Решение № 27 от 23.2.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 346/2023 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Т. В. С., чрез адв. Д. Д. - АК- Габрово за възобновяване на ВНОХД №3/2023г. на ЛОС, отмяна на Решение №31/03.05.2023г. постановено по същото дело и връщане на делото за ново разглеждане на Окръжен съд Ловеч от стадия на съдебното заседание. В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че няма основание за възобновяване на въззивното производство пред Окръжен съд-Ловеч, тъй като след възобновяването на НОХД №136/22 г. на ОС Ловеч и получените указания от Апелативен съд - Велико Търново при повторното разглежда пред въззивна инстанция, последната е отстранила допуснатите процесуални нарушения и е изпълнила указаното, а именно Окръжен съд - Ловеч е прочел по реда на чл. 283 от НПК протоколите за следствения експеримент, отговорил е на възраженията на защитата със съответните мотиви, в които е посочил защо кредитира, както протоколите за оглед, така и протокола за следствения експеримент, а също така е прочел и показанията на осъдения по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от НПК, поради което не са допуснати процесуални нарушения и няма основания за възобновяване. Осъденото лице, редовно призовано, не се явява в съдебно заседание за изразяване на становище. Процесуалния представител на осъдения, адв. Д. Т., е подал молба, с която иска да се даде ход на делото в негово отсъствие поради служебната му ангажираност. Посочва, че осъденият е уведомен от него по телефона за датата и часа на съдебното заседание и вероятно няма да се яви. По същество поддържа становището си и моли да се отмени въззивното решение и да се върне делото на нов състав на ОС – Ловеч. Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 от НПК. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото искането за възобновяване е неоснователно, като съображенията за това са следните: С Присъда №260000/17.02.22г. по НОХД №367/20г. ТРС е постановил: Признава подсъдимия Т. В. С. за виновен по чл.195 ал.1 т. 2 и т.4 предложение 1 и предложение 2 във вр. чл.194 ал. 1, във вр. чл.26 ал. 1, във вр. чл.54 от НК и го осъжда да изтърпи наказание една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим, съгласно чл. 57 ал. 1 т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, веществените доказателства и разноските по делото. С решение №68/15.08.22г. п о ВНОХД №136/22г. ЛОС, по жалба на подсъдимия, е постановил: Потвърждава Присъда 260000/17.02.2022 година по наказателно общ характер дело № 367/2020 година описа на Районен съд Троян. С решение №150/23.12.2022г. ВТАС по НДВ №298/2022г. е постановил: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД№136/2022г. по описа на Окръжен съд гр. Ловеч. ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение №68/15.08.2022 г., постановено по ВНОХД №136/2022 г. на Окръжен съд гр. Ловеч и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр. Ловеч от стадия на съдебното заседание. С решение №31/03.05.23г. п о ВНОХД №3/23г. ЛОС, по жалба на подсъдимия, е постановил: Потвърждава присъда №260000/17.02.2022г. постановена по НОХД №367/2020г. от Троянския районен съд. За да постанови присъдата си ТРС е изложил съответната фактическа обстановка, обсъдил е събрания доказателствен материал и е направил съответните правни изводи. За да постанови решение №31/03.05.23г. по ВНОХД №3/23г. на ЛОС, по жалба на подсъдимия, съдът е изложил освен другите и следните решаващи съображения: ЛОС е приел фактическата обстановка, приета от ТРС. Във връзка с това ЛОС е посочил, че правните изводи на PC-Троян се споделят и от въззивната инстанция, като не приема възраженията на защитника за това, че деянията за които е осъден подсъдимия, не са доказани по безспорен начин от събраните от първата инстанция доказателства. В тази връзка се релевират доводи за „доказателствен дефицит“ върху който ТРС е изградил изводите си за виновността на подсъдимия. Действително, в мотивите си решаващият съд посочва, че „подсъдимият не оспорва да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и по досъдебното производство подробно обяснява механизма на извършването му“, като се е позовал на обясненията на С. дадени по време на предварителното следствие, в присъствието на защитник, но без да е приобщил същите по надлежния процесуален ред. Това е сторено от ЛОС, чрез прочитането им в съдебно заседание по реда на чл.279, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от НПК и същите могат да бъдат ценени като годно доказаделствено средство, даващо подробна информация за извършените от въззивника две кражби относно обстановката, механизма на извършване, вид и количество на отнетия проводник, начина по който подсъдимият се е придвижвал към и след местопрестъплението, както и по какъв начин е отчуждил процесиите движими вещи. Законът не разрешава осъдителната присъда да се основава единствено на обясненията на подсъдимия прочетени по реда на чл.279, ал.2 и ал.3 от НПК, но в конкретния случай са налице и други доказателства уличаващи С. в извършване на процесното деяние. В тази връзка правилно ЛОС съобразява протоколите за оглед, протоколите за следствен експеримент, протоколът за претърсване и изземване по реда на чл.161, ал.1 от НПК - разрешено предварително от първоинстанционния съд, показанията на разпитаните свидетели, както и веществените доказателства приложени по делото. По време на съдебното дирене пред ЛОС са приобщени, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК протоколите за следствени експерименти осъществени по време на ДП (л. 159-160 и л.166 от ДП). При проведените следствени експерименти на 12.05.2020 г. и на 13.05.2020 г. подсъдимият, в присъствието на защитника си адв. Панов е завел разследващите органи на местопрестъпленията съответно в махала „Миревска“, общ.Троян (на 12.05.2020 г.) и в с.Шипково, общ.Троян (на 13.05.2020 г.), където е изяснил механизма на отнемане на инкриминираните вещи. Към протоколите за следствен експеримент са изготвени и приложени и фотоалбуми. Въззивната инстанция правилно не приема възражението на защитата, че извършеното процесуално-следствено действие - следствен експеримент е било опорочено и представлява „развеждане“ на подсъдимия на местопроизшествието и „разпит на място“. Видно от приложените по ДП протоколи касаещи оспорваното процесуално-следствено действие, същото е реализирано съобразно изискванията на чл.166-168 от НПК, непосредствено след извършения разпит на С. в качеството му на обвиняем на 12.05.2020 година, (л.185-186 от ДП). Целта на следствения експеримент е да се проверят и уточнят данни получени от разпита на обвиняем, което в конкретния случай е било сторено. По своята същност следствения експеримент представлява процесуална дейност, която се състои възпроизвеждане на обстановката или на отделни обстоятелства на изследваното събитие и извършване на необходимите опитни действия да се проверят и уточнят някои данни, получени от извършените вече следствени действия. Спазено е изискването на чл.168, ал.1 от НПК, при извършване на следствения експеримент да присъстват поемни лица присъствал е и специалист-технически помощник, както и обвиняемият С. с неговия защитник, предвид което ЛОС намира възраженията на защитата за опорочаване на посоченото процесуално- следствено действие за неоснователни. На следващо място, въззивната инстанция правилно не приема възраженията на защитата касаещи негодността на протоколите за оглед на местопроизшествие, като в тази връзка се сочи, че те са идентични и „съдържат показания на присъстващите лица от енергоразпределителните дружества“. Никъде в процесиите протоколи за оглед, съответно от 14.12.2019 г. (л.5 - 6 от ДП) и от 04.05.2020 г. (л.71 - 72 от ДП) не се съдържат показания на присъстващи лица от енергоразпределителните дружества. Протоколите изцяло съдържат изявления от съставилия ги компетентен орган по разследването. От горецитираните протоколи се установява, че процесните огледи са били реализирани съгласно разпоредбите на чл. 155-156 от НПК, като последните представляват годно доказателствено средство. Към протоколите за оглед са изготвени и приложени съответните фотоалбуми. На следващо място, посочва ЛОС, обясненията на подсъдимия С. се подкрепят и от част от приложените по делото веществени доказателства - в конкретния случай от черен на цвят сак, за който С. е посочил, че бил ползван от него при извършване на инкриминираните деяния, при предявяването му като веществено доказателство, по реда на чл.284 от НПК в първостепенния съд. По отношение на изготвените докладни записки, съдържащи данни за движението на лек автомобил „Тойота Форрънър“ с per. № СВ 68••••“ на 13/14.12.2019 г. (л.99 от ДП) и на лек автомобил „Ягуар Х-тайп“ с peг.№РА 97•••• на 03/04.05.2020 г. (л.102), както и на снетите във фотоалбуми от движението на процесиите автомобили от охранителните камери на Община - Троян, действително същите не са изготвени по реда на НПК. Последните обаче изцяло потвърждават заявеното от подсъдимия касателно маршрута му на движение на инкриминираните дати, както и заявеното от свидетелката Д. К., досежно собствеността и ползването на л.а.„Ягуар Х-тайп“. Във връзка с горното ЛОС приема, че от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства може да се направи единствено възможния, категоричен и безспорен извод за авторството на деянието по отношение на въззивника С., предвид което възраженията на защитата за недоказаност на обвинението се явяват неоснователни. При горните съдебни актове, отговорът на ВТАС на оплакванията в искането за възобновяване е следния: По първото оплакване. Това оплакване се свежда до общо твърдение, че при новото разглеждане на делото, ОС-Ловеч не е съобразил отменителния съдебен акт на ВТАС, с който са констатирани съществени процесуални нарушения и освен това са допуснати нови такива. Във връзка с горното конкретно се посочва, че в протокол от 17.02.2022г. на Районен съд-Троян, отразяващ проведеното съдебно заседание по делото, при което е приключило съдебното следствие, е записано следното: прочетоха се писмените доказателства на основание чл.283 НПК. Видно от протокол от 05.04.2023г. па ОС-Ловеч по ВНОХД №3/2023г. при опит да санира предходното си процесуално нарушение, съдебният състав е прочел съвсем избирателно и на случаен принцип, единствено протоколите за следствен експеримент, намиращи се на листове 159, 160, 164- 166 от ДП №366/2019г. Видно от мотивите към въззивното решение, за да формира вътрешното си убеждение и да произнесе своя краен акт окръжният съд е обсъдил доказателствена съвкупност в която е включил обясненията на подсъдимият С. по досъдебното производство, прочетени по реда на чл.279, ал.2 и ал.3 НПК, цитираните по-горе два протокола от следствени експерименти, протоколите за оглед, протоколите за претърсване и изземване. Също така, в мотивите си, ОС-Ловеч се е позовал и на съдържащите се в цитираното досъдебно производство писмени справки, изготвени от РУ-Троян и съдържащи кадри от видеонаблюдение, въпреки, че е приел, че същите не са изготвени по реда на НПК. Присъединяването на събрани в хода на досъдебната фаза доказателствени материали като годни за ценене от решаващия съд става по съответен предвиден в процесуалния закон процедурен ред. Когато такъв не е експлоатиран, съдебният състав не може да се позовава на информация, съобщена в производството с подготвителен характер поради повелята на сочената вече разпоредба. На второ място задължението, което съдът има съгласно чл.283 НПК, да прочете и предяви на страните протоколите и другите доказателствени източници, съдържащи факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се стори, като в протоколното определение същите се впишат с точно обозначение и наименование, защото само чрез изчерпателно отбелязване на отделните доказателствени източници и предявяването им на страните може да се извърши включването им в доказателствения материал. Видно от съдържанието на цитираният протокол, Троянският Районен съд не е изпълнил това свое процесуално задължение, а ОС-Ловеч не е установил или макар и да е го е установил, не е санирал същественото процесуално нарушение, допускайки го отново. Обсъждането на не приобщени доказателствени материали и използването им при постановяване на съдебния акт винаги представлява съществено нарушение на процесуални правила и е основание за отмяна на постановената присъда. Също така, за да потвърди първоинстанционният съдебен акт, ОС- Ловеч отново се е позовал на писмени доказателства, не само не приобщени по съответният ред, а и негодни по своята форма и вид да бъдат изобщо доказателствени източници в процеса. Става въпрос за справки, изготвени от полицейски служители на РУ-Троян и касаещи анализ на видеонаблюдение. Горните оплаквания в принципен план имат своята логика и биха били основателни за крайния извод, относно искането за възобновяване, ако имат нужната конкретност. В случая те са напълно лишени от конкретни твърдения относно извода, че са довели до накърняването правото на защита на подсъдимия. В тази връзка следва да се направи разграничение между абсолютни процесуални нарушения и процесуални нарушения, които са съществени само ако са довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия в случая. Абсолютни такива са лишаване на подсъдимия от право да даде обяснения, от право да участва в процеса, от право на последна дума и т.н. При допуснати такива нарушения действително изводът относно нарушаване правото на защита е несъмнен. Видно е от гореизложеното оплакване, че то се концентрира в приложението на разпоредбата на чл.283 от НПК. На първо място обаче не става ясно дали се оспорва отразеното в протокола, че са прочетени писмените доказателства или се твърди, че същественото нарушение се свежда до това, че изрично не е посочено всяко прочетено писмено доказателство. Ако се оспорва протокола, то реда за това е по чл.312 от НПК, и ако не е упражнено успешно, то отразеното в протокола е това което е станало в съдебната зала. Това означава, че писмените доказателства са прочетени, макар и не изброени и описани подробно. На следващо място подсъдимия и защитата са имали възможност ако някое от писмените доказателства не е прочетено по съответния ред да поискат това. На следващо място липсата на конкретно оплакване относно конкретно писмено доказателство лишава настоящия съд от възможност да даде конкретен отговор, дали не прочитането му е довело до нарушаване на правото на защита. Относно тази част от оплакването, с която се сочи, че в мотивите си, ОС-Ловеч се е позовал и на съдържащите се в цитираното досъдебно производство писмени справки, изготвени от РУ-Троян и съдържащи кадри от видеонаблюдение, въпреки, че е приел, че същите не са изготвени по реда на НПК. Във връзка с това основателно в искането се твърди, че присъединяването на събрани в хода на досъдебната фаза доказателствени материали като годни за ценене от решаващия съд става по съответен предвиден в процесуалния закон процедурен ред. Когато такъв не е експлоатиран, съдебният състав не може да се позовава на информация, съобщена в производството с подготвителен характер. Въпреки, че последното твърдение е вярно, то не е относимо в случая. Това е така защото е видно от мотивите на ЛОС, че същият не базира изводите си относно деянието, вината и авторството на въпросните справки. ЛОС ги обсъжда в аспекта, че тези докладни записки, не съдържат данни в противовес на обвинителните доказателства, а точно обратното. Последното означава, че няма причина да се приеме, че е нужно допълнително разследване с оглед установяване на оправдателни доказателства. Казано по друг начин - в общ план логиката на мотивите на ЛОС е че са налице категорични доказателства за деянието и авторството и въпросните справки не дават основание за съмнения, които да изискват допълнително разследване. В тази насока такова би могло да бъде назначаване на експертиза за изследване на съответните видеозаписи от охранителните камери. В тази връзка следва да се посочи, че НПК не изисква от органите на досъдебното производство и съда да събират нови и нови доказателства, при положение, че събраните до момента несъмнено установяват предмета на доказване. На фона на горното оплакването е неоснователно. По второто оплакване. Това оплакване се свежда до твърдението, че не даден мотивиран и задълбочен отговор на възраженията за недоказаност на предмета на престъплението. Неубедително и превратно е прието, че оспореният протокол за оглед на местопроизшествие от 14.12.2019г. изготвен от РП Х.И. /лист.5 от ДП/ е изготвен съгласно разпоредбите на чл. 155-156 от НПК. Видно от това писмено доказателствено средство, не приобщено по процесуален ред по делото, разследващият орган буквално е записал: При огледа присъстваха техници на „ЧЕЗ“, като същите заявиха, че проводниците са многожични като 3 от тях са със сечение 35 кв.мм, един е със сечение 25 кв.мм и един е със сечение 16 кв.мм“. Този протокол не е годно писмено доказателствено средство относно тези изявления, /инкорпорирани показания/ на трети лица. По делото е наличен протокол за оглед на местопроизшествие от 04.05.2020г., който отговаря на процесуалните изисквания за форма и е годно доказателство за писмените констатации/ установена липса на жици, описани по дължина, вид и сечение/, в който обаче разследващия орган прави констатация, че 2 бр.парчета от меден проводник са срязани от извършителите. По досъдебното производство / л.83/ е налично писмо от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛАРИЯ“АД до началника на РУ-Троян. Няма никаква яснота как въпросният документ се е озовал в делото - липсват изходящи и входящи номера, печат на издаващото дружество. От този документ не може да се направи извод, че описаната в него липса на меден проводник 35 кв.мм- 315м на обща стойност 1155.42лв., установена на 04.05.2020г. касае именно местопроизшествието в махала „Миревска“ гр.Троян. В следствие на тези доказателствени пропуски в разследването по ДП не е установен по безспорен начин предмета на престъплението в което е обвинен подсъдимия. Въззивният съд не е изследвал тези доказателствени дифицити, не е констатирал липсата на безспорни доказателства касателно основен елемент от предмета на доказване. В противен случай би приел, че приетата и ценена от него стокова-икономическа експертиза не е годно доказателство поради обстоятелството, че не почива на факти, законосъобразно събрани в процеса на доказване. Във връзка с горното оплакване ЛОС е изложил следните съображения, които се приемат и от настоящата инстанция. ЛОС посочва, че въззивната инстанция не приема възраженията на защитата касаещи негодността на протоколите за оглед на местопроизшествие, като в тази връзка се сочи, че те са идентични и „съдържат показания на присъстващите лица от енергоразпределителните дружества“. Никъде в процесиите протоколи за оглед, съответно от 14.12.2019 г. (л.5 - 6 от ДП) и от 04.05.2020 г. (л.71 - 72 от ДП) не се съдържат показания на присъстващи лица от енергоразпределителните дружества. Протоколите изцяло съдържат изявления от съставилия ги компетентен орган по разследването. От горецитираните протоколи се установява, че процесните огледи са били реализирани съгласно разпоредбите на чл. 155-156 от НПК, като последните представляват годно доказателствено средство. Към протоколите за оглед са изготвени и приложени съответните фотоалбуми. Относно писмо от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛАРИЯ“АД на л.83 от досъдебното производство, до началника на РУ-Троян, следва да се посочи, че няма съмнение как „се е озовал в делото“. На л.81 от досъдебното производство е приложено писмото на разследващия полицай, относно искана информация от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛАРИЯ“АД. Изрично в писмото е посочено, че се моли за количествено-стойностна сметка за размера на щетите, причинени на ЧЕЗ от извършената на 04.05.2020г. кражба на 315м електрически проводници в гр.Троян, обл.Ловеч, мах.Миревска. В този смисъл отговорът, който се дава от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛАРИЯ“АД, с визираното в оплакването писмо на л.83 от ДП, несъмнено е свързан с поставения в писмото от разследващия полицай въпрос. Вярно е че писмото няма печат, но има подпис и изходящ номер и дата от дружеството, което отхвърля всякакви съмнения относно редовността му. На фона на горното оплакването е неоснователно. По третото оплакване. Това оплакване се свежда до твърдението, че въззивната инстанция кредитира изцяло и базира правните си изводи в мотивите на оспорените от две действия по разследването, оформени като „следствен експеримент“. Изцяло се отхвърлят възраженията, че тези действия, при които макар и външно да е спазена изискуемата от закона писмена форма, проведени в присъствието на поемни лица, нямат нужното съдържание за да представляват изготвените протоколи годно писмено доказателствено средство. Следствения експеримент е следствено действие, което почива на експерименталния метод на познание и се изразява единствено в извършване на опитни действия за проверка и уточняване на наличните и за събиране на нови доказателства по делото. Целта му може да бъде установяване на: съществуване или не на определени факти, процеси и явления, възможност за възприемане/зрително, слухово, осезателно/ на определени обекти, процеси и явления, принципната възможност обвиняемия да извърши определени действия, принципната възможност обвиняемия да преодолее определени прегради, по описания начин и с помощта на конкретни средства, принципната възможност на определено място да се намират/поместят в пространството/ определени предмети и т.н. За следствения експеримент е характерно извършването на множество, серия от опитни действия за проверка на събраните данни/доказателства/. По съдържанието на протоколите на листи 159-160 и 164-165 от досъдебното производство, следствените експерименти, не могат да бъдат определени като опитни действия, които да целят постигането на определена процесуална цел. В горната насока се цитира извадки от протоколите..обвиняемият...ни заведе..., като ни посочи диреците, от които е срязал жиците...след това ни заведе до изхода на пътя, като обв.С. посочи тревата, където е скрил откраднатите проводници.“, От другият протокол: „...като обвиняемият Т. С. отведе групата е...Там С...посочи …С. показа всеки стълб….Накрая обвинямия показа отбива пред портала на „Жити Русе“, където заяви, че е оставил част от свалените проводници, когато е избягал.“ Това не са действия, които могат да бъдат характеризирани като следствени експерименти. Разследващите органи от РУ-Троян са създали една недопустима и съответно незоконосъобразна амалгама от различни действия по разследването, подобно на коментирания по-нагоре т.н. „ОГЛЕД“. Безспорно е в теорията и практиката съществуването на вид разпит на обвиняем, проведен на местопроизшествието или на местопрестъплението. Между този способ и следствения експеримент съществуват допирни точки, но и огромни разлики, което очевидно е убягнало в подготовката на разследващите органи преди провеждане на въпросните действия по разследването. Въпросните две действия по своята правна природа представляват неуспешен опит за провеждане на разпит на място на обвиняемия С., независимо от присъствието на поемни лица и служебен защитник. Изискванията за провеждане на разпит от тактическа и правна гледна точка са съвсем различни, съвършено различни са и реквизитите на съответните протоколи. Не на последно място разпит се провежда чрез използване на езика, чрез вербална комуникация, а не чрез конклудентни или други действия. Няма убедителни отговори на наведените правни доводи. В оспорваният съдебен акт липсва самостоятелен прочит на релевантните доказателствени източници. Въззивното решение отново копира дословно мотивите на решение №68/2022г. на ОС-Ловеч, което пък от своя страна изцяло инкорпорира тези на първоинстанционният съдебен акт. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че ЛОС е изложил съображения, които се споделят и от настоящия съд. В тази насока правилно ЛОС посочва, че при проведените следствени експерименти на 12.05.2020 г. и на 13.05.2020г. подсъдимият, в присъствието на защитника си адв. Панов е завел разследващите органи на местопрестъпленията съответно в махала „Миревска“, общ.Троян (на 12.05.2020 г.) и в с.Шипково, общ.Троян (на 13.05.2020 г.), където е изяснил механизма на отнемане на инкриминираните вещи. Към протоколите за следствен експеримент са изготвени и приложени и фотоалбуми. ЛОС правилно не приема възражението на защитата, че извършеното процесуално-следствено действие - следствен експеримент е било опорочено и представлява „развеждане“ на подсъдимия на местопроизшествието и „разпит на място“. Видно от приложените по досъдебното производство протоколи, касаещи оспорваното процесуално- следствено действие, същото е реализирано съобразно изискванията на чл.166-168 от НПК, непосредствено след извършения разпит на С. в качеството му на обвиняем на 12.05.2020 година. Целта на следствения експеримент е да се проверят и уточнят данни получени от разпита на обвиняем, което в конкретния случай е било сторено. По своята същност следствения експеримент представлява процесуална дейност, която се състои във възпроизвеждане на обстановката или на отделни обстоятелства на изследваното събитие и извършване на необходимите опитни действия да се проверят и уточнят някои данни, получени от извършените вече следствени действия. Спазено е изискването на чл.168, ал.1 от НПК, при извършване на следствения експеримент да присъстват поемни лица, присъствал е и специалист-технически помощник, както и обвиняемият С. с неговия защитник. Предвид това правилно ЛОС намира възраженията на защитата за опорочаване на посоченото процесуално-следствено действие за неоснователни. По четвъртото оплакване. Това оплакване се свежда до твърдение, че въззивната инстанция не дава никакъв отговор на въведените още с първоначалната въззивна жалба оплаквания от адвокат Цветанов за допуснато от PC-Троян съществено, отстранимо нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия. В тази насока се посочва, че е видно от протокола от с.з. по НОХД№367/2020. На PC-Троян, че на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК са били прочетени показанията на св.Д. К. от досъдебното производство. Чл.281, ал.1, т.5 от НПК предвижда прочитането на показанията на свидетел, който не се явява със съгласието на страните, но когато те са дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда. Не е налице хипотезата, показанията на св.Кабакчиева не са дадени при условията на чл.223 от НПК и прочитането им на посоченото правно основание- чл.281, ал.1, т.5 от НПК е незаконосъобразно. Възможно е първоинстанционният съд да е имал намерение да приложи процесуалният механизъм, предвиден в чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.5 от НПК, но видно от съдебния протокол това не е сторено. След като не отстранил това съществено процесуално нарушение и в мотивите си въззивният съд двукратно се е позовал на въпросните свидетелски показания, също е извършил нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия. В тази връзка се твърди, че по този начин, като е ценил доказателства, събрани в нарушение на чл. 13, ал.2 НПК - не по реда и не със средствата на този кодекс, формирайки вътрешното си убеждение в нарушение на чл.14 НПК, Ловешкият окръжен съд е допуснал отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящо наличие на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК и водещо до необходимост от възобновяване на производството по делото. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че видно от съдебния протокол от 17.02.2022г. по НОХД№367/2020г. действително е посочено, че се четат показанията на св.Д. К. на основание чл.281 ал.1 т.5 от НПК, без да се посочва чл.281 ал.5 от НПК. В този смисъл твърдението на защитата на осъдения е вярно. Оплакването, обаче не е основателно защото не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Това е така защото е видно от мотивите към определението, с което се постановява четене на показанията на свидетеля, че съдът изрично се е позовал на изразеното съгласие по смисъла на чл.281 ал.5 от НПК от подсъдимия и защитника му. На следващо място може да се обсъжда наличие на съществено нарушение на процесуалните правила ако не са били налице основания за четене и съответно включване на показанията на св.Кабакчиева в доказателствения материал на съдебното производство. В случая са били налице основанията по чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК и само фактът, че съдът не е посочил, че прилага чл.281 ал.5 от НПК, не прави процесуалното действие порочно. В този смисъл и това посочено основание за възобновяване на производството по делото не се възприема от настоящия съд. Предвид всичко изложено по-горе не са налице основания за възобновяване на ВНОХД №3/2023г. на ОС-Ловеч и отмяна на Решение №31/03.05.2023г. постановено по същото дело връщане на делото.