Решение № 230 от 1.6.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 268/2023 г.

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано по на жалба на „РКС – Пловдив – Кооп“ ЕООД представлявано от управителя Л.Ф., против отказ № 20210830104254-2/10.05.2023г. на Агенция по вписванията. Жалбоподателят моли съда да отмени отказа като незаконосъобразен и да постанови обявяване на финансовия отчет и доклада за дейността на дружеството за 2020 година. Към жалбата е приложена преписката, водена пред Агенция по вписванията, по повод на която е постановен обжалвания акт. Съдът, след като разгледа жалбата и приложените доказателства, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като отказът е постановен и обявен на 10.05.2023г. / лист 5 и 7/, а тя е постъпила на 15.05.2023г., което е видно от входящия номер, посочен в уведомителното писмо до съда /лист 2/. С оглед това, че изхожда от управителя на юридическото лице и с нея се оспорва отказ на длъжностното лице по вписванията, съдът намира, че тя е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Със заявление образец Г2 от 30.08.2021г., подадено от управителя на кооперативното предприятие, е поискано от Агенцията по вписванията да бъдат обявени финансов отчет и доклад за дейността за 2020г. на „РКС – Пловдив – Кооп“ ЕООД. На 04.05.2023г. длъжностното лице отправило до заявителя указания да представи документ за внесена държавна такса, като стори това до изтичане срока по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ /лист 32/. На 10.05.2023г. бил постановен обжалвания отказ, с мотиви, че в указания срок не е представен документ за внасяне на дължимата държавна такса. Съдът намира, за неправилен извода на длъжностното лице относно това, че в случая се дължи държавна такса. Макар да е в организационна форма на ЕООД молителят е кооперативно предприятие по смисъла на чл. 53, ал.1 от ЗК. Според чл. 53, ал.4 ЗК за кооперативните и междукооперативните предприятия се прилага чл. 35 от същия закон, според който кооперациите и кооперативните съюзи се освобождават от всякакви такси във връзка с тяхното учредяване, преустройство, прекратяване и ликвидация. Тази норма е израз на уреденото на конституционно ниво задължение на държавата чрез законодателство да създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък – арг. от чл. 19, ал.4 КРБ. Израз на тази целенасочена политика е и принципът за подпомагане и насърчаване на кооперациите в тяхната дейност, уреден в чл.1а ЗК. Обявяването на годишните финансови отчети в търговския регистър е законоустановено задължение за кооперациите и кооперативните предприятия. Следователно е нелогично държавата да ги е освободила по силата на чл.35ЗК от такси във връзка с регистрацията им, но те да дължат такава при обявяване на обстоятелства. Ето защо съдът намира, че молителят е бил освободен от държавна такса и постановеният отказ е неправилен. Като такъв той следва да бъде отменен, след което да се разпореди на длъжностното лице да извърши обявяването на представените от молителя документи. С оглед липсата на искане от страна на молителя, присъждане на разноски за настоящото производство не се следва. Мотивиран така съдът