Решение № 1716 от 22.4.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 997/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.43 от Наредба № 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата). Образувано е по жалба от Й. С. П. от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Д. П., против Уведомително писмо (УП) за неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. № 01-6500/3561 от 26.07.2023 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което жалбоподателят е уведомен, че не е одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ по подадено заявление за подпомагане с УИН: 26/220520/00099. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е нищожен, тъй като е издаден от орган без материална компетентност. Излагат се доводи за нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение от страна на ДФЗ на задълженията по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение по случая. Сочи се, че липсват подробни и ясни мотиви с посочване на относимите правни норми и подвеждането им под съответните факти, за да може недвусмислено да се извлече волята на административния орган. Иска се отмяна на уведомителното писмо. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител адв. П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В депозирано писмено становище, са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендират се разноски, за което е приложен списък. Ответникът – заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Съдът, като съобрази становищата на страните, въз основа на представените по делото доказателства, тяхната преценка в съвкупност и приложението на закона, намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят Й. С. П. е земеделски производител, регистриран в Интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 574060. Кандидата е одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2015 г. На 12.05.2020 г. Й. П. е подал Общо заявление за подпомагане за кампания 2020г. (л.26-33) с Уникален идентификационен номер (УИН) 2622052000099 и вх. № 19294840/12.05.2020г., заедно със съответните документи. В таблица /намираща се на лист 15 – гръб/ са посочени парцелите, които са използвани през предходната 2019г. Със заявление за подпомагане с УИН 26/220520/00099 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2020г., жалбоподателят е заявил земеделски площи за финансово подпомагане, като са посочени 5 броя земеделски парцели находящи се в землището на [населено място] и [населено място] бряг с обща декларирана площ от 2.60 ха. На страница 19 от заявлението (л.31) в приложението за кандидатстване по мярката е поставена отметка на „Заявление за плащане“. На 04.06.2020г. Й. П. е подал Заявление за подпомагане за кампания 2020г. (л.37-44) с Уникален идентификационен номер (УИН) 2622052000099, с направено отбелязване „Редакция на схеми/мерки“, с което в Таблица на използваните парцели през 2020г. е направил поправка в колона 6 „Биологичен или в преход за целите на ЗДП“, като за всички посочени парцели е посочил „Да“. На страница 19 от заявлението (л.42) в приложението за кандидатстване по мярката е поставена отметка на „Заявление за плащане“. По заявлението на основание чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (в приложимата към 2020г. редакция) са извършени административни проверки, включващи автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020г. В резултатите от автоматичните проверки на въведените данни в сектор „ предупреждения“ „ вид грешка“ (л.47) са посочени установени три грешки. По отношение на парцели: 11644-308-1-1 и 29550-69-8-2 е посочено, че заявените площи попадат във физически блокове с НТП „Трайно неподходящи за подпомагане“, като неземеделските площи в случай, че не се установи земеделска дейност върху тях са недопустими за подпомагане. Втората констатирана грешка е по отношение на БЗС-та/ Излизаща площ 11644-308-1 и 29550-69-8, същата се изразява в това, че заявените площи или части от тях попадат извън полигоните с площи допустими за подпомагане, с размер на единичното излизане под 0.05 ха, като такива площи не подлежат на теренна проверка. Третата грешка се изразява в това, че под 0.1 ха от три земеделски парцела 11644-308-1-1; 11644-308-1-2; 29550-69-8-2, попадат във физически блокове, различни от основния и такива площи не подлежат на теренна проверка. В заключение заявителят е информиран, че следва да спазва заповед № РД 09-360/27.04.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите. С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019, с изх. № 01-6500/203 от 18.01.2022г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата и в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, ДФЗ – Разплащателна агенция е отказала финансова помощ и е прекратила поетия от жалбоподателя ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2019 (л.64 – 65). Актът е получен от Паталов на 24.01.2022 г. (л.66). По делото няма данни акта да е обжалван по административен или съдебен ред. На 26.07.2023г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното уведомително писмо с изх. № 01-6500/356 от 26.07.2023 г., с което на основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата и в резултат на извършените административни проверки в съответствие с глава четвърта от същата наредба, по декларираните от Й. П. данни в подаденото заявление за подпомагане с УИН: 26/220520/00099, жалбоподателят е уведомен, че не е одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“. В акта са изложени мотиви, че земеделският производител е бил одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ през кампания 2015г. с уведомително писмо № 02-260-6500/6358 от 24.02.2016г., но поетия от него ангажимент е бил прекратен през 2019г. с административен акт № 01-6500/203 от 18.01.2022г. Предвид това заявените от жалбоподателя площи за подпомагане с УИН: 26/220520/00099 са участвали в ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ и не подлежат на одобрение на основание § 19 от Наредбата. Актът е връчен на жалбоподателя на 22.08.2023 г. Жалбата срещу същия е депозирана пред настоящият съд и е заведена с вх. № 6580/ 04.09.2023 г. По делото е представена Заповед № 03-РД/3203#1 от 24.07.2023г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 20, т.1, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5 предл. първо във вр. с чл.6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т.7 и т.13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ е делегирал на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ - П. Д. С. правомощия да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“ (л.69-72). За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), по която вещо лице след като се запозна с материалите по делото, даде отговор на конкретно поставения въпрос, а именно: Припокриват ли се географски площите, заявени от жалбоподателя за кампания 2020, с които не е одобрен за участие по Мярка 11, с площите, за които е поел пет годишен ангажимент за периода 2015г.-2019г., съобразно Уведомително писмо за одобрение за участие по Мярка 11 във връзка със Заявление с УИН: 26/26051/36368 с изх. № 02-260-6500/6358/24.02.2016г. / приложено на лист 59-61 от делото/. На поставения въпрос вещото лице е дало отговор, че е налице пълно географско припокриване на площите на бенефициента за кампания 2020г. с площите, които е заявил за кампания 2016г. с поемането през 2015г. на 5-годишен ангажимент за извършване на биологични дейности, за което към експертизата са изготвени и приложени три приложения. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното от правна страна: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. О бществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) - чл. 1, т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. По силата на чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБ, за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция, е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП е регламентирано, че Изпълнителният директор на ДФЗ, е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява, и съответно - по реда на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, може да делегира своите правомощия. Съдът намира, че процесното уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2020 година, с изх. № 01-6500/3561 от 26.07.2023 г. на заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, е издаден от компетентен орган, на когото са делегирани съответни правомощия, по реда на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, въз основа на нарочно изд адена заповед с № 03-РД/3203#1/24.07.2023г., на изпълнителния директор на ДФЗ, приложена по делото. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователен изложеният в жалбата довод за нищожност на оспорения акт, поради издаването му от орган, който не притежава материална компетентност. Актът е издаден в задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаването му. В настоящия случай изложените в акта мотиви са неясни до такава степен, че адресата на акта не би могъл да разбере волята на административния орган, което приравнява същите на липса на такива. В случая административният орган се е позовал на разпоредбата на §19 от ПЗР на НИД на Наредбата, без да посочи коя е относимата й редакция. Не е посочено и коя от двете хипотези на посочената разпоредба е налице, а именно: – забрана за площите, за които земеделските стопани са изпълнявали ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ да бъдат включени в нов ангажимент или да бъдат добавени към ангажимент по чл.6. Всяка от посочените хипотези съставлява самостоятелно основание, произтичащо от осъществяването на различни юридически факти. Същевременно, изброените основания за отказа не са подкрепени с никакви доказателства, които евентуално биха допринесли за някаква конкретизация в тази насока. Така в оспорената част от съдържанието на УП не съществува никаква яснота з а фактическите и правни основания за отказа за одобрение, което препятства установяването както на какво основание е постановен същия, така и какъв е фактическият състав за отказ по посоченото заявление. Във връзка с изложеното съдът намира, че неяснотата във фактите и правните основания е довела до липсата на възможност на адресата да разбере волята на административния орган и да организира защитата на правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства извършването на този контрол. Неизлагането на мотиви винаги съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Мотиви относно отказа за одобрение са изложени едва в становището от 02.11.2023г. в хода на съдебното производство, но то има характер на писмено становище (по хода на делото) на административния орган, изразено по повод постъпилата в съда жалба срещу УП. Недопустимо е административният акт да се мотивира във фазата на съдебното производство. Липсата на подробни и ясни мотиви с посочване на приложимите правни норми води до неяснота на волята на административния орган, която не може да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото основание на оспорения акт. Отделно от изложеното, за да се приеме, че мотивите са установими от съдържанието на други документи по преписката, актът следва да препраща към тях, а в случая уведомителното писмо не съдържа такова препращане. Съдът намира и, че при издаването на оспореният акт, са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на нормите на чл.35 и чл.36 от АПК. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, с което е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила - основание по чл.146, т.3 от АПК. Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 от ПРСР за периода 2014-2020г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредбата за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата (в приложимата за 2020г. редакция), биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. С разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата (в редакцията изм. – ДВ, бр.19, от 2017г., в сила от 28.02.2017г., бр.38 от 2020г., в сила от 24.04.2020г.) е предвидено, че след изтичане на петгодишния период на ангажимента същият може да бъде удължаван ежегодно, като с последващи редакции е прието това да е не по-късно от кампания 2022г. Както бе посочено по-горе между страните не е спорно, че жалбоподателят е бил одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ през кампания 2015 с уведомително писмо с № 02-260-6500/6358 от 24.02.2016г. Предвид това ангажимента е поет през 2015г. и съответно e изтекъл през 2019г. Със заявлението за кампания 2020г. Й. П. е заявил за подпомагане същите площи (2.6 ха), като в приложението за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2020 е посочено, че заявлението е за плащане. Предвид така направеното отбелязване се достига до извод, че жалбоподателят не е подал заявление за първа година по направление „Биологично растениевъдство“, а в условията на удължен ангажимент. В оспорения административен акт органът се позовава на административен акт с изх. № 01-6500/203 от 18.01.2022г., с който е прекратен през 2019 кампания поетия от жалбоподателя през 2015 г. ангажимент и на основание §19 от ПЗР на Наредбата, според който площите, за които земеделските стопани са изпълнявали ангажимент по мярката до момента, не могат да бъдат включени в нов ангажимент. От така изложените мотиви се установява, че административният орган е приел подаденото от П. заявление с УИН 26/220520/00099 като заявление за първа година по направление „Биологично растениевъдство“. Административният орган не е изложил фактически и правни твърдения за възможността за прекратяване на ангажимента за кампания 2020 - а именно дали след изтичането му през 2019 година е бил удължен. В разпоредбата на чл.6, ал.3 от Наредба №4/24.02.2015 г. в приложимата към 2020г. редакция е предвидена възможност за удължаване на ангажимента след изтичане на 5 годишния срок. Тази разпоредба обаче следва да се тълкува систематично заедно с предходната алинея 2, в която изрично е посочено, че за първата година от ангажимента се подава заявление за подпомагане, което има и характер на заявление за плащане, а в следващите само заявление за плащане. Видно от приложеното по делото заявление за кампания 2020г. на жалбоподателя, същият е отбелязал, че подава заявление за плащане - тоест волята му е била за удължаване на изтеклия ангажимент. Цитираният в акта §19 от ПЗР на НИД на Наредба №4/24.02.2015 г., в сила от 24.04.2020г. съдържа забрана площи, за които земеделският стопанин е изпълнявал ангажимент по мярка 11 да бъдат включвани в нов ангажимент или добавяне към ангажимент по чл.6, което би могло да бъде основание за отказ за одобряване за нов ангажимент или добавяне към ангажимент по чл.6, но в случая не е изяснено дали не се касае за удължаване на изтеклия вече 5 годишен ангажимент. В този смисъл, ответникът е постановил своя акт, при неизяснена фактическа обстановка, разглеждайки подаденото от жалбоподателя заявление като заявление за първа година по направление „Биологично растениевъдство“, въпреки, че същото не е подадено като такова. Административният орган е следвало да разгледа подаденото пред него заявление така както е подадено, а не да приема заявлението за подадено за първа година, позовавайки се на това, че поетият ангажимент през 2015г. е прекратен през 2019г. с акт от 2022г. В допълнение следва да бъде отбелязано и установеното от вещото лице, че между заявените за подпомагане парцели и първоначално одобрените площи не са установени географски несъответствия, а е налице пълно припокриване. Поради изложените съображения, обжалваният административен акт следва да се отмени, като незаконосъобразен. Преписката следва да се върне на административния орган, като същият ще следва да произнесе по подадено заявление като такова за продължаване на поетия ангажимент и налице ли са предпоставките за това. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, в размер на 810 лв. – държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е определено в минимално предвидения по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, отделно от това по делото са проведени три съдебни заседания, в които пълномощника на жалбоподателя е взел активно участие. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предл. 3 от АПК, съдът