Решение № 2697 от 20.9.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 452/2024 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО. Образувано е по жалба на Е. М. К. от гр.Русе, чрез процесуалния й представител, против решение № 2153-17-35/18.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й по административен ред и е потвърдено разпореждане № 2, прот. № N01052 от 06.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе по отношение на определената с него дата, считано от която е изменена отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – от 08.11.2023 г. В жалбата се твърди, че пенсионните органи, в нарушение на материалния закон, неправилно са определили началната дата, от която следва да бъде увеличен размерът на пенсията като не са изпълнили задължението си служебно да събират доказателства за заплатените от самоосигуряващите се лица, каквaто е и жалбоподателката, окончателни осигурителни вноски и служебно да изменят размера на пенсията чрез нейното увеличаване в резултат на така установения по-висок размер на осигурителния доход. Счита, че пенсията й следва да бъде изменена от датата на отпускането й – от 07.07.2021 г., алтернативно от 01.08.2022 г. (датата на първата жалба с отправено искане за включване на окончателния осигурителен доход за 2021 г.), а не от 08.11.2023 г. Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Процесуалният представител на жалбоподателката – адв. М. Б. от АК – Русе претендира и присъждане на възнаграждение за безплатно оказаната, на основаие чл.38, ал.1, т.3, пр. посл. от ЗА, на жалбоподателката адвокатска помощ, което съдът да определи съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и иска от съда да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, включително тези, съдържащи се в приложеното към настоящото дело адм.д. № 433/2022 г. по описа на АдмС - Русе и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и съгласно правомощията си по чл.168 вр. чл.142 от АПК, приема за установено следното: Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Решение № 2153-17-35 от 18.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, е получено лично от жалбоподателката на 02.05.2024 г. (вж. известие за доставяне ИД PS 7000 1JKCPL E на л.3 от преписката), а жалбата срещу него е депозирана пред съда чрез административния орган на 15.05.2024 г., като е входирана при органа под номер 2153-17-35#2 от същата дата (л.3 от делото), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Обжалваното решение № 2153-17-35 от 18.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Русе и разпореждане № 2, прот. № N01052 от 06.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл.117, ал.1, т.2, б.„а“, респективно чл.99, ал.1 вр.чл.98, ал.1 от КСО. Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл.59 от АПК като мотивите им съдържат фактическите и правни основания за постановяването им. По отношение спазване на административнопроцесуалните правила и приложението на материалния закон, съдът намира следното: Жалбоподателката е сезирала директора на ТП на НОИ - Русе със заявление вх. № 2113-17-1236/03.08.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО (л.л.10-13 от преписката). Избрала е възможността размерът на ЛПОСВ да бъде изчислен по реда на чл.70, ал.4-ал.7 от КСО като се вземе предвид осигурителният й доход за периода от 01.06.1992 г. до 01.06.1995 г. (три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г.) и от осигурителния й доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. С разпореждане № 11/08.09.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе на жалбоподателката е отпусната пенсия в минимален размер съгласно чл.70, ал.12 от КСО, считано от 07.07.2021 г. до определянето на размера й по реда на КСО. Пенсията е отпусната при общ осигурителен стаж 36 г. 02 м. 26 д. (л.20 от преписката по адм.д. № 433/2022 г. по описа на АдмС – Русе). На 17.09.2021 г., със служебна бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващо се лице, на К. е признат като осигурителен стаж и този, който тя е положила през юли 2021 г. при осигурителен доход 650, 00 лева (л.18 от делото). Видно от изготвения на 02.12.2021 г. опис на осигурителния стаж на жалбоподателката, признатият й осигурителен стаж е с продължителност от 36 г., 3 м. и 2 д. (л.л.13-15 от преписката по адм.д. № 433/2022 г. по описа на АдмС – Русе). С разпореждане № 14/03.12.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване пенсията е изменена в действителен размер, считано от 07.07.2021 г. (датата на навършване изискуемата пенсионна възраст от 61 г. и 8 м.). Нейният размер, към датата на отпускане, е определен на база зачетен стаж от трета категория до 06.07.2021 г. включително с продължителност 36 г., 3 м. и 2 д. Индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.8 и 9; ал.10, т.2 и ал.11 от КСО и на база осигурителния доход за периода 01.01.2000 г. - 06.07.2021 г. включително, е 2, 5705. С посоченото разпореждане, във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО, служебно са преизчислени индивидуалните коефициенти на жалбоподателката за съответните периоди като е установено, че индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.8-ал.9; ал.10, т.2 и ал.11 от КСО е по-благоприятен за лицето, поради което размерът на пенсията се определя с индивидуален коефициент 2, 5641. (л.22 и л.23 от преписката по адм.д. № 433/2022 г. по описа на АдмС – Русе). По приложеното към настоящото дело адм.д. № 433/2022 г. по описа на съда е налична служебна кореспонденция във връзка с уточняване на обезщетение поради временна неработоспособност като е представена справка за дохода на жалбоподателката, от който е изчислено същото за месец април 2021 г. (л.л.24-26 от преписката по адм.д. № 433/2022 г. по описа на АдмС – Русе). В тази връзка е издадено разпореждане № 6/07.02.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л.19 и л.20 от преписката), с което е променен (увеличен) доходът на К. за периода от 01.07.1999 г. до 06.07.2021 г. от 345 638, 43 лева на 347 533, 46 лева и в резултат на промяната е определен нов коефициент по така нар. „стара методика” от 2, 146 на 2, 158. Променен е и доходът за периода от 01.01.2020 г. до 06.07.2021 г. като от 344 834, 42 лева е увеличен на 346 731, 45 лева. Определен е нов индивидуален коефициент, изчислен по така наречената ’’нова методика“, като от 2, 5641 е увеличен на 2, 5705. На основание § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, след извършена преценка за по-благоприятен размер на индивидуалния коефициент, е установено, че индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.8-ал.9; ал.10, т.2 и ал.11 от КСО е по-благоприятен за жалбоподателката, поради което размерът на пенсията е определен с индивидуален коефициент 2, 5705. На основание § 7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, считано от 25.12.2021 г., пенсията на Е. К. е преизчислена в размер 1 414, 70 лева. Неразделна част от това разпореждане е опис на върнатите документи, представени със заявление № 2113-17-1236/03.08.2021 г., съставен на 28.02.2022 г. (л.21 от преписката). Това разпореждане е било оспорено от К. по административен ред. По делото е представено решение № 2153-17-123/25.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе (л.л.22-24 от преписката), с което е отхвърлена жалбата й и са потвърдени разпореждане № 14/03.12.2021 г. и разпореждане № 6/07.02.2022г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Русе. В мотивната част на решението е посочено, че жалбата е подадена на 25.02.2022 г. и в нея се твърди, че неправилно е определен индивидуалният коефициент и размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст считано от датата на отпускането - 07.07.2021 г. като не са представени нови доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход. В решението са посочени всички условия, които са съобразени при определяне на действителния размер на ЛПОСВ на К. по реда на чл.70, ал.4-ал.7 от КСО като е описан алгоритъмът, който е приложен. Решението е връчено лично на жалбоподателката на 07.04.2022 г., видно от известие за доставяне ИД PS 7000 01JOO9 T, то не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила. С разпореждане № 17223334606/01.07.2022 г. (л.25 от преписката) ръководителят по пенсионно осигуряване, на основание § 7ж от ПЗР на КСО и при прилагане на чл.1, ал.2 от ПМС № 479/30.12.2021 г. (т.нар. COVID – добавка), е определил нов размер на пенсията на К. – 1 616, 17 лева, считано от 01.07.2022 г. С разпореждане № 36/29.07.2022 г. на същия орган, на база наличните към 01.03.2022 г. данни в информационната система на Националния осигурителен институт, отнасящи се за периода до 31.12.2021 г. включително, е установено, че пенсионерът отговаря на изискванията на чл.102, ал.2 от КСО и на основание чл.102, ал.1, т.1; ал.2 и ал.5 от КСО, считано от 01.04.2022 г., служебно е преизчислена ЛПОСВ на жалбоподателката, като са съобразени наличните данни за допълнително придобития от нея осигурителен стаж в периода след отпускането на пенсията, съответно - след нейното последно преизчисляване (л.26 от преписката). С жалба вх. № 1012-17-283 от 01.08.2022 г. К. е оспорила и разпореждане № 17223334606/01.07.2022 г. пред горестоящия орган. В тази жалба осигуреното лице посочва, че като адвокат се осигурява по реда на чл.4, ал.3, т.1 от КСО, включително авансово през 2021 г. Сочи още, че в законово установения срок е подала декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021 г., в която е определен окончателният годишен размер на осигурителния доход за 2021 г. и е внесла окончателните изравнителни вноски по фондове. Според жалбоподателката е променен размерът на осигурителния доход за периода от 01.06.2020 г. до 06.07.2021 г. като същият се е увеличил и по тази причина е следвало административният орган служебно да приложи чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО като измени размера на нейната отпуснатата й пенсия. Спрямо този увеличен размер е следвало да приложи и разпоредбата на § 7ж, ал.2 от ПЗР на КСО. Според К., липсата на изменение на пенсията по посочения от нея начин води до нарушение на чл.46, ал.11 от НПОС. По жалбата на К. срещу разпореждане № 17223334606/01.07.2022 г., издадено от ръководителя по пенсионно осигуряване директорът на ТП на НОИ - Русе се е произнесъл с решение № 2153-17-212/31.08.2022 г. (л.л.27-29 от преписката), влязло в сила на 01.11.2023 г. С цитираното решение жалбата е отхвърлена като разпореждането е потвърдено. В мотивната част е направен извод, че осигурителният стаж на К., положен в период след пенсионирането, в качеството й на самоосигуряващо се лице, е зачетен с разпореждане № 36/29.07.2022 г., постановено от ръководителя по пенсионно осигуряване. Прието е, че ако жалбоподателката желае преизчисляване на пенсията й при съобразяване на осигурителен доход след пенсионирането, тя следва да подаде заявление за това по реда на чл.102, ал.1, т.2 от КСО - обр. УП 28. Аналогично, допълнително изплатените суми за временна неработоспособност и внесени вноски за годишно изравняване за 2021 г. ще бъдат включени след изрично подадено от нея заявление. Решение № 2153-17-212/31.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Русе е било оспорено пред АдмС – Русе, по повод на което е било образувано адм.д. № 433/2022 г., по което съдът е постановил решение № 3 от 05.01.2023 г., с което е отхвърлил жалбата на К.. Срещу решението на Административен съд – Русе била подадена касационна жалба като с решение № 10485 от 01.11.2023 г., постановено по адм.д. № 1790/2023 г. по описа на ВАС, то било оставено в сила. Според съда, възраженията на жалбоподателката относно зачетения й осигурителен доход се явяват ирелевантни към проведеното административно производство по реда на § 7ж, ал.2 от ПЗР на КСО като в този случай пенсионният орган е бил длъжен да използва за изчисленията си размера на пенсията на К., определен към 30.06.2022 г. и съответно към него да приложи посоченото в нормата увеличение. На фона на така развилите се административни производства по отпускане, изменение и преизчисляване на пенсията на жалбоподателката с влезли в сила разпореждания на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе жалбоподателката е подала заявление № 2121-17-38/08.11.2023 г. (л.30 от преписката), в което е посочила, че желае отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде изменена като бъде зачетен придобитият от нея осигурителен доход преди пенсионирането й, за времето от 01.01.2021 г. до 06.07.2021 г., след годишното му изравняване за посочената година. Прилага съобщение от НАП с изх. № 1800И0421427/25.03.2022 г. за обработка на ГДД вх. № 1800И0421427 на 25.03.2022 г. и протокол с изх. № 18000223072170/30.03.2022г. за подадена декларация обр. 6 за 2021 г. (л.л.38-46 от преписката). На 21.12.2023 г., със служебна бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващо се лице, на жалбоподателката е признат като осигурителен стаж периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г. (л.35 и л.36 от преписката). В тази служебна бележка за периода е признат максималният размер на осигурителния доход докато осигурителният й стаж като самоосигуряващо се лице за същия период е бил зачетен от контролен орган в ТП на НОИ – Русе съгласно издадени служебни бележки от 23.08.2021 г. и 17.09.2021 г. при минималния размер на осигурителния доход. При издаването на тези служебни бележки са съобразени данните за авансово внесените от жалбоподателката осигурителни вноски в изпълнение на задължението й по чл.6, ал.8 от КСО (л.л.14-18 от преписката). С разпореждане № 2, прот. № N01052 от 06.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе е зачетен придобитият от К. осигурителен доход преди пенсионирането й, за времето от 01.01.2021 г. до 06.07.2021 г., след годишно изравняване за 2021 г. (л.6 и л.7 от преписката). Определен е по-висок доход за изчисляване размера на пенсията (2 939, 26 лева), съответно и по-висок коефициент, съгласно чл.70, ал.9, изр. първо и второ от КСО от 2, 6137. Това е довело и до определянето на нов, по-висок размер на пенсията като същата е изменена в съответния по-висок размер, считано от 08.11.2023 г. (датата на подаване на заявление № 2121-17-38/08.11.2023 г. с приложените към него писмени доказателства). Като правно основание за изменение на пенсията пенсионният орган е посочил разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО, съгласно която влязло в сила разпореждане по чл.98 може да се измени от органа, който го е издал по негова инициатива, когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. Разпореждане № 2, прот. № N01052 от 06.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе е оспорено пред горестоящия орган. В жалбата К. твърди, че пенсионният орган, в нарушение на материалния закон, неправилно е определил началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията й като не е съобразил законовото си задължение служебно да събира доказателства относно заплатените от самоосигуряващите се лица окончателни осигурителни вноски и служебно да изменя размера на пенсията върху численото увеличаване в резултат на така установения по-висок осигурителен доход. Жалбоподателката счита, че пенсията следва да бъде изменена от датата на отпускането й – от 07.07.2021 г. (л.4 и л.5 от преписката). С решение № 2153-17-35/18.04.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспореното пред него разпореждане. Решаващият орган е изложил съображенията, поради които е счел, че случаят попада в обхвата на разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ от КСО (за разлика от ръководителя на пенсионното осигуряване, който се е позовал, както беше посочено, на чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО), според която влязло в сила разпореждане по чл.98 може да се измени от органа, който го е издал, по заявление на пенсионера, когато същият представи нови доказателства за осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл.70, ал.17, . Приел е, че така е и в случая, тъй като с подадено заявление вх. № 2121-17-38/08.11.2023 г. жалбоподателката поискала да бъде изменена личната й пенсия за ОСВ с допълнителен доход преди пенсиониране, като е представен осигурителен доход, отнасящ се за времето от 01.01.2021 г. до 06.07.2021 г., след годишно изравняване за 2021 г., извършено през 2022 г. Към заявлението били приложени нови доказателства - съобщение от НАП с изх. № 1800И0421427/25.03.2022 г. за обработка на ГДД, ГДД вх. № 1800И0421427 на 25.03.2022 г. и протокол с изх. № 18000223072170/30.03.2022 г. за подадена декларация обр. 6 за 2021 г. Така посочените писмени доказателства, административният орган възприел именно като „нови доказателства“ по см. на чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ от КСО, в който случай органът, който е издал влязло в сила разпореждане, с което е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст, може да го измени по заявление на пенсионера, когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл.70, ал.17. Според органа, след като към дадените факти и обстоятелства е приложим редът по чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ от КСО и отпуснатата пенсия следва да бъде изменена по заявление на пенсионера, а не по инициатива на пенсионния орган, то в този случай приложима се явява и разпоредбата на чл.99, ал.2, т.1 от КСО, според която началната дата, от която следва да бъде изменена пенсията на жалбоподателката, следва да е датата на представяне на новите доказателства, т.е. от 08.11.2023 г. Съдът намира, че липсва спор по фактите. Жалбоподателката, считано от 07.07.2021 г., получава ЛПОСВ като за процесния период преди отпускане на пенсията й – от 01.01.2021 г. до 06.07.2021 г. е имала качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО и е упражнявала е свободна професия по смисъла на § 1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ – като адвокат. За процесния период от 01.01.2021 г. до 06.07.2021 г. тя, в изпълнение на задължението си по чл.6, ал.8 от КСО е внасяла за своя сметка авансово дължимите осигурителни вноски. След подадена на 25.03.2022 г. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е бил определен по-висок от авансовия месечен окончателен размер на осигурителния й доход. В срока за подаване на данъчната декларация окончателните осигурителни вноски са надлежно внесени от страна на жалбоподателката. Спорът по делото се концентрира по въпроса дали, в случай на налични в информационните системи на НОИ данни за годишно изравняване и съответно внесени в законоустановения срок окончателни осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице, пенсионният орган трябва, на основание чл.99, ал. 1, т.2, б.“д“ от КСО и чл.41, ал.1, изр. трето от НПОС, служебно да следи за посоченото обстоятелство, тъй като определеният въз основа на заплатените авансови осигурителни вноски размер на пенсията би се оказал по-нисък и поради това неправилен, в който случай, на основание чл.99, ал.2, т.2 от КСО, пенсията следва да бъде изменена от датата на нейното отпускане, или инициативата за изменението е предоставена на пенсионера, който, на основание чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ от КСО, следва да подаде заявление, с което да представи новите доказателства за придобития преди пенсионирането по-висок размер на осигурителния доход, в който случай, на основание чл.99, ал.2, т.1 от КСО, пенсията ще бъде изменена, но от датата на представяне на доказателствата. Както беше посочено по-горе, жалбоподателката счита, че пенсионните органи, в нарушение на материалния закон, неправилно са определили началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията й като не са съобразили законовото си задължение служебно да събират доказателства относно заплатените от самоосигуряващите се лица, каквото е и тя, окончателни осигурителни вноски и служебно да изменят размера на пенсията върху численото увеличаване в резултат на така установения по-висок осигурителен доход. Счита, че пенсията следва да бъде изменена от датата на отпускането й – от 07.07.2021 г., алтернативно от 01.08.2022г. (датата на първата жалба с отправено искане за включване на окончателния осигурителен доход за 2021 г)/. Тезата на ответника по жалбата е, че административният орган не е длъжен да извършва служебна проверка в информационната система на НАП относно това дали са заплатени окончателните осигурителни вноски като именно поради това законодателят е уредил в чл.99, ал.1, т.1, б.„а” от КСО изменението на пенсията в този случай, когато това е в резултат на осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, това да става по заявление на пенсионера, в който случай пенсията се увеличава от датата на представяне на доказателствата. Настоящата съдебна инстанция намира за основателни възраженията на жалбоподателката относно неправилното определяне от пенсионните органи на началната дата, от която следва да бъде изменена отпуснатата й пенсия след извършено годишно изравняване през март 2022 г. на осигурителния й доход за периода 01.01.2021 г. – 06.07.2021 г. и внесени в срок окончателни осигурителни вноски. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Според § 1, т.3, изр.3 от ДР на КСО самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО, т.е. за да възникне това качество е достатъчно внасянето само на авансовите вноски, за разликата от редакцията на нормата преди измененията, направени с § 3, т.45, б.“а“ от ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. (отм.), обн. ДВ бр. 98 от 9.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г. която не е указвала изрично вида на осигурителните вноски, които следва да бъдат внесени от самоосигуряващото се лице, поради което преди изменението качеството на осигурено лице е възниквало едва с внасянето на окончателните осигурителни вноски. В случая преди датата на отпускане на пенсията – преди 07.07.2021 г. жалбоподателката е упражнявала свободна професия-адвокат и на основание чл.4, ал.3, т.1 от КСО за времето на упражняването й е била задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, т.е. за пенсия за инвалидност поради общо заболяване или пенсия за осигурителен стаж и възраст като дължимите осигурителни вноски са в размерите за фонд „Пенсии“ и ДЗПО. По свое желание самоосигуряващото се лице може да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Дължимите от самоосигуряващите се лица вноски, които се внасят авансово по реда на чл.6, ал.8 от КСО, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Според чл.6, ал.9 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. С аналогично съдържание е и разпоредбата на чл.2, ал.4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. В конкретния казус контролен орган при ТП на НОИ – Русе е установил, че жалбоподателката, съгласно данните от подадена данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021 г. и декларация образец 6 за 2021 г. за целите на информационния обмен, има основание за внасяне на годишно изравняване на осигурителния доход. Няма спор по делото, че окончателните осигурителни вноски са внесени в срока за подаване на данъчната декларация. Жалбоподателката е изпълнила задълженията си на самоосигуряващо се лице в законово регламентираните срокове като е довнесла разликата след годишното изравняване на авансовите й осигурителни вноски до окончателния размер на осигурителния й доход за 2021 г. При тези данни съдът намира, че тя има право да се ползва в пълен обем от осигурителните си права с оглед действителния й принос в осигуряването за съответния период. След като окончателният размер на осигурителния доход се отнася за период преди отпускане на пенсията, то и нейното изменение следва да бъде извършено от датата на отпускането й. По-високият осигурителен доход на К. като самоосигуряващо се лице е правилно определен при спазване на разпоредбата на чл.41, ал.1, изр. последно от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) - въз основа на издадена служебна бележка от контролните органи на ТП на НОИ – Русе, съдържаща данни за внесените дължими осигурителни вноски от информационната система/регистрите на НОИ, но неправилно е определена началната дата, от която следва да бъде изменена пенсията на жалбоподателката. Според цитираната разпоредба на чл.41, ал.1, изр. трето на НПОС, за времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Следва изрично да се отбележи, че нормата не прави разлика между авансовите осигурителни вноски (тези по чл.6, ал.8 от КСО) и окончателните такива (тези по чл.6, ал.9 от КСО). Както е посочено и на сайта на НОИ, раздел „Самоосигуряващи се лица“, подраздел „Удостоверяване на осигурителен стаж и доход на самоосигуряващи се лица“ 1, за периодите от 01.01.2016 г. удостоверяването на осигурителния стаж и осигурителния доход на самоосигуряващите се лица се извършва служебно при пенсиониране. Удостоверяването на осигурителния стаж и осигурителния доход се извършва от инспектор по осигуряването от съответното териториално поделение на НОИ. В сила от 01.01.2016 г., при деклариран по-висок осигурителен доход в справката към годишната данъчна декларация от авансовия доход, върху който са внасяни авансовите осигурителни вноски през годината, върху разликата лицето дължи довнасяне на вноски в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, в срока за подаване на данъчната декларация. Посочено е, че ако в информационната система на НОИ има данни за подадена Таблица 1 към годишната данъчна декларация и определен окончателен размер на месечния осигурителен доход за съответната календарна година по-висок от авансовия месечен осигурителен доход, но окончателните осигурителни вноски не са внесени, ще бъде зачетен авансовия осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски. Въпреки дотук коректните указания, нееясно защо на интернет страницата на НОИ е прието, че когато се внесат окончателните осигурителни вноски „…лицето може да поиска“ зачитане на окончателния му осигурителен доход, а не следва окончателният му осигурителен доход да бъде служебно зачетен от пенсионните органи и съответно да бъде изменен и размера на отпуснатата му пенсия, считано от датата на отпускането й именно с оглед на факта, че се касае за окончателен осигурителен доход за период преди отпускането й. Освен това в случая, за целите на изчисляване на индивидуалния коефициент на жалбоподателката, пенсионните органи очевидно са имали информация какъв е нейният осигурителен доход след заплащане на окончателната осигурителна вноска за 2021 г., което в конкретния казус е било сторено в законово установения срок – до 30.04.2022 г. (чл.70, ал.9, изр. първо и второ, вр.ал.8 от КСО). Следователно, след изтичане на срока за довнасяне на годишната изравнителна вноска – след 30.04.2022 г., пенсионните органи вече са разполагали по служебен път, предвид наличния информационен обмен между НАП и НОИ, с цялата необходима им информация, въз основа на която да могат да установят, че пенсията на жалбоподателката е била определена в неправилен размер, с оглед извършеното годишно изравняване на осигурителния й доход и внесени окончателни осигурителни вноски. Те е следвало по своя инициатива да изменят влезлите в сила разпореждания за отпускането и преизчисляването й, респ. началната дата, от която е следвало да бъде изменена пенсията на К. е трябвало да бъде датата на отпускане на пенсията й, а не датата на подаване на заявление от нейна страна, с което тя е поискала пенсионните органи да съобразят данните за годишно изравняване на внесените от нея авансови осигурителни вноски за 2021 г. и съответно довнесената разлика, с които данни те вече са разполагали по арг. на чл.41, ал.1, изр. трето от НПОС след изтичане на законово установените срокове за подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, декларация обр.6 и съответно за внасяне на окончателните осигурителни вноски – в случая след 30.04.2022 г. Действително, в КСО и относимия подзаконов нормативен акт (НПОС) липсва изрична правна регламентация на въпроса как следва да се процедира в случаите, когато в информационната система на НОИ има данни за подадена Таблица 1 към годишната данъчна декларация и определеният окончателен размер на месечния осигурителен доход за съответната календарна година е по-висок от авансовия месечен осигурителен доход, и съответно окончателните осигурителни вноски са внесени в установения срок (в срока за подаване на данъчната декларация) при отпусната ЛПОСВ и този окончателен осигурителен доход касае период преди отпускане на пенсията. Съдът счита, че в случаи като процесния следва да бъде зачитан окончателният осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, което следва да става служебно до датата на изтичане на срока за внасяне на окончателните осигурителни вноски, като изменението на пенсията следва да бъде извършвано, считано от датата на нейното отпускане, а не едва след подаване на заявление от страна на пенсионера, с което да поиска да му бъде зачетен този окончателен осигурителен доход, респективно от пенсионера да се изисква да представя доказателства, които са били служебно известни на НОИ. Именно поради това в случая не са налице „нови доказателства“ за осигурителен доход на лицето, придобит преди пенсионирането му. Представените от жалбоподателката със заявление № 2121-17-38/08.11.2023 г. съобщение от НАП с изх. № 1800И0421427/25.03.2022 г. за обработка на ГДД, ГДД вх. № 1800И0421427 на 25.03.2022 г. и протокол с изх. № 18000223072170/30.03.2022 г. за подадена декларация обр.6 за 2021 г. нямат характера на „нови доказателства“ по смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ от КСО. Данните за извършено годишно изравняване на внесените авансови и окончателни осигурителни вноски, предвид текста на чл.41, ал.1, изр. трето от НПОС, се съдържат в информационната система/регистрите на НОИ. Както беше посочено по – горе, с измененията в КСО, приети с § 3 от ПЗР на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. (отм.), в сила от 01.01.2017г., за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от самоосигуряващите се лица (чл.9, ал.1, т.4, предл.1 от КСО), докато до тази дата за осигурителен стаж се е зачитало времето, за което са били внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл.6, ал.9 (чл.9, ал.1, т.4, предл.1 от КСО). В същия дух, както се каза, е изменението на легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“, дадена в разпоредбата на § 1, т.3, изр.3 от ДР на КСО досежно самоосигуряващите се лица. Според съда тези изменения са извършени в интерес на осигурените лица и тяхното тълкуване не би следвало да води до неблагоприятни за тях правни последици. Това следва и от телеологичното тълкуване на тези разпоредби - целта на законодателя е била осигурителните права и размерът на осигурителните плащания на самоосигуряващите се лица да бъдат съобразени с действителния им принос в осигуряването. Това е изрично посочено в мотивите към проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. (№ 602-01-65 от 31.10.2016 г., 43-то НС), които, в съответната част гласят: „…Предвижда се за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица да се зачита времето, за което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски, без да се следи внасянето на окончателни осигурителни вноски. Осигурителните права и размерът на осигурителните плащания на самоосигуряващите се лица се съобразяват с действителния им принос в осигуряването. Във връзка с това се променя и определението за „осигурено лице“, съдържащо се в § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби - с допълнение в чл.70, ал.3 се установява, че при определяне на индивидуалния коефициент за пенсия на самоосигуряващите се лица се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски, а в чл.114, ал.2, т.2 се предвижда възстановяване на добросъвестно получени суми за пенсия, когато след изплащането им се представят нови документи или данни, имащи значение за определяне правото и размера. Предложенията за промените са във връзка с това, че не всички самоосигуряващи се лица са задължени да подават годишна данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и да определят окончателен размер на осигурителния доход. Законовите разпоредби се привеждат в съответствие и с установилата се в последните години трайна съдебна практика.“. Според съда цитираните промени, в сила от 01.01.2017 г., имат за цел самоосигуряващото се лице да може да придобие качеството „осигурено лице“, респ. да може да се ползва от правата си на такова, от момента на внасяне на авансовите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО, без да е необходимо да се изчаква необходимото технологично време за установяване дали са внесени дължимите окончателни осигурителни вноски - до 30 април на годината, следваща тази, за която са били внесени дължимите авансови осигурителни вноски, предвид и факта, както е посочено в мотивите към законопроекта, че не всички самоосигуряващи се лица са задължени да подават ГДД по ЗДДФЛ и да определят окончателен размер на осигурителния доход, а и би могло декларираният осигурителен доход в справката към годишната декларация да не е по-висок от авансовия доход, върху който са внасяни авансовите осигурителни вноски през годината. Същевременно няма спор, че до измененията в КСО, в сила от 01.01.2017 г., органите на НОИ служебно са следели за внасянето на окончателните осигурителни вноски, тъй като към този момент това е било условие самоосигуряващото се лице въобще да има качеството на осигурено лице. Щом измененията в кодекса са направени в полза на осигурените лица, то тогава не следва да се приема, че след тяхното извършване това задължение на органите на НОИ е отпаднало и че занапред, за да получат по-висока пенсия, съобразена с по-високия им осигурителен доход след заплащане на окончателните осигурителни вноски, самоосигуряващите се лица следва да подават заявления с приложени доказателства за тяхното внасяне, каквито доказателства, както многократно беше посочено по- горе и съгласно чл.41, ал.1, изр. трето от НПОС, считано от 01.01.2016 г., могат да бъдат само данните, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Изводът, че органите на НОИ са длъжни служебно да следят за внесените окончателни осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица (разбира се, не неограничено, а до изтичане на предвидения за тяхното внасяне срок) следва и по аналогия – чл.46, ал.2, изр. първо от ЗНА, на разпоредбите, които уреждат изплащането на паричните обезщетения от ДОО. Така според чл.54м от КСО (изменена също с ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, по ред, определен с акта по чл.54к, въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл.6, ал.9, и внесените окончателни осигурителни вноски (ал.1). Когато в резултат на преизчисляването по ал.1 се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението: 1. разликата до по-високия размер се изплаща на лицето в срока по ал.1; 2. изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя. (ал.2). Според чл.42 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, до 30 юни на текущата година се преизчисляват служебно изплатените парични обезщетения, отнасящи се за предходната календарна година, когато след изплащането, за периода, от който е определен размерът им, са подадени и/или коригирани данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и/или окончателният размер на осигурителния доход по чл.6, ал.9 от КСО, върху който са внесени осигурителни вноски, е различен от осигурителния доход по чл.6, ал.8 от КСО, върху който са внесени авансово осигурителни вноски (ал.1). Когато след датата на преизчисляването по ал.1, за периода, от който е определен размерът на изплатените парични обезщетения, са подадени и/или коригирани данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и/или окончателният размер на осигурителния доход по чл.6, ал.9 от КСО, върху който са внесени осигурителни вноски, е различен от осигурителния доход, от който е изчислено/преизчислено обезщетението, паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на следващата календарна година (ал.2). Когато в резултат на преизчисляването по ал.1 и 2 се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението: 1. разликата до по-високия размер се изплаща на лицето в срока по ал.1; 2. изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя (ал.3). Определеният в чл.54м от КСО и чл.42 от НПОПДОО срок – до 30 юни, а не до 30 април на текущата година, за служебно преизчисляване на изплатените парични обезщетения, отнасящи се за предходната календарна година, вероятно се дължи на различния срок, в който следва да бъдат подадени годишните данъчни декларации от различните категории лица по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ – самоосигуряващите се лица, които не са търговци, подават декларация в срок до 30 април, а тези, които са извършват стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително Е. и регистрираните земеделски стопани подават декларацията в срок до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. За съжаление в КСО и НПОС липсва подобна изрична правна регламентация на процедура по служебно преизчисляване/изменение на вече отпусната ЛПОСВ при наличието на годишно изравняване на осигурителния доход с годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и съответно внесени от самоосигуряващото се лице окончателни осигурителни вноски в размер по-висок от авансово внесените. Както обаче вече беше посочено, в производство като настоящото приложение по аналогия би могла да намери именно уредбата, свързана със служебното преизчисляване на паричните обезщетения. Налице е сходство между двете процедури - и в двата случая става въпрос за обществени отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, засягащи правата на самоосигуряващите се лица и дължимите им осигурителни плащания при съблюдаване основната цел на закона, а именно осигурителните права и размерът на осигурителните плащания на самоосигуряващите се лица да се съобразяват с действителния им принос в осигуряването. И при двете процедури от решаващо значение е наличието на годишно изравняване на осигурителния доход с годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и съответно внесени окончателни осигурителни вноски в размер по-висок от авансово внесените, както и за правните последици, които възникват за осигурените лица от това. Основната разлика в двете процедури касае характера на осигурителното плащане – при пенсиите, то има обичайно дългосрочен характер, докато при паричните обезщетения като например за временна неработоспособност, то обичайно е краткосрочно. Тази разлика обаче не е от естество да доведе до различно решаване на въпроса относно това длъжни ли са органите на НОИ служебно да следят за внасяне на окончателните осигурителни вноски до изтичане на срока за това и съответно служебно да изменят размера на изплащаните пенсии, респ. обезщетения. В заключение съдът счита, че установените по делото факти и обстоятелства, отнесени към разгледаната по-горе нормативна уредба, водят на извод, че при наличието на данни в информационната система/регистри на НОИ относно по-висок окончателен осигурителен доход на лицето след годишно изравняване на авансово внесени осигурителни вноски и съответно внесени окончателни осигурителни вноски, за пенсионните органи е съществувало задължение по своя инициатива да определят размера на отпуснатата пенсия въз основа на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл.6, ал.9 от КСО, и то считано от датата на отпускането й. Ето защо оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени и преписката следва да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Русе за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на адв.М. Б. от АК - Русе за присъждане на възнаграждение за оказаната, на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.последно от ЗА, безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката (неин колега адвокат от същата адвокатска колегия), видно и от съдържанието на представения по делото договор за правна защита и съдействие № 0030201 от 13.05.2024 г. (на л.8, гръб от делото). Съдът определя възнаграждението в размер на 500 лева, който размер съответства на правната и фактическа сложност на делото без при това да е обвързан от чл.38, ал.2 от ЗА и съвпадащия размер на възнаграждението, предвиден в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (вж. задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено с решение на Съда на Е. от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22). Възнаграждението за безплатно оказаната адвокатска помощ, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъде възложено в тежест на Националния осигурителен институт, който има качеството на юридическо лице съгласно чл.33, ал.2 от КСО и чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ. Така мотивиран и на основание вр. чл.172, ал.2, пр. второ и чл.173, ал.2 от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът