Решение № 9758 от 1.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1625/2024 г.

Производството е по реда на чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, вр.чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалбата на „ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ТЛ“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. А. Г., против Заповед № РД-09-69/09.07.2024г. на директора на РЗОК - Варна, с която за нарушение на чл.16, ал.3, т.7 и на основание чл.23а, ал.2, т.1 от договор № •••/29.06.2022г., на дружеството е наложена санкция по чл.24б, т.30, буква „а“ от същия - прекратяване на договор с НЗОК № ••••/29.06.2022г. Жалбоподателят твърди нищожност на обжалваната заповед, по съображения, че е издадена от некомпетентен орган, т.к. съгласно чл.20, ал.1, т.4 ЗЗО, само директорът на РЗОК има право да прекратява договорите с изпълнителите на територията, обслужвана от РЗОК. Твърди и незаконосъобразност на заповедта по съображения, че не е налице нарушение на чл.16, ал.3, т.7 от договора с НЗОК № •••/29.06.2022г. В тази връзка сочи, че на 09.05.2024г., в търговския обект на дружеството с рег.№ •••на РЗОК-Варна, дошъл съпругът на С. Д. Н. и представил личната й карта за получаване на предназначената за нея перука, за която е дадено одобрение от НЗОК на 02.05.2024г. Перуката била предварително избрана от Н. при посещението й предходната седмица. На 09.05.2024г. сигналът на интернет от доставчика „Йеттел България“ ЕАД бил твърде слаб и не позволявал регистриране на продажбата на перуката с фактура и касов бон, респ. издаването на приемо-предавателен протокол. Поради това била издадена ръчна касова бележка № 3/09.05.2024г. за доплащане на 50, 00лв. и приемо-предавателен протокол към нея. Тъй като проблемите с доставения интернет предхождали датата 09.05.2024г., на 11.05.2024г. било подадено искане и подписано споразумение за увеличаване на скоростта и подмяна на оборудването на жалбоподателя. Независимо от това и за да избегне забава в подаването на информация, дружеството сключило договор за доставка на интернет и с „А1“. По изложените съображения твърди, че липсата на интернет на дата 09.05.2024г. е станала причина продажбата на перуката да бъде документирана на 10.05.2024г. - когато е възстановено подаването на интернет. Към тази дата кодът на НЗОК касаещ С. Н. бил активен, поради което отговорникът на обекта не се е усъмнил, че е починала. Твърди, че дружеството няма оторизиран достъп до НБД „Население“ и по тази причина не е било възможно да извърши самостоятелна проверка. По изложените съображения твърди, че дори да има нарушение, то се дължи на независещи от дружеството причини. Отделно, НЗОК не е ощетена, т.к. перуката не е заплатена. По изложените съображения иска заповедта да се прогласи за нищожна, респ. да се отмени като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С. З., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Моли за решение, с което да се прогласи нищожността на обжалваната заповед, алтернативно – същата да се отмени като незаконосъобразна. Ответната страна – директорът на РЗОК-Варна, чрез гл.юрк.П. С., оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Сочи, че при извършената проверка от контролните органи на РЗОК – Варна е установено, че жалбоподателят е отпуснал и отчел в информационната база данни помощно средство на лице с увреждания, след датата на смъртта му. С тези си действия жалбоподателят е нарушил чл.16, ал.3, т.7 от договора, съгласно който изпълнителят няма право да отчита помощни средства и ремонти дейности на лица, които са починали към момента на отпускането. За нарушения от категорията на констатираното, с договора е предвидено налагане на санкция „прекратяване на договора“. Намира за неоснователно твърдението за нищожност на заповедта, тъй като съгласно чл.23а, ал.2, т.1 от договора, компетентен да издаде заповед за налагане на санкция е Директорът на РЗОК. По делото са представени доказателства, че към момента на издаване на заповедта, лицето, заемащо тази длъжност, е в полагащия му се законоустановен платен годишен отпуск и видно от заповедта за разрешаване на отпуск, изрично като негов заместник е посочен зам. директора на РЗОК – Варна - д-р П. М.. Отделно е представена Заповед № РД-09-47/17.05.2024г., с която Директорът на РЗОК-Варна е разпоредил при негово отсъствие д-р М. да издава заповеди за санкция. Позовава се и на разпоредбата на чл.41 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК, според която директорът на РЗОК при осъществяване на дейността си се подпомага от зам.директор, който замества директора при неговото отсъствие. Относно твърдените причини, довели до допускане на нарушението, а именно проблемите с интернет връзката, сочи, че обезпечаването на интернет за осъществяване на връзката с информационната база данни е изцяло ангажимент и отговорност на жалбоподателя, за да може същият да работи по изпълнение на договора сключен с НЗОК. Счита, че от представените доказателства се установява, че тази интернет връзка е обезпечена от два доставчика на интернет услуги и то преди датата на отпускане на помощното средство. Намира за неотносима към спора и представената касова бележка, защото в договора изрично е указан начинът на отпускане на помощните средства, който безспорно в случая не е спазен. Съгласно чл.16, ал.1 от договора, изпълнителят се задължава да отразява в специализирания софтуер на НЗОК дейностите по отпускане на помощното средство, непосредствено след извършването им. В конкретния случай, след като е нямал тази техническа възможност, жалбоподателят изобщо не е следвало да извършва отпускането на помощното средство. От друга страна не е спазена и разпоредбата на чл.16, ал.3, т.2, а именно, да не се отпускат помощни средства на лица, различни от лицата с увреждания или посочените в заявленията упълномощени лица, освен в случаите на приложено нотариално заверено пълномощно. В приемо-предавателния протокол за предаване на помощното средство, изрично е отразено че приемаща страна е лично С. Н., която е починалото лице. Липсва каквото и да е отразяване, че на друго лице е предоставено помощното средство. В този смисъл намира за недоказано твърдението, че се е явил съпругът и на него е било предадено помощното средство. Не е представено и нотариално заверено пълномощно, което евентуално би дало право на жалбоподателя да отпусне помощното средство и да го предаде на друго лице, различно от това с увреждането. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 22.06.2022г., на основание чл.45, ал.16 от ЗЗО между НЗОК и „ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ТЛ“ ЕООД бил сключен договор № •••/стр.42/ за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК. На 18.07.2023г., с № РД-ПС-20/1/18.07.2023г. страните подписали допълнително споразумение към договора /стр.47/. Видно от чл.1 и чл.2 от договора, изпълнителят поел задължение, да осъществява дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия /ПСПСМИ/, при спазване на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, Закона за хората с увреждания, Закона за медицинските изделия, и посочените Наредби, чрез обект с рег. № в РЗОК •••. Със Заповед № РЗ-11-929/22.05.2024г. /стр.2/, на основание чл.72, ал.9 ЗЗО и чл.18, ал.2 и Глава VI, раздели I и II от индивидуалния договор, директорът на РЗОК-Варна възложил извършването на извънпланова, тематична проверка на посочения обект. Проверката била по изпълнение на договор № •••от 18.07.2023г. във връзка със справка в модул „Починали заявители“ в специализирания софтуер на НЗОК, относно отпуснати ПСПСМИ от търговци на починали лица /вж. справка на стр.9/. Проверката била възложена на контрольори в РЗОК – Р. М. А. и Г. А. С., със срок от 22.05.2024г. до 28.06.2024г. В тази връзка на 27.05.2024г. била извършена проверка на място в обекта и били изискани всички документи, относими към отпускането на ПСПСМИ/ремонтни дейности. На място в обекта, от търговеца била предоставена цялата документация, относима към отпускането на ПСПСМИ: перука с НЗОК код ••••на лицето С. Н., а именно: приемо-предавателен протокол № 1/10.05.2024г.; копие на касов бон за доплащане на стойност 50, 00лв.; приемо-предавателен протокол – разпечатка от ИБД на НЗОК от дата 10.05.2024г. /стр.6-8/. След проверка в пациентското досие било констатирано, че отговорникът на обекта е отпуснал ПСПСМИ на представител на лице с увреждане, като в приемо-предавателния протокол липсвали данни за упълномощено лице и към досието не се съхранявало пълномощно. В хода на проверката отговорникът на обекта – А. Д. Т., представила писмени обяснения с вх.№ РД-11-929/1/29.05.2024г. /стр.3/, в които посочила, че на 10.05.2024г., около 16, 40 часа, обектът бил посетен от съпруга на С. Д. Н., който представил одобрение от НЗОК с № •••/02.05.2024г. и личната карта на Н.. Преди това, на 02.05.2024г. Н. посетила обекта, твърдейки, че има одобрение, като след разговор с РЗОК-[област] било установено, че същото е изпратено на постоянния й адрес. Харесаната от нея перука била отделена, за да й бъде предоставена след като представи кода на разрешението. Когато на 10.05.2024г. дошъл съпругът й – без нея и без пълномощно, обяснил, че Н. е в [населено място] и не може да дойде, т.к. била в състояние след химиотерапия. Т. помолила съпругът на Н. да й звънне и уж говорила с нея. Лицето обяснило, че ще влиза в болница и не иска да я гледат без коса. Т. я съжалила и направила компромис. Кодът на НЗОК бил активен и не се усъмнила, че лицето може да е починало. Фактурирала перуката и издала касов бон за доплащането. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № РД-11-929/18.06.2024г. /стр.4/. Според същия за С. Д. Н. било подадено заявление в специализирания софтуер на НЗОК за отпускане на ПСПСМИ – перука с НЗОК код - •••. Заявлението постъпило в ИБД на НЗОК с вх. № •••/30.04.2024г. и получило одобрение от РЗОК-[област] с № •••от 02.05.2024г. Одобрението било изпълнено в търговски обект „ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ ТЛ“ ЕООД с рег.№ •••на 10.05.2024г. При справка с обособен модул „Починали заявители“ в ИБД на НЗОК, било установено, че лицето С. Д. Н. е починало на 09.05.2024г., т.е. помощното средство е отпуснато след датата на смъртта на лицето. При тези констатации проверката приключила със заключение за извършено нарушение на чл.16, ал.3, т.7 от ИД № •••/29.06.2022г. с НЗОК, съгласно който изпълнителят няма право да отчита ПСПСМИ/ремонтни дейности на лица, за които се установи, че са починали към момента на отпускане. Екземпляр от КП е връчен на отговорника на обекта А. Т., на 18.06.2024г. Протоколът от извършената проверка е представен на директора на РЗОК-Варна с доклад вх.№ РД-11-929/3/20.06.2024г. /стр.14/ за констатирано нарушение на чл.16, ал.3, т.7 от ИД № •••/29.06.2022г. с НЗОК. Във връзка с констатациите в КП № РД-11-929/18.06.2024г., на основание чл.23а, ал.1 от договора дружеството представило възражения с вх.№ РД-11-929/4/25.06.2024г. /стр.15/, в които посочило, че съпругът на С. Н. посетил обекта на 09.05.2024г., а не на 10.05.2024г. – както е посочил в обясненията си отговорника на обекта. На 09.05.2024г. сигналът на интернет доставчика „Йетел България“ ЕАД бил твърде слаб, поради което регистрирането на продажбата на перуката било невъзможно и същата била документирана на 10.05.2024г. По тази причина била издадена ръчна касова бележка № 3/09.05.2024г. Към възраженията били приложени ръчна касова бележка, приемо-предавателен протокол към нея от 09.05.2024г., допълнително споразумение с „Йеттел България“, вътрешна електронна кореспонденция от 11.05.2024г., договор с „А1“ /стр.17-26/. Във връзка с възраженията била извършена справка в ИИС на НЗОК /стр.27, 28/, при която е установено, че лицето С. Д. Н. е хоспитализирано на 27.04.2024г. в 12: 00 часа в УМБАЛ „•••“ ЕАД, гр.Варна по клинична пътека Р••• „Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения“. В История на заболяването била вписана окончателна диагноза С 54.1 Ендометриум. Лицето е дехоспитализирано на 09.05.2024г. в 07: 30 часа с летален изход. При така установените данни и събраните при проверката доказателства, на 09.07.2024г. директорът на РЗОК-Варна приел възраженията за неоснователни и издал обжалваната Заповед № РД-09-69/09.07.2024г., с която за установеното нарушение на чл.16, ал.3, т.7 от ИД № •••/29.06.2022г. с НЗОК, наложил санкция по чл.24б, т.30, буква „а“ от същия – прекратяване на договора. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При извършване на проверката по чл.168 АПК съдът намира, че Заповед № РД-09-69/09.07.2024г. е издадена от компетентен орган по чл.20, ал.1, т.4 ЗЗО – директорът на РЗОК-Варна, в предвидената в чл.23а, ал.4 от договор № 038003/29.06.2022г. форма, съдържа всички изискуеми реквизити, поради което липсват пороци, които да обосновават извод за нейната нищожност. Съгласно чл.89, ал.8 от Закона за хората с увреждания, условията и редът за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания се определят с министъра на здравеопазването съгласувано с Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. При тази законова делегация от министъра на здравеопазването е приета Наредба № Н-3 от 27.06.2022г. за условията и реда за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания. Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата, Националната здравноосигурителна каса контролира дейностите по предоставяне, в това число изработване или ремонт и ползване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, съгласно договорите по чл.45, ал.16 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл.20, ал.1, т.1 ЗЗО, директорът на РЗОК представлява НЗОК на териториално равнище, а съгласно т.4, сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на компетентност на издателя на заповедта. Действително същата е издадена и подписана от зам.директора П. М., но не в условията на делегация – каквато възможност ЗЗО не предвижда, а в условията на заместване на отсъстващия директор. Със Заповед № РД-09-47/17.05.2024г. директорът на РЗОК-Варна на основание чл.20, ал.1, т.2 ЗЗО и чл.41 и чл.42 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, разпоредил д-р П. С. М., в качеството й на зам.директор на РЗОК-Варна, при негово отсъствие да го представлява и подписва в качеството му на директор на РЗОК-Варна, относно конкретно посочени в заповедта правомощия, сред които по т.1 – да сключва, изменя и прекратява договори с изпълнителите на медицинска/дентална помощ, аптеки и ПСПСМИ на територията на РЗОК-Варна. Изрично в разпоредбата на чл.41 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, приет с Решение № РД-НС-04-9/07.02.2019г. от Надзорния съвет на НЗОК, е предвидено, че директорът на РЗОК при осъществяване на дейността се подпомага от заместник-директор, който замества директора при отсъствие. Видно от Заповед ЧР №•••/21.06.2024г. на главния секретар на ЦУ на НЗОК, на д-р Д. Д. Д. – директор на РЗОК, е разрешено ползването на 3 дни платен отпуск за 2024г., за периода 08.07.2024г. до 10.07.2024г. Изрично в заповедта е посочено, че по време на отпуската служителят ще бъде заместван от д-р П. С. М.. Обжалваната заповед е издадена на 09.07.2024г. – в рамките на периода, за който директорът отсъства поради разрешения му отпуск, поради което са били налице основанията зам.директорът на РЗКО-Варна да упражнява правомощията на директора в хипотезата на заместване. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Производството е започнало със Заповед № РЗ-11-929/22.05.2024г. на директора на РЗКО, който е определил съответните длъжностни лица - контрольори в РЗОК, за извършване на проверката. Заповедта съдържа изискуемото съдържание по чл.18, ал.4 от индивидуалния договор, като в същата са посочени проверявания обект, фактическите и правни основания за издаването й, номер на договор, адрес на търговския обект и вида на проверката. В изпълнение на чл.23, ал.1 от договора, контролните органи по чл.72, ал.2 ЗЗО са съставили Констативен протокол № РД-11-929/18.06.2024г., който съдържа изискуемите по т.1-10 реквизити. Указана е възможността по чл.23а на лицето–обект на проверката, да даде писмено становище по констатациите, като направените възражения са надлежно обсъдени и отхвърлени мотивирано от директора на РЗОК-Варна. Обжалваната заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон. Констатираното нарушение на чл.16, ал.3, т.7 от ИД № •••/29.06.2022г., в редакцията след изменението с Допълнително споразумение № РД-ПС-20/1/18.07.2023г., е безспорно доказано от събраните в хода на проверката писмени доказателства. С допълнителното споразумение към договор № •••от 18.07.2023г., към чл.2 са създадени ал.5, ал.6, ал.7 и ал.8. Съгласно чл.2, ал.5, при предоставяне на ПСПСМИ/ремонтни дейности, изпълнителят се е задължил да изготви и предостави за подпис на лицето с увреждане/упълномощено лице, приемо-предавателен протокол за предоставените ПСПСМИ/ремонтни дейности по образец, който протокол се съхранява в срок от 2 години от издаването му. Според ал.6 към чл.2, при предоставяне на ПСПСМИ/ремонтни дейности лицето с увреждания се легитимира с лична карта, като в приемо-предавателния протокол се вписват ЕГН, номер на лична карта и датата на издаване, и постоянен адрес. Според ал.7 към чл.2, при предоставяне на ПСПСМИ/ремонтни дейности чрез упълномощено лице, посочено в заявлението, същото се легитимира с лична карта, като в приемо-предавателния протокол се вписват данните на упълномощеното лице и лицето с увреждания. В този случай при получаване на ПСПСМИ/ремонтни дейности задължително се представя изрично писмено пълномощно от лицето с увреждания, копие от което се съхранява при изпълнителя към приемо-предавателния протокол за срока по ал.5. Съгласно чл.3 от договора, при изпълнение на неговият предмет изпълнителят използва специализиран софтуер на НЗОК за осъществяване на дейностите по отпускане, отчитане и заплащане на ПСПСМИ/ремонтни дейности. В този софтуер, съгласно чл.16, ал.1, т.1 от договора, изпълнителят се е задължил да отразява дейностите по отпускане на ПСПСМИ непосредствено след извършването им. С допълнителното споразумение към договора от 18.07.2023г. е добавена ал.3 към чл.16 от договора, с която са регламентирани забрани към изпълнителя, сред които тази по т.7 – да отчита ПСПСМИ/ремонтни дейности на лица, за които се установи, че са починали към момента на отпускане. Безспорно в хода на проверката, възложена със Заповед № РД-11-929/22.05.2024г., е установено, че на 10.05.2024г. отговорникът на търговски обект „ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ТЛ“ ЕООД, с рег. № в НЗОК – •••, като изпълнител на договор с НЗОК № •••/29.06.2022г., е отчел към ИБД на НЗОК одобрение на РЗОК-[област] № •••/02.05.2024г. за ПСПСМИ – перука с НЗОК код •••, за лице с увреждане С. Д. Н., след датата на нейната смърт. Тези факти са надлежно установени след справки в ИС на НЗОК и конкретно в обособения модул в ИБД на НЗОК „Починали заявители“, не се оспорва от жалбоподателя, и съставлява нарушение по чл.16, ал.3, т.7 от договора, поради което оплакването, че нарушението не е доказано е неоснователно. Неоснователни са оплакванията в жалбата за наличие на непредвидени обстоятелства – лоша интернет връзка на 09.05.2024г., което е препятствало изпълнението на задълженията за отчитане отпускането на помощното средство през специализирания софтуер на НЗОК. От събраните при проверката доказателства, предоставени на проверяващите на място от отговорника на обекта - приемо-предавателен протокол и фискален бон от 10.05.2024г., безспорно се установява, че помощното средство е отчетено в специализирания софтуер съгласно чл.16, ал.1 от договора именно на посочената дата. На датата 10.05.2024г. е съставен приемо-предавателния протокол по образец, изискуем по чл.2, ал.5 от ИД, изведен е фискалния бон за извършеното доплащане и е съставена гаранционната карта за изделието. Според приемо-предавателния протокол от 10.05.2024г. лично С. Н. е приела помощното средство, като липсва надлежно отразяване, че предаването е извършено на упълномощено лице. Към пациентското досие не е установено да се съхранява изрично писмено пълномощно – каквото е изискването на чл.2, ал.7 от договора., такова пълномощно не е представено и по делото. Твърдението, че съпругът на Н. посетил обекта на 09.05.2024г. не кореспондира с обясненията на отговорника на обекта от 29.05.2024г., според който посещението е било на 10.05.2024г. При извършване на проверката на място в търговския обект не са установени представените с възраженията срещу констативния протокол приемо-предавателен протокол от 09.05.2024г. и ръчна касова бележка от същата дата, поради което следва да се приеме, че са съставени за целите на възраженията, респ. съдебното обжалване. Не следва да се кредитират като достоверни нито регистрираните в системата и приложени към пациентското досие приемо-предавателен протокол от 10.05.2024г., фискален бон и гаранционна карта от същата дата, както и представените с възраженията срещу КП - протокол и касова бележка от 09.05.2024г. Така съставените доказателства, както и обясненията на отговорника на обекта и възраженията на дружеството, не кореспондират с установените в системата на НЗОК официални данни за лицето С. Н., по отношение на която безспорно е установено, че е хоспитализирана на 27.04.2024г. в 12: 00 часа в УМБАЛ „•••“ ЕАД, гр.Варна и е дехоспитализирана на 09.05.2024г. в 07: 30 часа с летален изход. След като лицето е било хоспитализирано в периода 27.04.2024г. – 09.05.2024г. няма как да е посетило обекта на проверката на 02.05.2024г. – както твърди отговорникът на обекта в обясненията си от 29.05.2024г., нито на 09.05.2024г. или 10.05.2024г., на които дати са съставени приемо-предавателните протоколи, в които Н. е посочена като приемащо лице. Недоказано е и твърдението в жалбата, че проблемна интернет връзка е станала причина за неотчитането на помощното средство по надлежния ред. Подобни твърдения не са наведени с обясненията на отговорника на обекта, напротив същият е направил признание, че е направил компромис след „уж“ проведен телефонен разговор с Н.. Твърденията за проблемна интернет връзка са наведени едва с възраженията срещу констативния протокол, поради което съдът приема, че са част от защитната теза на жалбоподателя, която се опровергава от събраните доказателства. Освен че не кореспондират с предшестващите възраженията обяснения на отговорника на обекта, тези твърдения не се подкрепят и от представените писмени доказателства – договори с „А1“ и „Йеттел България“. Договорът с „А1“ е сключен на 30.04.2024г., т.е. преди датата на отпускане на помощното средство, което опровергава твърдението, че проблемите с интернет връзката на 09.05.2024г. са наложили сключването на договор с втори доставчик. Отделно, според този договор потребител е физическото лице Р. А. Г. и е за доставка на домашен интернет, поради което не може да бъде отнесен към проверявания обект. Договорът с „Йеттел България“ е сключен на 28.03.2024г., представената вътрешна електронна кореспонденция за недостатъчна скорост на доставения интернет е от дата 11.05.2024г. – след датата на нарушението, а допълнителното споразумение е от 21.06.2024г. Следва да бъде съобразено и че с чл.3 от договора изпълнителят се е задължил да осъществява дейностите по отпускане, отчитане и заплащане на ПСПСМИ през специализирания софтуер на НЗОК, поради което, както основателно сочи процесуалният представител на ответника, негово е задължението да обезпечава връзката с информационната база данни и при липса на такава не е следвало да предоставя помощното средство. Правилно е определена и санкцията за извършеното нарушение, т.к. чл.24б, т.30 от договора предвижда за нарушение на чл.16, ал.3, т.7 да се налага санкция – прекратяване на договор и възстановяване на неоснователно получени суми. Доколкото в развилото се контролно производство не са констатирани неоснователно получени суми и дружеството е санкционирано само с прекратяване на договора, неоснователно жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че НЗОК не е ощетена, т.к. сумата по перуката не е заплатена. По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 АПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП, вр. чл.24 от НЗПП, в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав