Решение № 357 от 21.11.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 367/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба на Н. С. Н. с ЕГН ••••••••••, в качеството й на учредител на Фондация „Гласът на дървото“, чрез пълномощник адв. Николай Славов, срещу отказ № 20250930103108/01.10.2025 г., постановен от длъжностно лице при Търговския регистър при АВ, по повод заявление вх.№ 20250930103108/30.09.2025 г. за вписване в ТРРЮЛНЦ на фондация за извършване на дейност в обществена полза с наименование „Гласът на дървото“. В жалбата се релевират доводи, че заявената за вписване фондация покрива изискванията на специалния текст на чл. 39, ал.1 от ЗЮЛНЦ, тъй като, освен едноличния орган на управление – Председател, в чл.17 от учредителния акт е предвидено, че с решение на същия може да бъде учреден и колективен орган, което било напълно в съответствие с изискването на горния текст на закона. Отделно от това е посочено, че след като длъжностното лице е констатирало нередовности на заявлението, изразяващи се в липса на представен учредителен акт с нотариална заверка на подписите, е следвало да даде указания на заявителя в тази връзка, а това не е било сторено, което е основание за отмяна на отказа като незаконосъобразен само на това основание. С жалбата се моли постановеният по заявлението отказ да бъде отменен, като с решението си съдът даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване. Към жалбата е приложен първоначално представеният пред ДЛР учредителен акт, но с нотариално заверен подпис на учредителя. Претендират се разноски от жалбоподателя в размер на 615 лв., от които 600 лв. – заплатен адвокатски хонорар и 15 лв. – държавна такса по жалбата. По жалбата е постъпило становище от Агенция по вписванията – ТР, в което се сочи, че същата е неоснователна и се моли да се остави без уважение, тъй като не са изпълнени особените изисквания на чл. 39, ал.1 от ЗЮЛНЦ по повод на представения към заявлението учредителен акт, съгласно която разпоредба за учредяването на фондация за осъществяване на общественополезна дейност се изисква двустепенна система на управление – задължително върховен колективен орган и управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен. Отделно от това, учредителният акт не бил представен с нотариална заверка на подписа на учредителя, както изисква чл. 33, ал.2 ЗЮЛНЦ. Моли се за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, становището на АВ-ТР по нея, представените писмени доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното: Жалбата изхожда от легитимирано лице, като е подадена в срок, придружена е от документ за заплатена държавна такса, поради което е редовна и процесуално допустима. По същество, същата е неоснователна по следните съображения: Със заявление вх. № 20250930103108/30.09.2025 г., подадено по ел.път, жалбоподателката Н. С. Н., действаща чрез пълномощник адв. Славов, в качеството си на учредител, е поискала вписване в ТРРЮЛНЦ на ЮЛНЦ, определено съгласно целите, посочени в учредителния акт, като такова за извършване на общественополезна дейност, а именно – Фондация „Гласът на дървото“. Към заявлението, в съответствие с разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, са били приложени Учредителен акт от 12.08.2025 г., документ за заплатена държавна такса от 25 лв. съгласно чл.16а, ал.2, т.10 Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, както и пълномощно за адв. Славов. По така подаденото заявление е постановен директен отказ № 20250930103108/01.10.2025 г. от длъжностно лице при АВ-ТР с мотива, че на първо място, в учредителния акт не е уговорен колективен върховен орган на управление съгласно специалната норма на чл. 39, ал.1 ЗЮЛНЦ, а на следващо място – не е спазено и изискването на чл. 33, ал.2 ЗЮЛНЦ, тъй като учредителният акт не е с нотариално заверен подпис на учредителя. Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях. Съгласно чл.33, ал.1 ЗЮЛНЦ, фондация се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел. За учредяване на фондацията приживе е необходимо актът да бъде с нотариално заверени подписи /чл.33, ал.2 ЗЮЛНЦ/. Съдържанието на учредителния акт е посочено в чл. 34, ал.1 от ЗЮЛНЦ – същият следва да съдържа наименованието, седалището, целите, видът на дейност съгласно чл. 2 от закона /в обществена или частна полза/, предоставеното имущество, органите на фондацията, клоновете, правилата относно правомощията на органите, правилата относно начина на представляване, и срокът, за който е учредена фондацията. Искането за вписване се прави от учредителя или овластено от него лице или орган, изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт – чл. 34, ал.3 ЗЮЛНЦ. Фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен – чл.35, ал.1 ЗЮЛНЦ. Специалните разпоредби на глава ІІІ на ЗЮЛНЦ са предвидени по отношение на ЮЛНЦ, в т.ч. и фондациите, които се учредяват за извършване на общественополезна дейност. Съгласно чл.39, ал.1 от ЗЮЛНЦ, юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност има колективен върховен орган и управителен орган. Последният, както беше споменато по-горе, съгласно чл.35, ал.1 от закона, може да бъде също колективен, но може да бъде и едноличен. Според чл. 39, ал.2 ЗЮЛНЦ, колективният орган на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност взема решенията си по реда на чл. 32, ал. 4 от закона – с мнозинство. Това означава, че този колективен орган следва да се състои поне от трима души, за да може да формира такова мнозинство. Видно от представения със заявлението учредителен акт, такъв колективен върховен орган не е бил предвиден в съответствие с изискването на чл. 39, ал.1 ЗЮЛНЦ, а само е предвиден управителен орган – едноличен, въпреки че според чл.2 от закона, фондацията с учредителния си акт се е самоопределила като такава за извършване на общественополезна дейност. При това положение, не са изпълнени изискванията на особената разпоредба на чл. 39, ал.1 от закона, тъй като следва в учредителния акт да има двустепенна система на управление – както управителен орган, така и колективен върховен орган, като този пропуск не е преодолян с уговореното в чл.17 на учредителния акт, че по решение на Председателя може да бъде избран колективен орган – Управителен съвет и Контролен орган, тъй като това решение не е факт в правната действителност, а бъдещо несигурно събитие, предоставено в зависимост единствено от волята на Председателя, което законът не допуска. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.2 от ЗЮЛНЦ, за учредяване на фондацията приживе е необходимо актът да бъде с нотариално заверени подписи, което също не е било изпълнено при подаване на заявлението, а се изпълнява пред настоящата инстанция, но този факт е без правно значение, доколкото нотариално завереният учредителен акт е същият, представен със заявлението, т.е. той продължава да не изпълнява особените изисквания на закона за вписване на фондацията и не може да бъде зачетен от съда като документ, отговарящ на изискванията на закона. Съгласно последната редакция на разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ /изм., с бр. 74 на ДВ от 2016 г., в сила от 1.01.2018г./, когато към заявлението на търговеца за вписване или заличаване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока п о чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно последната разпоредба, длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2020 г., т.6, правомощията на съда при обжалване на отказ по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ в хипотезата на липса на указания от длъжностното лице по регистрация се осъществяват при пълен въззив, като в случай, че съдът отмени обжалвания акт, той следва сам да реши поставения пред него въпрос, като осъществи самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване, като при липса на дадени от ДЛР указания, съдът е длъжен сам да даде такива, вкл. като укаже на жалбоподателя да представи всички документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респ. внасянето на държавната такса, които не са били приложени към заявлението, не са били изискани от ДЛР по реда на чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ и не са представени с жалбата срещу отказа. Такова задължение съдът има и в случай, че дадените от длъжностното лице указания са били непълни или неточни. Настоящата хипотеза не е такава, която да попада в приложното поле на чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като последната разпоредба има предвид към заявлението изобщо да не са подадени документи, изискуеми по закон, или да не е заплатена дължимата държавна такса. Само в тези случаи ДЛР, респ. съдът като пълен въззив, е длъжен да даде на заявителя указания за изправяне нередовностите на заявлението, като представи липсващия документ, изискуем по закон, или като плати дължимата държавна такса. Разпоредбата на чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, задължаваща ДЛР да дава указания, е неприложима в случаите, когато документите, изискуеми по закон, са били приложени към заявлението, но същите не са изпълнявали изискванията на определени нормативни разпоредби. По тези съображения, изложеният в жалбата аргумент, че ДЛР е следвало да даде първо указания и едва след неизпълнението им да постанови отказ, е неоснователен. По същите съображения, не са налице основания за даване указания от страна на съда на заявителя в съдебното производство, с оглед разясненията в т.6 на ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, тъй като не е налице хипотезата, при която това може да бъде сторено. Съгласно чл. 37, ал.2 ЗЮЛНЦ, агенцията по вписванията отказва вписване на организациите, определени за извършване на общественополезна дейност, когато разпоредбите на устава или учредителният им акт противоречат на разпоредбите на тази глава ІІІ. По изложените съображения, постановеният отказ е законосъобразен и жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Страните са претендирали присъждане на разноски, но такива не им се следват не само поради крайния изход на делото, но и предвид охранителния характер на производството. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Според чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Поради обстоятелството, че настоящото производство е охранително, разноски не следва да бъдат присъждани на страните (в този смисъл са напр. Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768/2022 г., II т. о., Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о. и др.). Мотивиран от горното, на основание чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Бургаският окръжен съд