Решение № 3110 от 14.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 962/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на А. Б. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], [област], [улица], подадена чрез адв. Р. Р.- АК- [област], със съдебен адрес: [населено място], [община], [област], [улица], против Решение № 209/28.05.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 1905/2023 г. по описа на Районен съд – [област], с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 42-0007880/ 08.09.2023 г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – [област]. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че отразената в процесното НП фактическа обстановка не съответства на възприетата от административнонаказващия орган нарушена разпоредба на ЗДвП, както и на приложената от същия санкционна разпоредба. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. От страна на процесуалния представител на касатора са подадени писмена молба и писмени бележки, с които се поддържа депозираната касационна жалба. Претендира се и присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – И.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – [област], редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила. Административен съд - [област], в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – [област] е потвърдил Наказателно постановление № 42-0007880/ 08.09.2023 г., издадено от и.д. Директор на РД „АА“ – [област], с което на А. Б. К., за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 101, ал. 4 от с.з., във вр. с Приложение 5, част I, т. 5.2.3, буква „д“, изр. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че вмененото на К. деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, доказано е, и е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган. Приел е още, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по см. на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 от НПК. Административнонаказателната отговорност на А. Б. К. е ангажирана за това, че на 26.08.2023 г., около 09. 42 ч., на автомагистрала С., 89- ти километър, в посока [област] извършва международен превоз на товар по маршрут - Република [държава]- Република [държава], с технически неизправно ППС, на което полуремаркето е с един брой износена гума Continental 385/65R22.5, намираща се на първа ос от дясно, която не може да бъде измерена с техническо средство. Така установеното административно нарушение е прието, че представлява нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП, във вр. с чл. 101, ал. 4 от с.з., във вр. с Приложение 5, част I, т. 5.2.3, буква „д“, изр. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. Районният съд е анализирал цитираните правни разпоредби, като е приел, че в нарушение на същите, А. К. е управлявал на процесната дата и часа ППС, което е технически неизправно. От анализа на отразената в процесното наказателно постановление фактическа обстановка, обаче, се установява, че констатираната от контролните органи неизправност се изразява в управление на МПС с износена гума, която не може да бъде измерена с техническо средство. По такъв начин е формулирано и административнонаказателното обвинение: „извършва превоз на товар с технически неизправно ППС, като полуремаркето е с 1 (един) брой износена гума....“. Възприетата като нарушена в НП разпоредба, обаче, не въвежда такова конкретно задължение към водача, което да кореспондира на фактическото описание на нарушението. Това обстоятелство, само по себе си, изключва възможността за квалифициране на извършеното от касационния жалбоподател като управление на технически неизправно ППС, по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Всъщност се касае за управление на ППС, което е с износена дясна гума, което управление е извършено в нарушение не на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както е приел районният съд, а на чл. 183, ал. 4, т. 5 от същия закон. Цитираната разпоредба предвижда наказание от 50 лева за водач, който управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми, каквото е установено при извършената на 26.08.2023 г. проверка от контролните органи на РД „АА“- [област]. При съобразяване на горното, Районен съд- [област] е следвало да извърши преценка налице ли е основание да упражни правомощието си да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. С измененията и допълненията в ЗАНН, извършени с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., в чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН изрично е регламентирано и правомощието на районния съд да измени акта по чл. 58д, т. е. и наказателното постановление – чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В нарушение на процесуалните правила, обаче, районния съд не е изложил мотиви относно наличието на предпоставки за приложение на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. По силата на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т.д. №1/2020 г., ОСС на I и II колегия, в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени наказателното постановление има съдържанието на чл.337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл.337, ал.1, т.1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл.337, ал.1, т.2 от НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Упражняването на това правомощие от въззивния съд е гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност с оглед невъзможността му след като отмени наказателното постановление да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, т.е. да остане ненеказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл.12 от ЗАНН. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС по т.д. №1/2020г., ОСС на I и II колегия в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Предвид изложеното, и доколкото районният съд не е изложи мотиви по приложимия в случая закон, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе за наличието на основание за изменение на наказателното постановление чрез приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе районния съд в зависимост от изхода на делото, при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – [област]