РЕШЕНИЕ

№ 51

гр. Омуртаг, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20213510100294 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.49 от ЗЗД. Ищците С. И. Д. и В. С. Д., двамата с адрес: •••, твърдят в исковата си молба, че били собственици на 36 броя овце, които отглеждали в двора на имота си, находящ се в с. •••, общ.Омуртаг, •••. Описано е в молбата, че на 23.06.2021г., около 00.30 часа, ищците били събудени от силен шум идващ от двора на къщата им и след като излезли навън видели, че четири кучета са нападнали лежащите в двора овце. Ищците посочват, че успели да изгонят кучетата, те избягали, но малко по – късно се върнали и отново нападнали овцете, при което ищците едва успели да ги изгонят. Сочи се в молбата, че на сутринта ищците намерили в двора десет разкъсани умрели овце, а други четири, също с разкъсвания, били все още живи, започнал да ги лекува ветеринарен фелдшер, но въпреки това след 2 – 3 дни умрели и те. Твърди се в молбата, че кучетата, които нападнали и умъртвили овцете на ищците били безстопанствени, нямали поставени марки и се скитали на глутница в селото. Сочи се в молбата, че отговорност за причинените на ищците вреди носела именно ответната община, която не изпълнила задълженията си, регламентирани със Закона за защита на животните, по отношение на популацията от бездомни кучета в селото. Ето защо ищците претендират ответникът да им заплати сумата в размер на 4 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пазарната стойност на умъртвените 14 броя овце, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.06.2021г., до окончателното заплащане на сумата. Претендират се и съдебни разноски. В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адв. В. А. от АК – гр.Търговище и поддържат иска.

Ответникът Община Омуртаг, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В приетия и приложен като писмено доказателство по делото Протокол от 22.06.2021 г. са отразени констатации на комисия в състав: д-р Й. Б. – председател •••• към Община Омуртаг, Х. Х. – старши експерт •••, Ф. С. – мл. експерт •• и М. М. – зам. кмет на Община Омуртаг, от посещение на същата дата на животновъден обект, находящ се в с. •••, общ. Омуртаг, със собственик С. И. Д. В протокола е посочено, че при оглед на обекта се установило, че има нахапани и удушени около 10 бр. овце от вълци или „хищни кучета“. Отразено е в протокола, че от разговор с Д. се установило, че нападението станало към 00.30 часа, като навлизането на „хищните животни“ станало от северната част на обекта, където оградата била паянтова от телена мрежа. Приложени са и Постановление за отказ да се образува ДП от 11.08.2021 г. на прокурор при РП – Търговище по преписка вх. № 1863/2021 г., както и материалите по преписката. От същите се установява, че преписката била образувана по постъпил сигнал за нападнато от бездомни кучета стадо овце в с. •••, общ. Омуртаг, •••, като при нападението десет броя овце били умъртвени. Видно е от материалите по преписката, че при извършената проверка били снети сведения от собствениците на овцете – ищците по настоящото дело, като заявили, че на 22.06.2021 г., около 20.00 часа, собствените им 35 бр. овце и 25 бр. агнета се върнали от паша и те ги прибрали, но около 00.30 часа на 23.06.2021 г. Д. чул овцете да блеят, излязъл навън и видял, че стадото е нападнато от четири бездомни кучета, извикал съпругата си и двамата прогонили кучетата. Д. и Д. са описали, че след около два часа нападението се повторило, те отново прогонили кучетата, а на сутринта установили, че десет броя овце са умрели вследствие на нанесени им наранявания от кучетата. В допълнително сведение Д. е заявил, че обекта му бил посетен от комисия сформирана от служители на Община Омуртаг и че след това е заровил овцете. Към материалите на преписката е приложен описания по – горе протокол. В цитираното постановление за отказ да се образува ДП е описана фактическата обстановка, като е прието, че няма достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, а претенциите си Д. следва да реализира по реда на ГПК. В показанията си разпитаните по делото свидетели Е. В. и М. Д. – брата на ищеца С. Д., заявяват, че ищците отглеждат овце в обор, който се намира до къщата им в с. •••, общ. Омуртаг и че през месец ни 2021 г. стадото на ищците било нападнато от глутница бездомни кучета, при което умрели десет овце, а няколко дни по – късно от нанесените от кучетата наранявания умрели още четири овце. Двамата свидетели са категорични, че кучетата нападнали овцете на ищците са безстопанствени, както и че ходят на глутници из селото и нападат през нощта. Свидетелите уточняват, че овцете били от породи „черноглава плевенска“ и „цигай“, както и че били добре гледани, с тегло по 70 – 100 кг. и че през 2021 г. цената на една такава овца била около 300.00 лева.

По делото са извършени съдебно – ветеринарна експертиза и съдебно – оценъчна експертиза. Според заключението по първата от тях продажната цена на овце порода „цигай“ с живо тегло 50 кг е 150 лв., а на овце порода „плевенска черноглава“, с живо тегло 55 кг е 165 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като заявява, че е определил пазарната цена чрез проучване на пазара към 2021 г., но не конкретизира източници, посочва единствено, че направил проучване сред частни лица. Според заключението по втората експертиза пазарната цена на една овца от порода „Цигай“ с живо тегло 55 кг. и изкупна цена от 3.00 лева, възлиза на 165.00 лева, ако е за консумация, а ако е за развъждане възлиза на 250.00 лева. Според същото заключение пазарната цена на една овца от порода „Плевенска черноглава“ с живо тегло 80 кг. и изкупна цена от 3.00 лева, възлиза на 240.00 лева, ако е за консумация, а ако е за развъждане възлиза на 300.00 лева. Посочено е в заключението, че общата цена на 8 бр. овце „Цигай“ за консумация е в размер на 1320.00 лева, а ако овцете са за развъждане е 2 000.00 лева и че общата цена на шест бр. овце от порода „Плевенска черноглава“ за консумация е в размер на 1 440.00 лева, а ако овцете са за развъждане е в размер на 1800.00 лева. В заключението подробно са посочени източниците, ползвани от вещото лице при извършване на експертизата и изготвяне на заключението. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и доказан. От приложените по делото материали по преписка вх. № 1863/2021 г. на РП – Търговище, приложения протокол на комисия сформирана от служители на Община Омуртаг и събраните гласни доказателства, по безспорен начин се установява, че около 00.30 часа на 23.06.2021 г. и около 02.30 часа на същата дата отглежданото от ищците стадо овце и агнета било нападнато на два пъти от глутница безстопанствени кучета и че вследствие нанесените от кучетата наранявания десет от овцете на ищците умрели. Свидетелят М. Д., който е брат на ищеца С. Д. и чиито показания съдът преценява с оглед възможната му заинтересуваност от изхода на спора съгласно чл. 172 ГПК, излага данни, които се подкрепят както от показанията на св. Е. В., така и от писмените доказателства по делото. Ето защо няма причина, поради която съдът да игнорира показанията на този свидетел от доказателствения материал по делото. При съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства се установява, че стадото на ищците е нападнато от безстопанствени кучета именно в ранните часове на 23.06.2021 г., поради което приема, че в приложения протокол от работата на комисия сформирана от служители на Община Омуртаг е допусната техническа грешка, като е посочена дата 22.06.2021 г. Въз основа най – вече на събраните по делото гласни доказателства съдът счита, че безспорно се доказа, че кучетата нападнали стадото на ищците са безстопанствени. В същата насока е и макар и алтернативна констатация в протокола подписан от членовете на комисията сформирана от служители на Община Омуртаг. Според събраните по делото доказателства ищците са отглеждали овце с цел развъждането им, което се установява и от факта, че към момента на нападението стадото им е наброявало тридесет и пет овце и двадесет и пет агнета. С оглед данните отразени в цитирания по – горе протокол съдът счете, че вследствие на нанесени наранявания от безстопанствени кучета е причинена смърт на овце, а не на агнета. Събраните по делото писмени и гласни доказателства описани по - горе обуславят категоричен извод за наличие на причинно следствена връзка между нападението на безстопанствените кучета върху овцете на ищците, причинените им наранявания и настъпилата вследствие на тези наранявания смърт на десет от овцете. Ищците претендират да им бъде заплатено обезщетение за общо четиринадесет броя овце – шест броя от порода „Плевенска черноглава“ и осем броя от порода „Цигай“, но по делото са налице безспорни и категорични доказателства – описания по – горе протокол, за смъртта на десет броя овце. За смърт на още четири овце впоследствие са налице единствено гласни доказателства, които не са подкрепени с писмени такива и остават изолирани. Ето защо съдът приема, че вследствие на нанесените от безстопанствени кучета наранявания, е настъпила смърт на десет броя овце, собственост на ищците. Доколкото в протокола не са описани точен брой умрели овце от всяка от двете породи, отглеждани от ищците, съдът приема, че вследствие на нанесените от безстопанствени кучета наранявания са умрели по пет броя от всяка порода. Съдът счита, че отговорността на Община Омуртаг също е безспорно установена. Съгласно Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ дейността по осъществяване на надзор и грижа за безстопанствените кучета и задължението за настаняване на същите в определени за целта места – приюти, са възложени на общините. Бездействието по тези дейности ангажира отговорността на общината по общия исков ред по чл. 49 от ЗЗД. Общините отговарят съобразно разпоредбите на гл. V от Закона - „Безстопанствени животни” /в този смисъл Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. д. №1533/2010 г. на ІІІ-гр.о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЖ /ред. ДВ бр. 58/2017 г., действала към 23.06.2021 г./ Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, а министърът на земеделието и храните издава наредба за прилагане на тази програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ /ред. ДВ бр. 58/2017 г./, регламентира задължение за общинския съвет да приеме програма за изпълнение на националната програма и план за действие на общината, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2, като съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ /ред. ДВ бр. 58/2017 г./ к метовете на общините следва да организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Чл. 41, ал. 2 от ЗЗЖ регламентира задължението на органите на местната власт да изградят приюти, в които да се настаняват безстопанствените животни. Съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗЗЖ, кметовете на населените места отговарят за дейността на тези приюти, а съгласно ал. 4 тези приюти трябва да се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ регламентират съответните мерки, които следва да се предприемат по отношение на животните настанени в приют, като съгласно ал. 2 тези животни могат да се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони. Според чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ в случай, че не се явят лица, които да пожелаят да отглеждат кучетата като компаньони, за субектите, които стопанисват приютите съществуват две възможности: кучетата да се маркират и настанят във временни приюти, определени от общинския съвет /организацията на работа и условия, в които се определят с наредба на общинския съвет - чл. 47, ал. 5 от ЗЗЖ/ или, да се върнат по местата, от които са взети, като остават под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от закона. Следователно според действащото законодателство безстопанствените кучета могат да бъдат настанявани в приюти, а също така и да бъдат пускани на свобода след извършване на задължителните ветеринарно - медицински дейности, като и двата варианта са законосъобразни. В чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ законодателят е определил кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за безстопанствените кучета - общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. Следователно това е задължение на общината като юридическо лице. От посочената нормативна уредба се стига до извод, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Според чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, физически и юридически лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Когато обаче организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации от една страна и пострадалите от друга възникват правоотношения по чл. 49 от ЗЗД. Към дата, на която е настъпила смъртта на овцете, собственост на ищците, вследствие на причинени им на същата дата наранявания от безстопанствени кучета, за Община Омуртаг е било налице законово регламентирано задължение да предприеме мерки за настаняване на безстопанствените кучета в приюти, за извършване в тези приюти на регламентираните ветеринарно – медицински дейности, за евентуално намиране на стопани на кучетата, а в случай че такива не са намерени за пускането им на свобода, като се вземат мерки за предотвратяване на агресивното им поведение към хора или животни. Бездействието на органите на ответната община във връзка с изпълнение на тези задължения, ангажира нейната отговорност спрямо ищците за причинените им имуществени вреди. Относно размер на същите и съответно размера на обезщетението, което следва да се присъди на ищците съдът взе предвид заключението по извършената по делото съдебно – оценъчна експертиза, поради обстоятелството, че същото се явява по – ясно и обосновано, тъй като вещото лице е посочило конкретни източници, ползвани от него при извършване на експертизата и е изложило подробни мотиви в подкрепа на заключението в констативно - съобразителната му част. Ето защо и предвид изложените по – горе съображения съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата в размер на 2 750.00 лева, а в останалата му част до пълния претендиран размер от 4 500.00 лева да бъде отхвърлен като недоказан.

Посоченото по – горе обезщетения следва, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, да се присъди ведно със съответната компенсаторна лихва от датата на увреждането - 23.06.2021 г., до окончателното изплащане на главницата.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, а именно сумата общо в размер на 640.70 лева, представляващи направени разноски за внесена държавна такса, заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие и внесени депозити за извършване на експертизи.

Ответната страна не претендира присъждане на съдебни разноски.

Водим от горното съдът