вноска т.е. твърди се липса на влаидно възникване на обстоятелството поради липсата на пълно описание на апортираните имоти в устава на дружеството и посочване на основанието за възникване на правата му (чл. 72, ал.1 от ТЗ), липсата на писмено с нотариална заверка на подписа съгласие на вносителя (чл. 73, ал.1 от ТЗ), неотразяването на апортната вноска в регистърното решение, Нормата на чл. 72 установява изискване при извършването на непарична вноска дружественият договор, да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната оценка и основанието на правата му. Видно от представените доказателства е, че е спазен фактическият състав по вписване на апортната вноска, искането е направено от надлежно лице с представителна власт, налице е решение на акционерите, в устава е описана апортната вноска с индивидуализиращите я признаци, налице е декларация-съгласие на собственика, постановено е решение. Следователно е налице надлежно вписване на апорта на процесния недвижим имот в капитала на ответното дружество и не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство. Поради изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено и в тази му част. Водим от гореизложеното, съдът