Решение № 2577 от 5.8.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 461/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 626 от 28.09.2023 г. по гр. д. № 2923 по описа на Районен съд – [област] за 2022 г., с което е отменена Заповед № 1605/ 22.11.2018г., издадена от Кмета на Община [област]. Първата касационна жалба е подадена от Л. Г. Ю., Н. Г. К., Л. Г. Ю., чрез процесуалния им представител адв. К.. Жалбата е мотивирана по съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните жалбоподатели считат за неправилни изводите на районния съд, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1, предлож. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че в случая неправилно първоинстанционния съд е приел, че е налице спор за материално право между страните, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, ответникът И. А. М., в качеството си на наследник на К. Т. да се легитимира като собственик на [имот номер] по плана на новообразуваните имоти в землището на [населено място], общ. [област], тъй като липсва решение на компетентния орган – Поземлена комисия. В подкрепа на тези твърдения, в касационната жалба, се излагат съображения, че въпреки наличието на Решение на поземлена комисия от 23.04.1994 г., с която на наследниците на същата е признато право на собственост в стари реални граници върху няколко имота, (включително и процесния в т. 9 от решението) то в случая не е налице завършеност на реституционната процедура за възстановяването на собствеността. По тези доводи се иска обжалвания съдебен акт да бъде отменен, като бъде постановен друг по съществото на спора, с който да бъде потвърдена Заповед № 1605/22.11.2018 г., издадена от кмета на Община [област], като правилна и законосъобразна. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Втората касационна жалба е подадена от Община [област], чрез зам. кмет по икономическо развитие и управление на собствеността на Община [област]. Счита, че постановеното решение на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно релевирани в жалбата доводи се твърди, че оспорената заповед отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 59 от АПК, като същата е постановена и при спазване на разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1-5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в случая е налице непълнота и грешка в помощния план, констатирани от назначена от кмета на общината комисия, решението на която е послужило като фактическо основание за изменение в сила план за новообразуваните имоти с отразяване на верни имотни граници и фактическо ползване в частта за [имот номер], с площ от 600 кв. м., № 104.17 с площ 526 кв. м. и № 104.18, всички в масив 104, в м. „С./ Реката“, в землището на [населено място], общ. [област]. Счита, че неправилно съдът е приел за безспорно установено, че е налице спор за материално право. В тази връзка сочи, че с Решение на поземлена комисия от 23.04.1994 г. е признато право на собственост на наследниците на К. Т. в стари реални граници, ( имотите посочени в т.8 и т. 9 от решението ) но не е възстановена собствеността и ответникът И. А. М., не е представил в хода на административното производство, а и в съдебното производство, който да го легитимират като собственик на имот с № 104.17 по плана на новообразуваните имоти в землището на [населено място], общ. [област]. Иска решението на първоинстанционния съд като неправилно и необосновано да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди процесната заповед. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Редовно призовани за съдебно заседание касаторите - Л. Г. Ю., Л. Г. Ю. не се явяват, представляват се от пълномощника си адв. К.. Н. Г. К. се явява лично и с адв. К., която поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Касаторът – Община [област], в съдебно заседание чрез пълномощника си ст. юрк. В.- И. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на сторените по делото разноски в полза на Община [област]. Ответникът по делото – И. А. М. в представени по делото писмени бележки, чрез пълномощника си адв. Ю. моли същите да бъдат оставени без уважение. По подробно развити доводи в тях счита, че правилно и в съответствие с разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, районният съд е приел, че в случая е налице спор за материално право, поради което е извел обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед на кмета на Община [област]. И. А. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощника си адв. Ю.. Заинтересованите страни – А. А. С., А. А. М., Е. А. К., К. А. М., Х. А. Н., А. К. С. и Н. К. С., редовно призовани, не се явяват и представляват в съдебно заседание, не изразяват становище по касационните жалби. За заинтересованата страна – кмета на Община [област], редовно призован, се явява юрисконсулт В.-И., редовно упълномощена по делото, която счита жалбите за основателни. Заинтересованата страна И. А. С., не се явява, не се представлява и не взима становище по подадените жалби. Окръжна прокуратура – [област], чрез прокурор К. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Нови писмени доказателства не са представени. Административен съд – [област] намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Производството пред Районен съд – [област] е образувано след постановяване на Решение № 2076/05.12.2022 г. по к.адм.д. № 837/2021 г. по описа на Административен съд - [област], с което е отменено Решение № 373/30.06.2022 г., постановено по гр.д. № 2853/2021 г. по описа на Районен съд – [област] и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за изясняване на спора от фактическа страна, чрез назначаване на съдебно – техническа експертиза. С обжалваното решение Районен съд - [област] е отменил като незаконосъобразна по жалба на И. А. М., Заповед на кмета на Община [област] № 1605/22.11.2018 г., с която на основание § 28 от ПЗР (Преходни и заключителни разпоредби) на ЗСПЗЗ, (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи) във вр. с § 4к, ал. 8, т. 1, ал. 12 и ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Решение № 1 по Протокол № 5/ 08.11.2018г. на комисия, назначена със Заповед № 78/ 02.05.2017г. на Кмета на Община [област], е изменен Плана на новообразуваните имоти (ПНИ) и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на [населено място], Община [област], като се отразят верните имотни граници на: [имот номер], с площ от 600 кв.м. в м. “С./Реката“, землището на [населено място], общ. [област], по ПНИ и записан в регистъра на Г. К. Ю.; [имот номер], с площ от 526 кв.м. в м. “С./ Реката“, землището на [населено място], общ. [област], по ПНИ и записан в регистъра на наел. на К. К. Т.; [имот номер], с площ от 216 кв. м. в м. “С./ Реката“, землището на [населено място], общ. [област], по ПНИ и записан в регистъра на Ползвател - Община [област], съобразно представената от Г. К. Ю. към Заявление вх. № КРЗ- 0103-П-17/ 22.03.2018г. скица- проект. За да постанови обжалвания резултат от фактическа страна съдът установил, че със заявление вх. номер № 133 от 10.03.1992 г. М. А. М. е заявила за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. К. Т. на земеделски имоти, подробно описани в същото, сред които и имоти в местността „Реката“, в землището на [населено място] под № 8 и 9 с площ от 1, 000 дка и 0, 800 в местността "Реката". С решение от 24.03.1994г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] по земеделие и гори [област] е признала правото на собственост на наследниците на К. К. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на земеделски земи в това число и на овощна градина от т. 9 от заявлението в размер от 0, 800 дка, без обаче от същото да се установява възстановяване на собствеността или начина на възстановяване, без да е посочено къде се намират в признатите възстановими граници, и дали попада в терен от посочените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „Реката“, [населено място], общ. [област]. Установено по делото по – нататък е, че със заповед № ООА-РР-262/04.06.2012 г. Областният управител на област Благоевград е одобрил плановете на новообразуваните имоти и регистрите към тях за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на [населено място], община [област]. Заповедта е публикувана в ДВ и е влязла в законна сила от 16.08.2013г. По силата на този план [имот номер], записан в регистъра на наследници на К. К. Т. е с площ от 526 кв.м., а имотът, посочен в т. 9 от решението на Поземлена комисия от 23.04.1994 г., с което се признава правото на собственост на наследниците на К. Т. е с площ от 0, 800 дка. Констатирано от съда е също, че с удостоверение № 41 от 11.04.1989г. на кметството на [населено място], община [област] в приложението на постановление 76 на МС и протокол № 17 от 21.12.1988г., че се предоставя за ползване на Г. К. Ю. от [населено място], област Софийска върху следната земя: Ораница в размер от 0, 600дка в местността "Пукната скала" при граници: север-мера, юг-дере, изток-път и запад- П.. Съгласно приложено по 2 делото Удостоверение от кметския наместник на [населено място] местността „П. с.“ и местността „С./Реката“ са идентични. Със заповед № 851 от 30.07.2013г. на кмета на община [област] е уведомил Г. К. Ю., че има право да придобие собственост върху новообразуван [имот номер] по плана на новообразуваните имоти в местност "С./Реката" с площ от 0, 600дка. Съдът установил, че с Протокол от 21.09.1994г. комисия по § 4 ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 40 от 12.03.1993г. е изготвила оценка за имот от 0, 600дка, IV-категория, като със заповед № 851 от 30.07.2013г. Г. К. Ю. е придобил правото на собственост върху посочения в заповедта имот. Със заявление КРЗ-01О3-П-17 от 22.03.2018г. до кмета на община [област] Г. К. Ю. е поискал изменение на плана на новообразуваните имоти с нанасянето на верни имотни граници и фактическо ползване на имотите № 104.6, № 104.17 и № 104.18 в местността "С./Реката" по плана на новообразуваните имоти в землището на [населено място]. Допусната е и съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът кредитирал изяло. От същото съдът установил, че несъответствието в помощния план и в плана на новообразуваните имоти за землището на [населено място], общ. [област] се състои в грешка във формата и границите на [имот номер] записан в регистъра на Г. К. Ю.. Въз основа на така установеното съдът приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, изложени мотиви, но в нарушение на процесуалноправна разпоредба, § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази насока се е обосновал, че в хода на административното производство е постъпило възражение с вх. № В – 00 – 13/ 10.05.2018 г. от И. М., с което е оспорил правото на собственост върху процесния имот на Г. Ю.. Направил е извод, че това възражение е поставило началото на един материалноправен спор, тъй като чрез него ответника пред настоящата инстанция, И. М. е оспорил правото на собственост на придобитите от ползвателя Г. Ю. права. Районният съд е приел, че произнасяйки се със заповед, въпреки постъпилото в хода на административното производство възражение, кмета на Община [област] е допуснал нарушение на цитираната процесуалноправна норма от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението е неправилно по следните съображения: Няма спор между страните, а е установено и от събраните по делото доказателства, че за землището на [населено място], общ. [област] има влязъл в сила План на новообразуваните имоти (ПНИ), одобрен със заповед на Областен управител на област с административен център [област], а също е разработен и помощен план. В конкретния случай установено е по делото, че административното производство по изменение на ПНИ е започнало по заявление № КРЗ-0103-П-17 от 22.03.2018 г. на Г. К. Ю., който е собственик на новообразуван [имот номер], находящ се в землището на [населено място]. За изменение на влязъл в сила ПНИ са предвидени хипотези, изброени в § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ помощен план и ПНИ се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по Пар. 4 от ЗСПЗЗ, като реда за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на Пар. 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процедурата за изменение на влязъл в сила ПНИ е регламентирана в § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСЗПП и в чл. 28в ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 28в от ППЗСПЗЗ влезлите в сила ПНИ, съответно кадастрална карта могат да се изменят в случаите по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересованите лица до органа по чл. 29б, ал. 11 от ЗСПЗЗ. Изменението е допустимо единствено при установяване на изрично посочените в § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ пет отделни основания, като всяко едно от тях е свързано с различен фактически състав. Съгласно § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя в случаите, когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред (т. 1); когато планът съдържа явна фактическа грешка (т. 2); когато планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен (т. 3); по предложение на съда по дела за делба на имоти (т. 4); със съгласието на всички пряко заинтересовани собственици (т. 5). В конкретния случай като основание за издаване на оспорената Заповед на Кмета на Община [област] № 1605/22.11.2018 г. е посочена ал. 8, т. 1 – когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, ал. 12 и ал. 13 на Пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е установено и от допуснат по районния съд съдебно – техническа експертиза. Тоест относимите към тази разпоредба правнорелевантни факти са наличието или не на съществени непълноти и грешки в ПНИ или помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ, чието изменение е поискано. В случая наличието на такива непълноти и грешки е установено и от заключението по допуснатата от районния съд съдебно – техническа експертиза. С оглед обстоятелството, че законът изброява няколко основания за изменение на влязъл в сила план, административният орган, в лицето на кмета на съответната община е този, който следва да прецени и определи кое от основанията е приложимо, с оглед установената фактическа обстановка. Неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства са изводите на районния съд за наличе на спор за материално право. В ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ 3 за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание, като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Настоящият съдебен състав, счита, че ответникът пред настоящата инстанция И. М. не отговаря на тези законови условия, тъй като не попада в нито една от посочените категории лица. От събраните доказателства по делото, а също и от представената административната преписка по адм. д № 12 по описа на Районен съд - [област] за 2018 г. не се установи по категоричен начин, ответника И. М. в качеството си на наследник на К. Т., да се легитимира като собственик на [имот номер]. По делото не е представено и решение от компетентния орган (Поземлена комисия) за възстановяване право на собственост на наследниците на К. Т. за [имот номер] по плана на новообразуваните имоти. Действително с Решение на Поземлена комисия от 23.04.1994г. на наследниците на К. Т. е признато право на собственост в стари реални граници върху няколко имота, един от който в т. 9 от решението е обозначен като овощна градина от 0, 800 дка., находяща се в землището на [населено място], местност „Реката“, но доказателства в тази насока за възстановена собственост върху [имот номер] от ответника по делото И. М. не са ангажирани от ответника по делото И. М.. Тоест налице е незавършеност на реституционната процедура и макар и признато право на възстановяване на имоти, останали в наследство от К. Т., то в решението на ПК не е посочено, къде се намират и дали попадат в признатите възстановими граници, и терен по параграф 4 в местността „Реката“, съответно са възстановими с ПНИ. Съгласно § 4к ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в "Държавен вестник". По делото не са ангажирани и доказателства, че жалбоподателят или друго заинтересовано лице са оспорили плана на новообразуваните имоти, поради което по отношение на предвиденото в него той е влязъл в сила. Заповедта, издадена по реда на § 4, т. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти. При наличие на спор за материално право за изменената конфигурация на имотите, и незавършена възстановителна процедура за имотите на оспорващия, спорът между страните не може да се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Гореизложеното налага извод, че административният орган е издал процесната заповед при правилно приложение на разпоредбите на § 28 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с § 4к, ал. 8, т. 1, ал. 12 и ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради изложените съображения обжалваното решение на Районен съд - [област] следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон, а жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и предвид своевременно направените искания от касатора Община [област], както и на касационните жалбоподатели Л. Г. Ю., Н. Г. К., Л. Г. Ю., следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. В полза на община [област] следва да бъдат присъдени разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 150 лв. На касационните жалбоподатели Л. Г. Ю., Н. Г. К., Л. Г. Ю. следва да се присъдят разноски в размер на 170 лв, представляваща заплатена държавна такса пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 222, ал.1 от АПК съдът,