Решение № 82 от 27.3.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 52/2025 г.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от АРТСТРОЙ ООД срещу решение № 427 от 25.11.2024г., по гр.д. № 775/2024г. на PC - Смолян, с което дружеството е осъдено да заплати на Р. И. М.С. на основание чл. 54 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД следните парични вземания: - 6 354, 62 лева - главница, която е платила на С.К. И. в изпълнение на влязло в сила Решение № 309 от 17.07.2019г. по в.гр. дело № 0047/2019г. на СмОС, с което е присъдено обещетение по чл. 49 от ЗЗД за вреди, причинени от „Артстрой” ООД, - 2 205, 28 лева, обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.06.2021г. до 28.06.2024г. - законна лихва върху главницата от 6 354, 62 лева, считано от датата на предявяване на иска 28.06.2024г. до окончателното плащане. С обжалваното решение са присъдени разноски в полза на ищцата в размер на 1508, 64 лева. Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно.Със споразумение от 27.10.2020г. С. И. и Р. М. са постигнали съгласие във връзка със спора относно обезщетение за имуществени вреди, приключил с Решение № 427 от 25.11.2024г., по гр.д. № 0775/2024г. на PC – Смолян.Страните по споразумението са приели, че общият размер на задължението на Р. М. е 6 354, 62 лева. Споразумението не задължава ответника, като последният не е обвързан от неговото съдържение и не може да се ангажира неговата отговорност. Не следва възложителят на работата да бъде освободен изцяло от отговорност за сметка на изпълнителя „Артстрой” ООД. Изцяло неоснователен е изводът на съда, че ответната страна не оспорва дължимостта на сумите, като претенцията за лихва също е оспорена, тъй като липсва покана за заплащане на сумите. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в неговата цялост, като се претендират разноски. Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Р.М. чрез адв.И., като е посочено, че решението е правилно и законосъобразно.Сключеното споразумение между Р.М. и С.И. от 2020г не обвързва ответното дружество, но дружество е обвързано от постановеното решение на ОС-Смолян по в. гр.дело 47/2020г и неговата СПН.Вредите при изпълнение на възложената работа са причинени от АРТСТРОЙ ООД, като същото следва да възстанови платените от ищцата суми спрямо С.И..Проради изложеното се иска потвърждаване на решението и се претендират разноски. В съдебно заседани въззивникът не изпраща представител, като е депозирана писмена молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от пълномощника си адв.И., като същият оспорва жалбата и претендира разноски. След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред РС-Смолян е образувано по предявен осъдителен иск от Р.М. срещу АРТСТРОЙ ООД по реда на чл. 54 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 6354, 62 лева и законна лихва до предявяване иска в размер на 2205, 28 лева.Изложени са доводи, че по силата на влязло в сила съдебно решение по гр.дело 973/2017г на РС- Смолян и в.гр.дело 47/2019г на ОС-Смолян М. е осъдена да заплати на С.И. обезщетение в размер на 3 266 лв на основание чл.49 от ЗЗД за причинени имуществени вреди от "АРТСТРОЙ" ООД, ведно със законна лихва, считано от 01.04.2013г. до окончателното плащане.Въззивното решение не е допуснато касационно обжалване, като по делото е конституирано като трето лице- помагач на ответното дружество АРТСТРОЙ ООД.За да не бъда допълнително обременена с разноски по принудително изпълнение М. заплатила на С. И. сумите, за които била осъдена с посоченото по-горе въззивно решение в общ размер на 6 354, 62 лева.Тъй като М. имала към И. насрещно вземане за разноски по тези дела е извършено прихващане на насрещните вземания и е доплатена сума, като на 27.10.2020 г. е подписано споразумение между М. и И. за доброволно уреждане на имуществените отношения помежду им. След погасяването на задълженията ищцата многократно канила „АРТСТРОЙ“ ООД да й заплати платеното обезщетение, но дължимата сума не й е платена. Претендира се заплащане на сума в размер на платената сума от 6 354, 62 лева, ведно със мораторна лихва върху главницата от 6 354, 62 лева за период от три години назад до завеждането на иска (от 27.06.2021 г. до 28.06.2024 г.), която лихва е в размер на 2205, 28 лева. С обжалваното съдебно решение съдът уважил в цялост предявеният иск, като същият е приет за основателен и доказан по размер. По делото не е спорно, че въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.дело 973/2017г по описа на СмРС, потвърдено с решение по в.гр.дело 47/2019г по описа на ОС-Смолян, което не е допуснато до касационно обжалване, ищцата Р.М. е осъдена да заплати на С.И. обезщетение в размер на 3266 лева и 300 лева /разходи за поправка на покрив/ по реда на чл. 49 от ЗЗД във връзка с причинени имуществени вреди на собствения на К. източен близнак от жилищна сграда с идентификатор 67653.926.317.1, намираща се в гр.Смолян.Вредите са присъдени във връзка с възложени СМР от Р.М. спрямо изпълнителя АРТСТРОЙ ООД, като последното лице е конституирано като трето лице - помагач в хода на това производство. С посочените съдебни решения е присъдена и законна лихва върху присъденото обезщетение от 3266 лева, считано от 01.04.2013г /дата на увреждането/до окончателното плащане.За трите инстанции са присъдени разноски в полза на Р.М. в общ размер на 4520, 18 лева, а в полза С.К. са присъдени разноски в размер на 348, 10 лева за първоинстанционното производство и разноски за въззивното производство в размер на 70, 70 лева. На 27.10.2020г. С.К. и Р.М. сключили писмено споразумение като извършили прихващане и заплащане на дължимите между тях вземания, включително и за разноските.В споразумението е отразено, че въз основа на прихващане на насрещните вземания и извършено плащане в размер на 1849, 14 лева М. е заплатила на И. дължимото се обезщетение от 3266 лева, 2512, 36 лева-законна лихва и разноски от /384, 10 +192, 17 лева/ или общо сума в размер на 6354, 62 лева.След подписване на споразумението не е изпращана покана за заплащане на претендираното обезщетение от въззивника. Правни изводи: Съдът намира, че подадената въззивна жалба е допустима за разглеждане, като постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, предвид на следното: По делото не е спорно, че през 2013г. Р.М. е възложила извършване на СМР в собствен имот в гр.Смолян / укрепване и обезопасяване на собствена къща-близнак /, които дейности са изпълнени от АРТСТРОЙ ООД. В резултат на некачествено изпълнение на възложените работи са причинени им.вреди на съседен имот, собственост на С.И., установени по размер в хода на образуваното гр.дело 973/2017г по описа на СмРС и в.гр.дело 47/2019г по описа на СмОС.По това исково производство е конституирано и третото лице- помагач на страната на ответника, а именно АРТСТРОЙ ООД. Предвид обвързващата сила на мотивите по влязлото в сила съдебно решение по спора по чл. 49 от ЗЗД, съдът е длъжен да приеме за установено, че АРТСТРОЙ ООД е причинил на С.И. установените по размер им.вреди, предмет на спора по горепосоченото дело.След влизане в сила на съдебното решение по предявения и уважен частично иск по чл. 49 от ЗЗ М. е заплатила на 27.10.2020г. дължимото се обезщетение на пострадалата С.И., ведно с разноските по делата, като е изготвено писмено споразумение. Платилият обезщетението за причинен деликт разполага с иск по чл. 54 от ЗЗД към причинителя на вредите за всички заплатени суми във връзка с деликта. Регресната отговорност обхваща всички платени суми, включително платеното обезщетение, законна лихва и разноските, които са направени в производството по предявения иск по чл. 49 от ЗЗД. В тази връзка и на основание чл. 54 от ЗЗД ищцата М. има правото да претендира от АРТСТРОЙ ООД заплащане на присъденото обезщетение по уважения иск по чл. 49 от ЗЗД за главница от 3266, 00 лева, дължимата се законна лихва върху главницата от датата на увреждането до 27.10.2020г. в размер на 2512, 36 лева, присъдените и заплатени разноски от М. в размер на 384, 10 лева за първоинстанционното производство и 70, 70 лева-присъдени и изплатени разноски за въззивното производство, или общо сума в размер на 6233, 16 лева. Подписаното споразумение между М. и И. от 27.10.2020г не обвързва ответното дружество, но същото е доказателство затова, че присъденото обезщетение и разноски по иска по чл. 49 от ЗЗД са платени на увреденото лице към датата на сключване на споразумението. М. е заплатила на 27.10.2020г. дължимото се обезщетение по чл. 49 от ЗЗД, ведно с дължимите се разноски и ЗЛ, като е основателна претенцията за заплащане на обезщетение по реда на чл. 54 от ЗЗД до размер от 6233, 16 лева.Постановеното решение на първоинстанционния съд следва да се потвърди в тази му част. Решението следва да се отмени в частта за разликата над 6233, 16 лева до уважения размер от 6354, 62 лева, като М. е платила разноски за въззивното производство по в.гр.дело 47/2019г по описа на ОС-Смолян в по- голям размер /192, 16 лева/ от присъдения размер с решението от 70, 70 лева. Неправилно е решението в частта, с която е присъдена законна лихва върху претендираното обезщетение по чл. 54 от ЗЗД, считано от 27.06.2021г до предявяването на иска.Законната лихва върху присъденото регресно обезщетение по чл. 54 от ЗЗД се дължи по правилото, регламентирано в чл. 84 ал.2 от ЗЗД. В тази хипотеза длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредититора, а не от датата на увреждането.След извършеното плащане през 2020г. М. не е канила ответното дружеството да плати претендираното обезщетение, като ответникът не е изпаднал в забава до предявяване на иска.Решението следва да се отмени в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2205, 28 лева -дължима се законна лихва за периода от 27.06.2021г. до предявяването на иска. С оглед изхода на делото ще следва да се присъдят разноски в полза на въззивника АРТСТРОЙ ООД за въззивното производство в размер на 47 лева за заплатена ДТ съобразно отхвърлената част от иска. Р.М. е направила разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2658, 34 лева-заплатено адв.възнаграждение и ДТ.Съобразно уважената част от иска следва да се присъдят общо разноски в размер на 1935, 5 лева.С обжалваното решение са присъдени разноски от 1508, 34 лева, като ще следва да се присъдят допълнително разноски за въззивното производство в размер на 427, 16 лева. Воден от изложеното съдът