РЕШЕНИЕ

№ 81

гр. Варна, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов Членове: Деян Ив. Денев Петър Митев при участието на секретаря Теодора Св. И.а в присъствието на прокурора М. В. С. като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100601500 по описа за 2022 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест на прокурор от ВРП ТО – Провадия срещу присъда №33, постановена на 20.09.2022г. по НОХД №106/2022г. по описа на РС Провадия. С обжалвания съдебен акт подс.Я. Я. И. е била призната за невиновна в това, че на неустановена дата през периода от 25.03.2021 г. до 02.04.2021 г., в гр.Дългопол, нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората със Заповед № РД- 610/22.10.2020г. и Заповед № РД-01-167/12.03.2021г. на Министъра на здравеопазването на Република България, след като е била поставена под 10- дневна карантина с начална дата 25.03.2021 г. с предписание за поставяне под карантина 210325/923598 от 25.03.2021 г. на директора на РЗИ - Русе, неизпълнила задължението си да не напуска адреса, на който е поставена под карантина, а именно гр.Дългопол, ул.„•••• •••••“ № 1 и е напуснала посочения адрес, като деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи от COVID-19, поради което и на основание чл.9 ал, 2 от НК, вр. чл.304, пр. последно от НПК е оправдана по възведеното обвинение по чл.355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В протеста и допълнението към него се твърди за неправилност на съдебния акт. Споделят се мотивите на съда за приложимост на чл.9 ал.2 от НК, но се сочи единствено нарушение на чл.305 ал.6 от НПК, тъй като на подс.И. не е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл.215б ал.1 от Закона за здравето, след като е била призната за невиновна. Предлага се да бъде изменена присъдата на РС – Провадия, както на подсъдимата да бъде наложено административно наказание Глоба в размер на 5000 лева.

В хода на съдебните прения пред ВОС прокурорът от ВОП поддържа депозирания от ВРП ТО-Провадия протест и моли същия да бъде уважен.

Пред въззивния съд защитата на подсъдимата споделя становището на съда за оправдаване на същата. Счита, че не следва да бъде уважен протеста и моли за потвърждаване на съдебния акт.

Подсъдимата редовно призована, не се явява.

Настоящият въззивен състав, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на решението, с оглед изискванията на чл.313 и чл.314 ал. 1 от НПК констатира, че протеста е допустим, но по същество е неоснователен по следните съображения.

В съответствие със събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2020 г. Световната здравна организация е обявила пандемия от COVID-19, свързана със смъртни случаи. Подс.Я. И. живеела в гр.Дългопол. Към месец март 2021 год. тя се намирала във Федерална република Германия, заедно със съпруга си - св.Д. И. И. и дъщеря им, която е била на пет години. Към онзи момент е действала Заповед № РД-01- 610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от Закона за здравето, чл.73 от Административно процесуалния кодекс и във връзка с предложение на главния държавен здравен инспектор. Съгласно т.13 от Заповедта - Всички близки контактни на потвърден случай на COV1D- 19, съгласно Приложение № 4, подлежат на 10- дневна карантина, считано от последния контакт с потвърдения случай, като се поставят под карантина в дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец съгласно Приложение № 5 на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице. Съгласно т.14 - под карантина за срок от 10 дни се поставят и лицата, които са влезли на територията на страната от други държави, посочени в заповед на министъра на здравеопазването по чл.61, ал.2 и чл.63, ал.4 от Закона за здравето. Съгласно т.15- в периода на карантината лицата по т.13 и 14 са били длъжни да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок и да спазват инструкциите, посочени в Приложение № 6. Съгласно т.19 - предписанията, с които се поставят под карантина лицата по т.14 могат да се издават и в електронна форма, при наличие на техническа възможност. Запознаването със съдържанието на предписанието се удостоверява с полагане на подпис върху електронното устройство и подписване на декларация за запознаване със същото. Към този момент на основание чл.61, ал. 2, чл.63, ал. 4, 5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.73 от Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка с Решение № 72 на Министерския съвет (МС) от 26.01.2021 г. за удължаване на срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на МС от 12.06.2020 г., Решение № 418 на МС от 25.06.2020 г., Решение № 482 на МС от 15.07.2020 г., Решение № 525 на МС от 30.07.2020г., Решение № 609 на МС от 23.08.2020 г., Решение № 673 на МС от 25.09.2020 г., и Решение № 855 на МС от 25.11.2020 г. и предложение на Главния държавен здравен инспектор, Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01- 167/12.03.2021 г. (влязла в сила от 13.03.2021 г.), с която била въведена временна забрана за влизане на територията на Република България, считано от 13.03.2021 г. до 30.04.2021 г., както следва:

1. Временно било забранено влизането на територията на Република България на всички лица, независимо от тяхното гражданство, през всички гранични пунктове, с въздушен, морски, железопътен и автомобилен транспорт.

1. Забраната по т. 1 не се отнасяла за: а) българските граждани, гражданите на държави членки на Европейския съюз и др. Съгласно т. 8 от същата заповед, българските граждани, които не предоставят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID- 19, се поставят под карантина за срок от 10 дни, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него заместник директор.

На 25.03, 2021 г. подс.И., св.Д. И. И. и пет годишната им към онзи момент дъщеря влезли на територията на страната през ГКПП „Дунав мост“- Русе. При влизането на подс.И. в страната и било издадено предписание 210325/923598 от директора на РЗИ- Русе за поставяне под 10- дневна карантина с начална дата 25.03.2021 г. на адреса и в гр.Дългопол, ул.„•••• •••••“ № 1. На св.Д. И. и дъщеря им също било издадено предписание за поставяне под карантина, която да се изпълнява в гр.Дългопол, ул.„••• ••••“ № 40. При издаването на предписанието подс.И. подписала декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина 210325/923598, както и с наказателната отговорност по чл.355 от НК. След това тримата се придвижили с автомобил до гр.Дългопол. Подс.И. отишла на адреса си в гр.Дългопол, ул.„•••• •••••“ № 1 и започнала да изпълнява карантината си. Свидетелят Д. И. и дъщеря им, също започнали да изпълняват карантината си, но в друг дом в гр.Дългопол, находящ се на ул.„••• ••••“ № 40.

На неустановена с точност дата през периода от 25.03.2021г. до 02.04.2021г. подс.И. напуснала адреса, на който била поставена под карантина и отишла в дома на съпруга си- св.Д. И., находящ се в гр.Дългопол на ул.„••• ••••“ № 40 и продължила да пребивава там. На 02.04.2021г. св.Ст.Х., служител в Участък Дългопол при РУ Провадия, извършил проверка на адреса, на който подс.И. била поставена под карантина и установил, че същата не е там. След това направил проверка в дома на св.Д. И. и установил, че подсъдимата е именно на този адрес.

Горните фактически изводи съдът е основал на съвкупна и изчерпателно мотивирана преценка на приобщените и относими към предмета на доказване обстоятелства, а именно: показанията на свидетелите С. Г. Х. и Д. И. И. и всички писмени доказателства по ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК: декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина за Д. И. И. от 25.03.2021г., Д. Я. Я. и Я. Я. И. от същата дата, Предписание № 210325/923598 издадено на подсъдимата, Заповед №РД-021-249/22.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, справка за задграничните пътувания на подсъдимата, справка за съдимост и характеристични данни и др. В мотивите на присъдата си първоинстанционния съд е приел, поведението на подс.И. за непрестъпно.

Въззивният съд намира за законосъобразен извода на решаващият съд, че инкриминираното поведение на подсъдимата само формално осъществява признаците от обективната и субективната страна на престъплението по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Направената от съда оценка на обстоятелствата, отнасящи се до характера на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, липсата на значимо отрицателно въздействие върху обекта на посегателство, степента на неговото засягане, личностовата характеристика на подс.И., както и подбудите и мотивите за извършване на деянието сочат на явна малозначителност, по смисъла на чл.9, ал.2, пр.2 от НК.

Единствената причина за изолирането на подсъдимата и поставяне под задължителна карантина е пристигането и от рискова държава. Както от стартовия момент на наложената карантина от РЗИ гр.Русе, така и след изтичането й подсъдимата не е проявила симптоми на „Ковид – 19“, с което не е поставила в реална опасност живота и здравето на други лица, а грешката в адресата на данните от Националната информационна система за лица поставени под карантина Ковид-19 която установява, че карантината на подсъдимата е била наложена от РЗИ-Софийска област допълнително разкрива елементи от субективната страна на деянието. Същевременно данните за личността на подсъдимата я представят в положителна светлина.

Подсъдимата е в млада възраст с чисто съдебно минало. Майка на две деца, за които полага грижи, трудово ангажирана, макар и непостоянно, не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, и не са налице данни за противообществени прояви, т е. тя е с изключително ниска степен на обществена опасност, като извършеното е инцидентна проява в живота и. Всички тези обстоятелства, оценени в тяхната съвкупност, недвусмислено сочат, че деянието само формално осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Защитените с визираната норма обществени отношения не са съществено и сериозно засегнати с деянието на подс.И., което предвид явно незначителната му степен на обществена опасност не може да бъде третирано като престъпление, което и не е спорно по делото, поради което правилно е била оправдана по повдигнатото й обвинение.

Материалният закон на института по чл.9, ал.2 от НК е приложен законосъобразно.

Единствено пропуск на първоинстанционният съд, е че не е направил преценка в хипотезата на чл. 305, ал. 6 от НПК за това, дали извършено деяние следва да се квалифицира като административно нарушение.

С протеста се прави искане да бъде наложено на подсъдимата административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.215б ал.1 от ЗЗ и да бъде санкционирана с глоба в размер на 5000 лв.

Съгласно чл.215б. ал.1 от ЗЗ контактно лице на лице, болно от заразна болест по чл.61, ал.1 или 3, както и лице, което е влязло на територията на страната от други държави, което откаже или не изпълнява задължителната карантина по чл. 61, ал. 6, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.

Въззивният съд намира, че не е налице претендираното от държавното обвинение основание на чл.215б ал.1 от ЗЗ за налагане на искането административно наказание дотолкова, доколкото посочената разпоредба не касае нарушение на противоепидемичните мерки, а е относима единствено и само при отказ и неизпълнение на задължителна карантина по чл.61, ал.6 от ЗЗ.

В конкретния случай подс.И. по никакъв начин не е отказала да я изпълни, а напълно е изпълнила 10 – дневния срок на задължителната карантина с начална дата 25.03.2021г. на адреса в гр.Дългопол на ул.„••• ••••“ № 40, където живее със семейството си макар, че в предписанието е бил отразен адрес от личната и карта, която не е била сменена. Още повече, ако наложената карантина не е била изпълнена от подсъдимата, то същата е следвало да бъде доведена принудително от органите на МВР, така както повелява разпоредбата на чл.215б, ал.2, според която лицата, които не изпълняват задължителната карантина се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, каквито данни не са налице по делото. Горното сочи на извод, че подсъдимата е изпълнила задължителната карантина.

От показанията на св.И. – съпруг на подсъдимата се установява, че служителите от РЗИ Русе са отразили в предписанията адресите по личните им карти без да ги попитат дали реално живеят там. Подсъдимата е била бременна в шести месец. Когато се прибрали в гр.Дългопол тя започнала да изпълнява задължителната карантина първоначално на адреса на ул.„•••• •••••„ №1 и впоследствие продължила да я изпълнява в жилището им на ул. „••• ••••“ № 40.

Посочените факти сочат на формално осъществен състав, но на друго административното нарушение, това по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, според която разпоредба нарушаването или неизпълняването на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4, ал.7, ал.10 или ал.11 и чл.63а, ал.1 или 2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

С преместването си от един адрес на друг без да уведоми здравните власти подсъдимата е нарушила веднъж въведените противоепидемични мерки, но без да застраши здравето и живота на околните, като продължила да изпълнява задължителната карантина по чл.61, ал.6 от ЗЗ.

Следователно поведението и от обективна и субективна страна сочи на административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, но не и такова по чл.215б ал.1 от ЗЗ, така както се твърди в протеста. В случая обаче са били налице особени извинителни обстоятелства свързани с нейната бременност и нуждата от обгрижване, които са наложили подсъдимата да се премести и то без възникне риск за общественото здраве, които наред с положителната и личностна характеристика, налагат извод за наличие на хипотезата на чл.28, ал.1 от ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание.

По изложените съображения, на основание чл.28, ал. 1 от ЗАНН, въззивният съд не налага на подс.И. административно наказание по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция счита, че първоинстанционния съд е стигнал до правилна и законосъобразна присъда, като същата не страда от пороци по смисъла на чл.313 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за отменяването или изменяване, поради което и на основание чл.338 от НПК същата следва да бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, ВОС не констатира нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Предвид горното и на основание чл.334, т. 6 и чл.338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,