Решение № 21237 от 22.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 41755/2024 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба (уточнена след частичен отказ на иска с определение от 11.09.2024 г., на лист 42 от делото) на П. К. Г. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца 66, 70 лева – заплатена без основание (повторно за същия автомобил) такса за електронна винетка № 22073049542872 с валидност от 30.07.2022 г. до 29.07.2023 г. за автомобил с рег. № •••••••••, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 24.08.2022 г., до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че ищецът бил закупил на 30.07.2022 г. за автомобила си с рег. № ••••••••• годишна винетка № 22073049542872 с период на валидност от 30.07.2022 г. до 29.07.2023 г., като бил заплатил 97 лева. В същото време обаче за същия автомобил към този момент вече била закупена на 05.04.2022 г. винетка с № 22040588232678 с валидност за периода от 06.04.2022 г. до 06.04.2023 г. Ищецът поискал с писмо от 01.08.2022 г. да му се възстанови повторно платената сума, но ответникът отказал с аргумента, че разликата във валидността на двете винетки е повече от три дена и по неговите правила и процедури в този случай не се дължало връщане. Ищецът получил писмо в този смисъл на 05.08.2022 г. Затова иска присъждане на платеното и лихва от датата на поисканото връщане – 01.08.2022 г. В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че са заплатени две винетки за един и същи автомобил, както и периодите им на валидност. Посочва се, че доколкото има разлика от 3 месеца във валидността на винетките, то те е можело да се ползват отделно и това води до поне частично основателно плащане. Оспорва се да е доказано, че именно ищецът е платил. Иска се отхвърляне на иска. В съдебното заседание ищецът поддържа иска си, като посочва, че след отказа си от иска претендира само пропорционална част от платеното за периода, през който за автомобила е имало две винетки. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Съгласно представено на лист 5 от първото образувано в Софийския районен съд дело (гражданско дело № 45682/2022 г. на 28. състав) свидетелство за регистрация се установява, че лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ••••••••• е собственост на ищеца от 29.03.2021 г. Съгласно представен на лист 6 от първоначалното дело екземпляр от електронна винетка и разписка, издадени от „Бгтол“ за лекия автомобил с посочения регистрационен номер са закупени две годишни винетки: – с валидност от 07.04.2022 г. до 06.04.2023 г. за цена от 97 лева, и – с валидност от 30.07.2022 г. до 29.07.2023 г. за цена от 97 лева. Съгласно писмо от 05.08.2022 г. на ответника, изпратено в отговор на искане на ищеца от 01.08.2022 г. (на лист 7 от първоначалното дело), ответникът е отказал да възстанови цената на втората винетка или част от нея, тъй като искането е за винетки с разлика във валидността повече от 5 дена, а според вътрешните правила на ответника не се допускало възстановяване при този случай. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: Предявени са обективно кумулативно съединени искове за връщане на неоснователно платени суми за пътни такси и лихва за забава с правна квалификация чл. 4б ЗДТ във връзка с чл. 55 ЗП (ред. ДВ, бр. 90/2019 г., в сила към 2022 г.) във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД Главният иск се уважава, ако съдът установи, че с плащането си ищецът е платил без основание – без да получи за това насрещна услуга или право, а искът за лихва – ако се установи, че ищецът е поканил ответника да му плати. В случая не се прилага редът за връщане на неправилно платени такси, който е бил приет с наредбата по чл. 55, ал. 2 ЗП, тъй като наредба за изпълнение на посочената разпоредба така и не е приета. Поради това се прилагат общите правила и правни принципи. В случая се установява, че съгласно Постановление на Министерския съвет № 142/24.06.2022 г., обн. ДВ, бр. 49/30.06.2022 г. цените на винетките са променени от 01.01.2023 г., а до влизане в сила на тази промяна са били валидни цените, установени с чл. 24 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление на Министерския съвет № 370/20.12.2019 г., обн. ДВ, бр. 101/27.12.2019 г., като са предвидени следните винетки за срокове, по-дълги от 2 дена: – седмична – 15 лева; – месечна – 30 лева; – тримесечна – 54 лева, и – годишна – 97 лева. Доколкото ищецът е закупил втора винетка, чийто период на валидност не е съвпадал с първоначалната между 07.04.2023 г. и 29.07.2023 г., т.е. за период от 3 месеца, 3 седмици и 1 ден (или 3 месеца и 22 дена). Т.е. алтернативата на ползването на остатъка от срока на закупената от ищеца годишна винетка е била да закупи една тримесечна винетка за 54 лева и още една месечна винетка за 30 лева, т.е. би следвало да плати за остатъка от този период 84 лева. Следователно ищецът, заплащайки 97 лева е можел да използва от тях стойност за поне 84 лева. Разходите по замяна на винетки, въвеждане на нова информация, осчетоводяване на плащанията и банкови такси за връщане на платеното от ищеца със сигурност надхвърлят разликата от 13 лева, поради което съдът следва по аналогия да приложи правилата на ЗЗД относно грешката и да приеме, че доколкото грешката на ищеца не е извинителна, той е следвало да носи отговорност за тези разноски, и поради това извършеното от него плащане на годишна винетка, което поради разминаването в периодите би могло да му донесе обедняване от най-много 13 лева, няма основание да бъде възстановено на основание чл. 4б ЗДТ. Плащането е станало с основание, тъй като разминаването в периодите на валидност на винетките е достатъчно голямо, за да ползва ищеца. Допълнителен аргумент в насока, че платеното за две винетки не подлежи на връщане, е и правилото на чл. 10а, ал. 3 ЗП (обн. ДВ, бр. 23/2021 г., в сила от 19.03.2021 г.), което поставя отговорността за въведен при закупуването грешен период на винетката тежи върху закупуващото я лице. Следователно ищецът е получил насрещна услуга – право да ползва републиканските пътища за период от 3 месеца и 22 дена, което не се е покривало от първоначално платената винетка, и поради това не му се дължи връщане на платеното. Поради отхвърляне на иска за връщане на даденото, следва да се отхвърли и претенцията за законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Въпреки дадените уточнения в молба с вх. № 278446/02.09.2024 г. (на лист 16 от делото) претенция за лихва за забава в периода от 01.08.2022 г. до датата преди деня на подаване на исковата молба – 23.08.2022 г., не е заявена в нея, и съдът не следва да се произнася. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е поискал разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 150 лева, които ищецът следва да бъде осъден да плати. Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,