Решение № 644 от 5.4.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 3086/2017 г.

производство 1558/2014 г. по описа на РУП - Пазарджик (стр. 14-20 по делото). Във връзка с образуваната щета, на 11.11.2014 г. извършен оглед от представители на застрахователя, на застрахования и авариен комисар, и е съставен констативен протокол (стр. 462 по делото). Констатирано е, че от пожара са увредени всички панели по стени и таван на 17 от общо 18 сектора, от които се състои опожареното хале. Последния 18 сектор не е бил оборудван – няма панели по стени и таван. Увредена е и металната конструкция. Самото хале е изградено от бетонова основа със стени и таван – сандвич панели, конструкцията е метална. Халето е с размер 160/30 метра. Видно от разменената вътрешна кореспонденция в „А.“ АД (стр. 435 по делото) застрахователя е разрешил на застрахования да разчистят халето, с указания всички метални елементи, които се разчистят, следва да бъдат предвидени като вторични суровини и е необходимо да имат кантарна бележка и фактура за реализирането. По делото е представен доклад на авариен комисар от 19.01.2016 г. (стр. 289 - 294 по делото). За изготвянето му аварийния комисар е участвал в огледа на място на 11.11.2014 година. Аварийният комисар е констатирал, че халето, в което е избухнал процесния пожар е маркирано върху снимката, част от доклада му, като в единия - северен край има следи от стар пожар, като тази част е невъзстановена. В резултат на пожара са изгорели покривни и стенни панели, скаров под, МСО и животни. Аварийния комисар е приел, че е налице разлика между конструкцията и площта на отдадената под наем сграда и тази на засегнатата. Предоставено под наем е хале 121 с площ от 2 048, 20 кв. метра, едноетажно масивно еднокорабно хале, изградено от стоманобетонни елементи, а на място са установени две халета с площ от 5 300 кв. метра, метална конструкция, изпълнена върху бетонови основи, с ограждащи стени и покрив от термопанели. Отбелязано е, че засегнатото хале не е включено в обхвата на представената експертна оценка на недвижим имот от 2012 година. Относно скаровия под е посочено, че е част от активите МСО на О.Т. ООД, тъй като е реализирана модернизация от дружеството по договора за модернизация от 20.02.2007 година. Относно претенцията за части за укрепване на панели, се сочи, че не са представени доказателства за собствеността. По делото бе представено удостоверение, изх. № 17190/08.10.2018 г. от „ОББ“ АД (стр. 531 от делото), че задълженията на „С.“ АД по договор за инвестиционен кредит от 01.12.2008 г. към банката са изцяло погасени, поради което банката – бенефициер по договора за застраховка няма претенции към изплащане на застрахователното обезщетение. По делото е прието заключение на съдебно- счетоводната експертиза, видно от което счетоводните регистри на „С.“ АД не е извършено отписване на активи на основание „бракуване на изгоряло имущество“. За периода 01.11.2014 г. – 02.2019 г. в счетоводството на ищеца са отбелязани две фактури за приход от продажба на желязо – приход в размер на 17000 лева по фактура № 102/15.12.2014 г. с получател „М.К.“ ООД и приход в размер на 120 лева по фактура № 163/16.12.2015 г. с получател „С.БГ“ ЕООД, като данни за произхода на желязото не са установени. Посоченото заключение съдът кредитира като подробно, ясно и компетентно изготвено. По делото е прието и заключение на комплексната съдебно- техническа експертиза. При отговора на въпроса за оценка на пазарната стойност на изгорялото хале, вещите лица са изготвили оценката на сградата към датата на пожара – 08.11.2014 г. на базата на информация за еталонни типове сгради, поместени в Строителен обзор, списание на Стройекспорт. На тази основа вещите лица са определили пазарна оценка на сградата, изградена с подобни материали като изгорялата по описанието в договора за наем в размер на 450 631, 01 лева. Тази оценка включва и метална конструкция, стени - сандвич панели, покриване и водоотвеждане, инсталации – ВИК инсталация, и електрическа инсталация. Оценката на скаровия под е общо 32 926, 48 лева (31 994, 25 лева и 932, 23 лева). Отделно са оценени система за хранене, система за климатизация FANKOM – 83 373, 18 лева и система за вкарване в хале АЦО Функи 100 079, 76 лева. На базата на анализираните документи – нотариални актове, оценка от 2012 г., договор за наем от 2006 г., договор за учредяване на договорна ипотека, скици, извадки от КП, вещите лица са достигнали до извод, че по година на построяване и вид на носещата конструкция, двете сгради - хале 107 и хале 121 не са идентични. Хале 107 е строено през 80-те години, стоманобетонна носеща конструкция, хале 212 – строено 2007 г., метална носеща конструкция. Хале 107 е разположено в източната част на комплекса, посока изток – запад, а хале 121 е ситуирано, съгласно КП от 1994 г. в средата на комплекса, с ориентация северозапад – югоизток. В съдебно заседание, вещото лице Х. уточнява, че сграда 1212, нанесена върху КП от 1994 г. е нанесена по - късно, тъй като и реално не отговаря на площта на сградата по описанията. В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, сградата фигурира като сграда – тоалетна. В момента сграда 121 не съществува, вкл. са разчистени и основите й, а сграда 107 съществува. По делото е представена и приета и като доказателства цялата застрахователна преписка по щетата във връзка с пожара от 08.11.2014 година. Част от тази преписка е и образувана преди това щета за пожар на 24.11.2011 г., по искане на дружеството – наемател на изгорялата сграда, за което се твърди, че е направило подобрения, част от застрахователната претенция и по настоящото дело – „О.Т.“ ЕООД. Като свидетели по делото са разпитани С.К.и Т.Н.. С.К.(свидетел на ищеца) заявява, че е управител на фирма „С.К.“ ЕООД, което фирма има оборудване в съседни сгради, които се намират на територията на свинекомплекса и има непосредствени впечатления, ежедневни наблюдения и за изгорялата сграда и какво се е намирало вътре. Изгорялата сграда се намирала в средата на свинекомплекса, перпендикулярно на останалите сгради, т.е. по-различно разположена на останалите сгради и била с площ от около 2 дка. По информация на свидетеля сградата, която изгоря е минала по проект по Сапард за модернизиране. Същият влизал вътре след като била модернизирана сградата. Оборудването било за отглеждане на прасета. Свидетелят заявява, че работи в свинекомплекса от 2013 г. и когато започнал да работи там сградата вече била преоборудвана Свидетелят Т.Н. (свидетел на ответника) заявява, че той е аварийният комисар, който е изготвил и протоколът, който е приложен по делото. По принцип практиката била след огледа чрез застрахователя да бъде идентифициран обекта, който е огледан. На 11.11.2014 г. придружавани от представител на застрахователя, бил поканени, и с представител на „Пожарна безопасност“ – пожарникар, да извършат съвместен огледа. На място видели напълно опожарена сграда, с термопанели на покрива и на стените. В ансамбъл от сгради, изгорялата сграда се намирала между всички сгради, условно може да се каже в средата на комплекса. От по – късно от представените документи от застрахователя станало ясно, че са отдадени под наем хале 121 и хале 153 хале, като хале 121 е изгорялото хале. На изгорялото хале не били представени строителни книжа. Свидетелят, след запознаване със скици, намиращи на стр. 300 и стр. 301 от том ІІ на делото (скица Ф01361/18.09.2008 г. и Ф02053/18.09.2008 г., издадени от Общинска служба по земеделие – Пазарджик, към удостоверения за идентичност и описание на имот, издадени от Общинска служба по земеделие - Пазарджик, изх. номер 2918-1/19.09.2008 г. и 2918-2/19.09.2008 г.), заявява, че на представените скици засегнатата сграда не съществува, не е отбелязана. Тя реално се намирала в свободното пространство между хоризонтално разположените сгради, в средата, разположена с лек наклон на запад, т.е. посока северозапад-югоизток спрямо сградите, така както са показани на тези две скици. Формално би се паднала почти перпендикулярно на останалите сгради и леко изместена назад. По-късно от документите, които получили, се установило, че на мястото на тази сграда е имало клозет. Свидетелят заявява, че изгорялата постройка е отбелязана върху скица от 1994 година. Тъй като нямало и не били представени никакви документи за отчетна стойност, по която да се определи колко е струвала постройката при изграждането, същата се водела с нулева стойност от гледна точка на застрахователя. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По иска с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.) за сумата от 750 000 лв. – претендирано застрахователно обезщетение, както следва - 396 925 лв. за погиване на стоманобетонната сграда на хале, 86 263, 50 лв. за стени и покривни панели, 16 811, 50 лв. за крепежни елементи по сградата, в резултат на застрахователно събитие – пожар на 08.11.2014 г. – претенция по застрахователна полица № 14 268-00801С-002132 В тежест на ищцата по иска е да докаже следните предпоставки за основателност на иска: 1) сключен договор за имуществена застраховка; 2) настъпване на застрахователно събитие по смисъла на този договор; 3) вид и стойност на вредите и размер на дължимото застрахователно обезщетение; 4) надлежно уведомяване на застрахователя. В тежест на ответника като застраховател е, ако твърди, да докаже изплащане на застрахователно обезщетение или основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение. Първият спорен въпрос е относно обхвата на застраховката „Индустриален пожар“, сключена между страните досежно обекта на застраховане. В тази връзка ответникът прави и възражение за нищожност на договора за застраховка на основание чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД (неточно посочено от ответника като предл.3) във връзка с чл. 184, ал.3, т.2 от КЗ (отм.) – липса на съгласие относно основен елемент на договора, а именно кое е точно застрахованото имущество Застрахователният договор е формален, двустранен, консенсуален и възмезден. Сключването на застрахователния договор се подчинява на общите разпоредби за сключване на договорите - чл. 13 и чл. 14 ЗЗД. Характерно за застрахователния договор двуфазността при сключването му. Инициативата за сключване на договора е на застрахования, а застрахователят отправя оферта - покана, в която застрахователят поставя писмено въпроси на кандидата за застраховане, на които той трябва да даде отговор. На базата на дадените от кандидата за сключване на договора отговори за обстоятелствата имащи съществено значение за естеството и размера на риска, застрахователят преценява дали да сключи договора. Писменото предложение и писмените отговори стават по силата на чл. 184, ал. 2 КЗ (отм.) неразделна част от договора за застраховка. Постигнатото съгласие за сключване на застрахователния договор намира израз в издаването на застрахователна полица или друг документ (чл. 184, ал. 1 от КЗ (отм.)). Писмената форма е форма за действителност на застрахователния договор и е доказателство за волеизявлението на страните по договора. Доколкото договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка, при него се прилагат и общите правила на търговските сделки по ТЗ, вкл. и чл. 293 от ТЗ. В конкретния случай, ответникът твърди, че страните не са постигнали споразумение относно предмета на договора за застраховка ( застрахователна полица № 14 268-00801С-002132 ), поради което и целият договор не нищожен. Според настоящата съдебна инстанция обаче този довод е неоснователен. В самата застрахователна полица е посочено, че обект на застраховката са производствените сгради, собственост на ищцовото Д.към датата на сключване на договора за застраховка. Видно и от въпросника, въз основа на който е сключен договорът застрахователя не е прецени както важна информацията какви точно производствени сгради се намират на посочения административен адрес, в рамките на свинекомплекса, собственост на ищеца. Същите са описани като вид конструкция, вкл. вид покривна конструкция и описание, че се касае за собствени сгради (стр. 464 по делото). В самото предложение е посочено, че застраховката е в полза на ОББ АД. Именно така е сключен и предходния договор за застраховка относно същото имущество (за 2012 г.), т.е и двете страни по договора за застраховка са постигнали съгласие, че застраховката обхваща цялото имущество, собственост на застрахования, намиращо се в Свинекомплекса в с. Априлци, на посочения административен адрес, представляващо „Производствени сгради“, което е ипотекирано в полза на ОББ АД във връзка с отпуснат инвестиционен банков кредит от 01.12.2008 година. В договора за учредяване на договорна ипотека изрично е посочено, че ипотеката се учредява върху всички приращения и подобрения върху поземления имот, които имоти, заедно построените сгради представляват Свинекомплекс, село Априлци. Поради това и Съдът намира, че страните са постигнали съгласие за обекта на договор за застраховка от 2014 г., а именно – всички производствени сгради, които са съществували към момента на сключване на застраховката, на територията на ПИ, които представляват Свинекомплекс село Априлци. Ако ответникът като застраховател е искал да изключи някои сгради, с цел ограничаване на отговорността си, или е имал по –специални изисквания към застрахованите сгради, е можело да направи това още при сключване на договора за застраховка през 2012 година. Нито в застрахователната полица, нито в ОУ е посочено, че се застраховат само сгради с надлежно издадени нотариални актове и редовни строителни книжа. Относно второто възражение - че сградата, която е изгоряла в пожара от 08.11.2014 г., не е обект на застраховката, Съдът намира същото за неоснователно, както по вече изложените съображения, така и по следните доводи: Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В конкретния случай се установява по делото, че ищецът е собственик на земята, върху която е построен целият свинекомплекс, намиращ се в с. Априлци (нотариален акт от 1997 г.). Не се установи, а не се твърди и от ответника, че сградата, която е изгоряла в пожара на 08.11.2014 г. е собственост на трето лице. Следователно, изгорялата сграда (която щом е горяла, то е съществувала към 2014 г.), е била (към момента, посочен в чл. 235 от ГПК сградата вече не съществува) собственост на ищеца, и представлява производствена сграда – хале за угояване на прасета и свине майки. Според съда, от показанията на разпитаните свидетели и от всички писмени доказателства по делото, ценени в съвкупност, вкл. и оценка от 2012 г., застрахователна преписка по щета на „Орион 2001“ ООД (от 2012 г.), се установява, че опожарената на 08.11.2014 г. сграда е била построена преди 2012 година (вероятно 2007 г. – видно от оценка от 2012 г.), на мястото на съществувала преди това сграда – клозет, описана под номер 20 в нотариалния акт от 1997 г., така възпроизведена и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека от 2008 година. Тази сграда е с приблизителни размери 5 300 кв. метра (Съдът кредитира в тази част данните от доклада на аварийния комисар, тъй като същият е направил оглед на място, непосредствено след пожара). Следва да се отбележи, че за основателността на исковата претенция е ирелевантен точният номер на процесното изгоряло хале. От значение е да се установи дали се касае за производствена сграда, намираща се на територията на Свинекомплекс, с. Априлци, собственост на застрахованото дружество, съществувала към момента на сключване на договора за застраховка, т.е включена в обекта на застраховане по силата н застрахователната полица и съответно дали по отношение на нея е настъпил покрит застрахователен риск. Действително, както бе посочено, не се установява за изграждане на сградата да има надлежно издадени строителни книжа, но от друга страна, застрахователят не е посочил това и като важна информация, за която да е изискал предварително данни от застрахования. В частта относно претенцията за изплащане на застрахователно събитие за стойността на сградата, са неоснователни възраженията на ответника, че се касае за подобрения, собственост на трети лица - дружеството О.Т. ООД. Не се твърди, че това, трето за спора дружество, е построило сградата въз основа на учредено право на строеж от собственика на земята. Поради това и важи правилото за възникване на правото на собственост на ищеца върху постройката по силата на приращението. Като част от постройката съдът възприема и термопанелите, изграждащи стените и покрива, както и различните крепежни елементи, доколкото същите са трайно прикрепени към постройката (чл. 110 от ЗС). Следва да се отбележи, че увреждания по конструкцията на сградата не са включени в застрахователната преписка, образувана по щетата на „О.Т.“ ЕООД във връзка с пожара от 24.11.2011 г., засегнал същото хале (опис на щети от „О.Т.“ ЕООД от 20.02.2012 г. – стр. 424 по делото), поради което и възраженията на ответника, че относно тази сграда, като сграда, има други изплащани обезщетения не е основателно. Следователно, установи се, че застраховано имущество, предмет на договора за застраховка между страните – хале, намиращо се на територията на Свинекомплекс, с. Априлци, собственост на „С.“ АД, с приблизителна площ от 5 300 кв. метра, изградено от метални стени, върху бетонови основи, с изграждащи стени и покрив от термопанели, разположено в средата на комплекса, с ориентация северозапад – югоизток, е било напълно унищожено в резултат на пожар (покрит застрахователен риск), настъпил на 08.11.2014 година. Съгласно установената константна съдебна практика на ВКС застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ (отм.) обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, независимо, че застрахователната сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключване на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1 и ал. 3 КЗ (отм.) предвижда изискване застрахователната сума да не надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото и дава легална дефиниция на тези понятия - действителна и възстановителна стойност, като във връзка с това в, ал. 4 е предвидено, че при липса на друга уговорка, се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото. В конкретния случай, от заключението на комплексната съдебно-техническа оценителна експертиза се установява, че действителната стойност на изгорялото хале (изградено от метални стени, върху бетонови основи, с изграждащи стени и покрив от термопанели) към 08.11.2014 г. възлиза на 450 631, 01 лева. Недоказано остана твърдението на ответника, че тази стойност е силно завишена, вкл. и поради неотразяване на щетите от предходния пожар при така направената оценка. Ответникът прави още няколко възражение за недължимост на застрахователно обезщетение с оглед неизпълнение на договорни задължения от застрахования: На първо място, с оглед представеното удостоверение от ОББ АД като бенефициер по договора за застраховка, че същият няма правен интерес от търсене на застрахователно обезщетение, съдът намира, че именно ищецът, като застраховано лице е материалноправно легитимиран да претендира изплащане на застрахователно обезщетение по процесната полица при настъпил покрит застрахователен риск. В Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя. Едната група задължения имат преддоговорен характер, тъй като се изисква от кандидата за застраховане за обявяване на съществени за застрахователя обстоятелства (посочени във въпросник), от значение за последния за определяне на степента на риска и от там да се определят условията, при които застрахователния договор може да бъде сключен (чл. 189, ал. 4 от КЗ (отм.)). Другата група задължения са за неизпълнение на поети с договора задължения - неизпълнение на задължението за съобщаване по чл. 206, ал. 3 от КЗ (отм.), неизпълнение на задължение за предотвратяване на вредите - чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.). Общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл. 211 от КЗ (отм.): при умишлено увреждане, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед на интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния договор. Разпоредбата се прилага за сключени договори за застраховка и настъпило застрахователно събитие за покрит риск. В конкретния случай, ответникът излага аргумент, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като относно същата сграда има следи от стар пожар, които не са били отстранени, като се позовава на чл. 189, ал.4 от КЗ (отм.). Видно от цитираната разпоредба, в такава хипотеза застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. На първо място, Съдът намира, че не се касае за премълчано или неточно обявено обстоятелство, тъй като видно от данните по застрахователната преписка, застрахователят е знаел за настъпил преди това пожар в процесното хале (през 2012 г.). От друга страна, не се доказа при условията на пълно, главно доказване от ответника, чиято е доказателствената тежест, че щетите от този пожар, засегнал само единия край на халето – 1 сектор от общо 18, е оказал въздействие върху пожар, възникнал повече от 2 години по-късно. Самият пожар през 2012 г., има данни да се засегнал хранителна система, климатична системна, система за вкарване в хале и скаров под, но не и самата метална конструкция на халето. Позоваването на т. 10.8 от ОУ на застраховка „Индустриален пожар“, също е неоснователно, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест не доказа, при условията на пълно, главно доказване, че са налице конкретни нарушения на правилници, стандарти и приложими строителни норми, които са довели до възникване на пожара на 08.11.2014 година. Също тук следва да се отнесе и аргумента, че тъй като няма данни за сградата да има издадени съответни строителни книжа, то същата не попада в обхвата на застраховката. Правния статут на производствените сгради, не е бил възприет като важна информация от застрахователя при сключване на договора. От друга страна, същият не доказа, при условията на пълно, главно доказване, че се касае за значително с оглед на интереса на застрахователя обстоятелство, съответно неизпълнение на договорно задължение, което да обуслови основателен отказ да се изплати застрахователно обезщетение. Наведените в отговора на исковата молба доводи за неизпълнение на чл. 50.2 и чл. 50.1 от ОУ като основание да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение, също са неоснователни. Ответникът не доказа при условията на пълно, главно доказване конкретно поведение на застрахования, съотв. негови длъжностни лица, по грижата на обектите, довело до възникване на пожара, съотв. че това поведение значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 211 от КЗ (отм.). Възражението на ответника, че не дължи заплащане на застрахователното обезщетение, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по ОУ да представи всички изискани документи, също е неоснователно. По делото се установява, че застрахованият е изпратил на застрахователя всички документи, с които разполага. Изискването на изрични документи за собственост, или строителни книжа или счетоводни документи за завеждане на сградата не може да е основание за отказ да се изплати обезщетение, тъй като същите се установява, че не съществуват. Дори и това обаче може да е основание за отказ само в хипотезата на чл. 211 от КЗ (отм.), каквато не е налице в случая. Липсата/непредставяне на документи, които следва да бъдат издавани по реда на Наредба I з -2377 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обекти, би могло да е индиция за посоченото неточно изпълнение на задълженията за грижа за застрахования обект по смисъла на цитираните ОУ на договора за застраховка между страните, но в тежест на ответника като застраховател бе да докаже, че неизпълнение на това задължение има характеристиките, посочени в чл. 211 от КЗ (отм.), т.е че е значително с оглед неговия интерес. Видно от въпросника, попълнен от застрахования преди сключване на застраховката, същият изрично е посочил, че застрахованите обекти нямат пожароизвестителна система. Това не е довело обаче до допълнителни изисквания към застрахования. Поради това и съдът намира, че ответникът не доказа, че липсата на посочените документи, само по себе си, е значително с оглед интереса му. В отговорна на допълнителна искова молба ответникът прави възражение за приспадане на сумата, придобита от продажба на остатъците, след разчистване на пожара. С оглед заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, ищецът е реализирал приходи в размер на 17 000 лева от продажба на желязо на 15.12.2014 г. и 120 лева – на 16.12.2015 година. На основание чл. 63 от ОУ на договора за застраховка между страните, застрахователя има право при изплащане на застрахователното обезщетение да приспадне стойността на останките. Съдът намира, че с оглед данните по делото, даденото разрешение от застрахователя за разчисване на обекта, сумата от 17 000 лева, получена като приход от продажна на метални части (дейност, която не се включва в предмета на дейност на ищцовото дружеството) пред декември 2014 г. е получена именно във връзка с реализация на вторични суровини, останали от постройката, след пожара от 08.11.2014 година, след пълното разчистване на остатъците. С тази сума следва да се намали дължимото застрахователно обезщетение. Относно сумата от 120 лева – същата е от реализация на метални остатъци, но една година по-късно и съдът намира, че не се установява при условията на пълно, главно доказване от ответника, че се касае за вторични суровини именно във връзка с конкретния пожар. Относно възражението за намаляване определения размер на застрахователно обезщетение със сумата от 45 984, 42 евро – претенция във връзка с предходна щета (описание на увредено имущество от 20.02.2012 г. стр. 424 по делото), съдът намира същото за неоснователно. От една страна, няма данни, че тази сума е изплатена, а от друга страна, правоимащо лице би било трето на настоящия спор лице. Също така, установява се, че се касае за претенция не за стойността на сградата, която не е била увредена/погинала, а за монтирани в нея съоръжения и оборудване. По изложените съображения посочената претенция е основателна за сумата от 450 631, 01 лева – 17 000 лева, т.е за сумата от 433 631, 01 лева. До пълния претендиран размер от 500 000 лева – искът следва да се отхвърли като недоказан. Относно претенцията по чл. 208 от КЗ (отм.) за сумата от 250 000 лв. – стойността на изгорели скаров под, охладителна инсталация, хранителна система, система за вкарване в халето, в резултат на застрахователно събитие – пожар на 08.11.2014 г. – претенция по застрахователна полица № 14 268-00801С-002132 С оглед данните по делото, съдът намира, че тази претенция е неоснователна. В тежест на ищеца бе да докаже, че се касае за вещи, които поради естеството си, са прикрепени трайно към опожареното хале, така че по смисъла на чл. 110 от ЗС да се разглеждат като част от сградата и да попадат в обхвата на застраховката, тъй като в конкретния случай, застраховката, на която се основава претенцията на ищеца, се отнася само за производствени сгради. Не са застраховани „Машини, съоръжения и оборудване“. За да се окачествят определени обекти като недвижими вещи по смисъла на чл. 110 ЗС, следва същите да са прикрепени трайно към земята или постройката и отделянето им без тяхното увреждане или унищожаване да е невъзможно. Трайното прикрепване към терена или към друга сграда е основен признак за разграничаване на движимите от недвижимите вещи, а как е осъществено то е без значение. Преценката дали е налице трайно прикрепване към постройка или е налице обект, чиято връзка с постройката не е трайна и който може да бъде демонтира и премахнат без да се наруши целостта му, е конкретна и се основава на установените по делото факти. Такова доказване обаче не бе проведено по делото от ищеца, чиято е доказателствената тежест. За пълнота следва да се отбележи, че ищецът не доказа и, че е собственик на посочените вещи, тъй като от данните по делото е видно, че посочените вещи – инсталации, са закупени и монтирани от дружеството, наело халето по договор от 2006 г. – О.Т. ЕООД. Ответникът оспори сключеният анекс към договора за наем, съгласно който всички подобрения на наетите халета остават собственост на ищцовото дружество. Ищецът не ангажира доказателства за установяване, че е завел тези вещи в баланса си или по друг начин е манифестирал собственически претенции. А и образуваната застрахователна преписка по искане на третото лице О.Т. ЕООД във връзка с предходен пожар през 2012 г., в която са описани част от посочените вещи като увредени и собственост именно на О.Т. ЕООД, води на извод, че тези вещи не са собственост на ищеца, независимо от анекса от 2007 година. Поради това и исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Относно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД С оглед основателността на иска за застрахователно обезщетение в размер на сумата от 433 631, 01 лева, следва да се разгледа и претенцията за присъждане на сумата от 225 628, 96 лева – претендирано обезщетение за забава при изпълнение на задължението за изплащане на обезщетението. Исковата сума за претендира за периода 24.11.2014 г. – 08.11.2017 година. Съгласно чл. 208, ал.1 от КЗ (отм.) при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ (отм.). В ОУ на договор за застраховка между страните - чл. 65, също е уговорен 15 дневен срок след изпълнение на задълженията на застрахования – да предостави имуществото за оглед и да представи всички необходими документи. С оглед данните по делото, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си да заплати застрахователно обезщетение, след изтичане 15 дневния срок от датата на огледа – 11.11.2014 година. Недоказани останаха твърденията, че застрахователят е изискал допълнителни документи, които не са представени от застрахования. Видно от електронно писмо от 17.11.2014 г. (стр. 433 и приложение към същото - стр. 437 по делото – и двете част от застрахователната преписка, представена от самия ответник), тези писма са изискани от трето, неучастващо в спора лице, което не е и правоимащо по договора за застраховка – Орион 2001 ООД. Поради това не може да се приеме, че не налице неизпълнение на задълженията на ищеца да представи всички изискани документи. По изложените съображения искът е основателен за периода 27.11.2014 г. – 07.11.2017 г. върху сумата от 433 631, 01 лева. На основание чл. 162 от ГПК, с помощта на компютърна програма, съдът намира искът за основателен за сумата от 129, 828, 64 лева. До пълния претендиран размер от 225 628, 96 лева и за 24.11.2014 г. – 26.11.2014 г. и за 08.11.2017 г. искът следва да се отхвърли като недоказан. Относно разноските по делото При този изход на спора на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от исковете, а именно сумата от 28 302, 13 лева. Следва да се отбележи, че Съдът не признава за извършени разноски сумата от 9 000 лева – втората вноска от уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като няма данни, тези разноски да са направени към датата на обявяване на делото за решаване. На ответника се дължат разноски в размер на 8701, 71 лева. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът