РЕШЕНИЕ

№ 15

гр. Варна, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков Членове: Даниела П., Костова Светослава, Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600342 по описа за 2024 година Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №7/01.07.2024г. по нохд №311/2023г. на Търговищки окръжен съд, с която подсъдимият М. М. М. е бил признат за виновен в това, че:

1. На 24.01.2023г. в гр.Търговище при условията на продължавано престъпление използвал данни от платежен инструмент-дебитна карта от банка „ДСК“ с номер 474836хххххх9209 без съгласието на титуляря - Д.Б.С., както следва:

-на 24.01.2023г. около 18, 28ч. извършил депозит на сумата от 300 лева към сайта за хазартни онлайн игри www.efbet.com, собственост на дружеството „Бробет Лимитед“;

-на 24.01.2023г. около 18, 36ч. извършил депозит на сумата от 100 лева към сайта за хазартни онлайн игри www.efbet.com, собственост на дружеството „Бробет Лимитед“, или общо плащания в размер на 400 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.249, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, поради което и г о осъдил на две години лишаване от свобода, и глоба в размер на 800.00лв.

2. На 24.01.2023г. в гр.Търговище при условията на продължавано престъпление с цел да набави имотна облага за себе си и за Л.Д.М. принудил Д.Б.С. чрез сила да извърши нещо против волята си - да изтегли от дебитната си карта на банка „ДСК“ с номер 474836хххххх9209 сумата от 100 лева и да му ги даде, и с това причинил имотна вреда на С. в размер на 100 лева - престъпление по чл. 214, ал.1 от НК, поради което и го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000лв., като го оправдал за разликата по първоначалното обвинение в размер до 120.00лв.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил за изтърпяване по- тежкото между така наложените наказания - две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 3 от НК определил по-тежкото между наложените с присъдата отделни наказания глоба на подсъдимия М. М., а именно глоба в размер на 1 000лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НПК съдът привел в изпълнение наложеното на подс.М. М. с определение № 66/28.05.2020г. по НОХД № 393/2020 г. по описа на РС - Търговище наказание лишаване от свобода за срок от п е т месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б „в“ ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Срещу така постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от адв.Д. П. в качеството му на защитник на подс.М. М., в която се прави възражение за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от защитата и подсъдимия. Доразвиват се доводите изтъкнати в нея – твърди се, че деянията не са безспорно доказани, както и че е допуснато процесуално нарушение. Въвежда се и възражение за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. Отправят се към съда алтернативно различни искания – подсъдимият да бъде оправдан, присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, намаляне на наложеното наказание, и промяна на режима от строг на общ.

Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата – за правилна и законосъобразна, поради която и настоява за нейното потвърждаване.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

Подадената въззивна жалба е частично основателна – в частта й по отношение исканията за намаляне на наказанията лишаване от свобода и режима за тяхното изтърпяване.

Установено е от фактическа страна по делото следното:

Пострадалият Д.Б.С. от гр.Търговище от няколко години се познавал със св. Л.Д.М. и подс. М. М. М. от гр.Търговище. От известно време св. М. твърдял, че С. му дължи сумата от 15 лева. През м.ноември 2022г. св. М. се обадил по телефона на С. и поискал да му върне сумата, но Д. С. оспорвал че дължи тази сума, поради което и отказал. На 24.01.2023г. около 17, 30 ч. в тъмната част на деня св.Л. М. и подсъдимият срещнали в централната част на град Търговище св. М.И. - приятел на Д. С.. Двамата му казали да се обади на С. и да си уговори среща с него на моста, намиращ се в края на ул.“Шипка“ в посока бул.“Митрополит Андрей“. След като св.М.И. разговарял със С., той се съгласил да се срещнат и към 18, 00 часа отишъл на уговореното място. По това време св.Любомир М. и подсъдимият се отдалечили на известно разстояние. По-късно, когато Д. С. пристигнал на мястото и се срещнал със св.И., М. и М. се приближили и подсъдимият казал на С., че иска да говори с него. С. се уплашил като видял М. и М. и затова ги последвал до близка пейка. В същото време подс.М. успокоявал С., че няма да му направи нищо. Св.И. останал на известно разстояние от тях. Тогава подсъдимият натиснал С. по раменете като по този начин го принудил да седне на пейката, след което му казал да си извади портфейла и да му даде пари. С., уплашен от действията на М., извадил портфейла си, отворил го и обяснил, че има само 10 лева. Тогава подсъдимият го попитал дали няма документи или карти (имайки предвид дебитни или кредитни карти). С. се притеснил и извадил от портмонето си притежаваната от него банкова карта от банка „ДСК“ с номер №474836хххххх9209. Картата била дебитна за обслужване на сметката на свидетеля С. в банка ДСК с IBAN №BG63STSA93000019673854. По тази сметка имало налични пари в размер на 4 900 лева. Подсъдимият казал на С. да даде картата на св.М.И., който да отиде до банкомат и да изтегли от картата 100 лева. Страхувайки се от М. С. се съгласил и дал на св.И. дебитната карта, продиктувал му и ПИН-кода, като му казал да изтегли 100 лева. И. взел картата и отишъл до банкомат на „ЦКБ“, намиращ се в близост, от който изтеглил сумата от 100 лева. Докато св. И. отсъствал, подсъдимият отправил към С. заплашителна реплика „На какъв се правиш, на джигит ли - като не си“. След като св.И. се върнал дал изтеглената от него сума от 100 лева на С., който от своя страна ги дал на подс.М.. След като предал парите С. извадил портмонето си с намерение да прибере дебитната карта. Тогава М. го спрял и поискал картата като му казал, че иска „да вкара 20 лева“. М. имал предвид от наличните по картата средства С. да преведе във виртуалния постерминал на „Бробет лимитед“ депозит в размер на 20 лева, за да ги използва за залагания. Въпреки, че не бил съгласен с това искане на подсъдимия, страхувайки се да не последва нова агресия от М., С. му дал картата. М. имал регистрация в сайта за хазартни онлайн игри www.efbet.com, собственост на дружеството „Бробет Лимитед“, Малта, гр.София. Той бил регистриран по името, , milen99“ чрез имейл адрес melin 132.199feabv.bg. Влизайки в профила си подсъдимият въвел данните от дебитната карта на С. - номер, име, дата на издаване и депозирал във „виртуалния ПОС терминал“, обслужващ компанията, сумата от 20 лева от сметката на С.. След като въвел сумата от 20 лева във „виртуалния ПОС терминал“, от получените преди това от пострадалия 100 лева подсъдимият върнал на С. 20лв. Депозирането на сумата по виртуалната сметка на М. във www.efbet.com било отразено като ID на операция №117512510. След това М. върнал картата на С. като го уверил, че няма да я ползва повече. М. от своя страна се приближил към С. и го ударил леко по лицето, след което двамата с подс.М. си тръгнали. Около 10 минути след това подсъдимият извършил нов депозит към своя профил в www.efbet.com, използвайки вече въведените данни от дебитната карта на С., този път за сумата от 300 лева, което било отразено с ID на операция №117513404, а след още около 10 минути и депозит на сумата от 100 лева, отразено с ID на операция №117514062. Депозитите били извършени през IP адрес 149.62.208.199. Междувременно около 10-15 минути след последната транзакция на подсъдимия С. влязъл в мобилното приложение за интернет банкиране и установил за извършените депозити чрез неговата карта на сумата от 400 лева. Той веднага се свързал с майка си и тя блокирала картата. След това С. отишъл до сградата на ОД на МВР-Търговище където подал сигнал за случилото се. Във връзка с подадената от св.С. жалба било образувано досъдебно производство. След привличането на М. М. в качеството му на обвиняем, същият възстановил на пострадалия С. сумата от 420 лева.

При така установените факти твърди се от защитата необоснованост и недоказаност. Този довод не намира опора в доказателствения материал, поради което и не може да бъде споделен от настоящия съд. Изложената по- напред фактическа обстановка първостепенният съд е установил по сравнително категоричен начин след анализ на събраните по делото доказателствени средства. Доколкото по делото съществуват противоречия между обясненията на подс.М. и св.Л. М. - от една страна, и останалите по делото доказателства от друга, то те са били обсъдени от съда, който в крайна сметка е изпълнил задълженията си по чл.305 ал.3 НПК. Вярно е, че в мотивите към присъдата съществуват дребни пропуски, но те в никакъв случай не могат да обосноват извод за липса на мотиви или за противоречие в тях до такава степен, че да води до такава липса. Подс.М. не отрича присъствието си на местопрестъплението, твърди обаче, че пострадалият доброволно си дал картата на св.М.И., както и че не е депозирал сумата от 400лв. от картата на С. в акаунта си в сайта за онлайн хазартни игри www.efbet.com, а това било резултат на някаква грешка. Всъщност такава е тезата и на защитата. Частично тази хипотеза поддържа и св.Л. М.. Тя обаче тъй като се опровергава от останалите по делото доказателства следва да бъде подмината без внимание. Както подсъдимият, така и св.М. имат интерес от подобни твърдения, подсъдимият - поради качеството което заема в процеса, а св.М. – поради участието си в действията, довели пострадалия на местопрестъплението. Всъщност той е лицето, което твърдяло че С. му дължи пари, той е и ударил шамар на пострадалия след деянието. Тези му действия обясняват и поведението му в хода на наказателното производство. От друга страна няма основание да не се даде вяра на показанията на св.Д. С.. Те не страдат от вътрешни противоречия, сравнително последователни са. Пред съда свидетелят е заявил, че подсъдимият му е ударил шамар, но също така и че не си спомня някои неща. Това е дало възможност на съда да прочете по реда на чл.281 ал.1 т.2 НПК показанията му, дадени пред съдия на 24.04.2023г.

След което С. е потвърдил изложеното от него в този разпит. Което е нормално и логично – разпитван е три месеца след деянието и очевидно тогава е имал ясни спомени от случилото се. При този разпит свидетелят изрично е заявил, че подсъдимият не го е удрял, но го натиснал по раменете за да го принуди да седне на намиращата се на мястото пейка. В диспозитива на присъдата (а на едно място и в мотивите) съдът посочил, че принудата се е изразила в използване на сила – удар по лицето и натиск върху раменете на пострадалия, а в друга част на мотивите – само чрез натиск върху раменете. Очевидно съдът е допуснал грешка – от доказателствата се установява, че подсъдимият не е нанесъл шамар на С.. Всъщност това не е следвало въобще да намери място в диспозитива на присъдата, начинът на упражняване на принудата е логично да бъде описан в мотивите към нея. Така или иначе употреба на сила е налице и тя се изразява в натиск върху раменете на пострадалия, с което е бил принуден въпреки желанието си да седне на близката пейка. Следва да се отбележи също и факта, че и С., и св.М.И. са изпитвали изначално страх от подсъдимия и св.М.. Показанията на С. се потвърждават и от останалите по делото доказателствени средства. В тази насока са показанията на майка му св.Соня Симеонова, пред която той заявил, че е бил нападнат. Също и показанията на св.М.И., който след срещата с подсъдимия и М. се обадил по телефона на С. за да го извика да се видят, присъствал е на мястото, той е изтеглил и стоте лева от сметката на С.. Предоставена е писмена информация от Банка ДСК АД за извършени операции с банковата карта на Д. С. на 23.01.2023г. (л.45 д.п.). Видно е, че на този ден са извършени четири транзакции. Първата е за изтеглена сума в размер на 100лв. от АТМ в 18.14 часа. В 18.21 часа е извършена транзакция в размер на 20лв. в полза на Efbet/Nuvei Limited, Nikosia. В 18.28 часа отново е извършена транзакция в размер 300лв. в полза на Efbet/Nuvei Limited, Nikosia, в 18.36 часа операцията е повторена но за сумата от 100лв. В 19.59 часа е направен опит за четвърта транзакция в полза на Efbet, който се е оказал неуспешен поради факта, че картата на С. вече е била блокирана от банката по искане на майка му. Изложеното намира на свой ред потвърждение и в писмената информация, предоставена на няколко пъти от Бробет Лимитед-Малта, който е организатор на хазартни игри онлайн чрез сайта www.efbet.com (л.51 и сл. от д.п., л.122 нохд №311/2023г.). Установява се от тези писмени доказателства, че с банковата карта на Д. С. са осъществени три депозита и един неуспешен опит за депозит в потребителската сметка на М. М.. От значение е да се отбележи, че при депозиране на парични средства посредством използване на банкова карта потребителите се пренасочват към „виртуален ПОС терминал“, в който потребителите сами въвеждат данните от притежаваната от тях карта. Изрично е отбелязано от представителя на Бробет Лимитед за България, че без активни действия от страна на потребителя е невъзможно да се извърши платежна операция, включително в случай на прекъсване поради срив на интернет връзката. Изложеното напълно опровергава твърденията на подсъдимия и тезата на защитата, че извършените след първия депозит транзакции са резултат на срив на интернет връзката, а не последица от негови активни действия. Както и че е изтрил номера на картата от телефона – С. и И. са били заблудени от подсъдимия, тъй като не са имали представа от структурата на сайта и начина на въвеждане на данни в него по отношение плащанията, а и няма как с един бегъл поглед да установят това – предвид ситуацията в която са се намирали. Междувпрочем неуспешния опит от 19.59 часа за последната транзакция е останал извън полезрението на прокуратурата, с което на подсъдимия е спестено обвинението за това деяние, което по същество е част от продължаваното престъпление по чл.249 ал.1 НК.

С оглед изложеното този съд не намира да е налице необоснованост, напротив – приетите от съда за установени фактически положения напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства. Техният анализ пък дава категоричен отговор на въпросите, включени в предмета на доказване – налице са извършени престъпления, и техен автор е именно подс.М. М.. Т.е. не е налице и недоказаност на обвинението – както се твърди от защитата.

Липсва нарушение и на материалния закон – ответни на фактите са и направените правни изводи. Несъмнено с действията си подсъдимият М. е осъществил съставите на вменените му във вина престъпления по чл.249 ал.1 НК и по чл.214 ал.1 НК. По второто от престъпленията М. е бил оправдан за сумата от 20лв. – предвид твърденията на пострадалото лице в съдебно заседание. В тази връзка твърди се от защитата нарушение на закона при осъждането на лицето за престъплението по чл.249 ал.1 НК, тъй като сумата от 400лв. била върната от М. на пострадалия. А след като съдът оправдал подсъдимия за възстановената сума от 20лв. за деянието по чл.214 НК, то следвало и изцяло да го оправдае за деянието по чл.249 ал.1 НК също поради възстановяване предмета на престъплението. Това искане противоречи както на логиката, така и на закона. Спорно е дали съдът законосъобразно е оправдал подсъдимия за сумата от 20лв., но при липсата на протест в тази насока този въпрос е безмислено да се обсъжда. Сумата от 400лв. е възстановена на пострадалия от подсъдимия след довършване на престъплението, и след образуването на наказателно производство срещу него. И представлява не изключващо вината обстоятелство, а смекчаващо я. Всъщност като такова е отчетено и от първия съд.

Без значение за съставомерността на деянието по чл.214 ал.1 НК е и фактът, че подсъдимият впоследствие предал сумата от 80лв. на св.Л. М., тъй като той я е бил дал назаем на С.. Първо липсват каквито е да било доказателства, че С. дължи пари, и второ – дори и да ги дължеше не това е начина на възстановяването им. Всъщност хипотетичният паричен дълг от 15лв. е използван като повод от подсъдимия да принуди пострадалия да му предаде определена сума пари. Действията по осъществяване на принудата са извършени от подс.М., той е и получил сумата от 100лв. от С.. Дали впоследствие се е разпоредил с паричните средства в свой собствен или в чужд интерес е факт правно незначим. Отделно от това от обективна страна съставът на чл.214 ал.1 НК предвижда набавяне на имотна облага от дееца за себе си или за другиго, съответно така е предявено и обвинението на М. – с цел да набави имотна облага за себе си и за Л. М.. По отношение стореното възражение за явна несправедливост на наложеното наказание – то е основателно. При индивидуализацията на наказанията окръжният съд като отегчаващи вината обстоятелства е приел единствено осъждането на подсъдимия, а като смекчаващи сравнително младата му възраст, невисоката сума на облагодетелстване, възстановяване на сумата от 420лв. на пострадалия. Констатирайки превес на смекчаващите над отегчаващите вината фактори съдът наложил на подс.М. наказания както следва: - за престъплението по чл.249 ал.1 НК – две години лишаване от свобода и осемстотин лева глоба; - за престъплението по чл.214 ал.1 НК – една година лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева. Т.е. наложените на подсъдимия наказания са определени на предвидените от законовите разпоредби минимуми, тъй като съдът преценил, че не е налице хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 НК. Допълнително настоящият съд намира за уместно да отбележи, че М. е имал трудно детство – без баща, отглеждан от майка, която към момента на раждането е била на 17 години. Същевременно пред настоящата инстанция се представят писмени доказателства, от които става ясно, че подс.М. М. е семеен – живее на съпружески начала със С.С.Г., с която имат дете родено на 13.09.2024г. Семейството живее в жилище под наем в гр.Варна, където М. е започнал и работа като продавач-консултант на основание сключен трудов договор. Тези обстоятелства освен че представляват смекчаващи вината, навеждат на мисълта, че М. прави опити да промени живота си към по-добро. И за това следва да му бъде даден шанс като бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК – първо защото несъмнено тази хипотеза е налице, и второ - прекомерното откъсване на лицето от обществото и семейството му точно в този момент не би довело до неговото превъзпитание – дори напротив. Поради това и наложените наказания лишаване от свобода следва да бъдат намалени – при посочената по-напред законова възможност, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което и най-лекото предвидено наказание се оказва несъразмерно тежко: за престъплението по чл.249 ал.1 НК – от две години на една година и шест месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл.214 ал.1 НК от една година на десет месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК следва да бъде определено за изтърпяване на подсъдимия по-тежкото от тези наказания – една година и шест месеца лишаване от свобода. Намалянето на наказанието води и до промяна на определения за изтърпяването му режим. Подсъдимият М. М. е осъждан с определение за одобряване на споразумение №66/28.05.2020г. на Районен съд- Търговище по нохд №393/2020г., по силата на което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изтърпяване е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. Определението е влязло в сила на 28.05.2020г. Настоящите деяния са извършени в този срок, поради което и подсъдимият на основание чл.68 ал.1 НК следва да изтърпи и наказанието от пет месеца лишаване от свобода. Тъй като след редукцията на наказанията сборът от двете наказания лишаване от свобода – една година и шест месеца и пет месеца, не надвишава две години, то наказанието лишаване от свобода една година и шест месеца следва да се изтърпи при първоначален общ режим – тъй като не е налице вече хипотезата на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС. Наказанието от пет месеца лишаване от свобода също следва да бъде изтърпяно при общ режим, съдът при определянето му е нарушил закона.

Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС визира само извършеното в изпитателния срок деяние, но не и отложеното.

При извършената служебна проверка бе констатиран допуснат пропуск на съда по отношение престъплението по чл.214 ал.1 НК. Възведеното от прокурора обвинение е за престъпление по чл.214 ал.1 НК вр. чл.26 НК, тъй като са били налице две деяния, квалифицирани като едно продължавано престъпление. С присъдата подсъдимият е бил оправдан за едното от деянието по чл.214 ал.1 НК – за сумата от 20лв., а осъден за другото – за сумата от 100лв. При това положение очевидно вече не е налице продължавана престъпна дейност, а едно единствено деяние, което е налагало подсъдимият да бъде оправдан и за чл.26 НК. Тъй като съдът е пропуснал да стори това, то този пропуск трябва да бъде отстранен от въззивния съд като се измени присъдата с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и се оправдае подсъдимото лице да е извършило деянието при условията на продължавано престъпление.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК Варненският апелативен съд