Решение № 4218 от 25.11.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 1960/2023 г.

Производството по делото е образувано по предявен от С. Т. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••••••••••; Т. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••••••••••; Ф. Г. Ж., ЕГН••••••••••, с постоянен адрес: ••••••••••; Я. К. Я., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••••••••••••: Ж. Т. А., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: ••••••••••••; Х. З. Б. ЕГН 571 1071103, с постоянен адрес: ••••••••••••••••; М. Х. Б., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••••••••••••; Н. Х. Б., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: ••••••••••••••••; Н. Н. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••••••••••••••; И. Н. П., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: ••••••••••••••; Д. Л. Д., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: •••••••••••••; П. Л. Д., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: •••••••••••••; К. К. К., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: ••••••••••••; Т. К. К., ЕГН 681111 1032, с постоянен адрес: •••••••••••••; Я. А. Т., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••••••••••••••; Т. Г. К., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••••••••••••••; К. Г. К., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: •••••••••••••••, Й.А. К., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: ••••••••••••••••; Е. К. Д., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: ••••••••••••; К. Д. К., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: ••••••••••••; Й. Д. К., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: •••••••••••• /последните 4-ма правоприемници на починалия в хода на процеса ищец К. Д. К., с ЕГН: ••••••••••/ срещу Г. Б. Ж., ЕГН •••••••••• и А. Г. Ж., ЕГН: ••••••••••, двамата с адрес: ••••••••••, отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на Поземлен имот с идентификатор 10135.2520.6116 по КККР, одобрени със Заповед № ••••••••••••• г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в •••••••••••••, с площ от 568 кв.м., при съседи: имоти с идентификатор 10135.2520.515; 10135.2520.516, 10135.2520.9599 и 10135.2520.9541, ведно с всички подобрения, насаждения и приращения в имота. Като последица от положителния изход на спора, молят за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 14, том I, рег. № 398, дело № 14 от 2023 г. на нотариус с рег. № 124 на НК, вписан в СВ -В. с акт •••••••••••••, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Ищците основават активната си материалноправна легитимация по иска за собственост, основА. на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: въз основа на наследствено правоприемство от наследодателя К. Т.К., починал на 14.04.1969г. и проведена реституционна процедура, ищците се легитимират като изключителни собственици на Поземлен имот с идентификатор 10135.2520.6116, находящ се в •••••••••••••, с площ от 568 кв.м., при съседи: имоти с идентификатор 10135.2520.515; 10135.2520.516, 10135.2520.9599 и 10135.2520.9541, ведно с всички подобрения, насаждения и приращения в имота. Имотът бил част от възстановения им като наследници на К. с влязло в сила на 11.08.1998г. Решение № •••••••••••• на ПК – В. представляващ нива от 8.162 дка., находяща се в терен по §4 на •••••••••••, имот № •••••• по КП от 1956г., включващ планоснимачни номера, в т.ч. и пл. № 516 с площ от 1.252 дка. Посочва се, че предявили срещу Б.Г.Б. и Б. Ж. Б., в качеството им на бивши ползватели на имот в терен по § 4, иск с пр. осн. чл. 108 ЗС за предаване владението върху имота от 1252 кв.м. с № 516 по КП „Т.“, находящ се в землището на гр. В. •••••••••••, по който с влязло в сила Решение № 524/10.05.2007г. по в.гр.д. № 445/2007г. на ВОС, потвърдено с Решение № 1276/2008/24.02.2009г. на ВКС, постановено по гр.д. № 5310/2007г. по описа на съда, е отменено Решение № 2538/01.11.2006г. по гр.д. № 4844/2004г. на ВРС, в частта, с която искът е отхвърлен за 625/1252 кв.м. ид. части от имота, а ответниците Б.Г.Б. и Б. Ж. Б. били осъдени да предадат владението на 625/1252 кв.м. ид. части от ПИ № 516 по КП „Т.“. Въз основа на това и по образувано изп. д. № 4000/2011г. при ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на 29.07.2011г., ищците били въведени във владение на 625/1252 кв.м. ид. части от имота по извършено трасиране на имота от „А.“ ООД. Излагат, че оттогава до сега повече от 10 години са владели необезпокоявано имота, както и че никой не е предявявал имуществени претенции спрямо него. Посочва се също, че с влязла в сила на 15.04.2022г. Заповед № 105/07.03.2022г. на Кмета на Район „П.“ по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на ищците е възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот с ид. № 10135.520.6166 по ПНИ на с.о. „Т.“ с площ от 568 кв.м. На 31.05.2022г. извършили трасиране и координиране на имота, а на 25.08.2022г. заплатили стойността на подобренията по влязла в сила Заповед ••••••••• в полза на наследниците на Б.Г.Б.. На 26.09.2022г. били въведени от Община В. във владение на имота, за което бил съставен протокол за въвод във владение. Посочва се, че през 2022г. били известени от Областна администрация – гр. В. че ответникът Г. Ж. подал заявление за издаване на скица и признаване правото на собственост върху имота, срещу което ищците подали възражения до СГКК-В. и до Областния управител на гр. В.. Излага се, че с НА № 24/19.01.2023г. на Нотариус № 196, вписан в СВ-В. били признати за собственици по наследство на 312/360 ид.ч. от имота. На 03.02.2023г. предприели действия по поставяне на ограда и изчистване на имота, а в последствие установили, че ответникът Ж. се снабдил с нотариален акт за собственост на имота им. Твърди се, че ответникът и/или негови праводатели не са упражнявали фактическа власт върху имота, нито са се противопоставяли срещу собствеността им. Отправя се искане до съда да бъде отменен и издадения нотариален акт за собственост на недвижимия имот в полза на ответника. Претендират разноски. В срока за отговор е постъпил отговор на исковата молба от Г. Б. Ж., с който ответникът оспорва твърденията на ищците, че са собственици на процесния поземлен имот. Оспорва твърдението, че реституционното Решение № •••••••••••• на ПК – В. е влязло в сила на 14.11.2006г. Излага се, че по силата на цитираните от ищците съдебни решения, постановени между ищците от една стрА., наследодателя на ответника Б.Г.Б. и бащата на ответника Б. Ж. Б. възникнала съсобственост върху имот с пл. № 516, целият с площ от 1, 252 дка, находящ се в землището на гр. В. кв. Виница, м. „М.“. С влизане в сила на Решение № 524/10.05.2007г., постановено по в.гр.д. № 445/2007г. по описа на ВОС, наследодателката на ответника, неговата майка Б.Б. и баща му Б. Б., били осъдени да предадат владението на 652/1252 кв.м. идеални части от имота, предмет на иска по чл. 108 ЗС. Твърди се, че макар постановеното по делото решение, Б.Б. и Б. Б. продължили необезпокоявано да осъществяват фактическата власт върху целия имот и да го владея за себе си като собственици, като ищците не били предприели действия по изпълнение на постановеното съдебно решение. След смъртта на Б.Б., за целият имот продължил да се грижи ответникът Г. Ж., като обработвал мястото и поддържал оставените от майка му различни трайни насаждения в имота. Ответникът не оспорва твърдението на ищците, че на 29.07.2011г. е извършен въвод на ищците във владение на 652/1252 кв.м. идеални части от ЧСИ Н. Д., но посочва, че ищците не са присъствали на въвода, нито са установили фактическата власт върху имота, както и не са осъществявали владение върху него след това. Излага, че в края на м. август 2011г. получил предложение от ищеца П. Л. за продажба на идеалните части на наследниците на К., но ответникът отказал, като изрично заявил, че последният стопанисвал целия имот и имотът е негова собственост. Позовава се на придобивна давност върху процесния имот с изтичането на 10 годишна давност, а именно: през месец май 2019г., евентуално през месец август 2021г. Това владение и грижа за имота ответникът осъществявал необезпокоявано, спокойно и явно заедно със съпругата си А. Ж., с която имал сключен граждански брак от 28.03.1998г. Считайки себе си за собственик, през м. октомври 2021г. ответникът предприел действия по извършване на обстоятелствена проверка за признаването му като собственик и снабдяването му с НА за собственост на основание изтекла придобивна давност върху признатите на ищците идеални части. На 11.10.2021г. подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, декларирайки, че е собственик на посочения поземлен имот и заплатил данъка на имота за 5 години назад. Ответникът изкарал и скица за имота, след което се снабдил с нотариален акт, удостоверяващ правото му на собственост. Оспорват се твърденията на ищците, че последните поставили нова оградна мрежа по южната и източна граница на имота на 03.02.2023г. На посочената дата непознати на ответника лица направили опит да демонтират съществуващата в имота ограда, но след сигнал до органите на реда, подаден от ответника, бил съставен Предупредителен протокол на К. К. и Г. Ж. да се въздържат от самоуправни действия, предвид наличието на гражданскоправния спор помежду им относно принадлежността на собствеността върху имота. По същество моли за отхвърляне на иска. Отправя доказателствени искания и претендира разноски. В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът А. Г. Ж. е депозирал отговор на исковата молба. Предявява в условията на евентуалност насрещен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на Поземлен имот с идентификатор 10135.2520.6116 по КККР, одобрени със Заповед № ••••••••••••• г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в •••••••••••••, с площ от 568 кв.м., при съседи: имоти с идентификатор 10135.2520.515; 10135.2520.516, 10135.2520.9599 и 10135.2520.9541, ведно с всички подобрения, насаждения и приращения в имота. Като последица от положителния изход на спора, моли за отмяна на Нотариален акт за констатиране право на собственост върху идеални части от недвижим имот № 24, том I, рег. № 1012, дело № 21 от 19.01.2023 г., по описа на нотариус О.С. с рег. № 196 на НК, с район на действие Варненски районен съд, вписан в Служба по вписванията - В. с вх. рег. № 1335 от 20.01.2023 г., дв. вх. рег. № 1315, Акт № 199, том III, дело № 670, както и Нотариален акт за констатиране право на собственост върху идеални части от недвижим имот •••••••••, по описа на нотариус О.С. с рег. № 196 на НК, с район на действие Варненски районен съд, вписан в Служба по вписванията - В. с вх. рег. № 7212 от 16.03.2023 г.. дв. вх. рег. № 7155. Акт № 191. том XVIII, дело № 4168, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Твърди се, че е придобила по време на брака си с ответника по първоначалния иск Г. Ж., в режим на СИО, на основание изтекла придобивна давност собствеността върху притежаваните от ищците ид. части от имота. Посочва, че след влизане в сила на цитираните от ищците съдебни решения, родителите на съпруга й Г. Ж. продължили да ползват целия имот необезпокоявано. След смъртта на Б.Б., за целия имот продължили да се грижат ответникът Ж., заедно със съпругата си Ж.. Излага се, че ищците никога не са установявали владение върху имота. Счита себе си за собственик въз основа на придобивна давност в продължение на 10 години, считано от 2009г., или най късно от м. август 2011г., когато ищците били въведени във владение на 652/1252 кв.м. ид. ч. от имота въз основа на образуваното при ЧСИ Н. Д. изп. дело. В срока за отговор на насрещната искова претенция е постъпил такъв, с който се оспорва насрещния иск като неоснователен и се моли за неговото отхвърляне. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа стрА.: С Решение № 1276/2008г./24.02.2009 год. по гр.дело № 5310 по описа за 2007 год. на ВКС е оставено в сила Решение № 524/10.05.2007 г. по в.гр.д.№ 445 по описа на ВОС за 2007г., с което Б.Г.Б. и Б. Ж. Б., са осъдени да предадат на К. К. К., Т. К. В., Г.К. Т., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Я. А. Т., К. Г. К. и Т. Г. К., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Н.Н.А., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си М. Д. А., Р. Н. Б. и Н. Н. И., Д. Т. Я.а, Ж. Т. А., Ф. Т. И. и С. Т. И. владението върху следния недвижим имот: 652/1252 кв.м. ид.ч. от ПИ №516 по КП „Т.", находящ се в землището на •••••••••••, целият с площ от 1 252 кв.м., при граници: ПИ №511, ПИ №512, ПИ №515, ПИ №517 и път, придобит от ищците чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на К. Т.К., б.ж. на гр.В. поч. на 14.04.1969г., с решение №•••••••••••• на ПК В. постановено по заявление вх.№40981/30.07.1992г., на основание чл.108 ЗС. С Решение № 524/10.05.2007 г. по в.гр.д.№ 445 по описа на ВОС за 2007г. е оставено в сила решение №2538/01.11.2006г., постановено по гр.д. №4844/04г. по описа на ВРС, XX състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените от К. К. К., Т. К. В., Г.К. Т., починал в хода на. процеса и заместен от наследниците си Я. А. Т., К. Г. К. и Т. Г. К., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Н.Н.А., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си М. Д. А., Р.Н. Б. и Н. Н. И., Д. Т. Я., Ж. Т. А., Ф. Т. И. и С. Т. И. против Б.Г.Б. и Б. Ж. Б. искове за предаване владението върху следния недвижим имот: 600/1252 кв.м. ид.ч. от имот пл. №516 по КП „Т.", находящ се в землището на •••••••••••, целият с площ от 1 252 кв.м., при граници: имоти пл.№512, пл.№515, пл.№517 и път, при твърдяно основание за придобИ.е за всеки от ищците К. К. К., Т. К. В. и Г. К. Т. - на 1/15 ид.ч.; от всеки от ищците Д. Л. Д. и П. Л. Д. - на 1/20 ид.ч.; и от всеки от ищците К. Д. К., Н.Н.А., И. Н. П., Д. Т. Я., Ж. Т. А., Ф. Т. И. и С. Т. И. - на 1/10 ид.ч. от имота - реституция по реда на ЗСПЗЗ, извършена в тяхна полза като наследници на К. Т.К., с решение №•••••••••••• на ПК В. постановено по заявление вх.№ 40981/30.07.1992г., подадено от Д. К. Т., на основание чл. 108 ЗС С Решение №•••••••••••• на ПК В. на наследниците на К. Т.К. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, на осн. чл.18ж и 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ върху недвижим имот, находящ се в землището на •••••••••••••••, съставляващ имот пл.№•••••• по КП от 1956г. с площ от 8.162 дка., включващ в себе си имоти и части от имоти по КП „Т." така, както са посочени в решението. Не е спорно, че ищците са наследници на К. Т. К., б.ж. на гр.В. поч. на 14.04.1969г. /видно от представените удостоверения за наследници са низходящи от различни степени на К. К./. С решение №40/682-5-2/22.11.1983г. на Б.Г.Б. е предоставено право на ползване върху хавра с площ от 1 дка, находяща се в землището на гр. В. м."М.ю" при граници: И. Я., К.М., път. Не е спорно, че ответникът Г. Б. Ж. е наследник на Б.Г.Б. /видно е и от приложеното удостоверение за наследници/. С влязлото в сила решение по гр.д. №4844/04г. по описа на ВРС, е прието, че е осъществен фактическият състав, предвиден в §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, довел до придобИ.е право на собственост от бившия ползвател. Доколкото придобИ.ето е възмездно по време на брака между Б.Г.Б. и Б. Ж. Б., собствеността е със статут на СИО. На осн. §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, допускащ изкупуване до 600 кв.м. в хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и т.к. липсват данни за територията, в която попада процесният недвижим имот, да е влязъл в сила и действащ ПНИ, съответно да са обособени новообразувани имоти, е прието, че Б.Г.Б. и Б. Ж. Б. се легитимират като собственици на 600/1252 кв.м ид.ч. от процесния имот. ОстА.ла част от 652/1252 кв.м. ид.ч. е собственост на наследниците на К., придобили я чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ с посоченото решение №•••••••••••• на ПК В.. По молба на ищците, въз основа на Изпълнителен лист от 26.07.2007г. е образувано изп. дело №214/2011г. на ЧСИ Н. Д., която на 29.07.2011г. е въвела същите във владение на 652/1252 кв.м. от имот №516 по КП „Т." от 1956г. съгласно решение 524 /10.05.2007г. по в.гр.д. №445 от 2007г. на ВОС, потвърдено с Решение №1276/2008 от 24.02.2009г. на ВКС, I ГО по гр.д. 5310/2007г. и Протокол за трасиране от 20.04.2011 г. от „А." ООД /л.309/. Със Заповед №105/07.03.2022 г., на основание чл. 46 ЗМСМА, във връзка с § 4 к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед № 5518/31.12.2019 г. на Кмета на Община В. въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на с.о. „Т.", одобрен със заповед №РД-06-7706-20/24.01.2006г. на Областния управител на област с административен център гр. В. с признато право на собственост с Решение №•••••••••••• на ПК - гр. В. по заявление вх. № 40981 от 30.07.1992г., скица •••••••••••• на отдел „Земеделие" - Община В. и заявление вх. № АУ017690ПР/21.02.2022г., е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4 б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на К. Т.К./по per. ПНИ, по НБ „Население" - К./, върху имот, представляващ имот с ид. № 10135.520.6116 по ПНИ на с.о „Т.", с площ от 568 кв.м. при граници: имоти № ••••••••••••••• Ищците са въведени във владение по реда на ЗСПЗЗ, за което е съставен Протокол за въвод във владение от 26.09.2022г Със Заповед №337/11.07.2019г., по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено наследниците на Б.Г.Б. да придобият право на собственост при условията на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху НПИ 10135520.516 с площ 600 кв.м., при граници: имоти № 9599, 517, 6729, 512, 515 и 6116. С Протокол за въвод №2/12.02.2020г., Б. Ж. Б., Ж. Б. Ж. и Г. Б. Ж., като наследници на Б.Г.Б. са въведени във владение на имота. С Нотариален акт за право на собственост №24 от 19.01.2023г. на Нотариус №196, вписан с дв.вх.рег.№1315 от 20.01.2023г., акт №199, т.3 д. №670/23г., ищците са признати за собственици по наследство на 312/360 ид.ч. от ПИ 10135.2520.6116 по КККР на гр. В. с адрес: гр. В. район П., СО „Т.", м. У.А., с площ от 568 кв.м. при съседи: 10135.2520.515; 10135.2520.516; 10135.2520.9599 и 10135.2520.9541. С Нотариален акт №123 от 16.03.2023г. на Нотариус №196, вписан в СВ- В. с дв.вх.рег.№ 7155, вх.рег.№7212, акт№191 том XVIII, дело №4168 ищците К. Д. К. и К. Г. К., са признати за собственици по наследство и реституция на остА.лите 48/360 ид.части от имот 10135.2520.6116. Видно от Нотариален акт №197/2020г., на 12.03.2020г. са дарени на ответника Г. Ж. от съсобствениците /Ж. Ж. – брат и Б. Б. - баща/ 5/6 ид.части от ПИ 10135.2520.516 по КККР на гр.В. с площ 600 кв.м., образуван от ПИ №516 по КП Т., ведно с изградената в него Вилна града - еднофамилна с идентификатор 516.1. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот•••••••••••• Г. Б.Ж. е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 10135.2520.6116, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ••••••••••••• г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. В. общ. В. обл. В. район П., с.о. „Т.", местност „У.А.“, целият с площ 568 кв. м., трайно предназначение на територията: УрбанизирА., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 /десет/ м). номер по предходен план: 5206116, при граници поземлени имоти с идентификатори №№ ••••••••••••••, ведно с всички подобрения, насаждения и приращения в имота. В полза на ответниците са събрани гласни доказателства за установяване наведените от тях фактически твърдения досежно упражнявА.та непрекъсната, спокойна, явна и несмущавА. фактическа власт върху спорния имот с намерение за своене, считано от 2009г., повече от 10 години, присъединявайки владението на праводателите си. Разпитани са св. Я. Я. /без родство/; Ж. Ж. /брат на ответника/ и Н.Н. /без родство/. В показанията си заявяват, че спорният имот е около 1200 кв.м., ограден е и се е ползвал само от Б. и Б., а след смъртта й през 2009 г. от Г., те полагали грижи за имота и го облагородявали. След смъртта на Б. не са виждали други хора освен Г. и А. да стопанисват имота и да го обработват. Никога не е имало ограда, която да разделя мястото на две. В полза на ищците са събирани гласни доказателства за опровергаване твърденията на ответниците досежно упражнявА.та непрекъсната, спокойна, явна и несмущавА. фактическа власт върху спорния имот с намерение за своене в периода от 2009г. до предявяване на исковата молба в съда; за установяване наведените от тях фактически твърдения досежно упражнявА.та непрекъсната, спокойна, явна и несмущавА. фактическа власт върху спорния имот с намерение за своене в периода от 2011г. до предявяване на исковата молба в съда. Разпитани са св. В.К. /без родство/, Д. П. /без родство/ и И. К. /далечна родН. на ищците по делото/. Знаят, че ищците имат възстановен имот на Т., на ул. М. Г. № 53 с площ около 1200 дка. В долната му част имало вила, която не е тяхна. Понастоящем имотът не е 1200 дка, възстановили им около 600 кв.м.. Наследниците редовно посещавали имота, водели брокери, клиенти. След 2012г. се направил нов подход /пътче/, който се ползвал от хората, които владеели вилата. Навремето целият имот бил ограден, вкл. празната необработваема част и къщата. Между вилата и мястото на ищците нямало ограда, имало забити колчета. Предвид така установеното от фактическа стрА., СЪДЪТ формулира следните изводи от правна стрА.: Предявените първоначален и насрещен иск са допустими. Налице е правен интерес от отрицателния установителен иск, съгласно приетото в ТР №8/27.11.13г. по тълк.д.№8/12г. на ОСГТК на ВКС. При отричане със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ответниците върху процесния имот, негови собственици остават ищците. Целта на този иск е да се отрекат правата, които третите лица им противопоставя по отношение на спорния имот, произтичащи било от изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, било от наличие на предпоставките по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ или при придобИ.е на имота в следствие изтекла 10-годишна придобивна давност, както в настоящия случай. По допустимостта на насрещния иск, съдът се е произнесъл с определение № 9527/09.08.2023г, в което са изложени съображения за това. Спорният по делото въпрос е, придобит ли е по давност процесният имот от ответниците. При предявен отрицателен установителен иск за собственост, предмет на изследване е правото на собственост на ответника и в негова тежест е да докаже при условията на главно и пълно доказване, че е собственик на спорния имот въз основа на твърдяните от него придобивни способи. За да се придобие правото на собственост по давностно владение, позоваващия се на него /ответниците/, следва да установи, чрез главно пълно доказване наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС. Не е спорно в отношенията между страните, че имотът върху който всяка от страните претендира право на собственост, е идентичен с този, възстановен със Заповед №105/07.03.2022 г., издадена на основание чл. 46 ЗМСМА, във връзка с § 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед № 5518/31.12.2019 г. на Кмета на Община В. въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на с.о. „Т.", одобрен със заповед №РД-06-7706-20/24.01.2006г. на Областния управител на област с административен център гр. В. на наследниците на К. Т.К. и представлява имот с ид. № 10135.520.6116 по ПНИ на с.о „Т.", с площ от 568 кв.м. при граници: имоти № ••••••••••••••• Ищците като наследници на К. Т.К., се легитимират в качеството на реституирани собственици по силата на издадено Решение №•••••••••••• на ПК В. с което на наследниците на К. Т.К. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, на осн. чл.18ж и 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. В. кв. В.м.М, съставляващ имот пл.№•••••• по КП от 1956г. с площ от 8.162 дка., включващ в себе си имоти и части от имоти по КП „Т." така, както са посочени в решението и Заповед №105/07.03.2022 г., издадена на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с което им е възстановена собствеността върху процесния имот, индивидуализиран по кадастралната карта. ТР № 9/07.11.2012г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 9/12г. посочва недопустимост на възраженията на лицата, които не са претендиращи реституирани собственици срещу материалната незаконосъобразност на решението в полза на други реституирани собственици. Косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие може да се осъществи само по възражение на лице, претендиращо да има качеството на правоимащ за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване на собственически права към момента на обобществяване на имота, може да се повдигне само между такива лица. Това е така, тъй като признаването на правото на собственост към посочения минал момент не е самоцелно, а е предназначено да определи кръга от лица, в чиято полза органът по поземлената собственост следва да издаде решение за възстановяване на собствеността. За третите лица, каквито са ответниците в настоящото производство, тъй като нямат качеството на претендиращи собствени права за реституция, важи горното ограничение. Според чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност върху имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита и от влизане в сила на тази разпоредба /разпоредбата е в сила от 22.11.1997г./, започва да тече нова давност. Без значение е дали имотът има земеделски характер, достатъчно е имотът да подлежи на земеделска реституция. В случая придобивна давност в полза на ответниците би могла да започне да тече едва след индивидуализирането на възстановените на наследниците на К. Т.К. имоти с одобряването на ПНИ, евентуално по смисъла на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, от окончателното възстановяване на собствеността върху имота в полза на бившите собственици, в случая от издаване на заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си по исков ред. От представените по делото доказателства е безспорно, че заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена в полза на ищците през 2022г.. В Решение № 185/25.06.2013 година на Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение по гр. дело 2066/2013г., постановено по чл. 290 ГПК е прието, че правото на собственост се възстановява с обособяване на имота като обект на собственост. В терени по пар. 4 това е моментът на приемане на плА. на новообразуваните имоти /ПНИ/. Началото на давностния срок за придобИ.е на имот, намиращ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ тече от момента на приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху самостоятелен обособен обект на собственост. За да прекъсне давността, собственикът следва да може да противопостави права на владелеца, а такива права той придобива с проявлението на конститутивното действие на решението на ПК, респективно ОСЗГ. За имотите, попадащи в терени по пар.4 ЗСПЗЗ, съдебната практика прави разграничение в зависимост от това при действието на коя редакция на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е издадено решението. /Р № 260/14.11.2011г. по гр.д.№ 118/11г..ІІ гр.о./. От значение е и съдържанието на решението. Съгласно чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр. 88/31.07.1998г., ПК се произнася с решение за “възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л.”. Съгласно първоначалните редакции на пар.4з ЗСПЗЗ, бившите ползватели могат да изкупят до 600 кв.м., респективно 1000 кв.м., независимо, че правото на ползване може да им е било предоставено за по- голяма площ. С изменението на този текст /ДВ бр. 98/28.10.1997г./ е въведена нова ал.2 на пар.4з, съгласно която разликата над придобитото по пар.4а и 4б ЗСПЗЗ до фактически ползвА.та земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малко от 250 кв.м. при условия и ред, предвидени в ППЗСПЗЗ. Земите, които остават и не са достатъчни за образуване на имот с такава площ могат да бъдат изкупени от бившите ползватели по пазарни цени. За приложението на този текст предвид законовата делегация е изменен чл. 28 от ППЗСПЗЗ и в редакцията си от ДВ чл. 122/19.12.1997г. /в сила от 23.12.1997г./ е приета нова ал.4, която предвижда изготвяне на план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се определят границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ, или се придобиват по реда на пар. 4а и 4б ЗСПЗЗ. Определяйки границите, този план определя точното разположение и форма на тези имоти и остА.лите площи от тях над размерите по пар.4з ЗСПЗЗ, както и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти с площ не по-малка от 250 кв.м., респективно остатъчната площ, която ползвателите могат допълнително да изкупят, ако от тези части не може да се образува самостоятелен имот. Следователно и преди влизане в сила на редакцията на пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ: ДВ бр. 68/30.07.99г./ за тези площи не е настъпил реституциония ефект, защото те не са индивидуализирани с плА. по чл. 24, ал.4 ППЗСПЗЗ. Съдебната практика действително приема, че решенията, издадени при действието на първоначалната редакция на пар.4к ЗСПЗЗ ДВ бр. 98/28.10.1997г. преди изменението на нормата /ДВ бр. 68/30.07.1999г/., след като са стабилизирани имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост, но аргументацията за това е, че имотът е индивидуализиран по кадастралния план. Когато частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плА. на старите имотни граници не са обособени като самостоятелни обекти на собственост, респективно възстановените части от такива имоти, които са остА.ли след приложението на пар. 4а и пар.4б ЗСПЗЗ не са определени с влязъл в сила на ПНИ по 28, ал.4 ППЗСПЗЗ, решенията по чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. За тези части не настъпва. реституционния ефект. Административната процедура за реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. До този момент те не са индивидуализирани и като части от възстановените имоти с решението по чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ дори тези решения да са издадени при първоначалната редакция на пар.4к ЗСПЗЗ и затова за тези части давност не тече до приемане на ПНИ. Самият план действително не създава и не отнема права, както е прието в Р № 387/22.11.2012г. по гр.д.№ 1180/2011г., І гр.о. Такива се създават с индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността. ПНИ само обособява обектите на правото на собственост, а това е основния смисъл на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, защото правото на собственост не е отнемано при колективизацията, а в резултат на кооперирането на земята, са изгубени само реалните граници на имотите. По изложените съображения, съдът приема, че за частите от бившите имоти остА.ли след приложението на пар.4а и 4б ЗСПЗЗ давност не тече до приемане на плА. за новообразуваните имоти, с който тези части се обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост, или се присъединяват към такива и приключване на процедурата по издаване на заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че и след изкупуване на площите по пар.4а ЗСПЗЗ, ответниците евентуално са продължили да упражняват фактическа власт и върху остА.лата част от имота, който са ползвали е непротивопоставимо на заявилите възстановяване на собствеността в такива територии до влизане в сила на ПНИ. Със Заповед №105/07.03.2022г., издадена на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на ищците върху имот с ид. № 10135.520.6116 по ПНИ на с.о „Т.", с площ от 568 кв.м. при граници: имоти № 9541, 9599, 516 и 515, който не е застроен. От този момент те се легитимират като собственици и могат да защитават правото си на собственост върху този имот, респективно от този момент може да тече придоибвна давност за него. Искът обаче е предявен през 2023г., т.е. от възстановяването на собствеността върху спорния имот до предявяване на иска не е изтекъл необходимия съгласно чл. 79 ЗС десетгодишен срок, поради което правоизключващото възражение на ответниците за придобИ.е по давност на процесния имот е неоснователно. По същите мотиви, неоснователен е и предявеният насрещен отрицателен установителен иск, като правото на собственост на ищците се установи в настоящото производство. Постановено е също Решение № 49/26.07.2016г. на ВКС, Второ гражданско отделение по гр.дело № 5168 по описа за 2015 г., по чл. 290 – чл. 293 ГПК. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса: От кой момент ползвателите на имоти, предоставени им на основание актове по § 63 ПЗР на ЗСПЗЗ, които държат същите, могат да ги владеят за себе си и да ги придобият по давност в хода на производството и преди приключване на административните процедури по влизане в сила на план за новообразуваните имоти? В същото е прието, че съдебната практика безспорно приема, че е изключено придобИ.ето по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. Тази процедура се счита приключена, когато е извършена индивидуализацията на имота (така – т. 1 от ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, докладчик Н. З.). Считано от този момент е възможно и прилагането на института на придобивната давност, включително по отношение на ползвателите на имоти, предоставени им на основание актове по § 63 ПЗР на ЗСПЗЗ. При липсата на индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ (corpus), както и демонстрирането на намерение за своене (animus). По отношение на възстановяването на собствеността върху имоти, находящи се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, до изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. се е предвиждало, че органът по земеделската реституция се произнася с решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - § 4л (включително § 4к, който предвижда, че за териториите по § 4 се изработват кадастрални планове, отразяващи земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 и границите на имотите на бившите собственици). Уредбата по § 4к ПЗР на ЗСПЗ е детайлизирА. с чл. 28 ППЗСПЗЗ, който в своята ал. 4 предвижда, че за установяване на границите на имоти,