Решение № 2072 от 20.11.2023 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1244/2023 г.

Производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС. Образувано е по искова молба и уточняваща молба към нея от Г.Н.Й., ЕГН ••••••••••, срещу ГД „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА – София, с който се претендира сумата от 20 000лв. неимуществени вреди за периода 15.02.2022г. до 15.05.2023г, причинени от подробно описани в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – Пловдив, настъпили като резултат от нарушения по чл. 3 от ЕКЗПЧОС, извършени от затворническата администрация. Нарушенията по чл. 3 от КЗПЧОС, допуснати от администрацията на Затвора Пловдив, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в следното: влошено здравословно състояние след постъпване на ищеца в Затвора Пловдив, изразяващо се в наличие на силни коремни болки и поставена след прегледи диагноза „гастрит“. Твърди се, че от страна на затворническата администрация не му е осигурявано съдействие във връзка с необходимостта от медицински грижи, както и че сам е заплащал направените изследвания. Основното му възражение е, че във връзка с констатираното влошено здравословно състояние му е назначена Диета №1, която диета не е била спазвана, като според ищеца му е предлагано „каквото има“, като в много случаи е оставал без храна. Излага доводи, че въпреки че му е назначена Диета № 1, в Затвора Пловдив се разработва меню, което обединява диета № 1, 5, 7 и 10, и което меню според ищеца е неподходящо за определения му диетичен режим на хранене. Възразява, че до момента няма изнесено меню в столовата на затвора, от където да се информира каква храна му е предписана Описва, че е изпращал жалби до различни институции, включително Президента и Омбудсмана на РБ. Не претендира присъждане на законна лихва, както и не се претендира присъждане на разноски в размер на заплатената ДТ. Ответникът ГДИН - София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Задължително участващият по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за частична основателност на иска, като моли за присъждане на справедливо обезщетение при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Пловдивският административен съд счита искът за допустим. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до иск за неимуществени вреди с правна квалификация по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът претендира вреди от посочените нарушения за конкретен период на престоя му в Затвора Пловдив. Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил в места за лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", със седалище в гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в конкретно място за лишаване от свобода, каквото е Затвора – Пловдив, като съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. По същество исковата молба е частично основателна. Не е спорно между страните, а и след извършена служебна проверка се констатира, че по искова молба, предявена от ищеца Й. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от бездействията на администрациите в Затвора Пловдив за периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане и за периода от 25.01.2020 г. до 06.07.2022г. (датата на предявяване на исковата молба), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане, в Административен съд – Пловдив е образувано адм. дело № 1787/2022 г., приключило Решение № 547 от 22.03.2023 г. С Решение № 1271 от 10.07.2023 г. по (к) адм. дело №1092/2023 г. на Административен съд Пловдив е оставено в сила Решение № 547 от 22.03.2023 г. При това положение и доколкото за част от исковия период, а именно от 15.02.2022 г. до 06.07.2022 г. (вкл.), (общо 142дни), спорът между същите страни (Г.Н.Й. и ГДИН) и на същото основание (чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС – искова претенция за неимуществени вреди, причинени на ищеца от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора Пловдив в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС), е разрешен с влязло в сила решение, исковата молба в частта, в която се претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 15.02.2022 г. до 06.07.2022г. вкл., ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. По отношение на останалата част от исковия период, а именно от 07.07.2022 г. до 15.05.2023 г. вкл., от приетите по делото становище (л. 21-22) и справка относно правното положение на ищеца се установява следното: Г.Й. изтърпява присъда в Затвора Пловдив от 20.12.2021 г. По време на престоя му в Затвора в Пловдив Й. е получил силни болки в корема, в резултат на което е бил прегледан от медицински специалисти. Установено е, че има „хроничен гастрит“ и му е назначена терапия и диетичен режим, като му е предписана първоначално диета № 10, след това Диета № 1 за язвена болест и хроничен гастрит. Същият е бил вписан в книга „Бележки за диети“ под № 99 и №1744 (л.55, л.59). Според представено по делото Становище от готвач затв. кухня Недялков (л. 62) включването на лишени от свобода в диетичен режим на хранене става по желание на лишения от свобода и с медицинска бележка, издадена от лекаря на затвора. На л.св. Г.Н.Й. е издадена медицинска бележка от 12.09.2022 г. с която е включен в диета № 1. Тази диета е за язвена болест и хроничен гастрит. Посочено е, че ежедневно се осигурява необходимата храна за диетично хранене, като тя е съобразена с необходимите изискванията и съгласувана с медицинско лице. Видно от представените по делото доказателства Й. е подавал жалби и оплаквания, че предписаната му диета не се изпълнява от служителите на затворническата администрация, както и искания за извършване на медицински прегледи (л.73; л. 74). Молби с искания за извършване на прегледи са депозирани и от майката на ищеца А.А. (л.71; л.72; л. 75-76; л. 90). Според представена по делото Книга на новопостъпили и преведени от други затвори лишени от свобода- започната от 11.05.2022г. и приключена на 16.01.2023г. (л.45) на дати -14.07.2022г.; на 02.08.2022г.; на 29.09.2022г.; на 01.11.2022г. Й. е получил лекарства. Видно от представените по делото Амбулаторни журнали Й. е бил на преглед на 19.08.2022г.; на 24.10.2022г. и на 02.02.2023 г. В Становище от д-р Гатев ( л.37) е посочено, че във връзка със заболяването ищецът Й. е включен в диетично хранене - диета № 1 за язвена болест и хроничен гастрит. В предходен период е включван в диета №10- чернодробна диета. Във връзка с водено от него съдебно дело в Административен съд Пловдив, в Затвора гр. Пловдив е посетен на 02.02.2023г. от вещо лице д-р Д. Д., който е прегледал л. св. Й. и се е запознал с изписаните му диета и медикаменти. Л. св. Й. е посещавал многократно медицински център, както за прегледи, така и за получаване на лекарствени препарати, за което е полагал съответният подпис. Медикаментите, които са му предоставяни са свързани най - вече с гастрита, като част от тях са: спазмалгон, бусколизин, омепразол, фамотидин, спазмалгон, бусколизин, нош-па. Л. св. е получавал и други лекарства поради грипоподобни заболявания, както и добавки: валидол, папвирин, витамини, нолпаза, цинарикс, калций, магнезий, цинк, цитровит, левокса, фромилид, флажил, оспамокс, във връзка с негови оплаквания и заболявания. Също така е имало и прегледи от бърза помощ при оплаквания от болки в стомаха на 26.04.2023г. Приложени по делото са още: Таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаеми хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен; заменителна таблица; дневен лист (голям стол); диета № 9; диета № 5, 7, 10; Диета № 1 (л.23-л.32), меню за диета №1, 5, 7, 10 (л. 63) за периода 05.06.2023 г.- 09.07.2023 г.(л.63); справка за правен статус (л.65); Постановление от 24.02.2023 г. на ОП Пловдив (л. 81); Постановление от 26.05.2023 г. на РП Пловдив (л.80); жалби до Омбудсман на РБ и отговори по жалби (л.82, 84, 85, 86); писмо с изх. №ИЗ-9585/26.08.2022г. (л. 89); фактура с издател “СГЕБАЛ Еврохоспитал“ от 18.08.2022 г. и ФБ за извършени изследвания в ЛЗ (л.96); Протокол за Езофагогастроскопия от 18.08.2022 г. (л.97); искания за извършване на хистопатологично изследване и резултати от хистологично изследване (л.99-100); Диетичен режим, препоръчан на Г.Н. (л.102). В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети Писмо с вх. № 14674/05.07.2023 г. от Началника на Затвора Пловдив с приложени по опис документи(л.117 и сл.). Приложено по делото за послужване е адм. дело №1386/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, VIII-ми състав. Разпитан като свидетел е А.А.А. майка на ищеца Г.Й.. Според показанията на свидетелката през м. февруари 2022 г., Й. й се е обадил, че има болки в корема и да тя му занесла болкоуспокояващи лекарства. Тъй като коремните болки продължили тя поискала преглед като на 29.06.2022 г. ищецът бил заведен на преглед в Спешното отделение на УМБАЛ „Св. Г.“. След прегледа са му казали, че е за специалист, но не са му дали амбулаторен лист, а лекарят от спешното му казал, че трябва да го види специалист и ако има нужда пак да го изкарат на преглед. След дълги молби от страна на А. за преглед на сина й, както и откази от болниците с мотив, че от Затвора трябва да организират този преглед, накрая в „Еврохоспитал“ се съгласили да осигурят стая, в която да го приемат сутринта заедно с охраната, за да направят изследването и да се разбере какво има. На 18 юли сутринта го докарали в „Еврохоспитал“, направили му изследването, което било с пълна упойка, А. заплатила таксата, изписали му лекарства, но конвоя не ги взел, защото трябвало лекарят да го прегледа. Закарали го в Затвора и тя след тях отишла да чака лекаря да приеме лекарствата. Предоставила копия на всички документи, рецепта, изследвания, диетичния режим, лекарствата. Свидетелката твърди, че след това няколко пъти не му спазвали диетичното хранене. Помолила ако може тя да му носи храна, даже с лекар били говорили и той казал, че може да му носи храна, която да оставя на първи пост да я преглеждат и да му я дават и накрая началника не разрешил. А. сочи, че Й. спрял да се храни и отслабнал много. Твърди, че от затворническата администрация не му дават това, което е определено в диетата му. Болките в стомаха продължавали. Постоянно му носили лекарства, като към момента не е бил по-добре. Разказва, че тази година му стана лошо пак на стомаха и се е наложило да викнат Бърза помощ. Дава показания, че е дала „…сигурно 1000 лева за нула време…“, както и че когато носила лекарствата на сина си никъде не записвали, че е донесла лекарства на определена дата и час. А. твърди, че в момента Г. не приема лекарства, защото няма смисъл от лекарствата, ако не се спазва диета. Имало предписана терапия, която е изпълнена и след това имало още една терапия, която също е изпълнена – тя била пробиотици, антибиотици. След това тя му носила болкоуспокояващи. Терапията, която му е била изписана е изпълнена, но според свидетелката нямало смисъл да се приемат лекарства, след като не се спазва диета. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка като същите, както и приложените по делото писмени доказателства ще бъдат коментирани в хода по същество на спора. На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното: Според нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. В чл. 3, ал. 1 от същия закон е установена забрана за подлагане на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение на осъдените лица, а съгласно ал. 2 за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразени в липса на достатъчно жилищна площ, храна, медицинско обслужване и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да се установи наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2) претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; 3) причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на заявената претенция. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 ЗИНЗС). "Нечовешкото" или "унижаващо" отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото им здраве, което е задължение именно на администрацията в конкретното място за лишаване от свобода. Същият принцип е регламентиран и в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, според която при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 133, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 ЗИНЗС към затворите се създават медицински центрове, в които се осъществява следната медицинска дейност: 1 спешна медицинска и дентална помощ; 2 първична медицинска помощ; 3 специализирана извънболнична медицинска помощ; 4 дентално обслужване; 5 профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и 6 медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време – чл. 143 ЗИНЗС. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1 в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2 се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3 са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. Съгласно чл. 115, ал. 2 ППЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Лишените от свобода от затворническите общежития от открит тип могат да се настаняват за лечение в лечебните заведения по ал. 2 без охрана – чл. 115, ал. 3 ППЗИНЗС. Идентична правна регламентация се съдържа и в чл. 60 от издадената на основание чл. 128, ал. 3 ЗИНЗС Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/22.03.2010 г. /, в която е регламентирано по какъв начин се извършва медицинското обслужване на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, вр. с чл. 2, т. 3 ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, регламентирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Няма спор между страните, че ищецът Й. страда от хроничен гастрит, както и че му е назначено лечение, включително и Диета № 1. Видно от доказателствата по делото, в това число Книга на новопостъпили и преведени от други затвори лишени от свобода ( започната от 11.05.2022 г. и приключена на 16.01.2023 г.( л.45), . Амбулаторни журнали, Протокол за Езофагогастроскопия от 18.08.2022 г. (л.97); искания за извършване на хистопатологично изследване и резултати от хистологично изследване (л.99-100), становища (л.139, л. 140), докладна (л.141, л. 142) на ищецът са правени множество прегледи, както й са му били предоставяни лекарства, като няма данни да е поискал лекарства и такива да не са му предоставени. С оглед на това са неоснователни и недоказани доводите на ищеца, че не му е осигурено лечение. По отношение на оплакванията на ищеца, че не се спазва Диета № 1 от администрацията на Затвора през периода по настоящето дело са представени медицинска бележка и становище на готвач затворническа кухня, от което също е видно, че Й. е на предписаната диета от 12.09.2022 г. Сиреч от тази дата е налице задължение за затворническата администрация да спазват така определения режим. Видно от докладни записки (л.141, л.142) за месец юни и месец август 2022 г. ) ищецът е бил включен в диетично хранене -Диета № 10. Съответно за периода 07.07.2022 г.- 11.09.2022 г. вкл. на ищеца не е била назначена Диета № 1, поради което няма как да е налице бездействие на затворническата администрация за изпълнението й, по които съображения исковата претенция за този период като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение. За периода 12.09.2022г.-12.10.2022г. с оглед разпределената доказателствена тежест не са ангажирани никакви конкретни доказателства от ищеца, че същият е искал, но не са му били предоставени храни по определеното меню съобразно диета № 1, съответно няма данни за действие/бездействие на служителите на затворническата администрация, няма и как да бъде установена причинно следствената връзка между при действието, респ. бездействието и причинена вреда. На следващо място, ще следва да се посочи, че от представените по делото доказателства и след служебна справка се констатира, че с Определение № 1758 от 07.11.2022 г. по ч.к.а.х. дело № 2623 от 2022г. на Административен съд Пловдив е оставено в сила Разпореждане № 6673 от 30.09.2022г., постановено по адм. дело № 2435 по описа за 2022г. на Административен съд – Пловдив. В мотивите на цитираното определение е посочено, че на Г.Й. е препоръчан диетичен режим от доктор. Видно от представена по преписката медицинска бележка от 12.09.2022 г. на лишения от свобода е предписано лечение - диета № 1, като срока на лечение е до 12.10.2022 г. В изпълнение на предписанието администрацията на Затвор – Пловдив е заявила към затворническата кухня за лишения от свобода диета № 1 - при язвена болест и хроничен гастрит. Заявката е изпълнена от работещите в затворническата кухня. Прието е от състава на Съда, че на ищеца по предписаната от медицинско лице диета е предоставена храна, подходяща за неговите заболявания. Тази диета се явява еднаква за всички лишени от свобода, страдащи от язвена болест и хроничен гастрит. За да потвърди обжалваното разпореждане, Съдът е приел, че в достатъчна степен е било гарантирано на оспорващия провеждането на медицинско обслужване и лечение под формата на диетичен режим на хранене, който съответства на здравословното му състояние. Не се установяват действия на затворническата администрация, които да са несъвместими с уважението към човешкото достойнство, нито поставянето на лишения от свобода в условия на стрес или затруднения, чиято интензивност да превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на изтърпяваното от него наказание. Или в обобщение за периода 07.07.2022 г.-12.10.2022 г., или общо 98 дни исковата претенция се явява неоснователна и недоказана. На следващо място според разпоредбите чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Според чл. 84, ал. 3 от ЗИНЗС по предписание на лекаря болните получават диетична храна. Идентично задължение е регламентирано и в чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС. От доказателствата по делото се установява неспазването на посочените нормативни изисквания от страна на затворническата администрация. За периода 13.10.2022 г.-15.05.2023 г. се констатира от данните по делото, че ищецът е депозирал жалби и искания да бъде спазвана определената му диета №1, като има приложени и обяснения за отказ да получи предложената му храна. По делото е приложена жалба от 22.05.2023 г. до Окръжна прокуратура Пловдив, в която е посочено, че Й. е подавал и други жалби, че с обединяване на диети №5, 7, 10, 1 се нарушава определения му диетичен режим.(л.124). В приложеното по делото обяснение от готвача на Затвора Пловдив от 26.05.2023 г. (л.128) е посочено, че във връзка с жалба на л. св. Й. относно обединяване на диети № 1, 5, 7, 10 се пояснява, че в примерните менюта за диетично хранене има ястия, които са подходящи и за четирите диети Описано е, че в обединеното меню се включват само и единствено ястия които са разрешени и за четирите диети. Менютата са съгласувани с медицинско лице и се изпълняват точно. Храната приготвяна по обединеното меню е разрешена за язвена болест и хроничен гастрит. Всички ястия от обединената диета се приготвят без подправки и лук. Термичната обработка е само варене или задушаване, без пържене. Л.св. Й. многократно отказва храна, разрешена предписаната му диета, защото му „причинявали болка“. Например отказва телешки колбас, грах и др. В Затворническа кухия в момента се осигурява основна храна за 450 човека, мюсюлманска храна за 27 човека, вегетарианска за 5 човека, диабетна диета 9 за 25 човека, броя л.св., на които е назначената Диета 1 е 5/пет/, а с Диета 5 са 2/двама/ и това обяснява защо се обединяват. Всъщност от така изложеното в обяснението на готвача се следва, че само в обедното меню се включват ястия, разрешени и за четирите диети. За менюто за вечеря няма конкретни данни. В този смисъл няма как да се приеме, че при обединяване на диетите не следва да се спазват стриктно определените ястия в режима на Диета № 1. Същевременно по делото е налична жалба от ищеца от 10.02.2023г. до Началника на Затвора, както и писмено обяснение в отговор на жалбата (л.143), от които се установява, че на 10.02.2023г. в менюто за вечеря е имало „зелен фасул“(приготвен без пържене, подправки и лук), което ядене Й. е отказал да вземе и му е предложено кренвирш, за да не остане без вечеря. Приложено по делото е и обяснение от Б. Й., втори пост, стая № 71, в което е посочено, че ищецът отказва системно да взима диета под предлог, че не може да яде такава храна. Налични по делото са и жалби от 21.04.2023 г., в които е посочено, че на 15.04.2023 г. на обяд в стола са отговорили на Й., че диетата му била свършила и не получил обяд, а на 20.04.2023 г. за обяд получил зеле, което не било включено в диетата му. Във връзка с жалбата е представено писмено обяснение (л.147), в което от готвача е посочено, че в посочения ден е имало свинско със зеле и ориз, като продуктите в двете ястия са идентични и могат да се включат в Диета №1. Описва, че Й. редовно отказва да взема храна. Представено е и писмено обяснение от Д. Д., в което е посочено, че на 15.04.2023 г. и на 20.04.2023 г. Й. е отказал да вземе предложената му храна, като е взел само кренвирш. Посочено е, че той редовно отказва храна, като взима яйца, кренвирш и черен хляб. В конкретния случай за част от исковия период 13.10.2022 г.-15.05.2023 г. са основателни оплакванията на ищеца, че не се предоставя меню за деня с оглед определения режим. Представено по делото е само меню за диета №1, 5, 7, 10 (л. 63) за периода 05.06.2023г.-09.07.2023 г., което е извън исковия период, с оглед на което не следва да бъде предмет на обсъждане в настоящия правен спор. Установява се също, че отказите на ищеца да приема храна са свързани с неизпълнение на определения режим- Диета № 1 от страна на затворническата администрация, от което са произтекли вреди, които са в причинна връзка с влошеното му здравословно състояние. Не могат да се приемат обясненията, че продуктите в предложените ястия са идентични, по отношение на посочените например „Свинско със зеле и ориз“ и сърми, доколкото в менюто на Диета № 1 е включено само сърми с ориз и с месо. Зеленият фасул, който се твърди да е предложен за вечеря на 10.02.2023 г. също не е включен в диета №1, а същевременно е посочен и в забранените храни на Диетичния режим, изготвен на Й. (л. 102). Преценено съвкупно, изложеното дотук сочи за нарушения по смисъла чл. 84, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като през процесния период ищецът е разполагал с безплатна храна, която обаче не е била достатъчна по химически и калориен състав, като същевременно му не му е била осигурена и диетична храна по Диета № 1 съобразно неговото здравословно състояние. В тази посока са и показанията на свидетелката, които в съвкупност с наличните по делото доказателства, обосновават извода за горецитираните нарушения. Следва да се посочи също, че с влязло в сила Разпореждане №3809/14.6.2023г. по адм. дело №1386 по описа на административен съд Пловдив за 2023г., приложено към настоящето дело, е разпоредено Началникът на Затвора – Пловдив да не допуска на Г.Н.Й., да бъде предлагана храна в столовата на Затвора – Пловдив, която е различна от определената в Диета №1. В мотивите на горецитираното разпореждане е посочено, че Й. следва да получава предписана му храна, съгласно Диета №1 Хронични възпаления на стомаха и дванадесетопръстника, което негово право обаче е нарушено посредством включването на храни в режима му на хранене, включително и чрез замяната им по преценка на готвача на затвора, които храни не са включени в определената му диета. Съответно, промяната в режима на хранене на Й. в отклонение от определената му Диета №1, по лекарско предписание, представлява действия по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поставящи го в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“, представляващи нарушение на режима му за медицинско обслужване. В заключение, от събраните доказателства, обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, може да се направи извод, че спрямо ищеца е било проявено унизяващо достойнството му отношение при престоя му в Затвора Пловдив. Налице са твърдените в исковата молба действия/бездействия от страна на администрацията на Затвора Пловдив по отношение на ищеца, които да са довели до унизително или нечовешко отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Налице са и останалите две предпоставки, а именно претърпяна вреда, която е в причинна връзка с констатираните действия и бездействия на затворническата администрация. В случая нуждата от спазването на строга диета се установява от предписанията на всички представени по делото епикризи, по повод обострянето на хроничното му заболяване гастрит. Посочените доказателства безспорно установяват нуждата на Й. от спазване на диетично хранене, съобразено с определената му Диета № 1. Безспорно е също така, че затворническата администрация не е изпълнила изискването на посочената разпоредба. При анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че се установяват незаконосъобразни бездействия от страна на затворническата администрация във връзка с неосигуряване на диетично хранене по отношение на лишения свобода Й. Поради това ще следва за времето от 13.10.2022 г.- до датата на предявяването на исковата молба – 15.05.2023 г., или общо 215 дни, да се присъди обезщетение в размер на по 8 лв. на ден, или общо сумата от 1720, 00 лева за посочените претенции - липсата на осигурено диетично хранене съобразно Диета № 1. Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. В тази насока и съдът се съобразява и с практиката на ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото обезщетение, посочени например в решенията на съда Й. и Джелебов срещу България, Илиев срещу България и др., а също така съобразява обстоятелството, че по отношение на лицата, за които са присъдени обезщетения от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително по-голям брой и по-сериозни оплаквания по условията в местата за лишаване от свобода, отколкото по настоящото дело. Затова и както взе предвид като ориентир и размера на минималната пенсия и минималната работна заплата за страната, както и размера на месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи в страната за въпросния период, за който е доказано оплакването, предвид посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл. 3 от ЕКПЧОС, че определянето на адекватен размер на обезщетение се извършва като се съобразят и съответната правна система и традиции и като се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми, които са по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan v. Hungary/, съдът намери, че размерът на обезщетението от 1720, 00 лева, което ще присъди, ще съответства на установения принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5, 3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. От страна на ищеца не е претендирана лихва, поради което такава не се дължи. Не са претендирани и разноски, с оглед на което такива не се следват. Що се касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковата претенция за част от периода и част от оплакванията, то нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност. С оглед така изложените мотиви, Съдът