Решение № 546 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 739/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. С Решение № 328/09.08.2023 г., постановено по нахд № 297/2023 г., Районен съд – Петрич, е потвърдил Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8504456276 на АПИ – [населено място], с който на "ТИЛ-12" ЕООД, с ЕИК 203687740, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. •, ет. •, ап. •, с управител Т. В. Н., за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ), на основание чл.187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. В законния срок срещу решението на районния съд е подадена касационна жалба от санкционираното търговско дружество чрез процесуалния му представител адв. П. П., в която се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на горепосочения електронен фиш. Претендира се присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Петричкия районен съд. Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура – [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. Д. А., в писмен отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. В съдебно заседание юрк. Д. А. поддържа изцяло депозирания отговор по касационната жалба, претендира присъждане на направените разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград, дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира да бъде уважена. В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване пред БлАС. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С процесния електронен фиш на "ТИЛ-12" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за това, че на 19.02.2021 г., в 21: 10 часа е установено нарушение № BC23BED188BC1D45E053031F160A6A45, с ППС влекач „Скания Р 480 ЛА 4Х2 МНА“ с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в общ. Петрич, за движение по път А-3 км 163+488, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като визираното по-горе ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10112, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3 км 163+488, като е квалифицирано по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. За да потвърди горепосочения ЕФ, районният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички реквизити, изискващи се от закона, като са неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, касаещи АУАН и НП. За неоснователно е счел възражението, че липсва правна уредба за налагане на административни наказания чрез издаване на ЕФ. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено и доказано, че "ТИЛ-12" ЕООД е извършило вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като дружеството не е изпълнило своето задължение за заплащане на тол такса за законосъобразно използване на платената пътна мрежа, както и че е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. Решението на районния съд е незаконосъобразно по следните съображения: Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумента на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Размерът на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС в своята практика приема, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, като това е задължение на националния съдия (съд). С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание "имуществена санкция" във фиксиран размер от 2500.00 лв., противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, и по-конкретно на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер. Съгласно нормата на чл.633 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на правото на ЕС – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС – Петрич, електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Или размерът на наложената имуществена санкция от 2500.00 лв. е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови отмяна и на процесният ЕФ само на това основание, поради което не следва да бъдат обсъждани другите доводи в касационната жалба. При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на "ТИЛ-12" ЕООД следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Петричкия районен съд в размер на 430.00 (четиристотин и тридесет) лева. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на АПИ – [населено място], за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от касатора. Съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административнонаказателни дела с определен интерес възнагражденията са следните – при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв., или при материален интерес от 2500.00 лв., какъвто е размерът на процесната имуществена санкция, минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде 550.00 лв., а претендираното адвокатско възнаграждение от касационния жалбоподател е в размер на 430.00 лв. – 120.00 лв. под минимума. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.228 от АПК, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд