Решение № 646 от 18.1.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2188/2023 г.

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на Д. Б. А., [ЕГН], и М. Б. А., [ЕГН], чрез пълномощник адв. Б. А., срещу Разрешение за строеж № 26/ГИ/31.08.2023 г., издадено от главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, с което се разрешава на Ю. Б. А., Д. Б. А., М. Б. Д., Г. К. М., Р. Н. М. и Община Варна строеж на водопроводно отклонение за УПИ • кв. •(ПИ с [идентификатор]), по плана на •-ти м.р. [улица], гр. Варна. По същество с жалбата са релевирани доводи за материална незаконосъобразност на акта и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че ПИ ид. № ••по плана на • м.р., [улица], гр. •е съсобствен, а разрешението за строеж на водопроводното отклонение е издадено по искане само на единия съсобственик и заявител - Ю. Б. А.. Твърди се още, че процесното „второ“ водопроводно отклонение не попада в обхвата на изключенията, предвидени в чл.20, ал.2 от Наредба № 4/17.06.2005 г., т.е. да се проектира за сгради с повишени пожарни и аварийни изисквания, или с технологични изисквания за непрекъснатост на водоподаването, поради което не може в имота да има водопроводно отклонение за всеки собственик на отделен обект, както и няма законово основание за изграждане на второ водопроводно отклонение по същата улица на няколко метра от вече съществуващото такова за застроения поземлен имот. С тези съображения се иска от съда да постанови решение за отмяна на атакувания административен акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Б. А.. Ответникът по жалбата – Главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, чрез пълномощник ст. юриск. П. М., в съдебно заседание, изразява становище и отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Община Варна, чрез упълномощения ст. юриск. Г. П., в писмена молба с.д. № 18072/18.12.2023 г. изразява становище за законосъобразност на оспореното разрешение и отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни Г. К. М. и Р. Н. М. се явяват лично в съдебно заседание и изразяват становище за законосъобразност на обжалваното разрешение за строеж с мотива, че предвиденото с него водопроводно отклонение е необходимо за обособените обекти в съсобствения поземлен имот. Заинтересованата страна Ю. Б. А., лично и чрез упълномощен адвокат Г. Я., оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на оспореното разрешение за строеж. Посочва, че водоснабдяването в имота му е преустановено преди повече от година от страна на Д. А. и М. А., като прокарването на ново водопроводно отклонение за него е единственият начин да възстанови водоподаването до имота си. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателите Д. А. и М. А., съгласно [нотариален акт], том •, рег.№ •, дело № •• г., се легитимират като собственици при равни права на: 1.) жилище находящо се в гр. Варна, [улица], представляващо сутеренен етаж от масивна жилищна сграда с площ от 49, 87 кв.м., състоящо се от: коридор, антре, две стаи, баня и тоалет; 2.) жилище находящо се в гр. Варна, [улица], представляващо масивна жилищна сграда на един етаж във вътрешната част на двора, с площ от 55, 87 кв.м., състоящо се от: входно антре, коридор, две стаи, баня, тоалет и изба от 24, 40 кв.м.; 3.) ид.ч. от жилище находящо се в гр. Варна, [улица], представляващо надстройка на масивна жилищна сграда с площ 55, 77 кв.м., състоящо се от: две стаи, кухня-трапезария, баня и тоалет; 4.) гараж, находящ се в гр. Варна, [улица], с площ от 22 кв.м.; 5.) 46, 9% ид.ч. от дворно място, в което са построени горепосочените имоти, с административен адрес: гр. Варна, [улица], представляващо УПИ № •, в кв.•по плана на • м.р. гр. Варна, цялото от 258 кв.м., при граници: имоти пл.№ № •, •и •, и •. Заинтересованата страна Община Варна е собственик на [ПИ] – имот публична общинска собственост. Заинтересованите страни Г. К. М. и Р. Н. М., се легитимират като собственици на ограничени вещни права (пожизнено и безвъзмездно право на ползване) върху: 1.) жилище на два етажа, находящо се в жилищна сграда в гр. Варна, [улица], с площ от 108, 48 кв.м., състоящо се от: на първи етаж – коридор, два килера и стълбище, и на втори (първи жилищен) етаж – входно стълбище, предверие, баня-тоалет, кухненски бокс, трапезария, две стаи, дрешник и тераса, съставляващо самостоятелен обект в сграда с ид.№ ••по КККР на гр. •, с адрес на имота гр. Варна, [улица]; 2.) гараж находящ се в жилищната сграда в гр. •, [улица], с площ от 10, 90 кв.м.; 3.) 0, 285 % ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, [улица], целият с площ от 258 кв.м. Заинтересованата страна Ю. Б. А., въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.2021 г. се легитимира като собственик на жилище/апартамент с ид.№ •, съгласно КККР на гр. Варна, с адрес: гр. ••, [улица], ет.•, представляващ самостоятелен обект в сграда № •, разположена в ПИ ид.№ •, с площ от 53.77 кв.м., както и на ид. част от поземления имот. Производството по издаването на разрешение за строеж № 26/ГИ/31.08.2023 год. на гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна е започнало по заявление от Ю. Б. А.. Представен е инвестиционен проект за „Водопроводно отклонение за УПИ •, кв.•, по плана на •., гр. •“, част ВиК, както и комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите за строеж „Водопроводно отклонение за УПИ •, кв.•, по плана на • м.р., гр. ••, ПИ ид.№ ••“. С разрешение за строеж № 26/ГИ/31.08.2023 г., на основание чл.142, ал.1, ал.4, ал.6, т.2 и чл.148, ал.1, ал.2, ал.4, ал.5 от ЗУТ във вр. с Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна е разрешил на Ю. Б. А., Д. Б. А., М. Б. А., Г. К. М. и Р. Н. М. да извършат строеж от пета категория, а именно: водопроводно отклонение за УПИ • кв.•(ПИ ид.№ •••) по плана на • м.р., [улица], гр. ••. Изготвено е и прието по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза с вх.№ 17728/11.12.2023 г. на вещото лице инж. В. Г.. В него експертът е посочил, че съществуващият на място водомерен възел се намира в сутерен на процесната сградата с адрес: гр. Варна, [улица], като намиращият се пред имота спирателен кран не съответства на изискванията на чл.24 от Наредба № 4/2005 г. Съществуващото и действащо до момента водопроводно отклонение за УПИ •не е нанесено в подземния кадастър и в скиците на „ВиК - Варна“ ООД, като вещото лице няма информация за наличието на издадено и влязло в сила разрешение за строеж на същото водопроводно отклонение за процесния имот. Вещото лице посочва още, че това водопроводно отклонение е изпълнено съгласно нормите и функционира към момента на огледа, но диаметърът му не съответства на увеличената консумация в имота. При разпита си в съдебно заседание експертът допълва, че според изготвения технически проект за процесното ново водопроводно отклонение в имота, то представлява 9 метра полиетилен 25 към съществуваща процесна сграда, като на снимка 7 към заключението е изобразена водомерна шахта с размер 400 мм. Според вещото лице в тази шахта ще има място само за един водомер, тъй като тя представлява кръг с диаметър 40 см., където няма място за повече от един водомер. Посочва също, че размерите на шахтите не са нормативно определени и се правят по преценка на проектанта. На въпроси на страните посочва, че практически в шахтата могат да влязат и повече на брой водомери, но след това ще бъде невъзможно функционирането на тази шахта. От практиката си експертът споделя, че когато има повече от един абонат в един обект, се слага главен водомер, тъй като по този начин ВиК операторът следи дали сумарно вътре в имота консумацията съответства на отчетеното на главния водомер и ако има разлики, има законова разпоредба как се разпределят пропорционално спрямо предходни показания тези разлики. За едно отклонение има първо един главен водомер и след него се поставят другите водомери за отделните абонати. Според вещото лице, никъде в процесния проект не се третира съществуващото отклонение и не става ясно какво ще се случи с него след въвеждането в експлоатация на новото такова, поради което експертът заключва, че проектното водопроводно отклонение ще обслужва единствено обекта на Ю. А., а предишното такова ще остане да обслужва останалите сгради в имота. По този начин цялата процедура по мониторинг на ВиК оператора ще бъде неприложима за имота, защото главният водомер е на едното отклонение, а пък партидата на Ю. А. ще е на другото отклонение. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от процесуално легитимиран субект, срещу акт подлежащ на оспорване по съдебен ред. Разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу разрешенията за строеж. Жалбоподателите Д. А. и М. А. се легитимират като собственици при равни права на жилищни обекти, гараж и 46, 9% ид.ч. от дворното място с административен адрес: гр. •, [улица], представляващо УПИ № •, кв.•(ПИ ид.№ ••) по плана на • м.р. Следователно в поземления имот е налице съсобственост и жалбоподателите безспорно имат качеството "заинтересовани страни", поради което за тях възниква правото на жалба срещу издаденото разрешение за строеж. Още повече, че последните са също така и адресати на административния акт. Обжалваното разрешение за строеж представлява валиден адм. акт като издадено от компетентен орган (съгл. Заповед № 005/17.02.2017 г. на главен архитект на Община Варна - л.84 от делото), при спазване на предвидената от закона писмена форма, със съдържание което отговаря на изискването за мотивиране, при посочване на съответните фактически и правни основания за издаването му. Видно е от съдържанието на обжалваното разрешение за строеж № 26/ГИ/31.08.2023 г. на гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна, че с него се разрешава не само на заявителя Ю. Б. А., но и на Д. Б. А., М. Б. Д., Г. К. М., Р. Н. М. и Община Варна да извършат строеж от пета категория, а именно "Водопроводно отклонение за УПИ •, кв.••(ПИ с ид.№ ••), по плана на •ти м.р., [улица], гр. Варна. Съобразно представените в административната преписка доказателства, в частност инвестиционен проект и комплексен доклад за оценка на съответствие с основните законови изисквания, като възложители са посочени Община Варна, Ю. Б. А., М. Д. А., Д. Б. А., Г. К. М., Р. Н. М. и М. Б. Д., а проектното сградно водопроводно отклонение е предвидено за осигуряване на вода за питейно-битови нужди за ПИ ид.№ •и в частност за обект ид.№ ••(собственост на Ю. А.). По делото не е установено останалите лица /изключвайки заявителя Ю. А./ да са отправяли искане, респективно да са давали съгласие за извършване на строежа обект на обжалваното разрешение за строеж – заявлението е приложено на л.2 от преписката, то е подадено единствено от името на Ю. Б. А. и подписано само от него, но разрешението за строеж е издадено освен на негово име и на името на Д. Б. А., М. Б. Д., Г. К. М. и Р. Н. М., въпреки че тези лица не са сезирали административния орган с подобно искане. Издаването на разрешението за строеж законодателят е предвидил да става в рамките на специално административно производство, регламентирано в раздел ІІІ "Разрешаване на строителството" от глава VІІІ "Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството" от ЗУТ. По делото няма спор, че към момента на издаване на обжалваното разрешение за строеж съсобствения поземлен имот е водоснабден чрез действащо водопроводно отклонение, завършващо с централен водомер. Независимо от данните за липсата на нанасяне в кадастъра на това водопроводно отклонение и липсата на разрешение за строеж, то неговото обективно съществуване определя обекта на обжалваното разрешение за строеж като нов строеж по смисъла на чл.149, ал.2, т.1, пр.1 от ЗУТ във вр. с чл. 183, ал.1 от ЗУТ – той не променя нищо по действащото водопроводно отклонение, което продължава да съществува в правния мир като строеж, докато не бъде обявен по съответния законов ред за незаконен или търпим строеж. Характеристиките на строеж, както на първото, така и на второто процесно водопроводно отклонение следват от разпоредбата на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, доколкото те са част от мрежата на техническата инфраструктура – чл.83 – чл. 88 от ЗУТ. В тази връзка и доколкото водопроводното отклонение е за поземления имот, а не за отделните обекти в него, то предвид съсобствеността върху поземления имот, разпоредбата на чл.183, ал.1 от ЗУТ регламентира, че при нов строеж в съсобствен урегулиран поземлен имот е необходим договор в нотариална форма между отделните съсобственици, а в случая такъв липсва. Последното определя обжалваното разрешение за строеж като издадено в противоречие с тази материално правна разпоредба, т.е. налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за неговата отмяна. Същевременно, в Наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, издадена от МРРБ (Наредбата), с която се определят техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкция на съществуващи сградни водопроводни и канализационни инсталации, включително в жилищни сгради, и се определят техническите изисквания към сградните водопроводни и канализационни отклонения при проектиране на сградите, разпоредбата на чл.20, ал.1 изрично предвижда следното: "За водоснабдяването на застроен поземлен имот се проектира едно сградно водопроводно отклонение". В тази връзка, по делото няма данни конкретният случай да попада в обхвата на изключенията предвидени в чл.20, ал.2 от Наредбата, т.е. да се касае за проектиране за сгради с повишени пожарни и аварийни изисквания, или с технологични изисквания за непрекъснатост на водоподаването – съществуващият между някои от съсобствениците на поземления имот конфликт станал причина за издаване на обжалваното разрешение, не представлява попадащо в изключенията обстоятелство. Също така, съгласно чл.30 от Наредбата, изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. За сгради етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител, както е в настоящия случай, изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Посоченото съвпада с обясненията на вещото лице инж. Г. при разпита му в съдебно заседание, че в един поземлен имот следва да има едно водопроводно отклонение, в което първо да има един главен водомер, след който се поставят останалите индивидуални водомери за отделните абонати. В този смисъл, когато има повече от един абонат в един поземлен имот, главният водомер е общ преди всички отделни абонатни водомери - в случая, обжалваното разрешение за строеж няма предвид отделен водомер само за абоната Ю. А., а на практика в разрез с нормативната уредба предполага поставяне на втори главен водомер за УПИ •• По тези съображения, обжалваното Разрешение за строеж № 26/ГИ/31.08.2023 г., следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. При този изход на спора, направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно, като сторените разноски за извършената експертиза следва да останат за негова сметка. Предвид изложеното, съдът