Решение № 125 от 29.11.2021 г. на Районен съд - Момчилград по дело № 473/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР. Молителката ИЛК. К., чрез процесуалният си представител адв.С.М. от АК Кърджали твърди в исковата молба, че е гражданка на Р.Турция, родена на 10.10.1985 год. в Р.Турция. Твърди, че на 20.07.2008 год. в Р.Турция е сключила граждански брак с Е.М.Х., който е бил български и турски гражданин, като в Р.Турция носил имената Е. К.. През 2014 год. на основание сключения брак в чужбина бил пресъставен акт за сключен граждански брак № ••••/19.02.2014 год. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Кирково, където била записана с фамилното име на съпруга й в Р.България – Х., вместо К. – така както е приела да носи официално в държавата на сключване на гражданския им брак в Р.Турция. Поради намерението й тя и съпруга й да изградят семейството си и да живеят преимуществено в Р.България и с цел улесняване на постигането на това намерение, молителката при отправено запитване до ОД на МВР- Кърджали за получаване на документ за постоянно пребиваване в Р.България й било отказано издаването на такъв с мотива, че имало разминаване в имената, с които е записана в международния си паспорт и удостоверението за сключен граждански брак. Било й обяснено, че като чужденец, сключил граждански брак с български гражданин, за да получи разрешение за пребиваване следва да представи удостоверение за сключен граждански брак и документ за самоличност, в които да е записана с едни и същи имена. Това изискване се налагало от Регламент /ЕО/ №1030/2002год., съгласно който при подаване на заявление за получаване на статут на продължително пребиваване в Р. България и издаване на български личен документ /Разрешение за пребиваване/, имената на лицето в издаденото удостоверение за сключен граждански брак и в паспорта да бъдат, съобразно изискванията на ЗБЛД. Горното съставлявало пречка за молителката да придобие статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р.България, като съпруга на български гражданин, поради приемането на фамилното име на съпруга си. Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.19, ал.1 от ЗГР да допусне промяна в данните за гражданско състояние и в Акта за граждански брак № •••• от 19.02.2014г., съставен в Община Кирково, като молителката ИЛК. К., в Акта за брак вместо с фамилно име Х. бъде записана с фамилното име К., като занапред да бъде записана с имената ИЛК. К.. В съдебно заседание молителката не се явява. Представлява се от пълномощника си адв.С.М., който поддържа исковата претенция, така както е предявена и моли да бъде уважена. Заинтересованата страна Община Кирково, редовно призована не се представлява. В срока по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор. Заинтересована страна Районна прокуратура Кърджали, ТО Момчилград, редовно призована не се представлява. В срока по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор. Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак № •••• от 19.02.2014г., съставен в Община Кирково., молителката е сключила граждански брак с Е.М.Х. в Р.Турция, като в графа „фамилно име след брака”, молителката е записана в същото с фамилното име Х.. Видно от копие от паспорт издаден в Р.Турция с превод на български език, молителката е записана в същия с имената ИЛК. К.. Видно от копие на лична карта издадена в Р.България, съпруга на молителката е записан с имената Е.М.Х.. Видно от извлечение от регистрите за населението издаден в Р.Турция с превод на български език, съпруга на молителката е записан в същия с имената Е. К., както и имат дъщеря записана с имената: А.Е. К.. Предвид изложеното, съдът счита, че претенцията на молителката е основателна и допустима. За нея са налице условията на чл.19, ал.1 и чл.73 от ЗГР. Молителката носи имената ИЛК. К. в държавата, на която е гражданин. Това фамилно име е приела след сключен граждански брак в Р.Турция. С това фамилно име е записан и съпругът й в Р.Турция, както и роденото от брака им дете. Единствено в удостоверението за сключен граждански брак издадено от Община Кирково е записана с фамилното име Х.. При пресъставянето, длъжностното лице се е водило от правилата на чл.37, ал.3. от ЗГР, съгласно които, при съставяне на акт за гражданско състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на българският документ за самоличност. Така имената на съпруга, който е и турски гражданин правилно са записани Е.М.Х., но неправилно е отразено фамилното име след сключването на брака, което е приела да носи молителката. Съдът взе предвид и желанието на молителката. Уеднаквяването на имената и в двата документа за сключен граждански брак издадени, съответно от властите на Р.Турция и от Община Кирково ще я улесни, тъй като и в двете държави ще се ползва с едно и също фамилно име. Воден от изложеното съдът: