Решение № 343 от 17.11.2022 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 1773/2021 г.
Окръжен съд - Стара Загора17.11.2022 г.докладчик Пламен Стефанов Златев
Диспозитив
ДОПУСКА извършване на непълно осиновяване на малолетното дете М. К. А.- ЕГН •••••••••• от Д. Г. Т.- ЕГН ••••••••••, и двамата от •••. ПРОМЕНЯ бащиното и фамилното име на малолетното непълно осиновено дете с ЕГН •••••••••• от М. К. А. на М. Д.ВА Т.. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от всяка от страните и да се протестира от ОП- Ст.Загора, в законния 1- седмичен срок, чрез ОС- гр.Стара Загора пред ПАС- гр.Пловдив, който за всички присъствали страни и за ОП- Ст.Загора тече от днес/17.11.2022г./, а за неприсъствалата ДСП- ОЗД- Ст.Загора- от датата на връчването му. РАЗПОРЕЖДА след влизане на Решението в законна сила, ПРЕПИСИ от него да се изпратят на Д”ГРАО”- гр.Стара Загора и гр.Хасково, като част от ГД „ГРАО” по ЕСГРАОН съгласно чл.115 от ЗГР, за отразяване на постановените промени в ГРАО, и от там на Кмета на Община- •••, за отбелязване на новите факти и обстоятелства в съществуващия Акт за раждане на малолетното дете № 0357/13.11.2009г. Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
Мотиви
Производството е на основание чл.140, ал.1 и 3 от ГПК и във вр. с чл.93 във вр. с чл.97, ал.2 и във вр. с чл.100 и чл.103 от СК. Делото е образувано въз основа на постъпила Искова молба вх.№ 6459/01.12.2021г. от пълнолетния български гражданин Д. Г. Т. от •••, с която иска от настоящия първоинстанционен съд да извърши пълно осиновяване на малолетното дете М. К. А. на 13 г. на неговата съпруга Р. Й. Т./и двете от също село/ с баща, вписан като такъв в Акта му за раждане- втория пълнолетен ответник К. А. К. от •••, съгласно разпоредбата на чл.103 във вр. с чл.93, ал.1 от СК. Има доказателствени искания за приемане на представените с Молбата документи като писмени доказателства по делото и за допускането до разпит на 3 бр. свидетели- всички те при режим на довеждане от него в съда. Счита, че искането му е изцяло основателно и доказано, че претендираното от него непълно осиновяване ще е изцяло в интерес на малолетното дете М. на 13 г., с които той живее отдавна в едно домакинство, ведно с майката на детето- съпругата му Р. Т., и което го възприема и нарича свой баща. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител пред настоящия първоинстанционен съд. Първата пълнолетна ответница- майката Р. Й. Т. от ••• не възразява и изразява изричното си съгласие за уважаването на исковата претенция за непълно осиновяване на малолетното й дете от ищеца, с който живеят заедно с детето в едно домакинство и с който са в законен гражданки брак към настоящия момент. Счита, че едно такова непълно осиновяване от сегашния й съпруг ще е изцяло в интересите на малолетното й дете във всяко едно отношение. В този смисъл е и пледоарията й пред настоящата първа съдебна инстанция. Втория пълнолетен ответник- биологичния баща К. А. К. от •••/вписан като баща в Акта за раждане на поискана за непълно осиновяване малолетна ответница М. К. А. на 13 г. от •••/ чрез назначения му особен представител- адвокат не оспорва процесуалната допустимост на иска по чл.103 във вр. с чл.93, ал.1 от СК, но го оспорва изцяло по основание, като излага подробно своите фактически правни аргументи в своя защита. Счита, че поисканото непълно осиновяване от ищеца/неродител/ при ясен, жив и известен на малолетното дете истински баща в негово лице, няма да е изцяло в интерес на малолетното му дете, с което той бил поддържал някакви контакти. Моли да се отхвърли изцяло предявения иск за непълно осиновяване на собственото му малолетно дете М. К. А. на 13 г. от ••• от ищеца, който не е нейн биологичен баща, а само живее в едно домакинство с детето и майка му, и е неин настоящ официален съпруг. В този смисъл е пледоарията му пред настоящия първоинстанционен съд. Особения представител- адвокат от АК- Ст.Загора на поискано за непълно осиновяване малолетно дете М. К. А. на 13 г. от •••, счита иска по чл.103 във вр. с чл.93, ал.1 от СК за процесуално допустим и напълно основателен и доказан, като предлага той да бъде уважен изцяло, с оглед пълната защита интересните на малолетното дете, ведно с всички законни последици от това. В този смисъл е и пледоарията му пред настоящия първоинстанционен съд. По делото няма остъпил писмен Отговор на Исковата молба от Дирекция “Социално подпомагане”- Отдел „Закрила на детето“- гр.Стара Загорска, но има представен актуален Социален доклад относно поисканото за непълно осиновяване малолетно дете М. К. А. на 13 г. от •••. Не се е явил негов процесуален представител, не е взел становище по спора и не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция. Представителят на ОП- Ст.Загора счита, че били напълно доказани законовите условия рождения баща на малолетното дете трайно да не е давал издръжка и да не се е грижил за малолетното си дете, поради което счита, че основните интереси на детето няма да бъдат по никакъв начин накърнени с едно такова поискано непълно осиновяване, като дори при евентуално уважаване на иска изразява съгласие за исканата евентуална промяна на бащиното и фамилното име на малолетното дете. Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на всяка едно страните, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа обстановка по делото: Предявеният по делото иск е с правно основание по чл.103, ал.1 във връзка с чл.102 и във вр. с чл.93, ал.1 от СК за допускане на непълно осиновяване на малолетното дете М. К. А. на 13 г. от •••, която безспорно е биологична и юридическа дъщеря на пълнолетната ответница Р. Й. Т. от същото дело, при която дете живее и която осъществява непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, без съгласието на биологичния й баща- втория пълнолетен ответник баща К. А. К. от •••, което не се оспорва от никоя страна по делото. Процесната искова претенция е заведена от съпруга на родителката, който иска от настоящия първоинстанционен съд да допусне непълно осиновяване на детето й, за което очевидно не е налице изразено по някакъв начин съгласие от рождения баща на малолетното дете/пълнолетния ответник/, поради което е налице законовата хипотеза на чл.100, ал.З във вр. с чл.100, ал.1 и във вр. с чл.93, ал.1 от СК. По делото се установи с приетите писмени и гласни доказателства, че през последните повече от 10 г. биологичният и юридичски баща на малолетното дете М. К. А. на 13 г. /пълнолетния ответник К. А. К. от •••/ трайно не е полага никакви нормални или поне периодични и инцидентни грижи за нея и не й дава поне дължимата минимална ежемесечна издръжка по смисъла на чл.93, ал.1 от СК, поради което едно такова непълно осиновяване евентуално би било изцяло и напълно в интерес на самото малолетно дете предвид разпоредбата на чл.97, ал.2 от СК. Установи се по несъмнен и безспорен начин по делото, че биологичният баща на малолетното дете в продължение на повече от 10 г. постоянно, трайно и непрекъснато не присъства по никакъв начин в живота на малолетното си дете, като от повече от 10 г. всички грижи по отглеждането и възпитанието му се полагат изцяло от майка му и от съпруга й- ищец, които имат сключен граждански брак на 08.10.2021г.- видно от Акт за граждански брак № 1/08.10.2021г. на Община- с.Опан, обл.Старозагорска. Установи се от гласните доказателства по делото, че малолетното дете М. е родено от съвместното съжителство на посочените в Акта й за раждане родители, като майката и настоящия й съпруг живеят на съпружески начала вече няколко години, имат родено на •••г. в ••• едно свое общо дете Г. Д.в Т.- сега вече на 8, 6 г. Като поне от 9 г. ищецът изцяло се е грижила за поисканото за пълно осиновяване малолетно дете на съпругата си, като бащата на това дете по никакъв начин не й помагал/нито с парични средства, нито с лични грижи/, като дори не търсел детето си, за да я види и по някакъв начин да контактува с нея. В продължение на повече от 10 г. биологичния баща- ответник от навършването на 3 г. възраст на детето си, не е осигурявал достатъчно средства в семейството им и не е давал никаква парична или материална ежемесечна издръжка на малолетното си дете. Установи се по делото, че още при запознанството си с майката Р. Т., ищецът Д. Т. е приел факта, че тя има свое малко дете, но той проявявал симпатии към детето, които се оказали взаимни, тъй като детето М. също бързо се е привързала към него, и той я заобичал, като свое собствено дете. След преместването на майката и детето да живеят при ищеца, детето се почувствало щастливо в неговия дом, защото е било огрижвано, имало си е самостоятелна стая, чувствало е, че има истинско семейство, като сама започнала да го нарича „татко“, и между тях се създала истинска емоционална връзка, като между родител и собствено дете, както във взаимоотношенията между двете деца в семейството- М. и Г.. Връзката в семейството се задълбочила още повече, когато се е родило и братчето й Г., което тя е посрещнала с много голяма радост. Практически от 2013- 2014г. ищецът изцяло се грижел за малолетното дете на съпругата си, като неин истински родител, водил я е на градина, в последствие и на училище, осигурявал е средства за отглеждането й и се грижил и за възпитанието й, за разлика от биологичния й баща. Доказа се в хода на делото, че в семейството на ищеца детето М. се чуствала щастлива и обгрижвана, че ищецът /съпруг на майката/ дава всичко от себе си за благополучието на това малолетно дете/дъщеря на съпругата му/, че тя живее спокойно, щастливо, обгрижвана и обичана, с осигурен добър стандарт на живот. Поради което е безспорно, че действително е в интерес на малолетсното дете същото да бъде осиновено от ищеца и той да упражнява законно родителските права над нея, понеже между детето и ищеца/кандидат- осиновител/ има изградена силна емоционална връзка, като между истински родител и рождено дете, като малолетното дете М. по собствено желание открай време го наричало „татко“, и като такъв познавала и наричала само него, но не и биологичния си баща- пълнолетния ответник. Не се установи по никакъв несъмнен и безспорен начин биологичния баща да е давал редовно или поне периодично издръжка за мололетното си дете/чрез майка му/, системно или епизодично да е купувал подаръци на това свое дете. Видно от показанията на поисканите от ищеца и разпитаните по делото 3 бр. свидетели, четиримата живеят в собственото жилище на ищеца в •••, където ищецът, заедно с биологичната майка на детето осъществяват съвместно грижите за отглеждането и възпитанието на малолетното дете М.. Също така се установи, че от времето на фактическата раздяла през 2013г. между биологичните родители на малолетното дете М. биологичния й баща трайно не полага грижи за нея и не дава никаква редовно или инцидантна месечна издръжка в пари и/или в натура, повече от 10 г. не се вижда с нея и не проявява инициатива дори за чуване с нея по телефона или по друг технически способ. Съгласно неоспореното от никоя от страните по делото актуален Социален доклад на ДСП- ОЗД- Ст.Загора, малолетното дете М. не показва никакво емоционално отношение към биологичният си баща и има негативно отношение към него. Бащата никакъв родителски капацитет, тъй като той няма никакъв дори и инцидантен контакт с детето си и очевидно не полага никакви непосредствени грижи за здравето, възпитанието и обучението на детето си. Поради което очевидно между детето и бащата е трайно нарушен контакта родител- дете, независимо от това дали майката е забранявала контакта или не, а защото самият баща не е проявявал никаква инициатива за това, като негов родител. Очевидно е наличие на синдром на родителското отчуждание, развиващ се от повече от 10 г. именно поради липсата на контакт на бащата с детето, както и поради обстоятелството, че детето се чувства щастливо в новото си семейство. Същевременно между ищеца и малолетното дете на съпругата му е създадена много топла емоционална връзка, като детето по своя инициатива е започнало да го назовава с думата „татко“, очевидно го приема за такъв, и вижда в него авторитет, който явно уважава и обича. Което от своя страна означава, че ищецът се грижи в момента напълно адекватно и достатъчно за духовното израстване на детето, формирането на неговия характер, мироглед и обществено съзнание, което е от съществено значение за бъдещето на самото дете и е изцяло в негов интерес. Предвид което по делото се доказа, че ищецът има всички данни да се оформи, като добър фактически родител на малолетното дете, и тя получава от негова страна необходимото възпитание, което да формира характера й, като развит, разумен и отговорен човек. С оглед всичко гореизложено съдът счита, че искът за непълно осиновяване се явява изцяло законосъобразен, основателен и доказан, налице са и са безспорно доказани всички законови предпоставки по чл.93, ал.1 във вр. с чл.102, ал.1 от СК за непълното осиновяване на малолетното детето без съгласие на рождения му баща, от ищеца/кандидат- осиновителя/, който е законен настоящ съпруг на майката, това непълно осиновяване е изцяло във фактически и правен интерес на малолетното дете, и следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това. Относно ищцовото искане за промяна и на имената/бащино и фамилно/ на детето- тъй като на него много добре е известно кой е биологичния му баща/ответника К. А. К./, който е реален жив, здрав и активен пълнолетен български гражданин, и който не е дал своето изрично писмено или гласно съгласие за извършването на едно такова непълно осиновяване, съдът счита, че с оглед избягването на известни практически неудобства в бъдеще, следва да се променят досегашните бащино и фамилно име на малолетното дете по смисъла на чл.93, ал.1 във вр. с чл.102 и чл.103 от СК, като то следва в бъдеще да носи за такива имената на ищеца- непълен осиновител, като външен израз на новата правна връзка с новия си юридически баща, който е законен съпруг на майката и от която имат и друго тяхно общо дете Габариел на 8 г., за да бъдат двете малолетни деца с еднакви бащини и фамилни имета, идентично с настоящото фамилно име на бощата им майка- съпруга на ищеца, със законните последици. На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.18, ал.3 и чл.14, ал.1 от приложимия български Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, съдът следва да постанови без да се съставя нов Акт за раждане на детето/което се извършва само при пълно осиновяване по смисъла на чл.50, ал.1 и 2 от ЗГР, каквото не е налице по делото/, да се извърши отразяване в графа “Бележки” на съществуващия от по- рано актуален Акт за раждане на малолетното дете от 13.11.2009г. на Община- Димитровград, обл.Хасковска, в който да се отрази непълното осиновяване на малолетното дете от ищеца- съпруг на майката, със законните последици от това. Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните по делото и да се протестира от ОП- Ст.Загора, в законния 1- седмичен срок чрез първоинстанционния ОС- гр.Стара Загора пред въззивния му ПАС- гр.Пловдив, който за всички присъствали страни и за ОП- Ст.Загора тече от днес/17.11.2022г./, а за неприсъствалата ДСП- ОЗД- Ст.Загора- от датата на връчването му. Ето защо, водим от горните мотиви и на основание чл.102, ал.1 във вр. с чл.93, ал.1, пр.1 и чл.102, ал.1 от СК и във вр. с чл.78, ал.1, чл.18, ал.3 и чл.14, ал.1 от ЗГР, първоинстанционният ОС- Ст.Загора
Цитирани разпоредби
19- чл. 102, ал. 1 СК
- чл. 103 СК
- чл. 93, ал. 1 СК
- чл. 93, ал. 1
- чл. 115 ЗГР
- чл. 14, ал. 1 ЗГР
- чл. 97, ал. 2 СК
- чл. 100, ал. 1
- чл. 100
- чл. 102
- чл. 102, ал. 1
- чл. 103, ал. 1
- чл. 14, ал. 1
- чл. 140, ал. 1
- чл. 18, ал. 3
- чл. 50, ал. 1
- чл. 78, ал. 1
- чл. 93
- чл. 97, ал. 2