Решение № 6762 от 19.6.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 527/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от И. А. А. от гр. Варна, [ЕГН], срещу отказ на Началника на Общинска служба „Земеделие“ – Провадия за предоставяне на копия от договори за наем на земеделски имоти, постановен по молба вх. № РД-12-02-2582/18.12.2023 г., обективиран в писмо изх. № РД-12-02-2582-1/28.12.2023 година. В жалбата се твърди, че отказът на Общинска служба „Земеделие“ – Провадия е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че жалбоподателката е придобила конкретните земеделски земи съгласно приложените към молбата до административния орган два нотариални акта и иска да бъде запозната с договорите за наем на земите за предходната и за текущата стопанска година. Правния си интерес от предоставяне на поисканите копия от договорите за наем жалбоподателката обосновава с факта, че същите са сключени преди да придобие собствеността върху идеалните части от земеделските земи, поради което договорите я обвързват и имат сила по отношение на нея. Моли отказът за предоставяне на копия на регистрираните договори за наем да бъде отменен и да й бъдат присъдени направените разноски. Ответникът в производството – Началникът на Общинска служба „Земеделие“ – Провадия чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмена молба оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Сочи, че не е налице отказ за извършване на административна услуга, тъй като поисканото от жалбоподателката предоставяне на копия от сключените договори за наем на земеделски имоти не представлява отделна административна услуга. Излага подробни съображения за недопустимост на жалбата поради липса предмет, тъй като оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и сл. от АПК. Твърди и неоснователност на жалбата поради несъществуването на поисканата административна услуга и приложимостта на друг процесуален ред за снабдяване с копия от договорите – този по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В писмената защита сочи също така, че не е налице правен интерес от оспорването, тъй като към настоящия момент и двете стопански години са изтекли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Жалбоподателката е придобила с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ••••2023 г. (л. 14-17 от делото) и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ••••2023 г. (л. 18-20 от делото) от А. Б. А. ид. части от: Нива с площ от 6.200 дка съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 6199 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, местност „Лозица“; Нива с площ от 14.000 дка съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 13999 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, местност „Дупката“; Нива с площ от 11.999 дка съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 11998 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, местност „Долните лозя“; Нива с площ от 12.997 дка съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 12996 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, местност „Турски синур“; Нива с площ от 10.737 дка съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 10736 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, местност „Дядо Димов трап“; Лозе с площ от 2.588 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, местност „Долните лозя“; Нива с площ от 9.899 дка съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 9897 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, местност „Турски синур“; Нива с площ от 5.700 дка съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 5700 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, местност „Ени махле“; Нива с площ от 5.803 дка съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 5802 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, местност „Съчанлъка“. След придобиването на имотите, с молба вх. № РД-12-02-2582/18.12.2023 г. (л. 13 от делото) И. А. А. иска от Общинска служба „Земеделие“ – Провадия предоставяне на копия от сключените договори за наем с предмет земеделски земи, посочени в гореописаните нотариални актове, за стопанските 2022/2023 г. и 2023/2024 година. С писмо изх. № РД-12-02-2582-1/28.12.2023 г. (л. 44 от гр. дело № 30/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия) Началникът на Общинска служба „Земеделие“ – Провадия уведомява И. А. А. за наличието на регистриран в Общинска служба „Земеделие“ – Провадия договор за наем за стопанската 2023/2024 г., сключен между нейния праводател А. Б. А. и друго лице, но я уведомява, че тъй като тя не е страна по договора, не може да й бъде предоставено исканото копие от договора за наем. Посочва, че за снабдяване с договора за наем следва да се обърне към праводателя си. Позовавайки се на § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за арендата в земеделието, административният орган излага съображения, че правото на собственост върху земеделските земи, находящи се в землището на [населено място] и [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, е придобито след изтичането на стопанската 2022/2023 година. При така установените факти от правна страна съдът приема следното: С молбата за издаване на копия от договорите за наем на земеделски земи, жалбоподателката, легитимираща се като собственик на ид. ч. от имотите, е поискала извършване на административна услуга по § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията (ЗА). Съгласно § 1, т. 2, буква „в“ от ДР на ЗА извършването на административни действия, които са от законен интерес за физическо или юридическо лице, представляват административна услуга. Когато административната услуга има за предмет издаване на документ, който е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, волеизявлението за извършването й или отказът да се извърши представляват индивидуален административен акт съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от АПК. На основание § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК отказът за извършването на административна услуга подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Поисканите копия от сключените от праводателя на жалбоподателката договори за наем на земеделски земи са от значение за упражняване на правото на собственост на земеделските земи, поради което е налице интерес от оспорването на отказа за тяхното издаване. Неоснователно е възражението на ответния административен орган за недопустимост на производството, тъй като атакуваното писмо е уведомително по своя характер и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В издаденото от Началника на Общинска служба „Земеделие“ – Провадия писмо изх. № РД-12-02-2582-1/28.12.2023 г. е посочено, че договорите за наем, копия от които са поискани от И. А. с молба вх. № РД-12-02-2582/18.12.2023 г., са регистрирани в Общинска служба „Земеделие“ – Провадия, но е отказано предоставянето им, тъй като жалбоподателката не е страна по тях и едната стопанска година е изтекла преди придобиването на съответните имоти. Тоест писмото се явява изричен и мотивиран отказ за извършване на поисканата административна услуга, който по аргумент от чл. 21, ал. 3 от АПК, вр. § 1, т. 2, буква „в“ от ДР на ЗА представлява индивидуален административен акт. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна – заявител на административната услуга, срещу годен за обжалване акт – изричен отказ, в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и пред надлежния да я разгледа съд, поради което е допустима. Оспореният отказ, обективиран в писмо изх. № РД-12-02-2582-1/28.12.2023 г., е издаден от компетентен орган – Началника на Общинска служба „Земеделие“ – Провадия, който приема и регистрира договорите за наем на земеделски земи, копия от които са поискани с молбата от И. А.. Отказът е в писмена форма и съдържа в достатъчна степен фактическите и правните основания за неговото издаване, за да позволи осъществяването на съдебен контрол. Не се твърдят и при служебната проверка не се установяват съществени процесуални нарушения при постановяването на акта, които да обосновават отмяната му само на това основание. По приложението на материалния закон съдът приема следното: Съгласно чл. 237 от Закона за задълженията и договорите при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър. Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок. От анализа на цитираната разпоредба се установява, че независимо от вписването на договора за наем в имотния регистър и наличието, респ. липсата на достоверна дата, във всички случаи договорът за наем на недвижим имот, сключен от праводателя, има действие и по отношение на приобретателя на имота и го обвързва, като разликата между изброените в нормата три хипотези е единствено по отношение на времевото действие на това обвързване. От наличните по делото два броя нотариални актове се установява, че И. А. е придобила ид. ч. от собствеността върху недвижимите имоти (земеделски земи), предмет на договорите за наем, на 18.10.2023 година. Предвид обекта на правото на собственост – земеделска земя, за която са приложими специални правила за ползване и упражняване на правото на собственост, на административния орган ответник са възложени правомощия по контрола на стопанисването и трайното ползване на този вид имоти. Във връзка с тези правомощия той извършва регистрация и съхранява договорите за наем, предоставени му от страните по тях. Видно от приложената на л. 42-43 от гр. дело № 30/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия справка от Общинска служба „Земеделие“ – Провадия, представляваща Регистър на имоти в договори, за придобитите от жалбоподателката имоти са сключени договори за наем с наемател „Ник Агро – 79“ ЕООД на 18.04.2022 г. и на 02.06.2023 г., съответно с начална дата 01.10.2022 г. и срок до 30.09.2023 г. и с начална дата 01.10.2023 г. и срок до 30.09.2024 година. Съгласно § 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Установява се, че за имотите са сключени два броя срочни договори за наем, съответно за 2022/2023 и за 2023/2024 стопанска година. Първият договор е изтекъл на 30.09.2023 г., т.е. действието му е прекратено преди И. А. да придобие имотите на 18.10.2023 г., поради което искането за издаване на копие от договора за наем, отнасящ се за стопанската 2022/2023 година, е неоснователно и постановеният от административния орган отказ по идентични мотиви в тази част е правилен и законосъобразен. В останалата част – относно стопанската 2023/2024 г. – постановеният отказ е незаконосъобразен. Идеалните части от имотите са придобити от жалбоподателката по време на действието на договора за наем, сключен за стопанската 2023/2024 г., поради което същият я обвързва и поисканото с молбата от 18.12.2023 г. копие от него е от значение за упражняване на правата и задълженията по този договор. Придобивайки на 18.10.2023 г. ид. ч. от гореописаните земеделски имоти, които са предмет на сключения договор за наем за стопанската 2023/2024 г., И. А. встъпва в правата и задълженията на праводателя си по този договор. Като съсобственик жалбоподателката е длъжна да осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на имотите и да търпи други законоустановени ограничения на правото си на собственост (например по чл. 24г, ал. 4 от ЗСПЗЗ), като има право да получи наемната цена за своята част от тези имоти за посочената стопанска година (арг. от чл. 93 от Закона за собствеността), както и да упражнява останалите права по договора. Поисканото от оспорващата копие от договора за наем е от значение за упражняването на тези права, поради което Началникът на Общинска служба „Земеделие“ – Провадия е следвало да извърши административната услуга и да издаде копие от договора. Ирелевантно е обстоятелството, посочено в писмото, в което е обективиран отказът, че жалбоподателката би могла да се снабди с документа от своя праводател. След като административният орган, до когото е отправено искането за извършване на административната услуга, разполага с документа, копие от който е поискано, същият е следвало да го издаде, независимо от евентуалното наличие на възможност за снабдяването с него от друго лице. Обстоятелството, че в списъка на извършваните от Общинска служба „Земеделие“ – Провадия административни услуги не фигурира такава за предоставяне на копие от договор за наем, а единствено за регистриране на договор за наем, също не обосновава законосъобразност на постановения отказ. При положение, че документът, копие от който е поискан от оспорващата, се намира при административния орган, той е следвало да извърши услугата без да е необходимо този вид административна услуга да е предвидена във вътрешен акт. Ако се приеме обратното, би се стигнало до ситуация, при която всеки административен орган може да ограничи предоставяните от него административни услуги чрез предварителното им изчерпателно изброяване в нарочен списък, което би било в противоречие с целта на закона да бъдат издавани всички документи, за които може да се обоснове, че са от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на заявителя, а не само посочените от административния орган. Неправилно е твърдението на Началника на Общинска служба „Земеделие“ – Провадия, че И. А. не е страна по договора за наем на земеделски земи за стопанската 2023-2024 година. Действително договорът за наем не е сключен от нея, но придобивайки правото на собственост върху ид. ч. от имотите – негов предмет по време на действието на същия, А. встъпва в правата и задълженията на праводателя си, поради което договорът я обвързва. С оглед на горното, лишено от основание е твърдението на ответника, че приложимият ред за снабдяване с поискания документ е регламентираният в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Този нормативен акт урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация (чл. 1 от ЗДОИ), каквато според чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тоест за предоставяне на търсената обществена информация по реда на ЗДОИ от законодателя е въведено изискване за наличие на специална цел – съставяне на собствено мнение за дейността на задължения субект. В случая целта на сдобиването с копие от договора за наем не е посочената в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а упражняването от жалбоподателката на правата и задълженията по този договор, поради което не е приложим редът по специалния закон. В разглеждания казус аргумент за неприложимостта на този ред се извлича и от императивната разпоредба на чл. 8, т. 1 от ЗДОИ, която изрично изключва приложението на ЗДОИ за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Именно такъв е процесният случай, който касае извършването на административна услуга – издаване на копие от документ, находящ се в административния орган, което несъмнено попада в хипотезата на административно обслужване на гражданите. С оглед гореизложеното постановеният отказ е законосъобразен в частта, с която е отказано предоставяне на копие от договора за наем с предмет земеделски земи, посочени в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № •••2023 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № •••.2023 г., сключен за стопанската 2022/2023 г., поради което жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли. Отказът е незаконосъобразен в частта, с която е отказано предоставяне на копие от договора за наем с предмет земеделски земи, посочени в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № •••.2023 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № •••.2023 г., сключен за стопанската 2023/2024 г., поради което в тази част същият следва да се отмени. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се изпрати на Началника на Общинска служба „Земеделие“ – Провадия за ново и произнасяне по депозираната от И. А. А. молба вх. № РД-12-02-2582/18.12.2023 г. в посочената част (относно поисканото копие от договора за наем на процесните земеделски имоти за стопанската 2023/2024 г.) при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. На основание чл. 174, вр. чл. 57, ал. 2 от АПК, следва да се определи 7-дневен срок от влизане в сила на решението за извършване на исканата административна услуга. При този изход на спора, предвид обстоятелството, че отказът е обжалван изцяло, но жалбата се уважава само по отношение на договора за 2023/2024 г., на всяка от страните следва да бъдат присъдени половината от направените и претендирани разноски, съответно 505 лева за жалбоподателката (1/2 от платената д.т. и от адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2003 г. за възнаграждения за адвокатска работа, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата) и 50 лева за ответника (половината от юрисконсултското възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ), като след прихващане Областна дирекция „Земеделие“ – Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сумата 455 лева. По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, съдът