Решение № 118 от 30.12.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 139/2024 г.

С присъда № 15/26.02.2024г., постановена по НОХД №419/2023 г., Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимия И. А. А., ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че на 09.02.2022 г. в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, по ул. „3ахари Зограф“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с peг. № • •••• ••, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост причинил смъртта на И. Й.в Б., ЕГН: ••••••••••, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е лишил подсъдимия И. А. А. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия И. А. А. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР - гр. Бургас, сума в размер на 1580, 10 лева, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза, както и по сметка на Окръжен съд - гр. Бургас сума в размер на 6533, 50 лева, съдебни разноски.

С присъдата ОС-Бургас се е разпоредил и с веществените доказателства по делото, постановявайки: мотоциклет марка „Хонда“ с peг. № • •••• ••, ведно с предпазен шлем /на съхранение във Второ РУ при ОД МВР Бургас/ - да се върнат на П. Й.в Б., ЕГН •••••••••• /брат на починалия И. Й.в Б./; 1 брой диск CD - R, марка HP, 700 MB, с надпис ДП 74/2022 г. и 1 брой диск DVD+R марка Maxell, с надпис ПТП от 09.02.2022 г., 3D скенер - да останат към делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С. К. от АК-Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия И. А. А.. В жалбата се релевират доводи за неправилност на постановената присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото е ценена превратно, поради което и незаконосъобразно е отказано приложението на чл.15 от НК. Наложеното наказание се сочи, че макар и определено при условията на чл.55 от НК, е несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Направено е искане за отмяна на присъдата на ОС-Бургас и постановяване на нова такава, с която подсъдимият А. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено транспортно престъпление, алтернативно – изменяване на присъдата в санкционната й част с намаляване срока на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че съдът е изяснил обстоятелствата по делото обективно, всестранно и пълно въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал, като е достигнал до обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието, посочено в обвинителния акт. Сочи, че мотивите на присъдата съдържат ясен и обоснован отговор на всеки довод на защитата, изтъкнат в подкрепа на искането за постановяване на оправдателна присъда, включително защо не може и не следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 15 от НК. Подчертава, че за да е налице случайно деяние, е необхоД. водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици, а в разглеждания казус събраните доказателства и изготвената повторна автотехническа експертиза установяват, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилото по чл.25 от ЗДвП, стоящо в причинна връзка с настъпилото ПТП. Поради това и след като за последния е съществувала обективна възможност, съобразявайки предписаното правило за движение, да предотврати настъпването на ПТП, то същият не би могъл да се позовава на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В този смисъл и намира, че законът е приложен правилно. В становището си относно справедливостта на отмерената санкция прокурорът поддържа, че в случая са налице освен многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства като чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова ангажираност, безупречно процесуално поведение и съдействие за разкрИ.е на обективната истина, така и изключително смекчаващо отговорността на последния обстоятелство – висока степен на съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, в каквато насока и преценката на първата инстанция за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК се явява правилна. Счита, че определената санкция като справедлива по размер, ще способства постигането на целите по чл.36 от НК, поради което и претенцията на защитата да не се налага кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС, следва да бъде преценена като неоснователна. С горните аргументи прокурорът пледира присъдата на ОС-Бургас да бъде потвърдена като правилна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частните обвинители Н. П. З., Н. И. Б. и К. И. Б., последните две действащи чрез своята майка и законен представител Е. Х. Х., редовно призовани, не се явяват. Не се явяват и техните упълномощени повереници – адвокат Н. Д. от АК - Шумен и адвокат Б. А. от САК, редовно призовани. В депозирана по делото нарочна молба частните обвинители изразяват аргументирано становище за законосъобразност и обоснованост на постановената присъда, поради което и молят същата да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд подсъдимият И. А. се явява лично и с упълномощения си защитник - адв.С. К. от БАК, който поддържа жалбата ведно с наведените в нея доводи за неправилност на постановената присъда. Развива пространни съображения в подкрепа на застъпената в жалбата теза, че настъпилото ПТП не се дължи на виновно поведение на водача А., а е налице хипотеза на „случайно деяние“. Акцентира върху доказателствената наличност по делото, на основата на която съдът е направил извод, че преди да предприеме маневрата завИ.е наляво, подсъдимият не е погледнал в огледалата за обратно виждане, за да се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението, като сочи, че дадената от съда оценка на наличните данни е неправилна. Изтъква, че обективираното в тройната автотехническа експертиза изследване на вещите лица относно виД.стта на водача А. в огледалата за обратно виждане, касае определен момент, който е последният възможен при правилна реакция на последния – чрез намаляване на скоростта и спиране, да предотврати ПТП. Този момент, защитникът сочи, че съвпада с началото на маневрата, предприета от А., който в действителност е погледнал в огледалата за обратно виждане много по-рано преди да потегли. Основавайки се по-нататък на обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на изразеното от автоекспертите становище, че много често въз основа на огледалата за обратно виждане не може да се определи действителното отстояние на задно движещите се МПС, както и скоростта им на движение, защитникът поддържа твърдение, че в конкретно разглежданата пътна ситуация подсъдимият нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасния резултат. Поради това и позовавайки се също на неправомерно поведение на движещия се мотоциклетист, обосновава необхоД.ст от постановяване на оправдателна присъда, с приложението на чл.15 от НК. В алтернативен план защитникът пледира за изменяване на присъдата в нейната санкционна част, с редуциране срока на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС, или неналагане на такова наказание, тъй като същото надхвърля целите по чл.36 от НК. Сочи, че определеното от съда наказание по чл.343г от НК е в противоречие със собствените му изводи за ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият А. изразява съжаление за настъпилата смърт на пострадалия. Сочи, че е направил всичко, каквото трябва, за да не възникне произшествие. Моли да му бъде намалено наказанието лишаване от свобода, както и отменено наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Въззивната жалба, изходяща от защитника на подсъдимия И. А., като подадена от лице, с право на жалба съгласно чл. 318 ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намери следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият И. А. и неговият защитник, както и частните обвинители чрез своя повереник, са изразили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите А. М. Ж. и К. М. М., както и на вещите лица З. Л. - Б., д-р С. Ст.а, Р. К.а, В. Х., Х. М. и д-р Г. М., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит и експертните заключения от досъдебното производство. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 3 от НПК, ОС-Бургас е одобрил изразеното съгласие за съкратена процедура, приемайки че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени по НПК. В условията на проведеното съкратено съдебно следствие по т.1 на чл. 371 от НПК, първоинстанционният съд провел разпит на свидетелите, посочени в обвинителния акт – Ф. В., А. В., Д. Д., П. П. и Д. П., изслушал непосредствено вещото лице Ж. С., изготвил автотехническа експертиза /основна и допълнителна/, като е допуснал и назначил също повторна тройна автотехническа експертиза, заключението по която приобщил съобразно реда по чл. 282, ал. 1 от НПК – с прочитане на експертното заключение и разпит на вещите лица проф. дтн инж.М. С., инж.В. Т. и инж.Л. М.. Протоколите за разпит на посочените по-горе свидетели и експертните заключения, по отношение на които одобрил съгласието на страните да не се изслушват непосредствено, както и писмените доказателствени материали, съдът приобщил чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.

В рамките на развитата процесуална дейност ОС-Бургас е събрал всички необходими за правилното решаване на делото доказателствени материали, на основата на чийто задълбочен анализ и правилна оценка е изяснил делото от фактическа страна. Като втора инстанция по фактите и предвид възраженията в жалбата, настоящият състав извърши внимателна преценка на събраните пред първостепенния съд доказателства и при този анализ не намери основания за съществена промяна на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

От фактическа страна по делото е установено следното: Подсъдимият И. А. А. е роден на •.•.•• г. в гр. Малко Търново, обл.

Бургас, български гражданин, завършил средно образование, семеен, неосъждан, работи като шофьор в „Паркетен свят“ ООД-гр.Бургас. Същият е правоспособен водач на МПС от 2009 г., с придобити категории „В“, „АМ“ и „В1“, притежаващ свидетелство за управление на МПС № ••••••••, издадено на 21.01.2019 г., валидно до 21.01.2029 г. /спр. т.2, л. 35-36, л. 90 от ДП/.

Подс.А. притежавал собствено МПС - лек автомобил „Тойота Kopoла Версо“ с peг. № • •••• ••, преминал успешно годишен техническа преглед на 22.06.2021 г. и със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ /спр. т.2, л.5, л.41, л.92-94 от ДП/. Като водач на МПС подс.А. е бил санкциониран по административен ред за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата, с издадени срещу него едно наказателно постановление и два фиша /спр. т.2, л. 35-36 от ДП/.

Към датата на инкриминираното деяние подсъдимият работил като шофьор във фирма „Паркетен свят“ ООД гр. Бургас.

На 09.02.2022 г. подс. А. и колегите му - свидетелите А. В. и Ф. В., били на работа. Около обяд тримата решили да отидат до магазин в кв. Долно Езерово, гр. Бургас, за да си закупят храна. Качили се в собствения на подсъдимия лек автомобил - „Тойота Корола Версо“, с peг. № • •••• ••, управляван от последния, и напуснали складовата база на „Паркетен свят“ ООД гр. Бургас, която се намирала в кв. Долно Езерово, ул. „Захари Зограф“ № 2. Достигайки до центъра на квартала, тримата си закупили храна, след което отново се качили в колата. Управлението на автомобила отново било поето от подсъдимия, до него, на предна дясна седалка пътувал свид. В., а свид. В. седял на задната седалка. Лекият автомобил „Тойота“ се движел в кв. Долно Езерово по ул. „Захари Зограф“ в дясната лента в посока към гр. Бургас със скорост около 35, 00 км/ч. По същото време в посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил се движили други превозни средства - зад него на дистанция около 31, 78 метра се движел таксиметров автомобил „Фолксваген Туран“ с водач свид. Д. П.; зад таксито се движел лек автомобил „Мерцедес“, управляван от свид. Д. Д., на дистанция около 156, 54 метра, а зад л.а.„Мерцедес“ се движел л.а. „Дачия Докер“ с водач свид. П. П. на дистанция около 281, 20 метра.

По същото време и в същата посока се движел и мотоциклет марка „Хонда“ с peг. № • •••• ••, управляван от пострадалия И. Б., който в центъра на квартала /на около 1 км от мястото на произшествието/ изпреварил с висока скорост л.а. „Дачия Докер“ с водач свид. П. П.. Превозното средство, управлявано от Б. било собственост на неговия брат - П. Й.в Б.. Изпреварвайки л.а. „Дачия Докер“, пострадалият продължил да се движи в лентата за насрещно движение, близо до разделителната линия, изпреварвайки последователно намиращите се пред него л.а. „Мерцедес“ с водач св. Д. Д. и л.а. „Фолксваген Туран“ с водач св. Д. П., и с намерението да извърши изпреварване и на л.а. „Тойота“ с peг. № • •••• ••, управляван от подсъдимия.

Времето било слънчево, пътната настилка – суха, атмосферната виД.ст – нормална.

Достигайки кръстовището на ул.“Захари Зограф“ с ул. „Запад“ в посока към гр.Бургас, на около 28, 82 метра преди мястото на удара, подс.А. включил левия мигач на автомобила, с намерението да завие наляво и да навлезе в склада на „Паркетен свят“, като едновременно с това установил, че пред него в лентата за насрещно движение няма насрещно движещите се пътни превозни средства. В този момент мотоциклетистът И. Б., който се движил със скорост от около 99, 11 км/ч., реагирал с предприемане на екстрено спиране, вследствие на което мотоциклетът оставил спирачна следа дълга 28, 20 метра. Когато пострадалият Б. реагирал със задействане на спирачната система, мотоциклетът управляван от последния, се намирал на около 73, 70 метра преди мястото на удара.

Когато л.а. „Тойота“ се намирал на около 15, 92 метра преди мястото на удара, водачът му – подс. А. предприел плавно намаляване на скоростта, като достигайки на около 12, 73 метра преди мястото на удара същият започнал да завива наляво. На около 6, 50 метра преди мястото на удара л.а. „Тойота“ започнал да пресича разделителната линия.

Предприемайки екстрено спиране, в края на правата спирачна следа с дължина 28, 20 метра мотоциклетистът се опитал да избегне удара в л.а. „Тойота“, като завил наляво. Последвало падане на мотоциклета на дясната му страна заедно с мотоциклетиста и следващото им плъзгане по пътното платно, след което настъпил удар между мотоциклета и лявата страна на лекия автомобил, при който мотоциклетистът бил притиснат в автомобила. След удара в автомобила, мотоциклетът се преобърнал и спрял пред автомобила върху лявата си страна.

В момента на удара скоростта на л.а. „Тойота“ била около 18, 18 км/час, а скоростта на мотоциклета - около 36, 43 км/час.

След удара, подс. А. спрял л.а. „Тойота“. Двамата със свид. В. излезли от автомобила през предна дясна врата, тъй като предна лява врата била деформирана от удара и не се отваряла. Подсъдимият възприел намиращия се пред автомобила му мотоциклет, както и тялото на пострадалия, което лежало до задна лява гума на автомобила. Установявайки тежкото състояние на пострадалия, свид. В. веднага се обадил на ЕЕНСП 112, за да съобщи за произшествието.

След подадения сигнал за възникнало ПТП, първи на местопроизшествието се отзовали свид. К. М. и колегата му Е. Д., двамата младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, които установили л.а. „Тойота Корола Версо“ с peг. № • •••• ••, извършващ маневра завИ.е наляво, пред входа на фирма „Паркетен свят“, както и намиращ се пред него на пътното платно мотоциклет марка „Хонда“ с peг. № • ••• •••. От лявата страна на автомобила свид. М. възприел тялото на мъж, успоредно разположено на автомобила, като главата му сочела към пътното платно, а краката му - към складовата база на „Паркетен свят“. Мотоциклетистът бил облечен с предпазен костюм, а в близост на земята до него се намирала и предпазната му каска. На местопроизшествието пристигнал и екип на ЦСМП при УМБАЛ Бургас, който констатирал смъртта на мотоциклетиста - пострадалият И. Й.в Б.. Извършен бил оглед на местопроизшествието, установената при който обстановка, следи и веществени доказателства били надлежно отразени в протокол от 09.02.2022г. ведно с фотоалбуми към него, включващи фотоснимки и извлечени кадри от извършено 3D сканиране със скенер 3D „Trimble“ Х7 /спр. т. 1, л. 45-50, л.61-66, л.69-75 от ДП/.

На подсъдимия А. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARВВ 0184, с отчетен отрицателен резултат. Негативен резултат бил отчетен и при тестването на водача А. с „Дрегер Drug Test 5000“, фабр. №ARLB 0021 за употреба на наркотични вещества и техни аналози.

Иззетите при огледа на местопроизшествието веществени доказателства /със съдебна санкция по реда на чл. 161, ал.2 от НПК/ - автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с peг. № • •••• ••, мотоциклет марка „Хонда“ с peг. № • •••• •• и предпазен шлем били подложени на оглед, констатациите при който били отразени в протокол от 11.02.2022г. ведно с фотоалбум към него / спр. т.1, л. 88-90, л. 93-96 от ДП/.

С протокол за доброволно предаване от 10.02.2022г. като веществено доказателство по делото бил приобщен оптичен носител /CD-R/, съдържащ записи от камерите за видеонаблюдение на бензиностанция „Медпетрол“ в кв. Долно Езерово“, ул. „Захари Зограф“ № 1, за времето от 12, 39 ч. до 13, 39 ч. на 09.02.2022 г. Оптичният диск бил предаден за целите на разследването от управителя на бензиностанцията – Калин Б.лавов Драганов/ спр. т. 1, л. 97 от ДП/.

Гореизложените фактически констатации, които не се различават съществено от възприетите такива в мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, приобщени по делото по съответния процесуален ред, а именно: частично от обясненията на подс. И. А., дадени от него в хода на проведеното пред първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие /спр. л.197 от НОХД № 419/23 г. на БОС/; показанията на свидетелите А. М. Ж. /спр. т. I, л. 23-24 от ДП/ и К. М. М. /спр. т. I, л. 25-26 от ДП/, дадени в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК, депозираните в условията на непосредственост и устност пред първостепенния съд показания на свидетелите Ф. П. В., А. Н. В., П. И.ов П., Д. Х.в П., отчасти от показанията на свидетеля Д. М. Д. /спр. л.91-95 от НОХД № 419/23 г. на БОС/; изготвените в хода на ДП експертни заключения: съдебномедицинска експертиза на труп № 28/2022 г. /спр. т.1, л. 125-127 ДП/, химическа експертиза № 57/11.02.2022 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас /спр. т.1, л. 102 от ДП/, химическа експертиза № 58/11.02.2022 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас / спр. т.1, л. 106 от ДП/, съдебна химико-токсикологична експертиза /спр. т.1, л. 111-112 от ДП/, съдебно-химическа експертиза № Т-152/2022 г. /спр. т.1, л. 121-123 от ДП/, всички приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание чл.373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК; заключението по назначената в хода на съдебното дирене повторна тройна автотехническа експертиза /спр. л.151-181 от НОХД № 419/23 г. на БОС/; приобщените към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание чл. 283 от НПК писмени и веществени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 09.02.2022г. ведно с фотоалбуми към него /спр. т. 1, л. 45-50, л.61-66, л.69-75 от ДП/, протокол за оглед на труп от 09.02.2022г. ведно с фотоалбум /спр. т. 1, л.76-78, л. 81-85 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства от 11.02.2022г. ведно с фотоалбум /спр. т.1, л. 88-90, 93-96 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 10.02.2022г. и приобщения по този ред оптичен носител /CD-R/, съдържащ записи от камерите за видеонаблюдение на бензиностанция „Медпетрол“ в кв. Долно Езерово“, ул. „Захари Зограф“ № 1, от дата 09.02.2022 г. /спр. т.1, л.97 от ДП/, справки за нарушител/водач относно И. А. А. и И. Й.в Б. /спр. т.2, л. 35-40 от ДП/, препис-извлечение от Акт за смърт /спр. т.2, л. 24 от ДП/, удостоверение за родствени връзки / спр. т. II, л. 28 от ДП/, удостоверение за наследници /спр. т.-2, л. 31 от ДП/, справка за съД.ст на подс. А. /спр. т.2, л. 33-34 от ДП/.

Обсъждайки наличната по делото доказателствена съвкупност, въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Бургас относно несъмнената установеност на всички значими за правилното решаване на казуса обстоятелства, на основата на които следва да бъде решен въпросът за наказателната отговорност на подсъдимия А.. Внимателната проверка върху дейността на първостепенния съд по събиране, анализ и оценка на доказателствата по делото, не установи пороци от гледна точка на изискванията, регламентирани в чл. 13, чл. 14 ал.1, чл. 107, ал.5 и чл. 305 ал.3 от НПК. Мотивите към присъдата са изцяло съобразени с изискванията на закона, като от тях е видно какви факти е приел за установени първостепенният съд и въз основа на какви доказателства. Съдът е изградил фактическите си изводи на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, при демонстрирано служебно начало, като е изчерпил всички възможности за изследване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, подлагайки на прецизен и задълбочен анализ всеки източник на доказателствени данни. Ясно и аргументирано е посочил коя от изготвените по делото три автотехнически експертизи /основна, допълнителна и повторна тройна/ е ценил в полза на изводите си за механизма на възникване и протичане на пътното произшествие, като на основата на изведените в нея технически параметри е направил и преценка спазени ли са от участниците в него законовите предписания за безопасно движение по пътищата.

Обосновано съдът е приел, че фактическите обстоятелства, касаещи вида и характера на телесните увреждания, получени от пострадалия И. Б. при процесното ПТП, както и пряката обусловеност на смъртта на последния от травмите му при произшествието, са изяснени посредством назначената и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза на труп № 28/2022 г. /спр. т.1, л. 125-127 ДП/. Видно от представеното писмено заключение на вещото лице – д-р Г. М., началник отделение по съдебна медицина при УМБАЛ- Бургас, при огледа и аутопсията върху трупа на И. Й.в Б. са установени: тежка гръдно-коремна травма, тежка контузия на двата бели дроба с разкъсване на същите, мозъчен оток, кръв в гръдната кухина, разкъсване на сърдечната торбичка, фрактури на ребра двустранно с кръвонасядане на местата на счупвания, разкъсване на черен дроб, размачкване на слезката, фрактури на лява и дясна ключица и лява лопатка, както и фрактура на ляво бедро. Установените увреждания вещото лице е приело, че отговарят да са получени в следствие удар на тялото в твърди тъпи и ръбести предмети при удара на мотоциклета в лекия автомобил и отхвърляне на тялото на неравен терен. Непосредствената причина за смъртта на И. Б., настъпила на 09.02.2022 год. според експертизата, е констатираната тежка комбинирана гръдно-коремна травма, довела до необратими увреждания на вътрешни органи и техните структури.

Адекватна е и дадената от съда оценка на назначените и изготвени по делото три химически и една химикотоксикологична експертиза, данните от които представят резултатите от изследванията на иззетите по съответния ред проби кръв от участниците в пътното произшествие – водачът на мотоциклет „Хонда“ – пострадалият И. Б. и водачът на л.а. „Тойота Корола Версо“ – подсъдимият И. А.. Извършеният химически анализ на иззетата при аутопсията кръвна проба от трупа на И. Б. е видно, че установява наличие на етилов алкохол в количество 0, 20 промила – протокол за химическа експертиза № 58/11.02.2022 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас /спр. т.1, л. 106 от ДП/. Проба кръв, взета от трупа на Б. е била обект на изследване и от назначената по делото съдебно-химическа експертиза № Т-152/2022 г., заключението по която сочи, че в същата се установяват следи от кофеин, но не и на други Алкалоиди /синтетични наркотични вещества, стимуланти, седативи и производни на опиума/ Барбитурати, Салицилати, Фенотиазинови, трициклични антидепресанти, Бензодиазепинови и Имипраминови лекарствени средства / спр. т.1, л.121-122 от ДП/.

Химическият анализ на пробата кръв, взета от подс. И. А., видно от протокол за химическа експертиза № 57/11.02.2022 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, не установява наличие на алкохолна концентрация /спр. т.1, л. 102 ДП/. Изследването на пробата кръв, взета от водача А., по данни от химикотоксикологичната експертиза, не доказва наличие на наркотични вещества /спр. т.1, л.111-112 от ДП/.

Обсъдените по-горе експертни заключения, които първата инстанция е приобщила по реда на чл.373, ал.1, вр. чл. 283 от НПК, настоящият състав на съда намира, че изчерпват в пълнота поставените им задачи и дават обоснован отговор по всяка една от тях. По делото не са налице данни, които да внесат съмнение в научната обоснованост, пълнотата и достоверността на изготвените експертни заключения, като такива не се изтъкват и от защитата. Ето защо и преценката на първата инстанция, че същите следва да бъдат кредитиране при извеждане на фактологията по казуса, се явява правилна.

Основните възражения, наведени в жалбата на защитника и поддържани в съдебно заседание, касаят пороци в процесуалната дейност на първата инстанция при доказателствената интерпретация на изготвените автотехнически експертизи и показанията на разпитаните по делото свидетели, за които се твърди, че са довели до формиране на неверни изводи по фактите, съответно и до неправилно приложение на материалния закон. Претендира се, че пътният инцидент не се дължи на виновно неизпълнение от страна подсъдимия на предписанията на пътното законодателство, а настъпването му е в следствие неправомерното поведение на втория участник – пострадалият Б., който именно е нарушил правилата за безопасно движение. Във връзка с горното се твърди, че подсъдимият е бил поставен в ситуация, в която нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Поради това се счита, че разглежданото транспортно произшествие има характера на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, за което водачът А. не следва да носи наказателна отговорност.

Развитата в горния аспект теза на защитата, правилно е възприета от първата инстанция като незащитима такава от данните по делото. В рамките на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, експертни изследвания и заключения, способстващи изясняването на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и поведението на участниците в него, БОС е дал убедителен отговор защо приема, че процесното деяние носи всички белези на виновно осъществено такова от подсъдимия, поради което и спрямо същия следва да бъде реализирана наказателната отговорност по повдигнатото му обвинение за транспортно престъпление.

В случая, изясняването на въпросите, свързани със скоростта на движение на участниците в ПТП, посоката им на движение, начина на придвижване на мотоциклета „Хонда“, управляван от пострадалия Б. в посока към гр.Бургас, кръстовището на ул. „Захари Зограф“ и ул. „Запад“ /в района на което е възникнало процесното ПТП/, възможността за водача на л.а. „Тойота“ – подс. А. обективно да го възприеме, мястото на настъпване на удара и условията при които произшествието е било предотвратимо, е наложило последователното назначаване в хода на ДП на две автотехнически експертизи – основна и допълнителна, изготвени от вещото лице инж. Ж. С., а в хода на съдебното дирене и на повторна тройна АТЕ, изготвена от експерти в състав проф. д.т.н. инж. М. С., инж. В. Т. и инж. Л. М. /спр. т.1, л. 129-145, т.3, л.15- 21 от ДП, л.151-181 от НОХД № 419/23г. на БОС/.

При обсъждане на наличните по делото данни и на база извършени технически изчисления, в едноличната АТЕ вещото лице Ж. С. е достигнал до заключение, че скоростта на движение на управлявания от подс.А. л.а. „Тойота Корола Версо“ с peг. № • •••• •• преди и към момента на удара е била еднаква – около 30 км/ч. /определена по сведения, представени в обясненията на подс.А., и съобразно ограничението за безпрепятствено извършване на ляв завой/, със съответна на нея опасна зона за спиране – около 14, 61 метра, които се изминават за 2, 31 секунди. Според същата експертиза скоростта на движение на мотоциклета „Хонда“ с peг. № • •••• •• преди произшествието е била около 93 км/ч, със съответстваща й опасна зона за спиране - около 73, 35 метра, изминаващи се за време 4, 69 секунди. По данни от експертизата преди произшествието мотоциклетът се е движил в лявата лента на ул.“Захари Зограф“, изпреварвайки колона от автомобили в посока на изхода от кв. Долно Езерово към гр.Бургас, като водачът му е реагирал на опасността, създадена от л.а. „Тойота“, когато се е намирал на 45, 20 м преди мястото на удара, оставяйки следа от спирачен път с дължина 28, 20 метра, с последвало плъзгане около 12, 90+4, 10 метра до мястото на удара с лекия автомобил. Лекият автомобил “Тойота“ експертът е посочил, че е създал опасността за мотоциклетиста, когато е навлязъл в лявата лента на пътното платно /при предприета маневра завой наляво/, към който момент се е намирал на около 12-13 метра преди мястото на удара и в динамичния коридор на движение на мотоциклета.

В заключение, като технически причини, довели до възникване на процесното ПТП, вещото лице е извело:

• избраната от мотоциклетиста скорост на движение, неправилна преценка от последния за поява на опасност и действия за продължаване на движението чрез изпреварване. Посочено е, че при запазване на същите условия на предприетото аварийно спиране, мотоциклетистът е имал техническа възможност да предотврати произшествието и спре преди мястото на удара, ако скоростта му на движение не е превишавала 77 км/ч., а при допустимата в участъка скорост от 50 км/ч същият е могъл да спре на около 26, 88 м преди мястото на удара.

• извършените от водача на л.а. „Тойота“ технически неправилни действия по завИ.е наляво, без да се убеди, че няма друго превозно средство, което е предприело изпреварване и което да изчака преди да завие наляво.

Застъпвайки горното становище, експертът изрично е подчертал, че моментът на възприемане на опасността от водача на л.а. „Тойота“ е невъзможно да бъде определен по технически път, като това може да се осъществи само чрез следствен експеримент, какъвто и е бил проведен в хода на разследването. Данните, получени при опитната възстановка на пътната ситуация, са били обективирани в протокол ведно с фотоалбум към него /спр. т.3, л.10-13 от ДП/, като на базата на тези нови констатации, касаещи виД.стта на водача А. в лявото странично огледало, е била назначена и допълнителната автотехническа експертиза.

В заключението си по допълнителната АТЕ, след като е отразил и отчел резултатите от проведения в негово присъствие следствен експеримент - че водачът на л.а. „Тойота“ е имал възможност да възприеме мотоциклетиста, когато същият е бил на разстояние 12 метра при движение на автомобила направо, а при косо положение на автомобила – на 6, 90 метра, вещото лице Ж. С. е преповторил изцяло изводите, застъпени в основната експертиза относно причините за възникване на ПТП. Отново е приел, че причината за ПТП е както избраната от пострадалия И. Б. скорост на движение, неправилната му преценка за появата на опасност и следващите му действия - продължаване на движението чрез изпреварване, така и поведението на водача на л.а. „Тойота“ – подс.А., който при подаване на сигнал за завой наляво, е следвало да се убеди, че няма друго превозно средство, което е предприело изпреварване, да го изчака и след това да завие наляво. Противно на така обективираното в писменото му заключение становище обаче, пред съда експертът е посочил, че действията на водача на л.а. „Тойота“ преди предприемане от последния на маневра „завоя наляво“, са технически правилни, допълвайки, че преди началото на маневрата завИ.е наляво същият не е имал обективна възможност да възприеме мотоциклета, движещ се в насрещното платно /спр. л.95 гръб- л.96 от НОХД № 419/23г. на БОС/.

Съобразявайки горното и като е взел предвид, че нееднозначната позиция на вещото лице С. касае въпроси, чийто отговори имат съществено значение за правилното решаване на делото, първостепенният съд е допуснал и назначил повторна тройна автотехническа експертиза, която именно е поставил в основата на своите изводи по фактите и следващите ги правни такива. В случая не може да има никакъв спор, че преценката на съда относно необхоД.стта да се ангажира разширена автотехническа експертиза, която да даде отговор на релевантните за процеса въпроси, свързани с механизма на протичане на ПТП и поведението на участниците в него, се явява правилна и в съответствие с нормативните предписания на чл. 153 от НПК. Това е така с оглед констатираните противоречия в изводите на вещото лице С., застъпени от него в писменото и устното му изложение пред съда, които внасят сериозни съмнения в правилността на представеното експертно заключение по първоначалната и допълнителна АТЕ.

Видно от повторната тройна автотехническа експертиза, същата установява скорост на лекия автомобил „Тойота“, управляван от подс.А., преди последният да предприеме намаляването й и извършването на ляв завой - около 35, 00 км/ч. При тази скорост на движение, вещите лица са изчислили дължина на опасната зона за спиране на автомобила – около 15, 00 метра. Скоростта на същия автомобил в момента на удара е определена от експертите около 18, 18 км/ч. Относно втория участник в произшествието – пострадалият И. Б., управлявал мотоциклет, марка „Хонда“, експертите са изчислили, че преди да предприеме спиране същият се е движил със скорост от около 99, 11 км/ч. При тази скорост на движение, вещите лица са определили опасна зона за спиране на мотоциклета – около 85, 17 метра, а при допустимата за съответния пътен участък скорост от 50 км/ч - дължината на опасната зона за спиране е изчислена на 28, 05 метра. Скоростта на мотоциклета в момента на удара е определена от експертите около 36, 43 км/ч. За да дадат отговор на един от основните въпроси, засягащ пряко отговорността на подс.А., експертното становище по който понастоящем се претендира, че не способства категоричност на извода за виновно поведение на последния, а именно каква е била виД.стта на водача на лекия автомобил и мотоциклетиста един към друг, експертите са подложили на обследване и анализ информацията, съдържаща се в приобщения като веществено доказателство по делото видеозапис от системата /камери/ за видеонаблюдение, монтирана на бензиностанция „Медпетрол“, находяща се в близост до местопроизшествието, частта от която, явяваща се значима за процеса, са представили в заключението си като фотоси, както и нагледно в схеми, всяка от които съответстваща на конкретния момент от движение на участниците в ПТП /фиг. 13-17 от АТЕ/. Основавайки се на съдържащата се във видеозаписа информация за броя, вида и местоположението на автомобилите в района на произшествието, както и последователното им позициониране на пътя зад движещия се л.а. „Тойота“, управляван от подс.А., експертите са констатирали, че условията, при които е бил проведен следственият експеримент по делото /резултатите от който са повлияли изводите на експерта С. по предходната АТЕ/, не съответстват в максимална степен на проверяваните такива. В тази връзка са отбелязали, че автомобилът, който при следствения експеримент е бил поставен зад л.а. „Тойота“ се установява по данни от изготвения протокол и фотоснимки към него да е л.а. „Опел“, а от видеозаписите е видно, че непосредствено преди произшествието зад л.а. „Тойота“ се е намирал л.а. „Фолксваген Туран“. Характеристиките на тези два автомобила, включително тяхната ширина, експертите са отразили, че не съвпадат, което има своето съществено значение при определяне разстоянието на виД.ст, съответно и за възможностите за предотвратяване на произшествието. Като следващ недостатък на проведения следствен експеримент вещите лица са извели и липсата на отразяване в протокола на множество обстоятелства /технически параметри/, които също са от значение за определяне разстоянието на виД.стта на водача на л.а. „Тойота“ и мотоциклетиста един към друг, а именно: разстоянието, на което се е движил мотоциклетът от разделителната линия; на какво разстояние от разделителната линия е била траекторията на л.а. „Тойота“; под какъв ъгъл е била надлъжната ос на автомобила по отношение на оста на улицата или какви са били координатите на левите или десните колела на същия; как е определено разстоянието между л.а.а „Тойота“ и движещия се зад него автомобил и каква е стойността на това разстояние, което е означено като „плътно“ /спр. т.3.10 от АТЕ, л.160-161 от НОХД № 419/23г. на БОС/. Съобразявайки горното и на основата на проведеното техническо изследване /описано като методика в експертизата/, експертите са ангажирали извод, че когато мотоциклетът „Хонда“ се е намирал на около 51, 60 м. зад л.а. „Тойота“, съответно на около 73, 20 м. преди ориентира и на около 86, 00 м. преди мястото на удара, водачът на л.а. „Тойота“ е имал виД.ст към мотоциклета както във вътрешното огледало, така и в лявото странично огледало на автомобила. В същия този момент според експертите мотоциклетистът е имал виД.ст към задната лява стоп – светлина, съответно към задния ляв мигач на л.а. „Тойота“. В експертното заключение е посочено също, че при правилно регулиране на споменатите две огледала, когато мотоциклетът излезе от тяхното полезрение, той може да бъде видян от водача на л.а. „Тойота“ през стъклото на предната лява врата на автомобила /спр. т.3.10 от АТЕ, л.160-167 от НОХД № 419/23г. на БОС/.

Позовавайки се на извършените изчисления за скорост на движение на л.а. „Тойота“ и на мотоциклета „Хонда“, установения на база техническия анализ на данните от видеозаписа от камерите момент, в който за двамата водачи се е открила виД.ст един към друг, фиксираните при огледа следи, както и сведенията, които са представили разпитаните по делото свидетели- очевидци, вещите лица са направили извод, че мотоциклетистът е реагирал на светването на задния ляв мигач на л.а. „Тойота“, когато се е намирал на разстояние от него около 43, 70 метра. В този момент по данни от експертизата мотоциклетът се е намирал на около 73, 70 метра преди мястото на удара, а л.а. „Тойота“ е отстоял от мястото на удара на около 28, 82 метра. Пресметнато е от експертите също, че от момента на включване на левия мигач от страна на водача на л.а. „Тойота“, до момента, в който автомобилът е достигнал разделителната линия, изминатото от същия разстояние е било около 24, 40 метра.

На база горните изчисления, обсъждайки въпроса за техническата възможността на двамата участници в ПТП да избегнат произшествието, вещите лица са формулирали заключение, че ако водачът на л.а. „Тойота“ – подс. А., преди да включи левия мигач, е погледнал в лявото странично огледало, той би видял мотоциклетиста и при дължина на опасната зона за спиране на л.а. „Тойота“ от 15, 00 метра, би могъл да спре преди да достигне разделителната линия и по този начин да избегне удара с мотоциклета. Отбелязано е в аналитичната част на експертизата, че в момента на включване на мигача от водача на автомобила мотоциклетът се е намирал на разстояние зад него около 43, 70 метра. Това разстояние според експертите е позволявало на водача А. да прецени, че мотоциклетът се движи с много висока скорост /спр. т.3.11 от АТЕ, л.167-168 от НОХД № 419/23г. на БОС/.

При избраната от водача на мотоциклета скорост на движение, изчислена от около 99, 11 км/ч, със съответстваща й дължина на опасната зона за спиране - 85, 17 метра, вещите лица са заключили, че същият не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

Изследвайки техническите параметри на ПТП в хипотеза на движение на мотоциклета „Хонда“ с допустимата за процесния пътен участък скорост от 50 км/ч., вещите лица са приели, че в този случай водачът на л.а. „Тойота" би извършил левия завой без да попречи на движението на мотоциклета, тъй като към момента на пресичане от последния на траекторията на лекия автомобил, той вече би бил вляво извън пътното платно. При отчитане на дължината на опасната зона за спиране на мотоциклета, съответстваща на разрешената скорост от 50 км/ч, а именно 28, 05 метра, експертите дават заключение, че в този случай водачът Б. би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Дори да не предприеме спиране обаче, ако скоростта на мотоциклета не е надвишавала 50 км/ч по данни от експертизата произшествието би било предотвратимо, тъй като л.а. „Тойота“ е щял да завърши левия завой и да излезе от пътното платно преди мотоциклетът да достигне траекторията на лявата му страна.

Отчитайки особеностите на пътната ситуация и с оглед резултатите от проведените техническо изследване и анализ, съставът експерти е формулирал заключение, че причина за произшествието от техническа гледна точка е обстоятелството, че при извършване на ляв завой от водача на л.а. „Тойота“ – подс. И. А., мотоциклетистът И. Б., изпреварващ л.а. „Тойота“, поради двукратно по-висока скорост от разрешената, се е оказал в положение да няма техническа възможност да избегне произшествието чрез спиране.

Защитавайки пред съда изготвената експертиза, вещите лица са дали подробни разяснения относно използваната от тях методика за анализ и изчисления, на базата на които са достигнали до обективираните в писменото им заключение изводи по въпросите, включени в експертното задание / спр. л.190-197 от НОХД № 419/23г. на БОС/. С нужната аргументация са потвърдили застъпената от тях позиция, че първопричината за възникване на процесното ПТП е прекомерно високата скорост, с която се е движил загиналият мотоциклетист И. Б., обусловила невъзможността му да предотврати сблъсъка с л.а.“Тойота“ чрез навременно спиране. Преценката в горната насока, вещите лица отбелязват, че са направили, допускайки за възможно, че в момента, в който за водача на л.а. „Тойота“ е съществувала виД.ст към мотоциклета, с оглед на голямото разстояние, на което се е намирал тогава от него, е възможно той да не оцени правилно скоростта му на движение, съответно да счете, че би могъл да извърши завИ.ето без проблем. Именно поради това изтъкват, че като основна причина за ПТП са приели високата скорост на мотоциклета, но са разгледали и обосновали каква е била възможността за всеки от двамата водачи на участващите в произшествието превозни средства да предотврати неговото настъпване. Поддържат становището си, че в момента, в който по техни изчисления водачът на л.а.“Тойота“ – подс.А. е включил левия мигач, същият е имал виД.ст към мотоциклета, като той е бил в полето на зрение както на лявото странично огледало /при правилното му регулиране/, така и в полето на зрение на вътрешното огледало. ВиД.ст към мотоциклета според експертите водачът А. е имал и в момента на започване на маневрата завой на ляво. При обсъждане на въпроса дали поглеждайки в лявото странично огледало и възприемайки мотоциклета водачът на л.а.“Тойота“ би могъл да прецени с каква скорост се движи той, вещите лица подчертават, че тази възможност за всеки водач е строго индивидуална, съответно и стои в зависимост от неговия личен опит. Изразяват експертното си разбиране, че когато на пътя се възприеме приближаването на мотоциклет, правилният подход изисква да се изчака неговото преминаване, след като той е в процес на изпреварване и има предимство за движение.

Подробни разяснения вещите лица дават и за подхода, използван от тях при изчисляване на скоростта на л.а. „Тойота“, която сочат, че е на база на свидетелските показания, доколкото информацията, съдържаща се в изследваните видеозаписи от камерите за видеонаблюдение на бензиностанция „Медпетрол“, не е включвала данни, които могат да послужат за коректно определяне параметрите на скоростта на автомобила.

В коментара си по въпроса за виД.стта на водачите на л.а. „Тойота“ и на мотоциклета експертите отбелязват, че резултатите от проведения следствен експеримент, отразени в съответния протокол, не могат да послужат за обосноваване на дължимия по експертизата отговор, предвид че при опитната възстановка не е постигнато максимално сходство между проверяваните и опитно възпроизвежданите факти. Именно несъответствията и дефицитите, които са установили да са налице при извършения следствен експеримент, считат че са дали основание да се констатира виД.ст от водача на л.а. „Тойота“ към мотоциклета, когато последният се е намирал зад него на разстояние от 12 метра, несъответстващо на действителната пътна ситуация.

Горните становища на вещите лица по въпросите, включени в предмета на експертно изследване, първата инстанция правилно е преценила, че изхождат от специалисти в съответната област, почиват на всички събрани по делото доказателства, основани са на задълбочен техен анализ, както и са подробно аргументирани. Обосновано също така съдът е достигнал до извод, че представеният в повторната тройна АТЕ технически анализ на обстановката на ПТП, включващ изследване на пътната ситуация с приета величина на скоростта на движение на мотоциклета от 50 км/ч /разрешена за съответния пътен участък/, способства пълноценното изясняване на обстоятелствата по делото, във връзка с което и при извеждане на фактите по процесния казус и следващите ги правни такива се е позовал именно на посоченото експертно заключение.

Следва да се отбележи, че възразявайки срещу осъждането на подс.А. по предявеното му обвинение, защитата не повдига спор по въпроса за пълнотата и обосноваността на изготвената по делото повторна тройна АТЕ, а твърденията й са насочени към неправилно формирано у съда вътрешно убеждение по отношение на факта погледнал ли е А. във вътрешното и лявото странично огледало за обратно виждане, за да се увери, че завивайки наляво, няма да създаде опасност за движението, и ако да, в кой момент, съответно – могъл ли е да възприеме в този момент движението на мотоциклета и да направи преценка, че същият се движи с висока скорост. В тази връзка се претендира да е установено по делото, че подс.А. е предприел действия да се убеди в безопасността на извършваната от него маневра завой наляво – с поглеждане в огледалата, осигуряващи му виД.ст назад, но не в момента, в който експертизата приема, че е имал виД.ст към мотоциклета, а в един по- ранен момент. Високата скорост обаче, с която се е движил мотоциклетистът, според защитата е лишила А. от възможността да го възприеме, а предвид също и обстоятелството, че движението се е осъществявало в участък от пътя, в който изпреварването е било забранено, то следва да се приеме, че А. нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП.

Заявените от защитата доводи в горната насока, които са били поддържани и пред първата инстанция, не могат да бъдат споделени. В случая, за да приеме за установено, че поведението на подс.А. като водач на МПС не е било в съответствие с предписанията на пътното законодателство - че не е изпълнил задължението си при предприемане на маневрата завой на ляво да се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението, съответно да се съобрази с посоката, скоростта и движението на мотоциклета, управляван от пострадалия /чл.25, ал.1 от ЗДвП/, окръжният съд е подходил с необходимия аналитичен усет, като е подложил всяко относимо към установяването на конкретния момент доказателство и доказателствено средство на самостоятелна проверка и преценка и е проследил логическата му обвързаност с останалия събран доказателствен материал. Така напълно основателно съдът, като е обсъдил неоспореното от страните заключение на вещите лица по повторната тройна АТЕ, е дал вяра също и на депозираните пред него показания на свидетелите Ф. В. и А. В., за които е констатирал, че пресъздават обективно обстановката на ПТП и поради това, сведенията, които представят, се явяват значими такива в преценката относно конкретно проявеното на процесната дата поведение подс.А. в качеството му на водач на л.а. „Тойота“. Възпроизвеждайки личните си възприятия относно времето, мястото и начина на протичане на разглежданото ПТП, двамата свидетели, които са пътували в автомобила на подсъдимия, убедено и безпротиворечиво поддържат, че преди произшествието подс.А. е управлявал автомобила със скорост не по-висока от 30-40 км/ч, като приближавайки мястото, на което е следвало да извърши завой наляво към базата на „Паркетен свят“, е намалил скоростта и подал светлинен сигнал за предстоящата маневра - включил ляв мигач. Категорични са също така, свидетелствайки пред съда, че не са видели дали преди предприемане на маневрата завой на ляво подс.А. е погледнал в огледалата за задно виждане, за да се убеди, че може да завие безопасно /спр. л.91-93 от НОХД № 419/23г. на БОС/. Констатирайки, че по отношение на това обстоятелство свид.В. е дал различни сведения при разпита в хода на ДП, твърдейки - „И. се огледа на огледалата, пусна си левия мигач и зави наляво към входа на склада“ /спр. т.1, л.18 от ДП/, съдът законосъобразно е пристъпил към прочитане на тези негови показания, ползвайки инструментариума по чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, на които обаче, след като е изслушал разясненията на свидетеля по повод изведеното противоречие, основателно е преценил, че не следва да дава вяра. Отказвайки да приеме за истинни твърденията на свид. В. в показанията му на ДП, че подс.А. се е огледал в огледалата, първостепенният съд правилно е отчел останалите сведения, които този свидетел съобщава, а именно относно мястото, което е заемал в автомобила – на задна седалка зад водача, в която позиция самият той пояснява, че не би могъл да възприеме действията на А. по поглеждане в огледалата за обратно виждане. Важно обстоятелство в случая се явява и заявеното такова от свид.В., че няма правоспособност за водач на МПС /спр. л.93 от НОХД № 419/23г. на БОС/, което допълнително подкрепя извода, че не е имал основание да съсредоточава вниманието си върху поведението на водача на автомобила А., за да е в състояние да даде конкретни сведения за действията му по наблюдение на пътя - пред и зад автомобила, с ползване на огледалата за обратно виждане. Поради горното окръжният съд правилно е приел, че доверие заслужават именно показанията на свид. В., дадени пред него, а не на ДП, където очевидно, свидетелствайки по случая, същият е демонстрирал желанието си да защити своя колега – подс.А. в конкретно възникналата пътна ситуация. Относно останалите факти, за които В. свидетелства – за намаляване на скоростта на автомобила от страна на водача А. и включване на ляв мигач, то обективността на същите не може да бъде поставена под съмнение, предвид че се касае за осезаеми за всеки пътуващ в автомобил обстоятелства, възприемането на които не налага проява на специално внимание. Следва да се отчете, че твърдението на свид.В. за това, че водачът А. е включил мигач, е основано на конкретно негово слухово възприятие, а именно – „че мигачът цъка“. В този смисъл и оценката за правдивост, която първата инстанция е дала на показанията на свид.В., не може да бъде критикувана.

Надлежна оценка съдът е дал и на показанията на свидетелите Д. П., П. П. и Д. Д., за които се установява, че на процесната дата са се движили по ул. „Захари Зограф“ посока към гр.Бургас, управлявайки автомобили, съответно първият – л.а. „Фолксваген Туран“ с peг. № • •••• •, вторият – л.а. „Дачия Докер“ с peг. № • •••• ••, а третият - л.а. „Мерцедес“ с рег. № • •••• ••, като всеки от тях е възприел определен етап от обстановката на ПТП, за което и съобщава в показанията си. При обсъждане на данните, възпроизведени от тези свидетели, съдът коректно е отчел, че същите кореспондират помежду си, както и стоят в съответствие с обстановката на ПТП, изведена по технически път в заключението на повторната тройна АТЕ, изключая заявеното от свид. Д. Д., че управляваният от него л.а. „Мерцедес“ се е движил непосредствено зад л.а. „Тойота“, управляван от подсъдимия, на разстояние от около 10 – 20 метра и между тях не е имало друг автомобил. Така поддържаното от свид.Д. твърдение за местоположението на неговия автомобил на пътя, първата инстанция правилно е отбелязала, че се опровергава по категоричен начин от приобщените към доказателствената съвкупност по делото видеозаписи от камерите за видеонаблюдение на бензиностанция „Медпетрол“ в кв. Долно Езерово“, ул. „Захари Зограф“ № 1, от дата 09.02.2022 г., както и от показанията на свид. Д. П. и заключението на повторната тройна автотехническа експертиза, от които еднозначно се установява, че първи зад управлявания от подс.А. л.а. „Тойота“ на дистанция около 31, 78 метра се е движел таксиметровия автомобил „Фолксваген Туран“, управляван от свид. Д. П., а едва зад него /таксито/, на дистанция около 156, 54 метра, се е движел и л.а. „Мерцедес“ с водач свид. Д. Д.. Кредитирайки в пълнота показанията на свидетелите Д. П. и П. П., както и само частично дадените такива от свид. Д. Д., първата инстанция правилно е констатирала последователност и безпротиворечивост на същите, както и кореспонденцията им с останалите доказателства по делото, като следва да се отчете, че не са налице данни за заинтересоваността на тези свидетели от изхода на делото. Съобщените от тримата свидетели фактически данни относно движението на мотоциклета с висока скорост, предприетото от водача му изпреварване и движение в насрещното платно, до момента на сблъсъка с л.а. „Тойота“, е видно, че са сред отчетените и анализирани такива от вещите лица при изготвяне на възложената им повторна тройна АТЕ, като оценката им не е дала основание да приемат, че в обективен план водачът А. е бил лишен от възможността да възприеме мотоциклета, съответно и при описаните в експертизата параметри, да предотврати настъпването на ПТП. Ето защо и подходът на първата инстанция при обсъждане на посочените гласни доказателствени източници следва да бъде преценен като правилен.

Като безпротиворечиви и последователни се установяват също и показанията на останалите, разпитани по делото свидетели, а именно К. М. и А. Ж., представящи личните си възприятия за пътната обстановка след възникналото ПТП. Отчитайки, че в съдържателната си част тези показания синхронизират на описаното от другите присъствали на мястото свидетели, съдът правилно е приел, че следва да бъдат ползвани при извеждане на фактите по казуса.

АС-Бургас не намери за основателни доводите на защитата, с които се оспорва подходът на първата инстанция в оценката на обясненията, дадени от подсъдимия А.. При анализа на същите съдът правилно е отчел двояката им процесуална природа, а така също и обстоятелството, че подсъдимият в най- голяма степен е заинтересуван от изхода на делото. Съобразил е, че последният няма задължението да говори истината, както и не съществува такова да прави признание за своята вина, поради което и не следва да се отдава безрезервно вяра на твърденията, които поддържа. В тази връзка и проявявайки критичност към качеството на дадените от подс.А. обяснения – така, както към всички останали доказателствени източници и доказателства, след надлежната им оценка, съдът е достигнала до извод, че твърденията на А. следва да се кредитират частично по отношение на точно определени факти и обстоятелства, доколкото същите не противоречат на останалия доказателствен материал и допринасят за изясняването на обективната истина по делото. Обосновано на базата на обективните находки, закрепени в протокола за оглед на местопроизшествие и фотосите към него, данните от снетите видеозаписи от камерите за видеонаблюдение на бензиностанция „Медпетрол“ в кв. Долно Езерово“, ул. „Захари Зограф“ № 1, от дата 09.02.2022 г., свидетелските показания и резултатите от експертния анализ на повторната тройна АТЕ, съдът е защитил убеждението си, че твърденията на подсъдимия за оглеждането му в огледалата за обратно виждане преди да предприеме завИ.е наляво, въпреки което не е възприел движението на мотоциклета, а само намиращите се зад него два автомобила, не могат да бъдат приети за достоверни. Отказвайки да се довери на обясненията на подсъдимия в тази им част, съдът коректно е отбелязал, че същите не се подкрепят от доказателствата по делото, включително от показанията на пътуващите в управлявания от него автомобил свидетели В. и В.. Основателно също така съдът се е позовал на заключението на повторната тройна АТЕ, обективиращо резултатите от проведени от вещите лица изследвания и технически анализ на пътната обстановка преди и към момента на ПТП, на база на които са очертани и конкретните моменти, в които е прието, че водачът А. е имал виД.ст към движещия се зад него мотоциклет, управляван от пострадалия. Правилно е съобразил категоричната позиция на експертите, че за водача А. е съществувала възможност да възприеме мотоциклета и то в момент, в който при адекватна реакция, а именно, изискуемата такава по закон - да намали скоростта или да спре, е могъл да предотврати настъпването на ПТП. В случая, моментът, в който според експертизата А. е имал обективна възможност да види приближаването на мотоциклета /както в във вътрешното огледало, така и в лявото странично огледало на автомобила/, съответно да оцени високата му скорост и опасността, която би възникнала при предприемане на замислената маневра „завой наляво“, е непосредствено преди включване на левия мигач, когато по данни от обясненията на самия подсъдим той се е уверил само в това, че няма насрещно движещи се автомобили, но не и каква е пътната ситуация зад управлявания от него автомобил /спр. л.197 от НОХД № 419/23г. на БОС/. Пропускайки в случая при подаване на сигнал за предстояща маневра и при предприемането й, да погледне в огледалата, осигуряващи му обзор назад, подс.А. сам се е поставил в невъзможност да види своевременно мотоциклета и да отреагира на възникналата опасност. Поради това и твърденията на последния, че „до момента, в който е усетил удар в автомобила, не е възприел мотоциклет, който да се движи зад неговия автомобил в лентата за насрещно движение“, без оглед на това дали са истинни или не, не могат да се интерпретират в смисъла, който се иска, а именно, че е направил всичко зависещо от него за безопасно извършване на маневрата „завой наляво“. Впрочем, поддържаната от подсъдимия теза, че при наблюдението на пътната обстановка не е възприел приближаването с висока скорост на мотоциклета в участъка на произшествието, няма претендираната от защитата стойност, доколкото значимо за отговорността на водача е обстоятелството дали обективно е могъл да възприеме мотоциклета, както и да оцени опасността, която може да възникне на пътя при реализиране на замислената маневра „завой наляво“, налагащо намаляване на скоростта му на движение или спиране, с оглед възможността да предотврати настъпилото произшествие. Ето защо и като се е позовал на заключението на изготвената по делото тройна АТЕ, съдът основателно не е дал кредит на доверие на твърденията на подсъдимия, че въпреки поглеждането му в огледалата за обратно виждане, не е възприел движещия се зад него в насрещна лента и с висока скорост мотоциклетист, което да го мотивира да изостри бдителността си, да намали скоростта или да спре превозното средство.

Правилно в изводите си по фактите на обвинението, първостепенният съд не е кредитирал данните, отразени в протокола за проведен следствен експеримент, предвид установеното по делото, че условията при които същият е бил реализиран, не съответстват на действителните такива, при които е настъпило ПТП. Организацията и провеждането на следствен експеримент за целите на процеса изисква възможност за възпроизвеждане в максимална степен на обективно съществуващата към изследвания период обстановка, т.е. да се проведат такива действия, чрез които да се постигне максимално сходство между проверявания и опитно възпроизвеждания факт. В настоящия случай по данни от изготвения протокол и фотоснимки към него се установява, че автомобилът, който при следствения експеримент е бил поставен зад л.а. „Тойота“, е л.а. „Опел“, а от видеозаписите, възпроизвеждащи заснетото от камерите за видеонаблюдение на бензиностанция „Медпетрол“ в кв. Долно Езерово“, ул. „Захари Зограф“ № 1, от дата 09.02.2022 г., коректно интерпретирани в заключението на повторната тройна АТЕ, се разкрива, че непосредствено преди произшествието зад л.а. „Тойота“ се е намирал л.а. „Фолксваген Туран“. Разликата в параметрите на тези два автомобила, вещите лица от тройната АТЕ ясно подчертават, че са несъпоставими, което пряко повлиява обективността на резултата за виД.стта на водача на л.а. „Тойота“ – подс.А., постигнат при опитната възстановка. Отделно от това, в аналитичната част на своето заключение, вещите лица от тройната АТЕ, подробно са извели и други недостатъци на проведения следствен експеримент, а именно липсата на замерване и отразяване в протокола на множество технически параметри, имащи своето важно значение за определяне разстоянието на виД.стта на водача на л.а. „Тойота“ и мотоциклетиста един към друг- разстоянието, на което се е движил мотоциклетът от разделителната линия; на какво разстояние от разделителната линия е била траекторията на л.а. „Тойота“; под какъв ъгъл е била надлъжната ос на автомобила по отношение на оста на улицата или какви са били координатите на левите или десните колела на същия; как е определено разстоянието между л.а.а „Тойота“ и движещия се зад него автомобил и каква е стойността на това разстояние, което е означено като „плътно“ /спр. т.3.10 от АТЕ, л.160-161 от НОХД № 419/23г. на БОС/. При така констатираното, не може да има никакво съмнение, че проведеното основно изследване при опитното възпроизвеждане на обстановката на процесното ПТП, не представя обективни сведения, поради което и съдържащите се в протокола от това следствено действие данни, не съставляват годна доказателствена основа за формиране на изводи по фактите.

Съобразявайки горното, въззивният съд не намери основание за корекция на възприетите от първата инстанция фактически положения, отнасящи се до обстановката, при която подс.А. е реализирал пътнотранспортното произшествие, довело до смъртта на пострадалия И. Б.. Механизмът на разследваното ПТП според настоящия състав на съда, е установен правилно от окръжния съд и в съответствие с наличната доказателствена съвкупност, поради което и липсва основание за удовлетворяване искането на защитата за оправдаване на подс.А. по предявеното обвинение за извършено транспортно престъпление.

При очертаната по-горе фактическа обстановка, първостепенният съд е достигнал до законосъобразен правен извод относно квалификацията на деянието, приемайки съставомерност на извършено от подс.И. А. по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В конкретния случай подс. А., управлявайки личното си МПС - „Тойота Корола Версо“, с peг. № • •••• •• в гр.Бургас, кв. Долно Езерово, в района на кръстовището на ул.“Захари Зограф“ с ул. „Запад“ в посока към гр.Бургас, предприел завИ.е наляво, за да навлезе в склада на „Паркетен свят“, без да изпълни задължението, предписано в чл. 25, ал.1 от ЗДвП – преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, което негово нарушение е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Според приетата фактология, приближавайки кръстовището, на около 28, 82 метра преди мястото на удара, подс.А. включил левия мигач на автомобила, с намерението да завие наляво и да навлезе в склада на „Паркетен свят“, като едновременно с това установил, че пред него в лентата за насрещно движение няма насрещно движещите се пътни превозни средства. Впоследствие, достигайки на около 15, 92 метра преди мястото на удара, подс. А. предприел плавно намаляване на скоростта на автомобила, а след изминаване на още няколко метра /когато се е намирал на около 12, 73 метра преди мястото на удара/ същият започнал да завива наляво. Предприемайки маневрата обаче, подс.А. не се е уверил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, съответно и не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение, в случая с положението, посоката и скоростта на движение на движещия се зад него мотоциклет „Хонда“ с peг. № • •••• ••, управляван от пострадалия И. Б.. По експертен път е установено, че подс.А. е имал техническа възможност да възприеме приближаващия кръстовището мотоциклет, управляван от пострадалия, неговото положение и скорост, поради което и за същия е съществувала възможност да предотврати настъпването на ПТП /т.3.10 от тройната АТЕ/. По данни от ценената АТЕ, ако при подаване на сигнала за предстоящата маневра /включване на левия мигач/ подс.А. е погледнал в лявото странично огледало, то той би могъл да види мотоциклетиста и при изчислената дължина на опасната зона за спиране на л.а. „Тойота“ – 15 м, той би могъл да намали скоростта или да спре преди да достигне разделителната линия, и по този начин да избегне удара с мотоциклета /т.3.11 от тройната АТЕ/. Самият подсъдим в своите обяснения твърди, че при потеглянето от Центъра на кв.Долно Езерово обратно към складовете на „Паркетен свят“, поглеждайки в лявото странично огледало, е възприел движение попътно зад него на още два автомобила. Същият обаче, независимо, че претендира да е наблюдавал обстановката зад управлявания от него автомобил, описвайки по- нататък поведението си като водач, не сочи да е погледнал в огледалата за обратно виждане, когато е подал сигнал за предстоящата маневра завИ.е наляво с включване на левия мигач, към който момент съобщава единствено, че е намалил скоростта и се уверил, че срещу него няма автомобили /спр. л.197 от НОХД № 419/23г. на БОС/. Това показва недооценяване от последния на обстоятелството, че докато е наблюдавал насрещната за движението му пътна обстановка, тази, която е попътна за него, е възможно да се е променила в хода на динамиката на движещите се превозни средства. При това положение не може да има спор, че същият не се е съобразил докрай с правилото на чл.25, ал.1 от ЗДвП, предписващо му да се убеди преди започване на маневрата, че няма да създаде опасност за движещите се след него участници в движението, както и да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. Безспорно установен по делото факт е, че към момента на вземането на решението от подс. А. за извършване на планираната маневра, на пътното платно в неговата посока за движение са се движили и други превозни средства - зад него на дистанция около 31, 78 метра се движел таксиметров автомобил „Фолксваген Туран“ с водач свид. Д. П.; зад таксито - лек автомобил „Мерцедес“, управляван от свид. Д. Д., на дистанция около 156, 54 метра, а зад л.а.„Мерцедес“ - л.а. „Дачия Докер“ с водач свид. П. П. на дистанция около 281, 20 метра, като всички те в определена степен са оказвали влияние върху виД.стта му относно наличие и на други участници в движението. Това обстоятелство е следвало да действа предупредително за А., че е възможна поява и на други превозни средства на пътното платно, към които той да няма виД.ст или тя да е ограничена в конкретни моменти от динамиката на пътната установка. Казано по друг начин, подсъдимият не може да се позовава на "непредвиД.ст" на възникналата опасност за движението, след като е могъл при стриктно спазване на задължението си да следи пътната обстановка вляво и зад себе си, да възприеме наличието на мотоциклетиста, движещ се с по-висока скорост от останалите участници в движението, да не предприеме маневрата, която е планирал, и да преустанови движението си. В този смисъл и позицията на първата инстанция за допуснато от подс.А. нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, стоящо в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат – смъртта на водача на мотоциклета И. Б., се явява правилна.

Същевременно, изготвената по делото повторна тройна АТЕ установява, че скоростта на управлявания от пострадалия Б. мотоциклет „Хонда“ преди ПТП /преди предприемане на спиране/ се е равнявала на около 99, 11 км/ч., а към момента на удара – около 36, 43 км/ч. Така избраната от последния скорост при движението му в рамките на населеното място, съдът правилно е отчел, че надвишава регламентираната такава в чл. 21, ал.1 от ЗДвП от 50 км/ч. т.е. същата се явява неразрешена. Изведените по експертен път данни разкриват, че при движение на мотоциклета със скорост от 50 км. /ч., която е била разрешената за конкретния пътен участък, ударът е могъл да бъде избегнат чрез аварийно спиране, тъй като в този вариант опасната му зона за спиране би била около 28, 05 м. В разглеждания случай, отново според експертното заключение, ударът е бил предотвратим и без предприемане на спиране от водача на мотоциклета, тъй като л.а. „Тойота“ е щял да завърши левия завой и да излезе от пътното платно преди мотоциклетът да достигне траекторията на лявата му страна. Горното сочи, че за настъпване на удара съществен принос е имал и пострадалият, който в предприетото изпреварване, се е движил с неразрешена за пътния участък скорост, представляващо нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поставило го в невъзможност да избегне произшествието чрез спиране.

Обстоятелството, че като водач на участващия в пътния инцидент мотоциклет „Хонда“ пострадалият Б. също е допринесъл за настъпването на резултата както посредством избора си на скорост, така и с предприетото рисково изпреварване на колоната от автомобили, не дава основание за претендираното от защитата оправдаване на подс. А.. Такова би било налице единствено ако поведението на последния беше законосъобразно или ако допуснатото от него нарушение на правилата за движение не се намира в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. В случая обаче безспорно е установено, че подсъдимият е пренебрегнал задължението, предписано му по силата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, като преди започване на маневрата завИ.е наляво, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, и е извършил маневрата, без да се съобрази с положението, посоката и скоростна на движение на мотоциклета „Хонда“. Деянието на А. е било едно от необходимите условия (conditio sine qua non) за настъпване на общественоопасния резултат. Допуснатото от него нарушение на правилата за движение е обективна предпоставка, наред с действията на пострадалия, без която резултатът не би настъпил по такъв начин, в този вид, на това място и по това време, т. е. налице е изискуемата от закона причинна връзка между нарушението на правилата за движение и смъртта на пострадалия Б.. При всички случаи маневриращият подсъдим е бил задължен през цялото време на вземане на решение и предприемане на маневра завИ.е наляво и още преди да започне самата маневра, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в частност за тези, които се движат след него. Задължението на последния да извърши маневрата, като се съобразява с положението на мотоциклетиста, с неговата посока и скорост на движение, е такова, пряко следващо от нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, абзац последен. Законодателят не е визирал начините, по които водачът следва да се убеди в безопасността на извършваната маневра, тъй като те се определят от различни фактори в конкретната ситуация. Началото на маневрата трябва да се предшества от възприемането на пътната обстановка както пред моторното превозно средство, така също встрани и назад от него, което очевидно подс.А. не е изпълни в случая.

След като в конкретно очертаната пътна ситуация подсъдимият е имал обективна възможност да избегне произшествието, като изпълни предписаните му от ЗДвП задължения, но не е сторил това, той не може да се позовава на оневиняващото действие на "случайното деяние" по чл. 15 от НК. В този смисъл и развитата от окръжния съд теза за неприложимост в казуса на чл.15 от НК, се явява правилна. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика еднозначно се приема, че за да бъде изключено виновното поведение на водача, е необхоД. кумулативното наличие на няколко предпоставки: първо, деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управление на МПС и второ, да са налице условията, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. С оглед общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайно деяние, щом е допуснал нарушения на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, вследствие на които нарушения сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Настоящият случай, както правилно е приела първата инстанция, попада именно в тази хипотеза.

В преценката си относно субективните параметри на деянието, извършено от подс.А., съдът обосновано е достигнал до извод, че същият е действал виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. Като водач на МПС, А. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Извършвайки маневра завИ.е наляво, без да направи дължимата по силата на чл.25, ал.1 от ЗДвП преценка, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, и без да съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на мотоциклета, управляван от пострадалия, който очевидно е представлявал опасност за движението, подсъдимият е следвало да предвиди риска от настъпване на ПТП. В случая данните по делото разкриват, че преди извършване на маневрата, подс.А. е имал техническа възможност да възприеме движещия се след него с висока скорост мотоциклет, изпреварващ колоната от автомобили, към който момент за него е съществувала и възможност да предотврати настъпването на ПТП. Същият обаче е навлязъл в кръстовището, за да осъществи замислената маневра, без да се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи такава опасност, с оглед мястото на пътното платно и времето, за което може да се осъществи маневрата, поради което и не може да претендира, че собственото му поведение не е причина за ПТП. Като се отчете също и дългогодишният стаж на подсъдимия като водач на МПС – правоспособен водач от 2009 г., с придобити категории „В“, „АМ“ и „В1“, следва извод, че той е имал необходимият опит и квалификация, които да способстват правилната му преценка за съответно на пътната обстановка поведение, осигуряващо безопасно движение. Проявявайки бездействие в случая, А. сам се е поставил в невъзможност да избегне удара и смъртния резултат.

Постановената от първостепенния съд присъда не е атакувана от прокурора и от частното обвинение. Същата е обжалвана пред настоящата инстанция единствено от защитника на подс.А., който наред с оплакването за необоснованост и материална незаконосъобразност, повдигат и въпроса за справедливостта на отмерената санкция, в каквато насока ангажира конкретни съображения.

В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд, като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му част, намери следното:

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК законодателят е установил граници на наказанието лишаване от свобода от две до шест години и лишаване от права съгласно чл.343г НК. Постановявайки своя акт, ОС-Бургас, като е обсъдил наличните по делото данни, влияещи върху индивидуализацията на наказанието, е определил същото при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на осем месеца лишаване от свобода. Приложението на чл.55 от НК съдът е мотивирал с наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, сред които е откроил - чистото съдебно минало на подсъдимия, добрата му професионална реализация, безупречните личностни характеристични данни за него, процесуалното му поведение, проявеното критично отношение към извършеното и демонстрираното искрено разкаяние, обстоятелството, че за дългогодишния шофьорски стаж на подсъдимия, същият е бил наказван само три пъти по административен ред за нарушение на ЗДвП, които, освен че не бележат особена тежест, са и извършени много назад във времето, както и значителната степен на съпричиняване от страна на пострадалия.

Обективирана в акта на съда е и дължимата преценка на кумулативната предпоставка по чл.55, ал.1 от НК – че и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното престъпление, би било несъразмерно тежко с оглед степента на обществената опасност на деянието и на дееца.

Изведеното в атакувания акт разбиране на съда за многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия А., които съобразно разпоредбата на чл. 55 от НК обуславят определяне на наказание под най-ниския предел, предвиден за съответното престъпление, се споделя напълно от настоящия състав на въззивния съд. Съгласие въззивната инстанция изразява и с направения от ОС-Бургас извод, че така изброените обстоятелства са многобройни и в тяхната съвкупност обосновават преценката, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за извършеното от подс.А. престъпление.

В обсега на установените по делото факти, въззивният съд не установи наличие на нови обстоятелства, извън очертаните релевантни такива от решаващия съд при индивидуализация на наказателната отговорност на подс. А.. Анализирайки обхватно същите, ОС-Бургас е дал съответна оценка както за степента на обществена опасност на деянието, основана на конкретните характеристики на реализираната от дееца проява и тежестта на допуснатото от него нарушение на пътните правила, така и при съобразяване с данните по делото, носещи информация за личността на подс.А., е направил обоснован извод за персоналната обществена опасност на същия. С нужното внимание съдът е обсъдил също всички смекчаващи отговорността обстоятелства, без неоправдано да подцени или надцени някой от отчетените като такива. Прочитът на съдебните мотиви разкрива, че първата инстанция не само не е пренебрегнала, но и е придала съществена значимост на фактите, свидетелстващи за приноса на втория участник в ПТП, който е демонстрирал грубо незачитане на пътните правила, предприемайки изпреварване с мотоциклета на колона автомобили пред него със скорост от 99, 11 км/ч при разрешена 50 км/ч. Споменатите особености на пътното произшествие и вината на втория участник в него в случая са намерили адекватно отражение при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, в насока именно към по-благоприятното третиране на последния. Поради това и доводите на защитата за явна несправедливост на отмереното наказание лишаване от свобода, основани на спецификите на случая, следва да бъдат преценени като неоснователни.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че определеното наказание от осем месеца лишаване от свобода, не е явно несправедливо, а адекватно отмерено в съответствие с разпоредбата на чл. 36 НК, като същото ще въздейства не само за поправянето и превъзпитанието на дееца, но и ще изпълни функциите на генералната превенция – ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. В случая не са налице каквито и да е основания за по-голяма от проявената от първата инстанция снизходителност към подсъдимия, тъй като определеното наказание очевидно съответства на изискванията за индивидуализацията му и кореспондира със степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и с това, че е в състояние да постигне личната и генерална превенции. Ето защо и искането в жалбата за корекция на наказанието в насока на неговото намаляване, съдът намери за неоснователно.

Въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция, на основата на които последната е възприела, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Налице са всички законови изисквания за приложението на чл. 66 от НК.

ОС-Бургас е направил внимателна преценка на предпоставките, визирани в чл. 66, ал. 1 НК, както и отражението на условното осъждане върху постигането на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Разсъжденията на първата инстанция са били базирани върху множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към личността на подс.А., за когото деянието се явява инцидентна проява в живота. Тези данни, в съчетание с демонстрираното от него критично отношение към извършеното и изразено съжаление, подкрепят направената констатация, че поправянето на подсъдимия може да бъде постигнато и без отделянето му от обществото. В този смисъл и приемайки, че постигането на целите на чл.36 от НК е обезпечено с отлагането на изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод.

Оплакването за явна несправедливост на наказанието, основано на твърдение за неправилна преценка от първата инстанция относно неприложимостта в казуса на чл.55, ал.3 от НК, въззивният съд намира за неоснователно. Претендирайки, че с налагане на кумулативното наказание по чл. 343г от НК - лишаване от право да се управлява МПС, се надхвърлят целите по чл.36 от НК, защитата поставя акцент върху данните по делото, характеризиращи в позитивен аспект личността на подсъдимия. Изтъква, че макар тези данни да са били обективно обсъдени от съда, то те не са отчетени от него при вземане на решението дали да лиши или не подс.А. от правото да управлява МПС, и за какъв срок.

Правилно първата инстанция е приела, че установените по делото фактически обстоятелства не сочат на условия за реализирането на предвидената в закона възможност за неналагане на по-лекото предвидено в закона наред с лишаването от свобода наказание, каквото в случая се явява лишаването от право да се управлява МПС. Наличните по делото данни, характеризиращи в позитивен аспект личността на подс.А., които защитата счита, че са пренебрегнати от ОС-Бургас, в действителност са съобразени от последния, с вярното заключение, че те не са достатъчни, за да подкрепят извода, че за поправянето и превъзпитанието му не е наложително той да бъде санкциониран и с налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС.

Анализът на сведенията относно личността на подс.А. безспорно дава основание за извод, че персоналната му обществена опасност е ниска. Фактическите констатации сочат, че същият е с чисто съдебно минало, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК /спр. т.2, л.34 от ДП/. Информацията, отразена в приложена по делото справка от сектор КАТ-ОД МВР - гр.Бургас /спр. т.2, л. 35-36 от ДП/ установява, че подс.А. е правоспособен водач на МПС от 2009 г., притежаващ свидетелство за управление на МПС за категории В, М, АМ, като до момента същият е санкциониран веднъж през 2012г. с издадено наказателно постановление за нарушение на 104а, т.6 от ЗДвП /използване на мобилен телефон по време на управление на МПС/, както и два пъти с фиш през 2017 г. и 2020 г., за извършени нарушения на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП /необорудвано МПС с пожарогасител/ и на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП /превишаване на разрешената максимална скорост в населено място/, наложените му за които нарушения глоби са заплатени. Обсъждайки въпроса за значимостта на тези административни санкции в преценката за степента на обществена опасност на дееца, съдът вярно и съобразно указанията, дадени в ТР №2/2018г. по т.д. №2/2017г. ОСНК ВКС и ТП №1/2015г. по т.д. №1/2014г. ОСС от НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС е заключил, че с оглед давността им, същите не могат да дадат негативна характеристика на подсъдимия като водач на МПС. Налице са по-нататък данни за трудова и семейна ангажираност на подсъдимия. В съответствие с установената по делото фактология БОС правилно е приел, че неправомерното поведение на водача на мотоциклета – пострадалият Б., разкрива съществения му принос за настъпване на пътното произшествие, отчитането на който принос налага сериозно смекчаване на тежестта на санкцията, която подс.А. следва да понесе. Всички посочени по- горе обстоятелства обаче съвсем основателно съдът не е разглеждал и ценил изолирано, а комплексно с останалите, изведени такива от данните по делото, свързани с конкретиката на пътно-транспортното произшествие, обективните характеристики на деянието и персоналния принос на подсъдимия в настъпването на тежкия резултат. Не може да не се отчете, че допуснатото от подс.А. нарушение на пътните правила, довело до настъпване на вредоносния резултат, е сред основните такива, осигуряващи безопасността на участниците в движението. Важността на това правило произтича от обстоятелството, че всяка маневра с превозното средство изменя пътната обстановка и изисква промяна в поведението и на останалите участници в движението. Неспазването му или незначителното отклонение от въведените с чл. 25, ал. 1 от ЗДвП задължения може да създаде реална опасност за всички участници в движението и да доведе до значителни вредни последици, както е в настоящия случай. На това основание омаловажаването на приноса на подс. А. /при отчитане на почти еднакъв такъв на пострадалия/ за настъпването на вредоносния резултат е неоправдано. В този смисъл не могат да бъдат възприети доводите на защитата, че налагането на кумулативното наказание по чл.343г от НК обуславя явно несъответствие на санкцията със степента на обществена опасност на деянието, на дееца и на целите по чл.36 от НК.

Внимателната оценка обаче на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани в своя комплекс и многообразие, дава основание на настоящата инстанция да приеме, че размерът на кумулативно предвиденото наказание – лишаване от право да се управлява МПС, което окръжният съд е наложил на подсъдимия, а именно една година, е завишен. Същият не е съобразен с установените многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с ниската персонална обществена опасност на последния. С оглед на това, настоящият състав прие, че наложеното от първата инстанция наказание лишаване от право да се управлява МПС следва да бъде намалено до размера от осем месеца. Не са налице според въззивния съд фактически и правни основания, на плоскостта на които така предвиденото в закона наказание да бъде отмерено в размер, надвишаващ определения такъв за наказанието лишаване от свобода. Не може да се пренебрегне също и фактът, че и към момента деецът упражнява трудова дейност, изискваща управление на МПС, поради което и продължителното му лишаване от право да управлява МПС, неоправдано би го лишило от трудова активност, респ. от средства за издръжка. Индивидуализирана в размер от осем месеца кумулативната санкция по чл. 343г от НК е в съответствие със задължителната тълкувателна практика - ТР №61/1980 год. на ОСНК и Постановление №1/17.01.1983г. на Пленума на ВС, като същата ще способства за постигане целите на наказателноправната репресия. Според въззивния съд, отмереният по-кратък срок на наказанието, в достатъчна степен ще въздейства осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия и ще възпре последния от следващи, водещи до неблагоприятни последици действия в практиката му като водач на МПС. Ето защо в тази и част, присъдата следва да бъде изменена.

С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е присъдил в тежест на подсъдимия А. направените по делото разноски, постановявайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил, а именно сума в размер на 1 580, 10 лева, направени в досъдебното производство разноски - по сметка на ОД МВР-Бургас, както и по сметка на Окръжен съд - гр. Бургас сума в размер на 6 533, 50 лева, съдебни разноски.

Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.

Извършвайки на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното отменяване.

Мотивиран от гореизложеното и като съобрази частичната основателност на доводите във въззивната жалба на защитника на подсъдимия, обуславящи необхоД.стта от изменение на първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК, Бургаският апелативен съд