Мотиви към Решение № 13 от 17.2.2015 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 462/2014 г.

Мотиви към решение № 13/17.02.2015 г. по НОХД № 462/2014 г. по описа на ВОС

С обвинителен акт от 06.10.2014 г. Окръжна прокуратура-Враца е повдигнала против подсъдимата С.Б.П. обвинение по чл.283, вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че п ри условията на продължавано престъпление, за времето от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г., в гр.Видин и в гр.Враца, в качеството си на длъжностно лице-организатор търговска дейност-магазинер в Държавно предприятие „Фонд затворно дело"- Териториално поделение гр.Враца, изпълняващо посочената длъжност съгласно трудов договор № ЧР-ТД-282/02.12.2010 г., е използвала служебното си положение, с цел да набави за себе си и за друго лице противозаконна облага в общ размер от 1 100 лв., както следва:

1. На неустановена дата, за времето от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г. в гр.Видин, като използвала служебното си положение, набавила за себе си противозаконна облага - парична сума в размер на 630 лв., която облага получила от К. С.П. ••• за продажбата на 90 литра домашна ракия, в нарушение на разпоредбите на чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

2. На неустановена дата, за времето от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г. в гр.Враца, като използвала служебното си положение, набавила за лишения от свобода Е.С.П. противозаконна облага, внасяйки му за ползване в Затвора гр.Враца 1 бр.ланец /като получаването на облагата е в нарушение на разпоредбите на чл.97, т.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, чл.4, ал.2, т.7 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип и чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ и набавила за себе си противозаконна облага - парична сума в размер на 50 лв., която облага получила от К. С.П. ••• за внасянето в затвора гр.Враца на 1 бр.ланец за ползване от лишения от свобода Е.С.П., в нарушение на разпоредбите на чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.97, т.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, чл.4, ал.2, т.7 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип;

3. На неустановена дата, за времето от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г. в гр.Враца, като използвала служебното си положение, набавила за лишения от свобода Е.С.П. противозаконна облага, внасяйки му за ползване в Затвора гр.Враца 1 бр.батерия и 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон /като получаването на облагата е в нарушение на разпоредбите на чл.97, т.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, чл.4, ал.2, т.7 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип и чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ и набавила за себе си противозаконна облага - парична сума в размер на 20 лв., която облага получила от К. С.П. ••• за внасянето в Затвора гр. Враца на 1 бр.батерия и 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон за ползване от лишения от свобода Е.С.П., в нарушение на разпоредбите на чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.97, т.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, чл.4, ал.2, т.7 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип;

4. На 30.08.2012 г. в гр.Враца се възползвала от служебното си положение, с цел да набави за себе си противозаконна облага - парична сума в размер на 400 лв., която облага получила след изпращането й с телеграфен запис от З.Е.И. до Е.Б.Я. от гр.Враца, срещу обещанието да съдейства на лишения от свобода Е.С.П. да започне работа в затвора гр.Враца, в нарушение на разпоредбите на чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и на чл.164, ал.З от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;

5. На неустановена дата, за времето от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г. в гр.Враца, като използвала служебното си положение, набавила за лишения от свобода Е.С.П. противозаконна облага, внасяйки му за ползване в Затвора гр.Враца 1 бр.мобилен телефон, като получаването на облагата е в нарушение на разпоредбите на чл.97, т.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, чл.4, ал.2, т.7 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип и чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

С разпореждане № 706/10.10.2014 г. съдията-докладчик е приел, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и осма, чл.375 и сл. от НПК, тъй като са изпълнени изискванията на чл.78а от НК.

Участващият в хода на съдебното производство прокурор от Окръжна прокуратура-Враца поддържа обвинението така, както е предявено. Заема становище за обезпеченост на обвинителната теза с безспорни доказателства относно обективната и субективна страна на обвинението. Пледира, че с оглед наличните доказателствени източници, може да се заключи, че подсъдимата П. е осъществила състава на престъплението по чл.283, вр.чл.26, ал.1 НК. Прави искане същата да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Пледира подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК и да й бъде наложено наказание глоба в минималния размер от 1000 лева, посочвайки като смекчаващи вината обстоятелства чистото й съдебно минало, добри характеристични данни и влошено здравословно състояние.

Подсъдимата С.П. не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, като дава подробни обяснения по него, в които отрича да е злоупотребила със служебното си положение, с цел да набави са себе си и за другиго /лишения от свобода Е.П./ противозаконна облага. Заявява, че св.К. П.-брат на лишения от свобода Е.П., е посредничил за продажбата на 90 литра домашна ракия, като я свързал в гр.Видин с купувач, но че не е обещавала в замяна на това да върши услуги на брат му в затвора гр.Враца. Категорично отрича да е внасяла в пенитенциарното заведение, където е работела като магазинер, забранени за ползване вещи на лишения от свобода Е.П., да му е обещавала съдействие да започне работа, като в замяна на това да е набавяла за себе си парични суми.

Защитникът й-адв.Д.Н. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и моли подсъдимата да бъде оправдана за това да е извършила престъпление по чл.283, вр.чл.26, ал.1 от НК.

В предоставената й последна дума подсъдимата С. П. заявява, че е невинна и също моли съдът да постанови оправдателно решение.

В хода на проведеното по реда на глава Двадесет и осма, чл.375 и сл.от НПК производство е разпитан св.Е.П..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С.Б.П. е родена на ••• •••, българка, български гражданин, омъжена, със средно образование, живее в •, с ЕГН •••••••••• и е неосъждана. Същата е с добри характеристични данни по предишната си месторабота като организатор търговска дейност - магазинер в ТП „ФЗД”, Т eриториално поделение-Враца и по местоживеене.

На 03.12.2010 г. между подсъдимата С.Б.П. като служител и Държавно предприятие „Фонд затворно дело”, гр.София като работодател бил сключен трудов договор № ЧР-ТД-282/02.12.2010 г., съгласно който П. била назначена на длъжността „организатор – търговска дейност – магазинер” с място на работа Държавно предприятие „Фонд затворно дело”, Териториално поделение гр.Враца.

Лишените от свобода, пребиваващи в корпуса на Затвора гр.Враца, пазарували във времето за престой на открито в лавка, стопанисвана от ДП „ФЗД”, гр.София, Териториално поделение гр.Враца с материално отговорно лице – магазинер С.Б.П.. Закупуването на стоки от лишените от свобода в лавката ставало след представяне на магнитна карта „Контел”, без да разполагат с пари в брой за пазаруване. Затворниците имали право да пазаруват и провеждат телефонни разговори с картите, но разполагали със средства по тях до размера на минималната работна заплата за страната на месец в съответствие с чл.56, ал.2 от ЗИНЗС.

Като магазинер С.П. се отчитала ежемесечно пред счетоводител на ДП „ФЗД”, гр.София, Териториално поделение, гр.Враца-св.В.Т., като се задължавала счетоводно само за стойността на приетите в обекта стоки и нямала задължения във връзка с ограниченията в пазаруването на затворниците в рамките на определения в чл.56, ал.2 от ЗИНЗС месечен лимит, защото самата програма „Контел” ограничава пазаруването до лимита. Магазинерът обаче имал възможност да вижда и да съобщава на лишените от свобода наличността от средства в рамките на лимита.

Лишеният от свобода Е. С.П. ••• познавал подсъдимата С.П. от своя първи престой през 2008 г. в Затвора гр.Враца, но тогава същата работела като технически сътрудник-машинописец в затворническата администрация.

На 17.06.2012 г. св.Е.П. постъпил отново във Врачанския затвор за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и разбрал, че подсъдимата П. вече работи като магазинер в лавката на затвора.

По време на работата си в магазина на затвора подсъдимата П. забелязала, че лишеният от свобода Е.П. разполага с пари. В един от разговорите с него споделила, че се нуждае от пари и има в наличност 90 литра домашна ракия, която иска да продаде. П. се поинтересувала дали близките на затворника могат да й съдействат за продажбата на ракията и го уверила, че ако й помогне, може да му направи някоя услуга, докато се намира в затвора.

В телефонен разговор св.Е.П. съобщил на брат си-св.К. П. за предложението на С.П.. Св.К. П. се съгласил да купи ракията, макар да нямал нужда от нея, само за да услужи на магазинерката, от която брат му очаквал услуга.

След около една седмица синът на подсъдимата П.- И.К. се обадил по телефона на св.К. П. и го уведомил, че пристиг а в гр.Видин и кара ракията. Двамата се срещнали на бензиностанция в града, като в автомобила на К. били и подсъдимата П. и приятелката му-Е.Я.. След това откарали ракията до дома на св.К. П.. Последният закупил от подсъдимата 9 бр. бутилки от минерална вода от по 10 литра пълни с домашна ракия, като й заплатил сумата от 630 лева. Преди да се разделят подсъдимата му казала, че може да бъде полезна на брат му в затвора. Дала му телефонния номер на сина си, уверявайки го, че не се води на тяхно име и той може да се обажда на този номер.

След известно време на неустановена дата в периода от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г. св.Е.П. поискал от подсъдимата П. да му внесе в затвора златен ланец. След като П. му обещала, той я попитал какво ще му струва услугата, на което П. отговорила, че иска да бъде почерпена. Св.Е.П. решил, че трябва да й се даде сумата от 50 лева и се обадил на брат си-св.К. П. с молба да предаде ланеца и парите на С.П.. Уговорката била това да стане на бензиностанция „Лукойл” на кръговото кръстовище в гр.Враца.

На уговорената дата и час св.К. П. отишъл на бензиностанцията, където предал вещта и парите на неустановен в хода на досъдебното производство мъж, който му казал, че жената не може да дойде и да предаде на него ланеца. След 2-3 дни св.Е.П. получил в затвора от П. златния ланец.

На 06.08.2012 г. гл.полицай И.А. забелязал, че лишеният от свобода Е.П. носи златен ланец и изготвил докладна записка. С протокол за обиск, претърсване и изземване неразрешената за ползване в затвора вещ - златен ланец била иззета от Е.П..

Със заповед № 410/14.08.2012 г. на началника на Затвора гр.Враца на Е.П. било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” на основание чл.104, ал.1, във вр. чл.101, т.1 от ЗИНЗС за нарушение на чл.97, т.1 и чл.100, ал.1, във вр.ал.2, т.5, пр.2 от ЗИНЗС.

На неустановена дата в периода от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г. в разговор с подсъдимата, св.Е.П. се поинтересувал дали може да му внесе батерия и зарядно устройство за мобилен телефон. След като П. се съгласила, св.Е.П. се обадил на брат си, за да му купи вещите и да се свърже с П. за предаването им. Уговорката между Е.П. и подсъдимата П. била, че за такива услуги тя трябва да бъде почерпена. След като закупил исканите вещи св.К. П. ••• и ги оставил на неустановен в хода на разследването служител на бензиностанция на „Петрол” АД. Батерията и зарядното устройство били поставени в непрозрачен плик, като св.К. П. оставил в плика и една банкнота от 20 лева за услугата. След това се обадил на сина на подсъдимата П. - И.К., за да вземе от бензиностанцията плика с вещите. Няколко дни по-късно подсъдимата П. внесла вещите в затвора и ги предала на св.Е.П..

При една от срещите им докато пазарувал в лавката, подсъдимата П. предложила на св.Е.П. да го уреди да започне работа в затвора, за да облекчи положението си на лишен от свобода. П. казала, че услугата ще струва 400 лева, за да почерпи някакъв човек. След това написала на една бележка трите имена на лицето, на чието име следвало да се преведат парите с пощенски запис до Централна поща гр.Враца – Е.Б.Я. /приятелката на сина й/ и дала бележката на св.Е.П.. Последният се обадил на своята приятелка-св.З.И. с молба да изпрати с пощенски запис сумата от 400 лв., като й продиктувал имената на Е.Б.Я., на чието име следвало да се изпрати сумата, като изрично обяснил защо са му необходими тези пари-за да бъде уреден на работа в затвора от подсъдимата П..

На 30.08.2012 г. св.З.И. изпратила поисканата сума с телеграфен запис №••• от пощенска станция в гр.Несебър на името на Е.Б.Я.. Същия ден св.Е.Я. посетила пощата в гр.Враца и получила сумата от 400 лева, която предала по-късно на подсъдимата П..

На следващия ден подсъдимата С.П. казала на св.Е.П., че сумата е получена и до няколко дни ще бъде допуснат за работа, но това не се случило. На няколко пъти П. се интересувал кога ще бъде определен за работа, но П. му отговаряла да чака и сочела различни причини за невъзможността да започне работа.

В телефонен разговор с П. св.З.И. също се поинтересувала какво става и кога приятелят й Е.П. ще започне работа, за да му бъде намалено наказанието.

На неустановена дата за времето от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г. св.Е.П. попитал подсъдимата дали може да му внесе в затвора нов мобилен телефон. След като П. се съгласила, той се свързал по телефона с брат си и го помолил да й предаде мобилния апарат, като в плика да остави и пари, за да се почерпи за услугата.

Св.К. П. ••• и предал телефона и парите /неустановена по размер сума/ за П. на неустановен по време на разследването служител от бензиностанцията на „Петрол” АД гр.Враца и се обадил на сина на подсъдимата П. - И.К., че е оставил вещите. Няколко дни след това св.Е.П. получил от подсъдимата изпратения от брат му телефон.

От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза /л.20-25, т.ІІ от ДП/ е видно, че ръкописният текст „Е.Б.Я.” в бележка, предадена с разписка от Е.С.П. на Г.Д. Д.-служител на МВР, е изпълнен от лицето С.Б.П.. Ръкописният текст и подписът за „получател” в предоставената разписка за изплащане на телеграфен запис с № ••• за сумата от 400 лева на името на Е.Б.Я. са изпълнени от титуляра Е.Б.Я..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, които се ползват с доказателствена сила, съгласно чл.378, ал.2 от НПК, а именно: гласни доказателствени средства -показанията на свидетелите К. С.П., включително и дадените по реда на чл.223 от НПК /л.13-15, л.30, т.І от ДП, л.38-40, т.ІІ от ДП/, З.Е.И., включително и тези, депозирани по реда на чл.223 от НПК /л.16-18, л.33, т.І от ДП/, Е.С.П., дадени пред разследващия орган и тези, депозирани пред съдия по реда на чл.223 от НПК /л.20-23, л.56, т.І от ДП, л.4-5, т.ІІІ от ДП/, Е.Б.Я., включително и дадените по реда на чл.223 от НПК /л.24-26, л.59, т.І от ДП/, В.Ц.Т. /л.3-5, т.ІІ от ДП/, А.В.С./л.6-8, т.ІІ от ДП/, Л.Й.Н. /л.11-13, т.ІІ от ДП/, И.Й.Т. /л.80-81, т.ІІ от ДП/; пи смените доказателства и доказателствени средства -зав.копие от трудов договор №ЧР-ТД-282/02.12.2010 г. /л.101, т.ІІ от ДП/, кадрова справка /л.52, т.І от ДП, л.102, т.ІІ от ДП/, длъжностна характеристика на длъжността „магазинер” /л.103-104, т.ІІ от ДП/, служебна характеристика на С.Б.П. /л.49, т.І от ДП, л.105, т.ІІ от ДП/, бележка с ръкописен текст и 3 броя разписки за телеграфни записи, поставени в плик /л.31, т.ІІ от ДП/, характеристика на С.Б.П. /л.75, т.ІІ от ДП/, протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство /л.114-115, т.ІІ от ДП/, справка от АИС-КАТ „Регистрация и отчет на ППС и собствениците им” /л.130-131, т.ІІ от ДП/, зав.копие от заповед № ЛС-04-164/25.02.11 на министъра на правосъдието с утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват /л.148-152, т.ІІ от ДП/, утвърден със заповед № ЛС-04-1526/25.09.2012 г. на министъра на правосъдието списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития /л.154-158, т.ІІ от ДП/, длъжностна характеристика на „организатор търговска дейност-магазинер” /л.81-82, т.ІV от ДП/, длъжностна характеристика на длъжността „магазинер” в ТП на ДП „Фонд затворно дело” гр.Враца /л.83-84, т.ІV от ДП/, декларация за конфиденциалност по чл.35 от ЗЗК /л.86, т.ІV от ДП/, правилник за вътрешния трудов ред в ДП „Фонд затворно дело” /л.36-50, т.ІV от ДП/, правилник за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип /л.51-66, т.ІV от ДП/, справка за съдимост на С.П. /л.110, т.ІV от ДП/; заключението на съдебно-почерковата експертиза /л.20-25, т.ІІ от ДП/.

На първо място съдът кредитира с доверие показанията на св.К. П., св.Е.П. и св.З.И., депозирани на досъдебното производство пред съдия от Окръжен съд-Враца по реда на чл.223, ал.1 от НПК и тези пред разследващия орган, като прие, че същите са подробни, логични, непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват относно разговорите и неправомерните контакти на подсъдимата П. с лишения от свобода св.Е.П. и брат му-св.К. П.. Последните двама свидетели са категорични, че С.П., като работеща в лавката на затвора гр.Враца, е обещавала на св.Е.П. да му върши различни услуги /да внася забранени за ползване в затвора вещи, да го уреди на работа/, които да облекчат положението му на лишен от свобода, като в замяна е поискала близките на затворника да купят от нея 90 литра домашна ракия, сумата от 400 лв. за да започне работа, както и да бъде „почерпена” за останалите услуги. Безпротиворечиво и последователно всеки от близките на лишения от свобода Е.П. споделя за контактите си с подсъдимата, като св.К. П. подробно описва срещата им в гр.Видин, на която присъствали и сина на П.-И.К. и приятелката му Е.Я. и закупуването на 90 литра домашна ракия, за която заплатил на П. сумата от 630 лева, „ за да направи друга услуга на брат ми”; за телефонните разговори, провеждани със своя брат-св.Е.П. и указанията, които е получавал от него за предаването на различни вещи-златен ланец, батерия и зарядно устройство за мобилен телефон, мобилен апарат, които да бъдат внесени от подсъдимата в затвора Враца, за да бъдат ползвани от св.Е.П.; за начина, по който ги е предоставял на подсъдимата и за паричните суми-20 лв., 50 лв., които й е оставял за тези услуги. В същата насока са и показанията на св.З.И., която подробно и точно описва сумите, които е изпращала по нареждане на своя приятел-св.Е.П. чрез телеграфни записи на името на лицето Е.Я., една от които в размер на 400 лева, за да бъде уреден от подсъдимата П. на работа в затвора.

Информацията, съдържаща се в показанията на тримата свидетели от досъдебното производство напълно се подкрепя от приложените по делото разписка за изплащане на телеграфен запис с № ••• за сумата от 400 лева на името на Е.Б.Я., бележка с ръкописен текст „Е.Б.Я.”, показанията на св.Е.Я., депозирани пред съдия от Окръжен съд-Враца и тези пред органа на разследването относно получаването на парична сума чрез пощенски запис на нейно име, която предала на подсъдимата, както и от заключението на съдебно-почерковата експертиза.

Действително показанията на св.Е.П. от досъдебната фаза /които са един от основните доказателствени източници в подкрепа на обвинението/ са претърпели съществена промяна в съдебната фаза на процеса. В показанията си пред настоящия съдебен състав св.Е.П. категорично се отказва от своите изявления в досъдебната фаза, поддържайки, че е бил принуден от режимния началник- г-н Н. да свидетелства срещу С.П., както и под влияние на обещание за условното му предсрочно освобождаване от затвора. Съдът приема, че не следва да кредитира заявеното от този свидетел в съдебната фаза, тъй като остро противоречи на първоначалните му показания в досъдебното производство, които са депозирани непосредствено след деянията или в относително кратък период от време след това и които са изчерпателни, логически последователни и взаимно допълващи се с показанията на свидетелите К. П. и З.И., както и със заключението на съдебно-почерковата експертиза. В противовес на това, твърдението му за причините поради които е променил показанията си са неубедителни и нелогични. Вярно е, че към момента на разпитите му в досъдебното производство св.Е.П. е изтърпявал наказание лишаване от свобода във Врачанския затвор. Не съществуват обаче основания, изводими от доказателствата по делото, да се приеме, че той е депозирал уличаващи подсъдимата показания под натиск и обещания за облекчаване на положението му на лишен от свобода. На първо място не са събрани никакви доказателства за тенденциозно, негативно отношение на служители от ръководството на Врачанския затвор към подсъдимата, като служителка в ДП „Фонд затворно дело”, териториално поделение гр.Враца, за да се приеме, че някой от тях е мотивирал затворник да свидетелства във вреда на С.П.. На следващо място, необяснимо е, ако върху свидетеля Е.П. действително е бил оказан натиск, защо не е сигнализирал разследващите органи, прокуратурата или Окръжен съд-Враца при разпита му, проведен на 17.12.2012 г. по реда на чл.223, ал.1 от НПК в рамките на ЧНД № 594/12 г. Необяснимо е освен това, ако изявленията му от досъдебната фаза /давани по време, когато се е намирал във Врачанския затвор/ са неистинни, как същите в детайли кореспондират и взаимно се допълват с показанията на св.К. П. и св.З.И., както и със заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза.

При преценка на обясненията на подсъдимата С.П., депозирани в съдебно заседание, следва да се съобрази тяхната двояка същност-на доказателствено средство и средство за защита. Изхождайки от това принципно положение, съдът подложи същите на внимателна и критична преценка. Подсъдимата отрича да е имала нерегламентирани контакти с лишения от свобода Е.П., да е внасяла за него във Врачанския затвор забранени за ползване вещи /златен ланец, батерия и зарядно за мобилен телефон и мобилен апарат/ и да му е обещавала да го уреди на работа, срещу което да е получавала имотни облаги. Заявява, че е имала единствено контакт с брата на затворника-св.К. П., който й посредничил за продажбата на ракия, като я свързал в гр.Видин с купувач. Отрича в замяна на това да е обещавала и да е вършила услуги на брат му във Врачанския затвор, за да облекчи положението му на лишен от свобода. Тези нейни твърдения се оборват от показанията на свидетелите Е.П., К. П. и З.И., дадени в досъдебното производство пред съдия от Окръжен съд-Враца по реда на чл.223, ал.1 от НПК и тези пред разследващия орган /съгласно направения по-горе доказателствен анализ/, от приложените по делото бележка с ръкописен текст „Е.Б.Я.”, разписка за телеграфен запис № ••• за сумата от 400 лева на името на Е.Б.Я., както и от заключението на съдебно-почерковата експертиза. По изложените съображения съдът прие, че твърденията на подсъдимата съставляват единствено нейна защитна позиция и им отказа доверие.

Съдът кредитира събраните и приложени в досъдебното производство многобройни писмени доказателства, тъй като същите са относими към основния предмет на доказване и са непротиворечиви.

Съдът кредитира и заключението на назначената в досъдебното производство и обсъдена по-горе съдебно-почеркова експертиза, като отчете, че същата кореспондира изцяло с останалия доказателствен материал и изяснява механизма на осъществяване на деянието и неговия автор в лицето на подсъдимата П..

Съвкупната преценка на всички посочени по-горе доказателствени източници мотивира настоящия съд да не сподели възраженията на защитата за недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимата обвинение в извършване на престъпление по чл.283, вр.чл.26, ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

От обективна и субективна страна подсъдимата С.Б.П. е осъществила престъпния състав на чл.283, вр.чл.26, ал.1 от НК-злоупотреба със служебно положение. За времето от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г., при условията на продължавано престъпление, в гр.Видин и в гр.Враца, в качеството си на длъжностно лице, изпълняващо работа, свързана с пазене на чуждо имущество в държавно предприятие, основано на публична собственост-организатор-търговска дейност-магазинер в ДП „Фонд затворно дело”, териториално поделение гр.Враца, заемащо посочената длъжност съгласно трудов договор № ЧР-ТД-282/02.12.2010 г., е използвала служебното си положение, за да набави за себе си и за друго лице противозаконна облага-парична сума в общ размер на 1100 лева, както следва:

1. На неустановена дата, за времето от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г. в гр.Видин, като използвала служебното си положение, набавила за себе си противозаконна облага - парична сума в размер на 630 лв., която облага получила от К. С.П. ••• за продажбата на 90 литра домашна ракия, в нарушение на разпоредбите на чл.123, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове, срещу обещанието да върши услуги на брат му-лишения от свобода Е.С.П..

2. На неустановена дата, за времето от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г. в гр.Враца, като използвала служебното си положение, набавила за лишения от свобода Е.С.П. противозаконна облага, внасяйки му за ползване във Врачанския затвор на 1 бр.златен ланец /като получаването на облагата е в нарушение на разпоредбите на чл.97, т.1 от ЗИНЗС и чл.4, ал.2, т.7 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип/ и набавила за себе си противозаконна облага - парична сума в размер на 50 лв., която облага получила от К. С.П. ••• за внасянето в Затвора гр.Враца на 1 бр.ланец за ползване от лишения от свобода Е.С.П., в нарушение на посочените по-горе разпоредби.

3. На неустановена дата, за времето от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г. в гр.Враца, като използвала служебното си положение, набавила за лишения от свобода Е.С.П. противозаконна облага, внасяйки му за ползване във Врачанския затвор 1 бр.батерия и 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон /като получаването на облагата е в нарушение на разпоредбите на чл.97, т.1 от ЗИНЗС и чл.4, ал.2, т.7 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип/ и набавила за себе си противозаконна облага - парична сума в размер на 20 лв., която облага получила от К. С.П. ••• за внасянето в Затвора гр.Враца на 1 бр.батерия и 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон за ползване от лишения от свобода Е.С.П., в нарушение на посочените по-горе разпоредби.

4. На 30.08.2012 г. в гр.Враца се възползвала от служебното си положение, с цел да набави за себе си противозаконна облага - парична сума в размер на 400 лв., която получила с телеграфен запис изпратен от З.Е.И. до Е.Б.Я. от гр.Враца, срещу обещанието да съдейства на лишения от свобода Е.С.П. да започне работа във Врачанския затвор, в нарушение на чл.164, ал.З от Правилника за прилагане на ЗИНЗС.

5. На неустановена дата, за времето от 17.06.2012 г. до 10.12.2012 г. в гр.Враца, като използвала служебното си положение, набавила за лишения от свобода Е.С.П. противозаконна облага, внасяйки му за ползване в Затвора гр.Враца 1 бр.мобилен телефон, като получаването на облагата е в нарушение на разпоредбите на чл.97, т.1 от ЗИНЗС и чл.4, ал.2, т.7 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип.

Обект на защита по чл.283 от НК са обществените отношения, гарантиращи безкористното проявление на длъжностните лица в тяхната извънслужебна дейност, авторитетът, престижът и нравствените устои на длъжността, която заемат. Субект на престъплението може да бъде единствено длъжностно лице от системата на държавните органи или организация, основана на публична собственост. Обществената опасност на деянието, респективно неговата съставомерност е винаги налице при злоупотреба със служебното положение с цел лична или за другиго противозаконна облага. За да е осъществен състава на чл.283 НК не е необходимо да е реализирана противозаконна облага, нито тази облага да е значителна. Достатъчно деецът да е използвал служебното си положение с такава цел. Облагата в случая е мотив за извършване на длъжностната злоупотреба, а не задължителен последващ резултат.

В контекста на изложените съставомерни признаци, по делото безспорно е установено длъжностното качество на подсъдимата по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК. По силата на трудов договор тя е била назначена на длъжността „ организатор-търговска дейност-магазинер” в Държавно предприятие „Фонд затворно дело”, Териториално поделение гр.Враца с месторабота лавка във Врачанския затвор. Съгласно приложената длъжностна характеристика тя е изпълнявала дейност, свързана с пазене на чуждо имущество в държавно предприятие, основано на публична собственост. По силата на чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от Правилника за устройството и дейността му Държавно предприятие „Фонд затворно дело” е юридическо лице, създадено със Закона за изпълнение на наказанията, със седалище София и с териториални поделения в затворите и поправителните домове, което не е търговско дружество, а публично предприятие с държавна собственост. Следователно подсъдимата е годен субект на престъпление по чл.283 от НК.

Служебното положение на П. е било известно както на св.Е.П., който към инкриминирания период е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, така и на неговите близки-брат му св.К. П. и приятелката му св.З.И.. Знанието на този факт е мотивирало последните двама да й предадат поисканите суми в общ размер на 1100 лева, а именно сумата от 630 лева, дадена й от св.К. П. за закупуването на 90 литра домашна ракия срещу поетото обещание да върши услуги на брат му във Врачанския затвор; сумите от 50 лева и 20 лева, дадени от същия свидетел, за да внесе и предостави на брат му-лишения от свобода Е.П. забранени за ползване вещи-златен ланец, батерия и зарядно устройство за мобилен телефон и мобилен апарат; сумата от 400 лева, изпратени от св.З.И. чрез телеграфен запис до Е.Б.Я. срещу поетото от подсъдимата обещание да уреди на работа Е.П. във Врачанския затвор. Налице е експлоатиране от страна на П. на притежаваното от нея длъжностно качество, като паричната облага е била взета за извършване на извънслужебни действия, тъй като това, което е обещала да стори /да внесе забранени за ползване от затворник вещи, да го уреди на работа в затвора и да върши други услуги, които да облекчат положението му на лишен от свобода/ не е влизало в кръга на нейните служебни задължения.

От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението при условията на пряк умисъл и наличие на предвидената в закона особена цел-да набави за себе си и за лишения от свобода Е.П. противозаконна облага. Подсъдимата е съзнавала, че използва служебното си положение пред трети лица-близки на затворник, извън службата си, за да им окаже мотивационно въздействие. С поисканите и предадени суми същата, независимо от използвания предлог, от една страна е целяла лично да се облагодетелства, а от друга, чрез внасянето в затвора на забранени за ползване вещи на лишения от свобода Е.П., при реализиране на второто, третото и петото деяние, е целяла и неговото облагодетелстване.

Няма спор, и че получените от С.П. и лишения от свобода Е.П. облаги са противозаконни, т.е. противоречащи на конкретни разпоредби на закон или на друг нормативен акт. Сумата от 630 лева за продажбата на 90 литра домашна ракия, при реализиране на първото от петте деяния, е получена от подсъдимата в нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, въвеждаща забрана и наказуемост за продажбата от физическо лице на акцизна стока-алкохол, без бандерол. Целената и набавена от подсъдимата паричната сума от 400 лева срещу обещанието да съдейства на лишения от свобода Е.П. да започне работа във Врачанския затвор /при осъществява на четвъртото деяние/ е в противоречие с нормативно установения в чл.164, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража ред за включването на лишените от свобода в трудовата дейност, предвиждащ изчерпателно изброени изисквания /установяване на работоспособността въз основа на здравословно състояние, възраст, пол, професионална квалификация, интереси и предпочитания, оценка на риска, изискванията на режима и охраната/, сред които не фигурира изискването за заплащане на парична сума.

Получаването на всяка от облагите за Е.П. при реализиране на второто, третото и петото деяние е в противоречие с нормативно установените забрани за внасяне на лишен от свобода и държане от същия на неразрешени за ползване в затвора вещи по чл.97, т.1 от ЗИНЗС и по чл.4, ал.2, т.7 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип. От друга страна, получените от подсъдимата парични суми от 50 лева за внасянето на златния ланец при второто деяние и 20 лева за внасянето на батерията и зарядното устройство при третото деяние също са в нарушение на визираните разпоредби от ЗИНЗС и Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип, тъй като са получени за внасянето на вещи на лишен от свобода при наличие на категорична забрана за внасянето им.

Безспорно е и това, че облагите, получени от подсъдимата и от Е.П. са противозаконни, тъй като не са се следвали на никого от двамата и според уредената в гражданското законодателство-чл.55, ал.1 от ЗЗД обща забрана за неоснователно обогатяване и получаване на суми и вещи без основание. Доколкото обаче се касае до едновременно нарушаване на обща и специални разпоредби /каквито се явяват посочените по-горе норми от данъчното и пенитенциарното законодателство/, то приложими в случая са именно вторите. Ето защо и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК съдът оправда подсъдимата С.П. за това противозаконната облага да е получена в нарушение и на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Подсъдимата е извършила деянията при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Налице са пет деяния, всяко от които осъществява поотделно състава на престъплението по чл.283 от НК, извършени са пред непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината-пряк умисъл, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

С оглед горните съображения, съдът призна подсъдимата С.П. за виновна в извършване на престъплението по чл.283, вр.чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК я оправда за това противозаконната облага да е получена в нарушение и на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице всички предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимата С.Б.П. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За престъплението по чл.283 от НК законодателят предвижда наказание до три години лишаване от свобода; подсъдимата не е осъждана, нито освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ от НК и от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди, тъй като същото е формално и се счита довършено със самото демонстриране на служебното качество, без да е необходимо да настъпи някакъв друг резултат. Ето защо на основание чл.78а от НК съдът освободи подсъдимата С.П. от наказателна отговорност и й наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева-в минимума, установен в чл.78а, ал.1 от НК. При определянето на този размер, съдът взе предвид като смекчаващи обстоятелства материалното положение на подсъдимата П., добрите характеристични данни за нея по предишната й месторабота и по местоживеене, чистото й съдебно минало, влошеното й здравословно състояние. Като отегчаващо съдът съобрази обстоятелството, че се касае до продължавана престъпна дейност, в рамките на която са включени пет деяния, осъществен и от служител на територията на затворно заведение. Налице е превес по абсолютен брой и тежест на първата група, поради което съдът определи минималния размер на глобата, предвиден в закона.

В тежест на подсъдимата се възложиха направените в досъдебната фаза разноски в размер на 243.48 лева, които следва да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на ВСС.

Съдът постанови веществените доказателства-3 бр.дискове CD-R /л.118, т.ІІ и л.16, т.ІІІ от ДП/ да останат приложени към делото.

При тези съображения, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: