Решение № 6790 от 28.7.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2322/2024 г.

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) вр. чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т. К. С., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адв. Ж. Б.-Н., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 71, срещу Решение № 2153-15-255/12.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол №2139-15-50/24.06.2024 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, както и изменение продължителността на учителския стаж на съпруга ѝ С. С. (починал), и изменение на отпуснатата добавка на основание чл. 84 от КСО.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от Съда, и връщане на преписката на административния орган за постановяване на законосъобразен административен акт. Поддържа се, че са налице предпоставките за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка от УПФ, като положеният от жалбоподателката стаж за спорния период от 01.09.1974 г. до 14.09.1985 г. на длъжност „треньор“ и „треньор-преподавател по плуване“ в спортно училище „В. Левски“ [населено място], е учителски, поради което, и като е потвърдил разпореждането за отказ да се измени отпуснатата лична пенсия за ОСВ и отпускане на добавка от УПФ, административния орган е постановил решението си в противоречие със закона. Ангажират се доказателства и се представя писмена защита. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - [населено място], чрез процесуалния си представител по пълномощие, е на становище за неоснователност на жалбата, като моли Съда да я остави без уважение. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Представя писмени бележки. Претендира се присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

От писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото административна преписка, се установява, че със заявление вх.№ МП-48439/20.07.2011 г. Т. С. е направила искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ. С разпореждане [номер]/прот. № N01133 от 19.09.2011 г. на С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 01.07.2011 г. при осигурителен стаж 35 г. 10 м. 07 дни с прекъсване, положен за периода от 10.09.1974 г. до 30.06.2011 г., от които учителски стаж 25 г. 04 м. Зачетеният осигурителен стаж като учителски е положен за периода от 15.09.1985 г. до 30.06.2011 г. с прекъсване. Осигурителният стаж, положен до 15.09.1985 г. е както следва:

• от 10.09.1974 г. до 31.08.1975 г. - 11 м. 21 дни на длъжност „спортен преподавател“, положен в СУ “В. Левски" [населено място];

• от 19.03.1976 г. до 30.08.1976 г. - 05 м. 11 дни на длъжност „треньор преподавател“, положен в ОС на БФС - Пловдив;

• от 01.09.1976 г. до 20.03.1977 г. - 6 м. и 20 дни майчинство;

• от 21.03.1977 г. до 14.09.1985 г. – 08 г. 05 м. и 23 дни на длъжност „треньор по плуване“, положен в ДФС Локомотив Пловдив.

На основание § 5, ал. 2 от ПЗР на КСО размера на пенсията е намален с 0, 2 на сто за 34 месеца до навършване на възрастта по чл. 68 от КСО - 60 г. От 27.05.2014 г. Личната пенсия за ОСВ се изплаща в пълен размер от фонд “Пенсии" на ДОО.

Със заявление вх. № 2121-15-95/18.06.2024 г. Т. С. е направила искане за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.99, ал. 1, т. 1, буква “а“ от КСО и отпускане на добавка съгласно чл. 69в, ал. 3 КСО. С разпореждане [номер]/Протокол №2139-15-50/24.06.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на С. е отказано изменение на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. От страна на пенсионните органи е прието, че към 01.07.2011 г. - датата на прекратяване на осигуряването, жалбоподателката има навършена възраст 57 години и 01 месеца и придобит учителски стаж 25 г. и 04 м. и отговаря на условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, но не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, а именно - не е навършила изискуемата възраст 60 г. Срещу това разпореждане е подадена жалба до директора на ТП на НОИ – Пловдив, по съображения за зачитане на целия ѝ стаж за учителски, отпускане добавка от Учителски пенсионен фонд /УПФ/ към личната пенсия за ОСВ, както и изменение продължителността на учителския стаж на съпруга ѝ и изменение на отпуснатата добавка на основание чл. 84 от КСО. С Решение № 2153-15-255/12.09.2024 г. Директорът на ТП на НОИ [населено място] е потвърдил изцяло обжалваното разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – [населено място]. Изложил е идентични съображения, като тези, изложени в обжалваното разпореждане, изразяващи се в това, че С. няма право на изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка, по смисъла на чл.99, ал.1, т.1 от КСО, тъй като не е реализирала необходимия учителски осигурителен стаж по чл.19, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.). Прието е, че актуализираният списък на длъжностите, за които се признава учителски стаж по смисъла на чл.19, ал.2 от НПОС, в който е включена и длъжността "треньор по вид спорт", утвърден от Министъра на образованието и науката, е съгласуван с Управителя на НОИ на 23.04.2018 г. Същият е допълнен под № 17 с длъжността „треньор по вид спорт“, като осигурителният стаж за посочената длъжност се счита за учителски стаж от 23.04.2018 г., в който момент е подписан Списъка и е обвързано с внасянето на осигурителни вноски в Учителския пенсионен фонд от тази дата. С. е упражнила правото си на срочна пенсия за ранно пенсиониране на основание на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО т. е. преди навършване възрастта по чл.68, ал. 1-2 от КСО и няма право на такава добавка. По отношение изменение продължителността на учителския стаж на съпруга ѝ и изменение на отпуснатата добавка на основание чл. 84 от КСО, в Решението на Директора на ТП на НОИ-Пловдив е посочено, че с разпореждане [номер]/прот. №N01052 от 31.03.2014 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО отпусната в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. К. С. /съпруг на жалбоподателката/ на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО при зачетен осигурителен стаж 39 г. 04 м. 19 дни, от който 19 г. 03 м. 14 дни учителски стаж, считано от 30.11.2013 г. Към личната му пенсия за ОСВ не е изплащана учителска добавка, тъй като не отговаря на условията на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО към началната дата на отпуснатата лична пенсия за ОСВ.

В хода на съдебното производство са представени от страна на жалбоподателя и са приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства, съгласно писмо с вх.№ 387/06.03.2025 г., а именно ТК № 21/20.09.1974 г. (стр. 1, 3 и 4 и 5, 10 и 11, 12 и 13, 14 и 15, 16 и 17, 18 и 19, 20 и 21, 22 и 23, 24 и 25; стр. 32 и 33) на Т. С.; ТК № 85/12.09.1983 г. (стр. 1, 2 и 3, 4 и 5, 6 и 7, 8 и 9, 10 и 11, 12 и 13, както и стр. 26, без данни от стр. 14 до 25 и от 27 до 31) на Т. С.; УП З - 6 броя; допълнително споразумение №01/22.01.2014 г. към ТД № 107/03.12.2013 г.; удостоверение на Т. С. – треньор по „плуване“ деца и интернат в спортен клуб ДФС „Локомотив“ – Пловдив. Приобщено е и удостоверение, за това че С. е в трудови правоотношения със спортно училище „В. Левски“ – Пловдив и е изпълнявала длъжността „спортен преподавател“. Посочено е също така, че независимо от длъжността, която са заемали, всички специалисти, които са преподавали спортна подготовка, водели са занимания по съответния вид спорт или тренировки за високо спортно майсторство в спортно училище “В. Левски“ Пловдив, са планирали, организирали и провеждали учебно-тренировъчния процес по спортна подготовка, като са изпълнявали задължителна норма на преподавателска заетост, съответстваща на учебните планове. Посочено е, че това се отнася и за С. за периода от 10.09.1974 г. до 31.08.1975 г., когато е била в трудови правоотношения със Спортно училище „В. Левски“ – Пловдив.

В хода на съдебното производство е изслушано и прието с възражения от страна на ответника заключение на вещото лице П. Д. Т. по допуснатата съдебно - икономическа експертиза. Въз основа на събраните доказателства по делото вещото лице е дало следното заключение: Работното място на заемащия длъжността „Учител по вид спорт“ е спортната зала на училището и всички обекти, собственост и използвани от СУ „В. Левски“, [населено място] в конкретния случай плувен басейн „Младост“ за Т. С.. Работното време е 8 часа дневно, съобразно графика на часовете по спортна подготовка, като се изчисляват 40 часа сумарно седмично и се осигуряват два почивни дни за петдневна работна седмица. Учителят по вид спорт е необходимо да притежава необходимата квалификация и документи съобразно Инструкция № 2 за изискванията за заемане на длъжността „учител“ или „възпитател“ съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност от 29.07.1994 г., издадена от МОН: диплома за завършено виеше образование със спортен профил задължителна квалификация; допълнителна квалификация. Основните функции и задължения към учителя по вид спорт са: носи отговорност за здравето, живота и поведението на учениците си, планира, провежда и отчита цялостната учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност, провеждана с учениците от СУ „В. Левски“, [населено място], подготвя индивидуални планове за спортната подготовка на учениците и др. При отчитане цялостната учебна и спортно-техническа организация на процеса на обучение на децата и юношите по различните видови спорт /в конкретния случай плуване/ преминаващ през детско юношески-школи и спортни училища за високо спортно майсторство под контрола и управлението на Българския съвет за физкултура и спорт, обхващащ обучението на учениците от първи до дванадесети клас, експертизата е на мнение, че осигурителния стаж на Т. К. С. за процесните периоди, би могъл да бъде зачетен за учителски стаж.

В хода на съдебното производство са ангажирани и гласни доказателствени средства, като са разпитани свидетелите С. И. Г. и А. С. С.. Разпитан по делото свидетелят С. Г. е заявил, че познава Т. С. от 1970 година и двамата тренирали плуване в ДФС „Локомотив“ на басейните до железния мост. През 1972 година, когато направили 25 метровия басейн „Младост“, се прехвърлили на него. Работили по осем часа на ден. Свидетелят сочи, че извън ученето на децата да плуват, основната им дейност била не само обучение, а и подготовка за приемане в спортно училище, за което стриктно се водела документация, като дневници с трите имена на децата за присъствия и отсъствия, план-конспекти за всяка тренировка, следели се резултатите на децата от състезанията и това на двоен контрол. В ДФС „Локомотив“ имало цял методичен отдел където имало методисти, които периодично минавали на проверки, от които се преценяла успеваемостта на треньора по приема на децата в спортните училища. Попълвали и оценки в края на годината, каквито били нормативните изисквания. Децата се учели да плуват до четвърти клас и от пети клас имало прием по плуване и спортна гимнастика в спортното училище. Свидетелят сочи, че работното време било по осем часа всеки ден. Извън тези осем часа цяло лято участвали и по други програми, например по програмата „Научи се да плуваш“, като треньорите били хората, които поемали цели класове, които им водели класните ръководители до басейна, където се обучавали по 45 минути.

Разпитан по делото свидетелят С. е заявил, че всички треньори работели по осем часа, като четири часа имали задължителна тренировка, след това организационна работа, попълване на дневници, входиране на седмични и месечни план-графици, всекидневни план-конспекти, с много сериозна и контролна дейност. Организирали летни и зимни лагери. Всички си водели лични дневници, а така също имало и дневници, които били в училищната стая, които също попълвали с материала, който вземали по време на работата. В същото време пишели и оценки в дневниците, които били на класните ръководители. Отсъствията също били нанасяни в тези дневници.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

В случая оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ [населено място], е постановен в хода на административно производство, осъществено по реда на чл.117 и сл. от КСО от компетентен орган, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на чл.118 от КСО, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане от своя страна, е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на ПО в ТП на НОИ. Впрочем спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото.

Спорът се свежда до законосъобразността на постановения отказ за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката и отпускане на добавка от УПФ, на основание чл.99, ал.1, т.1 от КСО, като се концентрира във въпроса, дали положеният от С. осигурителен стаж за спорния период от 01.09.1974 г. до 14.09.1985 г. на длъжност „треньор“ и „треньор-преподавател по плуване“ в спортно училище „В. Левски“ [населено място], е учителски. Породен е от становището на ответния административен орган, че спорният осигурителен стаж не е учителски по смисъла на чл.19, ал.1 от НПОС и заеманите от жалбоподателката длъжности през процесните периоди не фигурират в Списъка по чл.19, ал.2 от НПОС, който е допълнен с длъжността „треньор по вид спорт“ от 23.04.2018 г., поради което и в случая не са налице изискуемите предпоставки, за да бъде изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпусната исканата добавка към пенсията, тъй като не е реализиран изискуемият учителски осигурителен стаж.

Обратно е становището на жалбоподателя, който поддържа, че в случая е налице необходимата пълнота от доказателства по смисъла на чл.40, ал.1 от НПОС, въз основа на които е възможно да се формира категоричен извод, че положеният от жалбоподателя осигурителен стаж за процесните периоди на посочените длъжности, е учителски, поради което и са налице изискуемите предпоставки по чл.99, ал.1, т.1 от КСО, за да се постанови изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка към УПФ.

В случая становището на административния орган е неправилно. Същото се е наложило от неправилното тълкуване и прилагане на закона, довело до неправилни материалноправни изводи относно липсата на положен учителски стаж, а оттам и за липсата на предпоставките на чл. 99, ал.1, т.1 от КСО, за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка за УПФ на жалбоподателката. Според настоящия съдебен състав оспорените актове са постановени в несъответствие с материалния закон и целта на същия.

В чл. 19 от НПОС са регламентирани условията, при които осигурителният стаж се зачита за учителски. Наредбата е обнародвана в ДВ, бр. 21 от 2000 г. За осигурителния стаж придобит преди 01.01.2000 г. следва да се приложи § 9, ал.1 от ПЗР на КСО. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите дотогава разпоредби. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, действали към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. През времето на полагане на спорния трудов стаж от жалбоподателя, са били в сила Законът за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г.), Законът за народната просвета (ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за Народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.).

Легална дефиниция на понятието „учителски стаж“, като термин, е въведена с изменението на чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (ППЗП) с ДВ, бр. 40/1991 г. Действащата разпоредба на чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП – отм.) е определяла за учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите този трудов стаж, който е положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения, които са създадени по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.). С ал. 2 е предвидено, че за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В списъка под № 12 фигурира длъжността „преподавател“. Законодателят е използвал понятието „пълна норма на „задължителна преподавателска работа“, а не задължителен брой преподавателски часове“, които се отнасят за учителите и преподавателите, и са различни в зависимост от училището. Това означава, че характерът на изпълняваната дейност е определяща за значението на използваното понятие. Дейността на спортния преподавател и треньор по плуване задължително се е изпълнявала от лица с педагогическо образование, което се е изисквало за упражняване на учителска професия. Жалбоподателката е завършила Висшия институт за физкултура „Георги Димитров“ [населено място] и притежава квалификация учител по физическо възпитание и относно това обстоятелство не съществува спор по делото. От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, се установява по безпротиворечив начин, че през спорните периоди С. е извършвала обучение на ученици от първи до шести клас в Спортно училище „В. Левски“ Пловдив, по съответния вид спорт, в случая плуване, за спортна подготовка и тренировки за високо спортно майсторство, съгласно учебно-тренировъчния процес по спортна подготовка, съответна на учебните планове. Следователно през спорните периоди жалбоподателката е изпълнявала учителски/преподавателски/ длъжности в учебно заведение за обучение и възпитание на ученици.

Съгласно чл. 11 от Закона за народната просвета от 1948 г. (отм.) службата на редовните учители на административно-просветна дейност, в което и да е ведомство се зачита за учителска служба. С чл. 1 от Наредба № 7 от 22.06.1989 г. за условията и реда за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с учителските кадри (обн., ДВ, бр. 55 от 18.07.1989 г.), действала през част от спорния период, също е предвидено, че за "учителски кадри" се считат учителите и другият педагогически персонал в предучилищните възпитателни заведения, училищата, интернатите, пансионите, общежитията и извънучилищните учреждения, чиято дейност е свързана с обучение и възпитание (наричани по-нататък "учебно-възпитателни учреждения") независимо от ведомствената им принадлежност. По делото е безспорно установено, че С. притежава необходимата педагогическа квалификация за заемане на длъжност "учител" по физкултура и спорт и е работила на пълен работен ден като преподавател в средно специализирано учебно заведение.

Настоящият съдебен състав намира, че положеният от С. труд през спорните периоди не се различава по своя характер от труда, полаган от учител по физическо възпитание, чийто стаж безспорно би бил зачетен за учителски от пенсионните органи, в какъвто смисъл са ангажираните писмени и гласни доказателства и експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза.

В изложения смисъл е и съдебната практика на Върховен административен съд по аналогични казуси, намерила израз в Решение № 6800 от 05.06.2020 г., постановено по адм.дело № 8048/2019 г. на Върховен административен съд, Шесто отд. и други.

Казано с други думи, от доказателствата, приобщени в хода на административното и на съдебното производство, се установява по безпротиворечив начин, че жалбоподателката е добила изискуемия учителски осигурителен стаж по смисъла на чл.69в, ал.1 от КСО, поради което и за нея са били налице предпоставките да се постанови резултат в искания смисъл и съответно на основание чл.68в, ал.3 от КСО има право и на претендираната добавка от Учителския пенсионен фонд към отпуснатата при условията на чл.68, ал.1 и 2 лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По отношение искането на жалбоподателката за изменение продължителността на учителския стаж на съпруга ѝ и изменение на отпуснатата добавка на основание чл. 84 от КСО, настоящият съдебен състав счита, че въпросът не може да бъде разрешен в настоящото съдебно производството. В тази насока е необходимо да бъде съобразено следното:

Според разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Очевидно е при това положение, че всяко едно разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място], с което се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват или възстановяват пенсиите и добавките към тях, е индивидуален административен акт, който разрешава конкретен административноправен въпрос. Този акт има като правна последица възникването на конкретни права и задължения за страните по административното правоотношение. КСО не сочи, кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същият влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане, означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно, преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства, върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии и добавки. Ето защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата си, окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е установено в акта. Именно защото се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени или отмени влязло в сила разпореждане по чл. 98. Регламентацията се съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно изброява предпоставките, даващи възможност да се образува производство по изменение или отмяна на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии и добавки. От приобщеното към доказателствения материал пенсионно досие на починалия съпруг на жалбоподателката – С. К. С., се установява, че с разпореждане [номер]/прот. № N01052 от 31.03.2014 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО отпусната в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. К. С. на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО при зачетен осигурителен стаж 39 г. 04 м. 19 дни, от който 19 г. 03 м. 14 дни учителски стаж, считано от 30.11.2013 г. Към личната му пенсия за ОСВ не е изплащана учителска добавка, тъй като не отговаря на условията на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО към началната дата на отпуснатата лична пенсия за ОСВ. По делото не се твърди и не се установява това разпореждане да е било обжалвано от С., нито да е било отменено или изменено по реда на чл. 99 КСО досежно категорията труд и размера на установения от органите по приходите осигурителен стаж. Следователно обсъжданото разпореждане е влязло в сила в коментираната част и няма как въпросът свързан с категорията труд на С. С. да бъде пререшен в настоящото производството.

Като е приел, че за жалбоподателката не са налице предпоставките на чл.99, ал.1, т.1 от КСО за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка от УПФ, ответният административен орган е постановил решението си в противоречие със закона, поради което и като такова същото следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ - [населено място]. Предвид гореизложеното, и доколкото естеството на акта не позволява разрешаване на административноправния въпрос по същество от съда, то след отмяната на решението на Директора на ТП на НОИ – [населено място] и потвърденото с него разпореждане, с оглед правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК, делото ще следва да се изпрати на пенсионния орган по чл.98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като преписка за разглеждане на заявлението с вх.№ 2121-15-95/18.06.2024 г. на Т. К. С. за изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка за УПФ, при съобразяване с указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като се извърши преценка и на останалите нормативноустановени изисквания по чл.63в, ал.3 от КСО за отпускане на добавка от УПФ.

При посочения изход на спора и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, НОИ - [населено място] ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сторените разноски по производството. Преди да се произнесе по техния размер, съдът следва да обсъди, направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. От страна на жалбоподателката е представен договор за правна защита и съдействие, в което е договорено и удостоверено като платено възнаграждение в размер на 700 лева. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за дела по Кодекса за социално осигуряване минималното възнаграждение е в размер на 500 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед осъществената от пълномощника на жалбоподателката защита, изразяваща се в явяване в три съдебни заседания, ангажиране на доказателства – съдебна експертиза, разпит на свидетели, в т.ч. и посредством издаване на съдебни удостоверения, настоящият съдебен състав намира, че претендираното възнаграждение в размер на 700 лева не се явява прекомерно, поради което и ще следва да се присъди в целия претендиран размер. На жалбоподателката следва да бъдат присъдени и сторените разноски за заплащане на възнаграждение за вещо лице и внесената държавна такса. Неоснователна се явява обаче претенцията за присъждане на разноски в размер на 10 лева за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения и като такава същата не следва да бъде уважена, тъй като разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия или преписи от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК. Ето защо на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 1010 лева.

Воден от горното, съдът