Решение № 9669 от 27.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1522/2024 г.

Производството е образувано по жалба на О. Д. с [ЛНЧ], родена на [дата]., гражданка на Украйна, със статут в България – временна закрила, с адрес на пребиваване [населено място], обл.Бургас, [улица], чрез адвокат В. П., със съдебен адрес [населено място], [улица]срещу решение на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, обективирано в протокол № НОЩ-34/31.07.2024 г. и съобщено с писмо № 0329-518/01.08.2024 г. Прави искане за отмяна на обжалвания акт, като незаконосъобразен и необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел, и като нищожен, както и да се присъди адвокатско възнаграждение. Ответникът – Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение. Административен съд - Бургас намира, за установено от фактическа страна следното: О. Д., гражданка на Украйна е получила временна закрила и е настанена за пребиваване в [населено място], обл.Бургас, [улица], Почивна база „Морско око“. На 26.07.2024г. В. В. – управител на почивната база, е подал заявление за преместване с рег.№ 052 до Национален оперативен щаб, с отправено искане да бъде осигурена възможност О. Д., заедно още с две лица да бъде преместена в ТПЦ - Елхово за определяне на техния социален и здравен статус и да бъдат разселени на друго място. В мотивите на заявлението са посочени претенции от страна на лицата и нежелание за съобразяване с вътрешните правила на базата, както и подстрекаване на останалите настанени. На 31.07.2024 г. е проведена работна среща на Междуведомствената работна група за оценка на уязвимостта и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с предоставена временна закрила към НОЩ, обективирана протокол № НОЩ-34/31.07.2024 г. (л.26 от адм.дело 8276/2024г. на А.). На заседанието са разгледани въпроси, сред които и подадени 10 бр. заявления, едно от които на В. В. (раздел ІV, т.4 № 03.29-518/24.07.20524 г.). Видно от протокола е взето решение с което на основание чл.8 от Условия и ред по т.2.3 и т.2.4 от Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (Условията), лицата да се насочат към ТПЦ – Елхово, като решението за настаняване ще бъде взето след запознаване със здравния статус на лицата в ТПЦ – Елхово. В мотивите на решение е посочено, че в случай на несъгласие с установените вътрешни правила в дадено място за настаняване, лицата следва да спазват реда по т.6.2 от Условията. Решението на Междуведомствена работна група, взето по протокол № НОЩ-34/31.07.2024 г. е съобщено с писмо № 0329-518/01.08.2024 г. (л.24 от адм.дело 8276/2024 г. на А.), изпратено до В. В. и Б. Х. комитет, като по делото не се твърди и не се установява то да е било съобщено на жалбоподателя. Решението е обжалвано с жалба вх.№ 24550/12.08.2024 г., която е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Решението на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към НОЩ, взето по протокол № НОЩ-34/31.07.2024 г. е индидиуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, с който непосредствено се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя - О. Д., и който подлежи на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за убежището и бежанците, Министерски съвет предоставя временна закрила по чл.1а, ал.3 от ЗУБ при масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея, и които не могат по тези причини да се завърнат там за срока, определен с Решение на Съвета на Европейския съюз. С Решение за изпълнение (EС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. е установено съществуването на масово навлизане в държави – членки на Европейския съюз на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт, като е определен кръгът на лицата, за които се прилага временната закрила. В изпълнение на това Решение на Съвета и в съответствие с правомощията по чл.80, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, с решение № 317 от 20.05.2022 г. на Министерски съвет е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в РБългария. Условията и реда за настаняване и преместване на лица, ползващи временна закрила са регламентирани в Условията (л.33-34 от адм.дело 8276/2024 на А.). Със заповед № Р-115/21.06.2023 г. на министър-председателя на Република България (л.18-19 от делото), на основание чл.24 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, функциите по планиране, управление, координиране и контролиране на действията по прием, настаняване, здравно, социално и интеграционно обслужване и подпомагане на граждани на Украйна, потърсили и получили временна закрила на територията на РБългария, са възложени на временен оперативен орган, по смисъла на чл.81 от ЗУБ - създаденият Национален оперативен щаб (НОЩ) и обособените към него Междуведомствени работни групи, една от които е за оценка на уязвимостта и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила. Със заповед № Р-116/22.06.2023 г. на министър-председателя на Република България (л.16-17 от делото) са създадени три междуведомствени работни групи към НОЩ - за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила, по социалните въпроси, заетост и интеграция, както и за координация с НПО, ВКБООН, МОМ, УНИЦЕФ и БЧК. Съгласно т.ІІ от заповедта дейността на работните групи се организира и осигурява от съответните ръководители, а те от своя страна координират дейността си с НОЩ. Предвидено е за проведените заседания да се води протокол. Оспореното решение е постановено от компетентния междуведомствен орган, осъществяващ публични функции, създаден с акт на държавен орган – заповед на министър председателя на РБългария, в съответствие с правомощията му по чл.81, ал.1 и ал.2 от ЗУБ. В хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на обжалваното решение. Видно от административната преписка О. Д. не е била уведомена за образуваното производство и отправеното искане на 26.07.2024 г. от В. В. – управител на почивната база, за нейното преместване. За това тя е разбрала едва с узнаване за приетото решение от междуведомствената работна група. По този начин, тя е била лишена от правото да научи за образуваното административното производство и да участва в него, като се запознае с преписката, изрази становище по искането, ангажира доказателства и направи доказателствени искания във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. На второ място, не е спазена и процедурата за преместването на лица от Украйна, от едно място за настаняване в друго, предвидена в Условията. Видно от чл.2.1.1 от Условията, заявлението за преместване се подава от представителя на лицето извършващо дейност в обекта в който са настанени лицата с предоставена временна закрила чрез Областния управител до НОЩ, като се посочват изчерпателно причините за невъзможността да продължи настаняването на лицето. Съответно съгласно чл.2.1.2 заявлението се подава само по електронен път – през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) и се подписва с квалифициран електронен подпис (КЕП). В случая от В. В. е подадено заявление по отношение на което не се установява да е подадено чрез ССЕВ, като то безспорно не е подписано с КЕП. Това заявление е подадено директно до НОЩ и в него едновременно по отношение на три лица е посочено, че „имат претенции и не желаят да се съобразяват с вътрешните правила на базата, а освен това и подстрекават останалите да не го правят“, като не се сочат конкретни причини защо не може да продължи настаняването на лицата в базата. Следва да се има в предвид, че подаването на заявлението чрез Областния управител е във връзка с предвидените в нормите на чл.2.1.3 от Условията, задължения на същия да извърши проверка и да изготви мотивирано предложение за преместване, предвидено в чл.2.1.6 от Условията, които задължения в случая, не са изпълнени. В обжалваното решение е налице позоваване на чл.8 от Условията, съгласно който при наличието на легитимна цел Работната група по настаняването към НОЩ едностранно, без да иска допълнително съгласие за това, за да постигне защита на определени изконни права и интереси или за да защити здравето, живота, собствеността или обществения ред, както и по друга законосъобразна причина, непредвидена в настоящите правила, може да приеме решение за преместване от едно, в друго място за настаняване, на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, като преди предприемането на действия Работната група преценява дали предстоящата намеса отговаря на изискването за законосъобразност, преследване на легитимна цел и дали е пропорционална на преследваната цел. В случая обаче не се установява, приложимостта на тази норма, доколкото производството е било образувано по заявление по чл.2.1.1 от Условията, подадено от представителя на лицето извършващо дейност в обекта, в който е настанен жалбоподателя и решението е взето именно въз основа на това заявление. Фактически, административния орган е смесил две процедури, което е недопустимо, тъй като макар и те да имат един и същ предмет и резултат – приемане на решение за преместване на конкретно лице, редът, условията и основанията за това са различни, видно от цитираните вече норми на чл.2.1.1 и чл.8 от Условията. На следващо място, обжалваното решение не е мотивирано. Неизлагането на мотиви е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и ограничава ефективното упражняване правото на защита на жалбоподателя, които бива лишен от възможността да организира адекватно защитата си срещу конкретни факти и обстоятелства, послужили като основание за издаването на акта. Съгласно нормата на чл.59, ал.2, т.4, пр.1 от АПК, всеки административен акт следва да съдържа мотиви, т.е. фактическите и правни основания за неговото издаване. Няма пречка, тези мотиви да бъдат обективирани не само в акта, но и да бъдат изложени и отделно в съпроводителното писмо или в друг документ към който актът изрично препраща. В оспореното решение липсват фактически основания за неговото издаване, като дори липсва препращане към документи, съдържащи се в преписката. Съответно, видно от самата преписка, в нея не се съдържат документи въз основа на които да могат бъдат установени мотивите на административния орган за вземане на процесното решение. В решението е посочено подаденото заявление за преместване, както и че жалбоподателя и още две лица не се съобразяват с вътрешните правила на базата и то е взето на основание чл.8 от Условията. Липсва описание на поведението на жалбоподателя и не става ясно с кои точно от правилата не се съобразява и с кои негови действия и/или бездействия се нарушават тези правила. Посочването на конкретното поведение на жалбоподателя е от съществено значение за да може да се извърши правилна преценка дали то действително не съответства на утвърдените правила или това е субективна преценка на лицето подало заявлението за преместване. В този смисъл, процесното решение е прието на базата на неконкретизирани твърдения за неспазване на вътрешни правила, в подкрепа на които твърдения не са ангажирани и не са събрани никакви доказателства. В случая не стават ясни и причините поради които административния орган е приел, че са налице основанията по чл.8 от Условията, за да бъде извършеното исканото преместване на жалбоподателя. Не става ясно дали той е взел решението за защита на определени права и интереси, за защита здравето, живота, собствеността или обществения ред или поради друга законосъобразна причина. Съответно, от него не е извършена преценка и не са изложени мотиви дали тази намеса отговаря на изискването за законосъобразност, преследване на легитимна цел и дали е пропорционална на преследваната цел. В този смисъл, с почването само на нормата на чл.8 от Условията, административният орган отново не е изпълнил задължението си да изложи мотиви за приемане на оспореното решение. Разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК възлага в тежест на административния орган да установи фактическите основания, посочени в оспорения административен акт. Същите са част от задължителното съдържание, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК и имат за цел установяването на обстоятелствата, послужили при формиране на волята на административния орган. Съответно, тяхното ясното и точно излагане обезпечава ефективното упражняване на правото на защита от адресата на административния акт и позволява осъществяването на контрола за законосъобразност от съда. С оглед на изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, обжалваното решение следва да бъдат отменено, като незаконосъобразно. Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Ето защо и на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.35 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, Х-ти състав