Решение № 1327 от 2.1.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 669/2023 г.

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от П. И. Б., ЕГН •••••••••• от •••••, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Успенска“ № 4, адвокатска кантора – адвокат Антон Стоянов, против Решение № 816 от 03.05.2022 г., постановено по гр. дело № 8677/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е лишил въззивника на основание чл.132, ал.1, т.1 от СК от родителски права по отношение на детето Р.П.Б. ЕГН ••••••••••, поради особено тежък случай на поведение на бащата, което представлява опасност за личността и здравето на детето, изразяващо се осъществено сексуално насилие. Със същото решение БРС е определил режим на лични отношения на основание чл.134, ал.1, т.2 от СК между бащата П. И. Б. и детето Р.П.Б. всеки първи и трети петък от месеца от 14 до 17 часа в присъствието на служител на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас в Център за обществена подкрепа - гр. Бургас до навършване на 7 годишна възраст от детето, а след навършване на 7 годишна възраст – всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10 до 18 часа, в присъствието на пълнолетно лице, познато на детето и посочено от майката Л. Ц. Х.. Въззивникът изразява недоволство от така постановеното съдебно решение, като счита, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано и при неправилен анализ на фактическата и правна обстановка. Излага подробни съображения при тълкуване на разпоредбата на чл.131, ал.1 от СК във вр. с чл.132, ал.1, т.1 от същия закон. Позовава се на изготвената съдебно-психологична експертиза, като счита, че поведението му не представлява опасност за физическото и психическото здраве на детето. Твърди, че майката е със слаб характер и психика и се опитва да убеди съда, че той е извършил сексуално насилие. Счита, че майката Л. Х. е отрицателно настроена към въззивника, което й поведение се формира и от нейната майка и баба на детето. Посочва проблем с очите на детето, който той е констатирал. В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Невена Чайпек, процесуален представител на Л. Х. в качеството й на законен представител на детето Р.Б., с който счита първоинстанционния акт за правилен и законосъобразен, а въззивната жалба за неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на БОС, след като с решение №24/28.03.2023 г. по гр.д. №4493/2022 г. на ВКС е отменено решение №777/21.07.2022 г. по в.гр.д. №905/2022 г. на БОС. Върховният касационен съд е счел, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие със закона и практиката на ВКС, поради което го е отменило. Изложил е, че въззивният съд не е положил служебни усилия да установи по несъмнен начин особено тежък случай на посегателство /сексуално насилие, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родителя – баща на детето. Съдът е счел, че интересите на детето, за които съдът е длъжен служебно да следи, налагат изключения от общите правила на чл.147, чл.269 изр.второ и чл.290 ал.2 от ГПК. Съдът е дал задължителни указания, изразяващи се в допускане от въззивната инстанция на комплексна съдебна експертиза от вещи лица психолог и психиатър, които да направят преценка както на психологичното и психическо състояние на бащата, така и на детето. ВКС е счел, че в случая са необходими специални знания в областта на психологията и психиатрията за установяване на евентуални блудствени действия от страна на бащата и здравословни увреждания на детето, за наличие на симптоматика на повишена тревожност у детето, реакция на страх от евентуална среща с бащата, както и дали бащата е емоционално нестабилен, склонен към поведение в отклонения от установените обществено приети норми на поведение. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Производството пред Районен съд – Бургас е с правно основание чл.132, ал.1, т.1 от СК. При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното: Не се спори по делото, че между П. Б. и Л. Х. е осъществена кратка връзка, вследствие на която е родено детето Р.П.Б. на •••• година, без страните да са съжителствали на съпружески начала. Във времето преди и след раждането на детето са направени опити за съвместно съжителство, което не се е състояло, поради което към момента страните живеят на различни адреси в град ••••. Бащата П. Б. към момента е пенсионер, а майката Л. Х. работи като дизайнер. От раждането си детето е отглеждано самостоятелно от неговата майка Л. Х.. От събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства се установява, че между страните до настоящото производство са водени три дела, две от които по ЗЗДН и такова за определяне на режим на лични отношения и изплащане на издръжка. С решение по гр. д. № 2310/2020 г. на БРС, частично отменено с решение по гр. д. № 1811/2020 г. на БОС на Л. Х. и Р.Б. са наложени мерки за защита от домашно насилие, осъществено на 11.05.2020 г. от П. И. Б., като му е забранено да се приближава до дома им, местоработата на майката и детската градина, посещавана от детето, като бащата е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие. След отпадане действието на заповедта считано от 17.10.2020 г., контактите с детето Р. са възобновени, като бащата е осъществявал такива всяка събота от 10 до 17 часа без приспиване. На 04.12.2020 г., след извършен преглед, доктор Жени Бербенлиева е установила, че детето страда от остър цистит. С решение по гр.дело № 4860/2020 г. на БРС упражняването на родителските права е предоставено на майката, като е определен режим на лични отношения с бащата и му е определена месечна издръжка в размер на 162, 50 лева, платима на 10-то число на месеца. С решение по гр.дело № 714/2021 г. на БРС, потвърдено с решение по в.гр.д. № 910/2021 г. на БОС, са наложени мерки за защита от домашно насилие на детето Р.Б. поради осъществено домашно насилие над нея на 23.01.2021 г. от бащата П. Б., изразяващо се в сексуално насилие, като за срок от 12 месеца му е забранено да се приближава на по-малко от 100 м. от жилището, детската градина и местата за социален контакт на детето. При постановяване на решението си съдът взема предвид разпита на детето в „Синя стая“ в Център за обществена подкрепа – Бургас, проведен на 04.02.2021 г. по досъдебно производство №431 ЗМ-67/22021 г. по описа на Първо РУ – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата в периода от началото на 2020 г. до 23.01.2021 г. в гр. Бургас, ул. „Градстон“ № 63, ет.4, ап. десен са извършени блудствени действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст – престъпление по чл.149, ал.1 от НК. Пред първата съдебна инстанция детето Р. е изслушано от съда, допусната е съдебно-психологична експертиза и съдът е заключил, че са налице обстоятелствата за лишаване на въззивника от родителски права. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е обсъдил свидетелските показания на свидетелката А. – баба на детето по майчина линия, като е посочил, че показанията на другите двама свидетели К.В. и Д.Р. не следва да бъдат вземани предвид, тъй като те нямат преки впечатления за това, какво правят баща и дъщеря когато са насаме. Действително от показанията на свидетелката А. се установява, че детето е разказвало на баба си, че когато е с баща си той й прави масажи, което до голяма степен се потвърждава и от изложеното от въззивника. Съдът е взел предвид изложеното от психолога по експертизата като не е кредитирал извода на вещото лице Христова, че по- скоро сексуално насилие не се е случило назад във времето. Настоящата съдебна инстанция, като съобрази дадените в отменителното решение на ВКС по гр.дело №4493/2022 г. указания и назначи посочената съдебно-психолого-психиатрична експертиза, намира, че направения краен извод от страна на БРС за лишаване на въззивника от родителски права за незаконосъобразно. Това е така, тъй като лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда, когато с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на детето. В този смисъл решение № 1086/02.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 172/2008 г., Четвърто гражданско отделение. Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права в особено тежки случаи по чл.131 от СК – когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, като районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права. Другата предпоставка съгласно ал.1, т.2 на чл.132 от СК е в случаите когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. В случая няма данни за поведение на бащата сочещо на недаване на издръжка. Видно от представените по делото писмени доказателства, същият регулярно е изплащал присъдената на детето издръжка. От представените по делото съдебно-психологична и съдебно- психиатрична експертизи е видно, че детето е родено на •••• г. от желана втора за майката бременност протекла нормално и завършила с раждане със секцио. И двете вещи лица са установили, че майката е поставяла условия при осъществяване на контактите с детето от страна на бащата и де факто е ограничавала последния. Съгласно установеното от психолога С. П., бащата е грижовен родител, който обича дъщеря си и търси контакт с нея. Действително при първоначалния контакт се установява, че детето е частично отчуждено спрямо този родител. С течение на времето, както според психиатъра, така и според психолога, детето се отпуска и осъществява нормален контакт. Няма спор, че към момента майката е тази която задоволява основните физиологични нужди на детето, осигурява храна, жилище и дрехи, има изградени правила в дома, които детето следва. Бащата е държан настрана и не може да участва активно при отглеждането на детето. От заключението на съдебния психиатър се установява, за разлика от изложеното от психолога досежно родителския капацитет, че опитът на единия родител – майката да изключи другия родител – бащата от живота на детето говори за сериозни дефицити в родителския капацитет и за непреодолени емоционални турболенции и проблеми, за справянето с които е нужна професионална психотерапевтична помощ. В заключение вещото лице – психиатър посочва, че няма клинични данни, говорещи за психичен травматизъм произтичащ от интеракцията на детето с бащата и срещите с него. Според вещото лице извършеният разпит в „Синя стая“, проведените медицински интервенции и конфликта между родителите е довел до объркване, тревога и струпване на травматични събития за детето, които в крайна сметка са в състояние да доведат до произтичащите от това трайни и неблагоприятни последици за емоционалното и личностно развитие на детето. В съдебно заседание вещото лице посочи, че майката е фиксирана на темата блудство и това определя нейната нагласа, включително в отношенията с въззивника. От друга страна вещото лице посочи, че съгласно своя опит като детски психолог и факта, че е контактувала с деца преживели сексуално насилия, я убеждават, че поведението на детето Р. няма нищо общо с поведението на такива деца. Имайки предвид своя опит д-р Топалова счита, че спрямо детето няма извършени блудствени действия. Настоящата съдебна инстанция, като взе предвид представените по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, дадените указания от Върховната инстанция и цитираната от ВКС практика, в т.ч. решение № 199/05.11.2014 г. по гр.д. № 480/2014 г., Трето гражданско отделение, посочващо основните предпоставки по чл.131, ал.1, т.1 от СК, както и решение №10/05.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 153/2011 г., Трето гражданско отделение, намира, че постановеният от първоинстанционният съд резултат е неправилен. Лишаването от родителски права означава изцяло да се отнеме възможността на родителя, в случая бащата Б., да упражнява родителски правомощия. Това предполага наличие на такава опасност за детето, която е с интензитет и насоченост към живота и здравето на детето, каквато в случая не се установява. За да бъде лишен родител от упражняване на родителски права следва да се установи по безспорен начин извършване на фактическо деяние, в случая блудствено действие спрямо детето Р., за което нито една от изслушаните психологични и психиатрична експертизи не даде категорично заключение. В този смисъл предявеният иск остана недоказан, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявената претенция. Страните са поискали присъждане на разноски по делото. На Л. Ц. Х. такива не се дължат с оглед резултата по делото, а по отношение претенцията на П. Б. за присъждане на разноски, съдът констатира, че единствената разноска направена по делото е тази пред ВКС – страница 61 – договор за правна защита и съдействие за сумата от 1600 лева, което налага въззиваемата да бъде осъдена да заплати на въззивника посочената сума. По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД